№ 8316
гр. София, 20.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря .......
като разгледа докладваното от М. В. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20221110139162 по описа за 2022 година
Предявени са от Б. И. Т., ЕГН: **********, адрес: ..... срещу ......., ЕИК: ....,
седалище и адрес на управление: ......., искове по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 19,
ал. 4 ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19, вр. чл. 146 ЗЗП за
прогласяване на нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от
18.05.2022 г., сключен между страните, поради заобикаляне на закона и накърняване на
добрите нрави.
Ищецът твърди, че във връзка с договор за паричен заем № ......./18.05.2022 г.,
сключен между него и ........, на 18.05.2022 г. сключил с ответника договор за
предоставяне на поръчителство, по силата на който следвало да заплати на ответника
сумата от 338,40 лв., платима разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 22,56
лв. Излага твърдения за нищожност на договора, поради противоречие с добрите
нрави, заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и поради
неравноправност на същия. Претендира разноски.
В срока за отговор ответникът оспорва допустимостта и основателността на
предявения иск по подробно изложени в отговора съображения. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Като писмено доказателство по делото е приет договор за паричен заем № .......
от 18.05.2022 г., сключен между ........ като заемодател и ищеца Б. И. Т. като заемател,
по силата на който ........ е предоставило на ищеца заем в размер на 600 лв. (чл. 2 от
договора), като с част от сумата е било погасено изцяло задължението на ищеца към
заемодателя по договор за паричен заем № 4387661 в размер на 306,59 лв. (чл. 3, ал. 1
от договора), а остатъкът от заемна сума била предадена на ищеца, за което
обстоятелство договорът има силата на разписка (чл. 3, ал. 2 от договора). В чл. 1, т. 7
от договора е посочено, че общата сума, която заемателят се задължава да върне е в
размер на 660 лв., която се състои от заемната сума и възнаградителна лихва, при
фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) по заема от 35,00 % (чл. 1, т. 6 от договора) и
1
годишен процент на разходите (ГПР) от 40,80 % (чл. 1, т. 8).
Страните по делото не спорят, че между тях е сключен договор за
поръчителство/гаранция, като това обстоятелство се установява и от приетия като
писмено доказателство по делото договор за предоставяне на гаранция № ....... от
18.05.2022 г. Видно от договора, същият е сключен във връзка с договор за паричен
заем № ....... между ........ и Б. И. Т.. Ответникът ......., в качеството му на гарант, поел
задължението да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парично задължение) в
полза на ........ с наредител – потребителят, с цел гарантиране за изпълнението на
всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем,
както и за всички последици от неизпълнението на потребителя по договора за заем
(чл. 1, ал. 1 от договора). Посочено е в чл. 1, ал. 2 от договора, че гаранцията се издава
от гаранта и влиза в сила в срок от 3 дни от подписване на договора, в случай че
потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 и чл. 4, т. 2 от договора за
паричен заем в указания срок да предостави обезпечение – поръчителство от две
физически лица или банкова гаранция.
За поемане на задължението по договора в полза на гаранта ....... е уговорено
възнаграждение в размер на сумата от 338,40 лв., платимо от потребителя разсрочено,
на вноски от по 22,56 лв., на уговорените в договора падежни дати (чл. 3, ал. 1 от
договора). ........ било овластено да приема плащания и за гаранта – ответник по делото,
като дори е уговорено, че в случай че заплатената от потребителя сума е недостатъчна
да покрие както вноската по договора за заем, така и тази към гаранта, с приоритет се
погасяват задълженията към гаранта.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са искове по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 26,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19, вр. чл. 146 ЗЗП.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключен между него и ответника
договор за предоставяне на поръчителство от 18.05.2022 г., който договор е
недействителен на заявените правни основания – води до заобикаляне на закона, респ.
накърнява добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже, че оспорените клаузи са равноправни,
индивидуално уговорени и валидни.
Сключеният между ищеца и ........ договор е потребителски, поради което намира
своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според
легалната дефиниция, дадена в чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски
кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит
под формата на заем, разсрочено плащане или всяка друга форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното доставяне.
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е
необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със
свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните
договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като
една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения,
2
когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения
да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната
защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните
правила на закона и добрите нрави. В конкретния случай, от служебно извършената
справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър се установява, че едноличен
собственик на капитала на ....... е заемодателят ......... Следователно се касае за хипотеза
на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Въз основа на изложените от
ищеца фактически обстоятелства и наличните данни за хипотеза на свързани лица,
съдът приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство
представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите (индикатор за общото оскъпяване на
договора за кредит) – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от разпоредбата
на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която общ разход по кредита за потребителя са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Отделно от това, въпреки, че всеки един от представените договори – този за
кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално представляват
самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло, тъй
като тази обвързаност се установява от сключването на договора за поръчителство в
същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната уговорка за
приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по
основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 3, ал. 3 от договор за
предоставяне на поръчителство.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която има императивен характер,
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с
постановление на Министерски съвет на Република България. Следователно лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор,
надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В
настоящия случай сумата по договора за заем е в размер на 600 лв., а само
възнаграждението по договора за гаранция, което е в размер на 338,40 лв.,
представлява 56,40 % от сумата по заема, без да се включват останалите суми,
формиращи ГПР. Ето защо може да се направи извод, че ГПР надхвърля 50 %. Така
уговореното възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна лихва“, която
не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя
нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и
липса на основание за дължимост на това вземане. С оглед изложеното съдът намира,
че разходът за възнаграждение на гаранта за обезпечаване вземанията на ...... по
процесния договор за потребителски заем, отговаря на поставените от ЗПК изисквания,
за да се включи в общия разход по кредита (Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в.
гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по
описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и
др.).
3
Макар формално договорът за паричен заем да покрива изискуеми реквизити по
чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание
по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по
кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите
от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22
ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит,
кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит
на основание чл. 22 от ЗПК поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и
11 ЗПК (Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. на СГС, ІІ-А
въззив. състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. на СГС, III-Б
въззив. състав и др.). Същевременно, договорът, сключен между потребителя и ......, и
договорът, сключен между потребителя и ......., се намират във взаимовръзка помежду
си и като система от правоотношения между страните, поради което последиците от
недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по
отношение на договора за предоставяне на гаранция, поради естеството на
правоотношенията (Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. на
СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. по в. гр. д. № 2806/2021 г. на СГС и др.).
Предвид изложеното, предявените искове за прогласяване нищожността на
процесния договор за предоставяне на гаранция следва да бъдат уважени като
основателни, имайки предвид и че по гореизложените съображения процесния договор
за предоставяне на гаранция се явява сключен в нарушение на изискванията за
добросъвестност и справедливост, водейки до неравновесие в правата на страните по
него, както основателно твърди ищецът.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски от 80 лв. държавна такса по исковете.
На процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за осъществяваното безплатно процесуално представителство на
основание чл.38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗА, като възражението на ответника по чл.
78, ал. 5 ГПК е основателно. Съдът, като взе предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото, обема на извършените процесуални действия, броя на
проведените открити съдебни заседания, както и материалния интерес по делото,
намира, че на пълномощника на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 300
лева (чл. 7, ал. 2 НМРАВ в приложимата му към датата на сключване на договора
редакция – ДВ.,бр. 68 от 2020 г.).
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между ищеца Б. И. Т., ЕГН: **********,
4
адрес: ..... и ответника ......., ЕИК: ...., седалище и адрес на управление: ......., че договор
за предоставяне на гаранция № ....... от 18.05.2022 г., сключен между Б. И. Т. и ......., е
нищожен поради заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл.
19, ал. 4 ЗПК и поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл.
3 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 вр. чл. 146 ЗЗП.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ......., ЕИК: ...., седалище и адрес на
управление: ....... да заплати на Б. И. Т., ЕГН: **********, адрес: ..... сумата от 80 лв. –
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ......., ЕИК: ...., седалище и адрес на
управление: ....... да заплати на адв. М. В. М. от ......, с адрес: ........ сумата от 300 лв. –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Б. И. Т. в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5