Р Е Ш Е
Н И Е № 101
гр.
Габрово, 07.07.2023 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две
хиляди двадесет и трета година в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯН АТАНАСОВ
ДАНИЕЛА
ГИШИНА
при секретаря МАРИЕЛА КАРАДЖОВА и
в присъствието на прокурора НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия
КОСЕВ КАНД№90 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.
208 и сл. от АПК.
В
законния срок е постъпила касационна жалба от Ц.Н.В. *** срещу Решение №57 от 23.03.2023 година на Районен съд Габрово,
постановено по НАХД №8 по описа за 2023 година, с което е потвърдено
Наказателно постановление №22-1752-000578/12.12.2022г. на Началник РУ Габрово
при ОД на МВР Габрово, с което на Ц.Н.В.
е наложена глоба в размер 20 лева на основание чл. 185 от ЗДвП.
В касационната
жалба, се твърди че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на процесуалните правила.
Според жалбоподателя съдът неправилно
бил възпроизвел съдържанието на съставения АУАН и издаденото въз основа на него
НП, като бланкетно бил приел за безспорно доказано описаното в него деяние.
Твърди се, че РС Габрово не бил обсъдил направените възражения от страна на
санкционирания и неговия пр. представител по делото. Липсвали мотиви за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Изложените от състава на съда мотиви за
потвърждаване на НП били декларативни и бланкетни, като не били обсъдени
събраните доказателства и анализ на приложимите правни норми. Съдът не бил
обсъдил наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност на НП, като не бил
изяснил спорните факти по делото. Липсвало обсъждане на даденото в чл. 105, ал.
3 от ЗДвП изключение за намаляване на прозрачността на стъклата на автомобила.
Не бил обсъден довода на жалбоподателя че прозрачността на стъклата не била
измерена с техническо средство и представените писмени доказателства
установяващи факта, че залепеното фолио е с пропускливост в рамките на
допустимите граници. Не бил изяснен основния въпрос по делото- дали
затъмнението на стъклата на автомобила е в рамките на допустимите и въведени от
закона изключения.
Иска се отмяна на решението, отмяна на
обжалваното НП и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Жалбоподателят,
редовно призован не се явява. Представлява се в открито съдебно заседание от
пр. представител- адвокат, който заявява че поддържа подадената касационна
жалба и изложените в нея доводи по същество. Претендира присъждане на разноски
за двете съдебни инстанции.
Ответникът
Началник на РУ Габрово при ОД на МВР Габрово, редовно призован се представлява
в проведеното съдебно заседание от пр. представител, който оспорва жалбата.
Счита решението на РС Габрово за правилно поради което да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на разноски- възнаграждение за юрисконсулт.
Представителят на Окръжна прокуратура
Габрово дава заключение за неоснователност на жалбата. Районният съд бил
постановил правилно решение, поради което Решението следва да бъде оставено в
сила.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като
прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и
извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с
материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал.
1 от ЗАНН/, намира че касационната жалба е основателна, предвид следните
съображения:
Фактическата
обстановка приета от Районния съд е правилно установена. Наказателното
постановление е издадено заради констатирано нарушение на чл.105, ал. 1 от ЗДвП. Автомобилът, управляван от Ц.В.,
е собственост на „****“ЕАД и при извършена проверка от служители на РУ Габрово
при ОД на МВР Габрово е установено, че е ограничена видимостта на предните
странични стъкла и предното панорамно стъкло чрез залепено защитно фолио
осигуряващо видимостта на водача към пътя.
Настоящият състав не споделя мотивите на районния съд, че
при издаване на оспореното наказателно постановление не са допуснати сочените
от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила и материалния закон.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 105
от ЗДвП се забранява ограничаване
на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила,
осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността
им.
Фактът, че е налице
ограничаване на видимостта на стъклата на управлявания от В. автомобил не се
оспорва от страните.
В тази връзка при преценка на
вмененото във вина нарушение по посочения текст следва да се установи кой е
извършил ограничаването на видимостта на стъклата на автомобила. Възможно е
това да е в резултат от фабрично изпълнение на производителя, както и да е
осъществено впоследствие от собственика на МПС. В случая е посочено, че
собственик на посочения в НП автомобил е „****“ЕАД, а Ц.В. е ползвател на същия и в това си
качество го е управлявал по време на проверката. В тази връзка не е изяснено от
АНО кой е извършил затъмняването на стъклата с фолио, при положение че няма
данни това да е фабрично изпълнено. Пр. представител на ответника заявява в съдебно
заседание, че въпросното фолио е поставено от собственика, без да са налице
данни за това. Собственик е цитираното по- горе дружество, което лице е
различно от санкционирания. Изясняването кой е извършил затъмнението на
стъклата има пряко отношение по въпроса досежно вината. Виновното лице следва
да понесе санкция при положение че се докаже осъществен административно
наказателен състав. В случая е налице допуснато процесуално нарушение свързано
с неизясняване на основен въпрос- кой е извършител на посоченото противоправно
деяние. При положение че законодателят предвижда санкция за лице, което
управлява МПС с ограничена видимост на стъклата или с намалена прозрачност на
същите, то безспорно санкция следва да понесе водачът, без значение дали е
собственик или ползвател. Разпоредбата на чл. 105 от ЗДвП указва, че се
забранява ограничаване на
видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила,
осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността
им. В случая няма
данни В., като ползвател да е осъществил състава на вмененото във вина
административно нарушение, а именно той да е ограничил прозрачността или
видимостта на стъклата, залепвайки фолио.
На следващо място липсва какъвто и да е коментар на
представено от жалбоподателя писмено доказателство- Сертификат за съответствие.
Разпоредбата на чл. 105, ал. 3 от ЗДвП допуска изключение от забраната за ограничаване на видимостта през челното, задното и през
страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя,
както и намаляване на прозрачността им. Съгласно цитираната разпоредба намаляване
прозрачността на стъклата по ал. 1 се допуска само в границите на стойностите,
определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията
на обединените нации. В тази
връзка не е изследван въпроса дали посочения в Решението и приет като
доказателство по делото Сертификат за съответствие удостоверява стойности на
затъмняване на стъклата и намаляване на прозрачността им в съответствие с
нормите определени в Правило №43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.
Игнорирайки посоченото писмено
доказателство, което би могло да оневини санкционираното лице досежно
осъществен административно наказателен състав, районния съд е постановил
неправилен и незаконосъобразен съдебен акт. В случая не е доказано по безспорен
и несъмнен начин осъщественото нарушение, за което е санкциониран Ц.В., тъй
като не е изследван въпроса дали с оглед посочените стойности в представения
Сертификат за съответствие, не е намалена прозрачността на стъклата в границите на стойностите, определени в
Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на
обединените нации, т.е. в
рамките на предвиденото изключение, предвидено в чл. 105, ал. 3 от ЗДвП.
Посочената от пр.
представител на ответника съдебна практика, включително и съдебни актове на АС
Габрово е известна на настоящия съдебен състав, но следва да се отбележи, в
обсъдените случаи в съдебните решения са различни казуси, при различни факти и
обстановка, което обуславя и различни крайни изводи и решения.
Изложеното налага извода, че
Решението на Районен съд Габрово следва да бъде отменено, като бъде отменено и
оспореното наказателно постановление по посочените по- горе мотиви.
С оглед изхода на делото, а именно
отмяна на Решението на РС Габрово и отмяна на обжалваното наказателно
постановление, основателно е искането за присъждане на разноски, представляващи
възнаграждение за адвокат. ОД на МВР Габрово следва да заплати на Ц.Н.В. ***
сума в размер общо на 1000 лева, представляваща разноски по делото
/възнаграждение за адвокат за двете съдебни инстанции/
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №57 от 23.03.2023 година на Районен съд Габрово, постановено по АНД №8 по описа за 2023 година, вместо което
ПОСТАНОВИ :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №22-1752-000578/12.12.2022г. на Началник РУ Габрово при ОД на МВР
Габрово, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА
ОД на МВР Габрово да заплати на Ц.Н.В. *** сума в размер на общо 1000 лева,
представляваща разноски по делото /възнаграждение за адвокат за двете съдебни
инстанции/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Особено мнение на съдия
Гишина:
Не споделям доводите на мнозинството от съдебния състав за отмяна на
обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление. Намирам
изложените в настоящото решение мотиви за противоречиви.
Намирам, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност
на касационния жалбоподател В. в качеството му на водач /както и ползвател на
валидно правно основание - договор за лизинг - на процесния автомобил/, който е
с поставено фолио на предно панорамно и предни странични стъкла, при липса на
данни по делото за фабрично поставяне на фолиото на посочените стъкла, който извод
се налага и от разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП, съгласно която за нарушение на
този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е
предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лева. Намирам,
че субект на нарушението е именно водачът на автомобил, по отношение на който е
нарушена забраната по чл. 105 от ЗДвП.
Факт е, че представеният пред въззивния съд Сертификат за съответствие /л.
17 от първоинст. дело/ не е обсъден от съда, но намирам, че документът е
попълнен некоректно, тъй като не е посочена фирмата, извършила монтажа, а на
съответното място е посочена фирмата-собственик, поради което не може да се
приеме, че поставянето на фолиото е извършено по искане на собственика. Освен
това, от разпоредбите на ал. 2 и 3 на чл. 105 от ЗДвП следва, че при никакви
обстоятелства не се допуска ограничаване на видимостта на челното стъкло и
стъклата на предните странични врати, а в случая е налице монтирано фолио
именно върху тези стъкла, което ограничава видимостта.
Всякакво друго тълкуване относно кой следва да носи отговорност за
нарушение на чл. 105 от ЗДвП намирам за неотговарящо на смисъла на закона, тъй
като ако се търси отговорност от физическия извършител на затъмняването или
собственика, то те биха могли да бъдат санкционирани еднократно за извършеното
ограничаване на видимостта и/или намаляване на прозрачността и това
санкциониране да бъде противопоставяно на всеки следващ опит за налагане на
наказание предвид забраната за наказване два пъти за едно и също нещо. Отговорност
следва да бъде търсена единствено от водача, като се носи такава за всяко едно
управление на автомобила, по отношение на който е нарушена забраната по
чл. 105 от ЗДвП, без наложена вече санкция да може да бъде противопоставяна на
възможността за санкциониране на следващо нарушение.
По посочените съображения
подписвам решението с особено мнение.
Съдия: