№ 813
гр. гр. Добрич, 21.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева М.
Членове:Д. Г. Дякова
Г. Д. Жечева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева М. Въззивно частно
гражданско дело № 20223200500610 по описа за 2022 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.396 ал.1 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Б. Е. М. и Г. С. М. от гр.К., чрез
упълномощения адвокат, срещу определение №265/01.08.2022г. по ч.гр.д.
№310/2022г. на Каварненския районен съд, с което е допуснато обезпечение
на бъдещите искове, които А. Г. К., Г. Н. К. и Р. Г. К. – И., всичките от гр.К.,
възнамеряват да предявят срещу частните жалбоподатели за осъждането им
да заплатят на А. Г. К. сумата от 2041.38 лева, на Г. Н. К. сумата от 2041.38
лева и на Р. Г. К. - И. сумата от 4082.76 лева, представляваща припадащата им
се част от сторените от молителите разходи за труд за извършен през 2022 г.
необходим ремонт на общи части на сграда в режим на етажна собственост в
гр.К., ул.“***“ №16, чрез налагане на „възбрана“ върху недвижим имот –
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35064.501.3142.1.2 по
кадастралната карта на гр.К., ул.„***” №16, представляващ апартамент №2,
със застроена площ 121.83 кв.м., на втори жилищен етаж в сграда с
идентификатор 35064.501.3142.1.
В жалбата са изложени доводи в подкрепа на становище за
недопустимост на бъдещите искове, чието обезпечаване е допуснато от
първоинстанционния съд, както и за липса на убедителни доказателства за
тяхната вероятна основателност. Обезпечаването им се счита за постановено
в противоречие с процесуалния и материалния закон и след неговата отмяна
1
се настоява молбата за допускането му да бъде отхвърлена.
Частната жалба е редовна, подадена е в срок и е допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна.
Обжалваното определение е постановено по молба на А. Г. К., Г. Н. К. и
Р. Г. К. – И. за допускане на обезпечение на бъдещите искове по чл.48 ал.7 от
ЗУЕС, които молителите смятат да предявят срещу Г. С. М. и Б. Е. М..
В молбата са изложени следните обстоятелства: молителите и
ответниците са собственици на отделни самостоятелни обекти в сграда в
режим на етажна собственост в гр.К., ул.“***“№16; общото събрание на
етажната собственост взело решение за извършване на неотложен ремонт на
общи части на сградата и за извършването му възложило на етажния
собственик – молителката А. Г. К. да сключи договор с изпълнител; договорът
за ремонта бил на стойност 35 000 лева; сумата за ремонта била събрана от
присъствалите на общото събрание етажни собственици; припадащата се на
ответниците част от общата сума за ремонта, съразмерно на притежаваните от
тях 23.33% от общите части на сградата, възлизала на 8 165.50 лева.
Въз основа на тези изложени обстоятелства с бъдещите искове
молителите щели да искат ответниците да бъдат осъдени да заплатят на А. Г.
К. сумата 2041.38 лева, на Г. Н. К. сумата от 2041.38 лева и на Р. Г. К. - И.
сумата от 4082.76 лева, представляваща припадащата им се част от разходи за
извършен през 2022г. необходим ремонт на общи части на сградата.
Видно от обстоятелствената част на молбата, в нея не са изложени
обстоятелства за реално извършване на необходим ремонт на посочената
сграда в режим на етажна собственост, както и за извършването му със
собствени на молителите средства. Твърдението за договаряне не е
равнозначно на твърдение за реално извършване на ремонт. Твърдението за
събиране на договорената сума за ремонта от присъствалите на събранието
етажни собственици /неясно кои/ не е равнозначно на твърдение, че
молителите са разходвали собствени средства за извършен ремонт - в повече
от припадащото им се, съобразно дела им в общите части, плащайки и вместо
ответниците и то именно, в размерите, в които всеки молител ще претендира
тяхното осъждане. Освен това не са изложени никакви обстоятелства,
обосноваващи искането за заедното осъждане на двамата ответници за една
обща сума в полза на съответния бъдещ ищец.
2
С молбата са представени заверени писмени доказателства – препоръки
от специалист за извършване на ремонт на процесната сграда, нотариален акт
за договор за покупко-продажба на недвижим имот и две съдебни решения,
установяващи правата на молителите и ответниците върху три от общо
четири самостоятелни обекта в сградата. Представени са още договор за
възлагане на строително-ремонтни работи и друг документ с характер на
разписка за получени плащания на парични суми. Тези доказателства, обаче,
не са заверени и само поради това не могат да бъдат взети предвид.
Независимо от последното, съдът намира за необходимо да отбележи, че така,
както е съставен документът с характер на разписка, не дава никаква яснота
кой, от кого и на какво основание е получил на съответните изписани дати
съответните посочени парични суми. Други писмени доказателства с молбата
не са представени, вкл. за твърдяните от молителите решения на общото
събрание на етажните собственици и събирани от последните парични суми,
както и за релевантните за спор по чл.48 ал.7 от ЗУС обстоятелства за сторени
от молителите вместо ответниците разходи за действително извършен ремонт
на сградата в режим на етажна собственост помежду им.
От изложеното следва, че искането за обезпечение на бъдещите искове
страда от редица недостатъци и не е подкрепено с писмени доказателства,
което първоинстанционният съд не е взел предвид. Наистина, в
междувременно депозираната с вх.№2486/29.08.2022г. искова молба /препис
от която е представен по частното дело/ някои от недостатъците в
обстоятелствената част и исканията за осъждане на ответниците са
преодоляни. Но тук спорът е за допускане на обезпечение на бъдещи искове,
наличието на предпоставките за което се преценява с оглед молбата за
допускане на обезпечението и приложенията към нея, а не с оглед
депозираната в последствие искова молба и действително предявените с нея
искове, които при това не са напълно идентични на бъдещите такива, чието
обезпечаване се търси в настоящото производство. Така, както са заявени в
молбата за обезпечение, бъдещите искове не дават възможност за извод за
опасност от затруднение или невъзможност за ищците да реализират права по
едно изгодно за тях решение, поради което и поради липса на убедителни
писмени доказателства, въззивният съд счита, че не са налице условията по
чл.391 ал.1 от ГПК за допускане на исканото обезпечение. Молбата за това е
неоснователна и следва да се отхвърли, след отмяна на неправилното
3
обжалвано определение на районния съд, с което тя е удовлетворена.
Водим от горното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №265/01.08.2022г. по ч.гр.д.№310/2022г. на
Каварненския районен съд, като
ОТХВЪРЛЯ молбата на А. Г. К. с ЕГН **********, Г. Н. К. с ЕГН
********** и Р. Г. К. - И. с ЕГН **********, всички от гр.К., ул.“***“№16, за
допускане на обезпечение на бъдещи искове срещу Г. С. М. с ЕГН **********
и Б. Е. М. с ЕГН **********, двамата от гр.К., ***, за осъждането на
ответниците да заплатят на А. Г. К. сумата 2041.38 лева, на Г. Н. К. сумата
2041.38 лева и на Р. Г. К. - И. с ЕГН сумата 4082.76 лева, съставляваща
припадащата се на ответниците част от сторените от молителите разходи за
труд необходим ремонт на общи части на сграда в режим на етажна
собственост в гр.К., ул.“***“ №16.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4