Протокол по дело №286/2023 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 27
Дата: 23 януари 2024 г. (в сила от 23 януари 2024 г.)
Съдия: Светослава Костова
Дело: 20232200100286
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 август 2023 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 27
гр. С., 22.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и втори януари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светослава Костова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Костова Гражданско дело
№ 20232200100286 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищецът Б. И. К., редовно призован, не се явява, вместо него, се явява
адв. Г. Р., с пълномощно от 08.01.2024 г., представено днес.
Ищецът И. Б. А., редовно призован, не се явява, вместо него, се явява
адв. Г. Р., с пълномощно от 08.01.2024 г., представено днес.
Ищецът С. В. С., редовно призован, не се явява, вместо него, се явява
адв. Г. Р., с пълномощно от 08.01.2024 г., представено днес.
Ответното дружество ГРАВЕ РУМЪНИЯ АСИГУРАРИ АД, редовно
призовано, не се представлява.

По делото е постъпила молба от 19.01.2024 г., в която упълномощеният
процесуален представител адв. Т. Б. от АК - П. моли делото да се разгледа в
негово отсъствие.

АДВ. Р.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. Р.: Поддържам исковата молба, ведно с всички доказателствени
искания. Оспорваме така представения отговор на исковата молба. Съобразно
указанията на съда представяме данни за банкова сметка. Представям справка
извлечение от имейл кореспонденция видно от 16.11.2023 г., с която сме
отправили пет предложения към ответника, едното съдържащо авто-
техническа експертиза, с което се опитваме да постигнем споразумение, но до
1
момента нямаме никакъв отговор. Представям го за информираност на съда.
Твърдим, че пострадалата А. К. се е намирала на предна пасажерска седалка
на л.а. „Х.М.“ с турски регистрационен номер.

В депозираната на 19.01.2024 г. молба, адв. Т. Б. заявява, че поддържа
отговора на исковата молба и поддържа направените доказателствени
искания. Заявеното е на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК искане да бъде
спряно разглеждането на производство до приключване на досъдебното
производство наблюдавано по преписка вх. № 2151/2023 г. по описа на ОП –
С., разглеждащо процесния пътен инцидент, неговата противоправност и
вината за реализирането му, от което ПТП се твърди, че са настъпили
вредите, предмет на настоящото исково производство.
Сочи се, че досъдебното производство е образувано по повод на същото
деяние, което е описано като деликт в исковата молба, срещу същия водач,
който е посочен като деликтвент в исковата молба, като срещу същия е
повдигнато и обвинение.
Твърди се, че в настоящия казус процесното вредоносно деяние
осъществява фактическият състав на престъпление и неговото установяване
не може да бъде изследвано самостоятелно от гражданския съд.
Сочи, че необходимостта от спиране на настоящото производство,
образувано по исковете с правно основание чл.432 КЗ намира основание и в
нормата на чл.300 от ГПК.

АДВ. Р.: Заявявам, че поддържам молбата от 14.12.2023 г. С оглед
заявеното от ответника моля, да имате предвид, че в представената молба не
се сочат никакви доказателства за лице привлечено в качеството на обвиняем
в досъдебното производство. Видно от писмо от РП - С. на 30.11.2023 г. също
не виждам да има данни за привлечено такова лице.

Съдът след като се запозна с постъпилите материали от досъдебното
производство, констатира, че в същите липса информация за привлечено лице
в качеството на обвиняем, поради което липсва основание за спиране на
производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК въпреки
образуваното досъдебно производство.
С оглед изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без уважение искането на ответната страна за спиране на
разглежданото производство по гр.дело № 286/2023 г. по описа на ОС -С..

Съдът ПРИСТЪПИ към устен доклад на делото по реда на чл.146 от
ГПК.
Предявена е искова молба от ищците И. Б. А., С. В. С. и Бехтчет И. К.
2
срещу „Граве Румъния Застраховане“ ООД, в която твърдят, че на 17.05.2023
г. по път II-48 на км 51 + 500 по посока с. Г., общ. К., към в зоната на десен
завой при мокра и хлъзгава настилка, поради несъобразена с пътните условия
скорост на румънския водач, управляващ л.а. „Ф.Б.“, застраховано от „ГРАВЕ
РУМЪНИЯ ЗАСТРАХОВАНЕ“ ООД, последният навлязъл в лентата за
насрещно движение и блъснал правомерно движещия се л.а. „Х.М.“ с турски
регистрационен номер, управляван от Б. И. К..
Твърди се, че отговорността за настъпване на процесното ПТП е
делинквента, управлявал л.а. „Ф.Б.“ с румънски регистрация, който с
безспорното си непредпазливо и неправомерно поведение виновно допуска
настъпването на процесното ПТП, като неправомерно навлязъл в лентата за
насрещно движение и ударил правомерно движещия се л.а. „Х.М.“ с турски
регистрация.
По отношение на процесния инцидент било образувано досъдебно
производство, наблюдавано по пр.пр. № 2498/2023 г. по описа на РП - гр. С..
Съобразявайки чл.380 от КЗ от името на ищците е спазена процедурата,
като същите са депозирани писмена застрахователна претенция на 29.06.2023
г., ведно с всички необходими доказателства, които удостоверяват
представителната власт и настъпване на застрахователното събитие.
Въпреки изложеното, застрахователят се е произнесъл по представената
застрахователна претенция с писмо от 06.07.2022 г., което ищците
приравняват на отказ съгласно разпоредбите на КЗ.
Твърди се, че ищците които търпят са в пряка причинно следствена
връзка с настъпилото ПТП, като същите се изразяват в следното:
За всеки един от ищците загубата на тяхната 65-годишна съпруга и
майка съставлява едно от най-тежките житейски събития, така, че дори и
интензивността на страданието да намалеело във времето, мъката нямало как
да бъде преживяна до края на живота и вредата в това отношение била
непоправима и материално неизмерима. Починалото лице не е била просто
съпруга и майка, а приятел, опора, съветник, човек на когото ищците винаги
са разчитали и който е бил с присъствие в живота им, тъй като са били
изключително близки.
Починалата А. е била стожерът на семейството, човек, който - жизнен,
всеотдаен, грижовен и деен. Ищците не можели да се примирят с факта, че
моралната опора, която починалото лице е давала, никога повече няма да се
върне, както и, че болки и страдания от загубата на толкова близък човек, ще
търпят винаги. Тя е била изключителен човек, който е решавал с лекота всяка
трудност в семейството, с невероятно чувство за хумор, „добро“ сърце, готов
да помогне на всеки по всяко време, не е повишавала никога тон и постоянно
е давала житейски съвети.
Понастоящем за ищците било много трудно да приемат, че са изгубили
техния „пътеводител в живота“.
Интензитетът на терпените болки и страдания в психологически аспект
се увеличава и от факта, че г-н А. е станал пряк участник (очевидец) на
3
настъпилото ПТП и агонията, която пострадалата е изживяла до сетния си
дъх, тъй като както по време на инцидента, така и впоследствие в лечебното
заведение са били заедно.
Подробно е коментирано и са изложени неимуществените вреди,
душевни болки и страдания претърпени от ищците, като от съда се иска да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на
всеки от тях сумата на 200 000 лева, предявени частично от сума в размер на
250 000 лева, представляващи неимуществени вреди. Претендира се
присъждане на законната лихва, считано от датата на уведомяване с извън
съдебната претенция - 29.06.2023 г. до окончателното й изплащане.
Заявени са доказателствени искания.
Исковата молба е връчена редовно на ответно застрахователно
дружество. В законоустановения срок е депозиран писмен отговор. Заявено е
възражение за недопустимост и неоснователност на исковата претенция.
Не се оспорва наличието, към момента за настъпване на процесното
ПТП, на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилисти с ответното застрахователно дружество.
Оспорва се наличието на виновно поведение на застраховалия се
гражданска отговорност.
Оспорва се вида и тежестта на твърдените от ищците неимуществени
вреди и причинно следствена им връзка с процесното ПТП. В условията на
евентуалност се оспорват размерите на исковете за неимуществени вреди.
Твърди се, че същите са несъотносими на твърдените вреди и са прекомерно
завишени, съобразно принципа за справедливост.
Оспорват се изцяло исковете за законна лихва, доколкото същите се
явяват акцесорни на главните искове, респективно поради неоснователност на
главните претенции.
Заявени са доказателствени искания.
Правна квалификация на претендираните права - чл.432, ал.1 от КЗ,
във вр. с чл.380 от КЗ.
Факти и обстоятелства, които се признават от страните – това е
валидното застрахователно отношение – гражданска отговорност на
автомобилистите валидна към момента на процесното ТПТ.
Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива.

Съдът разпределя доказателствената тежест между страните, както
следва:
Ищците са длъжни да проведат пълно и главно доказване по отношение
на механизма на настъпилото ПТП; причинените травми на починалото лице;
тяхната връзка с леталния изход; родствената връзка между тримата ищци и
починалото лице; претърпените от тях неимуществени болки и страдания по
отношение на техния вид и интензитет.
Ответното застрахователно дружество следва да ангажира
доказателства във връзка с наведените от него възражения по отношение на
4
механизма на процесното ПТП, както и възражението за съпричиняването от
страна на пострадалия наследодател за настъпилите вредоносни последици.

АДВ. Р.: Нямам възражение по доклада. Водим свидетелите допуснати
от съда.

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на водените свидетели.
САМОЛИЧНОСТ НА свидетелката:
Л. Н. А. - 39 г., българска, българска гражданка, с висше образование,
омъжена, неосъждана, съпруга съм на ищеца И. Б. А..
Свид. А.: Желая да свидетелствам.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелката за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
Свид. А., РАЗПИТАНА КАЗА: Познавам И. от 14 години. Той много
беше обвързан с майка си, често пътувахме до Т.. По празниците бяхме
постоянно там. Починалата живееше в Ч., Т.. Пътувахме в месеца два пъти,
сега се налага почти всяка седмица да пътуваме. Чуваха се постоянно с
камера и нормално обаждане. Съпругът ми се обади, че родителите му са
катастрофирали. Плачеше, не беше на себе си когато ми се обади. Майка му
беше в тежко състояние още тогава. Съпругът ми не можеше да говори. И.
отиде на мястото на ПТП, той беше в линейката с майка си. Приеха я в
болницата, веднага беше операцията, тежко й беше състоянието. Приспиваха
я. А. беше в реанимацията. Съпругът ми не беше на себе си, ревеше
постоянно, на успокоителни беше. Сутринта ни се обадиха и казаха лошата
новина. След това И. съобщи на баща си и на брат си. И. не беше добре,
плачеше постоянно. Постоянно бягахме насам натам, той се занимаваше с
всичко. Всичко се промени в него, стана нервен, избухлив. Когато почина
майка му, намерихме катафалка, транспортирахме я до Т.. В Т. беше
погребението. И. беше изнервен, постоянно крещеше и беше ядосан. И.
организира погребението. Това му влияеше не добре, ревеше, беше изнервен,
аз му давах успокоителни. След това И. не искаше да влиза вкъщи, затруднява
се, защото майка му я няма и няма кой да ни посрещне. В къщи имам предвид
къщата в Ч., Т., защото майка му ни посрещаше когато ходехме. Сега няма
кой да ни посреща. На съпруга ми още му е мъчно, не е спокоен. По-малко
започна да приема нещата. И. сега работи. Покрай инцидента доста време не
беше на работа. Имаме дете. И. е изнервен не е такъв какъвто беше преди.
Сега е избухлив. Сега не се събира с много хора. Не му остава време да се
събира, тъй като през седмицата е на работа, а в събота и неделя се налага да
пътува до Т. заради баща си. Не е ходил на психолог, не ми е казал защо не е
ходил. Преди катастрофата И. беше весел човек, обичаше да ходи на почивки,
никога не е бил изнервен, преди не крещеше, не викаше, емоционален човек
си беше, а сега го няма това нещо. Сега е изнервен, избухлив, постоянно
крещи.
А. беше хубав човек, с всички се държеше добре. Грижеше се за всички,
5
посрещаше ни. Връзката на И. и А. беше много силна, всеки ден се чуваха по
телефона. Нейната дума най-много се чуваше, така да се каже тя държеше
къщата. За всички неща се съветваха с нея. Сега като я няма е много трудно.
Баща му още не се е съвзел, много неща не знаят къде са. А. беше
пенсионерка. Емоционално със съвети с всичко им помагаше жената.
АДВ. СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката.
Съдът ОСВОБОДИ свидетелката от залата.

САМОЛИЧНОСТ НА свидетелката:
Б. О. К. - 59 г., българска, българска гражданка, със средно образование,
омъжена, неосъждана, снаха съм в това семейство. Моят съпруг и А. са първи
братовчеди.
Свид. К.: Желая да свидетелствам.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелката за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
Свид. К., РАЗПИТАНА КАЗА: Семейството на А. го познавам от 42 г.,
аз съм част от семейството. Ние много често се виждаме със семейството. Аз
я имам като майка. Ходихме им постоянно на гости. А. имаше един син тук в
Б.. А. известно време гледаше свекърва си в Т.. Единият й син живее в Т., а
другият син живее в Б., затова често пътуваха за Б.. А. беше много добра за
мен. Аз всичко си споделях с нея. Поддържаше хубави връзки със синовете си
и рода ни. С. е малкия син на А.. Ние дойдохме в Б. на следващия ден след
катастрофата. Тя е станала към 5 часа, същият ден научихме за катастрофата и
на следващия ден пътувахме за Б.. Бяхме в болницата. Питахме за
състоянието им. А. беше в добро състояние, така ни казаха. Говорихме с
доктора, всичко питахме, имали кръвоизлив. А. не можеше да диша
самостоятелно, беше с маска. Имаше травми в коремната област. Дори след
една седмица пак щяхме да пътуваме за Б., но не ни пускаха при нея и
решихме да не пътуваме. Получавахме сведения за нея без да ни пускат. С. с
баща си беше в Б.. С. едва стоеше на крака си. Той веднага тръгна да пътува
за Б. след като е разбрал за катастрофата. Едва се държеше на краката си,
беше в тежко състояние. С. беше тук с баща си. Мисля, че бащата беше на
физиотерапия. С. с баща си се върна в Т. с линейка. На следващия ден
доведоха А. в Т.. С. беше постоянно с баща си и сега е с баща си. С. напусна
работа, защото няма кой да гледа баща му. Преди да почине А., мисля, че е
било в понеделник С. и брат му са влезли при нея. Синовете само веднъж са
влизали в интензивното. Казаха, че била в съзнание, очите и били отворени,
била с маска на устата, като махнали маската от устата й А. започнала да
кашля и те й казали да не говори. Те ни казаха, че е добре. Това е било в
понеделник, но след два дни в сряда се обадиха, че починала. С. постоянно е в
болницата, защото бащата е с травми. С. почна да става много мълчалив.
Съпругата му стана много нервна. Детето му много плачеше и го водиха на
лекар, защото много беше привързано с баба си. С. стана тъжен, мълчалив,
нервен. И в момента С. пак е така, защото баща му е в лошо състояние. С. и
6
баща му плачат постоянно. С. понякога се изнервя много, понякога става
много мълчалив. Често споменава А. и плаче. С. и майка му бяха близки. А.
ги съветваше постоянно. С. и А. живееха близко. С. живее в Ч., близо до
родителите си. Майка му помагаше за отглеждането на внуците, когато имаха
нужда от нещо постоянно майката им помагаше. Когато пътуваха за някъде,
пътуваха почти винаги заедно. На всички празници бяха заедно. Заедно
пътуваха и обикаляха роднините, да се видят. С. ги вземаше с колата.
Понякога заедно идваха в С. при другия брат. Понеже съпругата на С. няма
българско гражданско и за да дойде в Б. трябва виза идваха само родителите
му и С.. С. напусна работа, защото трябва да има близък човек в болницата,
който да се грижи за болния. С. и сега е с баща си. Около месец – два бяха
постоянно в болница и затова С. напусна работа за да го гледа. Бащата
психически е зле и затова С. не може да го остави. С. му дава лекарствата.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката.
Съдът ОСВОБОДИ свидетелката от залата.

САМОЛИЧНОСТ НА свидетеля:
И. А. К. - 60 г., българин, български гражданин, със средно образование,
женен, неосъждан, моята майка и А. са сестри.
Свид.К.: Желая да свидетелствам.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетеля за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
Свид. К., РАЗПИТАН КАЗА: От както се помня познавам Б.. Почти
през два дни се чуваме по телефона и си говорим и в края на седмицата се
виждаме. Събираме се по празниците. Те когато се жениха бях много малък.
Помня ги като семейство, което се разбираше много добре. Двамата бяха със
средно образование. Такива ги помня тук, такива ги помня и когато отидоха в
Т.. Те имат синове. Големият им син завърши висше образование в Б..
Малкият им син учи средно образование в Т., той няма висше образование.
Малкият син напусна работа, защото трябва да гледа баща си. Няма кой да му
помага, да го пере, да му готви. Живеят в къща и изкачването на стълби е
много трудно, няма асансьор. На следващия ден след катастрофата ние
отидохме в болницата в С., но те бяха в кома и не ги видяхме, не ни пуснаха
да влезем при тях, само ни дадоха сведения. След това видях свако и той
отиде на лечение на баните. А. беше още в болницата. А. я видях на
погребението. Винаги има надежда, никой не иска да загуби близките си. В
болницата казаха, че много е трудно, защото А. беше с много изпочупени
ребра. Единият син искаше да я закарат да се лекува в болницата в Т., но
лекарите казаха, че не препоръчват пътуване. Първо А. и Б. са били в една
стая, но между тях е имало перде. А. тогава не е била в контакт. В последните
дни синовете са влезли при майка си. И. каза, че не е разбрал какво е казала
майка му. После плачеше и казваше да бях извадил маската и да бях чул
какво каза майка ми. Б. здравословно не е добре. Беше отпаднал, прегърбен,
беше в много страшно състояние, постоянно плачеше. Той пострада много от
7
катастрофата. Двамата сами си живееха с жена си. За всичко в домакинството
се грешеше А.. Б. трудно върви, трудно се изкачва по стъпалата, там няма
асансьор. Б. не може да готви. Има съседи, които му помагат. Той сам не
може да готви. Б. постоянно плаче по телефона, от плача не мога да разбера
какво приказва. Иска да разкаже нещо, но не може да говори постоянно
плаче. Винаги сме били заедно на празници, на почивки сме ходили заедно, на
вечери, постоянно сме се събирали, тежко е положението. Не сме говорили за
бъдещето с Б., защото още е много рано. Много е отчаян, постоянно плаче. Не
е ходил на психолог, но май ще ходи, но не съм сигурен. А. беше прекрасна
жена, съпруга, майка, винаги усмихнаха. Винаги помагаше на хората. Всички,
които живееха с нея я обичаха. Тя беше по-голяма от мен 5-6 години.
Прекрасна жена, не мога да кажа нищо лошо за нея.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля.
Съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата.

АДВ. Р.: Поддържам искането си допускане на съдебно-медицинска и
съдебно авто-техническа експертиза.

Съдът намира, че следва да бъдат назначени поисканите от страните
съдебно-медицинска експертиза и съдебно авто-техническа експертиза,
поради което на основание чл.195 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА изготвянето на съдебно-медицинска експертиза, която да
се изготви от вещото лице д-р Й. И. С., което след като се запознае с
материалите, приложени по настоящото производство и свидетелските
показания да изготви заключение, в което отговори на следните въпроси, а
именно:
Какви са причините за настъпилите телесни увреждания на починалата
А. К.?
Налице ли е пряка причинно-следствена връзка между получените
телесни увреждания от починалата А. Мехмедшериф при процесното ПТП и
настъпилия летален изход?
Съобразно механизма на ПТП и причинените при ПТП телесни
увреждания на А. К., същата към момента на настъпване на процесното ПТП,
пътувала ли е с поставен предпазен колан?
Биха ли настъпили всички увреждания при пострадалата и със същата
тежест, ако тя беше пътувала с поставен предпазен колан? Можела ли е да
бъде предотвратена нейната смърт?
Съдът ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице д-р Й. И. С. в размер
на 400 лв., платима от ответното дружество, в едноседмичен срок, считано от
днес по сметка „Депозити“ на СлОС.

8
НАЗНАЧАВА изготвянето на съдебно авто-техническа експертиза,
която да се изготви от вещото лице доц. д-р инж. Х. В. У., което след като се
запознае с материалите по ДП, приложени по делото, както и свидетелските
показания, да изготви заключение, в което отговори на следните въпроси, а
именно:
Да се опише механизма на процесното ПТП.
Лекият автомобил марка „Хюндай“, модел „Матрикс“ бил ли е
фабрично оборудван с предпазни обезопасителни колани?
Как са се движили един спрямо друг двамата участници в процесното
ПТП, в какви посоки и при каква скорост?
Къде по дължина и широчина на пътното платно е настъпил удара
между двете превозни средства?
Имало ли е обективна възможност водачът Б. К. да възприеме насрещно
движещия се лек автомобил, управляван от Шербан Неделчу и да го пропусне
покрай себе си?
Било ли е възможно за водача К. да продължи движението на
автомобила си напред, така че да запази нужната безопасна дистанция между
автомобилите?
Предотвратим ли е бил удара за водача Б. К.?
Предотвратим ли е бил удара за водача Шарбан Неделчу?
Какви са техническите причини за настъпване на процесното ПТП?
При какви условия, от техническа гледна точка и съобразно
поведението на водачите евентуално е било предотвратимо
пътнотранспортното произшествие.
Съдът ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице доц. д-р инж. Х. В.
У. в размер на 400 лв., платима от ответното дружество, в едноседмичен срок,
считано от днес по сметка „Депозити“ на СлОС.

ИЗИСКВА постановление за привличане на обвиняем по ДП №
167/2023 г. по описа на РУ на МВР – К., пр.пр. № 2498/2023 г. на РП - С..

С цел събиране на допуснатите от съда доказателства, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТЛАГА делото и НАСРОЧВА съдебно заседание за 11.03.2024 г. от
11,00 часа, за която дата и час страните да се счита редовно уведомени от
днес.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица д-р Й. И. С. и доц. д-р инж. Х. В. У..

Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10,59 часа.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
9
Секретар: _______________________
10