Решение по дело №225/2024 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.118 ал.1 от КСО, образувано по жалба на М. А. А., с [ЕГН], с адрес [населено място], област Шумен, [улица], чрез пълномощник адвокат Г. С. при ШАК, против Решение №2153-27-58/30.04.2024 г. на Директора на ТП на НОИ [населено място], с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане [номер]-27-1626#16 от 28.02.2024 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ [населено място], с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68 ал.3 от КСО.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като се иска неговата отмяна от съда и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания за извършване на по-нататъшни действия по отпускане на пенсията. Сочи се, че административният орган неоснователно не е зачел отразения в надлежно оформената трудова книжка трудов стаж като действителен осигурителен стаж в периода 20.02.1978 г. – 12.02.1989 г. от 11г. 3м. 27д., положен от жалбоподателя в СП „БКС“ – управление Шумен, на длъжност „шофьор“, „автомонтьор“ и „машинен монтьор“, а е зачел действителен осигурителен стаж от 11г. 02м. 24д. на основание УП-2, т.е. не е зачел 26 дни в посочения период. Според жалбоподателя УП-3 касае единствено установяване доходът за процесния период и съответно определяне размера на личната пенсия за ОСВ, тъй като е вторичен документ. Налице е идентичност между отразения стаж в трудовата книжка и издаденото УП-3 от осигурителя, поради което органът неправилно е игнорирал тези доказателства. Излагат се и доводи, че неправилно пенсионния орган е определил годините, месеците и дните, в противоречие с чл.9 ал.4 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж и чл.38 ал.10 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Съответно, неправилно е било прието, че не е изпълнено изискването по чл.68 ал.3 от КСО за изискуем минимален действителен стаж от 15 години, като при зачитане на посочените периоди в трудовата книжка и УП-3 са налице условията по чл.68 ал.3 от КСО, поради което жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното решение, да върне преписката на органа при дадени указания по приложение на закона, както и да му присъди направените по делото разноски.

Ответната страна Директор на ТП на НОИ [населено място], редовно призован, за него се явява гл. юрисконсулт Л. И., редово упълномощена, която счита жалбата за неоснователна. Излага аргументи, че оспореният акт е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административните правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. С оглед на това моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен ин¬терес от оспорването, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Производството пред административния орган е започнало по повод заявление вх.№2113-27-1626/06.11.2023 г., с което жалбоподателят е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68 ал.3 от КСО. Към заявлението жалбоподателят приложил трудова книжка №1159, издадена от ДЗС Врани кон, Удостоверение №5729/25.07.2008 г. от ДА „Архив“ – гр. В. Търново, удостоверение обр.УП-13 изх.№5507-10-1358 от ТП на НОИ [населено място] и удостоверение обр.УП-3 изх.№02/14.10.2023 г. на Земеделски стопанин ЕТ „А. Мехмедалиев“ [населено място]. Пенсионният орган преценил, че следва да бъде извършена проверка от контролен орган за действително положения труд при осигурителя земеделски стопанин ЕТ „А. Мехмедалиев“ [населено място], поради което с разпореждане [номер]-27-1626#3/18.12.2023 г. спрял производството по отпускане на лична пенсия за ОСВ по заявлението на жалбоподателя, както и отправил искане до управителя на „БКС Чистота“ ЕООД [населено място], с писмо от 14.12.2023 г., да изготви и представи в ТП на НОИ [населено място] удостоверение обр.УП-3 с осигурителния стаж на жалбоподателя за периода от 20.02.1978 г. до 12.06.1989 г. и удостоверение обр. УП-2 с осигурителния доход на жалбоподателя за периода от 01.01.1986 г. до 12.06.1989 г. С писмо изх.№07/18.01.2024 г. управителят на „БКС Чистота“ ЕООД-Варна представил на пенсионния орган изисканите удостоверения УП-2 с изх.№06/18.01.2024 г. и УП-3 с изх.№05/18.01.2024 г. В удостоверение обр.УП-3 е отразено, че жалбоподателят е заемал длъжностите шофьор, автомонтьор и машинен монтьор в СП „БКС“ – управление Шумен, считано от 20.02.1978 г. до 12.06.1989 г., като осигурителният му стаж, изчислен по реда на чл.38 и чл.39 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е 11години 03месеца и 22дни. В удостоверение обр.УП-2 е отразено по конкретни периоди и длъжност брутното трудово възнаграждение или доход на жалбоподателя за определяне размера на пенсията му, като изрично е посочено, че за периода от 01.01.1986 г. до 31.03.1987 г. няма съхранени ведомости във формата за СП „БКС“-управление Шумен.

С оглед постъпил КП №КП-5-19-01520983/26.01.2024 г. от извършена проверка от ТП на НОИ [населено място], пенсионният орган с разпореждане [номер]-27-1626#15/08.22.2024 г. възобновил производството по отпускане на лична пенсия за ОСВ по заявлението на жалбоподателя.

Длъжностното лице по пенсионно осигуряване след извършена проверка на представените документи, извършване на справка за осигурителен стаж, е приело, че жалбоподателят към датата на подаване на заявлението има навършени 68 години 07 месеца 05 дни, като е зачетен придобит общ осигурителен стаж без превръщане от 14г. 11м. и 18дни, от които 14г. 11м. и 18 дни е действителен такъв или 12 дни недостигащ изискуем действителен осигурителен стаж. Или за периода от 20.02.1978 г. до 12.06.1989 г. е зачетен трудов стаж с продължителност 11г. 02м. 24дни, като за периода 01.04.1987 г. - 11.06.1989 г. стажът е изчислен въз основа на данните, отразени в удостоверение обр.УП-2 с изх.№06/18.01.2024 г. на „БКС Чистота“ ЕООД [населено място] въз основа на разчетно-платежните ведомости на осигурителя.

При тези констатации длъжностното лице е приело, че жалбоподателят не отговаря на условията за пенсиониране по реда на чл.68 ал.3 от КСО, тъй като няма 15 години действителен осигурителен стаж към датата на подаване на заявлението.

Недоволен от процесното Разпореждане, жалбоподателят го е оспорил пред горестоящия административен орган - Директор на ТП на НОИ [населено място] с жалба вх.№1012-27-54/03.04.2024 г. С оглед твърденията и доводите в жалбата, които са насочени към неправилно незачитане на трудовия стаж по данните в трудовата книжка и неправилното изчисление в години, дни и месеци на трудовия стаж, Директорът на ТП на НОИ [населено място] с писмо от 08.04.2024 г. е поискал от Директора на ТП на НОИ [населено място] да извърши проверка на разплащателните документи в „БКС Чистота“ ЕООД [населено място] по отношение на жалбоподателя за осигурителния му стаж в периода от 01.04.1987 г. до 11.06.1989 г., посочен в УП-2 с изх.№06/18.01.2024 г. За извършената проверка бил съставен КП №КП-5-27-*********/10.04.2024 г. от контролен орган при ТП на НОИ [населено място], в който било констатирано съответствие на данните между представеното УП-2 с изх.№06/18.01.2024 г. и разчетно-платежните ведомости за заплати за периода от месец 04/1987 г. до месец 06/1989 г.

Въз основа на горния КП, както и приложените доказателства по пенсионната преписка, Директорът на ТП на НОИ [населено място] се е произнесъл с оспореното в настоящото производство Решение №2153-27-58/30.04.2024 г., с което е отхвърлил жалбата срещу разпореждането на началника на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ [населено място] като неоснователна. В тази насока Директорът на ТП на НОИ [населено място] е приел, че жалбоподателят към датата на подаване на заявлението има навършена възраст 68г. 07м. и 05дни, както и има общо действителен осигурителен стаж от 14 години 11 месеца и 18 дни, а не изискуемият по чл.68 ал.3 от КСО 15 години действителен осигурителен стаж. Обосновал се е с извършената проверка от контролните органи от ТП на НОИ [населено място] и обективираният резултат в посочения по-горе КП, както и приложеното УП-2 с изх.№06/18.01.2024 г. Приел е, че правилно пенсионният орган се е позовал на удостоверение УП-2 с изх.№06/18.01.2024 г. за периода 01.04.1987 г. – 11.06.1989 г. и за този период е зачетен осигурителен стаж от трета категория 02г. 01м. 13календарни дни, доколкото данните в УП-2 съответстват на разплащателните ведомости на осигурителя. Посочил е също, че трудовият стаж по години, месеци и дни е определен на основание чл.96 ал.4 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите, както и по сега действаща норма на чл.38 ал.10 от Наредбата за пенсиите осигурителния стаж. С оглед на това Директорът на ТП на НОИ [населено място] е приел, че жалбоподателят няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68 ал.3 от КСО, тъй като има изискуемата навършена възраст към датата на подаване на заявлението 68 години 07 месеца 05 дни, но няма 15 години действителен осигурителен стаж, при установен такъв 14 г. 11 м. 18 дни.

Към доказателствата по делото е приложена цялата административна преписка, съдържаща пенсионното досие на жалбоподателката.

Решението е получено от адресата си, чрез пълномощника на 21.05.2024 г., видно от приложеното известие за доставяне. Жалбата е подадена по пощата на 04.06.2024 г. чрез административният орган, видно от приложения плик и поставено пощенско клеймо.

От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът приема, че оспореният административен акт – Решението на директора на ТП на НОИ [населено място], е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма.

Съдът приема, че процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, развило се на основание чл.90 от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл.98 ал.1 т.1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ [населено място]. Не са налице съществени нарушения на административно-производствените правила.

Съдът намира, че оспореният административен акт е постановен в противоречие с материалния закон, поради следните съображения:

Н. първо место следва да се посочи, че спор по фактите няма между страните. Спорът е по приложение на материалния закон и в частност дали действителният осигурителен стаж следва да бъде зачетен по трудовата книжка на жалбоподателя и представеното УП-3 или по удостоверение УП-2, и следователно налице ли са кумулативно изискуемите основания по чл.68 ал.3 КСО за минимален действителен осигурителен стаж от 15 години за възникване правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Съгласно разпоредбата на чл.68 ал.3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и ал.2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на [възраст] възраст.

Няма спор, но се установява и от доказателствата по делото, че към датата на подаване на заявлението за пенсиониране - 06.11.2023 г., жалбоподателят е навършил 68години 07месеца 05дни. Следователно жалбоподателят към подаване на заявлението е навършил изискуемата възраст. Както е посочено по-горе в решението спорът е дали действителният осигурителен стаж следва да бъде зачетен по трудовата книжка на жалбоподателя №1159 и представеното УП-3 от „БКС Чистота“ ЕООД [населено място] или по удостоверение УП-2 от „БКС Чистота“ ЕООД [населено място] по отношение на периода 20.02.1978 г. – 12.06.1989 г. и в частност за трудов стаж в периода 01.04.1987 г. – 11.06.1989 г., положен в СП „БКС“ – управление Шумен.

Няма спор между страните, а това се установява и от приложената по делото трудова книжка №1159, издадена на жалбоподателя от ДЗС Врани кон, както и от удостоверение обр.УП-3 изх.№05/18.01.2024 г., издадено от „БКС Чистота“ ЕООД [населено място], че оспорващият е заемал длъжностите шофьор, автомонтьор и машинен монтьор в СП „БКС“ – управление Шумен, считано от 20.02.1978 г. до 12.06.1989 г., като осигурителният му стаж, изчислен по реда на чл.38 и чл.39 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е 11години 03месеца и 22дни.

В чл.101 от Правилника за приложение на Закона за пенсиите (отм.) е посочено, че трудовият стаж се установява с осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки или с документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или организация, като документът се издава въз основа на изплащателни ведомости или партидни книги или други документи, удостоверяващи време, което се признава за трудов стаж по смисъла на чл.354 от Кодекса на труда. Съгласно легалното определение на трудовата книжка, дадено в чл.347 от Кодекса на труда – в редакция преди изменението с ДВ, бр.85 от 2023 г., в сила от 1.06.2025 г., тя е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника и служителя. Като официален удостоверителен документ тя се издава по определен ред и от съответен орган и има материална доказателствена сила за изявленията, които се съдържат в нея. Тази доказателствена сила обвързва както съда, така и органите на НОИ, но само за удостоверяваните в нея факти. Съгласно разпоредба на чл.349 ал.1 т.9 от Кодекса на труда /в редакция на нормата към ДВ, бр. 27 от 1986 г. – доколкото трудовата книжка на жалбоподателя е приключена към 12.06.1989 г.) в трудовата книжка задължително се вписва продължителността на времето, което се признава за трудов стаж.

За процесния период, а именно към 12.06.1989 г., на основание чл.356 от Кодекса на труда е била издадена и е действала Н. З. Т. К. И Т. С., Приета с ПМС №72 от 30.12.1986 г./Обн. ДВ. бр.11 от 10 Февруари 1987 г., отм. ДВ. бр.102 от 3 Декември 1993 г./. Съгласно чл.6 ал.1 от посочената Наредба, при прекратяването на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника в предприятието към датата на прекратяването на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от счетоводителя и ръководителя на предприятието, като се подпечатва с печата на предприятието, като по силата на чл.8 ал.3 вписванията на трудовия стаж и на другите данни, свързани с трудовата дейност, се правят въз основа на оригинални документи или заверени по установения ред преписи от тях, представени от работника или получени от други предприятия. Съгласно чл.14 от Наредбата, трудов стаж се установява с трудова, осигурителна, занаятчийско-ученическа книжка, удостоверение или справка, издадена въз основа на изплащателни ведомости или партидни книги или други документи, предвидени в особени разпоредби.

От тази законова регламентация е видно, че за процесния период в трудовата книжка на жалбоподателя е било задължително трудовият стаж, придобит от работника в предприятието към датата на прекратяването на трудовото правоотношение, да се запише с цифри и думи и да се подпише от счетоводителя и ръководителя на предприятието, като се подпечатва с печата на предприятието. Видно от приложената по делото трудова книжка на жалбоподателя всички изисквания са били изпълнени към момента на прекратяване на правоотношението му – трудовият стаж е записан с цифри и думи, а именно 11години, 3месеца и 22 дни, данните са подписани от гл.счетоводител и директор на предприятието, положен е печат на предприятието, както и изрично е вписано и обстоятелството, че данните са извлечени от изплащателните ведомости на предприятието. Освен това в трудовата книжка на жалбоподателя е нанасяно всяко изменение в трудовото правоотношение по конкретни периоди, заеманата длъжност за съответния период, разряд и размер на трудовото възнаграждение. С оглед на това за процесния период съдът намира, че трудовата книжка на жалбоподателя е оформена съгласно изискванията на действалия към момента нормативен акт, поради което има доказателствена сила за осигурителния стаж на жалбоподателя по силата на §9 ал.1 от ПЗР на КСО.

Следва да се посочи, че отразените данни в трудовата книжка на жалбоподателя за процесния период напълно съответстват на данните, отразени в удостоверение обр.УП-3 изх.№05/18.01.2024 г., издадено от „БКС Чистота“ ЕООД [населено място], което не е обсъдено и не е взето предвид от пенсионния орган при издаване от процесното разпореждане, както и в постановеното решение на Директора на ТП на НОИ [населено място]. Следователно трудовата книжка на жалбоподателя е надлежно оформена, съобразно действащата тогава нормативна уредба и се ползва с материалната удостоверителна сила на официален документ, още повече, че не бе оспорена от ответната страна.

Съдът намира, че доказателствена сила на трудовата книжка не е оборена и от приложеното удостоверение образец УП-2 с изх.№06/18.01.2024 г., издадено от „БКС Чистота“ ЕООД [населено място], в което е отразен осигурителен стаж на жалбоподателя, различен от вписванията в трудовата книжка и удостоверение образец обр.УП-3 изх.№05/18.01.2024 г., издадено от „БКС Чистота“ ЕООД [населено място]. Удостоверение обр. УП-2 е вторичен документ, издаден по утвърден образец, съгласно чл.40 ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ и само по себе си няма по-голяма доказателствена сила от надлежно оформената трудова книжка. Т. У. обр. УП-2 обективира отразеното в разплащателните ведомости и не е първичен документ - в този смисъл Решение по адм. д. №360/2021 г. по описа на ВАС на Р България, Решение по адм. д. №3699/2022 г. по описа на ВАС на Р България и др. Следва да се посочи, че Удостоверение обр. УП-2 касае само трудов стаж в периода 01.04.1987 г. – 11.06.1989 г., който е част от целия период 20.02.1978 г. – 12.06.1989 г. трудов стаж, положен от жалбоподателя в СП „БКС“ – управление Шумен и който се покрива от трудовата книжка и удостоверение обр.УПИ-3. В този смисъл пенсионния орган неправилно е извършил преценка на осигурителния стаж, положен от жалбоподателя в СП „БКС“ – управление Шумен само за част от периода, като се е позовал на удостоверение обр.УПИ-2, което е издадено с цел удостоверяване на полученото брутно трудово възнаграждение или доход от жалбоподателя в периода 01.04.1987 г. – 11.06.1989 г., с оглед определяне размера на пенсията. Извършената проверка, чиито резултати са обективирана в КП №КП-5-27-01577307/10.04.2024 г., касае също само периода 01.04.1987 г. – 11.06.1989 г. и е на база разплащателни ведомости само за този период.

В случая по отношение на жалбоподателя, при зачитането в периода 20.02.1978 – 12.06.1989 г. на 11 г. 03м. 22 дни действителен осигурителен стаж, положен в СП „БКС“ – Управление Шумен от жалбоподателя, както и останалия установен и зачетен от пенсионния орган за жалбоподателя действителен осигурителен стаж, съобразно разпореждането от 28.02.2024 г., а именно: за периода 01.02.1973г.-30.09.1973г. - 00г.07м.04д., за периода 29.09.1974г.-29.10.1976г. - 02г.01м.01д./срочнослужещ/, за периода 01.12.1976г.-31.01.1977г. – 00г.02м.00д., за периода 21.03.1977г.-01.01.1978г. – 00г.09м.09д. и за периода 04.09.2023г.-13.10.2023г. – 00г.01м.10д., безспорно минимумът от необходимите 15 години действителен осигурителен стаж ще бъде достигнат, а с оглед и навършената от него възраст от 68 години 07 месеца и 05 дни, оспорващият безспорно доказва придобитото право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Следователно жалбоподателят към момента на подаване на заявлението е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68 ал.3 КСО.

Като са приели обратното, органите на ТП на НОИ [населено място] са постановили незаконосъобразни административни актове, постановени в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и при несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл.146 т.4 и т.5 от АПК и като такива следва да бъдат отменени. Доколкото естеството на спора не позволява разрешаването му по същество от съда, то на основание чл.173 ал.2 АПК, делото следва да бъде изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх.№2113-27-1626/06.11.2023 г. по описа на ТП на НОИ [населено място], при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед изхода на спора и направеното искане, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски общо в размер на 510.00 лв., от които 10.00 лв. заплатена държавна такса и 500.00 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат. Н. основание чл.143 ал.1 от АПК, ТП на НОИ [населено място] следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя М. А. А. направените по делото разноски общо в размер на 510.00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №2153-27-58/30.04.2024 г. на Директора на ТП на НОИ [населено място], с което е отхвърлена жалбата на М. А. А., с [ЕГН], с адрес [населено място], област Шумен, [улица], срещу разпореждане [номер]-27-1626#16 от 28.02.2024 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ [населено място], с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68 ал.3 от КСО.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ [населено място] за ново произнасяне по заявлението на М. А. А., с [ЕГН], с адрес [населено място], област Шумен, [улица], за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх.№2113-27-1626/06.11.2023 г. по описа на ТП на НОИ [населено място], при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА ТП на НОИ [населено място] да заплати на М. А. А., с [ЕГН], с адрес [населено място], област Шумен, [улица], направените по делото разноски в размер на 510.00 /петстотин и десет лева/ лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р България [населено място] в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.