Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …
гр. Павликени, 10.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Павликенският
районен съд, наказателна колегия в публично заседание на 11.11.2019 година в
състав:
Председател:
Цветомил Горчев
при
секретаря Боряна Николова като разгледа докладваното от съдията АНД № 137 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по жалба на К.С.М., ЕГН ********** *** против Наказателно постановление (НП)
№ 19-0311-000093/13.05.2019 г. на Началник РУ към ОДМВР В. Т., РУ –П., с което
за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца на основание чл.
174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. С жалбата се моли за отмяна изцяло на НП като
неправилно и незаконосъобразно, като се твърди, че жалбоподателят не е управлявал
процесното МПС. В с. з. жалбоподателя, редовно уведомен, се явява лично и ведно
с надлежно упълномощен защитник – адв. И., ***, чрез когото поддържа жалбата на
изложените в нея основания и моли за отмяна на НП.
Въззиваемата
страна - редовно уведомен, не изпраща процесуален представител и не ангажира
становище по жалбата.
След
като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за
установено следното:
На
14.04.2019 г. около 18:00 часа св. Д. и М. били изпратени по сигнал за
възникнал скандал с участието на св. М. Р. (*** на жалбоподателя) на ул. „***“
№ *** – в непосредствена близост с кръстовище с ул. „***“ в гр. П. При
пристигането им в горния час скандалът вече бил преустановен и докато
изяснявали случая към полицейският екип се насочил лек автомобил "***"
с рег. № ***, който спрял в непосредствена близост. Свидетелите Д. и М. ясно
видели шофьора на процесния автомобил, който бил сам в автомобила, като и
двамата свидетели са категорични, че водачът на процесния автомобил в този
момент е бил жалбоподателя и че от момента на появяването му с автомобила не е
употребявал никакви течности.
След
спирането М. излязъл от автомобила и се насочил право към свидетелите, като при
проведения разговор двамата усетили мирис на алкохол. Поради св. Д. му заявил,
че ще бъде изпробван за употреба на алкохол и за целта извикал колеги от РУ,
компетентни да извършат въпросното тестване. Първоначално жалбоподателят
отричал употребата на алкохол, а впоследствие и това да е управлявал МПС.
Втория
полицейски автомобил пристигнал след около 10-15 минути и св. Й. – също
служител на РУ отново предложил на М. да бъде изпробван с техническо средство
за употребата на алкохол, но последния отново отказал.
Жалбоподателят
и св. С. били отведени в полицейското управление за изясняване на случая и
съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В полицейското
управление отново М. отказал категорично да бъде изпробван, като му бил издаден
АУАН и талон за медицинско изследване с рег. № ***, но жалбоподателя отказал да
даде кръвна проба за медицинско изследване.
Въз
основа на отказа на водача да бъде тестван за употреба на алкохол, св. Н.Й. съставил
против жалбоподателя М. АУАН с бланков № *** от 14.04.2019 година, за това, че „на
14.04.2019 г. в 18:24 часа в гр. П. на кръстовището на УЛ. Л*** и УЛ. *** при
следните обстоятелства: М. управлява лек автомобил "***" с
регистрационен номер ***, собственост на М. С. Р. с ЕГН **********, под въздействието
на алкохол. Отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство
"Алкотест Дрегер" 7510 с инв. номер ARBB-***. Водача силно мирише на
алкохол. Обясненията, които дава за употреба на алкохол са, че е консумирал
бира около 12:08 на 14.04.2019 год. /Водача категорично отказва кръвна проба и
отказва да изпълни предписанието за медицинско изследване/. Издаден е талон за
медицинско изследване с номер ***, с което виновно е нарушил/а:
1.
чл. 174 ал. 3 пр. 1 or ЗДвП“
Въз
основа на така съставения АУАН, на 13.05.2019 г. е издадено атакуваното
наказателно постановление, в което фактическата обстановка е описана по същия
начин и е дадена същата правна квалификация на нарушението като такова по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и с което на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП..
Препис
от наказателното постановление е връчен лично срещу подпис на К.М. на 22.05.2019
г., видно от инкорпорираната в постановлението разписка. Жалбата срещу НП
подадена на 28.05.2019 г., видно от входящия регистрационен номер.
Изложената
фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по делото писмени и
устни доказателства – показанията на свидетелите -очевидци – Д., М. и Й.,
частично от показанията на св. С. и св. М., талон за медицинско изследване,
АУАН и др. Съдът кредитира изцяло показанията свидетелите Д., М. и Й., първите
двама от които са преки очевидци на нарушението и които сочат, че именно
водачът К.М. е управлявал процесното МПС в момента, в който е пристигнал при полицейския
екип, същите са преки свидетели, незаинтересовани, както и нямат причина да
депозират необективни данни за извършено от жалбоподателя деяние. Съдът
кредитира изцяло и показанията на свидетеля-очевидец Й., който е възприел
категоричния отказ жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство и да
даде кръвна проба за изследване. Показанията на тези свидетели са логични,
последователни и непротиворечиви.
Що
се касае до показанията на св. С. и М., то съдът не кредитира същите, тъй като
на първо място отчита пряката им заинтересованост от изхода на делото като съжителка,
съответно брат на жалбоподателя, а освен това и двамата не са присъствали на
цялата проверка, съответно съставяне на АУАН, протоколи и др.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Съдът
намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес и в законовия срок,
поради което е допустима, а разгледа по същество, същата е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Настоящото
производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е
да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето
посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали
деянието е извършено от това лице виновно. Следва и да се отбележи, че актовете
за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена
сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това
производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК
обвиняемият (в случая административно отговорното лице) се счита за невинен до
доказване на противното (ППВС № 10/ 1973 г.). Това от своя страна означава, че
в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин
пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде
наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да
бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление.
В
конкретния случай, оплакванията, изложени в жалбата за допуснати нарушения на
процесуалните правила в административнонаказателното производство по издаването
на наказателното постановление, както и нарушения на материалния закон, са
неоснователни и несъстоятелни. АНО в хода на административно-наказателното
производство е изпълнил и задължението си да докаже по безспорен и несъмнен
начин извършването на нарушението от жалбоподателя, установявайки по безспорен
начин авторството и вината на същия. От събраните в хода на съдебното следствие
показания на свидетели-полицаи, по несъмнен и категоричен начин се установи
извършването на визираното нарушение по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП в диспозитивната част на същата норма – отказ за
проверка за установяване на употреба на алкохол от водач на МПС –
жалбоподателя, направен непосредствено след като същият е преминал покрай
полицейския екип, намиращ се на ул. „***“ в града, паркирал процесното МПС в
близост до тротоара и се насочил към свидетелите.
Разпоредбата
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е ясна и
очертава два състава на административни нарушения – отказ да бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол или
други упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско
изследване. Водача няма право да отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, поради
което и отказа е въздигнат от законодателя в съставомерно деяние. Водача няма
право да избира начина, по който да му бъде извършена проверка за употреба на
алкохол или други упойващи вещества. Предпоставките, установени от Наредбата,
за издаване на талон за медицинско изследване на кръвта не включват избор на
водача на начина, по който да му бъде извършена проверка. Задължението на
контролните органи за издаване на талон за медицинско изследване, установено от
от Наредбата, възниква когато водача откаже да му бъде извършена проверка или
не е в състояние да му бъде извършена такава. В случая отказа е двустранен и
изпълва и двете алтернативи на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП - жалбоподателят отказва да бъде проверен за употреба на алкохол
с техническо средство и не изпълнява предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му.
Доколко
жалбоподателят към момента на проверката е притежавал качеството на водач,
съдът намира отговорът на въпроса за положителен: същият е бил поканен да даден
проба за употреба на алкохол непосредствено след като е преминал покрай полицаите
и е паркирал след това управляваното от него МПС. Свидетелите-очевидци
непосредствено са възприели управлението. По делото не се оспорва от защитата,
че именно М. е управлявал процесното МПС в момента, в който автомобилът е
преминал покрай полицаите. Защитата оспорва правото на полицейските органи да
тестват М. за употреба на алкохол с твърдението, че от преминаването покрай
полицейския автомобил до момента, в който е бил поканен да бъде тестван за
алкохол, е изминал дълъг период от време, в който М. бил употребил алкохол, тъй
като нямал вода. Това твърдение обаче е неоснователно, доколкото от събраните
свидетелски показания се установи, че М. е паркирал пред полицаите и до момента
в който е бил поканен да бъде тестван за употреба на алкохол, е бил под
непосредственото наблюдение на служителите на РУ и не е употребявал никакви
течности, т. е. категорично се опровергава от свидетелските показания
твърдението на защитата, че в някакъв отрязък от време М. е могъл да употреби
алкохол като пешеходец. Освен това за да е налице състава на нарушението чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е необходимо водачът
на автомобила да е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол, като
законодателят не държи сметка поради каква причина водачът отказва да бъде тестван.
В конкретния случай, безспорно е установен дееца, както и нарушението на ЗДвП,
което същият е извършил – отказал да бъде тестван за употреба на алкохол след
като е управлявал процесното МПС на инкриминираната дата и място. Дали водачът
е употребил алкохол и в какво количество би имало значение за състава на
нарушението по чл. 5 от ЗДвП, като въпросите колко време преди тестването за
употреба на алкохол същият е употребил такъв би имало отношение в
производството по делата с такъв предмет, за разлика от настоящия случай, тъй
като отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, при който е
ирелеватен въпроса поради какви причини водачът е отказал да бъде тестван за
употреба на алкохол.
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, който съдържа и
диспозитивна и санкционна част: "Водач на МПС и..., който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от
право да управлява МПС за срок от 2 години и глоба от 2000 лева".
С
оглед на изложеното АНО правилно е приложил материалния закон и правилно е
наложил следващата се по закон санкция – глоба в размер на 2000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 2 години.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
ИЗЦЯЛО Наказателно постановление (НП) № 19-0311-000093/13.05.2019 г. на
Началник РУ към ОДМВР В. Т. , РУ –П., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Районен
съдия:
Вярно с оригинала!
ИИ