РЕШЕНИЕ
№............../.............2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на първи юни две
хиляди двадесет и втора година в състав
СЪДИЯ
ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При
участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 2722/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по подадена на основание чл. 64 ал. 4 ЗУСЕСИФ жалба на
„Пал ойл“ ООД, подписана с валиден електронен подпис от управителя и
представляващ дружеството Д.Л.Д., срещу постановеното от ръководителя
на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси
2014-2020 г.“ към МТСП решение рег. № BG05М9ОР001-1.095-0002/18
от 03.12.2021 г. за верификация
на постъпило искане за окончателно плащане в частта по точки
2.2; 2.3 и 3.1 от него, с които:
- по точка 2.2 от определения по точка 2, на
основание чл. 64 ал. 3 ЗУСЕСИФ, общ размер от 11 798, 25 лв. на неверифицираните
средства 9 817, 50 лв. представляват неверифицирани, на основание чл. 57
ал. 1 т. 6 ЗУСЕСИФ вр. чл. 25 от Делегиран Регламент(ЕС) №
480/2014 г. на ЕК за допълнение на Регламент(ЕС) №
1303/2013 г. на ЕП и на Съвета, разходи по проформа фактура №
**********/29.07.2021 г. и фактура № **********/29.07.2021 г. с издател
„Интерком груп“ ООД, по бюджетен ред V. 6.1 „Разходи за СМР за модернизация
и/или реконструкция и/или обезопасяване на съществуващи обекти, технологични
процеси, машини и съоръжения, свързани с подобряване условията на труд при
изпълнението на Поддейност 3.1 и/или ремонт на помещенията, свързани с
изпълнението на Дейност 4 (от допустими дейности);
- по точка 2.3 от определения по точка 2, на
основание чл. 64 ал. 3 ЗУСЕСИФ, общ размер от 11 798, 25 лв. на
неверифицираните средства 1 960, 75 лв. представляват неверифицирани разходи
поради надвишен максимално допустим размер непреки разходи от 10 на сто от
отчетените допустими преки разходи, по бюджетен ред VІ. 7.1 „Непреки разходи“;
- по точка 3.1, на основание чл. 75 ал. 1
ЗУСЕСИФ и решение за определяне на финансова корекция рег. № BG05М9ОР001-1.095-0002/5
от 27.08.2021 г., е извършена финансова корекция в размер на 4 885 лв. по
бюджетен ред ІІІ. 4.2 „Разходи за закупуване на специализирано обзавеждане и
оборудване, необходимо за осъществяване на Дейност 1, Дейност 3 и Дейност 4 по
фактура № **********/14.07.2021 г. по договор № BG05М9ОР001-1.095-0002-С01-Su-01/10.05.2021
г. с изпълнител „Балканкар- рекорд“ АД.
Иска
се решението да бъде отменено в оспорените с жалбата части като съдът се
разпореди неверифицираните от Управляващия орган средства да се изплатят на
жалбоподателя, който намира, че с отказа да му се изплатят е ощетен от МТСП,
тъй като е представил всички необходими във връзка с тях документи.
За
отстраняване на указаните от съда нередовности в жалбата по смисъла на чл. 150
ал. 1 т. 5, 6 и 7 АПК представляващият „Пал ойл“ ООД е подал по делото две
уточняващи молби: с. д. № 19141/31.12.2021 г. и с. д. № 723/18.01.2022 г., като
същевременно в първото по делото съдебно заседание от 06.04.2022 г.
упълномощеният процесуален представител на дружеството адвокат И.В. е заявила в
присъствието на представител на насрещната страна, че решението на Управляващия
орган се оспорва на всички възможни основания по чл. 146 АПК. В подадени
писмени бележки с. д. № 8193/25.05.2022 г. адвокат В. моли съда да го отмени
като незаконосъобразно в обжалваните от доверителя й части.
Ответникът
- ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси 2014-2020 г.“ в МТСП – оспорва изцяло жалбата чрез
пълномощниците си по делото главен експерт в отдел „Управление на качеството“ в
ГД „Европейски фондове, международни програми и проекти“ в МТСП А.Т. и главен
експерт И.Д., и двамата правоспособни юристи съгласно представените удостоверения
за правоспособност № 462/22.07.2003 г. и № 69/08.01.2019 г. на МП. В подаден писмен отговор на жалбата с. д. №
2258/11.02.2022 г. и писмена защита с. д. № 8920/07.06.2022 г. излагат подробни
съображения в подкрепа на обжалваното решение и молят съда да отхвърли
оспорването му като присъди на МТСП юрисконсултско възнаграждение в размер на
540 лв. за осъщественото по делото процесуално представителство от
юрисконсулт.
Като
прецени процесуалната допустимост на жалбата срещу решение рег. № BG05М9ОР001-1.095-0002/18
от 03.12.2021 г., съдът намира следното по нейната основателност:
От
приобщените по делото доказателства, съставляващи административната преписка по
издаване на оспореното с жалбата решение на ръководителя на Управляващия орган
на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г.“ към МТСП,
се установяват следните релевантни за изхода на спора факти:
Между
Министерство на труда и социалната политика, чрез ГД „Европейски фондове,
международни програми и проекти“, представлявано от заместник-министъра в
качеството на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“, от една страна; „Пал ойл“ ООД, представлявано
заедно и поотделно от управителите Д.Л.Д. и Павел Л.Д., от друга страна като
бенефициент, и Сдружение Местна инициативна група /МИГ/ „Долни чифлик и Бяла“,
представлявано от председателя на Управителния съвет на МИГ, е сключен договор
рег. № BG05М9ОР001-1.095-0002-С01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020 г.“ чрез
водено от общностите местно развитие, мярка 2 „Добри и безопасни условия на
труд на територията на МИГ „Долни чифлик и Бяла“.
По
силата на чл. 2.1 от договора ръководителят на Управляващия орган предоставя на
бенефициента безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 108 035,
44 лв. по ОП „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020“, Приоритетна ос 1
„Подобряване достъпа до заетост и качество на работните места“, процедура BG05М9ОР001-1.095
МИГ „Долни чифлик и Бяла“, Мярка 2 „Добри и безопасни условия на труд на
територията на МИГ Долни чифлик и Бяла“ чрез водено от общностите местно
развитие за изпълнението на проект BG05М9ОР001-1.095-0002
„Подобряване на работната среда на „Пал ойл“ ООД чрез осигуряване на добри и
безопасни условия на труд“.
Съгласно
чл. 2.2 от договора проектът включва осигуряването на безвъзмездна финансова
помощ на бенефициента на обща стойност 108 035, 44 лв. по три основни
дейности, между които Дейност 3: „Осигуряване на
средства за колективна защита, включително модернизация и/или реконструкция
и/или обезопасяване на съществуващи обекти, технологични процеси, машини и
съоръжения, свързани с подобряване на условията на труд.“
По
силата на чл. 5 от договора предоставяната с него на бенефициента безвъзмездна
финансова помощ от 108 035,44 лв. представлява минимална помощ de minimis по
Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18.12.2013 г. относно прилагането на
членове 107 и 108 от Договора за функциониране на ЕС към помощта de minimis,
публикуван в официален вестник на ЕС L352 от 24.12.2013 г.
Договореният
в чл. 2.3 срок за изпълнение на проекта е 12 месеца, считано от датата на
сключване на договора като съгласно чл. 3.9 Управляващият орган извършва
междинни и окончателни плащания след верифициране на разходите въз основа на
подадени от бенефициента искания за междинно/окончателно плащане в ИСУН 2020 и
междинен/окончателен доклад в съответствие с чл. 3.3 от договора и при
условията на чл. 60-64 ЗУСЕСИФ и Наредба Н-3/22.05.2018 г. Еквивалентно на
това, в чл. 3.61 е предвидено, че Управляващият орган извършва плащанията в
съответствие с условията на глава Пета, раздел Втори ЗУСЕСИФ. Съгласно
чл. 3.73 бенефициентът приема, че безвъзмездната финансова помощ не може при
никакви обстоятелства да му носи печалба и трябва да бъде ограничена до сумата,
необходима за възстановяване на разходите по договора след приспадане на
генерираните при изпълнение на договора приходи.
Съгласно
чл. 3.27 бенефициентът има право да сключва договори с изпълнители, ако
естеството на проекта изисква това, като за тези случаи бенефициентът се
задължава да прилага процедурите за определяне на изпълнители съгласно глава
Четвърта от ЗУСЕСИФ, ПМС № 160/01.07.2016 г. за определяне правилата за
разглеждане и оценяване на оферти и сключване на договорите в процедурата за
избор с публична покана от бенефициента на безвъзмездна финансова помощ от
Европейските структурни и инвестиционни фондове, или Закона за обществените
поръчки и подзаконовите нормативни актове по прилагането му в случаите, когато
бенефициентът се явява възложител по смисъла на ЗОП.
Същевременно
в утвърденото от ръководителя на Управляващия орган „Ръководство
за бенефициента за изпълнение на проекти“ /л. 58 – 124 от делото/ в раздел
V „Техническо изпълнение и отчитане“ при посочване на свързаните с отчитането
на дейността документи, необходими за представяне на Управляващия орган с
искането за плащане, е посочено, че при извършването на текущ ремонт трябва да
се представи договор с изпълнител за извършването на СМР; приемо-предавателен
протокол; количествено-стойностна сметка на извършените от изпълнителя работи;
протоколи и актове по ЗУТ и снимки на ремонтираните обекти.
По
силата на чл. 6 от договора утвърденото от Управляващия орган „Ръководство за
бенефициента за изпълнение на проекти“ поради естеството си на документ по чл.
26 ал. 1 ЗУСЕСИФ, представлява неразделна част от договора.
На
основание чл. 3.7 от договора бенефициентът „Пал ойл“ ООД е подал на 23.09.2021
г. в ИСУН 2020 Искане за плащане № 4 с отчетен период 05.06.2021 г. –
24.08.2021 г. по проект „Подобряване на работната среда на „Пал ойл“ ООД чрез
осигуряване на добри и безопасни условия на труд“, рег. № BG05М9ОР001-1.095-0002-С01.
Във
финансовия отчет към искането е приложил договор за изпълнение на СМР №
01/12.10.2020 г. със страни „Пал ойл“ ООД /възложител/ и „Алумина билд“ ЕООД
/изпълнител/, по силата на чл. 1 ал. 1 от който възложителят „Пал ойл“ ООД
възлага, а изпълнителят „Алумина билд“ ЕООД се задължава да извърши срещу
заплащане частична реконструкция и подмяна на покривната покривка на покрив на
сграда в с. Рудник, община Долни чифлик. Съгласно чл. 3 ал. 1 от договора отчитането
на изпълнените СМР се извършва периодично с Акт-протокол, образец № 19, който
се представя на възложителя от изпълнителя. Възложителят или упълномощено от
него лице, изпълняващо функциите на инвеститорски контрол, го проверява, оформя
го и в 5-дневен срок от датата на получаване го връща на изпълнителя. Съгласно
чл. 3 ал. 2 от договора окончателното му изпълнение се удостоверява с
двустранно подписан приемо-предавателен протокол. В чл. 4 ал. 1 страните са се
споразумели цената на изпълнение на договора да е в размер на 9 817, 50
лв., без ДДС, при обща цена с ДДС в размер на 11 781 лв., включваща
съгласно чл. 4 ал. 2 всички разходи по изпълнението на обекта на поръчката.
Съгласно чл. 5 ал. 1 цената следва да се преведе на изпълнителя след
представянето на надлежно оформена от него фактура за получената сума като на
основание чл. 6 плащането се извършва по банков път по сметка на изпълнителя. Съгласно
чл. 8 т. 6 от договора възложителят има правото да контролира законосъобразното
започване и извършване на СМР като определи лица за инвеститорски контрол и при
необходимост – за строителен надзор. С чл. 13 от договора изпълнителят се
задължава да влага при изпълнението строителни материали, отговарящи на
изискванията на БДС, което съгласно чл. 14 се доказва със съответните
сертификати или други документи, представени от изпълнителя. В договора не е
предвидена възможност за ползването на фирма-подизпълнител.
Освен
договора за изпълнение на СМР, бенефициентът е представил с финансовия отчет и
два броя фактури: проформа фактура №
**********/29.07.2021 г. и фактура № **********/29.07.2021 г., и двете с
доставчик „Интерком груп“ ООД и с получател „Пал
ойл“ ООД, с предмет доставката на ПОЦ LТ
ламарина Dх51D+Z140 при данъчна основа на
фактурите 9 817, 50 лв., ДДС 1 963,50 лв. или общо 11 781 лв. И
в двете фактури като начин на плащане е отбелязано „по банков път“ със срок на
плащането 29.07.2021 г. като в проформа фактура № **********/29.07.2021 г. е
вписано като забележка „по проект BG05М9ОР001-1.095-002-С1-Su-01“.
Във връзка с фактурите бенефициентът е представил и Отчет по сметка, съгласно
който на 29.07.2021 г. по банковата сметка на „Интерком груп“ ООД са преведени 11 781
лв. от банковата сметка на „Пал ойл“ ООД с основание на превода „проформа
фактура № 268171/29.07.2021 г. по проект BG05М9ОР001-1.095-002-С1“.
Представил е също така Протокол-акт 19 № 1 от 23.08.2021 г. за установяване
завършването и за заплащане на натурални видове СМР за обект „Покрив цех с.
Рудник“ с инвеститор „Пал ойл“ ООД и подизпълнител
„Алумина билд“ ЕООД, с вписано в графа „Наименование на работите и указание на
отчетените елементи“ - ПОЦ. LD ламарина
Dх51D+Z140,
при единична цена 9 817, 50 лв. и стойност на материала 9 817, 50 лв.
Под протокола, скрепено с печат на дружеството, е положен подпис за инвеститор.
С финансовия отчет е представен и Акт-Приложение № 12 от 23.08.2021 г. за
установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са
изпълнени изискванията на проекта. В документа е посочено, че се отнася до
строеж „Ремонт на покрив цех в с. Рудник, община Долни чифлик“ с възложител на
строежа „Пал ойл“ ООД и строител „Алумина билд“ ЕООД
като в таблицата, съставляваща част от съдържанието му, в графа „Наименование
на извършени СМР“ е вписано „ламарина“. Под документа като съставител е отбелязана
Светла Казакова, която съгласно подписания договор за СМР № 01/12.10.2020 г. е
управител на фирмата изпълнител по договора „Алумина билд“ ЕООД.
След
получаване на искането за плащане Управляващият орган е изготвил на основание
чл. 63 ЗУСЕСИФ и изпратил на 04.11.2021 г. в ИСУН 2020 съобщение до бенефициента
„Пал ойл“ ООД, с което в частта на представените с финансовия отчет проформа
фактура № **********/29.07.2021 г. и фактура № **********/29.07.2021 г. с
издател „Интерком груп“ ООД е указал да се промени „вид документ“, разходът да
се отнесе към коректния бюджетен ред 6.1 „Разходи за СМР“ и да се отбележи
„Кръстосано съфинансиране“ в описанието на документа.
На
11.11.2021 г. бенефициентът „Пал ойл“ ООД е изпратил в ИСУН 2020 коригирани
документи и разяснения
На 15.11.2021
г. Управляващият орган е изготвил наново на основание чл. 63 ЗУСЕСИФ и изпратил
в ИСУН 2020 указания до бенефициента „Пал ойл“ ООД, в които в частта на
представените с финансовия отчет проформа фактура № **********/29.07.2021 г. и
фактура № **********/29.07.2021 г. отново му е посочил, че разходите по тях
следва да се отнесат към коректния бюджетен ред 6.1 „Разходи за СМР“.
Същевременно му е изискал писмени обяснения за констатираното неизпълнение на
чл. 5 ал. 1 от сключения с изпълнителя „Алумина билд“ ЕООД договор за частична
реконструкция и подмяна на покривна покривка на покрив на сграда в с. Рудник,
община Долни чифлик. Посочил му е, че във финансовия отчет са отчетени разходи
на бенефициента към дружество „Интерком груп“ ООД по представените проформа
фактура № **********/29.07.2021 г. и фактура № **********/29.07.2021 г. като
получателят на плащането по фактурите е различен от изпълнителя, с който е
сключен договорът за извършване на СМР по сградата в с. Рудник, община Долни
чифлик. Във връзка с тези констатации Управляващият орган е изискал от
бенефициента, на основание чл. 63 ЗУСЕСИФ, да представи във версия 3 на
искането за плащане необходимите документи и да извърши нужните корекции,
съобразно с получените забележки. Същевременно му е указал, че в представените
счетоводни документи при осчетоводяване на непреките разходи в приходните
сметки на проекта е допусната неточност за верифицираните и изплатени от
Управляващия орган средства по искане за междинно плащане 3 като сумата на
изплатените непреки разходи следва да е 10% от верифицираните преки разходи,
съответно – 1 820, 39 лв., във връзка с което документите следва да се
представят отново с коректно отразени разходи по проекта.
В
отговор, на 19.11.2021 г. бенефициентът „Пал ойл“ ООД е изпратил в ИСУН 2020 коригирани
документи по финалния отчет. Видно от административната преписка, в частта на
първоначално представените с финансовия отчет към подаденото искане за плащане проформа
фактура № **********/29.07.2021 г. и фактура № **********/29.07.2021 г. и
договор за изпълнение на СМР № 01/12.10.2020 г., бенефициентът не е представил
други документи и разяснения.
На
03.12.2021 г. Управляващият орган е изготвил и изпратил в ИСУН 2020 обжалваното
по делото Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане
рег. № BG05М9ОР001-1.095-0002/18. С т. 1 от решението е определил, на основание
чл. 62 ал. 3 ЗУСЕСИФ, общ размер 31 158, 21 лв. на верифицираните разходи
по постъпилото искане за окончателно плащане и същевременно с т. 2 е определил,
на основание чл. 64 ал. 3 ЗУСЕСИФ, общ размер 11 798, 25 лв. на
неверифицираните разходи, от които:
- по
точка 2.2 от решението 9 817, 50 лв. представляват неверифицирани, на
основание чл. 57 ал. 1 т. 6 ЗУСЕСИФ вр. чл. 25 от Делегиран Регламент(ЕС) №
480/2014 г. на ЕК за допълнение на Регламент(ЕС) №
1303/2013 г. на ЕП и на Съвета, разходи по проформа фактура №
**********/29.07.2021 г. и фактура № **********/29.07.2021 г. с издател
„Интерком груп“ ООД, по бюджетен ред V. 6.1 „Разходи за СМР за модернизация
и/или реконструкция и/или обезопасяване на съществуващи обекти, технологични
процеси, машини и съоръжения, свързани с подобряване условията на труд при
изпълнението на Поддейност 3.1 и/или ремонт на помещенията, свързани с
изпълнението на Дейност 4 (от допустими дейности);
- по
точка 2.3 от решението 1 960, 75 лв. представляват неверифицирани разходи
поради надвишен максимално допустим размер непреки разходи от 10 на сто от
отчетените допустими преки разходи, по бюджетен ред VІ. 7.1 „Непреки разходи“.
С т. 3.1
на решението, на основание чл. 75 ал. 1 ЗУСЕСИФ и решение за определяне на
финансова корекция рег. № BG05М9ОР001-1.095-0002/5 от 27.08.2021 г., е
извършил финансова корекция в размер на 4 885 лв. по бюджетен ред ІІІ. 4.2
„Разходи за закупуване на специализирано обзавеждане и оборудване, необходимо
за осъществяване на Дейност 1, Дейност 3 и Дейност 4 по фактура №
**********/14.07.2021 г. по договор № BG05М9ОР001-1.095-0002-С01-Su-01/10.05.2021
г. с изпълнител „Балканкар- рекорд“ АД.
В
мотивите на решението административният орган е обосновал неверифицирането на
разходите в размер на 9 817, 50 лв. по представените от бенефициента
проформа фактура № **********/29.07.2021 г. и фактура № **********/29.07.2021
г. със следните съображения:
Фактурите
са издадени от „Интерком груп“ ООД, но това дружество като получател на плащането
по тях е различно от изпълнителя, с когото бенефициентът е сключил приложения
към финансовия отчет договор за изпълнение на CMP № 01/12.10.2020 г. с предмет
„Частична реконструкция и подмяна на покривната покривка на покрив на сграда в
с. Рудник, общ. Долни чифлик“. В изпълнение на този договор са изготвени представените
с искането за плащане приемо-предавателен протокол от 23.08.2021 г. за
извършване на СМР и актове за приемане на строителна работа, образец 12 и 19 - всички
подписани от възложителя „Пал ойл“ ООД и от изпълнителя по договора „Алумина
билд“ ЕООД. В договора за СМР издателят на фактурите „Интерком груп“ ООД изобщо
не е упоменат, като в него няма клаузи и за ползването на подизпълнител. Същевременно
в чл. 5 ал. 1 и чл. 6 ал. 1 от договора изрично е постигнато споразумение, че
всички плащания ще се извършват към изпълнителя „Алумина билд“ ЕООД. На изисканата
от Управляващия орган, на основание чл. 63 ЗУСЕСИФ, допълнителна информация за констатираното
несъответствие между изпълнителя по договора „Алумина билд“ ЕООД, подписал актовете
за извършени СМР, и издателя на фактурите „Интерком груп“ ООД бенефициентът е дал следното обяснения:
„Договорът, който сме сключили за изпълнение и СМР с „Алумина билд“ ЕООД, е
само за осъществяване от тяхна страна на инвеститорски
контрол по изпълнение на ремонта, за който няма да заплащаме нищо.“ Управляващият
орган е посочил, че това твърдение е в несъответствие с чл. 1 ал. 1 от
сключения между възложителя „Пал ойл“ ООД и изпълнителя „Алумина
билд“ ЕООД договор за изпълнение на СМР № 01/12.10.2020 г., чийто предмет е
не осъществяването на инвеститорски контрол по изпълнението на ремонта, а
извършването на частична реконструкция и подмяна на покривна покривка на покрив
на сградата в с. Рудник, община Долни чифлик. Посочил е също така, че това
твърдение противоречи и на чл. 3 ал. 1 от договора, според който възложителят
или упълномощено от него физическо или юридическо лице, изпълняващо функциите
на инвеститорски контрол, проверява представения от изпълнителя Акт-протокол,
образец № 19 за отчитане на изпълнените СМР и го връща в 5-дневен срок на
изпълнителя. Управляващият орган изрично е посочил в мотивите на обжалваното
решение, че не приема дадените от бенефициента обяснения, тъй като те са в
противоречие с чл. 1; чл. 3 ал. 1 и чл. 5 от договора за СМР. Вземайки предвид извършените
от бенефициента нарушения на чл. 1 ал. 1; чл. 3 ал. 1; чл. 5 ал. 1 и чл. 6 ал.
1 от договора за СМР, Управляващият орган е приел, че в случая е нарушен чл. 57
ал. 1 т. 6 ЗУСЕСИФ, регламентиращ като кумулативно условие за допустимост на
разходите изискване за наличието на одитна следа съгласно минималните
изисквания на чл. 25 от Делегиран Регламент (ЕС) № 480/2014 г. на Комисията от
3 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския
парламент и на Съвета. Относно приетото нарушение на чл. 25 от Делегирания
Регламент ръководителят на Управляващия орган се е позовал на вмененото с тази разпоредба изискване за пълно
равняване на декларираните за сертифициране средства с
разходооправдателните документи, с които разполага бенефициентът. Посочил
е, че в случая основен разходооправдателен документ е сключеният договор за СМР
между бенефициента като възложител и изпълнителя „Алумина билд“ ЕООД, който е
сключен именно за целите на изпълнение на одобрената за финансиране дейност по проекта
и като такъв се явява основен правопораждащ юридически факт за възникналото
облигационно правоотношение. Посочил е също, че издадените във връзка с договора
фактури следва съгласно чл. 6 ал. 6 ЗСч да отразяват вярно документираната
стопанска операция, но доколкото плащането по тях е извършено към лице, за
което няма данни в сключения договор и в протоколите за извършени СМР, е приел,
че няма основание за верифицирането на направените по тях разходи.
По
преписката не се съдържат данни за посоченото в мотивите на решението обяснение
на бенефициента в изпълнение на изисканата му допълнителна информация по чл. 63
ЗУСЕСИФ, че сключеният с „Алумина билд“ ЕООД договор е единствено за осъществяване
на инвеститорски контрол по изпълнението на ремонта, за който бенефициентът няма
да заплаща. Независимо от това, съдът констатира, че подобно обяснение
кореспондира напълно и на съдържащото се в жалбата срещу решението твърдение на
„Пал ойл“ ООД, че участието на „Алумина билд“ ЕООД при извършването на ремонта
се е свело само до методически указания, докато самият ремонт е извършен от
„Пал ойл“ ООД със средства на дружеството.
Освен
документите по административната преписка и представеното от ответника в с. з.
на 01.06.2022 г. „Ръководство за бенефициента за изпълнение на проекти по
процедури по ВОМР с финансовата подкрепа на ОП Развитие
на човешките ресурси 2014 – 2020 г.“, по делото са представени и следните
документи:
1/ към
жалбата на „Пал ойл“ ООД е приложено писмено становище на главния архитект на
община Долни чифлик, според което обявеното от „Пал ойл“ ООД със заявление вх.
№ 3700-531/03.09.2020 г. инвестиционно намерение за текущ ремонт на покрив на
сграда с идентификатор 63197.322.17.1, находяща се в ПИ 63197.322.17 по КККР на
с. Рудник, община Долни чифлик, попада в разпоредбите на чл. 151 ал. 1 т. 1 ЗУТ
– „текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и инсталации“, поради което за
него не се изисква разрешение за строеж /л. 7, гръб от делото/;
2/ с
подаден отговор на жалбата с. д. № 2258/11.02.2021 г. пълномощникът на
ответника е представил заповед № РД-03-2/01.12.2020 г. на министъра на труда и
социалната политика, с която Ц.И.С., заместник-главен директор на ГД „Европейски
фондове, международни програми и проекти“ е определен, считано от 01.12.2020 г.
да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия орган по Оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020 г.“, съфинансирана от Европейския
социален фонд в пълния обхват от функции по чл. 125 от Регламент 1303/2013 г.,
с всички произтичащи от това правомощия, детайлно разписани в описанието на
действащите функции и процедури, свързани с Управляващия орган и Сертифициращия
орган на ОПРЧР, Наръчник по ОПРЧР (2014-2020) и
съгласно приложимата нормативна уредба, в това число да поема
задължения/сключва договори и да извършва плащанията по сключените договори по
смисъла на чл. 13 ал. 3 т. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в
публичния сектор; да установява нарушения и издава актове за определяне на
финансови корекции по раздел ІІІ на глава Пета ЗУСЕСИФ и да издава актове за
установяване на публични вземания по чл. 166 ДОПК - л. 39 от делото.
Така
събраните доказателства дават основание на съда за следните правни изводи:
Съгласно
чл. 9 ал. 1 ЗУСЕСИФ органи за управление и контрол на средствата от ЕСИФ са
управляващите органи, сертифициращите органи и одитните органи. Чл. 9 ал. 5
ЗУСЕСИФ разписва в правомощие на управляващите органи отговорността за
цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата, както и за
предотвратяването, откриването и коригирането на нередности, включително за
извършването на финансови корекции. Съгласно същата разпоредба ръководител на
управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в
чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице,
като правомощията на ръководител на управляващия орган по този закон може да се
упражняват и от овластено от него лице. Чл. 29 ал. 1 т. 1 от Устройствения
правилник на МТСП определя,
че Главна дирекция "Европейски фондове, международни програми и
проекти“ като част от специализираната администрация на МТСП изпълнява
функциите на управляващ орган на оперативна програма "Развитие на
човешките ресурси" и отговаря за управлението и изпълнението й в
съответствие с принципа за правилно финансово управление. Същевременно чл. 4 т.
7 от Устройствения правилник на МТСП регламентира, че министърът на
труда и социалната политика като едноличен орган на изпълнителната власт управлява програми и проекти в сферата на своята
компетентност, финансирани от структурните фондове на Европейския съюз и от
други международни финансови институции и донори. Съобразявайки двете
разпоредби от Устройствения правилник на МТСП, както и разписаната му с чл. 9
ал. 5 ЗУСЕСИФ възможност за делегиране на нормативно определените му правомощия
на ръководител на управляващия орган по финансирани от структурните фондове на
Европейския съюз програми в сферата на труда и социалната политика, министърът
на труда и социалната политика с приложената по делото заповед №
РД-03-2/01.12.2020 г. е делегирал на Ц.И.С., към него момент заемащ длъжността заместник-главен
директор на ГД „Европейски фондове, международни
програми и проекти“, функциите на ръководител на Управляващия орган по
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020 г.“. Към момента на издаване на оспореното с жалбата
решение издателят му Ц.И.С. е заемал вече длъжността главен, а не
заместник-главен директор на ГД „Европейски фондове, международни програми и
проекти“, но съдът намира, че делегираните му със заповед № РД-03-2/01.12.2020
г. компетенции не са отпаднали, тъй като от т. 2 на заповедта с основание може
да се заключи, че на щатна длъжност заместник-главен директор в ГД „Европейски фондове, международни програми и проекти“
е било назначено поне още едно лице, поради което след като министърът на труда
и социалната политика е делегирал правомощията персонално на Ц.И.С., то със
заемането впоследствие от него на по-високо стоящата в йерархично отношение
длъжност главен директор на ГД „Европейски фондове, международни програми и проекти“
тези правомощия не са отпаднали. В целостта си изложените доводи сочат на
неоснователност на заявеното от пълномощника на жалбоподателя основание по чл. 146
т. 1 АПК за оспорване на обжалваното по делото решение – поради липса на
компетентност.
Неоснователно
е и оспорването на решението на основание чл. 146 т. 2 АПК – неспазване на
установената форма. Решението съдържа всички съществени реквизити по чл. 59 ал.
2 АПК като съответно на чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК и противно на оплакванията в
приложените на л. 54 и 55 от делото писмени бележки на пълномощника на
жалбоподателя, в него са изложени фактическите и правни основания за издаването
му.
В
производството за верификация по постъпилото искане за окончателно плащане не
са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
което обуславя и неоснователността на оспорването поради наличието на основание
по чл. 146 т. 3 АПК. В тази връзка следва да се отбележи, че както доктрината,
така и съдебната практика приемат за съществени само онези административно-производствени
нарушения, които са довели до ограничаване на правото на участие и защита на лицето
в производството по издаване на акта до степен, че с основание би могло да се
заключи, че ако не бяха извършени, то актът би бил с по-различно съдържание. В
случая такива нарушения не са допуснати. Съответно на чл. 60 ал. 1 ЗУСЕСИФ
производството, приключило с обжалваното решение, е образувано въз основа на
постъпило искане на бенефициента за окончателно плащане по проекта. Съгласно
регламентираната с чл. 63 ал. 1 ЗУСЕСИФ процесуална възможност управляващият
орган е изискал от бенефициента да представи допълнително документи и
разяснения във връзка с искането за плащане, предвид установеното при
проверката на приложените към искането документи наличие на хипотезата на чл.
63 ал. 1 т. 2 ЗУСЕСИФ - не са предоставени заверени фактури и/или счетоводни
документи с еквивалентна доказателствена стойност, или други изискуеми
документи, доказващи извършване на дейностите в съответствие с условията за
допустимост по раздел І. За отстраняване на указаните нередовности на
бенефициента е определен разумен срок, съгласно чл. 63 ал. 2 ЗУСЕСИФ. При
окончателното си произнасяне по искането ръководителят на управляващия орган е
съобразил и обсъдил всички представени от бенефициента документи и направени
във връзка с тях разяснения.
По
съответствието на решението с приложимите материално-правни разпоредби съдът
намира следното:
По т.
2.2 от решението, с което ръководителят на управляващия орган е отказал да верифицира
разходи в размер на 9 817, 50 лв. по представените от бенефициента
проформа фактура № **********/29.07.2021 г. и фактура № **********/29.07.2021
г.:
Съгласно
чл. 62 ал. 1 ЗУСЕСИФ междинни и окончателни плащания се извършват след
верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при
наличие на физически и финансов напредък на проекта. По-нататък в чл. 62 ал. 2
ЗУСЕСИФ законодателят разписва, че чрез междинни и окончателни плащания се
възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. От
двете разпоредби може да се заключи, че на верифициране подлежат единствено допустимите
разходи. Кои разходи са допустими определя чл. 57 ЗУСЕСИФ, който в ал. 1
изчерпателно регламентира условията, при кумулативното наличие на които
направените по проекта разходи се явяват допустими. В обжалваното по делото
решение административният орган се е позовал на отсъствието на условието по чл.
57 ал. 1 т. 6 ЗУСЕСИФ, за да приеме оттук като недопустими разходите по
представените от бенефициента проформа фактура № **********/29.07.2021 г. и
фактура № **********/29.07.2021 г.
Регламентираната
в чл. 57 ал. 1 т. 6 ЗУСЕСИФ материално-правна предпоставка за допустимост на
направените разходи визира изискване за тях да е налична одитна следа съгласно
минималните изисквания на чл. 25 от Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на
Комисията от 3 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за
Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния
фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския
фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за
Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния
фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ОВ, L 138/5 от 13 май 2014
г.) и да са спазени изискванията за съхраняване на документите съгласно чл. 140
от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г.
Следователно,
по смисъла на чл. 57 ал. 1 т. 6 ЗУСЕСИФ, за да са допустими разходите, не е
достатъчно като условие те да са направени, но и за тях задължително трябва да
е налична одитна следа според изискванията на чл. 25 от Делегиран регламент
(ЕС) № 480/2014 на Комисията. В случая липсата на одитна следа е обоснована от
административния орган с отсъствието на визираното в чл. 25 от Делегирания
регламент изискване за пълно равняване на декларираните за сертифициране
средства с разходооправдателните документи, с които бенефициентът разполага. По-конкретно,
става въпрос за регламентираното в чл. 25 пар. 1 б. „б“ на Делегирания
регламент условие по отношение на безвъзмездните средства и възстановимата
помощ по член 67, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 1303/2013 одитната
следа да осигурява възможност за равняване на сертифицираните пред Комисията
обобщени суми с подробните данни от счетоводните регистри и разходооправдателните
документи, с които разполагат сертифициращият орган, управляващият орган,
междинните звена и бенефициерите по отношение на операциите, съфинансирани по
оперативната програма.
Съответно
на изискването на чл. 62 ал. 3 ЗУСЕСИФ, административният орган е направил
извода си за липсата на изискуемата одитна следа за разходите по проформа фактура № **********/29.07.2021 г. и фактура №
**********/29.07.2021 г. изцяло въз основа на извършената от него проверка
на представените от бенефициента документи с искането за плащане. Те, съгласно
чл. 60 ал. 2 ЗУСЕСИФ следва да кореспондират напълно с документите по чл. 26
ал. 1 ЗУСЕСИФ, която правна норма визира утвърждаваните от ръководителя на
управляващия орган документи за всяка процедура. От утвърденото от ръководителя
на управляващия орган Ръководство за бенефициента /л. 58 – 124/, уреждащо
правилата за изпълнение на проекти по Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“, се установява, че между задължителните документи, свързани
с отчитането на дейността, които следва да се предоставят от бенефициента на
управляващия орган с искането за плащане, е и сключен договор с изпълнител за
извършването на СМР, в случаите, в които става въпрос за дейности по
извършването на текущ ремонт, какъвто е този по ремонта на покрива на сградата
в с. Рудник, община Долни чифлик. В този смисъл е уредбата на документите,
дадена в раздел V на ръководството, наименован „Техническо изпълнение и
отчитане“ /виж стр. 56 и 57 от ръководството, съответно л. 85, гръб и 86 от
делото/. Именно в изпълнение на това
изискване бенефициентът „Пал ойл“ ООД е сключил с „Алумина билд“ ЕООД процесния
договор за изпълнение на СМР № 01/12.10.2020 г., който заедно с проформа фактура № **********/29.07.2021 г. и фактура № **********/29.07.2021
г. е представил на управляващия орган с искането за плащане по проекта.
Констатираното несъответствие между изпълнителя по договора „Алумина билд“ ЕООД
и издателя на двете фактури „Интерком груп“ ООД сочи на отсъствието на одитна следа,
че разходите по фактурите са направени
от вписания в тях получател „Пал ойл“ ООД именно във връзка с проекта за
подобряване на работната среда на „Пал ойл“ ООД чрез осигуряване на добри и
безопасни условия на труд, тъй като липсва основание те да се обвържат
конкретно с извършените СМР по договора, независимо от забележката в проформа
фактура № **********/29.07.2021 г., че е по проект BG05М9ОР001-1.095-002-С1-Su-01.
Изводът,
че не може да се направи пряка връзка между сключения договор за СМР № 01/12.10.2020
г. и издадените проформа фактура № **********/29.07.2021 г. и фактура №
**********/29.07.2021 г. се основава на поотделно и съвкупно извършен анализ на
клаузите по договора, според които неговата цена в размер на 9 817, 50
лв., без ДДС, включва всички разходи по изпълнението на обекта на поръчката
като възложителят „Пал ойл“ ООД ще я преведе на изпълнителя “Алумина билд“
ЕООД, след като последният му представи надлежно оформена фактура за сумата
като плащането се извършва по банков път по сметка на изпълнителя. В горния
смисъл са чл. 4, 5 и 6 от договора. Същевременно чл. 13 от договора вменява в
задължение на изпълнителя да влага при изпълнението строителни материали,
отговарящи на изискванията на БДС, което съгласно чл. 14 се доказва с представени
от изпълнителя на упълномощено от възложителя лице сертификати или други
документи. Тези разпоредби, съпоставени и с факта, че в раздел ІV от договора,
уреждащ правата и задълженията на възложителя, никъде не е предвидено условие
възложителят сам да закупува строителните материали за подмяната на покривната
покривка на сградата и да ги предоставя за тази цел на изпълнителя,
недвусмислено сочат, че именно в задълженията на изпълнителя “Алумина билд“
ЕООД, а не на възложителя „Пал ойл“ ООД е било включено и обезпечаването на
ремонта с необходимите материали за извършването му. По силата на чл. 4 и 5 от
договора изпълнителят е следвало да издаде и фактурите за тях. При това в
договора никъде не присъства клауза, че за извършването на уговорените СМР
изпълнителят може да ползва фирма подизпълнител. При така съществуващите клаузи
по договора не би могло да се направи обоснована връзка между него и издадените
на „Пал ойл“ ООД от „Интерком груп“ ООД /дружество без каквото и да било
отношение към договора/ проформа фактура № **********/29.07.2021 г. и фактура №
**********/29.07.2021 г. Фактът, че те са издадени за доставката на ламарина /ПОЦ
LТ
ламарина Dх51D+Z140/ с данъчна основа на доставката 9 817, 50 лв., без ДДС, колкото
съгласно чл. 4 ал. 1 е и цената на договора, без ДДС и че в съставения
протокол, акт 19 за установяване извършването и заплащането на натурални видове
СМР също е посочено ПОЦ LТ ламарина Dх51D+Z140 на
стойност 9 817, 50 лв., не е достатъчен за обвързването на фактурите с
изпълнението на договора, като се има предвид какви са обсъдените му по-горе клаузи.
Даденото
в жалбата до съда обяснение, че целият ремонт де факто бил извършен от бенефициента
„Пал ойл“ ООД с негови средства като „Алумина билд“ ЕООД участвало само с
методически указания, за което не е издавало фактури, явно има за цел да обясни
защо фактурите са издадени на получателя „Пал ойл“ ООД от доставчика „Интерком
груп“ ООД, а не от „Алумина билд“ ЕООД. Това обяснение обаче е в пълно противоречие
с предмета на сключения и представен с искането за плащане договор №
01/12.10.2020 г., който според чл. 1 ал. 1 е за извършването от страна на
изпълнителя „Алумина билд“ ЕООД срещу заплащане на възложена от „Пал ойл“ ООД
частична реконструкция и подмяна на покривната покривка на покрива на сградата
в с. Рудник, община Долни чифлик. Ако споразумението между страните по договора
е било само привидно с цел да отговори на регламентираното в Ръководство за
бенефициента изискване заедно с искането за плащане да се представи и сключен
договор за СМР, то действителното споразумение, което договорът прикрива, има
значение единствено в отношенията между страните по него, но не и за третите лица, за които то не би
могло да породи каквито и да било правни последици. Поради това преценката на
управляващия орган за наличието/респективно в случая за липсата на одитна следа
за разходите по представените фактури правилно е извършена при съобразяване на съдържанието
на сключения договор № 01/12.10.2020 г. за изпълнение на СМР, представляващ
правопораждащ юридически факт за облигационното правоотношение по предоставяне
на договорените в него СМР-услуги.
При
недоказаната от бенефициента допустимост на разходите по фактурите от гледна
точка на кумулативно необходимото за това условие по чл. 57 ал. 1 т. 6 ЗУСЕСИФ,
административният орган законосъобразно с обжалваното решение е упражнил
правомощието си по чл. 64 ал. 3 ЗУСЕСИФ, според който ръководителят на
управляващия орган издава отказ за верификация на разходите, включени в искането
за плащане, за които не е потвърдена допустимост.
В
целостта си това сочи на неоснователност на проведеното с жалбата оспорване на решението
на ръководителя на управляващия орган в частта по т.2.2 от него по поддържаните
от жалбоподателя съображения за наличието на основание за неговата незаконосъобразност
по смисъла на чл. 146 т. 4 АПК – противоречие с материалноправните разпоредби.
Нито в
жалбата до съда, нито в писмените бележки на пълномощника на жалбоподателя /л.
54 и 55 от делото/ са изложени каквито и да било аргументи в подкрепа на
заявеното оспорване на т. 2.3 и 3.1 от решението от гледна точка на
поддържаното основание за противоречието му с материалноправните разпоредби.
Съдът
намира, че и в тези части оспорването е лишено от основание.
При
определяне размера на неверифицираните средства от 1960, 75 лв. по т. 2.3 от
решението административният орган се е позовал на относимите за това разпоредби
на чл. 55 ал. 1 т. 4 ЗУСЕСИФ; чл. 8 ал. 1 т. 1 от ПМС № 189/28.07.2016 г. на МС
за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите,
съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен
период 2014 – 2020 г.; чл. 68 б. „а“ от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г. и на раздел 14.3
„Допустими разходи“ от приетите Условия за кандидатстване по схемата. Цитираният
от административния орган чл. 55 ал. 1 т. 4 ЗУСЕСИФ предвижда като една от
възможните форми за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и възстановима
помощ финансирането с единна ставка, определена чрез прилагане на процент към
една или няколко определени категории разходи. В тази връзка чл. 8 ал. 1 т. 1
от приетото на основание чл. 59 ал. 1 ЗУСЕСИФ ПМС № 189/28.07.2016 г. на МС,
при пълна кореспонденция с чл. 68 б. „а“ от Регламент (ЕС) №
1303/2013 г. на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г., регламентира, че когато
изпълнението на проекта поражда непреки разходи, те могат да бъдат изчислени
като единна ставка в размер до 25 на сто от допустимите преки разходи, при
условие че ставката се изчислява въз основа на коректен, справедлив и проверим
метод на изчисление или въз основа на метод, прилаган в рамките на национални
схеми за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за подобен тип проект и
бенефициент. Лексическото тълкуване на разпоредбата сочи, че заложените в нея 25
% са нормативно определеният пределен процентен праг, използван при
изчислението, под който няма пречка да се отиде, което в случая е направено с
приетите Условия за кандидатстване по схемата, на база на които в т. 3.5 на
сключения между МТСП и бенефициента „Пал ойл“ ООД административен договор рег.
№
BG05М9ОР001-1.095-0002-С01 страните изрично са се споразумели, че за дейностите,
финансирани по правилата на Европейския фонд за регионално развитие, са
приложими правилата за допустимост, прилагани за този фонд, в размер на не
повече от 10% от размера на преките допустими разходи по правилата на ЕСФ.
С
оспорената точка 3.1 от решението за верификация на постъпило искане за
окончателно плащане ръководителят на управляващия орган е извършил, на
основание чл. 75 ал. 1 ЗУСЕСИФ и постановеното преди това негово решение рег. № BG05М9ОР001-1.095-0002/5 от 27.08.2021 г.
/приложено по административната преписка/ финансова корекция от 4 885 лв.
по бюджетен ред ІІІ 4.2 „Разходи за закупуване на специализирано обзавеждане и
оборудване, необходимо за осъществяване на Дейност 1, Дейност 3 и Дейност 4 по
фактура № **********/14.07.2021 г. по договор № BG05М9ОР001-1.095-0002-С01-Su-01/10.05.2021
г. с изпълнител „Балканкар- рекорд“ АД.
С
цитираното в точка 3.1 решение рег. № BG05М9ОР001-1.095-0002/5
от 27.08.2021 г. ръководителят на управляващия орган на ОПРЧР 2014—2020 е
определил финансова корекция на разходите по засегнат от
нарушения договор № BG05М9ОР001-1.095-0002-С01-Su-01 с изпълнител „Балканкар рекорд“ АД и
възложител „Пал ойл“ ООД и с предмет доставката на мотокар.
На
съда е служебно известно обстоятелството, че решение рег. № BG05М9ОР001-1.095-0002/5
от 27.08.2021 г. е обжалвано от бенефициента „Пал ойл“ ООД като по жалбата е
било образувано адм. дело № 2018/2021 г. по описа на Административен съд Варна,
ХV състав, приключило с решение № 55/25.01.2022 г., с което оспорването е отхвърлено.
По подадената от „Пал ойл“ ООД касационна жалба срещу решението е образувано
адм. дело № 2801/2022 г. по описа на ВАС, РБ, обявено за решаване в открито
съдебно заседание на 30.05.2022 г., по което към този момент все още няма
постановен окончателен съдебен акт от касационната инстанция.
Независимо
от това, тъй като на основание чл. 27 ал. 2 ЗУСЕСИФ вр. чл. 73 ал. 4 ЗУСЕСИФ решението
за определяне на финансова корекция подлежи на предварително изпълнение, от
което следва, че още от момента на издаването му е годно изпълнително
основание, то съответно на закона ръководителят на управляващия орган е
разпоредил с обжалваната т. 3.1 от процесното по настоящото дело решение рег. № BG05М9ОР001-1.095-0002/18 от 03.12.2021 г. извършването
на така определената с решението от 27.08.2021 г. финансова корекция на
разходите по проекта. След като жалбоподателят не излага абсолютно никакви
конкретни аргументи за оспорването на т. 3.1 от решението, изключая единствено твърдението
му в уточняваща молба с. д. № 19141/31.12.2021 г., че е представил всички
необходими документи за закупуването на мотокара, поради което желае и
заплащане на цялата му стойност, което обаче е било предмет на спора по адм.
дело № 2018/2021 г. по описа на Административен съд Варна, който се е занимал със
законосъобразността на решението от 27.08.2021 г., с което финансовата корекция
е определена, то голословно проведеното му оспорване на допуснатото по силата
на закона предварително изпълнение е абсолютно неоснователно. Относно принципно
съществуващата възможност за оспорване на разпореденото по силата на закона
предварително изпълнение на акта, когато няма изрична забрана за съдебен
контрол, следва да се съобрази ТР № 5/08.09.2009 г. по т. д. № 1/2009 г. на
ВАС, ОСС, І и ІІ колегия /прието още преди изменението на чл. 166 АПК от ДВ бр.
39/2011 г., при което с новата ал. 4 на чл. 166 АПК тази възможност вече е
узаконена/. Поради това оспорването на т. 3.1 от решение рег. № BG05М9ОР001-1.095-0002/18
от 03.12.2021 г. е неоснователно, а не недопустимо, както твърди ответната по
делото страна.
Изложеното
в целостта си обуславя краен извод за неоснователност на жалбата, поради което
тя следва изцяло да се отхвърли.
При
този изход на спора и предвид изрично направеното от пълномощниците на
ответника искане за разпределяне на отговорността за разноски, жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати, на основание чл. 143 ал. 3 АПК, на МТСП – ГД „Европейски фондове, международни програми и проекти“
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално
представителство от юрисконсулт, определено на минимума от 100 лв. по чл.
24 изр. второ от Наредба за заплащане на правната помощ вр. чл. 37 ЗПП. Позоваването
на пълномощниците на ответника на чл. 25 ал. 2 от Наредба за заплащането на
правната помощ е неоснователно, тъй като с разпоредбата е предоставена единствено
процесуална възможност за увеличаване на възнаграждението в обхванатата от нея
хипотеза, но съдът намира, че в случая тази възможност не би следвало да се
прилага като се има предвид, че производството по делото е приключило в общо
две съдебни заседания, в които освен изпълнението на задължението по чл. 152
ал. 2 АПК за представяне в цялост на административната преписка, от ответната страна
не са били предприети някакви по-сложни процесуални действия по попълването на
делото с доказателствен материал.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Пал ойл“ ООД, предявена чрез управителя на дружеството Д.Л.Д.,
срещу постановеното от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020 г.“ към МТСП решение рег. № BG05М9ОР001-1.095-0002/18
от 03.12.2021 г. за верификация на постъпило искане за окончателно плащане в
частта по точки 2.2; 2.3 и 3.1 от него, с които:
- по
точка 2.2 от определения по точка 2, на основание чл. 64 ал. 3 ЗУСЕСИФ, общ
размер от 11 798, 25 лв. на неверифицираните средства 9 817, 50 лв.
представляват неверифицирани, на основание чл. 57 ал. 1 т. 6 ЗУСЕСИФ вр. чл. 25
от Делегиран Регламент(ЕС) № 480/2014 г. на ЕК за допълнение на Регламент(ЕС) №
1303/2013 г. на ЕП и на Съвета, разходи по проформа фактура №
**********/29.07.2021 г. и фактура № **********/29.07.2021 г. с издател
„Интерком груп“ ООД, по бюджетен ред V. 6.1 „Разходи за СМР за модернизация
и/или реконструкция и/или обезопасяване на съществуващи обекти, технологични
процеси, машини и съоръжения, свързани с подобряване условията на труд при
изпълнението на Поддейност 3.1 и/или ремонт на помещенията, свързани с
изпълнението на Дейност 4 (от допустими дейности);
- по
точка 2.3 от определения по точка 2, на основание чл. 64 ал. 3 ЗУСЕСИФ, общ
размер от 11 798, 25 лв. на неверифицираните средства 1 960, 75 лв. представляват
неверифицирани разходи поради надвишен максимално допустим размер непреки
разходи от 10 на сто от отчетените допустими преки разходи, по бюджетен ред VІ.
7.1 „Непреки разходи“;
- по
точка 3.1, на основание чл. 75 ал. 1 ЗУСЕСИФ и решение за определяне на
финансова корекция рег. № BG05М9ОР001-1.095-0002/5 от 27.08.2021 г., е
извършена финансова корекция в размер на 4 885 лв. по бюджетен ред ІІІ.
4.2 „Разходи за закупуване на специализирано обзавеждане и оборудване,
необходимо за осъществяване на Дейност 1, Дейност 3 и Дейност 4 по фактура №
**********/14.07.2021 г. по договор № BG05М9ОР001-1.095-0002-С01-Su-01/10.05.2021
г. с изпълнител „Балканкар- рекорд“ АД.
ОСЪЖДА
„Пал ойл“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Министерство на труда и социалната
политика - ГД „Европейски фондове,
международни програми и проекти“ юрисконсултско възнаграждение по делото в
размер на 100 /сто/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС РБ в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните по делото.
СЪДИЯ: