Решение по дело №409/2014 на Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

№                                                             16.01.2015г.                                         град Провадия                            

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Провадийският районен съд                                                                         втори състав

на деветнадесети ноември                               две хиляди и четиринадесета година 

в публично заседание в следния състав:                                                             

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО И.

 

 

при участието на секретаря Н.С.,  

като разгледа докладваното от съдията И.

гражданско дело № 409 по описа за 2014 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството е образувано по искова молба на Д.И.П., ЕГН **********,***, със седалище и адрес на управление в гр.Провадия, ул.“Дунав“ №39, представлявана от кмета на общината Филчо Кръстев Филев, с която се претендира за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1200 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на реална част с площ от 99 кв.м. от недвижим имот, съставляващ УПИ XVI в кв. 126 по плана на гр. Провадия, целият с площ от 483 кв.м., собственост на Д.И.П., която реална част представлява проектирана в имота улица, с което ползване за периода от 01.01.2011г. до 15.05.2012г. ответникът се обогатил неоснователно, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 15.05.2014г. до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че е собственик на процесния недвижим имот, част от който ответната община неоснователно ползвала като такава с обществено предназначение. Ангажирани са доказателства. Моли се за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

Предявеният иск е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.

Ответната община оспорва претенцията като недопустима с аргумент, че ищецът не се легитимирал като изключителен собственик на спорния имот, както и че не ставало ясно по какъв начин общината ползвала имота. Съдът намира иска за допустим с оглед изложените твърдения от ищеца, като фактическото им съществуване е въпрос по същество на делото, а не въпрос на допустимост. Искът се оспорва и като неоснователен с аргумент, че ищецът сам е отказал да приеме владението върху имота, предавано му от ответника, а наред с това имотът не бил ползван от общината. Ангажирани са доказателства. Моли се за отхвърляне на иска и присъждане на направените разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото копие от нотариален акт № 33, том I,  дело № 63/1996г. по описа на Провадийския районен съд, ищецът е собственик  на основание покупко – продажба на  хавра, находяща се в землището на гр. Провадия, в местността “Селвиите”, цялата от 1 000 кв. м., при граници: път, И. Д., Д. Н., Н. К., П. К. и Я. Р..

От  представено копие на заповед № 588/15.09.1999 г. на кмета на Община Провадия се установява, че със заповедта  е извършено одобряване на   попълването на изградения уличен обръщач в квартал 126 в очертанията на парцел XVI – общ. по плана на гр.Провадия, одобрено е и изменението на уличната и дворищната регулация на парцели XVI – общ., XV – 2390 и XIV – 2389, като се запазват подпорните стени в парцели XIV и XV. Със заповедта е одобрено и заличаването на парцел XVI като жилищен и във връзка с това - на разширяването на уличната регулация като задънена улица. С решение от 17.01.2003 г. на Варненския окръжен съд, постановено по адм. дело № 172/2000 г. по описа на ВОС посочената заповед е отменена. 

С решение № 778/17.09.2007 г. по гр.д. №1060/2006г. по описа на Върховния касационен съд е прието за установено по отношение на Община Провадия, че ищецът Д.П. е собственик на процесния имот УПИ XVI в кв. 126 по плана на гр. Провадия, с площ от 483 кв.м., като общината е осъдена да предаде на собственика владението върху имота. При това положение се налага безспорен извод, че ищецът е собственик на процесния имот.

От съдържащ се приложеното изпълнително дело №121/2007г. на СИС при РС-Провадия протокол за принудително отнемане на вещи от 22.01.2008г., се установява, че УПИ XVI в кв. 126 по плана на гр. Провадия, с площ от 483 кв.м. е били иззет от ответника и предаден на ищеца.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че процесната реална част от имот с площ от 99 кв.м., представляваща проектирана улица е асфалтирана и е част от УПИ XVI в кв. 126 по плана на гр. Провадия. По действащия ЗРП на града е отреден за индивидуално жилищно застрояване и не се ползва по предназначение. Размерът на пазарния наем за процесната част от имота имот от 99 кв.м. за периода от 01.01.2011г. до 15.05.2012г. възлиза в размер на 448 лева.

От изслушаните в производството свидетелски показания също се установява, че процесният имот е асфалтиран. Свидетелят Д.И.Д. посочва, че през цялата 2011г. и до средата на месец май 2012г. мястото било ползвано за улица и обръщач на автомобили. Обръщачът бил построен през 1977г. – 1978г. Същото място било оградено от ищеца през ноември 2012г. Свидетелят подал жалба в общината с оплакване, че мястото не могло да бъде отчуждено и на живущите да бъдат осигурени улица и обръщач. Свидетелят К.И.Д. също посочва, че част от имота на ищеца е асфалтирана и когато нямало сложени от ищеца порта и ограда, мястото било ползвано за маневриране на автомобили. И двамата свидетели заявяват, че не са заплащали някакви суми на общината конкретно за ползване на мястото.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Нормата на чл.59, ал.1 от ЗЗД предоставя защита на лицата, които с оглед на оределено разместване на имуществени блага не са могли да получат полагащото им се възмездяване за сметка на обогатяването на други лица, при което в отношенията между обеднелите и обогатилите се подържането на това състояние е несправедливо и неоправдано. Неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването, т.е. дължи се връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването. За уважаване на претенция за неоснователно обогатяване е необходимо да бъде установено по безспорен  начин наличието на следните предпоставки: получена от ответника имуществена полза – реализиране на доход или спестяване на разходи; настъпило в резултат на това неблагоприятно засягане на правната сфера на ищеца; връзка между обедняването и обогатяването, която може и да не е причинно-следствена, но следва да се основава на настъпването на общ факт или група общи факти. За да бъде основателна предявената претенция е необходимо още, съобразно нормата на чл. 59, ал.2 от ЗЗД ищецът да не разполага или да не е разполагал с друг път за защита на правата си. В разглеждания случай за процесния период не е налице разместване на имуществени блага, още по-малко някаква връзка между поведението и правното положение на ответната община и твърдяното неблагоприятно засягане на ищеца. Ищецът твърди, че общината е спестила разходи, съставляващи пропуснат от Д.П. доход в резултат на ползването на процесния имот като такъв с обществено предназначение. УПИ XVI в кв. 126 по плана на гр. Провадия, с площ от 483 кв.м., част от който е и процесната т.н. „улица“ с площ от 99 кв.м. е обособен като самостоятелен имот и същият е надлежно предаден на ищеца с протокол за принудително отнемане на вещи от 22.01.2008г., т.е. още преди началото на периода, за който се претендира обезщетение. При това положение ищецът е свободен да ползва и да се разпорежда с имота, както намери за добре, включително и да материализира границите му и да ги обособи физически като го огради или ограничи достъпа до него по друг начин. По делото няма данни това да е сторено в рамките на процесния период, поради което и се налага извод, че за времето от 01.01.2011г. до 15.05.2012г. достъпът до процесната реална част от имота е бил свободен и безпрепятствен, което е позволило на неограничен кръг от лица да го използват за маневри на превозни средства. Това ползване обаче не може да бъде квалифицирано като обществено, още по-малко пък да се направи извод, че ответната община е реализирала полза, за която да отговаря. Това би било така, ако общината активно или пасивно е осъществила поведение, насочено към ограничаване на правата на ищеца досежно имота. В случая няма такива данни за времето след предаването на процесния урегулиран имот. С факта на предаване ответната страна е осъществила правомерно поведение, като е освободила неоснователно владяния до този момент имот и ползване след този момент не може да й бъде вменявано. Да се приеме противното би означавало при пасивно поведение на ищеца ответникът да отговаря неограничено във времето само поради факта, че част от имота е асфалтирана, което е недопустимо. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира предявената искова претенция за неоснователна, поради което и същата подлежи на отхвърляне.    

Предвид липсата на доказателства за направени от ответника разноски, в тежест ищеца такива не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното, Провадийският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д.И.П., ЕГН **********,***, със седалище и адрес на управление в гр.Провадия, ул.“Дунав“ №39, представлявана от кмета на общината Филчо Кръстев Филев, за заплащане на сумата от 1200 лева /хиляда и двеста лева/, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на реална част с площ от 99 кв.м. от недвижим имот, съставляващ УПИ XVI в кв. 126 по плана на гр. Провадия, целият с площ от 483 кв.м., собственост на Д.И.П., която реална част представлява проектирана в имота улица, с което ползване за периода от 01.01.2011г. до 15.05.2012г. ответникът се обогатил неоснователно, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 15.05.2014г. до окончателното изплащане.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                       

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.........................