МОТИВИ
към присъда № 5 / 17.02.2020г. постановена по
НОХД № 638/2019г. на СлОС
Окръжна прокуратура – Сливен е внесла против
подс. С.Б.К. обвинителен акт за престъпление по чл.
330 ал.2 т. 1 и 2 вр. ал.1 предл. 1 от НК, затова че на 02.08.2019г., в гр. Сливен, запалил първи етаж от двуетажна
масивна жилищна сграда, находяща се на ул. „Д-р И. Жечков“ № 6, на значителна
стойност - 28475,70 лв., като пожарът е представлявал опасност за живота на Т.К.
и Д.К. и е имало опасност да се разпростре и върху друг имот - втори етаж на
същата сграда, със значителна стойност - 34 594,70лв., собственост на Д.Д.К.
и Т.С.К..
Предвид
своевременно подадената молба от повереника на Д.Д.К. и Т.С.К., съдът
ги конституира частни обвинители по делото.
В хода
на съдебните прения след проведено съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, представителят на Окръжна прокуратура – Сливен поддържа
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като
счита същото за безспорно доказано от събраните на досъдебното производство
доказателства. Пледира съдът да признае подс. К. за
виновен за престъплението предмет на обвинението и да му наложи
наказание лишаване от свобода в размер на четири години и шест месеца,
което след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде в размер на три години. Прокурорът
счита, че с оглед поведението на подсъдимия е неприложима разпоредбата на чл.
66 ал.1 от НК, и той следва да изтърпи наложеното наказание ефективно.
Конституираните като частни обвинители в настоящото производство Т.С.К. и Д.Д.К. лично и чрез процесуалният
си представител в съдебно заседание
поддържат обвинението. Предлагат на подсъдимия да бъде наложено
наказание лишаване от свобода при балансиращи вината обстоятелства в размер на
шест години преди редукцията, който размер обосновават с това, че освен
процесното престъпление в съвкупност имало извършени и други престъпления;
лисвало разкаяние от страна на подсъдимия; налице била неблагоприятна прогноза за бъдещо негово
поведение спрямо частните обвинители, които продължавали да живеят в страх за
собствения си живот и за живота на двете им дъщери - едната малолетна, другата
непълнолетна. Апелират към съда за справедливо наказание, съобразено с фактите
по делото и с изразеното отношение на подсъдимия към деянието му. Молят за
присъждане на разноските по делото.
Подс. К.
призвнава изрично всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и същевременно се
съгласи да бъде проведено съкратено съдебно следствие без се събират
доказателства за тези факти. Изказва съжаление за постъпката си и моли да не му бъде налагано ефективно
наказание.
Упълномощеният
от него защитник, предвид проведеното съкратено съдебно следствие и това, че
подсъдимият признава фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, не оспорва фактическата обстановка. Счита вината на подсъдимия за доказана по
безспорен начин. Той бил задържан под
стража близо половин година въпреки напредналата му възраст - 82 почти навършени години. Посочва като смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство дадени от
него в хода на досъдебното производство подробни обяснения, допринасящи за
изясняване на фактическата обстановка по делото. Твърди, че специфичният
характер на подсъдимия и неговата непреклонност в някои моменти, създавали
погрешно впечатление, че той е много обществено опасен и за в бъдеще ще бъде
такъв спрямо съседите си, околните и близките си. Твърди, че подсъдимият имал
намерение да отиде да живее и работи в манастир „Покров на Пресвета богородица”
в Сапарева баня, където била неговата дъщеря. Защитникът счита, че едно
ефективно наказание лишаване от свобода в размера, посочен от представителя на
прокуратурата не би поправило подсъдимия на неговата възраст, а напротив - би
имало обратен ефект и излизайки от
затвора след известно време, той щял да бъде по озлобен и по неадекватен
относно своите действия. Моли на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване
от свобода в размер на три години, което
на основание чл. 66, ал.1 от НК да бъде
отложено за изпитателен срок от пет
години, през който да му бъде наложено и второ наказание - пробация с трите пробационни мерки за период
от една година.
След
като обсъди наличните по делото фактически данни, прецени всички събрани на
досъдебното производство доказателства, за които страните в предварителното
изслушване изразиха изричното си съгласие да не се събират и проверяват в хода
на съдебното следствие, съобрази самопризнанието на подсъдимия относно всички
факти, изложени в обвинителния акт и изслуша исканията и доводите на страните,
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Подс. С.Б.К. е на 81 години, български гражданин, със
средно образование, разведен, пенсионер, неосъждан /реабилитиран/. Има три деца от два брака, но след
последния си развод живее сам в собствен етаж от къща, намираща се в гр. Сливен, на ул. „Д-р И. Жечков“ № 6. Не поддържа контакт с никой от
децата или бившите си съпруги. Съседите му го описват като саможив и конфликтен.
На втория етаж от същата къща живеят свидетелите Д.К. и Т.К. и
двете им деца. Конфликтите им с подс. К. датират от години - според подсъдимия
те са започнали през 2010г., когато свид. К. предприел ремонт на покривната
конструкция на сградата. Освен от ремонта, подс. К. се дразнел от факта, че
свид. К. паркира автомобила си на улицата пред къщата, друг съсед - свид. Ф.,
умишлено премахвал заварени от обвиняемия шипове около новопосадено дърво.
Всичко това мотивирало подсъдимия да подпали жилището си и заедно с това -
жилището на съседите си. За целта започнал да събира газови бутилки, използвани
за битови нужди, както и употребявани автомобилни гуми. Успял да внесе в
жилището си и няколко бутилки с бензин. Към 01.08.2019г. подготовката за
осъществяване на замисъла му била финализирана. Подс. К. поставил една върху
друга две газови бутилки пълни с газ в килера на жилището си. Долната бутилка
била с монтирана на нея горелка /котлон/. Освен двете бутилки с газ в килера
имало десетина употребявани автомобилни гуми, като целта на подсъдимия била
взривната вълна, предизвикана от двете бутилки, да запали и гумите. Други
две газови бутилки пълни с газ подс. К. заложил в спалнята си, а петата бутилка
била сложена в кухнята.
Малко след полунощ
подс. К. разлял по пода на целия етаж съдържанието на две пластмасови бутилки,
пълни с бензин, след което запалил котлона на долната газова бутилка в килера.
Навел се да поръси и гумени стружки по пода, които да спомогнат отвеждането на
огъня до другите помещения, но в този момент първата газова бутилка се взривила
и от силата на ударната вълна подсъдимият се блъснал в стената и загубил
съзнание.
Малко преди подс. К.
да подпали жилището си, свидетелите Д. и Т. Калчеви се прибрали в дома си.
Излезли на терасата и на свид. К. й замирисало силно на бензин. Докато сподели
това със съпруга си, се чул силен взрив и долният етаж на къщата бил обхванат
от пламъци.
Свид. К. изскочил на
двора и пуснал водата от чешмата започвайки с маркуч да гаси пламъците.
Събуден от взрива на
помощ му се притекъл и свид. Ф., който прехвърлил през оградата друг маркуч от
собствения си двор и също започнал да гаси пожара. Свид. К. счупил единия от
прозорците, за да полива директно с вода пламъците вътре, когато последвал нов
взрив и свид. К. бил съборен на земята.
Почти по същото време
пристигнали екипи на Районна служба за пожарна безопасност и защита на населението, които успели да
потушат пожара. На мястото на произшествие пристигнали и полицейски служители,
както и медицински екип.
След потушаване на
пожара огнеборците изнесли от жилището на подсъдимия пет червени газови бутилки, както и няколко
пластмасови бутилки и туби, пълни с жълтеникава течност. От разговорите помежду
им свид. К. разбрал, че всички газови бутилки били с отворени вентили и от тях
продължавало да изтича газ.
Пристигналата на
местопроизшествието линейка откарала изпадналия в безсъзнание подсъдим в
болницата.
От заключението на
назначената по делото пожаро - техническа експертиза е видно, че пожарът в
къщата най- вероятно е възникнал от внасяне на открит огнеизточник от
собственика на дома, като за засилване на огневия импулс е възможно да са
използвани и запалими течности. Изключена е
възможността пожарът да е възникнал в резултат на самозапалване, тъй като в
жилището не са открити такива материали /слама, въглища, стърготини в големи
количества и др./. От протокола за оглед на местопроизшествието е видно, че
освен газовите бутилки, от жилището са изнесени пластмасови бутилки и туба с
жълтеникава течност. Вещото лице е категорично, че ако развитието на горенето е
продължило по-дълго е щяло да обхване както другите стаи на първия етаж, така и
втория етаж на къщата.
Видно от удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК изх. № ********** / 27.11.2019г. на Община Сливен, Дирекция МДТ, данъчната
оценка на жилището на подс. К. е 28
475,70 лв.
Видно от удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК изх. № ********** / 13.01.2020г. на Община Сливен, Дирекция МДТ, данъчната
оценка на жилището на Д.Д.К. и Т.С.К. е 34 594,70 лв.
Видно от заключението
на назначената по делото комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза, въпреки напредналата си възраст, подс. К. към момента на извършване
на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Освен това е бил в състояние правилно
да възприема фактите и обстоятелствата и е психически годен да дава достоверни
обяснения за тях.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Съдът я прие за установена по силата на императивната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, която го задължава да
приеме за установени фактическите обстоятелства, изложени в обвинителния акт.
Съгласно чл. 372, ал. 4 от НПК съдът прецени, че
направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, се подкрепя от събрания на досъдебното производство
доказателствен материал, включващ
показания на свидетели;
заключение на пожаро - техническа експертиза; заключение на комплексна съдебно - психолого - психиатрична експертиза; документи,
съдържащи данни за изясняване на обстоятелствата по делото;
веществени доказателства.
В хода на съкратеното съдебно
следствие съдът одобри изразеното от страните съгласие да не се провежда разпит
на свидетелите и експертите, като при постановяване на присъдата непосредствено
да ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения. Предвид
признанието на подсъдимия относно фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съдът прогласи, че ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства относно въпросните
факти.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите Ф.Ф., Т.К., Д.К., които взаимно се допълват. От показанията на свид. И.К. (син на подсъдимия от втория
му брак), не се установяват конкретни
факти във връзка с инкриминираното деяние.
Съдът възприе изцяло заключението
на пожаро - техническата ексхпертиза. От
това заключение както беше посочено по - горе се установява, че пожарът в къщата най - вероятно е възникнал от внасяне на открит огнеизточник от
собственика на дома, като за засилване на огневия импулс е възможно да са
използвани и запалими течности и е изключена е възможността той да е възникнал в резултат на самозапалване.
Съдът се довери на множеството документи от досъдебното
производство, приложени и приети като писмени доказателства по делото и
неоспорени от страните: протокол за оглед на место произшествие с приложен към
него фотоалбум; медицински документи относно здравословното състояние и
проведеното лечение на подсъдимия след деянието; удостоверение за данъчна оценка по чл. 264,
ал. 1 от ДОПК изх. № ********** / 27.11.2019г. на Община Сливен, Дирекция МДТ
за жилището на подс. К.; характеристична справка; справка за съдимост;
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.
Съдът
намира, че следва да се кредитират и представените пред съда писмени доказателства - Удостоверение за сключен граждански брак от
05.04.2003г. между свидетелите Т.К. и Д.К.; нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 62, том VII, рег. № 10788, дело № 1054 от 2006г.;
удостоверение за данъчна оценка по чл.
264, ал. 1 от ДОПК изх. № ********** / 13.01.2020г. на Община Сливен, Дирекция
МДТ; скица на поземлен имоти извадка от
кадастралния регистър на недвижимите
имоти.
Съдът даде
вяра и на веществените доказателства -
два броя машини за пълнене на ловни патрони ; един
брой кутия „Битумен грунд”, един брой бутилка от минерална вода „Девин” с
течност, и един брой туба с течност .
Съдът намери, че
горепосочения доказателствен материал категорично и без съществени
противоречия, установява описаната фактическа обстановка в нейната пълнота,
поради което изцяло основа на него своите фактически изводи.
По тези причини
съдът прие, че категорично е установено както авторството на деянието така и
обстоятелствата около извършването му и въз основа на възприетата фактическа
обстановка изгради своите правни
изводи:
Подс. К. е
наказателноотговорен. Видно
от заключението на назначената по делото комплексна съдебно психиатрична и
психологична експертиза, подсъдимият въпреки напредналата си възраст, към
момента на извършване на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си; бил е в състояние
правилно да възприема фактите и обстоятелствата и е психически годен да дава
достоверни обяснения за тях.
След деянието и до настоящия момент подсъдимият не е изпадал в
такова разстройство на съзнанието, постоянно или краткотрайно, което да не му
позволява да разбира свойството и значението на своите действия и да ръководи
постъпките си. Следователно подс. К.
отговаря на изискванията на чл. 31 от НК за наказателноотговорно лице,
поради което на същия може и следва да се търси наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление.
С
деянието си подс. К.
е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.330
ал.2 т.1 и 2, вр.ал.1 предл.1-во от НК, тъй като на 02.08.2019г. в
гр.Сливен, запалил първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се
на ул.“Д-р И. Жечков“ № 6 на значителна стойност – 28 475,70 лв., като
пожарът е представлявал опасност за живота на Т.К. и Д.К., и е имало опасност
да се разпростре и върху друг имот – втори етаж на същата сграда, със
значителна стойност – 34 594,70 лв., собственост на Д.Д.К. и Т.С.К..
Налице са всички обективни признаци на престъпния
състав. Осъщественото от подсъдимия престъпно деяние има за предмет имущество
на значителна стойност - жилището обитавано от подсъдимия. Деянието е
осъществено чрез действие - подсъдимият
разлял бензин по пода на първия етаж от къщата, след което запалил котлона на
едната от газовите бутилки, поставени в килера. Поръсил и гумени стружки по
пода, които да спомогнат отвеждането на огъня до другите помещения. Газовата
бутилка се взривила и етажът от къщата, в който живеел подсъдимият бил обхванат
от пламъци. Заключението на пожаро - техническата експертиза изключва
възможността пожарът да е възникнал в резултат на самозапалване. Ако пожарът не
е бил потушен своевременно, горенето е щяло да обхване и втория етаж на къщата,
където живеели свидетелите Т. и Д.
Калчеви с двете си дъщери.
За да се осъществи от обективна страна състава на това
престъпление е достатъчно запаленото и застрашеното имущество, спрямо което е
насочен палежа, да е на значителна стойност, като не е необходимо самата
имуществена вреда от престъплението да представлява значителна стойност /ТР 46-82
на ОСНК на ВС на РБ/. По делото е установено, че данъчната оценка на жилището
на подс. К. е 28 475,70 лв., а данъчната
оценка на жилището на Д.Д.К. и Т.С.К. е 34 594,70 лв., т.е. данъчните
оценки на всеки от двата имота покриват признака "значителна
стойност" с оглед на стойността на минималната работна заплата към
инкриминираната дата - в размер на 560
лева. Според константната практика на
ВКС, елементът от състава
на престъплението „значителна стойност” на запаленото имущество е налице,
когато стойността на имуществото е 14 минимални работни заплати.
Налице са и основания деянието да се квалифицира по ал. 2, т. 1
от на чл. 330 от НК, доколкото в опасност е бил поставен животът на намиращите се на втория етаж от къщата Т.К. и
Д.К. и по случайност там не са били и двете им деца.
Налице са основания за
квалифициране на деянието и по ал. 2, т. 2 на чл. 330 от НК, доколкото е имало
опасност пожарът да се разпростре и върху втория жилищен етаж на същата сграда,
който както беше посочено по - горе предвид данъчната му оценка съща
представлява имущество със значителна
стойност.
От субективна страна подс. К. е действал виновно, при пряк
умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване. За
субективната страна на деянието следва да се съди най-вече от конкретните
обективни действия и прояви на дееца, предшестващи настъпилия резултат /описани
по - горе във фактическата обстановка/, а не от
неговите последващи обяснения за намеренията му и собствената му
интерпретация на произтеклите събития. Фактическите данни по делото несъмнено
сочат, че подс. К. с оглед неговата възраст, житейски опит и съдебно минало е
разбирал, че извършва нещо нередно, недопустимо и непозволено от закона.
Съдът счита, че причините и условията, способствали за
извършване на деянието се състоят в недобрите съседски отношения между подсъдимия и
семейството на свидетелите Т.К. и Д.К..
При
индивидуализацията на наложеното на подс. К. наказание,
съдът се съобрази с принципите за неговата законоустановеност и
индивидуализация. Съдът отчете всички обуславящи вината и отговорността на
подсъдимия обстоятелства. При индивидуализацията на наказанието по вид и размер, което наложи
на подсъдимия, съдът отчете степента на обществена опасност на деянието и на
дееца, причините и подбудите за извършване на престъплението, наличието на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Извършеното от подсъдимия деяние
е от категорията на общоопасните престъпления. То се характеризира с висока степен на
обществена опасност, тъй като е довело до значителни материални щети; поставило е в опасност жилището и живота и на едно
четиричленно семейство с две деца; предприето е след полунощ , когато хората
принципно спят и възможността за реакция
е по - малка. Подсъдмият не е с
висока степен на обществена
опаснос, тъй като не е
осъждан /реабилитиран е/, няма
регистрирани противообществени прояви след
2006г.. Съдът наложи на подс. К. наказание лишаване от
свобода, каквото е предвидено в приложимия текст на чл. 330, ал. 2, т. 1 и 2, вр. ал. 1, предл. 1 от НК.
При конкретизиране размера на наказанието лишаване от свобода
спрямо подсъдимия, съдът съобрази наличните смекчаващи отговорността
обстоятелства, каквито са, напредналата
му възраст - 81 навършени години и чистото
му съдебно минало
предвид настъпилата реабилитация.
Съдът
не констатира отегчаващи вината на дееца обстоятелства.
Поради липсата на многобройни или
изключителни смекчаващи вината на подс. К. обстоятелства съдът не следва да
обсъжда предпоставките за приложение на чл. 58а, ал. 4 от НК.
При
конкретизиране на размера на наказанието на подс. К. в границите между три и десет години, съдът съобрази изложеното по – горе относно индивидуализацията на
наказанието, причиненият
престъпен резултат и съблюдавайки
целите на специалната и генералната превенция прецени
за справедлив размер на наказанието лишаване от свобода между средния и минималния и по близък до
минималния – за срок от четири години.
Това наказание съдът редуцира с 1/3
съгласно императивната пазпоредба на чл. 58а, ал. 1 от НК и наложи на подс. К.
наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, при първоначален
общ режим /съгласно разпоредбата чл.57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС/. Независимо от липсата на формални пречки
за приложението на чл. 66 ал.1 от НК, съдът счита, че с отлагане
изпълнението на наказанието няма да се постигнат целите, предвидени в чл. 36 от НК. Приложението
на чл. 66 ал. 1 от НК не е формално, макар и да зависи поначало от формални
предпоставки като отсъствието на предишно осъждане на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер и от размера на наказанието лишаване от свобода.
Третата предпоставка за приложението на този институт обаче е свързана с
преценка на съда доколко е наложително ефективното изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето и превъзпитанието на дееца, както и за предупредителното му
въздействие сред обществото. За да може действително наложеното наказание да изиграе своя възпиращ и
превъзпитателен ефект върху подсъдимия, както и от друга страна да знае
обществото, че такива престъпления, които застрашават живота на
хората, включително на деца, Държавата санкционира строго и не може
да проявява компромис, независимо от възрастта на дееца, съдът определи ефективно наказание. Внимателната оценка на всички
обстоятелства, свързани с деянието и самия деец, оправдават заключението, че за
постигането на всички цели по чл. 36 НК е нужно същия да изтърпи
ефективно наложеното му наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода. Това наказание съдът намира за достатъчно за постигане на
репресивните и възпитателни цели на санкцията, за прецизно отмерено с оглед на
всички индивидуализиращи наказателната отговорност обстоятелства и за
справедливо. Наличието на смекчаващи вината обстоятелства, в конкретния случай
не надделява над необходимостта превъзпитанието на подсъдимия, да бъде
осъществено в затворническа среда и обуславят отдаването на приоритет на
генералната превенция.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът приспадна времето,
през което подс. К. е бил задържан, считано от 02.08.2019г. до влизане в сила на присъдата.
При
горния изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът
осъди подс. К. да заплати на частните обвинители Т.С.К. и Д.Д.К. сумата от 500
лв., представляваща направените по делото разноски за възнаграждение на
повереник, а в полза на държавата - да
заплати по сметка на ОД на МВР – Сливен направените на досъдебното производство
разноски в размер на 672,98 лв.
Съдът
постанови на основание чл.53
ал.1 буква „а” от НК веществените
доказателства по делото: два
броя машини за пълнене на ловни патрони поставени в плик и запечатани с лепенка
№ В 7595 на ОД на МВР – Сливен да бъдат отнети в полза на държавата и след
влизане в сила на присъдата да се предадат в служба „КОС” при ОД на МВР –
Сливен, а веществените доказателства: един брой кутия „Битумен грунд”, един
брой бутилка от минерална вода „Девин” с течност, и един брой туба с течност,
поставени в бял сезален чувал и запечатани с лепенка № В 7594 на ОД на МВР –
Сливен, след влизане в сила на присъдата да се унищожат като вещи без стойност.
Ръководен
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Мотивите са изготвени на 02.03.2020г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: