Р Е Ш Е Н И Е
№ 38, гр. Добрич, 22. 02. 2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА СТОЯНОВА
При участието на секретаря Б.М. - Юсуф, разгледа докладваното от съдия Стоянова гр. д. № 790 по описа на 2014г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е образувано по искова молба, вх. рег. № 7596/ 25. 11. 2014г., с която В.П.С. ***, с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. И.Н. ***, е предявил против „име“ АД със седалище и адрес на управление гр. С. *, район И., бул. „Х.К.“ № *, с ЕИК ***, искове за осъждането му да заплати следните суми: 40 000лв., представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди и 2 861. 41лв. – обезщетение за имуществените вреди, причинени на ищеца в резултат на ПТП на 30. 11. 2009г. от М.Н.С., водач на МПС – л. а. м. „М.*“ с ДК№ ***, по отношение на който е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Тъй като последното превело по банкова сметка ***., без уточнение кои вреди, причинени му от ПТП, обезщетява, ищецът настоява за удовлетворяване на претенциите в тяхната цялост, претендира разноски.
Съобразно изложените в исковата молба твърдения, ищецът пострадал при ПТП, причинено на 30. 11. 2009г. от М.Н.С. при управление на МПС л. а. м. „М.*“ с ДК№ ***. Извършените от нея нарушения на правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 16 ал. 1 т. 1 и чл. 20 от ЗДвП, довели до навлизане в лентата за насрещно движение, управление на автомобила с несъобразена скорост, в резултат на коeто изгубила контрол върху МПС и блъснала управлявания от ищеца л. а. м. „***“ с ДК№ ***, причинявайки му множество телесни увреждания и щети по автомобила. За извършеното от М. С. престъпление по чл. 343 ал.1 б. Б пр. ІІ от НК било образувано НАХД № 2298/ 2010г. по описа на РС гр. В., 32 – състав, по което тя била освободена от наказателна отговорност на основание чл. 378 ал. 4 т. 1 и чл. 78 ал. 1 от НК, като и било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 10 месеца. В резултат на това ПТП, на ищеца В.С. били причинени следните увреждания: счупване на дясната бедрена кост в долната трета, обусловило затруднено движението на долен десен крайник за период от около 2 – 3 месеца; счупване на дясно колянно капаче, обусловило трайно затруднение в движението на долен десен крайник за период от около 4 месеца; счупване и изкълчване в областта на дясно стъпало – предходилни кости, обусловило затруднено движение на долен десен крайник за период от около 3 – 4 месеца, всяко от които увреждания съставлявало средна телесна повреда, предмет на НАХД № 2298/ 2010г. на ВРС. Освен това ищецът претърпял травма на главата със загуба на съзнание, което също съставлявало според него средна телесна повреда, както и посттравматичен стрес и депресивно разстройство. Посочените увреждания трайно ограничавали и затруднявали движението на В.П.С., тъй като страдал от болки в крака и постоянно главоболие, което водело до емоционалната му нестабилност и чести посещения при личния лекар, използването на обезболяващи лекарства, неспокоен сън, отсъствие от работа, налице била необходимост от провеждането на рехабилитация и физиотерапия.
В резултат на ПТП се наложило ищецът да провежда лечение, за което, както и за закупувани медикаменти и консумативи сторил разходи, чийто общ размер възлиза на 2 861. 41лв.
Според твърденията в исковата молба, М.Н.С. е имала валидно сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност“ с ответното дружество за управляваното от нея МПС. Поради тази причина ищецът заявил пред застрахователя претенция за изплащане на обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди, по която претенция била образувана щета № **********/ 28. 06. 2011г. и в резултат на която на В.П.С. била преведена сумата от 3 000лв., за която ответното дружество не уточнило дали репарира причинените му имуществени или неимуществени вреди. Тъй като това обезщетение не било адекватно на претърпените от ищеца болки и страдания, които понесъл и продължавал да търпи в резултат на ПТП на 30. 11. 2009г., настоява дружеството – ответник да му заплати сумата от 40 000лв., обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, причинени му в следствие на горното ПТП, изразяващи се счупване на дясната бедрена кост в долната трета, обусловило затруднено движението на долен десен крайник за период от около 2 – 3 месеца; счупване на дясно колянно капаче, обусловило трайно затруднение в движението на долен десен крайник за период от около 4 месеца; счупване и изкълчване в областта на дясно стъпало – предходилни кости, обусловило затруднено движение на долен десен крайник за период от около 3 – 4 месеца; травма на главата със загуба на съзнание; посттравматичен стрес и депресивно разстройство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на непозволеното увреждане 30. 11. 2009г. до окончателното и изплащане. Претендирано е и осъждане на „име“ АД да заплати на ищеца сумата от 2 861. 41лв., представляваща обезщетение за причинените му в резултат на ПТП имуществени вреди – разходи за и във връзка с лечението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на непозволеното увреждане 30. 11. 2009г. до окончателното и изплащане. Претендирани са и съдебно – деловодни разноски.
По реда на и в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът „име“ АД гр. С., чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на заявените претенции, включително и като погасени поради изтичане на предвидената в чл. 197 от КЗ погасителна давност, при условията на евентуалност се оспорва техния размер като завишен. По отношение претенцията за причинени на ищеца неимуществени вреди, ответникът е заявил възражение за съпричиняване вредоносния резултат от страна на ищеца, който сам извършил нарушение на ЗДвП, управлявайки собственото си МПС без обезопасителен колан. Ответникът оспорва част от претърпените от ищеца увреждания, тъй като травматичните увреждания и негативните последици от психологическо естество били недоказани. При доказване на претенцията за неимуществени вреди по основание, ответникът оспорва размера и, както поради стандарта на живот в страната, така и поради степента и интензитета на уврежданията, които можели да бъдат репарирани с парично обезщетение в по – нисък размер. Заявява твърдение за частично погашение на задължението за обезвреда, в размер на 3 000лв., изплатени на ищеца, което следвало да бъде приспаднато от размера на присъденото от съда обезщетение. Ответникът релевира възражения за изтекла погасителна давност по чл. 111 б. В от ЗЗД на компенсаторната лихва. По отношение на претенцията на ищеца за осъждане на дружеството – ответник да му заплати обезщетение за причинените имуществени вреди, в писмения отговор ответникът е заявил, че липсват доказателства част от разходите да са сторени във връзка с лечението му, съответно с причинените с процесното ПТП увреждания. Настоява се за отхвърляне на претенцията като недоказана по основание. Релевирано е и възражение за началния момент на лихвата за забава върху направените от страна на ищеца разходи във връзка с лечението му. Дружеството дължало лихви за забава не от момента на деликта, към който момент вземанията не съществували, а от момента на писмената си покана, алтернативно – от датите на извършване на всяко едно от плащанията. Ответникът прави възражения за изтекла погасителна давност на основание чл. 111 б. В от ЗЗД по отношение на мораторната лихва за всеки от имуществените разходи. Настоява се за отхвърляне на исковете, а при условията на евентуалност – удовлетворяването им по справедливост, претендирани са разноски и юрисконсултско възнаграждение и платен адвокатски хонорар.
С оглед релевираните от всяка от страните доводи и ангажираните по делото доказателства, Добричкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното като доказателство по делото НАХД № 2298/ 2010г. по описа на РС гр. В., 32 състав, е видно, че е приключило с решение № 1670/ 30. 06. 2010г., по силата на което М.Н.С. от гр. К., с ЕГН **********, е била призната за виновна в това, че на 30. 11. 2009г. в гр. В., посока к. к. „З. П.“ - с.К., при управление на МПС – л. а. м. „М.*“ с ДК№ ***, нарушила правилата за движение по пътищата /чл. 16 алр. 1 т. 1 и чл. 20 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП/ и по непредпазливост причинила на В.П.С. три средни телесни повреди, изразяваща се в: счупване на дясната бедрена кост в долна трета, обусловило трайно затруднение в движението на долен десен крайник за период от около 2 – 3 месеца; счупване на дясното колянно капаче, обусловило затруднение в движението на долен десен крайник за период от около 4 месеца; счупване и изкълчване в областта на дясно стъпало – предходилни кости, обусловило затруднение в движението на долен десен крайник за период от около 3 – 4 месеца, съставляващо престъпление по чл. 343 ал. 1 б. Б от НК, за което и на основание чл. 78 а ал. 1 от ГПК е била освободена от наказателна отговорност и е било наложено административно наказание „глоба“ в размерна 500лв. и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 10 месеца.
В резултат на претърпените увреждания ищецът бил хоспитализиран в МБАЛ „***“ гр. В. за периода от 30. 11. до 08. 12. 2009г., по време на което лечение било извършено оперативно наместване с вътрешна фиксация на счупената патела. Следващото болнично лечение било проведено през периода 12. 02. 2010г. – 22. 02. 2010г. в МБАЛ „Д – р Т. В.“ ЕООД гр. Т-, а също и в Отделение за рехабилитация – база Ш. за периода 18. 03. 2010г. – 25. 03. 2010г., които обстоятелства се установяват от приложените по делото епикризи. Към исковата си молба ищецът е приложил амбулаторни листи от проведени амбулаторни прегледи от специалист „психиатър“, в които е отразена диагноза „депресивен епизод“, както и два бр. медицински направления, едното от които е подписано от д – р П.М., с адресат – семейния лекар на ищеца, в който е отразена диагноза „Депресивен епизод“ и назначената терапия, а второто, с амб. № 114/ 28. 02. 2011г., е с диагноза „Състояние след ЧМТ със загуба на съзнание“. Приложени като доказателства са и два бр. рецепти.
В.П.С. е приложил и следните фискални касови бонове:
- От 10. 05. 2010г., издаден от „Б.П.“ ЕАД С., БП – В., Павилион РП 38 за сумата от 0. 09лв.;
- От 31. 05. 2010г., издаден от „ДКЦ 1 – В.“ ЕООД , ортопедичен 2, кабинет № 81, за сумата от 2. 40лв.;
- От 09. 06. 2010г., издаден от „ДКЦ 1 – В.“ ЕООД , ортопедичен 2, кабинет № 81, за сумата от 2. 40лв.;
- От 03. 06. 2010г., 12. 28ч., издаден от „ДКЦ 1 – В.“ ЕООД , ортопедичен 2, кабинет № 81, за сумата от 2. 40лв.;
- От 10. 05. 2010г., издаден от „ДКЦ 1 – В.“ ЕООД , ортопедичен 2, кабинет № 81, за сумата от 2. 40лв.;
- От 03. 06. 2010г., 12. 27ч., издаден от „ДКЦ 1 – В.“ ЕООД, ортопедичен 2, кабинет № 81, за сумата от 2. 40лв.;
- От 10. 05. 2010г., издаден от ЕТ „АИППМП – Т. З.“ за извършени медицински услуги на стойност 2. 40лв.
- От 08. 04. 2010г., издаден от ЕТ „АИППМП – Т. З.“ за извършени медицински услуги на стойност 2. 40лв.;
- От 31. 03. 2010г., издаден от ЕТ „АИППМП – Т. З.“ за извършени медицински услуги на стойност 2. 40лв.
- От 31. 03. 2010г., издаден от „М. Ц. С. - М.“ ЕООД гр. П., за извършен преглед и манипулации на стойност 30лв.;
- От 08. 04. 2010г., издаден от „ДКЦ 1 – В.“ ЕООД , ортопедичен 2, кабинет № 81, за сумата от 2. 40лв.;
- От 01. 02. 2010г., 14. 18ч., издаден от „ДКЦ 1 – В.“ ЕООД, ортопедичен 2, кабинет № 81, за сумата от 2. 40лв.;
- От 01. 02. 2010г., 14. 41ч., издаден от „ДКЦ 1 – В.“ ЕООД, рентгенова лаборатория, за сумата от 2. 40лв.;
- От 01. 02. 2010г., 15. 42ч., издаден от „ДКЦ 1 – В.“ ЕООД, рентгенова лаборатория за сумата от 2. 40лв.;
- От 08. 03. 2010г., издаден от „ДКЦ 1 – В.“ ЕООД, Обща ЛКК, Вътрешни болести, за сумата от 2. 40лв.
Представена е също така касова бележка № 12/ 11. 02. 2010г., издадена от МЦСИП „А.“ ООД гр. П., за платена сума в размер на 50лв. за първичен медицински преглед.
Като доказателство са приложени 2бр. служебни бележки за платени от ищеца пролежани в МБАЛ „Д – р Т. В.“ ЕООД гр. Т- общо 10 дни, в размер на 14. 40лв. и 33. 60лв.
Ищецът е приложил 4 бр. билети от Г.Т., от които издадени от „А.“ АД гр. С. са на следните стойности: 1лв., 4лв. и 4лв., а също и 1 билет, издаден от “Г.Т.“ ЕАД гр. В. на стойност 3лв. Представил е и билети от ползван железопътен транспорт: от 31. 03. 2010г. по направление В. – П. – В., на обща стойност 29. 30лв. и от 10. 04. 2010г. по направление В. – К., на обща стойност 19лв., както и талон от банков билет от 21. 04. 2010г. по направление П.Б. – В., на стойност 18. 50лв.
МБАЛ „***“ АД гр. В. издала на ищеца фактура № 7741/ 08. 12. 2009г. на стойност 38. 40лв. Фактури, всички с получател В.П.С., са представени, както следва: фактура от 11. 12. 2009г., издадена от „Лиафарм“ ООД за закупуване на продукт „Клексан“ разтвор за инжекции, на обща стойност 70. 56лв.; № 4269/ 01. 02. 2010г. за закупуване на „Детралекс“ и „Алгасан“, на обща стойност 25. 82лв., придружена с фискален касов бон; фактура от 23. 03. 2010г., издадена от МБАЛ „***“ ЕАД гр. В. на стойност 110лв., от които ултразвук на поле – 40лв. и леглоден във ВИП – стая – 70лв.; фактура № 6568/ 12. 01. 2010г., издадена от МБАЛ „Е.“ ООД гр. В. за платена потребителска такса в размер на 14. 40лв.; № 2980/ 11. 03. 2010г., издадена от ДКЦ „***“ ЕООД за сумата 30лв. за ЕМГ; № 9/ 08. 03. 2010г., издадена от „Д.“ ЕООД за сумата от 37. 55лв., платени за 1 бр. опаковка „Геодорм“, 1 бр. опаковка „Деанксит“ и 1 бр. опаковка „Ципралекс“; фактура от 12. 02. 2010г., издадена от „А.М.“ гр. Добрич, бул. „25 – ти септември“, придружена с фискален касов бон за сумата от 38. 44лв. за закупени 1 бр. опаковка „Геодорм“ и 1 бр. опаковка „Ципралекс“; фактура от 02. 04. 2010г., издадена от „Ю. С.“ ЕООД, „А.М.“ гр. В., бул. „Вл. В.“ № 37, придружена с фискален касов бон за сумата от 38. 17лв. за закупени от него 1 бр. Опаковка „Геодорм“ и 1бр. опаковка „Ципралекс“; от 06. 05. 2010г., издадена от „Ю. С.“ ЕООД, „А.М.“ гр. В., бул. „Вл. В.“ № 37, придружена с фискален касов бон за сумата от 29. 21лв. за закупена от него 1бр. опаковка „Ципралекс“; фактура от 05. 06. 2010г., издадена от „Ю. С.“ ЕООД, „А.М.“ гр. В., бул. „Вл. В.“ № 37, придружена с фискален касов бон за сумата от 29. 21лв. за закупена от него 1бр. опаковка „Ципралекс“; от 21. 09. 2010г., издадена от „Ю. С.“ ЕООД, „А.М.“ гр. В., бул. „Вл. В.“ № 37, придружена с фискален касов бон за сумата от 29. 21лв. за закупена от него 1бр. опаковка „Ципралекс“; от 13. 07. 2010г., издадена от „Ю. С.“ ЕООД, „А.М.“ гр. В., бул. „Вл. В.“ № 37, придружена с фискален касов бон за сумата от 29. 21лв. за закупена от него 1бр. опаковка „Ципралекс“;от 20. 11. 2010г., издадена от „Ю. С.“ ЕООД, „А.М.“ гр. В., бул. „Вл. В.“ № 37, придружена с фискален касов бон за сумата от 14. 61лв. за закупена от него 1бр. опаковка „Ципралекс“; от 30. 06. 2010г., издадена от „Ю. С.“ ЕООД, „А.М.“ гр. В., бул. „Вл. В.“ № 37, придружена с фискален касов бон за сумата от 29. 21лв. за закупена от него от 1бр. опаковка „Ципралекс“; от 30. 03. 2010г., издадена от „С.“ ООД гр. С., за сумата от 12. 11лв., за закупен от него „Уронат Здравит“; фактура № 4182/ 08. 01. 2010г. за сумата от 6. 50лв. за закупена 1 бр. опаковка „Ксанакс“, Фактура № 107/ 08. 12. 2009г. за закупени бинт и гипс на обща стойност 37. 80лв.; № 105/ 07. 12. 2009г. за закупени шина с градус, вата гипс и бинт и гипс, на обща стойност 198. 15лв.; фактура от 08. 12. 2009г. за закупени 10 бр. разтвор за инжекции „Клексан“ на обща стойност 70. 56лв.; както и документ за платена потребителска такса в размерна 38. 40лв. за 8 бр. леглодни за периода 30. 11. 2009г. - 08. 12. 2009г. в МБАЛ „***“ гр. В.. Представени са също така разписка за изпращане чрез „Б.П.“ до гр. Т- на 02. 12. 2010г., с подател Т. А. на стойност 4лв., както и фактура от 11. 04. 2010г., издадена от „П.“ ЕАД клон П. б., за заплащане на сума в размер на 10лв. – застраховка НОИ, 10лв. – туристическа такса НОИ и 133. 33лв. за доплащане за храна по НОИ, общо 184лв., за 11. 04. 2010г. – 20. 04. 2010г.
М.Н.С. е сключила с ответното дружество за МПС- л. а. м. „М.*“ с ДК№ *** застраховка „Гражданска отговорност“, видно от полица № 071090218527/ 03. 09. 2009г. Страните по делото не спорят, че по щета № **********/ 28. 06. 2011г., образувана пред „име“ АД по претенция на В.П.С., му е била преведена сумата от 3 000лв.
В подкрепа твърденията, изложени в исковата молба, ищецът е ангажирал гласни доказателства посредством разпита на свидетелите И. И. С., Д.И.П. и Г.М.Б..
В показанията си св. С., колега на ищеца, е посочил, че в края на м. 11. 2009г. той претърпял ПТП, поради което го посетил в болницата. В.П.С. бил в почти безсъзнателно състояние, главата му била подута, чувало се само мънкане и фъфлене. В последствие свидетелят разбрал, че му била отстранена капачката на коляното, имал гвоздеи в крака, които в последствие отстранили в болница в гр. Т- или в гр. П., носът му бил счупен. В болнични бил около шест месеца, като едва след този период можел да се обслужва самостоятелно. Кракът го болял непрестанно, особено във влажно време, също и главата, получил хрипове в носа. В резултат на инцидента, според свидетеля, ищецът изгубил веселия си нрав, станал сприхав и раздразнителен. Престанал да шофира автомобил и ходил на работа с колело.
Св. П., съсед на ищеца, заявява, че след ПТП последният бил обездвижен, налагало се да му се оказва помощ за ежедневните нужди. Променил се, станал избухлив. И сега накуцвал с десния крак, не можел да кляка. Избягвал да шофира.
Св. Б., без родство с ищеца, е очевидец на ПТП, той позвънил на Спешна помощ и на полицията. Първо проверил пътниците в „Мазда“ - та, а после проверил и „Лада“ – та. Междувременно още две момчета помогнали да откъртят вратата на този автомобил, за да помогнат на ищеца. Кормилото го ударило в областта на гърдите, имал кръв лицето си. Свидетелят го преценил като неадекватен, а в последствие започнал да пъшка и да охка. Успели да го освободят и да го положат на асфалта извън автомобила. Свидетелят се опитвал да го накара да си откопчае колана, ищецът не реагирал, поради което св. Б. и помагащите му две момчето успели да го откопчаят. В автомобила видял, че педалите били поддали, краката на ищеца били в кръв.
Съдът назначил САТЕ, от заключението по която се установява, че причината за настъпване на произшествието е загубването на контрол над управлението на л. а. м. „М.*“ с ДК№ *** от страна на водача му, последвалото навлизане на автомобила в насрещното движение, при което пресича траекторията на движението на л. а. м. „***“ с ДК№ НХ 00 46 ВХ, в следствие на което е настъпил удар между двата автомобила. Механизмът на възникване на ПТП се изразява в пресичане траекториите на движение на двата автомобила, в следствие на което настъпва удар между предна дясна част на купето на л. а. м. „М.*“ и предната лява част на купето на л. а. м. „***“. Мястото на удара се намира в около средата на лентата за движение по посока гр. В., т. е. в лентата за движение на л. а. м. „***“. След удара, в следствие на възникналите моментни сили, последният се завърта под ъгъл от около 60 градуса около вертикалната си ос по посока на часовниковата стрелка и в процес на транслация и ротация не предвижва незначително назад и в дясно, като премината с предните си колела върху десния банкет, а задните му колела остават на платното за движение. Вещото лице дава заключение, че леките автомобили „***“ са оборудвани с триточкови механични предпазни колани за предните две места, като в зависимост от регулировката на предпазния колан и седалката на л. а. м. „***“, при челен удар тялото на водача в областта на обхвата на колана би се изместило в посока на волана на автомобила от 0 м. до 0. 20 м. При разпита си в съдебно заседание експертът е уточнил, че изместването на краката на ищеца при удара не зависи от положението на колата. Тъй като конкретният обезопасителен колан, с който са оборудвани автомобилите „ВАЗ“ е триточков и минава диагонално през тялото и се закопчава с катарама в долната си част, краката на водача се изместват свободно напред. Вещото лице е посочило, че долната част на арматурното табло на тези леки автомобили е ниско долу и предвид факта, че ударът за л. а. м. „ВАЗ“ е чисто челен, ексцентричен в предна лява част, е настъпило съприкосновение между таблото и водача. За нараняванията по краката на ищеца от значение е било не поставянето на обезопасителен колан, а положението на седалката – дали е преместена напред към таблото или назад, до колко е спусната облегалката и, както и по какъв начин е закопчан коланът – максимално стегнат или максимално отпуснат.
От заключението на вещите лица по назначената от съда комплексна СМЕ, изготвена от специалисти съдебен лекар и неврохирург, се установява, че при възникналото на 30. 11. 2009г. ПТП В.С. е получил следните увреждания: счупване на латералния кондил на дясната бедрена кост, открито полифрагментно счупване на пателата на десния крак, фрактура с луксация на дясното стъпало, тип „Листфранк“. Всяко от тези увреждания е довело до затруднение в движението на долния десен крайник за период от около 3 до 5 месеца, като активните и пасивните движения са възстановени след проведеното лечение и рехабилитация до степен, че да се движи самостоятелно безпомощни средства, да изпълнява битовите и служебните си задължения, да се придвижва на големи разстояния с велосипед, със слабо изразен дефицит на дясната коленна става и дясното стъпало. Вещите лица са категорични, че в медицинските документи за състоянието на ищеца непосредствено след претърпените травматични увреждания при ПТП не съдържат данни за причинена му черепно – мозъчна травма. Така от приложения фиш за спешна медицинска помощ е посочено, че ищецът е с нормален неврологичен статус, в съзнание, няма отпадни неврологични симптоми, с нормални зеници, отваря очи спонтанно, ориентиран, подчинява се при двигателна реакция. При последващото му приемане в Спешен център на МБАЛ „***“ гр. В., анамнезата е снета по негови данни за претърпяно ПТП и болки в дясното коляно, не е споделял оплаквания за други страдания или липса на спомен от случилото се. Вещите лица опроверават записването в представения от ищеца Талон Медицинско направление, амб. № 114/ 28. 02. 2011г., в който е посочена диагноза „състояние след ЧМТ със загуба на съзнание, няма ясен спомен за случилото се“, тъй като липсват обективни критерии за поставянето и в период от 1, 4 година след ПТП. В медицинския талон не са отразени изследванията за установяване на такава диагноза, за степента на разстройство на съзнанието /по ГКС/. Според вещите лица, категорично установените травматични увреждания в областта на долен десен крайни на ищеца са в резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да бъдат получени на посочената дата в резултат на удари или притискане с или върху части или предмети в купето на л. а. „***“, управляван от ищеца. Наличието в медицинските документи на амбулаторно поставени диагнози като „Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – умерено тежък“, „Посттравматично тревожно разстройство“, „Реактивна депресия, депресивен епизод“, както и обективното състояние „Леко напрегнат, цялостно ориентиран, критичен към състоянието си, споделя психотравмени преживявания от свръхценно естество и соматични оплаквания, емоционално лабилен, памет и интелект – в норма за възрастта и социалния опит“ не са наложили клинично изследване и болнично лечение. Не е установена психиатрична нозологична единица, обуславяща „разстройство на съзнанието“ с невъзможност за социално адаптиране. Експертите са дали заключение по повод представените документи за сторени разходи за лекарства и консумативи, че закупените такива – шини, гипсовъчни материали, бинт и др. обичайно се използват при наранявания в областта на крайниците и е възможно да са били ползвани в МБАЛ „***“, в Клиника по ортопедия и травматология за лечение на ищеца. Предписаните лекарства за обезболяване и дезинфекция са съотносими към лечението на посочените травми. Предписаните многократно лекарства с антидепресантно действие са насочени за лечение на депресивни епизоди, установени в амбулаторни условия при медицинските прегледи на ищеца. Фактурите и касовите бонове за заплатена потребителска такса за лечение в МБАЛ „***“ за прегледи в отропедични кабинети са в пряка връзка, според вещите лица, с травматичните увреждания на долен десен крайник, както и за отстраняването на фиксаторите на костните фрагменти в МБАЛ – гр. Т-. Ищецът представил и документи за платени потребителски такси, заплатени за обслужване в различни рехабилитационни центрове в гр. В., в гр. Т-, в с. Ш. и в П.Б., които биха могли да се приемат във връзка с претърпените травми. Вещите лица не изключват билетите за градски и жп – транспорт да са във връзка с пътуванията до медицински или рехабилитационни центрове. Освен това вещите лица са дали заключение, че от механизма на ПТП, вида и интензитета на получените телесни увреждания не може да се установи категорично дали тялото на водача при удара се е придвижило свободно напред /ако е било без поставен обезопасителен колан/ или е било фиксирано от колана и вгънатото навътре табло е притиснало и ударило коляното му. Главата, тялото и долните крайници /включително колената и бедрата/ на водача се предпазват от удари при поставен колан и при обичайно разположение на частите в купето на автомобила. При промяна в конфигурацията на предната част на купето, само от медицинска гледна точка не може да се даде отговор дали наличието на или липсата на поставен обезопасителен колан би довело или би осуетило настъпването на различни по степен и тежест увреждания. При разпита си в съдебно заседание вещите лица са уточнили, че затрудненията в походката на ищеца остават и продължават, макар и частично или слабо изразени, независимо от преминаването на острия период на травмата и отстраняване на част от фрагментите. Тези затруднения са съпроводени от болков синдром продължително време след травмата. По данни на свидетелите, ищецът непосредствено след ПТП е имал кръв по лицето и подпухване, което сочи на някаква рана в тази област. Счупването на носа, освен ако не е открито, не може да бъде установено от трети лица, необходимо е рентгеново изследване, дори при което в някои случаи не може да се установи счупването на носните кости. По повод твърденията за загуба на съзнание, вещите лица сочат, че когато на загубата на съзнание не присъства лекар, се приемат посочените от пациента данни. Във връзка с гласните доказателства за липса на ясен спомен от случилото се, според вещите лица за развитието на комационния синдром са необходими следните елементи: травма на главата, загуба на съзнание за определен период от време, последвани от главоболие, гадене, повръщане и последваща амнезия, която може да бъде ретроградна, томоградна, антероградна. Мозъчните контузии могат да бъдат установени обективно посредством скенер или магнитен резонанс, или след време – по симптоми на останал неврологичен дефицит. За разлика, при мозъчното сътресение, дори при развит комационен синдром, отшумява без никакви последствия в рамките на период от 1 седмица до 1 месец. По повод представения Талон за медицинско направление № 114, то три години след травмата посочените в него увреждания могат да бъдат установени единствено посредством скенер за установяване обективното състояние на мозъка. Вещите лица са категорични, че в приложената медицинска документация няма данни за претърпяна от ищеца ЧМТ: пациентът е бил в съзнание, нямало е забавена или липсваща зенична реакция, най – сетне самият той не е посочил, че има липса на спомен от произшествието, няма данни за претърпяно от него разстройство на здравето, временно опасно за живота. Според експертите, липсата на ясен спомен за ПТП се дължи на т. нар. „степенно стеснение на съзнанието“, което непредставлява загуба на съзнание, а може да бъде предизвикано от уплаха, агравация, симулация и пр. За разстройство на съзнанието при определена нозологична единица се приема, когато пациентът не може да се вгради в обществото, има затруднена памет, мислене, промяна в емоционалното състояние, в интелектуалната дейност и т. н. Депресивният синдром не изключва пациента от обществото, а самият той може да бъде предизвикан от различни причини, дори при ВИП комфорт, в работна среда или в семейството. Същинската депресия представлява част от психиатрично заболяване – биполярно разстройство, шизофрения или циклофрения. Реактивната депресия представлява депресивен епизод, реакция на човека към дадено негативно външно въздействие, но те не го отделят от обществото, от работата и не представляват част от депресивната фаза на психиатрично заболяване.
От заключението по назначената от съда повторна комплексна СМЕ се установява, че В.П.С. е получил в резултат на ПТП следните травматични увреждания: счупване на външния израстък на дясната бедрена кост в колянната стана, открито многофрагментно счупване на колянното капаче на десния долен крайник, счупване с изкълчване на дясното стъпало, контузия на главата, сътресение на мозъка и посттравматично стресово разстройство. Посочените счупвания, според вещите лица, водят до трайно затруднение на долния десен крайник за период от около 5 – 6 месеца, като са съпроводени от значителни по интензитет болки и страдания за пациента. Счупванията в областта на колянната става са вътреставни и водят до по – бързо развитие на артрозни промени в ставата, характеризиращи се с болки, деформация и ограничени движения. Премахването на раздробеното открито счупване на колянното капаче е по – добро решение, според експертите, от опитите за наместване и метална фиксация на костните фрагменти. Това премахване не са отразява съществено на механиката на колянната става, тъй като по същество пателата е продължение на сухожилието на триглавия мускул на бедрото. Възможно е да има несъществено ограничаване в движенията на колянната става и намаляване на силата на бедрената мускулатура, т. е. до непълноценност на колянната става завинаги. Състоянието на оперативно отстраняване на капачето на десния крак не представлява пречка и не води до затруднение в самообслужването на пострадалия. Според вещите лица, абсолютно пълното възстановяване обема на движение на дясната колянна става на ищеца е невъзможно. Несъщественото ограничаване на походката, според уточнението в съдебно заседание, се изразява в това, че походката не е ограничена, т. е. ищецът може да извършва самостоятелна походка дори без видимо накуцване, но мускулната сила на крака ще остане завинаги по – слаба, функционалната годност на коляното за извършване на работа с по – големи физически натоварвания или бягане е намалена. Вещите лица приемат, въз основа на Талон за медицинско направление № 114 /в който е вписана диагноза „състояние слез ЧМТ със загуба на съзнание“/, както и направление /в което е вписана диагноза „Посттравматично стресово разстройство“/, както и въз основа на гласните доказателства, че ищецът е получил в резултат на ПТП контузия на главата и сътресение на мозъка. По делото липсват медицински данни след настъпване на ПТП В.С. да е бил в състояние, представляващо реална опасност за живота, поради което приетите от вещите лица контузия на мозъка и сътресение на мозъка са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което отшумява за около 10 – 15 дни, без данни да са настъпили усложнения от претърпяната ЧМТ. В резултат на ПТП и травмите от него ищецът е претърпял депресивни преживявания, които са имали протрахиран, продължителен ход във времето, но са се вграждали в клиничната картина на посттравматично стресово разстройство. Според вещите лица, не може да се определи с категоричност кога се е обособило, но във времето проявите на смесената тревожно – депресивна реакция са придобили картината ва посттравматично стресово разстройство, чиито типични симптоми са субективен дистрес, понижено до потиснато настроение, липса на съзвучност към заобикалящата среда, чувство за страх и избягване на ситуации, свързани с психотравмата /напр. не е шофирал автомобил/, напрегнатост, неспокойствие, повишена раздразнителност, повишено припомняне и преработване на преживяното стресогенно събитие. Медицинска документация за психичното състояние на ищеца липсва след м. 03. 2011г. Възможно е обособяването на трайна личностова промяна след катастрофални преживявания, но липсва конкретна медицинска документация. Категорично липсва посттравматичен органичен мозъчен синдром, тъй като при ПТП не е имало ЧМТ със загуба на съзнание. Известно време след ПТП на 30. 11. 2009г. у В.С. са настъпили промени в психичното състояние с клиничната характеристика на смесена тревожно депресивна реакция, която се отнася към т. нар. разстройство в адаптацията. Във времето тези промени са приели протрахиран, хроничен ход и се е обособило в последствие посттравматимно стресово разстройство, чиято продължителност не може да се определи с голяма точност.
В съдебно заседание при изслушване на заключението, вещите лица са уточнили, че съществува разлика между посттравматичното стресово разстройство и депресивното разстройство, което включва емоционални колебания с преминаване на деприсивитет. Посттравматичното стресово разстройство е с максимален период от две календарни години, но е напълно възможно да придобие хроничен многогодишен ход във времето, при което придобива клиничната картина на т. нар личностова промяна след катастрофално преживяване. Последната не може да се дължи на индивидуалното предразположение на ищеца, т. е. по – голямата му чувствителност и преработване на преживяната психотравма от ПТП, а на самата психотравма и последиците от нея. В резултат ищецът не е така пълноценен за себе си, за близките си, което се установявало от гласните доказателства в насока, че ищецът е станал по – раздразнителен, по – неспокоен, не бил в състояние да шофира. Тази личностова промяна не може да се определи с голяма сигурност дали е настъпила. След м. 03. 2011г. няма данни да е било провеждано медицинско лечение за тревожността. Смесената тревожно – депресивна реакция се изразява с безсъние, неспокойствие, световъртеж и не продължава в значителен период от времето, отшумява в рамките на шест месеца, освен ако не приеме хронифициран ход и не приеме клиничната характеристика на постравматичните разстройства. Вещото лице – психиатър изрично е посочило, че не е имало личен контакт с ищеца, не му е провеждан психиатричен преглед, а заключението му се базира единствено на приложените по делото доказателства.
При така изложените фактически данни Добричкият окръжен съд достига до следните правни изводи:
Заявените при условията на обективно кумулативно съединяване претенции, предявени от В.П.С. против ЗД „Е.“ АД гр. С. черпят своето правно основание от нормите на 226 ал. 1 вр. чл. 273 ал. 1 от КЗ /отм./ и са процесуално допустими.
По отношение основателността им, Окръжният съд намира следното:
Страните по делото не спорят, че водачът на превозното средство л. а. м. „М.*“ с ДК№ *** е имал валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с дружеството – ответник. Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство, включително неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане. Следователно Застрахователното дружество „Е.“ АД е призвано да отговаря за вредите, причинени от застрахованото лице М.Н.С. при виновно предизвиканото от нея ПТП на 30. 11. 2009г. При телесни увреждания, причинени на трети лица, обезщетението се определя освен от застрахователна експертна комисия при застрахователя, така и по съдебен ред, като пострадалото лице разполага нормативно закрепената /чл. 226 от КЗ отм./ възможност да предяви пряк иск срещу застрахователя. В това производство и по правилото на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд по отношение на това дали е извършено противоправно деяние, неговия извършител и вината му. Решението, постановено по реда на чл. 78 а от НК, се ползва със същата задължителна сила както влязлата в сила присъда. В процесния случай, с влязлото в сила решение № 1670/ 30. 06. 2010г., постановено по НАХД № 2298/ 2010г. по описа на РС гр. В., 32 състав, М.Н.С. е била призната за виновна в това, че на 30. 11. 2009г. в гр. В., посока к. к. „З. П.“ - с.К., при управление на МПС – л. а. м. „М.*“ с ДК№ ***, нарушила правилата за движение по пътищата /чл. 16 алр. 1 т. 1 и чл. 20 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП/ и по непредпазливост причинила на В.П.С. три средни телесни повреди, изразяваща се в: счупване на дясната бедрена кост в долна трета, обусловило трайно затруднение в движението на долен десен крайник за период от около 2 – 3 месеца; счупване на дясното колянно капаче, обусловило затруднение в движението на долен десен крайник за период от около 4 месеца; счупване и изкълчване в областта на дясно стъпало – предходилни кости, обусловило затруднение в движението на долен десен крайник за период от около 3 – 4 месеца, съставляващо престъпление по чл. 343 ал. 1 б. Б от НК. Елемент от престъпния състав е вида на телесната повреда, следователно влязлото в сила решение по чл. 78 а от НК е задължително за гражданския съд относно вида и характера на телесните повреди, причинени на пострадалия В.П.С.. Именно поради тези съображения съдът намира за неоснователни ищцовите твърдения за причинена и друга средна телесна повреда – причиняване на черепно – мозъчна травма, придружена от безсъзнателно състояние, тъй като то би представлявало разстройство на съзнанието, временно опасно за живота и би било квалифицирано, според чл. 129 ал. 2 от НК, като средна телесна повреда. В настоящото производство подлежат на пълно и главно доказване само несъставомерните телесни повреди, т. е. тези болки и страдания, включително разстройство на здравето, неопасно за живота, които според разпоредбата на чл. 130 от НК представляват лека телесна повреда и за които държавното обвинение не повдига обвинение на извършителя, тъй като наказателното преследване за тях се възбужда по тъжба на пострадалото лице. Тези телесни увреждания не са предмет на наказателното производство, предмет на НАХД № 2298/ 2010г. на РС гр. В., съответно установяването им в настоящото производство не е преклудирано.
По отношение на предявения от В.П.С. против ЗД „Е.“ АД иск за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди чрез заплащане на обезщетение в размер на 40 000лв.:
Съдът намира за безспорно установено, че в резултат на ПТП, произтекло на 30. 11. 2009г. на ищеца са били причинени три средни телесни повреди, а именно: счупване на дясната бедрена кост в долната трета, обусловило затруднено движението на долен десен крайник за период от около 2 – 3 месеца; счупване на дясно колянно капаче, обусловило трайно затруднение в движението на долен десен крайник за период от около 4 месеца; счупване и изкълчване в областта на дясно стъпало – предходилни кости, обусловило затруднено движение на долен десен крайник за период от около 3 – 4 месеца. С влязлата в сила присъда /решението по чл. 78 а от НК/ наказателният съд е описал вида на всяка от телесните повреди, а именно какво конкретно увреждане е било причинено на ищеца, както и периода, през който е било затруднено движението на съответния крайник. В тази връзка Окръжният съд не приема заключението на вещите лица по назначената повторна комплексна СМЕ, според която трите телесни увреждания са довели до затруднението на долния десен крайник на ищеца за период от около 5 – 6 месеца. Това заключение не се основава на новонастъпили в здравословното състояние на В.С. обстоятелства, напр. усложнения, които да не са били обхванати от влязлата в сила присъда. Следователно долният десен крайник на ищеца в резултат на претърпените от него травматични увреждания при ПТП е бил затруднен в движението си за период от максимум 4 месеца.
В заключенията си всички вещи лица са категорични, че откритото многофрагментно счупване на дясното колянно капаче е наложило отстраняването му, в резултат на което настъпва непълноценност на колянната става завинаги. Ставата може да бъде несъществено ограничена в движението си, възможно е ищецът да накуцва, намалява силата на бедрената мускулатура. Тези усложнения не водят до затруднение в самообслужването на ищеца, но са били съпроводени от силен болков синдром, който е възможно да се прояви и в бъдеще, напр. при влошаване на метеорологичните условия.
В заключението си по повторната комплексна СМЕ вещите лица са посочили, че ищецът е претърпял контузия на главата и сътресение на мозъка. В съответствие с казаното по – горе, че в настоящото производство не може да се установи наличието на друга средна телесна повреда извън описаните в решението по НАХД № 2298/ 2010г. на ВРС, съдът не възприема заключението на експертите, че в резултат на ПТП В.С. е получил черепно – мозъчна травма, в резултат на която е изпаднал в безсъзнателно състояние. Изобщо нараняванията по главата на ищеца съдът възприема с резерва, доколкото за такива, включително за счупване на носа говори единствено св. Г.М.Б., който твърди, че е бил очевидец на произшествието и е изчакал идването на спешна помощ и органите на полицията. От приложеното по НАХД № 2298/ 2010г. на ВРС досъдебно производство става ясно, че това лице не е било разпитвано като свидетел по делото, няма данни да е бил очевидец на ПТП. Дори това да е така, показанията му относно нараняванията по главата на ищеца, включително и счупването на носа му, се опровергават от данните в приложената като доказателство епикриза от МБАЛ „***“ гр. В.. Единствените оплаквания на пострадалия са били болки в десния крак. Не е описано като обективно състояние нараняване по главата, още по – малко счупване на носни кости, което, според заключението на вещото лице – невролог по назначената първоначална СМЕ, може да бъде установено единствено посредством рентгенография. Най – сетне и в последващите медицински документи липсва позоваване, било от страна на самия пострадал, било поради обективна находка, на травми на главата. При това положение съдът счита, че по делото не е доказано категорично ищецът в резултат на ПТП да е претърпял наранявания по главата.
В исковата си молба В.С. е заявил за обезвреда претърпените от него посттравматичен стрес и депресивно разстройство. В тази връзка е представил медицинска документация, като съдът кредитира представените амбулаторни листи от проведени медицински прегледи от лекар – специалист. Представените два талона, именовани „Медицински направления“, в които са посочени като диагнози „депресивен епизод“ и „състояние след ЧМТ със загуба на съзнание“, не отговарят на първичните медицински документи към НРД, поради което съдът ги цени не като официални документи /каквито са амбулаторните листи/, разполагащи с обвързваща материална доказателствена сила за посоченото в тях, а за частни документи, които удостоверят изявленията на изготвилите ги лица, но записванията в които подлежат на доказване в процеса. Съдът счита, че следва да кредитира заключението на вещите лица по назначената от съда първоначална СМЕ, от което се установява, че в приложените като доказателство медицинските документи на ищеца амбулаторно са му били поставени диагнози като „Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – умерено тежък“, „Посттравматично тревожно разстройство“, „Реактивна депресия, депресивен епизод“. Налице е било обективното състояние „Леко напрегнат, цялостно ориентиран, критичен към състоянието си, споделя психотравмени преживявания от свръхценно естество и соматични оплаквания, емоционално лабилен, памет и интелект – в норма за възрастта и социалния опит“ не са наложили клинично изследване и болнично лечение. Не е установена психиатрична нозологична единица, обуславяща „разстройство на съзнанието“ с невъзможност за социално адаптиране. В тази връзка съдът счита за безспорно установено, че ПТП е представлявало момент на психологически и емоционален дистрес за ищеца, което е довело до негативни преживявания, преработване на психотравмения елемент, напр. посредством отказа му да шофира автомобил, изпадане в състояние на раздразнителност, неудовлетвореност, загуба на спокоен сън, които елементи на психологическия дискомфорт са били лекувани медикаментозно. Съдът счита, че са отшумели за период от около две години, което се установява както от заключението на вещите лица, така и индиректно от липсата на предписвания медикаменти след 2011г. В тази връзка съдът счита, че заключението на вещото лице психиатър по назначената от съда повторна СМЕ не отговаря на изискванията за обективност и надеждност. Самото вещо лице, независимо от указанията на съда, не е извършило личен преглед на ищеца. Заключението му се основава включително на дискретидираните талони за медицински направления. В тази връзка твърденията на експерта, че смесената тревожно – депресивна реакция е приела картината на посттравматично стресово разстройство. При липсата на личен преглед на ищеца от страна на вещото лице, заключението му, че е настъпила трайна личностова промяна след катастрофални преживявания, е обосновано единствено на предположения. Следователно съдът приема за установено, че в период от около две години след стресогенното събитие – ПТП, ищецът е търпял негативни емоционални и психологически последици и душевен дискомфорт.
Така възприетите от Окръжния съд претърпени от ищеца травматични увреждания следва да бъдат репарирани от ответното дружество по справедливост, в съгласие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние. Критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. Съдът трябва да вземе предвид и конкретните икономически условия, чийто ориентир се явявят нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя на риск „Гражданска отговорност на автомобилистите“ като критерий, наред с всички останали, за определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. С оглед данните за претърпените от ищеца неблагоприятни физически и психически травми в резултат на ПТП, съдът намира, че същите могат успешно да бъдат репарирани с обезщетение в размер на двадесет и осем хиляди лева.
В отговора на исковата си молба дружеството – ответник е релевирало възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като е бил без поставен обезопасителен колан. Съпричиняване, по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата, и виновно. Възражението, освен надлежно релевирано от дружеството – ответник, следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване в процеса. От заключението на вещото лице по назначената САТЕ, от една страна, не може да се установи конкретно дали ищецът е бил с или без поставен обезопасителен колан непосредствено преди ПТП. В тази връзка възражението за съпричиняване е останало недоказано от ответната страна, носеща доказателствената тежест за това. От друга страна, в заключението си експертът по САТЕ, а и вещите лица по първоначално назначената СМЕ давам заключение, че причинените на ищеца травматични увреждания в областта на долния десен крайник не се намират в пряка причинно – следствена връзка с липсата на поставен обезопасителен колан. Единствено липсата на поставен обезопасителен колан не може да обоснове съпричиняване на пострадалия, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако поведението му не е в причинна връзка с вредоносния резултат. В този смисъл възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца е неоснователно.
От определеното от съда обезщетение в размер на 28 000лв., което по справедливост ще репарира претърпените от ищеца неимуществени вреди, следва да бъдат приспаднати 3 000лв., изплатени му от застрахователя – ответник. В този смисъл ищцовата претенция е основателна до размера от 25 000лв., до който размер следва да бъде уважена, а за разликата – отхвърлена.
Ищецът е претендирал и на основание чл. 86 от ЗЗД ответното дружество да бъде осъдено да му заплати законната лихва върху посочената сума, считано от датата на увреждането – 30. 11. 2009г. до окончателното му изплащане. В отговора на исковата молба ответникът е релевирал правопогасително възражение, тъй като вземанията за лихви се погасяват с тригодишна погасителна давност.
Вземането за лихви при упражнено право на трети лица срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се погасява с кратката тригодишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, считано от деня на настъпилото увреждане, от когато е изискуемо вземането за обезщетение от непозволено увреждане – в този смисъл изрично решение № 95 от 26.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 3060/2013 г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Деликтът е настъпил на 30. 11. 2009г., а исковата молба е депозирана в съда на 25. 11. 2014. Следователно обезщетителното възнаграждение за забавеното плащане на главното парично задължение е погасено по давност за периода от 30. 11. 2009г. до 24. 11. 2011г. и следва да бъде присъдено, считано от 25. 11. 2011г. до окончателното му изплащане.
По отношение на предявения от В.П.С. против ЗД „Е.“ АД иск за обезщетяване на причинените му имуществени вреди чрез заплащане на обезщетение в размер на 2 861. 41лв.:
По отношение на представените от ищеца разходнооправдателни документи, съдът намира, че в пряка връзка с лечението на причинените му в резултат на ПТП от 30. 11. 2009г. травми са фактура № 7741/ 08. 12. 2009г. за платена потребителска такса в размер на 38. 40лв., фактура № 107/ 08. 12. 2009г. за сумата от 37. 80 лв., издадена от МБАЛ „***“ за закупени бинт и гипс; фактура № 105/ 07. 12. 2009г. за закупени шини, гипс и бинт, издадена от МБАЛ „***“ за сумата от 198. 15лв. Следва да се отчете, че ищецът, освен фактура № 7741/ 08. 12. 2009г., е представил на л. 74 и разписка, установяваща същото плащане на сумата от 38. 40лв. платена потребителска такса. Съдът намира, че следва да му бъдат присъдени разноските за закупуваните лекарства „Ципралекс“ и „Геодорм“, както и за разтвора за инжекции „Клексан“, именно: фактура от 11. 12. 2009г., издадена от „Лиафарм“ ООД за закупуване на продукт „Клексан“ разтвор за инжекции, на обща стойност 70. 56лв.; № 4269/ 01. 02. 2010г. за закупуване на „Детралекс“ и „Алгасан“, на обща стойност 25. 82лв., придружена с фискален касов бон;; № 9/ 08. 03. 2010г., издадена от „Д.“ ЕООД за сумата от 37. 55лв., платени за 1 бр. опаковка „Геодорм“, 1 бр. опаковка „Деанксит“ и 1 бр. опаковка „Ципралекс“; фактура от 12. 02. 2010г., издадена от „А.М.“ гр. Добрич, бул. „25 – ти септември“, придружена с фискален касов бон за сумата от 38. 44лв. за закупени 1 бр. опаковка „Геодорм“ и 1 бр. опаковка „Ципралекс“; фактура от 02. 04. 2010г., издадена от „Ю. С.“ ЕООД, „А.М.“ гр. В., бул. „Вл. В.“ № 37, придружена с фискален касов бон за сумата от 38. 17лв. за закупени от него 1 бр. Опаковка „Геодорм“ и 1бр. опаковка „Ципралекс“; от 06. 05. 2010г., издадена от „Ю. С.“ ЕООД, „А.М.“ гр. В., бул. „Вл. В.“ № 37, придружена с фискален касов бон за сумата от 29. 21лв. за закупена от него 1бр. опаковка „Ципралекс“; фактура от 05. 06. 2010г., издадена от „Ю. С.“ ЕООД, „А.М.“ гр. В., бул. „Вл. В.“ № 37, придружена с фискален касов бон за сумата от 29. 21лв. за закупена от него 1бр. опаковка „Ципралекс“; от 21. 09. 2010г., издадена от „Ю. С.“ ЕООД, „А.М.“ гр. В., бул. „Вл. В.“ № 37, придружена с фискален касов бон за сумата от 29. 21лв. за закупена от него 1бр. опаковка „Ципралекс“; от 13. 07. 2010г., издадена от „Ю. С.“ ЕООД, „А.М.“ гр. В., бул. „Вл. В.“ № 37, придружена с фискален касов бон за сумата от 29. 21лв. за закупена от него 1бр. опаковка „Ципралекс“;от 20. 11. 2010г., издадена от „Ю. С.“ ЕООД, „А.М.“ гр. В., бул. „Вл. В.“ № 37, придружена с фискален касов бон за сумата от 14. 61лв. за закупена от него 1бр. опаковка „Ципралекс“; от 30. 06. 2010г., издадена от „Ю. С.“ ЕООД, „А.М.“ гр. В., бул. „Вл. В.“ № 37, придружена с фискален касов бон за сумата от 29. 21лв. за закупена от него от 1бр. опаковка „Ципралекс“; фактура № 4182/ 08. 01. 2010г. за сумата от 6. 50лв. за закупена 1 бр. опаковка „Ксанакс“; фактура от 08. 12. 2009г. за закупени 10 бр. разтвор за инжекции „Клексан“ на обща стойност 70. 56лв. В заключението си вещите лица по назначената първоначална СМЕ са дали заключение, че ищецът е провеждал рехабилитация в санаториум в П.Б., поради което съдът счита, че следва да приеме и фактура от 11. 04. 2010г., издадена от „П.“ ЕАД клон П. б., за заплащане на сума в размер на 10лв. – застраховка НОИ, 10лв. – туристическа такса НОИ и 133. 33лв. за доплащане за храна по НОИ, общо 184лв., за 11. 04. 2010г. – 20. 04. 2010г., както и сумата от 18. 50лв. за платен билет за железопътен транспорт по направление В. – П.Б. – В.. Към тези суми следва да бъдат прибавени и сумите в размер на 14. 40лв. и 33. 60лв., които ищецът е платил за лечението в МБАЛ „ Д – р Теодосий В.“ гр. Т-, където, според вещите лица по назначената СМЕ, са били отстранени пироните в крака му, поставени непосредствено след ПТП.
При събиране на горните парични суми, съдът счита, че ищецът е установил да е сторил разходи във връзка с лечение на причинените му увреждания в резултат на ПТП в общ размер на 973. 11лв.
За разликата над този размер до предявения такъв от 2 861. 41лв. исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Това е така, тъй като от приложените от ищеца разходнооправдателни документи не може да се установи, че удостоверят разходи, извършени от него, или че са такива във връзка с лечението на уврежданията, причинени му по време на ПТП.
Така ищецът е приложил множество фискални бележки за платена потребителска такса в размерна 2. 40 лв. всяка ортопедичен кабинет в ДКЦ 1 – В.. Във фискалните бележки не е упоменат вносителя на потребителската такса, а от друга страна, при извършен преглед или манипулация на ищеца в ортопедичния кабинет той би следвало да разполага с амбулаторен лист от проведените медицински прегледи. Съмнение, че тези фискални бележки удостоверяват извършени от ищеца плащания, възниква у съда и по повод бележките за платена потребителска такса в размер на по 2. 40лв. за ортопедичния кабинет в ДКЦ 1 гр. В. на 03. 06. 2010г. Да посочената дата бележките за платена потребителска такса са две, с времева разлика от една минута, т. е. вероятно бележките касаят плащания, извършени от повече от едно лице. С оглед факта, че и амбулаторни листи от извършени прегледи не са представени от ищеца, съдът счита, че фискалните бележки удостоверяват плащане на потребителска такса за прегледи, извършени на В.С. за лечение на процесните увреждания. По делото не са налице доказателства последният да е извършвал лечение в ЕТ „АИППМП – Т. З.“ гр. В. или в „М. Ц. С. - М.“ гр. П., за да се приеме, че представените фискални бележки удостоверяват подлежащо на репариране плащане. Представената бележка за платен първичен медицински преглед в размер на 50лв., платени от ищеца в полза на Медицински център „А.“ гр. П. също не удостоверява, че плащането е по повод лечението на В.С. на уврежданията, причинени от ПТП. Представените билети за Г.Т. не удостоверяват подлежащи на обезщетяване разходи, тъй като билетът за автобусен транспорт от гр. В. не установява, че този разход е сторен по повод лечението на ищеца. Останалите три билета са издадени от „А.“ АД гр. С., а ищецът не е твърдял да е извършвал лечение на уврежданията от ПТП в столицата. От представените билети за ползван ж. п. транспорт също не може да се установи, че разходите за закупуването им са сторени от В.С. във връзка с лечението му. Още повече, единият билет е по направление гр. К., където няма данни да му е провеждано лечение.
Ищецът е представил разписка за изпращане чрез „Б.П.“ до гр. Т- на 02. 12. 2010г., на стойност 4лв. Подател на пратката не е самият ищец, а лицето Т. А., поради което този разход не следва да бъде репариран.
Представените от В.С. фактура от 23. 03. 2010г., издадена от МБАЛ „***“ ЕАД гр. В. на стойност 110лв., от които ултразвук на поле – 40лв. и леглоден във ВИП – стая – 70лв.; фактура № 6568/ 12. 01. 2010г., издадена от МБАЛ „Е.“ ООД гр. В. за платена потребителска такса в размер на 14. 40лв.; № 2980/ 11. 03. 2010г., издадена от ДКЦ „***“ ЕООД за сумата 30лв. за ЕМГ, от 30. 03. 2010г., издадена от „С.“ ООД гр. С., за сумата от 12. 11лв., за закупен от него „Уронат Здравит“ не установяват, че касаят лечение на уврежданията, причинени му от ПТП, не са подкрепени от други медицински документи, поради което тези разходи не следва да бъдат възстановявани.
С оглед изложените съображения, ищцовата претенция за обезщетяване на нанесените му имуществени вреди следва да бъде удовлетворена до размер от 973. 11лв., като за разликата над този размер на предявения такъв от 2 861. 41лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Както беше посочено по – горе по отношение обезщетението за забава за изпълнението на главното парично задължение и погасяването му давност за периода от деликта до 24. 11. 2011г., в каквато насока е правопогасителното възражение на ответното дружество, на ищеца и на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД следва да бъде присъдена обезщетение в размер на законната лихва, считано от 25. 11. 2011г. до окончателното и изплащане.
Всяка от страните е направила искане за присъждане на съдебно – деловодни разноски. Такива се дължат на всяка от страните съобразно уважената, респективно отхвърлената част от исковете. От доказателствата по делото става ясно, че ищецът е сторил разходи, от които държавни такси в размер на 1702. 40лв., платен адвокатски хонорар в размер на 2 450лв., както и разходи, свързани с иска за неимуществени вреди в размер на 1 490. 60лв. Съобразно уважената част на ищцовите претенции сторените от тях разноски следва да бъдат удовлетворени до общ размер от 2 516. 26лв., от които 2 421. 99лв. за иска за неимуществени и 94. 27лв. за иска за имуществени вреди. Съобразно уважената част на иска за неимуществени вреди, от сторените от ищеца разноски следва да му бъдат присъдени такива в размер на 931. 63лв. Общият размер на дължимите на ищеца съдебно – деловодни разноски съобразно уважената част на исковете му възлиза на 3 447. 89лв.
По отношение на сторените от ответника разноски, от представения списък съдът намира, че следва да изключи разхода в размер на 200лв. платен адвокатски хонорар, тъй като разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК признава разхода за един адвокат, съответно юрисконсулт, когато защитава някоя от страните. В този случай сторените от ответника разноски възлизат на 2 899. 89лв., от които съобразно отхвърлената част на исковете му се следват такива в размер на 1 145. 22лв.
Водим от горното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „име“ АД със седалище и адрес на управление гр. С. *, район И., бул. „Х.К.“ № *, с ЕИК ***, да заплати на В.П.С. ***, с ЕГН **********, сума в размер на 25 000лв. /двадесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди: счупване на дясната бедрена кост в долна трета, обусловило трайно затруднение в движението на долен десен крайник за период от около 2 – 3 месеца; счупване на дясното колянно капаче, обусловило затруднение в движението на долен десен крайник за период от около 4 месеца; счупване и изкълчване в областта на дясно стъпало – предходилни кости, обусловило затруднение в движението на долен десен крайник за период от около 3 – 4 месеца, причинени му в резултат на ПТП на 30. 11. 2009г. от М.Н.С., водач на МПС – л. а. м. „М.*“ с ДК№ ***, по отношение на който е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със „име“ АД гр. С., както и претърпените в резултат на това болки, страдания, оперативно отстраняване на колянното капаче на долен десен крайник и свързаните с това болки, страдания, ограничаване движението на колянната става и намаление издържливостта на бедрения мускул на долен десен крайник, както и преживения стрес, психологически и емоционален дискомфорт и претърпяно посттравматично стресово разстройство, ведно със законната лихва върху главницата от 25 000лв., считано от 25. 11. 2011г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ищцовата претенция за разликата над уважения размер от 25 000лв. /двадесет и пет хиляди лева/ до предявения размер от 40 000лв. /четиридесет хиляди лева/ като неоснователна.
ОСЪЖДА „име“ АД със седалище и адрес на управление гр. С. *, район И., бул. „Х.К.“ № *, с ЕИК ***, да заплати на В.П.С. ***, с ЕГН **********, сума в размер на 973. 11лв. /деветстотин седемдесет и три лева и единадесет стотинки/, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди – разходи за лечение на травматичните увреждания, причинени му в резултат на ПТП на 30. 11. 2009г. от М.Н.С., водач на МПС – л. а. м. „М.*“ с ДК№ ***, по отношение на който е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със „име“ АД гр. С., ведно със законната лихва върху главницата от 973. 11лв., считано от 25. 11. 2011г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ищцовата претенция за разликата над уважения размер от 973. 11лв. /деветстотин седемдесет и три лева и единадесет стотинки/ до предявения размер от 2 861. 41лв. /две хиляди осемстотин шестдесет и един лева и четиридесет и една стотинки/ като неоснователна.
ОСЪЖДА „име“ АД със седалище и адрес на управление гр. С. *, район И., бул. „Х.К.“ № *, с ЕИК ***, да заплати на В.П.С. ***, с ЕГН **********, сума в размер на 2 516. 26лв. /две хиляди петстотин и шестнадесет лева и двадесет и шест стотинки/, представляващи сторени от него съдебно – деловодни разноски съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В.П.С. ***, с ЕГН **********, да заплати на „име“ АД със седалище и адрес на управление гр. С. *, район И., бул. „Х.К.“ № *, с ЕИК ***, сума в размер на 1 145. 22лв. /хиляди сто четиридесет и пет лева и двадесет и две стотинки/, представляващи сторени съдебно – деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд гр. В..
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: