Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 219 26.06.2023
год. гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно
заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М.
Русев адм. дело № 17 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК
във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на „Биг епъл интернешънъл“ЕООД, представлявано от управителя
У.К., подадена чрез пълномощника му адв. С.Х. против Ревизионен акт №Р-16002421001194-091-001/20.09.2022 год., издаден от С. П.П. на длъжност Началник
на сектор, възложил ревизията и М.Г.Г. на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение №586/ 25.11.2022 год.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.
Пловдив при ЦУ на НАП, с който допълнително е начислен ДДС в размер на
459 052.30 лв. и лихви в размер на 85 299.01 лв.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт,
по съображения за неговата необоснованост, за издаването му в нарушение и при неправилно
приложение на материалния закон. Жалбоподателят изразява несъгласие с
констатациите на органите по приходите, че следва да се начисли данък добавена
стойност на декларираните доставки като ВОД, като облагаеми на територията на
страната с 20%. Твърди, че са представени всички изискуеми документи, визирани
в чл.45 от ППЗДДС, във връзка с осъществения ВОД, които установяват, че стоките
по процесните доставки, са били транспортирани от територията на страната до
територията на друга държава членка на ЕС - в случая И.. В тази връзка посочва,
че освен фактурите за доставка, в които е посочен идентификационния номер на
получателя, са били представени и заверени от получателя копия от международни
товарителници (CMR), които удостоверяват получаването на стоките в И., както и
писмено потвърждение от получателя, наименувано „декларация за получена стока“.
Счита, че са погрешни направените от органите по приходите изводи за липса на
реквизити в тези документи без да бъде изследвано подробно тяхното съдържание. Заявява,
че почти във всички ЧМР е посочена поставени дата на получаване на стоките, но
дори в някои да е пропусната, то тя се извежда от представените потвърждения. По
отношение на обстоятелството, че в кл.24 на Международните товарителници е поставен
печат на друго дружество, а именно на KLP di Luigi Imparato, се сочи, че това е
логистична фирма, която действа от името на получателя по процесните ВОД - SDI societa
a responsabilita limitata semplifica /SDI SRLS/. В тази връзка жалбоподателят изтъква,
че с възражението против ревизионния доклад е било представено споразумение от
01.08.2019 год. между тези две дружества за наем на помещение от 50.00 кв. м. в
стопанисваното от „KLP“ хале, както и фактури за предоставени логистични услуги
и такива по разтоварване, складиране и товарене. Отделно от това, според
жалбоподателя, фактическото осъществяване на доставките се потвърждава и от
извършените плащания по банков път, което се установявало по категоричен начин
от приложените извлечения от банковата му сметка. Изложени са и
доводи, обосновани с практиката на СЕС (Решение на Съда на ЕО от 27.09.2007 год.
по дело С-409/04 год., Teleos), че дори и да се приеме, че фактите, удостоверени с представените по
чл.53, ал.2 от ЗДДС и чл.45 от ППЗДДС доказателства, са поставени под съмнение
от други косвени доказателства, отново следва да се приложи режимът за
вътреобщностна доставка, тъй в случая доставчикът е действал добросъвестно. По
подробно изложените в жалбата съображения е направено искане Ревизионен акт №Р-16002421001194-091-001/20.09.2022
год., потвърден с Решение №586/25.11.2022 год. на Директора на Дирекция ОДОП –
Пловдив, да бъде изцяло отменен, като незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Поддържа, че обжалваният ревизионен акт е правилен и законосъобразен, по
съображения подробно изложени в представено по делото писмено становище.
Представителят на
Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на жалбата,
тъй като счита, че от събраните по делото доказателства се установява реалното
извършване на доставките по процесните фактури.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Със Заповед за
възлагане на ревизия №Р-16002421001194-020-001 от 26.02.2021 год., издадена от С.
П.П. на длъжност Началник на сектор /лист 354, т.IV по делото/, на основание
чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на „Биг епъл
интернешънъл“ЕООД, ЕИК *********, с обхват задължения за данък върху добавената
стойност за периода от 01.01.2018 год. до 31.01.2021 год. Ревизията е възложена
на екип от ревизори в състав: М.Г.Г. - главен инспектор по приходите
/ръководител на ревизията/ и Г.С.З. – главен инспектор по приходите. Срокът за
извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на
връчване на заповедта, което е сторено на 05.03.2021 год. по електронен път
/лист 359, т.IV от делото/. Със Заповед за изменение на ЗВР №Р-16002421001194-020-002/04.06.2021
год. /лист 327, т.III от делото/, издадена и подписана от С. П.П., срокът за
извършване на ревизията е удължен до 05.08.2021 год. Производството по
извършване на ревизията е било спряно със Заповед №Р-16002421001194-023-001/14.07.2021
год. /лист 223, т.III от делото/, на основание чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК – във
връзка с открита административна процедура по обмен на информация между
компетентните органи на Република България и И., считано до 14.03.2022 год. Със
Заповед №Р-16002421001194-143-001/15.03.2022 год. /лист 134, т.III от делото/,
на основание чл.35 от ДОПК производството е било възобновено, като срокът за
завършване на ревизията е определен на 06.04.2022 год. С Искане за продължаване
срока за извършване на ревизия №Р-16002421001194-Д49-001/ 28.03.2021 год. /лист
85, т.III от делото/ до Изпълнителния директор на НАП е направено предложение
срокът за завършване на ревизията на „Биг епъл интернешънъл“ЕООД да бъде
продължен до 06.07.2022 год. поради необходимостта от извършване на всички
процесуални действия за изясняване на фактическата обстановка и правилното
определяне на данъчните задължения на ревизираното лице. Със Заповед
№Р-16002421001194-ЗИД-001/29.03.2022 год. /лист 71, т.III от делото/
изпълнителния директор на НАП, на основание чл.114, ал.4 от ДОПК е удължил
срока за извършване на ревизията до 06.07.2022 год. Въз основа на посочената заповед от С. П.П.,
на длъжност началник сектор в ТД на НАП Пловдив е издадена ЗИЗВР
№Р-16002421001194-020-003/29.03.2022 год. /лист 72, т.III от делото/, с която е
определен срок за завършване на ревизията до 06.07.2022 год. Заповедта за
възлагане на ревизия и заповедите за изменение на ЗВР, са издадени в електронен
вид и подписани с валиден към датата на полагането му квалифициран електронен
подпис от длъжностното лице, посочено като издател в съответното длъжностно
качество.
В хода на ревизията са
предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени
искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото
лице и от трети лица; извършени са справки и са съставени протоколи за
извършени насрещни проверки; отправени са искания за обмен на информация до
компетентните органи на И.; предприети са действия по налагане на предварителни
обезпечителни мерки. Извършените процесуални действия и събраните в хода на
производството доказателства, са подробно описани в РД.
Въз основа на
извършената на дружеството ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от
определения със ЗВР ревизиращ екип – М.Г.Г. на длъжност главен инспектор по
приходите (ръководител на ревизията) и Г.С.З. на длъжност главен инспектор по
приходите е съставен и подписан Ревизионен доклад №Р-16002421001194-092-001 от 15.07.2022
год. /лист 357-382, т.II от делото/, с който по отношение на ревизираното лице
„Биг епъл интернешънъл“ЕООД гр. Чирпан, се предлага установяване на задължения
за данък върху добавената стойност и прилежащи лихви за просрочие към тях,
изчислени към 15.07.2022 год. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“
като електронен документ и е подписан с електронни подписи от М.Г. и от Г.З.,
като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване
валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото на оптичен
носител.
В хода на проведеното
ревизионно производство са направени следните, относими към предмета на делото,
фактически констатации:
Установено било, че
през ревизираните периоди „Биг епъл интернешънъл“ЕООД извършва търговия с
трикотажни стоки (платове, калъфи за диван, пижами и др.), внос от Турция и
последващото им реализиране към клиенти от страни членки на ЕС, предимно И..
Констатирано е също, че дружеството ползва под наем офис на територията на
Митница Пловдив и склад с наемодател „Уест ийст спедишън“ЕООД.
В ревизионният доклад е
посочено, че за всеки от ревизираните периоди дружеството е декларирало в
дневниците за продажби и в справките-декларации по ЗДДС вътреобщностни доставки
(ВОД) на стоки по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗДДС, които се облагат с нулева
ставка на основание чл.53, ал.1 от ЗДДС, което представлява 100% от
реализирания му оборот. Отбелязано е, че през ревизираният период задълженото
лице не е декларирало доставки с място на изпълнение на територията на
страната, облагаеми със ставка 20% в съответствие с разпоредбите на чл.86 от ЗДДС. Посочва се, че ВОД са отразени в кл. 15 „данъчна основа на ВОД на стоки“
в подадените СД и в кл. 3 на VIES-декларация, съгласно разпоредбите на чл.125,
ал.2 от ЗДДС. Констатирано е, че общо декларираните ВОД на стоки за ревизирания
период е в размер на 4 786 169.54 лв., от които 2 295 261.50
лв. към контрагент от И. SDI Societa A Responsabilita Limitata Semplifica /SDI SRLS/ с валиден (към датите на
доставките) ДДС номер: IT04427630613. От направена справка в ИМ на НАП е
установено, че SDI SRLS с VIN IT04427630613 е с регистрация за целите на ДДС от
11.07.2019 год., която е прекратена, считано от 29.06.2021 год. Именно за тези
доставки органите по приходите са установили, че не са изпълнени условията на
чл.7, ал.1 от ЗДДС и с РА са начислили ДДС в размер на 459 052.30 лв.
С цел установяването на
факти и обстоятелства от значение за коректното определяне на данъчните
задължения на „Биг епъл интернешънъл“ЕООД на основание чл.37, ал.3. чл.53 и
чл.56. ал.1 от ДОПК му е било връчено искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ №Р-16002421001194-040-001/10.03.2021
год. /лист 107, т.IV от делото/ С него е изискана цялата заведена счетоводна
отчетност за периода от 01.06.2018 год. до 31.01.2021 год., счетоводни
регистри, оборотни ведомости, главна книга, аналитични регистри, достъп до първичните
и вторичните счетоводни документи, банкови извлечения, копия на договори с
контрагенти и анекси към тях и пр. Конкретно, във връзка с декларирания ВОД към
SDI SRLS e изискано да се представят всички документи, с които разполага
ревизираното лице, доказващи действителността на извършените доставки, съгласно
чл.45 от ППЗДДС - транспортни документи /ЧМР/, фактури за извършен транспорт на
ВОД и документи за извършени плащания за транспорт на ВОД. Изискано е да се
представи информация за това кой е извършил транспорта на стоките и за чия
сметка, както и заверени копия на договори, налична търговска кореспонденция
между задълженото лице и получателя по фактурите SDI societa a responsabilita
limitata semplifica, И.; банкови документи за извършени разплащания от клиента,
както и информация за начина на осъществяване на контакт с клиента, кои лица
/представители на дружествата/ са договорили условията по доставките и пр. Изискани
са и справки по образец.
В изпълнение на тoва
искане, от страна на „Биг епъл интернешънъл“ ЕООД с вх. №ВхР-1743/ 25.03.2021 год.
/лист 214, т.IV от делото/ са били представени писмени обяснения, в които е
посочено: „За ревизираният период дружеството е закупувало основно платове от
Китай и Турция и ги е продавало в ЕС, предимно И.. Няма сключени договори.
Транспортните разходи или са за сметка на „Биг епъл интернешънъл“ЕООД или за
сметка на клиента в зависимост от договорките между фирмите“. Представени са извлечения
от банкови сметки за извършено разплащане /лист 124-151, т.IV от делото/; попълнени
Справки по образец Сд41-Сд 46 и справки за притежавани недвижими имоти и МПС и
справка за активите на дружеството, използвани за стопанската дейност за
ревизираният период /лист 216-220, т.IV от делото/; Оборотни ведомости за
период 2018 год., 2019 год., 2020 год. и 01.2021 год./л.220, гръб – 224, т.IV
от делото/; Главна книга за 2018 год., 2019 год., 2020 год. и 01.2021 год.
/лист 225-229, т.IV от делото/; Инвентарна книга за 2018 год., 2019 год., 2020 год.
и 01.2021 год., в която няма данни /лист 230-231, т.IV от делото/; Аналитичен
регистър на гр.20, гр.30, гр.40, гр.41, гр.49, гр.50, гр.60, гр.61, гр.70 за
2018 год., 2019 год., 2020 год. и 01.2021 год. /лист 232-267 и лист 175-213,
т.IV от делото/; както и инвойс фактури за извършени продажби към SDI SRLS, И. с
предмет плат полиестер, калъфи за диван и фотьойли, пижами и Международни
товарителници (ЧМР) към тях /лист 152 и сл., съотв. лист 271-299, т.IV от
делото/.
Във връзка с така
представените документи, касаещи доставките към SDI SRLS, И., органите по
приходите са посочили, че не са представени потвърждения от този клиент за
получена стока. Изтъкнато е, че от приложените транспортни документи - ЧМР към
всяка фактура за ВОД е видно, че липсва точен адрес на разтоварване на стоката.
Освен това е констатирано, че в кл. 24 на ЧМР не
е посочено място и дата на доставка, а са положени само печати и подписи (без
име) на други дружества, а не на SDI SRLS. Отбелязано е, че в много от клетките
на ЧМР данните са нечетливи, а от страна на ревизираното лице не е уточнено
къде се доставят стоките – на самия получател или в друг склад. По отношение
разплащането по доставките, ревизиращите органи са посочили, че от
представените банкови извлечения е видно, че са налице частични плащания,
извършени от сметка в банка DUMMY IN KBC BANK N.V., Белгия, като не е ясно чия
е банковата сметка, от която постъпват плащанията. Изтъкнато е, че в
основанията за плащане липсват данни по коя конкретна фактура се плаща.
С оглед на така констатираните обстоятелства, с ИПДПОЗЛ
№Р-16002421001194-040-002/21.03.2022 год. /лист 87, т.III от делото/., от
органите по приходите допълнително са изискани непредставени транспортни
документи, фактури и потвърдителни писма. Отново е изискано да се уточни за чия
сметка е транспорта на стоките, както и да се приложат всички съпътстващи
стоката документи, от които да е видно: маршрута на движение на стоката, от
къде/населено място, кой обект конкретно/ е натоварена стоката, от кои лица -
служители на коя фирма; местонахождение на обекта, където е разтоварена стоката; кои лица са приели стоката в обекта на
получателя. Изрично е изискано да се представят обяснения кой е точният
получател по доставките, тъй като е констатирано разминаване във вписаното
наименование на дружеството получател, посочено в кл.24 на представените вече
ЧМР.
В отговор с вх. №ВхР-2136/05.04.2022 год. /лист 99, т.III от делото/ от
ревизираното лице, са представени единствено писмени обяснения, в които се
заявява, че „транспорта на стоката по
всички фактури е за сметка на клиента, като стоката, която пристига в
контейнери на митница Пловдив се обмитява и освобождава, след което ако не се
претоварват веднага в камиони да тръгнат към клиентите, стоките се съхраняват
за кратко до организирането на транспорта в склад под наем, находящ се на
територията на митница Пловдив, ползван под наем от „Уест Ийст Спедишън“ЕООД.
Разтоварването на стоката се извършва от собственика У.К. и от служители на
фирмата наемодател. Организацията на транспорта се извършва от служителката на
дружеството - И.Б.. От склада стоката се натоварва в камион, обикновено
маршрута е Пловдив-Кулата-Игуменица /Гърция/, където се качват на ферибот и
заминават за И. на пристанище Бари или Бриндизи, от там стоката отива към
клиента SDI societa' a responsabilita' limitata semplifica. Същият разполага
със склад под наем, собственост на фирма за логистика KLP di iparato luigi,
находящ се на адрес 81030 Telerola/CA/, via Consortile asi vega 1, complesso
Marican, които получават стоката от тяхно име и я разтоварват в склада.“
По отношение на
транспорта на стоките, въз основа на представените транспортни документи (CMR),
ревизиращите органи са констатирали, че основен превозвач е „Аврамов Транс 17“ООД,
с изключение на две от доставките, за които е посочен превозвач ЕТ„С.П.“. В
тази връзка и с цел изясняване
на всички обстоятелства относно извършеният превоз към И., са били извършени
проверки на посочените лица, като са им били изискани документи по реда на
ДОПК. По повод на две връчени ИПДСПОТЛ /лист 56, и лист 233, т.III от делото/ ЕТ
„С.П.“ дава идентични по съдържание обяснения /лист 64 и 237, т.III от делото/,
а именно, че никога не е издавал фактури за превоз, нито е извършвал транспорт
на стоки от името на „Биг епъл интернешънъл“ЕООД.
На другия превозвач „Аврамов
транс 17“ООД е била извършена насрещна проверка, приключила с протокол №
П-16001621058078-141-001/ 05.05.2021 год. /лист 367, т.III от делото/, в
констативната част на който е отразено, че в хода на проверката е било връчено
ИПДПОЗЛ с №П-16001621058078-040-001/31.03.2021 год. /лист 73, т.IV от делото/
на лицето Д.И.А., в качеството му на представляващ „Аврамов транс 17“ООД. В
изпълнение на това искане, с вх. №ВхР-2111/21.04.2021 год. /лист 79, т.IV от
делото/, „Аврамов транс 17“ООД декларира, че са извършвани транспортни услуги
за „Биг епъл интернешънъл“ ЕООД. Издавани са фактури и ЧМР. Представени са
платежни нареждания за получени суми. Според декларация от управителя,
договарянето е ставало чрез телефонен разговор, няма сключвани договори и
анекси. „Всеки курс е индивидуален и връзката с товародателя се осъществявала
единствено и само чрез телефонен разговор “. Приложен е Лиценз №17940 за
осъществяване на международен превоз на стоки. При прегледа на представените от
този превозвач документи, ревизиращите органи са констатирали, че в приложените
ЧМР-товарителници, получателите по доставките са дружества, различни от SDI societa
a responsabilita limitata semplifica.
В хода на ревизията е
било изпратено и Искане №Р-16002421001194-041-014 /01.07.2021 год. /лист 239,
т.III от делото/ до ОД на МВР Хасково, относно преминавания на МПС, чиито рег.
номера са посочени в транспортните документи, през ГКПП на Република България.
Получен е отговор с вх. №ВхР-3879/03.08.2021 год. /лист 243 и сл., т.III от
делото/ Приложена е справка (167 стр.) за задграничните пътувания, регистрирани
влизания/излизания на територията на Република България на посочените в
искането МПС. Въз основа на данните от тази справка в РД е посочено, че
вписаните в ЧМР данни, не отговарят на данните от справка от МВР относно
излизанията на МПС извън границите на страната.
Отбелязано е, че за голяма част от ЧМР е констатирано, че
удостоверяват превоз към други италиански клиенти на ревизираното лице.
Междувременно, в хода
на ревизионното производство, считано от 14.07.2021 год. по отношение на SDI societa'
a responsabilita' limitata semplifica е била открита административна процедура
за обмен на информация между компетентните органи на Република България и И. /лист
231, т.III от делото/. В РД е посочено, че е изискана информация, доказателства
и потвърждение за реално осъществени и декларирани ВОП на стоки от италианския
търговец на обща стойност 1 125 551.00 EUR, както и доказателства за
разплащане по доставките. Изискано е да се установи кое лице е предало и кое
лице е получило стоката; точен адрес на обекта, където са получени стоките; кой
стопанисва този обект през периода от м.02.2020 год. до м.01.2021 год.; има ли
условия за съхранение на стоките.
По повод на това
запитване е получен отговор /лист 127 и сл., т.III от делото/, според който: „Компанията е прекратена на 22.04.2021 год.
Г-н Б.В., като законен представител е „непроследим/неоткриваем“, поради което
нямаме никаква документация. Следва да се отбележи, че към днешна дата дружеството
е обект на разследвания в прокуратурата.“ Ревизиращите органи отбелязват,
че от допълнение е получена и информация, че: „Фирмата е отписана от Националния търговски регистър на 28.07.2021 год.
и премества седалището си в България на следния адрес: BORBA N.8A - P. 5*-
APP.54 - PLOVDIV - REG. PLOVDIV. На 18.11.2021 год. италианската данъчна
администрация изпраща призовка до г-н Б.В. (законен представител на SDISRL), но
отговор не е предоставен. При направени опити за връзка с дружеството, контакт
не е осъществен и не са представени документи.“
Във връзка с
представената информация, относно смяната на адреса на италианското дружество,
е извършено посещение на посочения адрес в България, с цел осъществяване на
контакт с представител на SDI societa' a responsabilita' limitata semplifica и
събиране на необходимите доказателства. Посещението е документирано с Протокол
№1760641/04.04.2022 год. /лист 66, т.III от делото/, в който е отразено, че при
проверката е проведена среща с г-жа, която живее на този адрес. Тя дава
информация, че управителят Б.В. е регистрирал SDI societa' a responsabilita'
limitata semplifica на посочения адрес, но не живее там и няма връзка с него.
С оглед предоставените
данни от италианската администрация, в РД е посочено, че в случая липсват
доказателства относно декларирани данни от италианският контрагент, обекта на
съхранение на стоката, адрес на същия и по силата на какви документи се е
ползвал същият, не се изяснява към настоящият момент съхранява ли се стока в
обекта на италианското дружество, както и данни за лицата, които са получавали
стоките в И., какъв е произхода на средствата, с които италианският търговец е
финансирал дейността си, има ли подадени данни за получени заеми, кредити и др.
финансиране и т.н.
При така установените факти, ревизиращите органи са обосновали
заключение, че представените ЧМР не са с достоверно съдържание и не могат да
бъдат приети като документи, отговарящи на условията на чл.45, т.2 от ППЗДДС. В
тази връзка е посочено, че съществуването на такива документи, удостоверяващ
транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга
държава и получаване на стоката от клиента, е едно от съществените условия да
се приложи, регламентираната в чл.53, ал.1 от ЗДДС нулевата ставка на данъка.
С оглед на това, в РД е
констатирано, че в конкретния случай по фактурите, издадени на SDI societa a
responsabilita limitata semplifica, ревизираното дружеството не може да докаже
извършване на ВОД, поради което и на основание чл.53, ал.1 и 2 от ЗДДС и чл.45,
ал.1 и 2 от ППЗДДС, следва да се начисли данък добавена стойност на
декларираните доставки като ВОД, като облагаеми на територията на страната с
20%. Въз основа на описаното и на основание чл.86, ал.1 от ЗДДС, във връзка с
чл.84 от ЗДДС на ревизираното лице е начислен ДДС в размери и по периоди, както
следва: за м. 02.2020 год. - 75 485.76 лв.; за м.07.2020 год. -
55 752.78 лв.; за м.09.2020 год. - 76 476.65 лв.; за м. 10.2020 год.
- 15 374.58 лв.; за м.11.2020 год. - 37 944.63 лв.; за м.12.2020 год.
- 110 304.73 лв. и за м.01.2021 год. - 87 713.17 лв.
Ревизионният доклад е
връчен по електронен път на ревизираното лице на 25.07.2022 год., съгласно
удостоверение за извършено връчване по електронен път (лист 386, т.II от
делото).
Срокът за подаване на възражение и представяне на доказателства е бил
удължен по молба на ревизираното лице до 08.09.2022 год., видно от уведомление
№Р-16002421001194-РУС-001/08.08.2022 год./лист 351, т.II от делото/.
На основание и в срока
по чл.117, ал. 5 от ДОПК от ревизираното лице /чрез пощенски оператор – лист 191,
т.I от делото/ на 08.09.2022 год. е подадено възражение, регистрирано с
вх.№K7-56/09.09.2022 год. /лист 309 и сл, т.II от делото/, с което оспорва
изцяло направените от органите на приходната администрация констатации и
изводи, като счита същите за необосновани. В тази връзка се изтъква, че в
нарушение на материалния закон не са признати, декларираните като ВОД доставки
на стоки към италианското дружество SDI SRLS. По подробно изложени съображения
се възразява срещу предложените за установяване задължения за ДДС. Представени
са и допълнителни документи по опис /лист 310, гръб – лист 313, т.II от делото/,
както следва: заверени копия на фактури към SDI societa' a responsabilita' limitata
semplifica IT04427630613, инвойси, банково извлечение за плащане по фактурата,
ЧМР, фактура за транспорта, декларации за получена стока, заверено копие на
договор от 01.08.2019 год. /лист 196 – лист 246, лист 273-308 и от лист 314 –
лист 350, т.II от делото/, за които заявява, че желае да бъдат обсъдени и взети
предвид от ревизиращите органи.
Въз основа на
съставения Ревизионен доклад № Р-16002421001194-092-001/ 15.07.2022 год. и на
основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от С. П.П. на длъжност Началник на сектор,
възложил ревизията и М.Г.Г. на длъжност главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, е издаден Ревизионен акт № Р-16002421001194-091-001/20.09.2022
год., с който на „Биг епъл интернешънъл“ЕООД са установени задължения по ЗДДС в
общ размер на 459 052.30 лева и лихви за просрочие в размер на 85 299.01
лева. Възражението срещу РД, в частта, с която се предлага да бъде начислен ДДС
на декларираните доставки като ВОД към SDI SRLS, е преценено като неоснователно,
като са изложени подробни мотиви относно наличието на основания за извършеното
облагане. Издателите на ревизионния акт са коментирали и представените към
възражението документи, като са посочили, че те по никакъв начин не променят
установените при ревизията факти и обстоятелства и направените фактически и
правни изводи. Посочено е, че тези документи не са били представени в хода на
ревизията, въпреки, че са изисквани многократно и изрично от ревизираното лице,
както и от превозвачите, при извършените им насрещни проверки. Обосновано е заключение,
че така представените документи са съставени единствено за целите на
ревизионното производство. По отношение на представените потвърждения за
получена стока е посочено, че същите представляват документ - Декларация за
получена стока, съставена на два езика - български и италиански. При анализа на така представените декларации за получена стока,
издателите на РА са констатирали, че потвържденията съдържат информация, че се
получава стока по проформа Фактура, чийто
номер е различен от този на Фактурата, с която е деклариран ВОД. Изрично се
подчертава, че тези проформа фактури не са представени от ревизираното лице
нито по време на ревизията, нито и към настоящото възражение. Направен е извод,
че с оглед на изложеното, не може да се установи, дали стоката, за която се
твърди, че е получена в декларациите, е същата, която е посочена във фактурите
за ВОД, издадени от „Биг епъл интернешънъл“ЕООД на SDI SRLS. Отделно от това се
сочи, че като получател на стоките в тези декларации е вписано лице, което е
служител в друго дружество – KLP di Luigi Imparato. В тази връзка е обсъден и
представения към възражението договор от 01.08.2019 год. /лист 242, т.II от
делото/, сключен между KLP di Luigi Imparato с VAT IT08823561212 и SDI SRLS,
съгласно който първото дружество декларира „готовност” да отдаде помещение под
наем на второто с площ 50.00 кв.м. и наличното оборудване и допълнителни площи
срещу предварителна заявка. Договорът е с неопределен срок. Според органите по
приходите в договора не е посочено, че стоката ще бъде приемана от служител на
KLP di Luigi Imparato. Посочено е, че подобен извод не може да се направи и от
представените към договора три фактури /лист 244 – лист 246, т.II от делото/,
чийто предмет е товарене, разтоварване, складиране и логистика. Изтъкнато е, че
от тези документи не става ясно в какъв период и точно какви площи се използват
от SDI SRLS, дали е било във връзка със съхранение на стока, от кои доставчици
и пр. По отношение на приложените към възражението фактури за транспорт,
издадени от „Аврамов транс 17“ЕООД на SDI SRLS, в РА е отбелязано, че същите не
са били представени в хода на ревизията, включително и при извършената насрещна
проверка на този превозвач и не е ясно как ревизираното лице се е сдобило с
тях, след като не е страна по сделката, посочена в тях. Предвид изложените
обстоятелства, в РА е прието, че представените към възражението документи,
касаещи сделките с SDI societa' a responsabilita' limitata semplifica не могат
да бъдат кредитирани като годни доказателствени средства за извършване на ВОД
от ревизираното лице към посочения клиент в издадените от него фактури. Ревизионният
акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с
квалифицирани електронни подписи от С. П. и М.Г., като доказателства за датата
и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите
към тази дата, са представени по делото на оптичен носител.
Ревизионният акт е
връчен на „Биг епъл интернешънъл“ ЕООД на 22.09.2022 год. по електронен път,
съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС
„Контрол“/лист 30, т.I от делото/.
В срока по чл.152, ал.1
от ДОПК, „Биг епъл интернешънъл“ЕООД е обжалвало издадения ревизионен акт по
административен ред с подадена на 03.10.2022 год. до Директора на Дирекция ОДОП
гр. Пловдив жалба, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково с вх.№ВхК-6489/
03.10.2022 год. /лист 188, т.I от делото/. Към жалбата по повод писмо изх. №20-33-99#1/21.10.2022
год. /лист 50, т.I от делото/ под опис са представени заверени копия на
процесните инвойс фактури и Международни товарителници /лист 52 – лист 186, т.I
от делото/.
С Решение №586/25.11.2022
год. директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –
Пловдив, на основание чл.155 ал.2 от ДОПК и след като е разгледал жалбата по
същество, е потвърдил изцяло Ревизионен акт №Р-16002421001194-091-001 от
20.09.2022 год., издаден на „Биг епъл интернешънъл“ЕООД, с който допълнително е
начислен ДДС в размер на 459 052.30 лева и лихви 85 299.01 лева. След
обсъждане на всички оплаквания на ревизираното лице за издаване на ревизионния
акт в нарушение на процесуалния и на материалния закон, с решението на
Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив са потвърдени констатациите въз основа на
които е прието, че не е доказано извършването на ВОД по фактурите, издадени от „Биг
епъл интернешънъл“ЕООД с получател SDI societa a responsabilita limitata
semplifica, И.. Посочено е, че тъй като режимът на ВОД е изключение от общия режим на доставките, които
като правило се облагат със ставката в държавата на доставчика, доказването на
техния вътреобщностен характер е в тежест на доставчика. Прието е, че с представените документи,
ревизираното лице не е успяло да докаже транспортирането на стоките по
процесните фактури и напускането им на територията на страната. Подчертава се,
че една от фирмите посочена като превозвач – ЕТ „Стойко Нейчев“, изцяло отрича
да е извършвала транспортни услуги на жалбоподателя. По отношение на другия превозвач
– „Аврамов транс 17“ООД се отбелязва, че същият е потвърдил транспорта, но в част
от представените транспортни документи - международни товарителници (ЧМР),
липсват съществени реквизити, като дата на получаване, имена и подпис на лицата
изпращач и получател на стоките. Сочи се също така, че са налице ЧМР, в които
като получатели са вписани други дружества. По повод на представените с
възражението множество документи, се акцентира, че остава неясно защо
ревизираното лице не ги е представило в хода на ревизията, въпреки че всички
доказателства са изискани по реда на ДОПК, чрез връчени искания за представяне
на документи. Според решаващият орган, представените документи, с които
жалбоподателят се стреми да установи транспортирането на стоките по процесните
фактури, са противоречиви и неистински и не могат да обосноват безспорен извод,
че стоките са напуснали територията на страната и са налице ВОД. С оглед на това и по аргумент на
чл.17, ал.2 от ЗДДС, че място на изпълнение при доставка на стока, която се
изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е
местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или
започва превозът и, както и че стоките са били изписани от патримониума на
предприятието (видно от представените оборотни ведомости по периоди и от
справките за стоков поток), в решението е прието, че правилно с РА продажбата
на въпросните стоки е обложена със ставката по чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС в
размер 20%.
Решение №586/25.11.2022
год. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, е връчено на „Биг епъл
интернешънъл“ЕООД по електронен път на 07.12.2022 год. /лист 16, т.I от
делото/.
По делото са
представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаването и обжалването по административен ред
на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа,
възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата,
подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА,
РД, ЗВР и ЗИЗВР, ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните
документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен
подпис,
както и доказателства, представени и събрани по искане на оспорващото
дружество. С молба от процесуалния представител на жалбоподателя /лист 3 и сл.,
т.V от делото/ в първото по делото заседание, са представени и приети като
доказателства заверени от него документи под опис – проформа инвойс фактури, лицензи
за международен автомобилен превоз на товари, талони на МПС, договор за наем на
МПС и трудови договори. Допълнително в с.з. на 18.04.2023 год. с молба /лист 112,
т.V от делото/ са представени и приети като доказателства 6 /шест/ броя фактури
за наем на склад и логистика, издадени от KLP di Imparo Luigi на клиента SDI
SRLS с превод от италиански език, ведно с извлечение от масивите на
италианската приходна администрация, от които е видно, че същите са декларирани
пред нея.
За изясняване на
обстоятелствата по делото, по искане на жалбоподателя, е назначена и изпълнена
съдебно – счетоводна експертиза /лист 137 – лист 158 в том V от делото/. Съгласно
заключението счетоводството на „Биг епъл интернешънъл“ЕООД е водено редовно.
Жалбоподателят е осчетоводил приходите от процесните ВОД, като същите не са
били сторнирани от ревизиращите органи. Вещото лице, съобразно поставените му
задачи, е посочило, че процесните фактури са изцяло свързани с основния предмет
на дейност на дружеството жалбоподател през ревизирания период - продажба на
платове. Въз основа на извлеченията от банковата сметка на жалбоподателя в
банка „ОББ“АД, вещото лице заявява, че фактурите, издадени от „Биг епъл
интернешънъл’’ЕООД” са напълно заплатени от получателя SDI sosiets a
responsabilita limitata semplifica. В табличен вид, вещото лице е представило
връзката между всяка една от процесните фактури и представените за първи път с
молба от процесуалния представител на жалбоподателя /лист 3, т.V от делото/
проформа фактури. Според заключението, връзката между проформа фактурите и фактурите
се установява от съдържанието на самите фактури, в които е цитирана проформа
фактурата, по която е извършено плащането, както и от банковите извлечения, в
които като основание за плащане е посочен номера на проформа фактурата, за
която се отнася превода. Посочва, че освен в платежните документи, номера на
проформа фактурите е посочен и в ЧМР-то, с което се транспортира стоката. Отново
в табличен вид експертизата е възпроизвела, съдържащата се информация в
ЧМР-тата и писмените потвърждения за получена стока, както и обвръзката им с
инвойс-фактурите, проформа-фактурите и платежните документи. По отношение на
транспорта на стоките по процесните ВОД, вещото лице посочва, че същият е бил
изцяло за сметка на получателя на стоката SDI sosiets a responsabilita limitata
semplifica. Заявява, че за всяка една от доставките има издадена фактура за
транспорт, като всяка една е заплатена от получателят на стоката по банков път. Уточнява, че всички фактури и
съответните плащания от SDI sosiets a responsabilita limitata semplifica са
намерили отражение в счетоводствата на превозвачите - “Аврамов Транс 17“ЕООД,
“ЕТ С.П.” и “Дидо Транс 01 ЕООД”, които са декларирали в подадените от тях
дневници и VIES декларации извършването на транспортни услуги към SDI sosiets a
responsabilita limitata semplifica. По отношение на материално - техническа и
кадрова обезпеченост на превозвачите, вещото лице е описало с какви превозни
средства същите разполагат, лицензи, както и назначени лица. Въз основа на
представените му счетоводни регистри счита, че фирмите превозвачи имат редовно
заведена счетоводна отчетност. На въпроса, ползвал ли е получателят SDI sosiets
a responsabilita limitata semplifica услугите на KLP di imparato luigi за наем
на склад и логистика на територията на И., вещото лице въз основа на
приложеното по делото частно споразумение от 01.08.2019 год. /лист 242, т.II от
делото/ между тези две дружества е направило извод, че SDI SRLS е ползвало
услугите на KLP di Imparato Luigi. В тази връзка посочва, че има издадени шест
броя фактури от KLP di imparato luigi към SDI sosiets a responsabilita limitata
semplifica на обща стойност – 3 477.00 евро за използваното помещение.
Заключението е оспорено от процесуалния представител на ответника като
необосновано, с искане същото да не бъде кредитирано.
В съдебно заседание на
30.05.2023 год., от процесуалния представител на жалбоподателя, с молба /лист 160,
т.V от делото/, са представени документи, по които е работило вещото лице –
дневници за продажби, справки-декларации по ЗДДС, VIES-декларации и извлечение
от Главна книга за периода от 01.01.2020 год. – 01.01.2021 год. на превозвачите
– „Аврамов транс 17“ООД и ЕТ „С.П.“, във връзка с фактурите за транспорт,
издадени на SDI SRLS, както и ГДД за 2020 год. и 2021 год. на „Биг епъл
интернешънъл“ЕООД /лист 165 – лист 253, т.V от делото/.
Съдът възприема изцяло
заключението, тъй като вещото лице е отговорило подробно, компетентно,
обективно и обосновано и е дало отговор по всички поставени въпроси.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт №Р-16002421001194-091-001/20.09.2022
год., на основание чл.160, ал.2 от ДОПК и чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:
Оспорването на ревизионен
акт №Р-16002421001194-091-001/20.09.2022 год., потвърден с Решение №586/25.11.2022
год. на Директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив, като направено в законово
установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес
и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Ревизионното
производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и
ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им
правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото
Заповед № РД-09-2433/ 16.12.2019 год. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на
основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи,
компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за
възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците
на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено
работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и
Кърджали /лист 31 – лист 34, т.I от делото/. В случая издателят на заповедта за
възлагане на ревизия – С. П.П., с оглед на заеманата длъжност /Началник сектор
в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив/, е сред органите, посочени в т.2 от
Заповед №РД-09-2433/16.12.2019 год. на Директора на ТД на НАП – Пловдив,
определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно Заповед за
възлагане на ревизия №Р-16002421001194-020-001 от 26.02.2021 год. и заповеди за
изменение на ЗВР №Р-16002421001194-020-002/04.06.2021 год. и №Р-16002421001194-020-003/29.03.2022
год., са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като
съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на
заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис
на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково – С. П..
Възложената ревизия на „Биг
епъл интернешънъл“ЕООД е извършена от определените със ЗВР №Р-16002421001194-020-001
от 26.02.2021 год. органи по приходите – М.Г.Г. - главен инспектор по приходите
/ръководител на ревизията/ и Г.С.З. – главен инспектор по приходите, които с
оглед на заеманата длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113,
ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална
компетентност за провеждането на ревизията и за
съставянето на Ревизионен доклад №Р-16002421001194-092-001/15.07.2022 год.
/чл.117 ал.1 от ДОПК/.
Съгласно разпоредбата
на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил
ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална
дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен
със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният
Ревизионен акт №Р-16002421001194-091-001/20.09.2022 год. е издаден от С. П.П.
на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на „Биг епъл интернешънъл“ЕООД
със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002421001194-020-001 от 26.02.2021 год.
и от М.Г.Г. на длъжност главен инспектор по приходите, определен за ръководител
на ревизията със заповедта за възлагане на ревизията. Издателите на РА са
разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и
териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната
дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по
критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.
Както посочените
по-горе заповеди за възлагане на ревизия, така и съставения Ревизионен доклад №Р-16002421001194-092-001/15.07.2022
год. и издаденият въз основа на него РА №Р-16002421001194-091-001/20.09.2022 год.,
са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи,
подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на
хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на
чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни
документи са представени по делото и на електронен носител /приложения с
административната преписка CD-R/. В случая от представените доказателства се
установява, че подписалите документите лица са имали валидни електронни
подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са
подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран
електронен подпис и съответно не са налице основания да се считат за нищожни.
Оспореният ревизионен
акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване
на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е
неразделна част от него.
Не се установяват при извършената
служебна проверка допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство. При съобразяване на заповедите за спиране и възобновяване /лист
223 и лист 134, т.I от делото/ на производството по извършване на ревизия,
както и заповед №Р-16002421001194-ЗИД-001/29.03.2022 год. на изпълнителния
директор на НАП за удължаване срока на ревизията до 06.07.2022 год., се
установява, че ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.4 от ДОПК. РД е
съставен от ревизиращите органи на 15.07.2022 год., в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на
събраните в хода на ревизионното производство доказателства, на база на които е
извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя
обстоятелства. Съответно спазен е и срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването
на ревизионния акт.
По съответствието на
оспорения ревизионен акт с материалния закон:
С обжалвания ревизионен акт №Р-16002421001194-091-001 от 20.09.2022 год.
на „Биг епъл интернешънъл“ЕООД са установени допълнителни задължения по ЗДДС,
произтичащи от начислен ДДС общо в размер на 459 052.30 лв., ведно с
прилежащи лихви в размер на 85 299.01 лева. Определените задължения са в резултат
на доначислен на основание чл.86, ал.1 ЗДДС данък върху добавената стойност във
връзка с непризнати декларирани вътреобщностни доставки на платове с получател
SDI SRLS, И..
За да бъде доставката
облагаема с нулева ставка ДДС за признаване на вътреобщностни доставки (ВОД)
съгласно чл.7, ал.1 ЗДДС, е необходимо кумулативно да са изпълнени следните
предпоставки: доставчикът и получателят да са регистрирани лица за целите на
ДДС, да е установено, че стоката е напуснала територията на страната и е
пристигнала в друга държава-членка по местоназначение при получателя. Само при
изпълнението на посочените предпоставки данъчната ставка е нула, както
разпорежда и чл.53, ал.1 от ЗДДС.
Разпоредбата на чл.131
от Директива 2006/1128 ЕО (Директивата) оправомощава държавата-членки да
определят условията при, които тези доставки се облагат с нулева ставка
(наречени освобождавания в Директивата). Не се спори между страните по делото,
че и доставчикът „Биг епъл интернешънъл“ЕООД и италианският му съконтрахент „SDI
societa a responsabilita limitata semplifica“, са регистрирани лица за целите
на ДДС и притежават валидни VIN-номера към датите на извършване на доставките.
Спорът по делото е формиран относно действителното осъществяване на ВОД на
стоки, посочени в приложените по делото фактури, т.е. налице ли са предпоставките
за признаване на доставката за освободена – 1. правото на разпореждане със
стоката като собственик да е прехвърлено на получателя и 2. стоката да е
изпратена или превозена в друга държава членка и вследствие на това изпращане
или превозване тя е напуснала физически територията на страната на доставката,
предвид изразеното в решение на СЕС по дело С-492/13, Траум, т. 24. Изразът „изпратени
или превозени“, употребен в чл.138, §1 от Директива 2006/112, съответстващ на
чл.28 а, §3, първа алинея от Шеста директива, следва да се тълкува в смисъл, че
стоките действително са напуснали страната на доставката според решението на
СЕС от 27 септември 2007 г. по дело С-409/04, Teleos.
В правомощията на
държавите членки е в съответствие с чл.131 от Директива 2006/112 е да определят
доказателствата необходими за удостоверяване на ВОД. Този вид документи са
регламентирани в чл.45 ППЗДДС. Нормата, в действащата редакция гласи, че за
доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага
със следните документи: 1. документ
за доставката: а) фактура за
доставката, която съдържа идентификационния номер по ДДС на получателя, издаден
от друга държава членка, под който номер му е извършена доставката; б) протокол по чл.117, ал.2 от закона -
в случаите на вътреобщностна доставка по чл.7, ал.4 от закона; в) документ по чл.168, ал.8 от закона -
когато доставчикът е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е
регистрирано по закона; 2. документи
за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до
територията на друга държава членка, когато не прилага презумпцията по чл. 45а
от Регламент за изпълнение (EС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 год. за
изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои
освобождавания при вътреобщностни сделки (OB, L 311/10 от 7 декември 2018 г.): а) транспортен документ или писмено
потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че
стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато
транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя;
в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и
количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното
средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и
длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му
качество; б) транспортен документ,
удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка -
когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на
доставчика.
В конкретния случай
жалбоподателят е представил на първо място документи за доставката – всички
процесни фактури в оригинал и инвойси, с посочено в тях основание за прилагане
на нулева ставка и неначисляване на ДДС. Разпоредбата на чл.45, т.1, б.„а“ от
ППЗДДС изисква в издадената фактура като задължителен реквизит да бъде посочен
идентификационния номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под
който номер му е извършена доставката, което е сторено. Следва да се има
предвид, че по делото са представени и проформа фактурите /лист 6 – лист 38,
т.V от делото/, посочени в инвойсите, удостоверяващи предмета на доставката,
цената на стоката, количеството, продавач и купувач. Данните в тези два
счетоводни документа са във връзка с реквизитите на попълнените и представени
ЧМР-та, касаещи вътреобщностните доставки на платове към италианското
дружество. Действително, проформа фактурите са представени едва в хода на
съдебното производство, но съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани,
тъй като съпоставени с останалите доказателства по делото, установяват по
категоричен начин връзката между съставените по повод на доставките документи.
Не се споделят доводите на процесуалния представител на ответника, че проформа
фактурите са с недостоверна дата, поради непредставянето им в хода на
ревизията. Това е така, тъй като данните за тези проформа фактури се съдържат
както в ЧМР-та, така и в извлеченията от банковите сметки /лист 124 и сл, т.IV
от делото/ на жалбоподателя, представени още в хода на ревизията по повод
връчените му ИПДПОЗЛ. Този факт обаче по никакъв начин не е бил изследван от
ревизиращите органи. С оглед на горното настоящата инстанция счита, че първата
предпоставка за удостоверяване на ВОД – документ за доставката е налична.
По отношение транспорта
по процесните ВОД, от събраните по делото доказателства се установява, по
категоричен начин, че същия е извършен от български превозвачи за сметка на
получателя – SDI SRLS. Още в хода на ревизията по повод връчено ИПДПОЗЛ/лист 87,
т.III от делото/, с което е изискано да бъде уточнено за чия сметка е
транспорта, от РЛ е представено писмено обяснение /лист 99, т.III от делото/,
като в табличен вид /лист 101 и сл., т.III от делото/ за всяка една фактура е
посочен превозвача, като е уточнено, че транспорта е за сметка на клиента. При
това положение, неясно защо процесуалните усилия на органите по приходите, във
връзка с извършените насрещни проверки на превозвачите /лист 233, лист 367,
т.III, лист 73, т.IV от делото/, са били насочени към установяване на заплащането
на транспортни услуги от „Биг епъл интернешънъл“ ЕООД, а не от получателя по процесните
фактури за ВОД – SDI SRLS. Въпреки твърденията на ревизираното лице, че
транспорта е за сметка на получателя, при извършените насрещни проверки са били
изследвани въпросите дали превозвачите са издавали фактури към „Биг епъл
интернешънъл“ЕООД, а не на италианското дружество. С оглед на това и
представените от превозвачите документи, като ЧМР, фактури и пр., касаят
транспорт на стоки, които са неотносими към процесните ВОД и не са в състояние
да установят релевантните за облагането факти. В този смисъл, съдът намира, че
в нарушение на принципите на обективност и служебно начало при извършването на
ревизията, органите по приходите не са изпълнили задължението си да установят
фактите и обстоятелствата от значение за правата и задълженията на ревизираното
дружество. Наличието на категорични данни, че транспорта е за сметка на
получателя, изисква да се съберат доказателства за извършен транспорт между
сочените превозвачи – „Аврамов транс 17“ООД, ЕТ „С.П.“, „Дидо транс 01“ ЕООД и
получателя - SDI SRLS, И.. Противно на това при цитираните насрещни проверки е
изискано да бъдат представени издавани фактури за транспорт към „Биг епъл
интернешънъл“ЕООД и свързаните с този транспорт документи. Именно поради това и
представените от тези превозвачи документи не съответстват на процесните ВОД и
в тях фигурират като получатели други дружества. Така допуснатите процесуални
нарушения, са довели до необоснованост на констатациите в ревизионния какт. След
като от ревизиращия екип не е изследван в пълнота въпроса за транспортирането
на стоките по процесните фактури, напълно резонно ревизираното дружество се е
снабдило и е представило с възражението си срещу ревизионния доклад фактурите
за транспорт, издадени от „Аврамов транс 17“ЕООД с получател SDI societa' a
responsabilita' limitata semplifica. Неоснователно обаче с ревизионния акт тези
фактури не са приети с довода, че същите не са били представени в хода на
ревизионното производство. В случая, следва да се отбележи, че такива
доказателства не са били изисквани от ревизираното лице, още повече, че то няма
и задължението да установява съществуването и действителността на отношенията
между получателя по ВОД и превозвача. Налага се извода, че напълно превратно и
избирателно, са събирани и обсъждани представените доказателства, досежно
процесните ВОД. Така напр. по отношение на
сочения за превозвач „Дидо транс 01“ ЕООД в хода на ревизията е била извършена
насрещна проверка /лист 40, т.III от делото/, но събраните въз основа на нея
доказателства – фактура за транспорт, издадена на SDI SRLS, Международна
товарителница /ЧМР/, пътен лист и др., както и писмени обяснения /лист 45-55,
т.III от делото/, по никакъв начин не са обсъдени нито в РД, нито от издателите
на РА. Коментар не се съдържа и в решението на директора на ОДОП Пловдив. Обстоятелството,
че транспорта е за сметка на получателя на стоките, се потвърждава и от
заключението на вещото лице, според което са налице издадени фактури за
транспорт, които са разплатени по банков път. Съответно, превозвачите са
декларирали извършените от тях транспортни услуги в отчетните си регистри по
ЗДДС.
С оглед на факта, че
транспорта на стоките е извършен от трето лице за сметка на получателя, в
конкретния случай меродавна е нормата на чл.45, т.2, б.„а“ от ППЗДДС, т. е.
достатъчно е жалбоподателят да представи или транспортен документ или писмено
потвърждение, като последното следва да отговаря на задължителните реквизити
посочени в подзаконовата норма. От страна на дружеството-жалбоподател са
представени както всички международни товарителници /CMR/ с посочените в тях
превозвачи (включително с превод на български език – лист 52 и сл., т.I от
делото), така и писмени потвърждения към всяка една от тях, именувани
„декларация за получена стока“.
От съдържанието на писмените потвърждения /лист 196 – лист 246 и лист
273 – лист 308, гръб, т.II от делото/ е видно, че същите отговарят на
формалните изисквания, регламентирани в чл.45, т.2, б.„а“ ППЗДДС, тъй като
съдържат данни за име на лицето, предало стоката, и длъжностното му качество,
име на лицето, получило стоката, и длъжностното му качество, както и данни за
вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, извършило превоза,
поради което доказват, че стоките са получени на територията на друга държава
членка. Според товарителниците стоката следва да бъде разтоварена в KLP di
Imperato Luigi, 81030 Telerola/CA/, via Consortile asi vega 1, complesso
Marican, И., а е натоварена в гр. Пловдив, България.
Неправилно обаче тези
потвърждения не са били кредитирани от ревизиращите органи, поради това, че
същите не са били представени в хода на ревизията, а е следвало тези
доказателства да се ценят във връзка с останалите представени такива, както и
да бъдат съпоставени с останалите представени от жалбоподателя доказателства
доказващи, според него, наличието на реален ВОД, а именно транспортни
документи. Още повече, че в ревизионния акт е прието, че данните в декларацията
за получена стока, съответстват на данните в представените ЧМР. В този смисъл,
необосновано в ревизионния акт е прието, че тъй като в потвържденията е
посочено, че се получава стока по проформа фактура, с различен номер от
фактурата, с която е деклариран ВОД, не можело да се установи, дали стоката, за
която се твърди, че е получена в декларациите, е същата, която е посочена във
фактурите за ВОД. Тук следва да се посочи, че за тези проформа фактури, както
бе отбелязано и по-горе, се съдържа информация, както в ЧМР-тата и издадените
на италианското дружество инвойси, така и в извлеченията от банковата сметка на
жалбоподателя, т. е. тези документи свидетелстват и за
извършеното плащане на стоките, посочени в инвойсите, респ. в издадените
фактури. В тази връзка, декларациите за получена стока следва да се ценят като
писмени изявления на получателя на стоката, установяващи положителни за него
факти, а именно, че стоката посочена в изявлението е прехвърлена в неговия
патримониум.
Относно международни
товарителници, настоящата инстанция не приема изводите на органите по приходите,
като счита, че те са неправилни. Действително, за данъчни цели следва да се
държи сметка за повишените изисквания в нормата на чл.45 от ППЗДДС относно
доказването на международния превоз като реално движение на стоки с наличие на
категорични данни, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка
на ЕС и че вследствие на това изпращане или превозване, тя е напуснала
физически територията на държавата-членка (в случая България). Смисълът на
разпоредбата на чл.45, т.2 от ППЗДДС за изискване за транспортен документ,
означава в него да са налице всички реквизити, но не формално, а от тях да се
доказва изпращането, респ. получаването на стоката, през граница. В случая, представените ЧМР-та съдържат всеки един от
посочените в чл.6, т.1 от Конвенция за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR) реквизити. Имат номер и дата. Посочени са мястото и
датата на съставянето, името и адреса на изпращача; името и адреса на
превозвача; мястото и датата на приемането на стоката за превоз и мястото за
доставянето й; името и адреса на получателя; обикновеното наименование на вида
на стоката. Посочени са и номерата на превозното средство. В Конвенцията не е
предвидено в CMR да се вписана името на водача. Съдържат и подпис и печат на
изпращача, превозвача и получателя. Посочено е място и дата на получаване на
стоката.
Във връзка с
получаването на стоките следва да се вземе в предвид и представеното с
възражението срещу РД писмено споразумение от 01.08.2019 год. /лист 242, т.II
от делото/ между KLP di Luigi Imparato и SDI SRLS. Видно от съдържанието на това
споразумение KLP di Luigi Imparato е дружество, което се занимава със складова
и логистична дейност за собствена сметка и за сметка на трети лица. Същото, по
силата на сключеното споразумение е заявило готовност да отдаде помещение под
наем за нуждите на SDI SRLS и наличното в него оборудване, както и допълнителни
площи срещу предварителна заявка. Представени са и 6 бр. фактури /лист 113 - 128,
т.V от делото/, издадени от KLP di Luigi Imparato на SDI SRLS, за извършени
услуги – по товарене, разтоварване, складиране и логистика, от които се
установява, че са свързани с предмета на договора. Тези документи, противно на
заявеното в РА, установяват ползването на въпросния склад от
италианския контрагент и напълно кореспондират с дадените в хода на ревизията
писмени обяснения/л.99, т.III/ от ревизираното лице, според които „клиентът /SDI SRLS/ разполага със склад под
наем, собственост на фирма-логистика KLP di Luigi Imparato, намиращ се на
адрес: 81030, Teverola(CA), via Consortile asi vega 1, complesso Marican, които
получават стоката и я разтоварват в склада.“ Същият адрес и дружество, са
посочено и в кл.3 на ЧМР - „разтоварен пункт(място, държава)“. Освен това, в
потвържденията за получаване на стока, изрично е посочено от вписания в тях служител
на KLP di Luigi Imparato, че се получават стоки, фактурирани на SDI SRLS, т.е.
в полза на трето лице. С оглед на изложеното, не могат да бъдат споделени доводите
на приходната администрация, че е неясно защо като получател на стоките в кл.24
от ЧМР и декларациите за получена стока е поставен печата на друго дружество, а
именно на KLP di Luigi Imparato.
От друга страна, вярно е, че липсват изрични данни за упълномощаване на
лицето получило стоките от името на получателя – SDI SRLS, но тук следва да се има
предвид и разрешението, дадено от СЕС в решението от 9 октомври 2014 год., дело
C-492/13, „Траум“ ЕООД, според което тълкуването на чл.138 §1 и чл. 139 §1, ал. втора от Директива 2006/112/ЕО не допуска
данъчната администрация на държава членка да откаже възможността за упражняване
на правото на освобождаване от ДДС във връзка с ВОД, поради това че доставчикът
не е доказал истинността на подписа в документите, приложени към декларацията
във връзка с доставката, за която се твърди, че е освободена, и
представителната власт на лицето, подписало тези документи от името на
получателя, при положение че доказателствата, обосноваващи правото на
освобождаване, представени от доставчика в подкрепа на декларацията му, са в
съответствие с предвидения в националното право списък с документи, които
следва да бъдат представени на тази администрация. Нещо повече, при напълно
идентични доказателства, представени с възражението срещу ревизионния доклад, издателите
на ревизионния акт, са зачели представителната власт на друго дружество -
Logiardo Srl, Consorzio Area Contradacalabricito, получавало стоките от името
на Charme and Fashion SRL и са признали извършените ВОД от „Биг епъл
интернешънъл“ЕООД.
Отделно от това, представените
в рамките на ревизионното производство ЧМР-та като частни документи не са били
оспорени от процесуалния представител на приходната администрация по реда на
чл.193 ГПК във връзка с чл.144 от АПК и §2 от ДР на ДОПК за тяхната
автентичност. Представените товарителници за получена доставка са частни
свидетелстващи документи, които не се ползват с материална, а само с формална
доказателствена сила, поради което по отношение на същите е допустимо
оспорването им само относно тяхната автентичност, а верността им следва да се
преценява от съда съобразно обосновано установеното от анализа по отделно и в
съвкупност на всички останали доказателства по делото. При положение, че тези
документи не са били оспорени в законово определения срок, то настоящата
инстанция приема, че документите са автентични, т.е. положения в кл. 24 подпис
на получател е положен именно от името на дружеството получател. Следва да се
подчертае и факта, че са неверни твърденията на ревизиращите органи, че в някои
ЧМР за получател е посочено друго дружество. Във всички представени ЧМР, като
получател в кл. 2 е посочено италианското дружество SDI SRLS. Наличието на редовен
транспортен документ, доказва факта на натоварването на стоките и напускането
им на страната, поради което изискването за доказване на ВОД е изпълнено.
Установено е по делото, а и не се спори, че доставчикът е разполагал със
стоките, получателят по доставките е регистрирано за целите на ДДС лице към
датите на извършването им, стоката е била предадена на получателя, превозена от
наетия за целта превозвач и получена от италианското дружество на територията
на друга държава членка. Представени са разписаните в закона документи, които установяват фактическото напускане
на стоките от територията на България, като липсват данни за наличие на данъчна
измама от страна на доставчика.
Доказателствената
стойност на събраните документите, установяващи процесните ВОД не се
разколебава и от информацията, получена от италианската данъчна администрация
по реда на Регламент 904/2010 ЕС с вх. № ВхР3574#1/21.03.2022 год. /лист 127 и
сл., т.III от делото/. Действително отговорът, предоставен от компетентен орган
в И. е официален документ с материална доказателствена сила, която обвързва
съда с изложените в него факти. В случая обаче, обстоятелството, че SDI SRLS е
компания, прекратена в период, следващ периодите на извършване на процесните
доставки и нейният законен представител е непроследим/неоткриваем, по никакъв
начин не може да обоснове извод, че не са налице предпоставките за признаване
на ВОД, oще по-малко, че е налице данъчна измама, в която доставчика участва.
Във връзка с плащанията,
от представените извлечения от банковата сметка на жалбоподателя /лист 124 –
лист 151, т.IV от делото/, както и от заключението на вещото лице се
установява, че процесните фактури за ВОД, издадени от „Биг епъл интернешънъл“ЕООД,
са напълно заплатени от получателя SDI SRLS. С оглед на факта, че наредител на сумите
е SDI SRLS, което категорично се установява от приложените банкови извлечения,
напълно несъстоятелни са доводите, изложени в РА, че тъй като плащането е
извършено от сметка в банка DUMMY IN KBC BANK N.V., BELGIUM, не било доказано,
че тази сметка е на италианското дружество. Що се касае до доводите, че в
основанията за плащане липсват данни по коя конкретна фактура се плаща, следва
да се посочи, че в представените в хода на ревизията извлечения от банковата
сметка на жалбоподателя, се установява, че за всяко едно от плащанията е
посочена конкретна проформа фактура. Както бе посочено по-горе връзката на тези
проформа фактури, с фактурите за ВОД се установява по категоричен начин при съпоставката
им с останалите доказателства – ЧМР, инвойси, декларация за получена стока.
Тази връзка е установена и от вещото лице в изготвената и приета по делото ССчЕ.
Останалите изложени
доводи от органите по приходите, довели до извод за липса на реалност на ВОД, въз
основа на предоставена справка от ОД на МВР Хасково /лист 243 – лист 326, т.III
от делото/, нямат отношение към спора, тъй като същата не е включена от
законодателя като задължителен документ, удостоверяващ извършването на
вътреобщностни доставки. Още повече, че и в самата справка, изрично е посочено,
че след 01.01.2017 год. данните за регистрираните преминавания през ГКПП на
република България на лица и превозни средства са непълни. Независимо от това, при
съпоставяне на данните от тази справка с МПС-тата, посочени в ЧМР, съдът
констатира, че почти всички товарните автомобили са преминали границата на РБ
на дати, които съответстват на датите на получаване на стоките.
Съгласно тълкуването на
чл.138, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 год. относно
общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива
2010/88/ЕС на Съвета от 7.12.2010 год., дадено в решението по дело С-273/11 (M.
-G.), правото на освобождаване на вътреобщностна доставка може да бъде
отказано, при условие че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че
доставчикът не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването
или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била
част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от
него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама. В т.61
от това решение СЕС припомня практиката си, че национална мярка, която основно
подчинява правото на освобождаване от данък на вътреобщностна доставка на
спазването на формални задължения, без да вземе предвид материалноправните
изисквания, надхвърля необходимото за осигуряване на правилното събиране на
данъка, освен ако нарушаването на формалните изисквания е възпрепятствало
предоставянето на сигурно доказателство, че са изпълнени материалноправните
изисквания. В случая, след като за доставките са съставени транспортни
документи, отговарящи на изискванията за редовност, а също и заверени с дата,
подпис и печат на получателя писмени потвърждения, удостоверяващи получаването
на стоките, наред с останалите изискуеми от националния закон документи, налице
са доказани вътреобщностни доставки. При липсата на обективни данни доставките
да са част от данъчна измама, неправилно ревизиращите органи са приели, че
спорните вътреобщностни доставки не са действително осъществени.
Следователно, при
преценка на коментираните доказателства в тяхната съвкупност се достига до
извод за доказан ВОД на процесните стоки. Предвид на това съдът приема, че жалбата
е основателна, а РА като незаконосъобразен следва да бъде отменен.
При този изход на спора, искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя е основателно. Установява се, че направените от него разноски по
делото са в размер 26 250.00 лв. /двaдесет и шест хиляди двеста и петдесет
лева/, като включват разноски за държавна такса – 50.00 лв., заплатено
възнаграждение за адвокат в размер на 24 000.00 лв. /съгласно фактура и платежно
нареждане от 13.12.2022 год. – лист 162 – лист 164, т.V от делото/, и 2 200.00
лева - депозит за вещо лице с платежни нареждания от 17.02.2023 год. /лист 79,
т.V от делото/ и от 30.05.2023 год. /лист 258, т.III от делото/.
По отношение на
искането на процесуалния представител на ответника разноските да бъдат
възложени на жалбоподателя на основание чл.161, ал.3 от ДОПК, поради
представяне на документи в съдебното производство, съдът го намира за
неоснователно. За да се приложи тази законова норма спрямо оспорващия, е
необходимо да са налице новопредставени пред съда доказателства, които страната
е могла да представи в хода на административното производство и които са били
от решаващо значение за изхода на спора. Тези основания не са налице. В случая,
не се сочи, а и не е доказано безспорно, кои писмени доказателства, представени
в съдебното производство по обжалване, е можело да бъдат представени от
жалбоподателя в хода на ревизионното производство. Някои от представените
документи не касаят пряко жалбоподателя, а трети за спора лица - превозвачите и
е следвало да бъдат изискани и събрани от приходните органи. По идентичен начин
стои въпроса и с представените проформа фактури, за които данни са били налични
още в хода на ревизията – както в представените ЧМР, банковите извлечения,
писмени обяснения и пр. Впрочем, неясно е защо при положение, че в посочените
документи е посочено, че се плаща по проформа фактура, в ЧМР-тата е посочено,
че се транспортират стоки по проформа фактура, същите не са били изискани от
органите по приходите. Представените доказателства, са изцяло във връзка с
представените при ревизията документи и писмени обяснения, и с оглед доказване
на благоприятни факти, твърдени в жалбата до съда и предвид разпределението на
доказателствената тежест, с цел оборване констатациите в оспорения ревизионен
акт. За дса се приложи разпоредбата на чл.161, ал.3 от ДОПК, следва да бъде
установено, че от страна на приходната администрация са били изискани документи
от ревизираното лице, същите не са били представени в хода на ревизионното
производство, но са представени при съдебното оспорване на производство и въз
основа на тях да се отмени ревизионния акт. Такива обстоятелства не са
установени в настоящия случай. Освен това, следва да бъде отбелязано, че
отмяната на ревизионния акт не се основава единствено и само на представените в
хода на съдебното производство писмени доказателства, а и на останалите
доказателства по делото - инвойси, ЧМР-та и потвърждения за получаване на
стоката и др., представени от жалбоподателя при ревизията и при оспорване на
констатациите в ревизионния доклад, включително и на приетата
съдебно–счетоводна експертиза.
Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Биг епъл интернешънъл“ ЕООД,
ЕИК ********* представлявано от управителя У.К., Ревизионен акт №
Р-16002421001194-091-001/20.09.2022 год., издаден от С. П.П. на длъжност
Началник на сектор, възложил ревизията и М.Г.Г. на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 586/25.11.2022 год..
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.
Пловдив при ЦУ на НАП, с който допълнително е начислен ДДС в размер на
459 052.30 лв. и лихви в размер на 85 299.01 лв., като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите - София, да заплати на „Биг
епъл интернешънъл“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Чирпан, ул. „С. Заимов“ № 2, представлявано от управителя У.К. сумата от 26 250.00
/двaдесет и шест хиляди двеста и петдесет лева/ лева, представляваща
направените от жалбоподателя по делото разноски.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: