Решение по дело №1393/2017 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№…129

гр. Самоков, 28.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на пети ноември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

    

     РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

                                   

при участието на секретаря Екатерина Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 1393 по описа на съда за 2017 г. и за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

И.К.З. и Б.К.З.,***, са предявили срещу Държавно предприятие „Югозападно държавно предприятие”, Благоевград /вж. уточнителна молба от 29.03.2018 г./ иск за установяване по отношение на ответника, че на основание наследяване и придобивна давност са собственици на недвижим имот, находящ се в землището на с. Долни окол, Община Самоков, в местността „Загранята”, целият с площ 479 кв. м., при граници и съседи: улица с о.т. 23 - о.т. 22, парцел І с пл. № 53 в кв. 5 и имот с пл. № 11 в кв. 5, който имот образува поземлен имот с идентификатор 22469.0.857 по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на с. Долни окол, Община Самоков, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 22469.0.858 и 22469.0.554.

Твърди се в исковата молба, че ищците са наследници на Кирил З. Паунов, който владял имота за себе си още отпреди колективизацията на земята, продължил да го владее по този начин и след това до смъртта си, а след смъртта му ищците продължили да владеят имота до предявяване на иска. Така ищците придобили правото на собственост върху имота на основание наследяване и давностно владение, продължило в период от повече от 50 години до предявяване на иска, който период се състоял от владението на имота от наследодателя на ищците и от тях самите след смъртта му. Имотът не бил внесен в ТКЗС и нямал земеделски характер, поради което не бил заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Същият граничел с имот в регулация, но самият той не бил включен в регулационния план на селото. В кадастралната карта на с. Долни окол процесният имот неоснователно бил записан като имот на Държавно лесничейство – Самоков.

Тези обстоятелства обосновават според ищците правния им интерес от предявяване на иска, както и неговата основателност.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, в който е оспорил иска и е заявил становище за неговата недопустимост и неоснователност.

Ответникът изтъква в отговора на исковата молба, че твърденията на ищците за основанията, на които са придобили правото на собственост върху имота, са противоречиви. Наред с това твърди, че имотът е лесоустройван с десетилетия и през 60-те години на ХХ в. е залесен с бял бор като част от технически проект за борба с ерозията във водосборния басейн на язовир „Сталин”, понастоящем с наименование „Искър”. Съгласно последните две устройства на горските територии – от 2004 г. и от 2014 г. процесният имот отново бил отразен като горска територия –частна държавна собственост. Излага доводи, че ищците не доказват с необходимите писмени доказателства правото си на собственост върху имота на твърдяното основание. В частност в тази връзка изтъква, че към исковата молба не е приложено извлечение от емлячния регистър на с. Долни окол.

Пред съда ищците се представляват от пълномощника им адв. Л. Гуцалска, която заявява, че поддържа иска.

Ответникът се представлява от пълномощника си юрк. Е. Стаменова, която заявява, че поддържа становището по иска, изразено в отговора на исковата молба.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Искът е допустим. Правният интерес у ищците от предявяването му и пасивната процесуална легитимация на ответника по иска произтичат от обстоятелствата, че в исковата молба ищците твърдят да са собственици на основание наследяване и придобивна давност на поземлен имот с идентификатор 22469.0.857 по картата на землището на с. Долни окол, Община Самоков, а в издадената от СГКК – Софийска област скица № 15-472454 от 11.07.2018 г. за процесния поземлен имот с идентификатор 22469.1000.29 по действащата КККР на с. Долни окол е посочено, че имотът е с предишен номер 000857 и като негов собственик е записано Държавно лесничейство – Самоков. Тези обстоятелства очертават наличието на спор относно принадлежността на правото на собственост върху имота, а поради това, че понастоящем не съществува правен субект Държавно лесничейство – Самоков искът е предявен срещу правосубектното съгласно чл. 163, ал. 2 от Закона за горите /ЗГ/ Югозападно държавно предприятие – Благоевград, чието поделение е Териториално поделение „Държавно горско стопанство” – Самоков.

Искът е основателен.

Установява се от приетото заключение на вещото лице инж. К.Д. по съдебно-техническата експертиза, че недвижимият имот, предмет на извършения от експерта оглед, е с измерена на място площ 479 кв. м. и е отразен графично на приложената към заключението скица-проект № 1, като е идентичен с поземлен имот с номер 22469.0.857 по КВС на с. Долни окол и с имота, отразен на извънпроцесуално заснемане на скица-проект – предложение за отразяване на имот в КВС, приложена към исковата молба /актуална към м. януари 2011 г./. Понастоящем имотът е идентичен с поземлен имот с идентификатор 22469.1000.29 по действащата КККР на селото. В разясненията си пред съда в с. з. на 15.10.2018 г. при защитата на заключението му, вещото лице посочва, че имотът е ограден с ограда от колове и бодлива тел и не е гора, а представлява място, обрасло с храсти, което при извършения оглед било насадено с картофи. Процесният поземлен имот не е включен в регулационния план на селото, но граничи с път и с имоти в регулация.

От детайлната и съвкупна преценка на показанията на свидетелите Борис Йорданов и Стоян Велинов се установява, че бащата на ищците Кирил З. владеел имота в площ от около 500 кв. м. като го обработвал още преди колективизацията на земята в с. Долни окол през 1958 г., но този имот не бил включен в ТКЗС поради малката си площ и разположението си. Кирил З. продължил да обработва имота и след масовизацията на земята, а след неговата смърт и до настоящия момент този имот бил обработван от ищците непрекъснато и при липса на спорове с трети лица. Имотът бил ограден от всички страни с ограда и не представлявал гора. Гората отстояла на около 200-300 м. от границите му и за да се стигне оттам до нея, се преминавало през място, ползвано като ливада, както и през дере. Съдът кредитира показанията на свидетелите като последователни, безпротиворечиви, неопровергани от други доказателства и кореспондиращи си със заключението по съдебно-техническата експертиза.

От гореобсъдените показания на свидетелите Йорданов и Велинов се установява, че наследодателят на ищците е владял процесния имот за себе си явно, непрекъснато и несмущавано още отпреди колективизацията на земята в с. Долни окол през 1958 г. до смъртта си. След неговата смърт синовете му – ищците са продължили да упражняват фактическа власт върху имота за себе си по същия начин и така го владеят до предявяване на иска и до приключване на устните състезания. Ето защо, присъединявайки на основание чл. 82 от ЗС към своето владение и владението на своя наследодател Кирил З. Паунов, към датата на предявяване на иска ищците са придобили правото на собственост върху имота по давност на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС с явното му, непрекъснато и несмущавано владение в продължение на повече от 10 години, в случая – над 60 години.

По делото не се установяват обстоятелства, съставляващи пречки за придобиване на правото на собственост върху имота от ищците по давност.

Не се установява процесният имот да представлява горска територия по смисъла на чл. 2, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗГ. Също така не се установява за имота да са съставени документи, които съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗГ, респ. чл. 28, ал. 3 от ЗГ удостоверяват право на собственост на държавата или общините върху поземлени имоти в горски територии.

В тази връзка следва да се посочи, че посочената в скицата на имота от 11.07.2018 г. като основание за право на собственост на Държавно лесничейство – Самоков върху имота „молба по чл. 15, ал. 2 от Наредба № 33 на МЗХП и МТРС № 227 от 19.04.2011 г., издаден от ОС „ЗГ” – Самоков” не е сред документите по чл. 27, ал. 5, т. 1 – 3 от ЗГ, удостоверяващи право на собственост на държавата върху поземлени имоти в горски територии, а и конкретното съдържание на този документ, твърде неясно формулиран по наименованието си в словесната част на скицата, не е установено по делото.

Очевидно като документ за право на собственост на държавата върху имота не може да се цени представеното по делото удостоверение изх. № ПО-05-29/475, издадено на 02.11.2018 г. от началника на Общинска служба „Земеделие” – Самоков. На първо място, това удостоверение е издадено за целите на настоящото производство въз основа на съдебно удостоверение по искане на ищците, а не като титул за държавна собственост върху имота по чл. 27, ал. 5, т. 3 от ЗГ. И на следващо място, посоченото в удостоверението обстоятелство, че имотът попада в отдел 87, подотдел 4 /по лесоустройствен проект от 2014 г. на ДГС/ с вид на подотдела – дворно място, е без правно значение за принадлежност на правото на собственост върху имота на държавата. Лесоустройственият проект не е предвиден като основание за възникване на такова право за държавата, нито го удостоверява съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗГ, а и посочените в удостоверението характеристики на подотдела – дворно място, не могат сами по себе си да обосноват извод, че имотът представлява горска територия по смисъла на чл. 2, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗГ, тъй като такъв извод не е подкрепен от никакви доказателства.

По всички изложени съображения не може да се приеме, че процесният имот представлява горска територия – държавна или общинска собственост, поради което за придобиването му по давност не съществува пречка по чл. 26 от ЗГ. По същите съображения в хода на производството не е констатирана необходимост от участие по делото на държавата по реда на чл. 27, ал. 6 от ЗГ.

Без правно значение по делото са обстоятелствата дали процесният имот представлява земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, както и че същият не е заявяван от ищците за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, в каквато насока е удостоверение изх. № ВС-28-965/719 от 17.11.2010 г., издадено от Началника на ОС „Земеделие” – Самоков. От влизане в сила на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ на 22.11.1997 г. до предявяване на иска на 16.10.2017 г. са изминали повече от 19 години – период, в който по категоричен се установява, че ищците са владяли процесния имот за себе си явно, непрекъснато и несмущавано и който период е достатъчен по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗС за придобиването му по давност от ищците, пречки за което в този период не са установени от ЗСПЗЗ или ЗВСОНИ.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че е неоснователен доводът на ответника за липса на писмени доказателства относно претендираното от ищците право на собственост върху имота. С оглед естеството на твърдяното от ищците първично правно основание за придобиване на право на собственост върху имота – придобивна давност, не е наложително осъществяването на това основание да се установи с писмени доказателства.

По изложените съображения съдът намира за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на процесния имот на твърдяното от тях правно основание – наследяване от Кирил З. Паунов и придобивна давност, поради което искът е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото и направеното от ищците искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки от тях по 325 лв., представляваща половината от сторените от тях разноски по делото в общ размер 650 лв., от които 50 лв. са за внесена държавна такса по иска, 150 лв. са внесен депозит по съдебно-техническата експертиза и 450 лв. са платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Воден от гореизложеното, съдът  

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС, по отношение на Държавно предприятие „Югозападно държавно предприятие”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Благоевград, ул. „Зора” № 18, че И.К.З., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „Фондови жилища”, бл. 207, вх. Б, ет. 6, ап. 31 и Б.К.З., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „Младост 1”, бл. 23, вх. 3, ет. 3, са собственици на основание наследяване и придобивна давност на недвижим имот, находящ се в землището на с. Долни окол, Община Самоков, представляващ поземлен имот с идентификатор 22469.1000.29 по кадастралната карта и кадастралните регистри на селото, целият с площ по скица 479 кв. м., при съседи: поземлени имоти с идентификатори 22469.700.1 и 22469.81.858.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Държавно предприятие „Югозападно държавно предприятие” – Благоевград, да заплати на И.К.З. и на Б.К.З. по 325,00 лв. на всеки от тях за разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис.

                                                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ: