Р Е Ш Е Н И Е
№ 2449
гр. Пловдив, 14. декември 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, ХХI касационен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и
участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа КАНД № 2740 по описа
на съда за 2021г., докладвано от съдия Й.
Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 22 от 05.07.2021г., постановено по АНД №
356/2021г. по описа на Районен съд – Асеновград, II нак.състав е потвърден Електронен фиш серия К №
4132096, с който на С.С.А., ЕГН **********, е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на
чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП. Санкцията е наложена за нарушение
извършено на 25.09.2020г. в 10:35 часа на път I-8, км. 251, посока на движение от запад към
изток.
В
жалбата се навеждат касационни основания за постановяването на атакуваното
решение при неправилно приложение на материалния закон и при недоказаност на
административното обвинение. Иска се отмяна на решението и постановяването на
друго, с което да се отмени обжалваният електронен фиш. Допълнителни
съображения се излагат в представена молба от 23.11.2021г. от адв. Г.Ш.-пълномощник.
Претендират се разноски.
Ответникът по касация- ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, с писмено
становище от процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата. Моли да
се остави в сила решението на районния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив предлага да се остави в сила обжалваното
решение.
Настоящият
съдебен състав приема, че разглежданата
касационна жалба се явява подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, следователно
е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
При постановяване на съдебния си акт районният
съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, довели до
ограничаване правото на защита на наказаното лице. Съдът е проявил процесуална
активност, като е събрал всички относими към спора доказателства, които е
обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и се е мотивирал защо е достигнал до
крайния си извод за законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш.
Обсъдени са всички възражения, посочени в жалбата, като са изложени подробни
съображения за несъстоятелност на същите, които настоящият касационен състав
възприема като свои на основание чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК, поради което не
намира за необходимо да преповтаря.
В съответствие със събраните доказателства и
при правилно прилагане на материалния закон, районният съд е приел, че
нарушението е доказано по безспорен начин. Като е управлявал МПС със скорост от
95 км/ч, надвишаваща с 35 км/ч позволената от ЗДвП, разрешена за съответното
място такава от 60 км./ч./пътен знак В26/, жалбоподателят е реализирал състав
на нарушение именно по чл. 21, ал. 2,
вр. чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за което правилно е
административно наказан със съответното по вид и абсолютно по размер такова от
300 лв. Нарушението е установено с техническо средство тип „TFR1-М, с фабр. № 566", което е преминало съответната
метрологична проверка и съответства на изискванията и е одобрен тип мобилно
средство за измерване на скорост, видно от представените по делото Протокол от
последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол № 7-32-19/16.10.2019г. и
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на Български
институт по метрология. Изготвените снимки са ясноразличими. Съгласно
приложените с преписката доказателства, безспорно е установена собствеността на
МПС, като липсват данни, а и не се твърди от страна на касатора да е депозирал
декларация, съобразно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която да посочи данни за друго
лице, извършило нарушението. А след като не е упражнил правото си да възрази и
да посочи конкретно физическо лице, което е управлявало на посочената дата
автомобила, с който е извършено нарушението, следва да понесе неблагоприятните
последици, които законът свързва с това бездействие, а именно - издаване на
електронен фиш за ангажиране отговорността на собственика на автомобила, с
който автомобил е извършено конкретното административно нарушение, а това е
именно жалбоподателят.
Във връзка с наведените в касационната жалба
възражения, настоящата инстанция намира за необходимо допълнително да посочи,
че разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП подробно и изчерпателно посочва реквизитите, които следва да съдържа
електронният фиш, като правилото да се посочи точната разпоредба от закона,
която е нарушена, е спазено, а именно като нарушена е посочена нормата на чл.
21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В процесния фиш нарушението е достатъчно
ясно и конкретно описано с всички съставомерни признаци.
Съдът намира за неоснователно твърдението в
касационната жалба, че не е ясно дали и по какъв начин в процесния електронен
фиш е бил отчетен толерансът от 3 км./ч. В тази връзка следва да се посочи, че
по преписката АНД № 356/2021 г. е приложена и съответно е приета и като доказателство
по делото разпечатка на снимка от клип № 15234/радар 566, заснета с
използваната в случая мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, с идент. № 566, която снимка е направена на
датата 25.09.2020 г., в 10:35:47 часа, като тази дата и час са автоматично
отпечатани под изображението, на което се вижда лекият автомобил, марка
"Ауди Ку 7", с рег. № ***, който лек автомобил е бил управляван от
касатора А.. На тази снимка, също така, ясно и недвусмислено, отново
автоматично, е отпечатано, че засечената скорост на движение на този лек
автомобил е била 98 км./ч., както и че засичането на скоростта и съответно
снимката, са били направени при режим, т.е. посока на задействане на АТСС -
"приближаващ", като това, между впрочем, изрично е отразено и в
приложения по делото и приет като доказателство Протокол за използване на АТСС
с рег. № 239р-22246 от 2020 г. на ОДМВР – Пловдив. От това следва, че
засечената скорост на движение на управлявания от касатора, на посоченото място
и в посоченото време, лек автомобил "Ауди Ку 7", е била именно 98
км./ч., а не 95 км./ч. При това положение наказващият орган, спазвайки
методическите указания за работа с АТСС, е намалил засечената, т. е. установената
скорост на движение от 98 км./ч., с 3 км./ч. и поради това, в процесния
електронен фиш е вписана именно скорост на движение от 95 км. /час, а не
някаква друга, като това е изрично словесно посочено и в самия електронен фиш,
а именно - че е "приспаднат толеранс от 3 % в полза на водача" и при
това съответно е налице превишение на скоростта с 35 км./ч., а от това следва,
че деянието правилно е квалифицирано по чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.
2, т. 4 от ЗДвП, като втората посочена норма предвижда налагане на наказание
"глоба", в размер на 300 лева за водач, който превиши разрешената скорост
извън населено място от 31 до 40 км./ч. За пълнота следва да бъде посочено, че
по силата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес, каквото в случая, се явява и Снимка/клип/ №15234/радар 566 и която
безспорно доказва, че лекият автомобил, марка "Ауди Ку 7", с рег. № ***,
се е движил със скорост 98 км/ч. на посочените в електронния фиш дата, час и
място. Предвид това, този довод, развит в жалбата се явява неоснователен.
С оглед горното, настоящата инстанция намира
за правилен извода на АРС, че нарушението се явява доказано по безспорен начин,
електронният фиш, предмет на разглеждане, съдържа всички реквизити, изискуеми
от закона. Дадената правна квалификация съответства на извършеното нарушение и
правилно е приложена от въззивния съд санкционната норма.
Предвид изложеното и с оглед обстоятелството,
че при извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на
обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и
допустимост, настоящият състав намира, че касационната жалба се явява
неоснователна, поради което въззивното решение следва да се остави в сила.
Основателно, при този изход на спора, е
направеното от процесуалния представител на ответника, в приложеното по делото
писмено становище, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция, което следва да бъде определено в размер на 80 лв.
Ето защо Пловдивски административен
съд, ХХI к. състав на основание чл.221 ал.2, предл. първо от АПК:
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 22 от 05.07.2021г., постановено по АНД № 356/2021г. по описа на
Районен съд – Асеновград, II нак.състав.
ОСЪЖДА С.С.А., ЕГН ********** да заплати
на ОДМВР-Пловдив сумата от 80/осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: