МОТИВИ
към присъда, постановена по НЧХД № 263/2018 г. на Панагюрския районен
съд
Производството е образувано по тъжба на Г. Д Р.,***, срещу С.Т.К.,***.
В тъжбата си Г.Р. сочи, че от 13 години живее в апартамент с
административен адрес: гр. Панагюрище, **. „*****************“, бл. **, вх. Б,
ап. **, като от този период са започнали проблемите с подсъдимата С.К..
Тъжителката твърди, че според подсъдимата, Р. й пречи да живее спокойно, понеже
вдига шум, заедно с останалите членове на семейството си. Тъжителката изяснява,
че става дума за обичайните шумове, които се получават при едно нормално
обитаване на съвременно жилище. Сочи, че в края на юли 2013 г., К. е отправила спрямо нея обидни изрази,
поради което Г.Р. се е обърнала към Районен съд Панагюрище, който е постановил
осъдителна присъда спрямо подсъдимата К. и около 1,5-2 години е настъпило
затишие, като крясъците, виковете и обидите на К. били преустановени.
Тъжителката Р. твърди в тъжбата си, че когато отива сутрин на работа е била
изпращана с крясъци и обиди, а вечер е посрещана със същите, но подсъдимата е
била внимателна да не присъства нито един свидетел на обидите, отправени към
тъжителката. В тъжбата се сочи, че през отминалата 2017 г. е образувана
стандартна процедура от служителите на РУ Панагюрище, при ОД на МВР Пазарджик по
жалба на К. срещу съпруга на тъжителката – С Р, който е предупреден от органите
на реда да не нарушава спокойствието на К..
Тъжителката Р. сочи, че в началото на май 2018 г., нейна приятелка дошла на
гости за няколко дни. Твърди, че на 08.05.2018 г., когато Г.Р., около 07 часа е
тръгнала на работа, се сетила, че няма ключове, за да отключи входната врата на
жилищния блок, поради което се върнала обратно в апартамента и помолила
приятелката си, свидетелката Е МЙ. да слезе, заедно с нея и да й отключи. В
тъжбата се сочи, че Г.Р. тръгнала да слиза преди приятелката си, понеже тя се
обувала и изостанала. Тъжителката твърди, че
когато слязла на долния етаж,
където живее подсъдимата К., поради шума от токчетата на обувките на Г.Р.,
подсъдимата отворила вратата на апартамента си и започнала с истеричен глас да
вика, да я обижда, да я нарича „простак“ и „помияр“. В този момент, според
тъжбата, виждайки свидетелката Е Й. подсъдимата,
се е стъписала, но след това продължила да вика, макар и без конкретни обиди по
адрес на Р.. Тъжителката твърди, че целият жилищен блок е кънтял от виковете на
К., която след това започнала да удря с нещо по вратата или по пода, като се
разнасял оглушителен трясък. Р. твърди още, че след като е отключила входната
врата на блока, тръгнала на работа, а свидетелката Й. останала до вратата
ужасена и разтреперяна, чудейки се по какъв начин да се прибере обратно в апартамента.
Тъжителката твърди, че през целия ден е прекарала в нещо като полусън,
понеже по никакъв начин не е провокирала подобна реакция у подсъдимата К. и
никога не си е позволявала да я обижда по какъвто и да било начин.
Г.Р. твърди, че подсъдимата С.Т.К., с казаните по адрес на тъжителката
обидни думи, е осъществила състава на престъпление, по смисъла на чл. **6,
ал.1, пр. 1 от НК, поради което моли, на основание чл. 247, ал.1, т.2 от НПК,
да бъде образувано наказателно -частен характер дело срещу С.Т.К. и същата да
бъде призната за виновна за извършено срещу Г.Р. престъпление, при превес на
отегчаващи вината обстоятелства, тъй като обидите се отправят от подсъдимата К.
от години по отношение на Г.Р..
На основание чл. 84 от НПК, тъжителката Р. е конституирана като граждански
ищец по настощящото НЧХД.
По делото е разпитана свидетелката Е МЙ..
По делото е приложен Сертификат за пакетни услуги „Комб Плюс“ от 29.04.2015
г., от който е видно, че свидетелката Е Й.
ползва мобилен апарат и телефонен номер на „Теленор България“ ЕАД, който е
собственост на Н. А С, като по делото се установи, че на процесната дата Е Й. е била в гр. Панагюрище, като е ползвала
мобилния телефон, за да провежда разговори със своя съжител Н. Сот мобилна
клетка, находяща се в гр. Панагюрище.
От показанията на свидетелката Е МЙ., дадени в настоящото дело, се констатира,
че на 08.05.2018 г. тя е била в гр. Панагюрище, като е гостувала на тъжителката
Г.Р. през периода от 07.05-12.05.2018 г. Сочи, че процесната дата 08 май е бил
работен ден и Г.Р. е трябвало да отиде на работа, но няколко минути, след като тръгнала, се върнала отново в
жилището си, за да вземе ключовете за входната врата. Й. изяснява, че също е
трябвало да слезе с тъжителката, за да вземе ключовете след отключването на
входната врата, понеже е трябвало да ги ползва през деня. Установява, че става
дума за рано сутринта, около 7 часа, когато е тръгнала след тъжителката, като
преди това е трябвало да обуе някакви обувки. Сочи, че когато слизала по
стълбите след Р., започнала да чува викове и виждала вратата на апартамента на
подсъдимата К. отворена, като от там жената е викала. В показанията си твърди,
че К. е викала срещу Г.Р., когато тъжителката се изправила на площадката срещу
входната врата на подсъдимата. Й. изяснява, че е слязла бързо и на площадката, когато се обърнала в обратна
посока, е видяла леко отворена вратата, както и, че подсъдимата К. си е била
подала главата през вратата. Сочи, че имала видимост по диагонал към вратата на
К., като чула, че виковете продължават. Изяснява, че след като слязла до
входната врата на жилищния блок, Й. се е притеснила и уплашила. Според
свидетелката Й., при слизането си е чула трясъци върху метал, от които е кънтял целия вход на блока, което я е
притеснило още повече. Сочи, че виковете на К. са били „да не се върнеш“,
клетви, думата „простак“, като твърди, че не може да определи чукането с метал
от къде е идвало като звук. Допълва показанията си с твърдението, че вратата е
била открехната и за секунди е видяла главата на обвиняемата, като се колебае
дали главата е била в анфас зад вратата или в профил. Сочи, че е видяла вратата
отворена, зад нея леко наведената глава на подсъдимата и косата й, като твърди,
че е чула думите „простак“, „да не се върнеш“, „помияр“, „да не се върнеш в
къщи“. Твърди, че вечерта са обсъжали с Г.Р. случилото се, като виковете са се
чували още 2-3 дни. В показанията си Е Й.
сочи, че на 07.05.2018 г. е станала свидетел на обидите, нанесени от подсъдимата
на тъжителката Г.Р.. Твърди, че когато е била на площадката, на която се намира
апартамента на подсъдимата, Г.Р. вече е била на долната площадка и е завивала
към третия етаж. Твърди, че е видяла открехната вратата към апартамента на
подсъдимата, а не отворена в цялост. Сочи, че след като е чула вика, се е
обърнала при слизането и е видяла главата и косата на К..
В открито съдебно заседание, съдът е прочел показанията на свидетелката Е Й., дадени по НЧХД № 126/2018 г. по описа на Районен
съд Панагюрище, в частта им относно слизането на свидетелката Й., когато е
видяла подсъдимата К.. В тях, на 26.06.2018 г., в открито съдебно заседание, Е Й. е посочила, че е започнала да се обува,
след като Р. се качила в апартамента си и я помолила, да слязат заедно до
входната врата, за да може Й. да отключи на Р. вратата и да вземе ключовете със
себе си, с цел да може да излезе, когато пожелае през деня. В тези си показания
Е Й. твърди, че е тръгнала малко след
тъжителката, когато изведнъж са се чули викове и крясъци от долния етаж. Сочи,
че е била на площадката горе, при апартамента на Г.Р. и е тръгвала след
тъжителката. Посочила е, че всичко е звучало нереално, когато е продължила надолу
по стълбите и подсъдимата е отворила врата и е крещяла подир Р. „простак“ и „идиот“, както и клетви -да не се върне,
клетви за кучето, по причина, че то лае. В тези си показания Й. е посочила, че
в думите на подсъдимата е било включено и кучето, защото лае и пречи. Изяснила
е, че е минала покрай входната врата на апартамента на подсъдимата, която в
този момент отворила вратата и се навела. Й. изяснява в тези си показания също,
че се е обувала, когато е чула от
четвъртия етаж викове и крясъци, като прави заключение, че именно подсъдимата е
викала, тъй като е нямало кой друг да надава виковете, понеже е видяла само и
единствено К. на вратата. Според показанията на Й., когато е преминала покрай
входната врата на подсъдимата, е видяла, че вратата е притворена, а след това К.
е отворила вратата и свидетелката я видяла с наведена глава, как гледа нещо
надолу. Сочи, че тогава е чула тропане с някакъв твърд предмет от страна на
подсъдимата.
По делото е приета и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза
на съдържанието на флаш- памет „Тошиба“, 16 гигабайта, която съдържа 1 брой
видеофайл, заснет от стационарна камера, условно означена като САМ 01. Вещото
лице сочи в заключението си, че изображенията на видеофайловете от тази камера
са цветни, с резолюция 1280*960 пиксела и със звук 8 000 Нz. Съгласно данните от вкопираната в кадъра информация на файла, се
установява, че часовият диапазон, който обхваща записа, е от 06:55:03 часа до
07:55:01 часа на 08.05.2018 г., но всъщност е установено, че обхватът е от 07:00:00
часа до 08:00:01 часа на 08.05.2018 г. Вещото лице констатира в заключението
си, че е налице изоставане на аудиопотока, спрямо изображението във видеозаписа.
Констатира, че видеозаписът няма нарушаване на логическата последователност на
заснетите изображения и звуковия съпровод. Експертът стига до заключението, че
няма умишлена намеса (манипулация) върху записа, а става дума за софтуерен или
хардуерен проблем на записващото устройство. Във видеозаписа се съдържат
множество звуци, които вещото лице е описало. Някои от тях са неопределени,
други са звук от куче, трети вид са звуци от тропане с обувки, звук от звънец,
неопределени звуци и говор, продължителни звуци от куче, женски глас, тропане,
женски глас, звуци от куче, звуци от тропане и звуци от врата.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се
установи, че жилището на тъжителката Г.Р. се намира над жилището на подсъдимата
С.Т.К.. Установи се, че през периода от 07.05-12.05.2018 г., на гости в дома на
Г.Р. е била свидетелката Е МЙ.. Безспорно се констатира, както от събраните
гласни доказателства, така и от видео- файловете, възпроизведени по време на
съдебното дирене, че около 07,15 часа на 08.05.2018 г., тъжителката Г.Р. е
тръгнала на работа, но се е върнала обратно в жилището си, за да вземе клчовете
за входната врата, понеже вратата била заключена. Повикала е със себе си
свидетелката Й., за да може същата след отключването на входната врата, да
вземе ключовете със себе си, за да ги ползва при излизане от жилищния блок през
деня. От видеофайла се установи, че Г.Р. е тръгнала обратно, а Е Й. се е забавила в жилището за няколко
секунди, за да може да се обуе. Именно тогава от аудиопотока на видеозаписа се
констатира наличието на различни звуци, както по време на качването на
тъжителката в жилището, така и след слизането й заедно със свидетелката Й..
Констатира се, че тогава е лаело кучето на тъжителката, тя е звъняла на вратата
на жилището си, има различни шумове от излизането на тъжителката и
свидетелката.
От събраните по делото гласни доказателства- показанията на свидетелката Й.а
при първото й изслушване и при второто изслушване, се установява, че тя се е
намирала на площадката пред жилището на тъжителката Г.Р., когато е чула
виковете на подсъдимата К., но не я е видяла. Безспорно се установи, че тъжителката
Г.Р. се е движела пред свидетелката Е Й.
и разликата помежду им при слизането е била около площадка между етажите на
жилищния блок. По делото безспорно се уставови, че Е Й. е чувала викове, чула е и възприетия от
аудиозаписа израз „помияр“, но не е виждала, поради разликата от една площадка
на етажното пространство, дали подсъдимата е отправила този епитет към
тъжителката Р. или го е отправила по отношение на лаещото на горния етаж куче.
Свидетелката Е Й. изясни конкретно, че
при слизането си край входната вратата на подсъдимата К., е видяла в профил или
в анфас главата на подсъдимата, но не е чула нищо, освен звука на удари върху
метален предмет. От показанията на свидетелката Й. ясно се установи, че докато
е виждала и е можела да възприеме казаното от К., подсъдимата е мълчала и е удряла
върху някакъв метален предмет. Налице е предположение на свидетелката Е Й. че думите „простак“ и „помияр“ са отправени
по адрес на тъжителката Г.Р., но липсва пряко възприятие на тези думи от страна
на свидетелката Й.. Тя нито е можела да вижда, нито е видяла спрямо кого са
отправени изразите на подсъдимата и дали епитета „помияр“ не е употребен по
отношение на намиращото се в жилището на тъжителката Р. куче. Свидетелката е
възприела, че на стълбищната площадка се е намирала подсъдимата К., виждайки я
в профил или в анфас зад открехнатата врата, но не е възприела по чий адрес са
изречените от К. думи, дали именно К. гие произнесла. Е Й. е възприела пряко при слизането си по
стълбището само удари, които К. е нанасяла върху предмет от метал. По делото не
се установи какъв е този метал, какъв е предмета, а и този факт е неотносим по
настоящия процес.
Съдът констатира, безспорно и категорично, че свидетелката Й. и тъжителката
Г.Р. многократно са обсъждали случилото се, не само вечерта на 08 май 2018г.,
но и през цялото пребиваване на Й. в дома на Г.Р.. Съдът констатира, че
показанията на свидетелката Й. се обогатяват с повече детайли с всеки следващ неин
разпит- по НЧХД № 126/2018 г. в сравнение с разпита по настоящото НЧХД. Съдът
установи, че тези свидетелски показания променят детайлите и се отличават със
значителна конкретизация, която се дължи на многократното възпроизвеждане в
съзнанието на свидетелката Е Й. на
казуса от 08.05.2018 г.
От обективна страна с осъществяването
на съставомерните признаци на престъплението обида се засягат честта и
достойнството на човека, а изпълнителното деяние се осъществява чрез отправяне
на думи, унизителни за честта и достойнството на адресата. За да е съставомерна
обидата, следва да съдържа презрителна оценка на дееца по отношение личността
на адресата, която да засяга неговата субективна чест и достойнство. От
значение в настоящия случай е само унизяващата форма на обръщение към
пострадалия, като верността на отправените изрази не изключва съставомерността
на деянието.
За
да е налице обида, то следва подсъдимият да е казал в присъствието на
пострадалия думи, които са годни да накърнят достойнството му, които са
неприлични, вулгарни или цинични, съотносими към съвременните стандарти. По настоящото НЧХД не се установи дали и кога Е Й. изобщо е възприела думите „Простак“ и
„помияр“ изречени от С.К. по адрес на тъжителката Г.Р.. Не се установи
безспорно и категорично, дали чутата и в звукозаписа дума „помияр“ не се отнася
до кучето на тъжителката, което е лаело при излизането и влизането на Р. в
жилището. Не се събраха доказателства че С.К. е нарекла Г.Р. „простак“ в
присъствието на Е Й., тъй като същата не
можа да изясни в процеса, както при разпита си през месец юни 2018 г., така и
при разпита си в открито съдебно заседание на 07.03.20** г., дали думата
„простак“ е изречена по отношение Г.Р. от подсъдимата С.К..
По
тази причина обвинението в тази част се явява несъставомерно както от
обективна, така и от субективна страна.
За да бъде уважен иск с правно
основание чл.
45, ал.1 от ЗЗД, следва да са налице пет предпоставки - деяние (действие
или бездействие), противоправност на деянието, причинени вреди, вина и причинна
връзка между деянието и причинените вреди, като наличието им, е основание да се
ангажира отговорността на ответника по предявения иск за причинените от него неимуществени
вреди. За да бъде уважен предявеният от тъжителката Г.Р. срещу С.К. граждански
иск за сумата от 1000,00лв., следва да е налице деяние, осъществено чрез
действие – обида, нанесена пред повече лица. В този смисъл е константната
съдебна практика- Решение № 31 от 02.04.**99 г. на ВКС по н.д. № 441/98 г., І
н.о., Решение № 76 от 12.02.**82 г. по н.д. № 74/82 г. ВК, Решение № 442 от
29.09.**82 г. по н.д. № 464/82 г. ІІ н.о., Решение № 164 от 03.05.2000 г. на
ВКС по н.д. № 101/2000 г. ІІІ н.о. В случая липсва първото и основно изискване
за възникване на отговорност за заплащане на обезщетение за настъпили вреди, а
именно- наличието на деликт.
По
гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан и го отхвърли като такъв.
В тежест на частния тъжител бяха възложени сторените по делото разноски.
По изложените съображения, съдът постанови своята оправдателна присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: