№ 498
гр. П., 12.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500530 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. С определение №
1387/08.07.2022 г., постановено по гр.д. № 20225220102070 Пазарджишкият
районен съд е прекратил производството по делото по отношение на
исковете, предявени от МБАЛ П. АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление град П., ул. “Б.“ № 15, представлявано от д-р К.Т. срещу срещу
Ч. Д. Д. с ЕГН ********** и П. П. Д. с ЕГН ********** двамата от град П.,
ул. “Е.“ № 9, вх. В, ет.3, с които се иска от съда да постанови следното
решение:
Да осъди ответника Ч. Д. Д. да заплати на ищеца сумата от 8100 лева,
представляваща обезщетение за ползване без правно основание за времето от
01.02.2020 г. до 31.05.2022 г. на площ от 60 кв.м в двора на
ищеца,представляващ поземлен имот с идентификатор 5155.507.268 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед
РД-18-97/28.10.2008 г., върху която е разположено притежаваното от него
помещение с площ от 60 кв.м., представляващо част от метален павилион с
обща площ от 171 кв.м., което помещение е погрешно отразено като обект на
кадастъра с индентификатор 5155.507.268.18.1 съгласно влязло в сила
съдебно решение по гр.д. № 1996/2018 год. по описа на PC П., ведно със
законната лихва върху присъдената сума, считано от завеждане на делото до
окончателното изплащане, както и да го осъдите да заплаща периодично
помесечно обезщетение в размер на 300 лева, платимо за същото това
ползването без правно основание до края на всеки текущ месец, считано от
01.06.2022 г., до момента на премахването на вещта от имота на ищеца, но не
по-късно от момента на приключване на устните състезания пред инстанцията
1
по същество, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна
обезщетителна вноска, считано от датата на падежа на съответната
просрочена обезщетителна месечна вноска до окончателното й изплащане.
Да осъди ответниците Ч. Д. Д. и П. П. Д. да заплатят на ищеца, всеки
един от тях сумата от по 5 805 лева или общо 11610 лева, представляваща
обезщетение за ползване без правно основание за времето от 01.02.2020 г. до
31.05. 2022 г. на площ от 86 кв.м, в двора на ищеца,представляващ поземлен
имот с идентификатор 5155.507.268 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. П. , одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008 г., върху която
е разположено притежаваното от тях в режим на СИО помещение с площ от
86 кв.м., представляващо част от метален павилион с обща площ от 171 кв.м.,
което помещение е погрешно отразено като обект на кадастъра с
идентификатор 5155.507.268.18.3 съгласно влязло в сила съдебно решение по
гр.д. № 1996/2018 год. по описа на PC П. ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от завеждане на делото до окончателното
изплащане, както и да ги осъдите да заплащат , всеки един от тях ,
периодично ежемесечно обезщетение в размер на по 215 лева или общо 430
лева, платимо за същото това ползването без правно основание до края на
всеки текущ месец, считано от 01.06.2022 година , до момента на
премахването на вещта им от имота на ищеца, но не по-късно от момента на
приключване на устните състезания пред инстанцията по същество, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна обезщетителна вноска,
считано от датата на падежа на съответната просрочена.
За да постанови обжалваното определение, районният съд е приел, че
така предявени, исковете са недопустими, тъй като касаят претенция за
обезщетение за неоснователно обогатяване, която не е равнозначна на
претенция за заплащане на периодични платежи на договорно основание,
независимо, че като база за изчисление на дължимото обезщетение ще се
използва средно месечният пазарен наем за подобен вид недвижими имоти.
Против така постановеното определение в законния срок е постъпила
частна жалба от ищеца МБАЛ П. АД, ЕИК *********, чрез неговия
процесуален пълномощник адв. М. М. от АК-П. с изложени оплаквания за
незаконосъобразност. В частната жалба се твърди, че правната квалификация
на иска е чл.124, ал.1 от ГПК, като считано от 01.06.2022 г. правата на ищеца
вече били нарушени, поради което районният съд неправилно бил прекратил
производството по делото. Претенцията била с известна начална дата, но с
неизвестен срок, през който би продължило нарушението, но през цялото
време собственикът бил лишен както от възможността да ползва своя имот,
така и от възнаграждение за това, че трето лице ползва имота без основание.
Съдът бил длъжен да вземе предвид всички факти, вкл. и тези, настъпили
2
след предявяване на иска и установени в хода на съдебното производство,
които са от значение за решаване на правния спор, което правело така
предявените искове допустими и съдът дължал произнасяне по тях със
съдебно решение.
Искането е обжалваното определение да бъде отменено, вместо което
делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в частната
жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, намира
обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от пороци,
обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните
съображения:
В обстоятелствената част на исковата молбата се твърди, че в имота на
ищеца, представляващ поземлен имот с идентификатор 5155.507.268 по КККР
на град П., одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. с площ от 125 339
кв.м., с адрес на поземления имот град П., ул. “Б.“ № 15 бил разположен
метален павилион с площ от 170 кв.м., в който имал обособени три
самостоятелни търговски помещения. Помещението с площ от 86 кв.м. било
собственост на ответниците при режим на СИО, а другото помещение с площ
от 60 кв.м. било индивидуална собственост на ответника Д.. Процесните
помещения били части от метален павилион за търговски и други
обслужващи дейности по смисъла на чл.56 от ЗУТ. Придобити били от
ответниците възмездно и били предмет на две сделки, оформени с нотариални
актове. Независимо от факта, че процесните вещи били индивидуализирани с
идентификатори, описани в нотариалните актове, същите не били недвижими
имоти и били погрешно отразени като такива в КККР на град П.. Това
погрешно отразяване в кадастъра било установено с влязло в сила на
26.01.2022 г. съдебно решение № 799/29.07.2020 г. по гр.д. № 1996/2018 г. по
описа на РС-П.. Твърди се, че между страните нямало сключени договори за
наем за частите от имота на ищеца, върху които били поставени процесните
помещения на ответниците, нито им било дадено изрично писмено съгласие
от ищеца да ползват площи от процесния имот, съответно от 60 кв.м. и от 86
кв.м. или общо 146 кв.м., върху които се намирали двете процесни
помещения. Твърди се, че за ползването им ответниците не били заплащали
никакъв наем или обезщетение. Дори ответникът Д. изрично бил представил
становище, че наем не се дължал, тъй като процесните вещи били недвижими
и били негова собственост. Твърди се още, че ползвайки процесната част от
имота на ищеца, ответниците се били обогатили без правно основание.
Твърдяното неоснователно обогатяване на ответниците се изразявало в
3
спестен дължим пазарен наем за ползване на площи от имота на ищеца, който
наем не бил получен от него и това било довело до обедняването му в същия
размер. За ползване на процесната площ от 60 кв.м. ищецът претендира от
ответника Д. заплащане на месечно обезщетение в размер на 5 лева за кв.м. за
времето от 01.02.2020 г. до 31.05.2022 г. или в общ размер от 8 100 лева. За
ползването на процесната площ от 86 кв.м. ищецът претендира от
ответниците заплащане на обезщетение в размер на 5 лв. на кв.м. за периода
01.02.2020 г. до 31.05.2022 г. или общо за периода 11 610 лева по 5 805 лева за
всеки от тях. Претендираните обезщетеня били определени на база пазарна
наемна цена на квадратен метър за търговска площ. Последното се отнасяло и
до предявените искове за заплащане на помесечното обезщетение за в
бъдеще.
Така изложените факти в исковата молба сочат на претенции с правно
основание чл.59 от ЗЗД и чл.124, ал.2 от ГПК (а не чл.124, ал.1 от ГПК, както
твърди частният жалбоподател).
Съгласно константната практика на ВКС с разпоредба на чл. 124, ал. 2
ГПК е уредена възможността, кредиторът който има вземане за повтарящи се
парични задължения, да заяви иска си за тяхното изпълнение, преди да е
настъпила изискуемостта им. Предмет на иска следва да бъде парично,
повтарящо се вземане на кредитора ищец, спрямо длъжника-ответник, при
установен източник на задължението и размер - т.е. при безспорна
ликвидност. Разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ГПК е установена правна
възможност да се претендира по исков ред присъждане на вземане, чиято
изискуемост не е настъпила. Критерият за това кои повтарящи се парични
вземания могат да бъдат предмет на защита по този ред следва да зависи от
това кои парични задължения по принцип могат да се защитят чрез иск пред
съда, а това безспорно са съществуващите дължими, повтарящи се вземания
за суми установени по размер и падеж. (В този смисъл - Решение № 516 от
11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1385/2009 г., III г. о., ГК). В същото решение
ВКС приема, че разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС се явява частен случай на
общата забраната /чл. 59 ЗЗД/ едно лице да се облагодетелства за сметка на
друго лице, като препятства макар и по силата на едно правомерно от гл. т. на
закона поведение възможността да се упражнява едно субективно материално
право- правото на съсобственика да ползва своята част от имота. След анализ
на приложението на разпоредбата на чл.124, ал.2 от ГПК и нейната правна
природа ВКС заключава, че задължението по чл. 31, ал. 2 ЗС не е от
категорията на задълженията, за които е приложима въпросната норма, тъй
като макар и правата на съсобствениците да са установени, то ползването в
обем по-голям от притежавания, като източник на вземането, е факт, който не
е неизменим и вземането е съществуващо само и доколкото е реализиран
4
посоченият правнорелевантен факт като факт от миналото.
В светлината на така дадените разяснения и отнесени към настоящия
казус, въззивният съд приема, че доколкото в случая се касае за обезщетение
за неоснователно обогатяване, а не за задължения за периодично плащане,
произтичащо от договор за наем, разпоредбата на чл.124, ал.2 от ГПК е
неприложима, тъй като независимо от това, че размерът на обезщетението се
изчислява на базата на пазарния наем за кв.м., този факт не превръща
обезщетението за неоснователно обогатяване в договорно задължение за наем
с определен размер и падеж на задължението, представляващо за ищеца
вземане за повтарящи се парични задължения. В случая източникът на
задължението би бил неправомерното ползване на чужд имот без основание,
който факт обаче не е безспорно установен, а тепърва подлежи на
установяване, следователно ликвидността на задължението не е безспорна.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Тъй като частният жалбоподател е търговец по занятие, следва да се
приеме, че спорът е търговски и тъй като нито един от обективно съединените
искове, предмет на частното гражданско производство, не е с цена над 20 000
лв., на основание чл.274, ал.4 от ГПК настоящото определение се явява
окончателно и няма да подлежи на касационно обжалване.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1387/08.07.2022 г., постановено по
гр.д. № 20225220102070 по описа на Пазарджишкия районен съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5