Определение по дело №215/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Ищецът “." О. в исковата си молба против “. О. твърди, че с ответното дружество са сключили писмен договор за изграждане на административно битова сграда и производствено хале в УПИ I, в м. “Г. .”, землището на гр. Б.. Страните са се споразумели за извършване на определени видове СМР на определена цена, подробно изложени в исковата молба.

Ищецът твърди, че за така извършените СМР е превел по изброени фактури- №1708 от 23.12.2008г.,№1866/07.05.2009 г., №2016/01.09.2009г., №2015 /01.09.2009г. и № 1818 от 30.03.2009г. сумата 201 987.17 лв. с ДДС.След като е направил собствено проучване за извършените СМР и вложените материали чрез вещо лице е установил, че същите са на стойност с ДДС 145 901,87 лв.

Ищецът претендира да му бъде върната заплатената от него сума в размера на 56 085,30 лв., които е платил на ответното дружество без основание, тъй като не е получил и не са извършени тези СМР, които са заплатени като обем и като стойност на вложените материали,посочени изрично в писмения договор от 01.12.2008г. и които ищецът подробно е описал в исковата молба.

Претендира също така заплащане на обезщетение по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 11 000.00 лв. за период от 20.10.2009г. - датата на заплащане на последната сума от общата 201 987.17 лв. до предявяване на иска.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва основателността на иска. Посочил е, че в договора е регламентиран начинът на определяне на цените и че те подлежат на корекция евентуално /чл. 17/,ако количеството на действително вложените материали и необходимите за извършване работи се окажат по-големи. Също така сочи, че през периода на строителството са съставени актове, с които са се отчитали действително извършените работи и вложените материали и през този период ищецът не е възразявал по тях. Счита, че не е налице неоснователно обогатяване, защото са извършени всички СМР и са отчетени, като са приети от възложителя без забележки и съответно заплатени.

В допълнителен отговор ответникът е изложил обстоятелства, че частната експертиза, която ищецът е направил по свое усмотрение е такава по принцип, защото в процеса на строителството са възникнали и други видове работи, които е следвало да се извършат, и които не са взети предвид от вещото лице.

От събраните по делото доказателства,преценени отделно и в съвкупност,съдът прие от правна и фактическа страна следното:

Не е спорно,че страните по делото на 01.12.2008г. са сключили в писмена форма договор за изработка.В чл.1 изрично са посочени видовете СМР,които изпълнителят “. О. следва да извърши по отношение на двата обекта/административно-битова сграда и производствено хале/. Посочено е,че всички неуточнени СМР,които не са упоменати в чл.1 ал.1 от договора,се договарят по време на работния процес.В чл.14 от процесния договор страните са се споразумяли при завършване на строителните работи по чл.1 от договора строителят да покани възложителя да направи преглед и приеме извършената работа.Предаването на строежа се извършва с двустранен констативен протокол,в който се описва количествата СМР,качеството на извършената работа и вложените материали,наличие на недостатъци,както и дали е спазен срока за извършване на строителството.Тези протоколи се съставят независимо от протоколите и актовете по Наредба №3 от 2003г. и подписването на протокола не може да е по-рано от 7 дни или по-късно от 14 дни след поканата от изпълнителя.Съгласно чл.16 общата цена за изграждането на обектите по чл.1 е в размер на 116000 евро,от които 60 000 евро за битовата сграда и 56 000 евро за производственото хале ,без ДДС.В чл.17 ал.1 страните са посочили,че постигат споразумение,ако действително посочените материали или действително необходимите за извършване на работата се окаже по-малко или по-голямо от посоченото в техническата документация количество,то цената се намалява или увеличава със съответната стойност.

Договорът между страните е прекратен.Има уведомление от ищеца,че поради забавено изпълнение прекратява договора,а от страна на ответника е приложено волеизявление,че е съгласен действието на договора да се прекрати,но по взаимно съгласие.При прекратяване на договора е съставен акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството от 11.09.2009г.

С гласни доказателства,както и с експертиза е установено,че част от посочените в чл.1 от договора работи не са изпълнени,изпълнени са други, извън проекта ,като ищецът претендира,че тези други работи са заплатени отделно,извън посочените фактури.

Вещото лице по съдебно счетоводната експертиза е установило,че посочените в исковата молба 5 фактури са осчетоводени както при ищеца,така и в ответното дружество. Същите са на обща стойност 201 987.17 лв.По тези фактури ищецът е изплатил реално 191 345.18 лв.Разликата от 10641.99 представлява уговорена между страните 5 % отстъпка от стойността на СМР .

В т.2 от заключението си вещото лице е отразило,че във връзка с облигационните задълженията на страните по изграждане на двата обекта /административна сграда и производствено хале/ са издадени общо 15 фактури /включително и тези посочени в исковата молба/ на обща стойност 243 865.64 лв.,от които е преведена от ищеца на ответника сумата от 233223.65 лв.Остатъка е посочената отстъпка.

Вещото лице е докладвало,че по протоколите за извършени СМР за обектите са отразени труда по изграждане на обекта,стойността на материалите ,доставно-складови и транспорти разходи и печалба от 7 % , всичко на стойност 168 322.64 блв. /без ДДС/ или с ДДС са на стойност 201 987.17 лв.

Съдът обсъжда по делото заключението на тройната съдебно-техническа експертиза,а не единичната на Ф. П.,тъй като тройната експертиза при изпълнение на задачата си е разполагала с по-голяма информация,огледа е извършен при присъствие и на двете страни,които по отношение на някои от СМР са постигнали съгласие относно фактите,а за други не.

Вещите лица са посочили,че предвидените по договора,но неизпълнени СМР,поради промяна на намеренията на възложителя са на стойност без ДДС 57 869 лв./като са приспаднали преди това уговорената между страните отстъпка/ или 29 588 евро.В друга таблица са отразени стойностите на непредвидените в договора,но изпълнени на място от строителя СМР,за които страните не спорят.Тези работи са на стойност и за двата обекта 13973.05 евро без ДДС и след изчислена отстъпка по договор.

Вещите лица на база представените одобрени проекти , изготвения от проектанта екзекутив ,проверка на място и единични цени,съгласно количествено стойностната сметка са приели,че всички извършени СМР по обекта/по договор и извън него/ са на стойност 157 456.38лв. без ДДС.В с.з на 21`.01.2013г. са заявили,че в тази сума не е калкулирана печалба от 7 %..След изчисления с печалба,съдът пресметна,че сумата е 168478.32 лв. без ДДС,а с ДДС 202173.98 лв.

В това съдебно заседание по искане на ответника е поставена допълнителна задача да установи чрез разкопаване има ли изграден фундамент от него ,стойността му и стойност на хамутите.Вещите лица са констатирали чрез разкопаване наличието на такъв фундамент и според допълнителното им заключение,стойността на хамутите и фундамента е 13 503.90 лв. без ДДС ,с калкулирана печалба или 16204.68 лв. с ДДС.

Изчислено общата стойност на извършената работа,с включена печалба е 181 982.22лв. без ДДС съобразно стойностите на тройната експертиза -първоначално и допълнително заключение.

За това кой е заплатил материалите за хамутите ищеца е ангажирал гласни доказателства,като разпитания в тази насока свидетел Л. е дал показания,че “." О. е редовен клиент и знае,че е закупил от него материали за хамутите за обекта при новите гробища /процесния обект/.Според него е издадена фактура за тях.Съдът не кредитира показанията на този свидетел,тъй като те са частично опровергани от заключението на комбинираната експертиза на в.л.Р.В. и П. М..Твърденията на ищеца,че тези материали са заплатени по посочените от него фактури във връзка с поръчки,дадени на продавача не се подкрепят от експертизата,тъй като във фактурите са описани и редица други материали за строителство,а процесните материали за хамутите,описани във фактурите ,според експертите се различават от вложените по видове и количество,а така също и по стойност.

Тази експертиза също така е докладвала,че за обекта производствено хале ответникът е издал фактури на стойност 76044.96 лв.,преведени са от ищеца 72 443.96 лв.Две от тези фактури са по договора за строителство и 4 за допълнително извършение СМР,а за административната сграда фактурите са на стойност 120849.80 лв.Съпоставяйки фактурите е видно,че в колонка 4 на таблица №3 от заключението на комплексната експертиза е посочено само задължението без ДДС .За последния обект ищеца е издал общо 5 фактури /едната от които е за двата обекта/,от които 4 са по договора за строителство и 1 фактура за допълнителни СМР. Т.е. за двата обекта са издадени общо 10 фактури /защото едната е за двата обекта/.В този смисъл се прави корекция на посоченото в първоначалното заключение на ССЕ от вещото лице В. в т.2 ,където е отразено, че във връзка и с други търговски правоотношения между страните са издадени общо 15 фактури на обща стойност 243 865.64 лв.Установено е,че за процесните обекти ,фактурите за заплатените работи са 10.

Съобразно тройната техническа експертиза и допълнителното й заключение,стойността на всички извършени СМР от ответника /по договор и извън него/ са на стойност 218 378.66лв. с ДДС.

По данни на комплексната експертиза,след като за административната сграда е пресметнато ДДС от съда , ищецът е заплатил на ответника за всички извършени работи на двата обекта 221064.66лв.,в които се включва и отстъпката от цената,макар реално да не е заплатена от ищеца/ или по изчисленията на съда разликата в повече е 2686 лв.

Съдът е приел заключенията на експертите и основава изводите си от фактическа страна на тях,като ги намира за компетентни,пълни,изчерпателни,с посочване на всички подробности по казуса и обосновани.Изводите им не се опровергават от други доказателства.Изводите в основното заключение на тройната СТЕ за дължимост на посочените суми от ответника на ищеца са направени на база първото заключение на съдебно счетоводната експертиза,която в последствие е коригирана,а и тройната СТЕ не е имала към този момент данните,дадени в допълнителното й заключение и комплексната експертиза.

При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази.

Предявеният иск е с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД във връзка с правоотношения между страните по договор за изработка,регламентиран в чл.258 и сл ГПК.Този фактически състав на неоснователното обогатяване се прилага,когато още при получаването,липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице към имуществото на друго.Ищецът твърди,че когато е извършил плащането на СМР ,описани в договора,същите са били по-малко като количество и стойност на заплатеното.

Позицията на ищеца е,че претенцията му обхваща единствено СМР по договора,а не и тези,които са извършени допълнително,тъй като те са заплатени и не се оспорват от него.

Въпреки събраните доказателства относно всички извършени СМР от ответника на двата обекта /по договора и извън тях/ и тяхната стойност,съответно направените плащания от ищеца,при които по изчисления разликата от 2686 лв. се явява платено в повече от ищеца,с оглед претенцията на ищеца,съдът прие следното:

Към работите по договора, изрично изброени в него, между страните са били състави двустранни протоколи на основание чл.14 ал.1 от този договор,приложени по делото.Съдебно счетоводната експертиза ги е анализирала в таблица № 4 от заключението си,ведно с фактурите,с които са платени от ищеца.Видно е от заключението,че на каквато стойност без ДДС е отразено в тези протоколи видовете,количеството и цените за извършените СМР,такава е заплатена и от ответника.С подписването на протоколите ищеца възложител е приел работата.

Съгласно разпоредбите на договора за изработка-чл.264 ЗЗД възложителят е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. При условие, че поръчващият не направи такива възражения, работата се счита приета. Приемането на извършената работа не е само фактическо действие на поръчващия, а и одобрение на същата,както се приема в практиката на ВКС. Получаването на изработеното без възражения при наличие на видими недостатъци означава неговото одобряване. Липсата на възражения срещу изпълнението - както по отношение на количеството, така и относно качеството, има за последица прилагането на регламентираната с чл. 264, ал. 3 от ЗЗД презумпция за приемане на изработеното. Одобряването на работата обуславя невъзможността на поръчващия да реализира отговорността на изпълнителя по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД, като иска поправянето й в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправката, или да претендира за съответно намаление на възнаграждението.

В настоящия казус ищецът е имал възможност в 14 дневен срок/чл.14 ал.4 от договора/,включително и чрез експертиза/както е направил по-късно/ да установи количеството и видовете СМР,които са извършени по договора и съответно да направи своите възражения в съставените двустранни протоколи т.е. при приемането на работа.След като работата е приета без възражения,той дължи плащане по нея.

Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.Неоснователен е и искът за забавено плащане,но не само поради отхвърляне на главния иск.Искът за присъждане на мораторна лихва е акцесорен спрямо иска за главницата, доколкото присъждането на обезщетение за забава е обусловено от наличието на валидно, изискуемо и неизпълнено в срок основно парично задължение. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при забава за изпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на забавата, който се определя съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, според която при определен ден за изпълнение на задължението, длъжникът изпада в забава, след изтичането му, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В разглеждания случай, следва да се приеме, че по претенцията не е уговорен срок,защото претенцията е за недължимо получени суми от ответника.За посочения размер на главницата ищецът не е отправил покана до ответника,поради което паричното задължение,което ищецът твърди ,че ответникът има към него не е обусловено от срок и съответно не е лихвоносно.

С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски по представения списък,без разходите за изкопа по допълнителната задача в размер на 300лв.,за които няма доказателства,че са направени.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от “." О. ЕИК . със седалище Б.,предявен против “. О. ЕИК . със седалище с.П. община Б. за заплащане на сумата от 56085.30 лв.,представляваща разлика между платената от “.”. сума по изброени фактури- №1708 от 23.12.2008г.,№1866/07.05.2009 г., №2016/01.09.2009г., №2015 /01.09.2009г. и № 1818 от 30.03.2009г.и стойността на действително извършените СМР по договор за изработка ,сключен между тях на 01.12.2008г.

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от “." О. ЕИК . със седалище Б.,предявен против “. О. ЕИК . със седалище с.П. община Б. за заплащане на сумата 11000 лв.,представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 56085.30лв.по чл.86 ал.1 ЗЗД за периода от 20.10.2009г. до предявяване на иска.

ОСЪЖДА “." О. ЕИК . със седалище Б.,да заплати на “. О. ЕИК. със седалище с.П. община Б. сумата от 2310 лв.направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Окръжен съдия: