РЕШЕНИЕ
№ 722
гр. Русе, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20244520100655 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК .
Ищецът П. А. П. твърди, че по силата на изп. листи, издадени по ч.гр.д. №№ ***/13 г.
и ***/13 г. и двете по описа на РРС в полза на трето лице били издадени изп. листи срещу
него. Въз основа на същите били образувани изп. дела №№ ***/13 г. и *** г. и двете по
описа на ЧСИ Иван Хаджииванов с район на действие ОС Русе. И двете изп. дела били
прекратени на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради настъпила перемпция като
прекратяването и по двете дела настъпило ex lege на 26.06.2017 г., а не с постановяването на
прекратителни постановления на ЧСИ на по-късна дата - на 05.10.2023 г. Счита, че
доколкото по двете изп. дела са били поискани и извършени изп. действия след 26.06.2017 г.
то същите не представляват валидни изп. действия и не прекъсват течащата погасителна
давност за вземанията. Въпреки това ЧСИ образувал ново изп. дело въз основа на
посочените изп. листи – изп. дело №*** г. Поради това счита, че вземанията по двата изп.
листа са погасени по давност и претендира да бъде установено по отношение на ответника,
че не му дължи сумите за принудителното събиране на които е образувано изп.д. № *** г.
по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов с район на действие ОС Русе. Моли за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ЕООД с ЕИК ********* оспорва иска. Излага правни
доводи, като счита, че вземането продължава да съществува и не е погасено по давност.
За да се произнесе съдът съобрази следното от фактическа страна:
Няма спор, а това се установява и от приложените изп. дела №№ ***/13 г., *** г. и
1
*** г. и трите по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов с район на действие ОС Русе, че въз
основа на Заповеди за незабавно изпълнение, влязли в сила на осн.416 ГПК по ч.гр.д. №№
***/13 г. и ***/13 г. и двете по описа на РРС в полза на трето лице /банка/ били издадени
изп. листи срещу ищеца по настоящото дело.
Въз основа на изп. лист, издаден по ч.гр.д. №№ ***/13 г. на 10.12.2013 г. по молба на
кредитора е образувано изп. дело № ***/13 г. В молбата за образуването му са направени и
искания по чл.18 и чл.19 от Закона за частните съдени изпълнители /ЗЧСИ/. На 30.09.2016 г.
ответникът е поискал да бъде конституиран като взискател по делото по силата на договор
за цесия. С молбата не е поискано предприемане на изп. действия. На 30.01.2017 г. е подал
нова молба с подобно искане като с нея отново не е поискано предприемане на изп.
действия. Такива са поискани с последващи молби – от 03.06.2019 г.; 07.08.2021 г.;
29.03.2023 г. и молба само с вх.№ без дата, но с резолюция на ЧСИ с текст „Изпълнена
11.07.2023 г.“ На 05.10.2023 г. пълномощник на длъжника е подал заявление за
прекратяване на делото на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, което е направено с постановление
на ЧСИ от с. дата.
Въз основа на изп. лист, издаден по ч.гр.д. №№ ***/13 г. на 07.01.2014 г. по молба на
кредитора е образувано изп. дело № *** г. В молбата за образуването му са направени и
искания по чл.18 и чл.19 от Закона за частните съдени изпълнители /ЗЧСИ/. На 30.09.2016 г.
ответникът е поискал да бъде конституиран като взискател по делото по силата на договор
за цесия. С молбата не е поискано предприемане на изп. действия. На 30.01.2017 г. е подал
нова молба с подобно искане като с нея отново не е поискано предприемане на изп.
действия.Такива са поискани с последващи молби – от 20.06.2019 г.; 09.04.2021 г. и
19.01.2023 г. На 05.10.2023 г. пълномощник на длъжника е подал заявление за прекратяване
на делото на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, което е направено с постановление на ЧСИ от с.
дата.
След прекратяването на изп. дело № ***/13 г. и изп. дело № *** г. ЧСИ е образувал
ново изп. дело по изп. листи, издадени по ч.гр.д. №№ ***/13 г. и ***/13 г. – изп. дело №***
г., по което е депозирана и молба от ответника от 12.01.2024 г.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК- за
установяване недължимост на вземания на ответното дружество по изпълнителни листи,
издаден по ч.гр.д. № ***/13 г. и ч.гр.д. № ***/13 г., и двете по описа на РРС като погасени
по давност.
Искът, визиран в разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК, е едно от средствата за правна
защита срещу незаконно принудително изпълнение, обусловено от липсата на
материалноправните предпоставки на изпълнителния процес. Същият предоставя
възможност на длъжника чрез отрицателен установителен иск да оспори съществуването на
изпълняемото право въз основа на новонастъпили факти като в случая длъжникът е навел
2
доводи, че вземането на взискателя е погасено по давност.
Защита по чл.439 от ГПК се явява съпътстваща изпълнителния процес, поради което
правният интерес от нея като абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост,
е обусловен от наличието на висящ изпълнителен процес, респ. наличие на изпълнително
основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и въз основа на който
кредиторът може да инициира изпълнително производство.
Този извод се извежда от разпоредбата на чл.433, ал.1, т.7 от ГПК, задължаваща
съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното производство при уважаване на иска. В
този смисъл е правната доктрина и трайно установената съдебна практика, обективирана в
определение по ч.гр.д.№ *** г. на ВКС, определение по ч.т.д.№ *** г. на ВКС, определение
по ч.т.д.№ *** г. на ВКС, определение по ч.т.д.№ *** г. на ВКС.
От приложените изпълнителни дела по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов - рег.№ 832
на КЧСИ е видно, че е налице висящо изпълнително производство срещу ищеца като
взискателят е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия- запор върху
трудово възнаграждение и банкови сметки, опис, оценка и публична продан на движими
вещи на длъжника. Към настоящият момент изпълнителното производство е висящо като
вземането на взискателя не е удовлетворено.
С оглед на обстоятелството, че е налице висящо изпълнително производство като
взискателят не е удовлетворен предявеният иск е допустим и следва да се разгледа по
същество. Ищцата в качеството си на длъжник оспорва съществуването на изпълняемите
права по издадените в полза на праводателя на ответното дружество изпълнителни листи
като искът е основан на факти, настъпили след приключване на производството по делата -
погасяване на вземанията по давност.
Погасителната давност е правен способ за погасяване на вземания, регламентиран в
чл.110 и сл. от ЗЗД, който законът свързва с бездействие от страна на кредитора за
определен срок.
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД определя началния момент на давностния срок
като го свързва с деня, от който вземането е станало изискуемо. Този общ принцип заложен
в цитираната разпоредба намира приложение във всички случаи, освен когато със закон не е
предвидено друго.
В чл.116 от ЗЗД са посочени хипотезите, при които се прекъсва давността, сред които
е и предприемането на действия на принудително изпълнение.
В настоящият случай кредиторът се е снабдил с изпълнителни листи за вземанията си
за главница, лихви и разноски по ч.гр.д. № ***/13 г. и ч.гр.д. № ***/13 г., и двете по описа
на РРС на 15.10.2023 г. и на 16.10.2023 г. въз основа на издадените в негова полза заповеди
за незабавно изпълнение въз основа на документи по чл.417 от ГПК.
3
Влезлите в сила заповеди за изпълнение са приравнени като правни последици на
влязло в сила решение. Това е така, тъй като длъжникът не може да оспори вземането с
възражения, основани на факти или обстоятелства, които са му станали известни или са
могли да му станат известни до изтичане срока за възражение по чл.414 от ГПК, поради
което влязлата в сила заповед за изпълнение има установително и преклудиращо действие,
както и изпълнителна сила, аналогична на тази на влязло в сила решение.
Няма наведени доводи и съответно доказателства заповедите за изпълнение да са
оспорени от ищеца с възражение по реда на чл.414 от ГПК, поради което същите са влезли в
сила и въз основа на тях са издадени и изпълнителни листи. С оглед установителната,
преклудираща и изпълнителна сила на заповедта за изпълнение, в процесния случай следва
да намери приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, съгласно която, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги пет години.
Установено е по делото, че въз основа на издадените в полза на „РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД- гр.София изпълнителни листи въз основа на влезли в сила заповеди за
изпълнение са образувани изп.д. № ****** и изп.д. № *** и двете по описа на ЧСИ Иван
Хаджииванов с район на действие ОС Русе. Вземанията и по двете изп. дела са прехвърлени
с договор за цесия от 13.07.2016 г. на ответното дружество, което въз основа на молби от
30.09.2016 г. е поискала да бъде конституиран като взискател по всяко от делата, но с
молбите не е поискано предприемане на изп. действия. На 30.01.2017 г. и по двете дела е
подал нови молби с подобно искане като с тях отново не е поискано предприемане на изп.
действия.
По изп.д. № ****** на 10.12.2013 г. кредиторът е предприел действия на
принудително изпълнение с подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, в
която е възложил правата по чл.18 от ЗЧСИ и е поискал да бъде уведомяван за всички
предприети действия на принудително изпълнение. До 30.09.2016 г., когато ответникът е
поискал да бъде конституиран като взискател не са искани или извършвани изп. действия,
поради което на 10.12.2015 г. изпълнителното производство е прекратено поради настъпила
перемпция- на основание чл.433,т.8 от ГПК.
По изп.д. № *** на 07.01.2014 г. кредиторът е предприел действия на принудително
изпълнение с подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, в която е възложил
правата по чл.18 от ЗЧСИ и е поискал да бъде уведомяван за всички предприети действия на
принудително изпълнение. До 30.09.2016 г., когато ответникът е поискал да бъде
конституиран като взискател не са искани или извършвани изп. действия, поради което на
07.01.2016 г. изпълнителното производство е прекратено поради настъпила перемпция- на
основание чл.433,т.8 от ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в ТР №3/28.03.2023 г. по т.д. №3/2020 г.
на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. С оглед на това и
предвид настъпването на перемпция на по-късна дата, съдът счита, че и по двете дела нова
4
погасителната давност е започнала да тече от 26.06.2015 г. и в случай че не бъде прекъсвана
на осн. чл.116 от ЗЗД би изтекла на 26.06.2020 г. С молби от 30.09.2016 г. ответното
дружество е поискало да бъде конституирано като взискател в изпълнителните
производства. Към момента на подаване на молбите от ответното дружество давността не е
изтекла. Въз основа на тези молби не е образувано ново производство, но това
обстоятелство не се отразява върху материалноправните последици на давността. След
конституирането на ответника като взискател същият е искал извършване на изпълнителни
действия с молби от 03.06.2019 г.; 07.08.2021 г.; 29.03.2023 г. по изп.д. № ****** и от
20.06.2019 г.; 09.04.2021 г. и 19.01.2023 г. – по изп.д. № ***. От изложеното е видно, че на е
настъпило погасяване на вземанията по давност, т.к. и по двете дела са подадени молби с
искания за предприемане на изп. действия преди изтичането на петгодишния давностен
срок, изтичащ на 26.06.2020 г. Налице са и последващи молби с такива искания. Всяко ново
искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело. Необразуването на ново изпълнително
дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не
е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени
канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела. В този смисъл е и съдбената
практика - Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №1747/2020 г., IV г. о., ГК и
Решение № 352 от 24.10.2022 г. на Окръжен съд Русе по в. гр. д. №462/2022 г., докладчик –
съдия Магардичиян, постановено по аналогичен казус. С оглед изложеното съдът намира, че
вземанията на ответника срещу ищцата за събиране на което е образувано изп.д. № *** г. по
описа на ЧСИ Иван Хаджииванов с район на действие ОС Русе не са погасени по давност,
поради което и предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. А. П., ЕГН:********** срещу „ЕОС
МАТРИКС“ЕООД-София с ЕИК ********* иск – да се признае за установено, че той не им
дължи следните суми: 529,92 лв.-главница по договор за издаване на национална кредитна
карта РайКарт, в едно със законната лихва върху сумата, считано от 10.10.2013г. до
окончателното й изплащане; 148,75 лв.- изискуема редовна лихва за периода 15.10.2009г. -
17.07.2012г. включително; 365,57 лв. - изискуема наказателна лихва за периода 15.11.2009г.
- 09.10.2013г. включително, както и направените деловодни разноски: 25лв. - заплатена д.т.
и 100 лв. -юрисконсултско възнаграждение, предмет на изпълнение по 16.10.2013г., издаден
по ч.гр.д.№***/2013г. по описа на РС - Русе, и за 809,06 лв. -главница; 217,90 лв. -
изискуема редовна лихва от 15.10.2009г. до 14.07.2012г.; 537,51 лв. - изискуема наказателна
лихва от 15.11.2009г. до 09.10.2013г., както и 31,29 лв. - заплатена д.т. и 100,00 лв.-
юрисконсултско възнаграждение, предмет на изпълнение по изпълнителен лист
16.10.2013г., издаден по ч.гр.д.№***/2013г. по описа на РС -Русе, за принудителното
5
събиране на които е образувано изп. д. №***г. по описа на ЧСИ - Иван Хаджииванов като
погасени по давност.
ОСЪЖДА П. А. П., ЕГН:********** да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД-София с
ЕИК ********* сумата в размер на 100 лв. – разноски за юриск. възнаграждение по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6