Решение по НАХД №10524/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3872
Дата: 27 октомври 2025 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20251110210524
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юли 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3872
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20251110210524 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран жалба от ,,Палатинум Брандс“
ЕООД, ххх чрез упълномощен защитник против Наказателно постановление
№ 22 – 2500334/25.06.2025г. издадено Директор на Дирекция ,,Инспекция по
труда“ – гр.София, с което на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лева за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
В жалбата се принципно не се оспорва даденото предписание от
инсепкцията по труда, както и неговото неизпълнение, но се акцентира върху
основателни причини за това, изразяващи се в наличие на гражданско правен
спор между дружеството – жалбоподател и лицето, чието трудово
възнаграждение е следвало да бъде изплатено. В заключение се иска от съда
да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление
В съдебно заседание жалбоподателят ,,Палатинум Брандс“ ЕООД, се
представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и предлага
на съда да я уважи. Претендира разноски.
Административно наказващият орган – Директор на Дирекция
,,Инспекция по труда“ – гр.София – редовно призован, не се явява.
1
Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата като се
иска от съда да остави същата без уважение и се потвърди наказателното
постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
При извършена служебна проверка съдът намира, че жалбата е
подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След анализа на събраните по делото гласни иписмени доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
В периода от 31.03. до 08.05.2025г. била извършена последваща проверка по
спазване на трудовото законодателство на ,,Палатинум Брандс“ ЕООД. Било
констатирано, че дружеството, в качеството му на работодател, не е изпълнило
даденото му с Протокол за извършена проверка ПР 25002093 от 28.02.2025г.
Предписание под № 7, а именно да изплати на лицето ххх сумата в размер на
59 870,80 лева, представляваща основна заплата в размер на 16 048,24 лева и
обезщетение за неизползван отпуск в размер на 47 924,63 лева, уговореното
трудовно възнаграждение за извършена от нея работа за месец ноември 2024г.
Деянието е било констатирано на 08.05.2025г., а жалбоподателят е следвало да
изпълни предписанието на 11.03.2025г. Проверката била извършена от
инспектори при ДИТ – София - ххх. След установяване на неизпълнението
ххх съставили на жалбоподателя АУАН. Срещу него постъпило писмено
възражение, в което ,,Палатинум Брандс“ ЕООД изложил сходни с жалбата
оплаквания. То обаче не било уважено и въз основа на акта е издадено
наказателно постановление. Горната фактическа обстановка съдът
възприе като безспорно установена и доказана както от направеното
признание от страна на самия жалбоподател, но така също и от показанията
на разпитаните в качеството на свидетели ххх. Видно от техните показания е,
че дружеството – жалбоподател, не е изпълнило даденото му предписания от
страна на инспекторите при ДИТ предписания под № 7, обективирано в
Протокол за извършена порверка № ПР 25020093 от 28.02.2025г. Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни, логични е
безпротиворечиви. Същите лица са участвали и при съставянето на АУАН,
както и при извършване на проверката по повод констатиране на
2
неизплатените трудови задължения от страна на ,,Палатинум Брандс“ ЕООД и
дадените предписания. Показанията на разпитаните лица намират опора и в
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Към
административната преписка е приложено копие от искова молба от лицето,
на което е следвало да бъдат изплатени трудовото възнаграждение и
обезщетение ххх и ,,Палатинум Брандс“ ЕООД с правно основание чл.128, т.2
и чл.224 от КТ, писмен отговор от ответника и разпореждане на съдия –
докладчик при СРС по повод образуваното гр.д. № 177751/2024г. по описа на
съда.
При извършена служебна проверка по съставяне на АУАН и издаване на НП
съдът не констатира наличие на допуснати нарушения на процесуалните
правила. И двата акта съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН, извършеното нарушение е описано ясно, точно и конкретно, като
е дадена съответна на фактическото описание правна квалификация. При
съставяне на двата акта са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН. В случая не е налице несъответствие между отразените факти и правна
квалификация, обуславящи наличие на съществено процесуално нарушение.
С оглед на така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
събраните по делото доказателства съдът приема, че със своето поведение
жалбоподателят ,,Палатинум Брандс“ ЕООД е извършил административно
нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез бездействие. По делото са налице доказателства за налагане
на принудителна административна мярка по чл.404, ал.1, т.1 от КТ,
изразяваща се в дадено задължително предписание от страна на ДИТ на
работодател и срок, в който същото е следвало да изпълнено. Не са
ангажирани доказаетлства жалбоподателят да е обжалвал или възразил срещу
даденото му предписание, по което е бил санциониран, при все че вече е имало
наличие на гражданско правен спор между него и ххх. Едва със съставянето на
АУАН е посътпило възражение, в което търговеца е посочил причините,
поради което не е изпълнил вмененото му предписание.
От субективна страна административната отговорност на жалбоподателя –
юридическо лице, е обективна и безвиновна.
Съдът не споделя наведеното възражение на ,,Палатинум Брандс“ ЕООД че
3
причината да не изпълни предписанието на ДИТ е наличието на висящ
гражданско правен спор и евентуално извършеното прихващане на насрещи
вземания. На основание чл. 81, ал. 1 и чл. 84 от АПК, дадените предписания могат
да се обжалват чрез Дирекция “Инспекция по труда” пред Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” в 14-дневен срок
от датата на получаване на протокола. На основание чл. 405 от КТ и чл. 78, ал. 1 от
ЗНЗ оспорването на предписанията по чл. 404, ал. 1 от КТ и чл. 78,ал. 1, т. 1 и т. 2
от ЗНЗ не спира тяхното изпълнение. Ето защо дори и евентуално основателни,
същите е следвало да бъдат изпълнени в съответствие с изискванията, посочени в
тях.
Видно от представените писмени докзателства е, че инициатор на гражданското
дело срещу жалбоподателя е била самата ххх, която отделно от
административната отговорност, е потърсила своите права и по гражданско
правен ред. Двете отговорности могат да съществуват паралелно като
наличието на гражданско правна такава, не изключва административно
наказателната. Ако адресата не обжалва задължителните предписания, той следва
да ги изпълни. Неизпълнението им води до издаване на акт за установяване на
административно нарушение. Дали и евентуално гражданският съд ще приеме
двете насрещни притезания и ще извърши прихващане е въпрос, който тепърва ще
бъде решен, но който няма отношение към самото предписание. Жалбоподателят
не е бил наказан за неизплъщане на трудово възнаграждение и обезщетение, а за
неизпълнение на даденото му предписание.
По отношение на наказанието разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ предвижда
за извършеното нарушение налагане на имуществена санция или глоба от 1
500 до 10 000 лева. Административно наказващият орган е наложил
минимално по размер наказание, което не подлежи на последваща редукция.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения обуславящи отмяната на наказателното
постановление на процесуално основание.
Поради тази причина и съдът намира, че обжалваният акт е правилен,
поради което и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ,,Палатинум Брандс“ ЕООД
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Дирекция ,,Инспекция по
труда“ – гр.София сумата в размерна 100.00 лева, представляваща
4
юрисконсултско възнаграждение и 05.00 лева по сметка на СРС в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22 – 2500334,
издадено на 25.06.2025г. от Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда“ –
гр.София, с което на ,,Палатинум Брандс“ ЕООД, ххх е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лева за извършено административно нарушение по
чл.415, ал.1 от КТ.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал. 4 от ЗАНН ОСЪЖДА ,,Палатинум
Брандс“ ЕООД, ххх да заплати по сметка на Дирекция ,,Инспекция по труда“ –
гр.София сумата от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение и 05.00 лева по сметка на СРС в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му, пред АССГ.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5

Съдържание на мотивите


Софийски районен съд е сезиран жалба от ,,Платинум Брандс“ ЕООД, хх чрез упълномощен
защитник против Наказателно постановление № 22 – 2500334/25.06.2025г. издадено
Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда“ – гр.София, с което на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. В
жалбата се принципно не се оспорва даденото предписание от инсепкцията по труда, както и
неговото неизпълнение, но се акцентира върху основателни причини за това, изразяващи се
в наличие на гражданско правен спор между дружеството – жалбоподател и лицето, чието
трудово възнаграждение е следвало да бъде изплатено. В заключение се иска от съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление В съдебно
заседание жалбоподателят ,,Палатинум Брандс“ ЕООД, се представлява от упълномощен
защитник, който поддържа жалбата и предлага на съда да я уважи. Претендира разноски.
Административно наказващият орган – Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда“ –
гр.София – редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт,
който оспорва жалбата като се иска от съда да остави същата без уважение и се потвърди
наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
При извършена служебна проверка съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА. След анализа на събраните по делото гласни иписмени доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка: В периода от 31.03. до 08.05.2025г. била извършена последваща проверка по
спазване на трудовото законодателство на ,,Платинум Брандс“ ЕООД. Било констатирано, че
дружеството, в качеството му на работодател, не е изпълнило даденото му с Протокол за
извършена проверка ПР 25002093 от 28.02.2025г. Предписание под № 7, а именно да изплати
на лицето ххх сумата в размер на 59 870,80 лева, представляваща основна заплата в размер
на 16 048,24 лева и обезщетение за неизползван отпуск в размер на 47 924,63 лева,
уговореното трудовно възнаграждение за извършена от нея работа за месец ноември 2024г.
Деянието е било констатирано на 08.05.2025г., а жалбоподателят е следвало да изпълни
предписанието на 11.03.2025г. Проверката била извършена от инспектори при ДИТ – София
- ххх. След установяване на неизпълнението ххх съставили на жалбоподателя АУАН. Срещу
него постъпило писмено възражение, в което ,,Платинум Брандс“ ЕООД изложил сходни с
жалбата оплаквания. То обаче не било уважено и въз основа на акта е издадено наказателно
постановление. Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно установена и
доказана както от направеното признание от страна на самия жалбоподател, но така също и
от показанията на разпитаните в качеството на свидетели ххх. Видно от техните показания е,
че дружеството – жалбоподател, не е изпълнило даденото му предписания от страна на
инспекторите при ДИТ предписания под № 7, обективирано в Протокол за извършена
порверка № ПР 25020093 от 28.02.2025г. Съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели като еднопосочни, логични и безпротиворечиви. Същите лица са участвали и при
съставянето на АУАН, както и при извършване на проверката по повод констатиране на
неизплатените трудови задължения от страна на ,,Платинум Брандс“ ЕООД и дадените
предписания. Показанията на разпитаните лица намират опора и в приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства. Към административната преписка е приложено копие
от искова молба от лицето, на което е следвало да бъдат изплатени трудовото
възнаграждение и обезщетение ххх и ,,Палатинум Брандс“ ЕООД с правно основание
чл.128, т.2 и чл.224 от КТ, писмен отговор от ответника и разпореждане на съдия –
докладчик при СРС по повод образуваното гр.д. № 177751/2024г. по описа на съда. При
извършена служебна проверка по съставяне на АУАН и издаване на НП съдът не констатира
наличие на допуснати нарушения на процесуалните правила. И двата акта съдържат всички
изискуеми реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, извършеното нарушение е описано ясно,
1
точно и конкретно, като е дадена съответна на фактическото описание правна
квалификация. При съставяне на двата акта са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и
ал. 3 ЗАНН. В случая не е налице несъответствие между отразените факти и правна
квалификация, обуславящи наличие на съществено процесуално нарушение. С оглед на така
възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото
доказателства съдът приема, че със своето поведение жалбоподателят ,,Палатинум Брандс“
ЕООД е извършил административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. От обективна страна
изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез бездействие. По делото са
налице доказателства за налагане на принудителна административна мярка по чл.404, ал.1,
т.1 от КТ, изразяваща се в дадено задължително предписание от страна на ДИТ на
работодател и срок, в който същото е следвало да изпълнено. Не са ангажирани
доказаетлства жалбоподателят да е обжалвал или възразил срещу даденото му предписание,
по което е бил санциониран, при все че вече е имало наличие на гражданско правен спор
между него и ххх. Едва със съставянето на АУАН е посътпило възражение, в което търговеца
е посочил причините, поради което не е изпълнил вмененото му предписание. От субективна
страна административната отговорност на жалбоподателя – юридическо лице, е обективна и
безвиновна. Съдът не споделя наведеното възражение на ,,Платинум Брандс“ ЕООД че
причината да не изпълни предписанието на ДИТ е наличието на висящ гражданско правен
спор и евентуално извършеното прихващане на насрещи вземания. На основание чл. 81, ал.
1 и чл. 84 от АПК, дадените предписания могат да се обжалват чрез Дирекция “Инспекция
по труда” пред Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по
труда” в 14-дневен срок от датата на получаване на протокола. На основание чл. 405 от КТ и
чл. 78, ал. 1 от ЗНЗ оспорването на предписанията по чл. 404, ал. 1 от КТ и чл. 78,ал. 1, т. 1 и
т. 2 от ЗНЗ не спира тяхното изпълнение. Ето защо дори и евентуално основателни, същите е
следвало да бъдат изпълнени в съответствие с изискванията, посочени в тях. Видно от
представените писмени докзателства е, че инициатор на гражданското дело срещу
жалбоподателя е била самата ххх, която отделно от административната отговорност, е
потърсила своите права и по гражданско правен ред. Двете отговорности могат да
съществуват паралелно като наличието на гражданско правна такава, не изключва
административно наказателната. Ако адресата не обжалва задължителните предписания, той
следва да ги изпълни. Неизпълнението им води до издаване на акт за установяване на
административно нарушение. Дали и евентуално гражданският съд ще приеме двете
насрещни притезания и ще извърши прихващане е въпрос, който тепърва ще бъде решен, но
който няма отношение към самото предписание. Жалбоподателят не е бил наказан за
неизплъщане на трудово възнаграждение и обезщетение, а за неизпълнение на даденото му
предписание. По отношение на наказанието разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ предвижда за
извършеното нарушение налагане на имуществена санция или глоба от 1 500 до 10 000 лева.
Административно наказващият орган е наложил минимално по размер наказание, което не
подлежи на последваща редукция. При извършената служебна проверка не бяха
констатирани допуснати съществени процесуални нарушения обуславящи отмяната на
наказателното постановление на процесуално основание. Поради тази причина и съдът
намира, че обжалваният акт е правилен, поради което и следва да бъде потвърден. С оглед
изхода на делото жалбоподателят ,,Палатинум Брандс“ ЕООД следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на Дирекция ,,Инспекция по труда“ – гр.София сумата в размерна 100.00
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение и 05.00 лева по сметка на СРС в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
2