Р
Е Ш Е Н И Е
№
830/22.11.2019г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова
административно дело № 1018 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл.
от АПК, във вр. с чл. 66, ал. 2 от ЗИНЗС. Образувано е
по жалба на Г.Л.С.,***, чрез адвокат М., против Заповед №
ОРЖ-4/08.08.2019г. на началник на Затвора гр. Пазарджик, с която е отказана
замяна на режима в по-лек в рамките на първоначално определения от съда. Иска се отмяната й като незаконосъобразна. Твърди, че
са налице основанията за замяна на режима на изтърпяване на наказанието.
Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адвокат М., който поддържа жалбата и представя становище по съществото на
спора.
Ответникът – Началник на Затвора гр. Пазарджик, в
писмено становище оспорва жалбата като неоснователна, аргументира
законосъобразността на заповедта.
Административен съд Пазарджик, след като прецени
доказателствата по делото, становищата и твърденията на страните, установи
следното:
Жалбата е процесуално допустима, като съдът счита, че
същата е подадена в срок(налице са данни - представен пощенски плик, че жалбата
е депозирана в 14-дневен срок от връчване на заповедта), срещу административен
акт, който подлежи на обжалване и с който се засягат правата и интересите на
жалбоподателя.
Жалбоподателят С. е постъпил в Затвора гр. Пловдив на
25.06.2012г. за изтърпяване на наказание по присъда № 66 от 02.08.2012г. по
НОХД № 976/2012 на Окръжен съд гр. Пловдив. Началото на наказанието е
14.02.2012г. Поставен е в строг режим 22.01.2013г.
Със № ОРЖ-4/08.08.2019г. на началник на
Затвора гр. Пазарджик е отказано
заменянето на режима на изтърпяване на наказанието от строг на общ. Посочени са
мотиви, че у лишения от свобода С. не са настъпили позитивни промени в
личностен и поведенчески аспект. Взето е предвид извършено дисциплинарно
нарушение, за което е издадена Заповед № Д-53/05.02.2019г. Административният
орган е възприел становището, че липсват устойчиви позитивни промени и е
препоръчително за остатъка от наказанието да продължи социално-възпитателната
дейност в посока съхраняване на личността, подпомагане в ежедневието и в
осигуряване на възможностите за смислено и позитивно разпределяне на времето.
От административната преписка се установява, че по
подадената молба на Г.Л.С. за замяна на режима в следващ по-лек е представено
становище от инспектор „СДВР“(социална дейност и
възпитателна работа), 2група – А. Х.
Н.. Представено е и Становище на гл. инсп. Г. К. – началник сектор „СДВР“(социална дейност и възпитателна работа), в което се посочва,
че рискът от рецидив е нисък(28т.), но С. е със сериозни емоционални проблеми и
риск от нарушаване на установения ред при настаняване в по-слабо контролирана
среда. Посочено е, че не са изпълнени целите на плана на наказанието, както и
че той не е осмислил факта, че поради прекомерна употреба на алкохол е извършил
тежко престъпление. Остатъкът от наказанието е значителен.
Съгласно становище на началник РНОД, част от
административната преписка, лишеният от свобода С. не спазва вътрешния ред в
Затвора, наказван е със Заповед № Д-53/05.02.2019г. затова, че се завърнал от
прекъсване на изпълнение на наказанието употребил алкохол. Също посочва, че рискът от рецидив е нисък – 28т.,
но съществува риск от нарушаване на установения ред при поставяне в по-слабо
контролирана среда, каквато е ЗООТ. В становището е коментирано, че С. се държи
грубо и демонстративно с длъжностни лица, когато не са удовлетворени исканията
му и изпада в афективни състояния, което дава основание, че при поставяне в
по-слабо контролирана среда ще действа импулсивно и необмислено.
От така
установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Съгласно чл. 66 от ЗИНЗС първоначалният
режим може да бъде заменен със следващия по-лек от началника на затвора след
изтърпяване, включително със зачитане на работните дни, на една четвърт, но не
по -малко от 6 месеца от наложеното или намаленото с помилване наказание, ако
лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че се поправя.
Оспорената Заповед №
ОРЖ-4/08.08.2019г. на началник на Затвора гр. Пазарджик е постановен от материално компетентен орган –
Началник на Затвора гр. Пазарджик. По делото са представени становища на
заместник началник на РНОД, началник на сектор „СДВР“, становище на инспектор
„СДВР“. Същите са възприети като мотиви, с които е постановен отказът на замяна.
Жалбоподателят е изтърпял изискуемата част от наложеното наказание – налице е материалноправна
предпоставка за допустимост на искането на С. за промяна на решима към по-лек.
Същевременно,
видно от съдържанието на цитирания по-горе текст на чл. 66, ал. 1 от ЗИНЗС, законът е
предоставил право на административния орган да извърши преценка по
целесъобразност на исканата замяна на първоначалния режим с по - лек, като в
нормата е употребен изразът "може да бъде заменен със следващия по - лек".
Разпоредбата
на чл. 66 от ЗИНСК задължава Началникът на затвора да разгледа молбата и да се
произнесе с мотивирана заповед. От друга страна обаче законът дава възможността
на началникът на Затвора да прецени доколко поведението на лишения от свобода се
явява достатъчна и основателна предпоставка за замяна на режима на изтърпяване
на наказанието „лишаване от свобода“ в
по-лек. Преценката следва да е на база на дадени становища на ръководителя на
направлението за социална дейност и възпитателна работа (СДВР) и
заместник-началника по режимно-охранителната дейност относно поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието. В случая се установява, че
такива са дадени, като с оглед на становищата е изградена и преценката на
административния орган. Тази преценка обаче е по целесъобразност, което от своя
страна не подлежи на съдебен контрол.
Административният
орган е взел становищата от съответните длъжностни лица, така както изисква
законът, и въз основа на отразеното в тях е направил своята преценка, че не са
налице основания за промяна на режима, при който лишеният от свобода Г.С. изтърпява
присъдата си. Мотивирано и при спазване процедурата в ЗИНЗС началникът на
Затвора гр . Пазарджик е отказал смяна на по-тежкия режим. При тези
доказателства се налага изводът за продължаване на строгия режим по отношение
на осъдения, тъй като не са налице основания за замяна на режима с по-лек.
Здравословното
състояние на лишеният от свобода не е аргумент в друга насока, тъй като не са
налице твърдения или доказателства, че за жалбоподателя не се изпълняват от
страна на затворническата администрация задълженията по закон.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, а жалбата
срещу нея като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172 от АПК,
Административен съд Пазарджик, VI-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Л.С.,
понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, против Заповед № ОРЖ-4/08.08.2019г. на
началник на Затвора гр. Пазарджик, с която на основание чл. 66 ал. 2 от ЗИНЗС е отказано да
се замени режимът на изтърпяване на наказанието му в следващ по – лек.
Решението е окончателно, съобразно чл. 66, ал. 2,
изр.четвърто от ЗИНЗС и не подлежи на обжалване и/или протест.
СЪДИЯ:/п/