РЕШЕНИЕ
№ 3151
гр. Пловдив, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330116169 по описа за 2021 година
Прeдявени са обективно съединени искове с правно основание член 422
ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с член 240 ЗЗД и член 86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от И. Д. Н., ЕГН **********
срещу К. Б. Б., ЕГН ********** за признаване за установено, че К. Б. Б., ЕГН
********** дължи на И. Д. Н., ЕГН ********** сумата от 5750 лева, на
основание сключен договор за заем от *********г., с падеж – ********г.;
лихва за забава в размер на 1 896,05 лева за периода 15.12.2017г. –
15.03.2021г., ведно със зак. лихва върху главницата, считано от 16.03.2021г.
до окончателното й плащане. Претендират се разноски в заповедното и
исковото производство.
Ищецът твърди, че на *************г. е дал в заем на ответника сумата от
5 750 лв., с уговорката да тази сума да се върне до ************ г., като за
предаването на сумата от 5750 лева от ищеца на ответника била съставена
разписка от ответника от *************г., в която е удостоверено
получаването на процесната сума.
Сочи се, че след изтичане на уговорения от страните срок за връщане на
заемната сума ищецът потърсил ответника, но от негови роднини установил,
че същият е заминал на работа в чужбина.
Твърди се, че предоставената в заем сума не била върната, с оглед на което
било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
1
чл.410 ГПК, образувано частно гражданско дело по описа на ПРС, VІІІ гр. с.,
по което била издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК и дадени указания за предявяване на установителен иск,
като пред настоящия съд е предявена и исковата молба, с която се
претендират исковите суми.
От ответника, чрез назначения му от съда особен представител адв. Д. Б., е
постъпил писмен отговор, в който се сочи, че в издадената от ответника
разписка не се съдържа признание относно това, че че сумата е предоставена
в заем. Оспорено е съдържанието и подписа на ответника в разписката и е
поискана съдебно-почеркова експертиза, с формулирани задачи в отговора.
Пловдивски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от
правна и фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр. д. № 4670/2021г. по описа на ПРС, 8 гр.с., е видно,
че по заявление на И. Д. Н., ЕГН ********** е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника К. Б.
Б., ЕГН ********** за вземания, предмет на настоящия иск. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на член 47, ал. 5 от ГПК,
като са дадени указания до заявителя за предявяване на уст. иск в
едномесечния срок, като искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК, с оглед на
което е налице правен интерес от предявения установителен иск и същият се
явява процесуално допустим.
При разпределение на доказателствената тежест съдът е указал на ищеца,
че следва да установи наличието на валидно правоотношение по договор за
заем, сключен между ищеца и ответника на посочената дата, въз основа на
който ищецът е предоставил на ответника сумата от 5750 лева, а ответникът
е поел задължението да я върне на уговорения падеж; че ответникът е
изпаднал в забава, размерът на лихвата за забава.
В доказателствена тежест на ответника е да проведе насрещно доказване,
както и установи неистинността на положения за ответника подпис в
разписката.
Видно от представената разписка по приложеното частното гр. дело се
установяват обостоятелствата, че на ************г. ответникът Б. е получил
/взел/ от ищеца сумата от 5750 лева.
От изслушания по делото свидетел на ищеца М. А., става ясно, че К. е поел
задължението да върне дадените му пари в срок до **** година, като
свидетелят присъствал при съставяне на разписката.
Съгласно изслушаното заключението на вещото лице И. Ч., неоспорено от
страните, изготвено компетентно и обективно, се установява, че подписът в
разписката е на ответника.
Договорът за заем за потребление (паричният заeм) е неформален, реален,
2
едностранен, възмезден или безвъзмезден, и комутативен – правните
последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази
сделка – уговорената парична сума, като за заемодателя възниква
притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в
същата валута и размер. В настоящия случай от представената разписка се
установява предаването на сумата от ищеца на ответника. В разписката не е
посочено основанието за предаване на сумата, но от разпита на свидетеля се
установява, че сумата е предадена в заем, която е следвало да се върне до
**** година, а не в рамките на ****** година, каквито са твърденията в
исковата молба. В Решение № 82 от 12.05.2015 г. по гр. дело № 5122/2014 на
ВКС, III г.о. и Решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр. дело № 167/2011 г. на
ВКС, ІV г.о. е налице произнасяне по въпроса за приложението на
разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК при доказване на договор за заем, над
определената в закона стойност. В цитираните съдебни актове е прието, че в
производството по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД в случай, че
предаването на паричната сума е установено – налице е писмен документ за
предаване на сумата, но липсват данни, на какво основание е направено това,
за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със
свидетелски показания. Със свидетелските показания, за които няма
установена забрана, е установено основанието за предаване на процесната
сума, поради което съдът счита, че ищецът е доказал съществените елементи
на договора за заем, с оглед на което претенцията за предоставената в заем
сума в размер на 5750 лева се явява доказан и следва да се уважи като
основателен.
Относно претенцията за заплащане на лихва за забава върху предоставената
в заем сума, с оглед установения факт от свидетеля, че заемната сума е
следвало да се върне в рамките на една година, следва да се счете, че
ответникът е изпаднал в забава след изтичането на една година от предаване
на сумата, поради което искът относно лихвата за забава ще се уважи само
относно периода 15.06.2018г. до 15.03.2021 г. Същият възлиза в размер на
1650,21 лева, като за разликата над този размер до пълния предявен размер
от 1896,05 лева, искът ще се отхвърли като недоказан.
По разноските.
Възражението на ответника за прекомерност на платеното от ищеца адв.
3
възнаграждение е неоснователно, тъй като определеното възнаграждение е
съобразено с фактическата и правна сложност на делото, и не надхвърля
определения в член 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 2014г. за минималните
размери на адв. възнаграждения минимум.
С оглед изхода от спора, на база уважената част от исковете на ищеца ще се
присъдят разноски по съразмерност в исковото производство в размер на
общо 1602,20 лева, а в заповедното производство в размер на 818,88 лева.
На особения представител на ответника следва да се заплати
възнаграждение в размер на 712 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. член 422 ГПК, вр. член 415
ГПК, вр. с член 240 ЗЗД и член 86 ЗЗД в отношенията между И. Д. Н., ЕГН
********** и К. Б. Б., ЕГН **********, че К. Б. Б., ЕГН ********** дължи на
И. Д. Н., ЕГН ********** сумата от 5750 лева, на основание сключен договор
за заем от *********г., с падеж – ********г.; лихва за забава в размер на 1
650,21 лева за периода 15.06.2018г. – 15.03.2021г., ведно със зак. лихва върху
главницата, считано от 16.03.2021г. до окончателното й плащане, за което
парчно вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
член 410 ГПК по ч. гр. д. № 4670/2021г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска касателно лихвата за забава за разликата над уважения размер от 1650,21
лева до пълния предявен размер от 1896,05 лева, като недоказан и
неоснователен.
ОСЪЖДА К. Б. Б., ЕГН ********** да заплати на И. Д. Н., ЕГН
********** разноски в заповедното производство в размер на 818,88 лева и
разноски в исковото производство в размер на 1602,20 лева.
На адв. Д. Б. да се издаде РКО за сумата от 712 лева за адв.
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
4