РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Пловдив , 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Екатерина В. Мандалиева
Недялка Д. Свиркова Петкова
като разгледа докладваното от Екатерина В. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20205300502123 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 435, ал. 2 във вр. с чл. 528, ал. 5 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 24615/17.09.2020 год., подадена от Т. З. Б., ЕГН
**********, от с. Г., Община П., Област Пловдив, представлявана от адв. И., в качеството й
на длъжник по изпълнително дело № 20188190404051 по описа на ЧСИ Людмила
Мурджанова, рег. № 819, против постановление от 20.07.2020 год. на ЧСИ, с което й е
наложена глоба в размер на 400 лв. за неизпълнение на задължението й за предаване на
малолетното дете Р. Е Я. с ЕГН *** на баща му – Е. Я. Я., ЕГН **********, на дати
13.06.2020 год. и 11.07.2020 год. В жалбата са изложени съображения за неоснователност и
незаконосъобразност на обжалваното постановление, иска се неговата отмяна.
От взискателя по изпълнителното дело и ответник в настоящото производство Е. Я.
Я., представляван от адв. Ю. С., са постъпили писмени възражения за неоснователност на
подадената жалба. Моли се да бъде оставена жалбата без уважение по съображения
подробно изложени в становището.
Представени са от ЧСИ Людмила Мурджанова мотиви по обжалваното действие,
взето е становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Моли се жалбата да бъде
оставена без уважение.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени данните по делото, взе
предвид доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
1
Изпълнително дело № 20188190404051 по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова с
рег. № 819 с район на действие ПОС е образувано въз основа на молба с приложен
изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 250/2017 год. по описа на РС–Първомай, по което
е постановено Решение № 80/07.08.2017 год., за определяне на режим на лични отношения
на бащата Е. Я. Я. с детето Р. Е. Я. с ЕГН ***.
Поради неизпълнение на задълженията си по горепосоченото решение, ЧСИ е
пристъпил към принудително изпълнение и с постановление от 20.07.2020 год. на Т. З. Б.,
ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 400 лв., поради нарушение на разпоредбата
на чл. 527, ал. 3 ГПК на дати 13.06.2020 год. и 11.07.2020 год.
Настоящият състав намира жалбата за допустима, като подадена в срока по чл. 436,
ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, насочена против акт на ЧСИ, който подлежи на
обжалване и при наличието на правен интерес.
По отношение на основателността на жалбата.
Правото на лични отношения с детето принадлежи на родителя, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права. Със съдебното решение, с което
правото на упражняване на родителските права се предоставя на единия родител, другият не
се лишава от тези права. Той остава техен титуляр, но не може да ги упражнява в пълен
обем. Затова законът предоставя на този родител правото на лични отношения с детето, чрез
което се осигурява възможността на родителя да поддържа лични контакти с детето и така
да участва в отглеждането и възпитанието му. Това право се упражнява при определения от
съда режим, който включва период от време или определени дни, в които родителят може да
вижда и взема детето, включително през училищните ваканции, официалните празници и
личните празници на детето, както и по друго време. През този период детето пребивава при
родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Тъй като
местоживеенето на детето е при родителя, на когото е предоставено упражняването на
родителските права, за последния възниква задължението да го предаде на другия родител за
времето, определено от съда за осъществяване на личните отношения.
Посоченото води до извода, че изпълнение на съдебното решение в частта му за
правото на лични отношения изисква предаването на детето от родителя, на когото е
предоставено упражняването на родителските права на другия родител и последващото му
връщане от последния на оправомощения родител.
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно Решение №3/10.07.2017г. на ВКС по
т.д.№3/2015г. на ОСКТК, в случаите, когато задълженията за предаване или връщане на дете
не се изпълняват доброволно е налице възможност за тяхното принудително изпълнение.
Това е задължение на родител, което е такова за незаместимо действие, по смисъла на чл.
527 ГПК. Правото на лични отношения обаче не може да бъде реализирано, а съответно и
съдебното решение няма да бъде изпълнено, ако детето не бъде реално предадено на
родителя за периода на осъществяването му. Последното се реализира по реда на чл. 528,
2
ал. 5 ГПК. Да се приеме, че това задължение не може да бъде реализирано по реда на чл. 528
ГПК, а само по реда на чл. 527 ГПК, означава да се постави родителят, който не упражнява
родителските права в по-неблагоприятно положение от другия родител, тъй като той не би
могъл да осъществи реално правото си на лични отношения с детето, което произтича от
съществуващите му, но ограничени откъм обем на упражняване родителски права.
В конкретните два случая, посочени в Постановлението, касаещи датите 13.06.2020
год. и 11.07.2020 год., родителят упражняващ родителски права – Т. З. Б. е имала
задължението за предаде малолетното дете Р. Е. Я. на другия родител, за времето,
определено от съда за осъществяване на личните отношения.
По отношение на датата 13.06.2020 год. от съдебния изпълнител е връчена покана за
доброволно изпълнение на Т.Б. на 03.06.2020 год. - 10 дни преди датата, определена за
предаването на детето. В отговор на поканата, на 04.06.2020 год. майката писмено е изявила
готовността си да спази определения режим на лични отношения и да предаде детето на
бащата в съответния ден. По този начин същата е спазила задължението си по чл. 528, ал. 2
ГПК, поради което не са налице предпоставките да бъде санкционирана с глоба по реда на
чл. 528, ал. 3 ГПК. Ето защо следва да се изследва дали по отношение на тази дата е
осъществено неизпълнение на задължението за предаване и са налице предпоставките за
налагане на глоба на основание чл. 528, ал. 5 ГПК. От съставения протокол от ПЧСИ Г. К. за
13.06.2020 год. е видно, че бащата се е явил в определения час пред дома на детето в с. Г.
Детето е излязло от къщата, като частният съдебен изпълнител изрично е посочил, че
същото е било облечено с връхни дрехи и е носело раница на гърба си. Отбелязано е в
протокола, че майката на детето е заявила готовността си да предаде последното. Отразено е
и състоянието на детето – Р. е била разстроена и е заявила нежелание да тръгне с баща си,
след което се е прибрала в къщата. Съгласно изявлението на майката, тя е направила всичко
необходимо за да бъде осъществен режимът на лично отношения, но детето било
разочаровано и уплашено от агресивното отношение на бащата, поради което не искало да
прекарва време с него. От записаното в протокола на ЧСИ, който обвързва съда с
материална доказателствена сила за случилото се пред съдебния изпълнител, е видно, че
детето е било обезпечено от битова страна и е имало готовността да тръгне с бащата и да
осъществи престоя си при него. Майката също е била съгласна да го пусне.
От събраните по делото доказателства не се установява майката Т. З. Б. по какъвто и
да е било начин да е препятствала или осуетила предаването на дъщеря си на баща и,
поради което съдът намира, че последната е изпълнила вменените и задължения по закон да
предаде детето на 13.06.2020г.
Касаещо датата 11.07.2020 год., когато бащата според определения режим е трябвало
да вземе детето, по изпълнителното дело е налице молба, с която същият е уведомил, че
детето не му е било предадено от майката, не е успял да го види, нито да го вземе.Тези
твърдения на бащата се опровергават от събраните на настоящото производство писмени и
3
гласни доказателства. Показанията на свидетелка М. Б., макар дадени в качеството на баба
на детето по майчина линия, се кредитират от съда като достоверни, тъй като напълно
кореспондират с описаното в докладната записка, постъпила от Районно управление – П.
Установено е по безспорен начин, че на 12.07.2020 год. Е.Я. е бил в с. Г. около 22,30 часа
вечерта, като по същият се е криел в храстите пред дома на Т. З. Б.. Този час не съвпада с
часа, определен за осъществяване на лични отношения, нито пък е оправдан от възпитателна
и етична гледна точка спрямо възрастта на детето и неговите потребности от нормални и
пълноценни контакти с баща му.
Гореизложеното обосновава извода, че Т. З. Б. не е станала причина за неизпълнение
на съдебното решение, предмет на изпълнително дело № 20188190404051 по описа на ЧСИ
Людмила Мурджанова, рег. № 819 изразяващо се в непредаване на детето Р. Е. Я. на баща
му Е. Я. Я., ЕГН **********, с цел за осъществяване на режим на лични контакти на дати
13.06.2020 год. и 11.07.2020 год.., поради което настоящият съдебен състав приема, че не е
възникнала хипотезата, предвидена в текста на чл. 528, ал. 5 от ГПК.
Ето защо обжалваното Постановление се явява незаконосъобразно и като такава
следва да бъде отменено, а жалбата като основателна – уважена.
Мотивиран от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 20.07.2020 год. по изпълнително дело № 20188190404051 по
описа на ЧСИ Людмила Мурджанова, рег. № 819, с което е наложена глоба в размер на 400
лв. на Т. З. Б. ЕГН ********** - майка на детето Р. Е. Я. ЕГН ***, за неизпълнение на
съдебно решение, изразяващо се в непредаване на детето Р. Е. Я. на баща му Е. Я. Я., ЕГН
**********, с цел за осъществяване на режим на лични контакти на дати 13.06.2020 год. и
11.07.2020 год.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5