Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр.Варна, 12.06.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично заседание, проведено на тринадесети май през
две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря С.Р., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 13278 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са при условията на
обективно кумулативно съединяване искове от Л.Б.Д. – лично и като представляващ
ЕТ „ЕБМ – Л.Д.” и от М. И.Д. срещу С.А.Д.,
както следва:
1) с правно основание чл.108 от ЗС
за осъждане на ответницата С.А.Д. да им предаде владението на недвижим имот с
ид. № ****** по КК на гр.Варна, представляващ Офис № *, находящ се в гр.Варна, ул.******,
със застроена площ от 22,18 кв.м., както и 1,6830 % ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху
дворното място – УПИ № I-4 в кв.39;
2) с правно основание чл.59 от ЗЗД за
осъждане на С.Д. да заплати на ищците общо сумата от 3600 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на имота за периода от 05.10.2010г. до
11.09.2013г. – датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната
лихва върху сумата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното заплащане, а в условията на евентуалност за осъждането й
да заплати на всеки от ищците сума от по 1800 лева /по 50 лева месечно за
процесния период/
и искове срещу Т.Д.Т. и А.Х.Т. с правно основание чл.59 от ЗЗД за солидарното им осъждане
да заплатят общо на ищците сумата от 2400 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на процесния имот за периода от 17.09.2008г. до
04.10.2010г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане, а в
условията на евентуалност:
1) за осъждане на
Т.Т. да заплати на Л.Д. сумата от 600
лева /по 25 лева месечно за периода/ и да заплати на М. Д. сумата от 600 лева
/по 25 лева месечно за периода/, както и
2) за осъждане на А.Т. да заплати на Л.Д. сумата от 600 лева /по 25 лева месечно за
периода/ и да заплати на М. Д. сумата от 600 лева /по 25 лева месечно за
периода/;
В исковатa и уточняващите молби ищците твърдят,
че са собственици на процесния имот – офис № 1, находящ се в гр.Варна, ул.******
по силата на извършено застрояване в собствения им имот УПИ № I-4 в кв.39 по плана на 18 микрорайон
на гр.Варна, придобит с нот.акт № ***/1994г., въз основа на издадено
разрешение за строеж № 23/28.10.1995г. С
нот.акт № ***/21.10.1997г. ищците са продали на В.П. процесното дворно място, а с
нот.акт № 164/21.10.1997г. В. и И.П. са го продали отново на ищците. Излагат,
че Т. и А. Т. позовавайки се на нот.акт №
***, том *, рег. № ****, дело № ****/2008г. са се разпоредили с
процесния имот в полза на ответницата С.Д.. Считат, че нито продавачите Т.,
нито купувачката Д. са станали собственици на имота, тъй като техните
праводатели не са били такива. Отделно от това, поради това, че през различни
периоди от време всеки от ответниците са владяли процесния имот без основание
претендират да бъдат осъдени да заплатят на ищците солидарно, а в условията на
евентуалност разделно обезщетение за посочените периоди и размери. Молят
исковите претенции да бъдат уважени както и да бъдат присъдени сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
С уточняваща молба от 16.12.2013г.
ищецът заявява, че се отказва от предявеният иск по чл.108 от ЗС спрямо
ответника Т.Д.Т.. На това основание производството по делото в тази част е
прекратено.
В срока
по чл.131 от ГПК ответникът А. Г. е
депозирала писмен отговор, в който заявява, че считано от 2010г. не е
собственик на процесния имот, тъй като същият е бил продаден от нея и от Т.Т..
Писмен
отговор е депозирала и ответницата С.Д.,
в който заявява становище за допустимост, но неоснователност на предявените
искове. Твърди, че е собственик на процесния имот – офис № 1 с променено предназначение в
магазин въз основа на нот.акт
№ **, том *, рег. № ****, дело № ***/2010г., обективиращ договор за
покупко-продажба с продавачи Т. и А. Т.. Твърди, че не е налице идентичност
между имота, който е придобила тя и имота, за което на ищците са придобили
право на строеж – гараж № 2. Оспорва правото на собственост на ищцата М. Д.
като твърди, че правото на строеж е учредено само на ЕТ и следователно
придобитото от него не става СИО. В условие на евентуалност твърди, че е придобила собствеността въз
основа на изтекла в нейна полза давностно владение в периода от 05.10.2010г. до
датата на вписване на исковата молба и присъединяване на владението на
праводателите й – Т.М. и Р.М. /от 13.12.1996г. до 2004г./, К.К. /от 2004г. до
2008г./ и на Т.Т. / от 2008г. до 2010г./
В съдебно заседание ищците, чрез
процесуалния си представител поддържат предявените искове. Заявяват, че в
периода от 1999г. до 12.2004г. са имали владение над процесния имот, тъй като
са го ползвали за склад. Не оспорват, че там е била и колата на Т. и Р. М..
Moлят съда да уважи
предявените искове. Не претендират разноски.
Ответниците, чрез процесуалния си
представител оспорват исковете. Оспорва се, че единствено ищците са собственици
на построената в дворното място сграда, респективно на процесния офис. Молят
исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от
нот.акт № ***, том *, дело № ***/1945г., К.П.П. е продал на И.И.П. дворно място с площ от
200 кв.м. находящо се в гр.Варна, между казармите, държавната болница и училище
в кв.579 парцел IV, при съседи: Д.Г., К.В., Г.Т. и
квартална улица.
С нот.акт № **, том **, дело № ****/1966г. И.И.П. е продал на Т. П.М. и Р. Ж.М. собственото
си бекярско жилище, както и 66 кв.м. ид.части от застроено и незастроено дворно
място, находящо се в гр.Варна, ул.******, представляващо ид.част от имот пл. № 4 в кв.579 по плана на 18 подрайон, целия с площ от
200 кв.м. при граници: ул.******, ул.***** и имот пл. № 3 и 5 в кв.579.
С нот.акт № ***, том **, дело № ****/1994г. К. И. П., И.И.П., Т. П.М. и Р. Ж.М. са продали на ЕТ „ЕБМ – Д. – Л.Д.
всеки по 1/3 ид.част от съсобственото си дворно място без сградите построени в
него, находящо се в гр.Варна, ул.******, представляващо парцел I-4 в кв.39 по плана на
гр.Варна.
С нотариално заверено заявление
за учредяване на право на строеж на основание чл.56, ал.3 от ЗТСУ от
19.01.1995г. /л.114/ К. И. П., И.И.П., Т. и Р. М. и ЕТ „ЕБМ-Д. – Л.Д.” са си учредили взаимно право на строеж на
обекти в бъдеща сграда, като Т. и Р. М. е следвало да придобият собствеността
на обекти, сред които офис /гараж 1/ на партера с площ от 18,97 кв.м., заедно с
1,6830 % ид.части от общите части на сградата, а ЕТ – обекти, сред които офис
/гараж № 2/, с площ от 20,86 кв.м. на
партерния етаж, заедно с 1,8507% ид.части от общите части на сградата, съгласно
одобрен архитектурен проект от 08.12.1994г.
С разрешение за строеж № 23/28.02.1995г. районен архитект към Община Варна, „Кметство
Приморски” е разрешено на ЕТ „ЕБМ-Д.”***, на К. И. П. и И.И.П., на Т. и Р. М.
да реализират строителство на жилищна сграда в парцел I-4 в кв.39 по плана на 18-ти микрорайон на гр.Варна, на ул.******. На
13.12.1996г. на същите лица и ЕТ е издадено разрешение за ползване на
построената сграда.
С нот.акт № **, том **, дело № ****, поправен с нот.акт № **, том *, рег. № *****, дело № ***/1999г.,/л.108, 109/, Т. П.М. и Р. Ж.М. са признати за
собственици на Офис № *, с площ от 18,97 кв.м., ведно с
1.6830% ид.части от общите части на сградата.
Със
саморъчно завещание от 18.05.1998г. Т. П.М. е завещал на съпругата си Р. Ж.М.
от гр.Варна, цялото си движимо и недвижимо имущество.
С
нот.акт № **, том *, рег. № ****, дело № ****/2004г. Р. Ж.М. е продала на К.С.К. собствения си имот –
офис № 1, находящ се на партерния етаж
в сграда, построена в гр.Варна, ул.****** със застроена площ от 18,97 кв.м.,
както и 1,6830% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното място, представляващо УПИ I-4 в кв.39, в 18 подрайон на гр.Варна.
С нот.акт № ***, том *, рег. № ***** дело № *****/2008г. Б. И. К. и К.С.К. са продали на Т.Д.Т. собствения
си имот – Офис № *, находящ се на партерния етаж в сграда в гр.Варна, ул.******
със застроена площ от 22,18 кв.м., при граници: вход със стълбищна клетка на
запад; ; на север – стълбище на жилищния блок, на юг – улица и на изток –
магазин № 2, както и 1,6830% ид.части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
представляващо УПИ I-4 в кв.39 по плана на 18-ти
подрайон не града.
С разрешение за строеж № 52/01.09.2009г. издадено от главния архитект на
гр.Варна, влязло в сила на 17.09.2009г., на Т.Д.Т. е разрешено да промени
предназначението на офис № 1 в магазин, находящ се в приземния
етаж на жилищна сграда на ул.****** в УПИ I-4 в кв.39 по плана на 18 микрорайон на гр.Варна.
С нот.акт № **, том *, рег. № *****, дело № ***/2010г. Т.Т. и А.Т. са продали на С.А.Д. собствения си недвижим имот, а именно:
магазин № 1, представляващ самостоятелен
обект с ид. № ******, със застроена площ от
22,18 кв.м. находящ се на партерния етаж на сградата, с построена в гр.Варна,
ул.******, както и 1,6830% ид.части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху дворното място, представляващо УПИ I-4 в кв.39 по плана на 18-ти подрайон не града.
С
нот.акт № ***, дело № ******/1997г., на 21.10.1997г. ЕТ „ЕБМ – Д. – Л.Д. и М. И.Д.
са продали на В.П. П. собствения си
недвижим имот, придобит от ЕТ по време на брака му, а именно: дворно място с
площ от 200 кв.м. находящо се в гр.Варна, ул.******, представляващо парцел I-4 в кв.39 по плана на 18-ти подрайон на гр.Варна. На
същата дата, В.П. и И.П. са продали на дъщеря си М. Д. същия имот.
Видно от представеното удостоверение за сключен
граждански брак, Л. Б.Д. и М. И.Д. са съпрузи от 14.09.1975г.
Представен
е договор от 05.04.1997г. сключен между Л.Б.Д. и М. И.Д. и В.Н.З., като първите
двама са отдали под наем на втория собствения си недвижим имот – офис № *, находящ се в гр.Варна, ул.******
на приземния етаж в сградата с площ от 20,80 кв.м., при съседи: проход за
сградата и магазин на ул.******. Уговорен е срок на действие на договора 5
години. По искане на ответниците е проведена Съдебно-графологична експертиза,
поддържана в съдебно заседание от вещото лице Е.А., от заключението по която се
установява, че не е възможно да се определи кога точно е изготвен договора от
05.04.1997г. респективно дали е изготвен в интервала между 11.02.2015г. до
25.03.2015г.
В съдебно заседание са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В.З., който излага, че в периода
от 1997г. до 2003-2004г. е бил в договорни отношения с Л. и М. Д. и е държал
като склад тяхно помещение – ъглово на ул.****** с площ около 20 кв.м..
Заплащал наем от 170 лева в продължение на 5-6 години.
Свидетелката
Р.М. посочва, че тя и съпругът и купили къща през 1966г., която Л. и М.
съборили, за да се строи през 1995г. Тя и съпругът й и друго семейство
прехвърлили на Л. и М. земя и през 1995г. била построена новата къща. М. първи
влезли в апартамента, към който имало и гараж – първия до входа. Там съпругът и
разположил струг, електрожени, автомобилът им. Никой друг не бил влизал в
гаража. Ползвали гаража лично, а през 2004г. го продали на К., който пък го
продал на майка си. После К. го продал на Т.. Още от 1997г. М. имали разправии
с Л. и М. по отношение на този гараж.
От заключението на проведената
по делото Съдебно-икономическа експертиза, поддържана в съдебно заседание от
вещото лице С.Д. се установява, че средно-месечната цена на пазарния наем на
офис № 1 с площ от 22,18 кв.м. за
периода от 17.09.2008г. до 04.10.2010г. е в размер на 7410,10 лева, а за
периода от 05.10.2010г. до 11.09.2013г. е в размер на 8050,10 лева.
От
заключението на проведената Съдебно-техническа експертиза, поддържана в съдебно
заседание от вещото лице А.Г. се установява, че съгласно разрешението за строеж
от 28.02.1995г. в УПИ I-4 в кв.39 по плана на гр.Варна е
изградена 5 етажна жилищна сграда с 8 жилища, 2 гаража, 1 ресторант и 1
магазин. Същата сграда, но с посочване на 2 офиса вместо 2 гаража е въведена в
експлоатация с разрешение за ползване от 13.12.1996г. Построената сграда
отговаря на архитектурните проекти, а екзекутивните промени не касаят
процесното помещение на приземния етаж. През годините и в различните документи
– разрешение за строеж, учредено право на строеж, нотариални актове, разрешение
за ползване, двата гаража са отбелявани като офиси с различна номерация и площ,
без да са налице данни за тези записвания. Вещото лице посочва, че процесният
имот № ****** по действащата
кадастрална карта на гр.Варна отговаря на Гараж № 1 с площ от 16,47 кв.м. по Приложение 2 към заключението, при граници: на
запад – вход към жилищната сграда, на север – стълбищна клетка, на изток –
магазин и на юг – улица. Същият /процесния/ имот е идентичен и на имота описан
в нот.акт № ***/2008г. и в нот.акт на ответницата С.Д. - № **/2010г. Разликата е единствено в
статута на имота – по нот.акт № ***/2008г. същият е офис *, а в другия нот.акт вече е магазин.
Поради
липса на спор между страните е прието за безспорно установено, че понастоящем
фактическа власт по отношение на процесния имот с ид. № ****** по КК на гр.Варна осъществява С.А.Д..
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
По отношение исковете
по чл.108 от ЗС
Предявените искове по
чл.108 от ЗС са за осъждане на ответницата С.Д. да предаде на ищците владението
по отношение на процесния имот с ид. №****** по действащата КК на
гр.Варна, представляваща офис 1 находящ се на партерния етаж на жилищната
сграда построена в гр.Варна, ул.******.
За да са основателни
исковите претенции ищците – Л.Д. и като ЕТ „ЕБМ-Л.Д.” и М. Д. следва да
установят при условията на пълно и главно доказване, че са собственици на
процесния офис 1, както и че ответницата Д. осъществява фактическа власт по
отношение на него без годно основание за това.
Ищците се позовават на
собственост по отношение на обекта – Офис 1 в сградата на ул.****** възникнала
по силата на приращение, в следствие на извършено застрояване в собствения им
поземлен имот – УПИ I-4 в кв.39 по плана на 18 подрайон на гр.Варна. От анализа на
всички събрани по делото доказателства се установява, че през 1994г. ЕТ „ЕБМ-Л.Д.”
е придобил собствеността по отношение на посочения урегулиран поземлен имот I-4 с площ от 200 кв.м. чрез извършени
в негова полза разпоредителни сделки от продавачите К. И. П., И.И.П. и Т. и Р. М..
Всеки от тях, както е посочено в нот.акт № ***/1994г. е продал на ЕТ притежаваната
от тях по 1/3 ид.част от процесното дворно място без сградите. Собствеността на
К. П. и И.П. е възникнала по силата на наследяване от техния общ наследодател –
И. П., който през 1945г. е закупил от К. П. цялото дворно място с площ от 200
кв.м. През 1966г. е продал на Т. и Р. М. 66 кв.м. от цялото дворно място, което
се равнява на 1/3 ид.част от него. След смъртта на И. П., неговите 2/3 ид.части
са преминали по наследяване в собственост на съпругата му К. П. – 1/3 ид.част и
сина му И.П. – 1/3 ид.част. Именно с тези притежавани по 1/3 ид.част от двора
са се разпоредили трите групи съсобственици през 1994г. в полза на ЕТ „ЕБМ - Л.Д.”.
В следствие на разпоредителната сделка ЕТ е станал едноличен собственик на
цялото дворно място.
И тук възниква въпроса
учредили ли са си надлежно право на строеж в процесното дворното място ЕТ Л.Д.,
П.и и М. със заявлението до Община Варна по чл.56, ал.3 от ЗТСУ /отм./ от
19.01.1995г.? Цитираната норма е уреждала една облекчена форма, с която
собствениците на терена са могли взаимно да си учредят право на строеж след
като подадат до Общината заявление за това, което е с нотариална заверка на
подписите на съсобствениците и предварително вписано в нотариалните книги. В
случай, че такова право на строеж е учредено, по силата на чл. 63 ал 1 ЗС
изграденото въз основа на реализирано отстъпено право на строеж става
собственост на лицето, в полза на което е учредено това право. В настоящия
случай обаче към 1995г. К. П., И.П., Т. и Р. М. вече не са били собственици на
дворното място с площ от 200 кв.м., представляващо УПИ I-4 в кв.39 по плана на гр.Варна и
следователно въпреки подаденото
заявление по чл.56, ал.3 от ЗТСУ /отм./ същите не са могли заедно с ЕТ на Л.Д.
да си учредят взаимно право на строеж. Заявлението не може да се приравни и на
едностранно /от ЕТ/ учредяване на право на строеж на посочените лица, тъй като
не е спазена нотариалната форма за действителност. При това положение се налага
извода, че независимо от кого е застроено дворното място съгласно издаденото
разрешение за строеж № 23/28.02.1995г. на районен архитект към Община Варна,
„Кметство Приморски”, съгласно чл.92 от ЗС построеното е собственост на
собственика на замята, в случая на ЕТ „ЕБМ-Л.Д.”.
Няма спор между
страните, че сградата в дворното място на ул.****** е построена през 1996г.,
когато е издадено и разрешителното за ползване № 268/13.12.1996г. Към този
момент сградата има два гаража /офиса/, като процесният офис е бившия гараж №
1. Както бе посочено по-горе, обектите в сградата са станали собственост на ЕТ Л.Д.,
като собственик на земята, върху която е строено - не и на неговата съпруга –М.
Д.. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001г. на ОСГК на ВКС, от режима
на имуществената общност се изключват съвкупността от права, задължения и фактически
отношения, които съгласно чл.15, ал.1 от Търговския закон образуват
предприятието на едноличния търговец. ПридобИ.ето на дворното място на
възмездно основание на името на едноличния търговец изключва презумпцията за
съвместен принос. ПридобИ.ето на имот от едноличен търговец, който е в брак
остава собственост на търговеца, ако вещта е предназначена за стопанска
дейност, а не за задоволяване на нуждите на семейството. Включеното в
търговското предприятие имущество на едноличния търговец, когато той е в брак,
е обособено спрямо съпружеската имуществена общност, което с новия СК от 2009г.
вече е и законодателно закрепено в чл.22 , ал.3 от СК от 2009г. С последващите
разпоредителни сделки – тези обективирани в нот.акт № ***/1997г. и № ***/1997г. с участието на ищците се е
транслирала собствеността само по отношение на дворното място с площ от 200
кв.м., не и сградата, която е продължила да бъде част от предприятието на ЕТ. При това положение режим на СИО
между Л.Д. и М. Д. е възникнал едва към
21.10.1997г. с нот.акт № 164/1997г. и то само по отношение на земята.
Към този момент сградата вече е била изградена и е станала собственост на
собственика на земята към 1996г. - ЕТ „ЕБМ-Л.Д.”. Последващите разпоредителни
сделки със земята не се отразяват на собствеността на сградата, нито пък същата
е могла да бъде придобита по приращение от ищцата, доколкото тя вече е
собственост на ЕТ.
С оглед на изложеното
съдът намира, че исковата претенция по чл.108 от ЗС на М.Д. насочена към С.Д.
за осъждане на ответницата да предаде владението на процесния офис 1 се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена поради недоказаност на материалната
легитимация на ищеца.
Установеното право на
собственост на ищеца ЕТ „ЕБМ-Л.Д.” следва да бъде съпоставено с въведените от
ответницата конкуриращи права. На първо място ответницата се позовава на
деривативното основание – договор за покупко-продажба обективиран в нот.акт № **/2010г., с който С.Д. е получила
собствеността на офис № * от Т.Т. и А.Т.. Продавачите са се легитимирали като
собственици по силата на продажбата с нот.акт № ***/2008г. от Б. и К.К.и. Те пък са
закупили имота от Р.М. с нот.акт № 40/2004г., а самата продавачка М. е
„придобила” собствеността по завещание от съпруга си Т.М. през 1998г. Както бе
посочено по-горе обаче, Р. и Т.М.и са се разпоредили с всички притежавани от
тях права по отношение на дворното място – УПИ I-4 в кв.39 по плана на гр.Варна още
през 1994г. в полза на ищеца – ЕТ. По тази причина същите не са се легитимирали
като собственици на процесния обект като част от изградената в имота сграда и
следователно не са могли валидно да прехвърлят в полза на правоприемниците си
права, които самите те не са притежавали. Горното налага извод, че и последната
приобретателка С.Д. не е станала собственик на процесния офис 1 въз основа на
продажбата от 2010г.
По отношение на въведеното в условията
на евентуалност възражение на ответницата Д. за придобИ.е на владението на
имота въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност, съдът намира
същото за неоснователно. Ответницата се позовава на владение продължило в
периода от закупуването му на 05.10.2010г. до настоящия момент, към което
присъединява владението на своите праводатели - Т.М. и Р.М. /от 13.12.1996г. до
2004г./, К.К. /от 2004г. до 2008г./ и на Т.Т. / от 2008г. до 2010г./. В тежест
на ответницата Д. е било да установи, че тя, респективно праводателите и са
упражнявали фактическа власт по отношение на имота трайно, явно и
необезпокоявано в продължение на изискуемия от закона 10 годишен период,
доколкото не са наведени твърдения за добросъвестно владение. По делото е
прието за безспорно между страните, че същата е упражнявала фактическа власт в
периода от датата на предявяване на иска – 11.09.2013г. до настоящия момент
/датата на съдебното заседание – 11.02.2015г./ Този период обаче е ирелевантен за
преценката на съда, доколкото с предявяването на иска на 11.09.2013г., на
основание чл.116, б.”б” от ЗЗД давността е прекъсната и евентуалното владение
се е превърнало в държане. Не са ангажирани доказателства установяващи, че в
периодите, в които по документи ответницата и праводателите й са се
легитимирали формално като собственици същите са владяли имота с намерение за
своене. Единствените доказателства в тази връзка са показанията на св.М., които
са информативни за периода на собственото и владение – т.е. до 2004г., когато
имотът е „продаден на К.”. За периода след това свидетелката посочва, че имотът
е бил продаден на майката на К. и понастоящем би следвало да е нейна
собственост, което очевидно не отговаря на фактическото положение. Липсват данни
за упражнявано владение както от К.К. и съпругата му, така и от праводателите
на ответницата Т. и А. Т.. При това положение не са налице основания за
прилагане на разпоредбата на чл.82 от ЗС за присъединяване владението на
владелеца към това на праводателя, поради което не може да се направи извод за
изтичане на изискуемия от закона 10-годишен период на владение с намерение за
своене от ответницата С.Д.. Не са налице следователно противопоставими на ищеца
права на собственост на ответницата С.Д., поради което исковата претенция на ЕТ
„ЕБМ-Л.Д.” срещу нея с правно основание чл.108 от ЗС и предмет – процесния офис
№ 1 се явява основателна и следва да бъде уважена.
По отношение на иска по чл.59 от ЗЗД
Фактическият състав, обуславящ
основателност на претенцията с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, изисква
успешно проведено доказване по реда на пълното и главно доказване касаещо
следните кумулативни предпоставки: реално увеличение на имуществото на ответника за сметка на имуществото на ищеца; обогатяването и
обедняването да произтичат от един и същи факт или от обща група факти; да
липсва друга възможност за правната защита на обеднелия. Липсата на която и да
е от тези предпоставки прави исковата претенция неоснователна и води до
отхвърлянето й.
В случая ищците Л.Д. като ЕТ и М. Д. претендират за осъждане на С.Д. и на
праводателите и Т. и А. Х. да им заплатят обезщетения за ползите, от които са
били лишени в периодите, в които са ползвали имота им без основание.
Претенциите на ищцата Д. за заплащане на обезщетение по отношение на всички
ответници и периоди са неоснователни поради факта, че същата не е собственик на
процесния офис 1 и следователно евентуалното му ползване му от други лица не би
причинило обедняването й.
По отношение на иска на ЕТ Л.Д. срещу С.Д. съдът намира, че същият следва
да бъде уважен за претендирания период – от 05.10.2010г., когато е закупила
имота до 11.09.2013г. – датата на подаване на исковата молба в съда, доколкото
самата ответница признава същия, твърдейки, че е владяла имота за себе си.
Право да получи обещетение има собственика на имота – ЕТ „ЕБМ-Л.Д.”, които се е обеднил с ползите, които не е успял да
реализира поради неоснователното му ползване от ответницата в размер на
пазарния наем на имота, който според заключението на вещото лице Д. е в размер
на 8050,10 лева. Доколкото ищецът е претендирал присъждане разделно от ищцата
на сума в размер на 1800 лева, съдът намира, че исковата претенция следва да
бъде изцяло уважена. Съобразно направеното искане, сумата следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 11.09.2013г. до окончателното и изплащане.
По отношение на предявените срещу Т.Д.Т.
и А.Х.Т. искове с правно основание чл.59 от ЗЗД за солидарното им осъждане да
заплатят общо на ищците сумата от 2400 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на процесния имот за периода от 17.09.2008г. до
04.10.2010г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане, а в
условията на евентуалност: 1) за
осъждане на Т.Т. да заплати на Л.Д.
сумата от 600 лева /по 25 лева месечно за периода/ и да заплати на М. Д.
сумата от 600 лева /по 25 лева месечно за периода/, както и 2) за осъждане на А.Т. да заплати на Л.Д. сумата от 600 лева /по 25 лева месечно за
периода/ и да заплати на М. Д. сумата от 600 лева /по 25 лева месечно за
периода/, съдът намира, че всички искови претенции следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни поради недоказаността на елемента от фактическия им състав,
а именно че ответниците са ползвали имота, че са го държали или владели лично
или чрез другиго в претендирания период.
Ищците, чрез процесуалния си представител в хода на устните състезания са
заявили, че не претендират за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски. Искане са направили ответниците, чрез процесуалния
си представител, но доказателства за сторени такива са представени от
ответницата С.Д. в размер на общо 2020 лева – 400 лева – депозити за вещо лица
и 1620 лева- адвокатско възнаграждение. Ищците са направили възражение за
прекомерност на заплатеното възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно, доколкото ответницата се е защитавала срещу общо 4 предявени
срещу нея иска – два по чл.108 от ЗС и два по чл.59 от ЗЗД срещу всеки от
ищците, които не са с ниска фактическа и
правна сложност. При липса на отбелязване, съдът приема, че половината от
сторените разноски в процеса са били за защита на ответницата Д. срещу исковете
на ищеца Л.Д. – лично и като ЕТ, които не подлежат на репариране с оглед изхода
на спора, а другата половина в размер на 1010 лева са сторени във връзка с
предявените от М. Д. искове. Съобразно изхода от тях, ищцата следва да понесе
разноските на ответницата С.Д. в размер на 1010 лева, на основание чл.78, ал.3
от ГПК. Ответниците Т. също биха имали право на разноски, но поради липсата на
доказателства за техния размер, съдът не присъжда такива.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.А.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ПРЕДАДЕ на Л.Б.Д., ЕГН ********** в качеството му на ЕТ „ЕБМ-Л.Д.”, ЕИК ******,
с адрес: *** владението на недвижим имот с ид. № ****** по КК на гр.Варна,
представляващ Офис № *, находящ се в гр.Варна, ул.******, със застроена площ от
22,18 кв.м., както и 1,6830 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място –
УПИ № I-4 в кв.39, на основание чл.108
от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ иска на М. И.Д., ЕГН **********, с адрес: *** за осъждане на С.А.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да
и предаде владението на недвижим имот с ид. № ****** по КК на гр.Варна,
представляващ Офис № *, находящ се в гр.Варна, ул.******, със застроена площ от
22,18 кв.м., както и 1,6830 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място –
УПИ № I-4 в кв.39, на основание чл.108 от
ЗС
ОСЪЖДА С.А.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Л.Б.Д., ЕГН ********** в
качеството му на ЕТ „ЕБМ-Л.Д.”, ЕИК ******, с адрес: *** сумата от 1800 /хиляда и осемстотин/ лева
представляваща обезщетение за неоснователно ползване на собствения на ищеца
недвижим имот с ид. № ****** по КК на гр.Варна, представляващ Офис № 1, находящ
се в гр.Варна, ул.******, със застроена площ от 22,18 кв.м., както и 1,6830 %
ид.части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху дворното място – УПИ № I-4 в кв.39 за периода от
05.10.2010г. до 11.09.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.09.2013г. до
окончателното изплащане, на основание
чл.59 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на М. И.Д., ЕГН **********, с адрес: *** за осъждане на С.А.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да
й заплати сумата от 1800 /хиляда и
осемстотин/ лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на
недвижим имот с ид. № ****** по КК на гр.Варна, представляващ Офис № *, находящ се в гр.Варна, ул.******,
със застроена площ от 22,18 кв.м., както и 1,6830 % ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху
дворното място – УПИ № I-4 в кв.39 за периода от 05.10.2010г. до 11.09.2013г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 11.09.2013г. до окончателното изплащане, на основание чл.59 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ исковете
на М. И.Д., ЕГН **********, с адрес:
*** и на Л.Б.Д., ЕГН ********** в лично и в качеството му на ЕТ „ЕБМ-Л.Д.”, ЕИК
******, с адрес: *** за солидарно
осъждане на Т.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и А.Х. Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят общо на ищците
сумата от 2400 /две хиляди и
четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на недвижим
имот с ид. № ****** по КК на гр.Варна, представляващ Офис № *, находящ се в гр.Варна, ул.******,
със застроена площ от 22,18 кв.м., както и 1,6830 % ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху
дворното място – УПИ № I-4 в кв.39 за периода от 17.09.2008г. до 04.10.2010г., ведно
със законната лихва върху сумата считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното заплащане, КАКТО
и предявените в условията на евентуалност искове
1) за осъждане на Т.Д.Т., ЕГН ********** да заплати на Л.Д.
лично и като ЕТ „ЕБМ-Л.Д.”, ЕИК ******
сумата от 600 /шестстотин/ лева /по
25 лева месечно за периода/ и за осъждане на Т.Д.Т., ЕГН ********** да заплати на М. И.Д., ЕГН ********** сумата от 600 /шестстотин/ лева /по 25 лева месечно за периода/, както и 2) за осъждане на А.Х. Г., ЕГН ********** да заплати на Л.Д. лично и като ЕТ „ЕБМ-Л.Д.”, ЕИК ****** сумата от 600 /шестстотин/ лева /по 25 лева
месечно за периода/ и за осъждане на А.Х.
Г., ЕГН ********** да заплати на М. И.Д.,
ЕГН ********** сумата от 600
/шестстотин/ лева /по 25 лева месечно за периода/, на основание чл.59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА М. И.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на С.А.Д., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 1010
/хиляда и десет/ лева, представляваща сторени от ответника съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: