№ 8726
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20241110136901 по описа за 2024 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу В. Д. Д. за признаване на установено, че ответникът, в
качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот, дължи на ищеца следните суми:
сумата в размер на 496,38 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 28.03.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 71,98 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2021год. до 15.08.2023 г., сумата в размер на 69,22 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2020год. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва от 28.03.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 14,63 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 15.08.2023 г., за които част от суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 27248/13.09.2023год.
по ч. гр. д. № 47848/2023 год. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството му на собственик на жилище в сграда - етажна
собственост, присъединено към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата
на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че е доставил
топлинна енергия за процесния период до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к.
„Бели брези“, бл. 5, вх. А, ет. 3, ап. 7, аб. № 255329, като ответникът е използвал същата за
процесния период и не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение,
както и такса за дялово разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни
сметки от дружеството, извършващо дяловото разпределение на ТЕ (в настоящия случай от
„Термокомплект“ ООД) в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнася, като в този смисъл
твърди, че ответникът е изпаднал в забава. Претендира съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу ответника. Била издадена такава заповед срещу последния, като предвид възражението на
длъжника, че не дължи сумите по същата, съдът е дал указания за предявяване на установителен
1
иск в едномесечен срок.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковите претенции като неоснователни. Посочва, че процесният недвижим имот е бил запориран
през 2006 г. и от тази дата е напълно неизползваем и необитаем от ответника, съответно същият не
е използвал ТЕ. Сочи, че с влязло в сила Решение № 10069/19.01.2021 г. на САС процесното
жилище е конфискувано в полза на държавата. В тази връзка навежда възражение, че не притежава
пасивна процесуална легитимация да отговаря по предявените искове. В с.з. се явява лично и
поддържа възраженията си ,като оспорва заключението на вещото лице по СТЕ и документите за
отчет ,представени от третото лице –помагач ,с мотиви ,че не се установява консумация на 50 куб м
топла вода.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Термокомплект” ООД,
конституирано по делото с определение от 03.12.2024 г., представя документи, касаещи
отчитането и дяловото разпределяне на топлинна енергия и представя заверени преписи на
индивидуални справки за използваната топлинна енергия за процесния период както и на
формуляри за отчет на уредите на дялово разпределение на топлинна енергия.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235,
ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно и се установява, че процесните суми са били предмет на развило се
между страните заповедно производство ч.гр.д.№ 47848/2023 г. по описа на СРС, 65 състав.
Исковете са допустими като предявени в преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК от страна,
притежаваща правен интерес от установяване на вземане по срочно оспорена заповед по
чл.410 ГПК. Налице е идентичност в основанията на вземането по заповедното и исково
производство.
Между страните не е спорно и от приетия като писмено доказателство договор за
дарение на недвижим имот от 29.07.1997год. , обективиран в нотариален акт № 82, том LLI,
дело № 19753/97год. ,че Цеца Станчева Д.а е дарила на В. Д. Д. недвижим имот
,представляващ апартамент 7,в гр.София,ж.к.“Бели брези“ ,бл.5,вх.А,ет.3 ,като е запазила
правото си на ползването му ,докато е жива.
Съгласно Решение от 19.01.2021год. ,Цеца Станчева Д.а е починала на
17.01.2011год. ,като съгласно чл.28,ал.5 от ЗОПДИППД /отм./ е отнето имущество от В. Д.
Д. ,сред което е и процесния апартамент № 7 , гр.София,ж.к.“Бели брези“
,бл.5,вх.А,ет.3.Решението е влязло в сила на 20.06.2022год.
Следователно за периода 01.05.2020год. до 30.04.2022год. собственик на процесния
имот е бил ответника В. Д. ,правото на ползване на дарителя е погасено .
Ирелевантно за дължимостта на претендираните в производството вземания е
възражението на ответника, че през преобладаваща част от исковия период фактически не е
пребивавал в имота. Отсъстват твърдения и доказателства апартаментът да е ползван от
друго лице. Отнемането на собствеността е в последващ процесния имот момент.
По делото не е спорно и се установява, че процесният имот е бил топлофициран и
сградата – етажна собственост по местонахождение на същия е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Установява от представените индивидуални справки за отопление
и топла вода и главни отчети/проверка, че за процесния имот при ищцовото дружество е
открита партида с аб. № 255329 / инсталация **********, чийто титуляр е ответникът.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ , потребител, респ. битов клиент на ТЕ е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или ТЕ с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване
или природен газ за домакинството си. В този смисъл са и задължителните разяснения на
Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, съгласно
2
които собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на ТЕ за битови нужди, при липсата на данни друго лице да е
ползвало имота и да е сключило договор с топлопреносното предприятие. С оглед
изложеното ответникът като собственик на имота се явява клиент на ТЕ за битови нужди
през исковия период и задължено лице за заплащане на доставената до апартамента му
такава.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на ТЕ от топлопреносното предприятие на
потребители на ТЕ за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия
/ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). Тези ОУ се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите
(чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че ОУ на ищцовото дружество са влезли в
сила, доколкото са били публикувани. Спор за това не е формиран. Съответно според
нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си
на възражение срещу ОУ. Поради изложеното, съдът приема, че между ответника и ищеца са
били налице договорни отношения по продажба на ТЕ за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и ОУ.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. ТЕ за отопление на сграда -
етажна собственост, се поделя на такава, отдадена от сградната инсталация, за отопление на
общите части и за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ ТЕ за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в процесната сграда индивидуално измерване на
потреблението на ТЕ и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода са
извършвани от третото лице-помагач „Термокомплект“ ООД, последното не е оспорено и се
установява от приложените формуляри за отчет и индивидуални справки, макар
представеният по делото договор да е с изтекъл срок.
Дължимостта на сумите за ТЕ е обусловена от реално и незаплатено потребление на
услуга, нейното отчитане, респ. индивидуализирането по основание и размер следва да бъде
извършено на база законосъобразно отчитане на консумираната ТЕ, при спазване на всички
нормативни изисквания относими към процесния период.
От представените по делото съобщения към фактури, индивидуални справки за
отопление и топла вода, заключението на допуснатата по делото съдебна техническа
експертиза се установява, че в имота са монтирани 5 монтирани отоплителни тела и
съответно са монтирани 5 топлоразпределители. В имота се ползва топла вода и има 3
водомера за топла вода, по които се отчита разхода, по които е извършвано дяловото
разпределение през исковия период в съответствие с изискванията на действащата през
периода нормативна уредба в областта на енергетиката. Съобразно същата е определена и
ТЕ, отдадена от сградна инсталация . Установява се, че дяловото разпределение е
извършвано съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба.
Експертизата констатира, че през процесния период общия топломер в абонатната станция,
както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закон за
измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични
проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност,
провеждани от лицензирани юридически лица. Вещото лице е отчело броя на извършените
3
проверки, датите на провеждането им и извършилите ги лица. Установява се, че редовно са
отчитани технологични разходи за сметка на ищеца. Съобразно изводите на вещото лице
топлотехник стойността на реално потребената през исковия период ТЕ възлиза на
623,64лв.,от които 490,12лв. ,ТЕ за сградна инсталация и 133,52лв.,ТЕ за подгряване на
топла вода.В с.з. вещото лице Б. В.-Тодорова сочи ,че е изготвила заключението по
представените изравнителни сметки и отчетните документи.Сочи ,че в изравнителната
сметка е записана отчетна стойност „стари показания“ 42 куб.м. и „нови показания“ 45 куб.
метра като са начислени 11 куб.м. ,на чиято база е начислена сумата от 133лв.
Ето защо следва да се уважи претенцията на ищеца за цената на доставената
топлинна енергия за периода 01.05.2020год. -30.04.2022год. в претендирания размер от
496,38лв.
Установява се в производството, че дялово разпределение е било извършено и
стойността на същото в периода от м.08.2020год. до м.04.2022год.. възлиза на 69,22лв.
/съгласно справка за издадени фактури,лист 30 от делото/
Не се твърди и установява да са извършени плащания на горепосочените суми.
Не е основателно възражението на ответника по отношение на представените
главни отчети и заключението на вещото лице по СТЕ.
Отчети за извършеното дялово разпределение през исковия период са представени
от „Термокоплект.ООД . От същите, заключението на експертизата и разпита на вещото
лице топлотехник се доказва в производството, че уредите за дялово разпределение в имота
реално са отчитани. Показанията в отчетите от 11.06.2019год. и 04.06.2020г., представени от
дружеството за дялово разпределение и тези представени от ответника не разкриват
разлики в отчетените показания. Формулярът за отчет съдържат основни данни за имота и
показанията на измерителните уреди – разпределители и водомери за гореща вода. Колоната
„стар” се отнася само за разпределителите и в нея срещу всеки радиатор са отразени
деленията от регистър „отчет стар”, отнасящи се до предходния отоплителен сезон.
Отразеното в тази графа служи единствено за сравнение на потреблението. В колона „нов“
са нанесени отчетите от последния отоплителен сезон, които се използват за изготвяне на
изравнителната сметка. Противно на твърденията на ответника не съществува разписано
изискване за сумиране на показанията от двете колони и представяне на резултата от новия
отчет чрез прибавянето му към отчетените през предходния отоплителен сезон показания.
Подобно разбиране не намира нормативна опора, а и не почива на житейска логика.
Механизмът на снемане на показанията и отразяването им в отчета са изяснени в разпита на
ангажирания по делото топлотехник. Не са релевантни за това производство и показанията
от отчета през предходен спрямо исковия период отоплителен сезон. На реда за водомерите
за топла вода в отчета е отпечатано показанието, до което са начислени авансовите сметки и
съответния месец, а на ръка е нанесен моментния отчет. Разликата между тези две показания
показва количеството топла вода за доплащане или сума за връщане.
Според чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
По отношение режима на забавата за дължими суми за ТЕ са приложими ОУ на
ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в.
„Монитор“ през месец 07.2016 г. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г., месечната
дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно
количество), се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество ТЕ и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се
формира въз основа на определеното за него реално количество ТЕ и обявената за периода
4
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество ТЕ за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество ТЕ за отчетния период, в четиридесет и петдневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото
доказателства се установява, че на ответника е начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим
е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени
в срок. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на ТЕ не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно ТЕ по чл. 32, ал. 1. Според
чл. 32, ал. 2 от ОУ от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество ТЕ за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно
определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество ТЕ
клиентите дължат обезщетение за забава ако не са заплатили сумите в четиридесет и
петдневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче
потребителите на ТЕ да изпълнят задължението си да заплатят тези суми, е необходимо
дружеството да окаже съдействие, предоставяйки информация относно дължимата сумата,
издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3. С оглед на това следва да се приеме, че
четиридесет и петдневният дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния
отчетен период. От писмените доказателства по делото /приложените ОФ от 31.07.2021год.
и 31.07.2022год./ се установява в производството,че ответникът е изпаднал в забава от
15.09.2021год.
За периода от 15.09.2021год. до 15.08.2023год. ,мораторната лихва върху главницата
от 496,38лв. възлиза на 101,97лв. ,изчислен от съда ,с помощта на калкулатор законна лихва.
Предвид ,че тази сума надвишава претендираната от 71,98лв.,то съдът следва да
признае съществуването на вземането й ,така както е предявена претенцията от ищеца.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в размер на 14,63 лева за периода 16.10.2020год. до 15.08.2023
г. се явява изцяло неоснователна.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни.
Ответникът не претендира разноски.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 75 лева и с
оглед уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 73,32 лева.
В исковото производство ищецът е доказал разноски общо в размер на 475 лева /75
лева – държавна такса, депозит за вещо лице -300 лева и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер – 100 лева/. С оглед уважената част от исковете на ищеца се дължат
разноски в исковото производство в размер на 464,35 лева.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б,
срещу В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр......, обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че В. Д. Д. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата в размер на
496,38 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,за топлоснабден имот с адрес в гр.София,ж.к.“...., ведно със
законна лихва от 28.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 71,98 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021год. до 15.08.2023 г., сумата в
размер на 69,22 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.08.2020год. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
28.03.2023 г. до изплащане на вземанетоза които част от суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 27248/13.09.2023год. по ч. гр. д. №
47848/2023 год. по описа на СРС, 65 състав ,като ОТХВЪРЛЯ предявения иск ,с правно
основание чл.422 от ГПК вр. чл.86 от ЗЗД за сумата от 14,63 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение , за период от 16.10.2020 г. до
15.08.2023 г.
ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр......, да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 73,32 лева - разноски в
заповедното производство и сумата от 464,35 лева - разноски в исковото производство .
Решението е постановено при участието на „Термокомплект” ООД, като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6