Решение по дело №423/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 63в, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на В.С.В., ЕГН ********** срещу Решение № 1068/16.11.2022г., постановено по НАХД № 3657 по описа за 2022г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с техническо средство или система серия Г и № 0024064 издаден на 26.10.2020г. от ОДМВР-Бургас, с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането (КЗ) и на основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 461, т. 1 КЗ е наложена глоба в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.

Касаторът оспорва изцяло съдебното решение, като твърди, че същото е неправилно, поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че в хода на административно наказателното производство по издаване на ЕФ са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не са били отстранени от районния съд. Твърди, явна неправилност при описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и несъответствие с изведената правна квалификация. Посочва, че тези нарушения са съществени, тъй като пряко рефлектират върху правото на защита на наказаното лице и обуславят отмяна на акта. Изложени са доводи, че при установено нарушение по чл. 438, ал. 1, т. 1 КЗ на жалбоподателя е следвало да се състави АУАН и НП, което съставлявало отделно нарушение на административните правила. Също така, не ставало ясно дали В. е управлявал автомобила без сключена ГО или същия е бил в паркирано положение и липсата на ГО било установено посредством подвижна АТСС. Касаторът счита още, че по делото не са представени доказателства от които да се установи, че АТСС е работила в режим на разпознаване на рег. номера и е установила нарушението тип „застраховка“. Твърди се още, че липсва протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., който бил задължителен относно времето и мястото на извършване на нарушението, поради което било налице недоказаност на нарушението.

Иска се от съда да отмени решението, както и потвърдения със същото ЕФ.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява. С писмена молба, подадена от процесуалния му представител адв. И. се поддържа касационната жалба и пледира за отмяна на съдебното решение и отмяна на електронния фиш.

Ответникът по касация – ОД на МВР – Бургас, редовно призован, не изпраща представител. Не представя отговор на касационната жалба. Не представя доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящия състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на В.С.В. против ЕФ серия Г и № 0024064 издаден на 26.10.2020г. от ОДМВР-Бургас, с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането (К3), на основание чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. 1 вр. чл. 461, т. 1 КЗ е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 250, 00 лева, затова че на 26.10.2020 г. около 09. 30 часа в гр. Бургас, по бул. „К. Величков“ В.С.В., като собственик на управлявано МПС – лек автомобил „ЛАНЧИЯ ИПСИЛОН“ с рег. № А5606МХ, което е регистрирано в Република България и не е спряно от движение, не е сключил задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в нарушение по 483, ал. 1, т. 1 КЗ. Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство (АТСС) - пътна радарна система тип САИРН m*Spee Det 2D с № SD2D0021. Наложена е глоба във фиксирания размер от 250, 00 лв. по чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ.

За да постанови съдебния си акт, от фактическа страна първоинстанционният съд приел за установено, че обжалваният електронен фиш съдържа всички законоизискуеми реквизити. Посочил е, че изцяло е спазена специалната процедура по чл. 647, ал. 3 КЗ за установяване на нарушения с автоматизирано техническо средство, каквото е и посоченото в електронния фиш техническо средство. По делото било установено, че за посоченото в ЕФ МПС към датата и часа на заснемане няма сключена активна, валидна застраховка „Гражданска отговорност“, а от приложените разпечатки от снимков материал и от протокола за работата на АТСС се установявало времето и мястото на констатираното управление на конкретното МПС. Според първоинстанционният съд с факта на управление на автомобила и неговото заснемане е осъществен състава на нарушението, за което е санкциониран собственика на процесния автомобил, като всеки един момент на фиксирано управление на този автомобил, за който няма сключен застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, осъществява от обективна страна състава на нарушението и е отделно нарушение. Приел още че наложеното административно наказание е съответно по вид и размер на констатираното нарушение. По тези съображения районният съд е направил извод за законосъобразност на ЕФ и го потвърдил.

Съгласно чл. 63в ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, която се подкрепя от данните по делото и се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав.

Изложените в касационната жалба възражения са неоснователни.

С издадения електронен фиш на ответника по касационната жалба е вменено административно нарушение по 483, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 638, ал. 4, вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ.

В разпоредбата на чл. 461 КЗ подробно са изброени всички задължителни застраховки, като в т. 1 на същия член, като такава е посочена „Гражданската отговорност“ на автомобилистите по т. 10. 1, раздел II, буква „А“ от приложение № 1, а именно застраховката, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство. Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ вменява задължение за сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение.

При неизпълнение на посоченото задължение административно-наказателната разпоредба на чл. 638, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ предвижда административно наказание - глоба в размер от 250 лева, когато собственикът е физическо лице и имуществена санкция 2000 лева за юридическо лице или едноличен търговец.

В конкретният случай отговорността на В.В., в качеството му на собственик на процесния автомобил, видно от справка за регистрация приложена на л. 7 (гръб) от първоинстанционното дело с № 5120/2021 БРС, е ангажирана за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, което е формално и е довършено и наказуемо по чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ от момента на регистрация на МПС или на изтичане валидността на предходната полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нарушението се осъществява с бездействие със самото несключване на застраховката от лицето, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Физическото лице - жалбоподател в случая е санкционирано на основание чл. 638, ал. 4 КЗ – Кодекс за застраховането, според който текст „Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1“. Събраните доказателства по делото, безспорно установяват управление на посоченото МПС на посочените в ЕФ дата и място, както и че към процесната дата именно В. е собственик на автомобила.

В ЕФ е посочено задължението, регламентирано с разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, което касаторът в качеството си на собственик на МПС не е изпълнил. Задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е въведена с нормата на чл. 461, т. 1 КЗ. В § 1, т. ЗЗ КЗ е дадена легална дефиниция за понятието „автомобилист“ – това е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица. Поради това съдът намира, че правната квалификация на нарушението е правилна.

В случая, установената фактическа обстановка – управление на МПС, за което няма сключена застраховка „ГО“ съответства напълно на описанието на нарушението в издадения ЕФ и се потвърждава от събраните по делото доказателства.

Настоящият съдебен състав не споделя възражението, че в ЕФ са допуснати нарушения при описанието на нарушението. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В ЕФ е посочено, че В. е собственик на МПС. Посочено е техническото средство, с което е установено нарушението, мястото на което същото е извършено, факта на управление и липсата на сключена задължителна застраховка. И въпреки, че в ЕФ не е използвана думата „управление“, безспорен е факта, че превозното средство е установено в гр. Бургас по бул. „К. Величков“. Нарушението е установено с техническо средство, което може да бъде използвано само по отношение на превозни средства, които са в процес на движение, което води до извода, че лекият автомобил е управляван по пътната мрежа. Няма никакво съмнение и по отношение на субекта на нарушението, така както е определен с електронния фиш. Глобата е наложена на физическото лице, собственик на автомобила.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя че при установено нарушение по чл. 438, ал. 1, т. 1 КЗ е следвало да се състави АУАН и НП.

„Електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Касае се за своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, приравнен едновременно към АУАН и НП, по отношение на правното му действие (фикцията по чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити.

На следващо място, относно твърденията на касатора за обстоятелства правоизключващи отговорността и касаещи т. н „продължавано административно нарушение“ съдът счита същото за неоснователно, поради следните съображенията:

В ЗАНН липсват административно-наказателни норми, уреждащи института на „продължено административно нарушение“. Единствено в наказателното право е уреден института на „продължаваното престъпление“ - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. В административно наказателното производство се прилагат правилата на НК и НПК, но това става само за определени неуредени случаи, изрично посочени в чл. 11 и чл. 84 ЗАНН.

По тези съображения настоящият състав приема, че сочените от касатора нарушения извършени на различни дати, представляват отделни деяния, всяко самостоятелно осъществяващо състава на едно и също административно нарушение, и следва да бъде приложено правилото на чл. 18 ЗАНН, че за всяко едно нарушение в определен период се налага отделно наказание.

Неоснователно е твърдението за липса на доказателства за изправност на използваното техническо средство. По делото са представени такива доказателства – Писмо от български институт по метрология относно удостоверение за одобрен тип средство за измерване и допълнение към същото. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че не представлява съществено нарушение на процесуалните правила липсата на протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Това е така защото заснемането на нарушения с АТСС „САИРН“ монтирано в служебния автомобил са свързани с регистрационните табели на МПС, като: липса на валидна ГО, недействителни рег. табели, и обявени за издирвани МПС, става без намесата на конкретен служител. Процеса е автоматичен, заснема единствено рег. табели на автомобилите и извършва автоматична справка в масивите на Гаранционния фонд. При заснемането на рег. табели системата автоматично отразява GPS координатите и мястото на допуснатото нарушение. В случая нарушението не е установено при упражняване на контрол на правилата за движение по пътищата, а при упражняване на контрол за спазване на правила, регламентирани с Кодекса за застраховането, поради което Наредбата е неприложима.

Решението на първоинстанционният съд съдържа изключително подробни и ясни мотиви, с посочване на аргументи по всяко едно от направените възражения в касационната жалба и тъй като настоящата съдебна инстанция ги споделя, не намира за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 АПК.

При този изход на спора, разноски на касатора не се следват.

В съдебното производство по проверка законосъобразността на ЕФ не са допуснати нарушения, обуславящи отмяната на решението и на фиша.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно Решение № 1068/16.11.2022 г., постановено по АНД № 3657 по описа за 2022 г. на районен съд Бургас.

Решението е окончателно.

	Председател:	ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
	Членове:	В. БЕЛЕВ С. КОЛЕВ