РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Нови пазар, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Светла Радева
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело №
20223620100532 по описа за 2022 година
Делото е образувано по иск с правно основание чл.422 във вр.чл.415 ал.1 от ГПК във
вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.240 от ЗЗД във вр.чл.чл.92 от ЗЗД във вр.с чл.86 от ЗЗД, с
цена на иска 895.71 лв./главница/, ведно със законната лихва, до окончателното изплащане,
предявен от „Йеттел България"ЕАД чрез пълномощника адв. З. Й. Ц. –*АК срещу Н. Н. К. с
ЕГН:**********,с постоянен адрес:гр.К.,ул.***.
Заявява се в исковата молба, че между ищеца и ответника бил сключен на ** г.
договор за мобилни услуги №**, по силата на който,на клиента бил предоставен мобилен
номер **********. С допълнително споразумение към него от ** г. условията на договора
били предоговорени и към споразумението се сключил и договор за лизинг на мобилен
телефон.На ответника бил предоставен мобилен телефонен апарат ***.Общата цена на
лизинговата вещ била 1103.77лв.с вкл.ДДС.За ползването й,на основание чл.3,ал.1 от
договора за лизинг,лизингополучателят се задължил да извърши двадесет и три месечни
лизингови вноски в размер на 47.99лв.с вкл.ДДС,всяка от коитобило предвидено да се
фактурират заедно с месечните вноски за ползваните през отчетните периоди мобилни
услуги чрез номера.
Абонаментната такса се договорила на 44,99 лв., срок на договора от 24 месеца.
Ответникът не изпълнил задължението си по договорите. За отчетен период ** г.-** г. не
заплатил остатъчна стойност 86,97 лева, посочени във фактура №** от ** г., За периода от
** г. до ** г. не заплатил 93,97 лева, по фактура №** от ** г. Третата издадена и неплатено
фактура била с №** от ** г. на стойност 93,03 лв. Не заплатил сумата, посочена във фактура
№ ** от ** г. -34,93 лева. Поради неизпълнение на задълженията по договорите услугата
била деактивирана и те прекратени на основание т.11 от договора, във вр. с чл.75, чл.19б от
ОУ на оператора. Била издадена крайна фактура №**/** г., включваща неустойки за
предсрочно прекратяване на договори -250,88 лв., вноски за лизинг -335,93 лв. и задължения
за предходен период за такси и услуги-314,91 лв.
Ответникът не заплатил задълженията си и ищецът подал заявление по чл.410 от
1
ГПК за вземането си. Била издадена заповед за изпълнение №** от ** г. по ч.гр.д. №**/** г.
за сумата от 895,71 лв., но връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Така
се появил правния интерес на ищеца да предяви настоящия установителен иск.
Моли да бъдат призовани на съд с ответника и след доказване основателността на
твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови решение,с което признае за
установено,че съществува вземането им по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№**/**г.по описа на Районен съд –Н. против длъжника-ответник Н. Н.
К. с ЕГН:**********,както следва: 895.71лв.,явяваща се сбор от задълженията по фактура
№**/**г.,фактура №**/**г.,фактура –**/**г.,фактура №**/**г. и фактура №**/**г.,ведно
със законната лихва върху вземанията,считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Моли ответникът да бъде осъден да му заплати направените разноски в заповедното и
в исковото производство съдебни и деловодни разноски, включващи заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Ответникът е получил съдебните книжа отново при условията на чл.47, ал.1 от ГПК и
на разноски на ищеца му е назначен определения от *АК особен представител- адв. Т. Р. В.
към Адвокатска колегия гр.*,вписан под №** в Националния регистър за правна помощ.
В едномесечния законов срок е депозиран писмен отговор.Искът е определен като
вероятно основателен, предвид представените доказателства. Оспорва се единствено
дължимостта на неустойка в размер на 250,88 лв., тъй като неустоечните клаузи в
договорите са счетени за нищожни поради противоречие с добрите нрави и нарушена
потребителска закрила.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
Ответникът се представлява от назначения му особен представител, като поддържа
изложеното в писмения отговор и моли искът да бъде отхвърлен изцяло,евентуално –само
до размера на претендираните суми за лизингови вноски.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е подаден в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, при наличие
на правен интерес и се явява процесуално допустим, а разгледан по същество-основателен и
доказан, поради следните съображения:
Видно от приобщения като писмено доказателство договор за мобилни услуги, сключен
между ищеца, тогава „Теленор България“ ЕАД и ответника Н. Н. К. ,по заявка №**/**г..
е,че между ищеца и ответника е възникнало облигационно отношение по повод ползваните
от него мобилни услуги с предпочетен номер **,за срок от 24 месеца,при месечен абонамент
от 29.99лв,с дата на издаване на фактура –на 10-ти всеки месец.На абоната са връчени и
Общите условия на „Теленор България „ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
мобилни и фиксирани телефонни услуги.
С допълнително споразумение от **г.,клаузите на договора са актуализирани относно
дължимия месечен абонамент,като потребителят е закупил на лизинг устройство - мобилен
телефонен апарат ***.Общата цена на лизинговата вещ с абонаментния план е 1103.77лв.,а
стандартната цена /в брой,без абонамент /- 1669.9лв./Представен е Договор за лизинг от
**г./,от който е видно,че страните по него са уговорили ,лизингополучателят да заплаща на
лизингодателя дължимата месечна вноска на всяко 21 число от съответния
месец.Последната от дължимите вноски е с падеж **г. и е на стойност 95.38лв.
Допълнителното споразумение е сключено за срок от 24 месеца.Страните са уговорили с
изтичане на срока,при непротивопоставяне на която и да от тях, договорът да се
трансформира в безсрочен.
Във връзка с дължимите от абоната месечни такси за лизинг и ползвани услуги,операторът
е издал следните фактури : №**/**г.на стойност 92.98лв.,за отчетен период **г.-**г.,с падеж
на плащане -**г.,,фактура №**/**г.на стойност 186.95лв.,за отчетен период **г.- **г.,с
2
падеж – **г.,,фактура –**/**г.на обща стойндсот 279.98лв.,за отчетен период **г.-**г.,с
падеж -**г. ,,фактура №**/**г.на стойност 314.91лв.,за отчетен период **г-**г.,с падеж –
**г. и фактура №**/**г.на обща стойност 901.72лв.,за отчетен период **г.-**г.,с падеж на
плащане – **г.В последната фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договори за услуги на стойност 250.88лв.
След като ответницата попаднала в неизпълнение на задълженията си по договора- не е
заплащала на падежа им дължимите месечни вноски за периода **г.-**г.,,договорът е бил
прекратен предсрочно от оператора на основание чл.12 от Общите условия,като
действително по делото няма доказателства относно това ,дали ищецът е връчил на
ответника писмено уведомление за прекратяване на договора помежду им.
Доколкото ответницата не заплатила задължението си и ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,като е издадена Заповед №**/**г.за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№**/**г.по описа на
Районен съд –Н.,като съдът е разпоредил длъжникът Н. Н. К. да заплати на кредитора
„Йеттел България „ЕАД сумата 895.71лв.,представляваща главница за вземане за ползвани
мобилни услуги,лизингови вноски и за неустойки поради предсрочно прекратяване на
договори,ведно със законната лихва за период от **г.до изплащане на вземането,както и
държавна такса в размер на 25.00лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 360.00лв.
Посочено е,че вземането произтича от следните обстоятелства – договор за мобилни
услуги от **г.,доп.споразумение и договор за лизинг от **г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.1 от ГПК ,поради
което,на основание чл.415 от ГПК,съдът е указал на заявителя,че може да предяви иск за
установяване на вземането си,което той е сторил в посочения от съда срок.
Положителният установителен иск,предявен от ищеца е подаден в законоустановения
срок,от надлежно легитимирано лице,при наличие на правен интерес и се явява процесуално
допустим,а разгледан по същество-основателен и доказан,поради следните съображения:
Налице е идентичност на страните в заповедното и исковото производство.Претендира се
установяване на вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение.
От доказателствата по делото се установи по несъмнен начин, че ищецът и ответникът са
насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо
търговска сделка по смисъла на чл.286 от ТЗ за предоставяне на електронни съобщителни
услуги. По силата на същия, ищецът като доставчик, се е съгласил да предостави на
ответника като потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу задължение на
последния да заплаща цената на тези услуги. От доказателствата по делото, неоспорени от
ответника,съдът приема, че ищецът е изправна страна по сключените между тях договор и е
предоставил както уговорените мобилни услуги, така и движима вещ на преференциална
цена, /договорът не е оспорен от ответника по автентичност и съдържание,поради което
съдът го цени като годно доказателствено средство,ползващо се със съответната материална
доказателствена сила/,като той не му е заплатил същите в уговорения помежду им размер и
срок.Изпаднал е в забава, за което следва да понесе отговорността си, съобразно
договорните клаузи и Общите условия на оператора.
При положение,че ответникът е преустановил изпълнението на задълженията си по
договора,а той не твърди обратното и не представя доказателства за заплатени
суми,дължими по договора, необосновано е да се ползва от преференциите на лоялните
клиенти за закупуване на устройства на специални, значително по-ниски цени
Поради неспазване на срока за плащане, какъвто е настоящия случай, потребителят дължи
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение, но за не повече от
3 стандартни месечни абонаментни такси, без ДДС,като общо дължимата неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за услуги за посочените три предпочетени номера
възлиза на 250,88 лв., вноски за лизинг в размер на 335,93 лв. и задължения за предходен
период за такси и услуги-314,91 лв.,всичко в общ размер на 895.71лв.
Не се установява от доказателствата по делото,вземането на ищеца за минали периоди.,да
3
е погасено по давност,поради което съдът намира,че същото се явява изискуемо и ликвидно.
Доколкото в заповедното производство заявителят не е представил писмени
доказателства,от които да е видно,че е отправил предизвестие до длъжника за прекратяване
на договора помежду им,следва да се приеме,че такова изявление се прави с исковата молба
и следва да бъде съобразено в рамките на настоящия исков процес,като годно да породи
целените с него правни последици.
С оглед на безспорно установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че
ответникът дължи на ищеца претендираните суми по основание и по размер, поради което,
предявеният положителен установителен иск се явява изцяло основателен и доказан и като
такъв следва да бъде уважен.
Предвид задължителните разяснения,дадени в ТР №**/**г.по т.д.№**/**г.,с оглед изхода
на спора, съдът следва да се произнесе по дължимостта на разноските в заповедното
производство,като по арг.на чл.78 ал.1 от ГПК същите следва да се присъдят в размер на 385
лв./от които 25 лв.-държавна такса и 360 лв.-адвокатско възнаграждение. На основание чл.78
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото
производство съдебни и деловодни разноски в размер на 685.00лв.,от които /25.00лв.-
държавна такса, 300.00лв.-депозит за адвокатско възнаграждение за назначения особен
представител на ответника и 360.00лв.-адвокатско възнаграждение,заплатено от ищеца на
процесуалния му представител./
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ответникът Н. Н. К. с ЕГН:**********,с постоянен
адрес:гр.К.,ул.*** и настоящ адрес:гр.К.,обл.Ш.,ул.*** ДЪЛЖИ на ищеца „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК: ***,със седалище и адрес на управление- гр.С., район
***,ж.к.***,***,сграда **,представлявано от М. С. и Д. К. К. СУМАТА в размер на
895.71лв./осемстотин деветдесет и пет лева седемдесет и една
стотинки/,представляваща главница за вземане за ползвани мобилни
услуги,лизингови вноски и за неустойки поради предсрочно прекратяване на договори
за мобилни услуги от **г.,доп.споразумение и договор за лизинг от **г,,ведно със
законната лихва за период от **г.до изплащане на вземането,/ по фактура
№**/**г.,фактура №**/**г.,фактура –**/**г.,фактура №**/**г. и фактура №**/**г./,за
което е издадена Заповед №**/**г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№**/**г.по описа на Районен съд –Н..
ОСЪЖДА ответника Н. Н. К. с ЕГН:**********,с постоянен адрес:гр.К.,ул.*** и настоящ
адрес:гр.К.,обл.Ш.,ул.*** да заплати на ищеца „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК: ***,със
седалище и адрес на управление- гр.С., район ***,ж.к.***,***,сграда **,представлявано от
М. С. и Д. К. К. направените по ч.гр.д.№ **/** г.по описа на Районен съд –Н. съдебни и
деловодни разноски в размер на 385.00 лв./триста осемдесет и пет лева/.
ОСЪЖДА ответника Н. Н. К. с ЕГН:**********,с постоянен адрес:гр.К.,ул.*** и настоящ
адрес:гр.К.,обл.Ш.,ул.*** да заплати на ищеца „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК: ***,със
седалище и адрес на управление- гр.С., район ***,ж.к.***,***,сграда **,представлявано от
М. С. и Д. К. К. направените по гр.д. №**/**г..по описа на Районен съд –Н. съдебни и
деловодни разноски в размер на 685.00 лв./шестстотин осемдесет и пет лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –Шумен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
4