Р Е Ш Е Н И Е
№317/21.4.2021г.
гр. Пазарджик, 21.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК,
VІІ състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 372 по
описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 от АПК във връзка с чл. 27а, ал. 1 от Закона за закрила на детето и е
образувано по жалба на Х.Н.П. против Заповед № ЗД/Д-РА-012/12.02.2021 г. на Директора
на ДСП Пазарджик, с която е наредено временно настаняване на Д.З.П.
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, с родители/законни
представители - майка: Х.Н.П., баща: З. Д. П.,***, до навършване на пълнолетие
или до настъпване на промяна в обстоятелствата.
В жалбата се излагат съображения
за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания акт. Иска се отмяната му. Излагат се доводи в
тази насока. Твърди се, че поводът за издаването на заповедта е извършено
насилие от бащата на Д.З.П. спрямо детето, като към настоящия момент обаче има
издадена заповед за незабавна защита от Районен съд Пазарджик, бащата и детето
не живеят на един адрес, като жалбоподателката е готова да се грижи за детето
си и към настоящия момент не съществува опасност за физическото или
психическото му здраве.
В съдебно заседание жалбоподателката
се явява лично. Заедно с нейния процесуален представител поддържат жалбата,
ангажират доказателства и застъпват становище с искане за отмяна на атакуваната
заповед. Претендират разноски.
Процесуалният представител на ответника
в съдебно заседание и в писмен отговор оспорва жалбата. Моли за нейното отхвърляне.
Административен съд Пазарджик,
като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
От приетата по
делото административна преписка и приобщените към нея доказателства се
установява, че детето Д.П.
е родено от брака на Х.П. и З.. П.. След развод между двамата съпрузи
родителските права по отглеждането на Д. са предоставени на майката,
родителските права по отглеждането на по-малкото дете от брака - Л. П. са
предоставени на бащата. Към момента на издаване на заповедта майката - Х.П.
живее в А…. Д. и сестра му са отглеждани от бабата на децата по бащина линия - Л.
П. ***. Бащата живее на адрес в гр. Пазарджик, ул. „К. Ал. Б..“ № .., но пряко
взима участие в отглеждането им. На 07.02.2021 г. между детето Д.П. и баща му
възникнал скандал за това, че детето не отишло на обяд в дома на баща си.
Вечерта на същия ден бащата отишъл в дома на майка си на ул. „Г. К.“ № ..,
където нанесъл удари на детето Д.. Случилото се в следващите дни станало
посредством детето известно на свидетелката Е. Р., майка на негов приятел. Тя
разбрала, че детето е напуснало дома си и е отишло при семеен приятел.
Преждевременно бащата сигнализирал полицията, че детето не е у дома си.
Свидетелката Р. уведомила полицията за местонахождението на детето. На 10.02.2021
г. е издадена Заповед № 18183-61/10.02.2021 г. за предоставяне на полицейска
закрила на дете от Началника на РУ - Полиция. Д. е настанен в ЦНСТД/БУ гр.
Пазарджик ул. „Д..“ № .. за срок от 48 часа. Пред полицаите непълнолетният
съобщил за извършено физическо насилие от страна на баща му – З.. П. спрямо
него. На 11.02.2021 г. е изготвен доклад по постъпилия сигнал от свидетелката Р.Б.
– социален работник при ДСП Пазарджик, в който се заключва, че следва да се
предприемат мерки за закрила на детето чрез настаняването му в социална услуга
от резидентен тип. В доклада е посочено, че спрямо бащата има издадена заповед
за незабавна защита, че майката живее в А…. и „предстоят разговори с бабата по
бащина линия – Л. П.“. С цел опазване живота и здравето на непълнолетния Д.З.П.,***
е счел, че е необходимо да бъде настанен за отглеждане в социална услуга
резидентен тип - ЦНСТД/БУ гр. Пазарджик ул. „Д.“ № .., в следствие на което на
основание чл. 25, ал. 1, т. 4, чл. 26, ал. 1 и във връзка е чл. 4, ал. 1, т. 5
от ЗЗДт издал атакуваната Заповед № ЗД/Д-РА-012/12.02.2021 г., с която временно
е настанен Д.З.П. ***, до навършване на пълнолетие или до настъпване на промяна
в обстоятелствата. На 12.02.2021 г. е издадена от Районен съд Пазарджик и
Заповед за незабавна защита № 5 от същата дата по гр. д. № 533/2021 г., връчена
на бащата Заприн П., по силата на която е задължен бащата П. да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на детето Д.З.П.; забранено е на
Заприн П. да се приближава на по-малко от 20 (двадесет) метра до Д.З.П., както
и е до жилището, което обитава детето, учебното заведение, което посещава,
както и местата за социални контакти и отдих на пострадалия. На 26.02.2021 г. е
подадена искова молба от ДСП Пазарджик до Районен съд Пазарджик с искане за
съдебно настаняване на детето в ЦНСТД. Към момента няма постановено решение по
делото. Следващото заседание е насрочено за 28.04.2021 г., видно от писмо от РС
Пазарджик. В края на месец март 2021 г. майката на детето се прибрала от
Англия. Връчената ѝ е заповедта на ответника. Подадена е
процесната жалба и образувано настоящото съдебно производство.
В хода му са събрани писмени
доказателства, разпитани са свидетели, изслушано е лично детето Д.П. по реда на
чл.15 ЗЗДт и е назначена, изготвена и приета съдебно-психиатрична експертиза.
Съгласно заключението на вещото
лице, което съдът счита за компетентно изготвено, психичното състояние на Д.З.П.
съответства на незрял и импулсивен юноша, с нормално невро-психическо развитие,
които има усещането за контрол над ситуацията и живота си, но конфликтите със
средата и несъответните модели на родителстване от заинтересованите възрастни
са довели до емоционално - поведенческа декомпенсация с прояви на гневливост,
безсъние, тревожност и емоционална нестабилност. В психичното състояние на Д.
могат да се наблюдават белези на „травма“, но тя не бива да се съотнася
единствено до описваното в кориците на делото физическо насилие. Предвид
емоционалните и поведенчески прояви у Д.З.П. според ВЛ е важно той да бъде
разглеждан като дете в риск и както на него, така и на заинтересованите
възрастни да бъде предоставена подобаваща психотерапевтична помощ. ВЛ сочи, че
роднинска среда би била позитивна за Д.П., само ако може да му предостави
достатъчно контрол и емоционална подкрепа.
В съдебно заседание ВЛ изложи
допълнителни доводи и разясни така достигнатите изводи, като посочи, че
семейната среда, като общо понятие, не може да бъде значим фактор за това дали
тя сама по себе си е добра. Психичното здраве на един човек е много общо и
обширно понятие. Несъмнено да живееш при някой, който познаваш отдавна, с който
имаш кръвна връзка, който винаги те е подкрепял и е имал благо отношение към
теб, е много по-добре, отколкото да живееш в дом с тотално непознати, без
близка връзка родствена с някой. От друга страна обаче, ако този някой, който
те подкрепя, обича, храни и се опитва да задоволи физическите ти нужди, но не
може да си даде сметка достатъчно добре за рисковете, в които ти можеш да
попаднеш, заради самата ти психическа характеристика, предвид импулсивността на
детето и рисковете на средата, в която живее, то тогава тази среда, колкото и
да е блага, не е достатъчно добра. Категорично съществували рискове и на двете
места – и в дома, в който живее, както и в семейната среда и детето трябва да
бъде разглеждано като дете в риск, независимо от средата, в която живее. Той е
рисково дете по линията на неговия темперамент, по линията възрастта си, по
линия на хората, които го обгрижват, било то в дома или извън дома и по всички
линии на добрата клинична практика, на това дете и семейството му трябва да
бъде предоставена адекватна психо-терапевтична помощ, независимо къде живее
той. ВЛ разделя проблеМ. на Д. на няколко големи групи. Една от групите е пряко
свързана с неговото биологично развитие, т.е. той има проблемни характеристики,
които не са изводими от средата, не са изводими от случващото се, не са
изводими от възрастта му, а са пряко изводими от биологичните му характеристики
– той винаги е бил импулсивен – базова биологична характеристика. Втори рисков
фактор, отново несвързан със случващото се – това е дете на разведени родители,
което непрестанно сменя или много често сменя местожителството си. Трета точка
е това, което се случва и начинът, по който принципно е отглеждан: баба, която
изключително много го обича, но заради възрастта, заради характеристиките си
определено не може да си даде сметка за рисковете, които съществуват за него,
като тийнейджър, като дете, което има тези характеристики. Второ, баща, който
иска да налага правила по много физически ограничаващ начин, без да си дава
сметка за преживяванията на детето си и майка, която определено е загрижена за
детето, определено всичко прави най-добро за него, но не налага никакъв контрол
върху начина, по който той е отглеждан. И третия рисков фактор – несъмнено случилото
се, начинът, по който детето се овластява, защото подава сигнал и решава, че
наистина той може да управлява вече живота си, начинът, по който намира
вратичка за това, дори в мястото, където е настанен, отново да не спазва
перфектно правилата. Според ВЛ настаняването в дома на Д. не е оказало
патологично влияние върху неговата психика. За настоящия момент Д. няма
нарушение на психичното си състояние заради това, че е в дома. Има нарушение
заради това, че е изведен от средата, в която той се чувства свръхкомфортно, но
няма нарушение заради това, че е в дом. В заключение вещото лице заяви, че
според експертното му мнение на детски психиатър Д. ще живее по-добре при
близките си, по-добре с баба си, но трябва да има външен, сигурен, структуриран
начин на много висок контрол на неговото поведение, на неговите интереси, дори
на това, докъде могат да стигнат последствията от неговите действия. Само по
себе си семейството нямало да може да се справи без външен контрол от
специалист.
При изслушването му по реда на
чл.15 ЗЗДт, детето Д. разказа за проблеМ. с баща си, за конкретните причини за
възникналия скандал на 07.02.2021 г. и за условията, в които е настанен в дома.
Заяви, че е бил скаран с баща си, защото той не му давал да излиза и да има
каквито и да било контакти с приятели и познати. Заради него спрял да тренира
плуване. Не отишъл на обяда в дома му на 07.02.2021 г., защото седмица по-рано
баща му му казал, че не се иска да го вижда повече. Заяви, че му липсват
близките и желае да се върне в дома на баба си. Смята, че като се прибере, няма
да има повече проблеми с баща си, тъй като откакто има ограничителна заповед,
баща му не ходил в жилището на баба му, нито има връзка с него, нито го търси и
нямат контакт вече.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е от лице, имащо правен интерес от оспорването, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.27а, ал.1 ЗЗДт: „Заповедта на директора на дирекция
„Социално подпомагане“ по чл. 27, ал. 1, включително в случаите на спешно
настаняване извън семейството, подлежи на предварително изпълнение по силата на
закона, но може да се обжалва от родителите на детето в 14-дневен срок от
съобщаването“. Жалбата е подадена в срок.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
С оглед разпоредбата на чл.
142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента
на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава
само с тези посочени от оспорващия.
Правното
основание за издаване на оспорваната заповед е чл. 25, ал. 1, т. 4, чл. 26, ал.
1 и във връзка е чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗДт. Съгласно чл.25, ал.1, т.4 ЗЗДт
може да бъде настанено извън семейството дете, което е жертва на насилие в
семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо,
психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Според чл. 35
от ЗЗДт предоставянето на резидентна грижа на децата се извършва само в
случаите, когато са изчерпани възможностите за оставане на детето в домашна и
семейна среда и възможностите за прилагане на мерки за закрила на детето в
семейна среда. Според чл. 33, ал. 1 ППЗЗД спешното настаняване извън
семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота
на детето. А според ал. 2 на същия текст настаняването се извършва незабавно
след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция „Социално
подпомагане“.
С оглед така изложеното следва да
се приеме, че заповедта е издадена от компетентен орган,
разполагащ с материална, териториална и времева компетентност да издаде такъв
акт съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗЗДт, поради което не са налице отменителни
основания по чл.146, т.1 от АПК. Оспорваната в
настоящето производство заповед обаче представлява индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21 от АПК и като такъв следва да има
необходимото съдържание по чл. 59 от АПК. Оспорваният акт е издаден без да
са налице фактическите и правни основания за настаняване на детето в
специализирана институция. Не са налице фактически основания, същите не се
извличат и от административната преписка и от събраните в хода на делото
доказателства. Съдът намира, че в
конкретния случай, в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, в заповедта не са посочени пълно фактическите основания за издаването
ѝ. Съгласно константната практика на ВАС, мотивите на административния
акт могат да се съдържат и в други документи, съпътстващи неговото издаване и
които са част от административната преписка, но това следва да е изрично
посочено в акта. В конкретния случай има посочване на изготвения социален
доклад от Р.Б., като в заповедта ответникът се е
позовал на този социален доклад, в който е отразено установеното от социалните
работници положение на детето. Социалният доклад съдържа фактически
констатации, които съставляват мотиви на издадения административен акт. Това
обаче, не е в състояние да санира неточните фактически констатации и
направените въз основа на тях неправилни изводи относно приложението на
материалния закон, както и допуснатите съществени процесуални нарушения в хода
на административната процедура. Налага се още убеждението, че актът е
издаден без да се изяснят всички факти и обстоятелства по делото, което е
нарушение на чл. 35 от АПК и води до отмяна на акта в условията
на чл. 146, т. 3 от АПК. Горното е достатъчно основание състава да приеме,
че заповедта е немотивирана и като такава да бъде отменена.
На първо място грешна фактическа
констатация е, че детето и баща му живеят на един и същи адрес. Събраните по
делото доказателства – справки по реда на Наредба № 14/2009 г. и от
изслушването на детето се установи, че те живеят на съвсем различни адреси. На
следващо място няма спор, че детето е станало жертва на
насилие от страна на своя баща, но липсват каквито и да е конкретни мотиви в
насока дали е налице сериозна опасност от увреждане на неговото физическо,
психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, така както поставя
като изискване чл.25, ал.1, т.4 ЗЗДт. На следващо място съгласно чл.25,
ал.2 от ЗЗДт настаняването извън семейството е вид крайна мярка, която се
налага след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството. Няма
мотиви в заповедта и в тази насока. Нещо повече – няма подобни мотиви и в
приложения социален доклад. Тъкмо обратното – там изрично е посочено, че „предстои
да се проведат разговори с бабата по бащина линия –Л. П.“. Все в тази насока –
липсват данни за водени разговори с роднини на детето от майчина страна, за
които се събраха данни в съдебното производство. От материалите в
административната преписка няма данни социалните работници да са приложили
някоя от мерките по чл. 23 от ЗЗД за закрила в семейна среда. В
настоящия случай необходимостта от прилагане на крайният резултат - извеждане
на непълнолетния от семейството и настаняването му в ЦНСТД като вид крайна
мярка не се доказва. С оглед на това издадената заповед не съответства на
целите на закона и съгласно чл. 146, т. 5 от АПК е налице отменително
основание. Следва да се има предвид, че дори да приемем, че органите по
социално подпомагане законосъобразно са преценили, че е налице хипотезата
от § 1, т. 11 ДР на ЗЗДт за дете в риск, при постановяване на своя
акт те не са изследвали възможността за настаняване на детето в семейна среда
на близки и роднини с оглед защита най-добрия интерес на детето. А такива близки
и роднини безспорно в случая са налице, както от майчина, така и от бащина
среда. Съгласно чл. 27, ал. 4 ЗЗДт несъгласието на роднините или
близките да отглеждат детето се удостоверява от тях с декларация по образец.
Липсва такава по преписката. Неизясняването на тези предпоставки преди
пристъпването към настаняване в социална услуга от резидентен тип, сочат, че
оспореният акт е издаден и при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
От
събраните доказателства се установи също така, че потребностите на детето от
храна, облекло, здравеопазване и образование се задоволяват в пълна степен в
дома на баба му. По делото не са представени доказателства, от които да може да
се направи обоснован извод за обратното, с оглед на което се налага извод, че
наличие на риск за нормалното физическо, интелектуално и емоционално развитие
на детето към датата на извеждането му от семейството не е констатирано от
служителите на дирекцията за социално подпомагане. Горното мотивира съда да
приеме, че издадената заповед е материално незаконосъобразна, което налага
отмяната ѝ по реда на чл. 146, т. 4 от АПК.
Следва да се има предвид, че съгласно
практиката на Съда по правата на човека и основните свободи, (решението
Cristescu v. Romania, № 13589/07, пар. 69), държавата има задължение да
предприеме мерки както за подпомагане на контакта на родителите с детето, така
и да защити неговите най-висши интереси. Съобразно практиката на Съда по
правата на човека по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ) националният съд
дължи да осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на
родителя, като се подчертава, че водещ е интересът на детето (решение на
Голямата камара, по делото Sahin v. Germany, № 30943/96, пар. 64). В този
смисъл е и решението на Съда по правата на човека по делото Ribic v. Croatia,
(№ 27148/12, пар. 92.). Според указанията, установени в § 1, т. 5 ДР на ЗЗДт,
за да се определи кое решение ще е от
„най-добър интерес на детето“, трябва да се съобразят неговите физически,
психически и емоционални потребности; възрастта, миналото и други
характеристики; опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за
детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна обстоятелствата;
други обстоятелства, имащи отношение към детето. В случая, в хода на
административната процедура и при издаване на оспорената заповед не са
съобразени в никаква степен нито възрастта и потребностите, нито пък
последиците, които ще настъпят за Д. при откъсването му от семейната среда и
принудителното му настаняване в ЦНСТД.
Следва да се отбележи, че
съгласно § 1, т.11 ДР на ЗЗДт „Дете в риск“ е дете, чиито родители са починали,
неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са
ограничени, или детето е останало без тяхната грижа; което е жертва на
злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително
отношение или наказание в или извън семейството му; за което съществува
опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие; за което съществува риск от отпадане от
училище или което е отпаднало от училище. Видно от изложеното то ВЛ Д. следва
да се разглежда като дете в риск, но с оглед обстоятелства, стоящи извън
конкретната ситуация, възникнала между него и баща му. Според експертното
мнение на детския психиатър Д. ще живее по-добре при близките си, по-добре с
баба си, но трябва да има външен, сигурен, структуриран начин на много висок
контрол на неговото поведение, на неговите интереси, дори на това, докъде могат
да стигнат последствията от неговите действия, т.е. изводите на ВЛ за това, че Д.
е дете в риск излизат извън посочените от законодателя характеристики на дете в
риск. На следващо място следва да се има предвид, че Д. е почти пълнолетен и
ясно посочи при изслушването му в съдебно заседание, че желае да се прибере в
семейството му. И въпреки че съдът изрично го попита дали не се притеснява от
нови конфликти с баща си, Д. посочи, че няма да има повече проблеми с баща си,
тъй като откакто има ограничителна заповед, баща му не ходи в жилището на баба
му, нито има връзка с него, нито го търси и нямат контакт вече.
За прецизност съдът намира да
отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 АПК: „Съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на
издаването му“. Съгласно чл.142,
ал.2 от АПК обаче: „Установяването на нови факти от значение за делото след
издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните
състезания“. По смисъла на чл. 142, ал.
2 АПК факти от значение за делото могат да бъдат само тези,
които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят
правното значение или отменят съществуването на фактите, въз основа на които
органът е взел решението си. Точно такъв е конкретният случай – майката на
Д. към момента се намира в България и изявява желание да се грижи за детето си.
Тези релевантни факти са се осъществили и установени по делото след издаване на
обжалвания акт, като съобразно разпоредбата на чл. 142, ал.
2 от АПК водят до извод за незаконосъобразност на оспорения
административен акт към момента на приключване на устните състезания, поради
отпадане на предпоставките за настаняване на детето в ЦНСТД. Съгласно чл. 142, ал.
1 АПК, съдът преценява съответствието на оспорения акт с материалния
закон към момента на издаването му, но не и след това. Съдебната практика сочи,
че изключението за преценка наличието на нови факти от значение за делото към
един по-късен момент, а именно към момента на приключване на устните състезания
по чл. 142, ал.
2 АПК, в случая е приложимо, тъй като установените нови факти са от
значение за делото и имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически
или доказателствени факти, или иначе казано - променя
се с обратна сила фактическата обстановка при издаване на акта. Съдът намира, че с издаването на
оспорената заповед, с която се отделя детето от майка му и другите му роднини и
близки по никакъв начин не се осигурява интересът на детето, а напротив, това
би оказало отрицателно влияние върху него и би го поставило в риск, като
въздейства върху емоционалното му и личностно развитие. Следва да се има
предвид и категоричното желание на майката да продължи да се грижи за Д., както
и силната привързаност на Д. към баба си и сестра си, с които живее, което се
констатира в хода на делото.
Ето защо съдът счита, че така
постановената заповед е издадена при несъответствие с маркираните от закона
цели, което съставлява отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 5
от АПК.
По тези
съображения, настоящият състав на съда счита, че жалбата е основателна, а
оспорения с нея административен акт, е неправилен.
С
оглед изхода на делото и предвид направеното своевременно искане от процесуалния
представител на жалбоподателката, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК,
ответникът ще следва да бъде осъден да ѝ заплати сторените по делото
разноски в размер на 610 лева, от които 10 лева – държавна такса, 200 лв. –
депозит за ВЛ и 400 лева – адвокатски хонорар, за които са представени и писмени
доказателства по делото – вносни бележка и договор за правна защита и
съдействие.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд Пазарджик, VII състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразна Заповед № ЗД/Д-РА-012/12.02.2021 г. на Директора на ДСП
Пазарджик, с която е наредено временно настаняване на Д.З.П. с ЕГН ********** в
ЦНСТД/БУ - Пазарджик, до навършване на пълнолетие или до настъпване на промяна
в обстоятелствата.
ОСЪЖДА
Дирекция „Социално подпомагане“ Пазарджик да заплати на Х.Н.П.
с ЕГН ********** *** сторените по делото разноски в размер на 610 (шестстотин и десет) лева.
Решението подлежи на обжалване чрез Административен
съд Пазарджик пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/