Решение по дело №132/2022 на Административен съд - Ловеч

 

РЕШЕНИЕ

№

гр.Ловеч, 25.10.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен  състав, в  публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЙОНИТА ЦАНКОВА

                              

 

при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 132/2022 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 211, във вр. с чл. 197 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.

Постъпила е жалба от И.Б.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. М.В. от ЛАК, с адрес: ***, против Заповед № 456з-20/31.03.2022 г. на Началник – РУ – Угърчин при ОДМВР – Ловеч, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният индивидуален административен акт не съдържа необходимите правни основания и реквизити съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 146, т. 2 от АПК и чл. 210 от ЗМВР, като счита, че заповедта е незаконосъобразна, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, неправилна, немотивирана и издадена в противоречие с целта на закона. Сочи се, че от страна на жалбоподателя Й. не е извършено вмененото му с оспорената заповед дисциплинарно нарушение. Жалбоподателят счита, че не е допуснал небрежност в изпълнение на служебните си задължения, като  извършените от него действия по издаване на посочения в заповедта АУАН са законосъобразни, съобразени с изискванията на закона и от тях не са настъпили вредни и незаконосъобразни последици. На следващо място в жалбата се излага, че процедура по установяване и налагане на дисциплинарното нарушение е опорочена, поради което е нарушено правота на защита на инспектор Й.. В заключение се моли съда да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. В. от ЛАК, която поддържа жалбата, както и представената в предходно съдебно заседание писмена защита. Претендира и разноски по делото съгласно списък на разноските на л. 57 от делото, както следва: внесена държавна такса в размер на 10 /десет/ лева и адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие в размер на 400 /четиристотин/ лева.

Ответникът – Началник РУ – Угърчин при ОДМВР – Ловеч, не се явява, в съдебно заседание се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и излага аргументи по съществото на правния спор.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок /обжалваната заповед е съобщена на жалбоподателя на 31.03.2022 г. – видно от собственоръчното отбелязване от жалбоподателя върху самата заповед – л. 8 от делото/, а дата на подаване на жалбата е 11.04.2022 г. /видно от регистрационния индекс, поставен при постъпването на жалбата в съда/, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

Жалбата е основателна.

При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за незаконосъобразен поради неспазване на установената форма, наличие на допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби на закона и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, които са подробни, ясни и непротиворечиви по между си, поради което съдът ги кредитира, намира за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с постъпила в РУ - Угърчин преписка peг. №456р-2133/02.03.2022 г., с данни за извършено дисциплинарно нарушение от инспектор И.Б.Й. - полицейски инспектор V степен в група „Охранителна полиция“ към РУ - Угърчин при ОДМВР - Ловеч и с резолюция на ВПД директора на Областна дирекция на МВР Ловеч за образуване на дисциплинарно производство по чл. 205, ал. 1 от ЗМВР, със Заповед № 456з-17/10.03.2022 г. на Началника на РУ – Угърчин /л. 20-21/ било образувано дисциплинарно производство по отношение на жалбоподателя. Със заповедта бил определен и дисциплинарно разследващ орган /ДРО/. Заповедта е връчена на Й. на 14.03.2022 г. /л. 21/.

С покана с рег. № 456р-2638/14.03.2022 г. /л. 27/ Й. бил приканен да даде писмени обяснения. Жалбоподателят се възползвал от тази възможност и на 15.03.2022 г. депозирал обяснение с рег. № 456р-2707.

          С протокол рег. № 456р-2941/22.03.2022 г. /л. 30/ от ДРО били приобщени материалите по образуваното дисциплинарно производство.

          От страна на ДРО била изготвена обобщена справка с рег. № 456р-2940/22.03.2022г. /л. 23-24/, с която било направено предложение за извършено нарушение на служебната дисциплина на 01.03.2022 г. по смисъла чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, на инспектор И.Б.Й., на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, предложение първо от ЗМВР /небрежност в служебната дейност/ да му бъде наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“  за срок от три до шест месеца. Справката била връчена на Й. лично срещу подпис, видно от направеното отбелязването върху същата /л. 24-гръб/.

На 23.03.2022 г. на Й. била връчена покана с рег. № 456р-3019/23.03.2022 г. /л. 26/ за запознаване с обобщена справка и материалите по дисциплинарното производство и даване на допълнителни писмени обяснения или възражения.

Видно от протокол с рег. № 456р-3079/24.03.2022 г. /л. 29/, след извършена справка в деловодната система на РУ – Угърчин се установило, че за периода от 15:00 ч. на 23.03.2022 г. до 16:00 ч. на 24.03.2022 г., от страна на инсп. Й. не са регистрирани обяснения или възражения във връзка с образуваното срещу него дисциплинарно производство.

До Началника на РУ – Угърчин било изготвено становище с рег. № 456р-3080/24.03.2022 г. /л. 22/, в което ДРО направил заключение, че Й. не е изпълнил разпоредбите на чл. 40, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, което било квалифицирано от ДРО като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.  Направено било предложение за извършено нарушение на служебната дисциплина на 01.03.2022 г. по смисъла чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, на инспектор И.Б.Й., на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, предложение първо от ЗМВР /небрежност в служебната дейност/ да му бъде наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“  за срок от три месеца.

На 25.03.2022 г. на жалбоподателя била връчена покана за даване на писмени обяснения с рег. № 456р-3081/24.03.2022 г. /л. 25/.

Видно от протокол с рег. № 456р-3206/28.03.2022 г. /л. 15/, за периода от 25.03.2022 г. 09:00 ч. до 28.03.2022 г., 10:48 ч. нямало  регистрирани обяснения или възражения от инспектор Й..

На 31.03.2022 г. на жалбоподателя била връчена покана за изслушване с рег. № 456р-3372, с която му била предоставена възможност да се яви при Началника на РУ – Угърчин в 15:30 ч. същия ден.

В протокол с рег. № 456р-3373/31.03.2022 г. /л. 17/, съставен от Началника на РУ – Угърчин, в присъствието на системния оператор при РУ – Угърчин, било отразено изслушването на Й.. Протоколът не е подписан от наказания служител.

В резултат на извършеното дисциплинарно производство дисциплинарно-наказващият орган – Началникът на РУ - Угърчин издал обжалваната в настоящото производство Заповед № 456з-20/31.03.2022 г., с която на основание чл. 204, т. 3, във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, на инспектор И.Й. – полицейски инспектор V степен в група „Охранителна полиция“ към РУ – Угърчин при ОДМВР Ловеч било наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок то 3 месеца.

В мотивите си ДНО приел за правилна установената от ДРО следната фактическа обстановка: На 06.12.2021 г. автопатрул в състав младши инспектор В.Ц.С.старши полицай /водач на патрулен автомобил/ в група „Охранителна полиция“ към РУ - Угърчин при ОД на МВР Ловеч и младши инспектор Й.Д.В.полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ - Угърчин при ОД на МВР Ловеч са получили сигнал за наръгано с нож лице в гр.Угърчин. Двамата посетили сигнала и са установили, че същия е неоснователен, като снели едни брой сведение и съставили два броя протоколи за предупреждение по чл.65 от ЗМВР. Лицето, подало сигнала на ЕЕН 112, не е открито на място, а е установено по-късно. Младши инспектор Й.Д.В.полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ - Угърчин, при ОД на МВР Ловеч изготвил докладна записка до Началник РУ - Угърчин за посетения сигнал. С резолюция на началник РУ - Угърчин преписката е възложена на инспектор И.Й. за допълнителна проверка.

На 01.03.2022 г. инспектор И.Й. е призовавал А. М. М. от гр. Угърчин, който е подал сигнала с неверни данни на телефон 112 и му е снел обяснения, в които господин М. е заявил, че е бил много пиян и не си спомнял нищо, но си спомня, че се е обадил няколко пъти на 112 и е подал сигнал, че бил наръган с нож, което не било вярно. В резултат на това инспектор Й. е съставил Акт за установяване на административни нарушения /АУАН/, за нарушение по чл. 28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112. При съставяне на АУАН инспектор И.Й. вписал един свидетел - младши експерт К.Г.К.младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ - Угърчин при ОД МВР Ловеч, в качеството му на лице присъствало при съставянето на АУАН.

Според ДНО, с действието си инспектор Й. не е изпълнил разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, с което е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР „неизпълнение на служебните задължения“ - стриктно да следи за законосъобразно прилагане на административно наказателните мерки и за правилното им документално оформяне.

По делото към административната преписка, освен изброените по-горе доказателства, са представени от ответника и  кадрова справка на инсп. Й. /л. 35/ и актуална такава към дата 30.06.2022 г. /л. 65/, удостоверение с № УРИ295р-10296/30.06.2022 г. /л. 66/, удостоверение с № УРИ295р-6152/20.04.2022 г. /л. 18/ и др.

По делото е разпитан като свидетел Ц.С. – Началник група „Охранителна полиция“ при РУ – Угърчин, който свидетелства за извършената дисциплинарна проверка по отношение на инсп. Й..

От правна страна съдът приема следното:

Не се спори между страните, а и се установява от удостоверение /на л. 66 от делото/, че жалбоподателят И.Б.Й., ЕГН: **********, е държавен служител, заемал е длъжността полицейски инспектор V степен в група „Охранителна полиция“ към РУ – Угърчин при ОДМВР Ловеч, считано от 15.04.2015 г., включително към датата на издаване на обжалваната в настоящото производство заповед – 31.03.2022 г. В това си качество жалбоподателят е държавен служител по смисъла на чл. 142 и чл. 143 от ЗМВР.

Безспорно е между страните, а и се установява от удостоверение на л. 18 от делото, че издателят на оспорената в настоящото производство заповед е заемал длъжността Началник III степен на РУ – Угърчин при ОДМВР Ловеч, считано от 21.09.2006 г., която длъжност е заемал и към момента на издаване на процесната заповед.

Разпоредбата на чл. 204 от ЗМВР определя компетентността на органите в системата на МВР да налагат дисциплинарни наказания в зависимост от техния вид и в зависимост от заеманата длъжност на органа, който издава заповедта. Съгласно изискването на чл. 204, т. 4 от ЗМВР, наказанията се налагат със заповеди от служителите на висши ръководни и ръководни длъжности – за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1-3. В настоящия случай заповедта за налагане на наказание „писмено предупреждение“ по чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е издадена от Началник РУ - Угърчин при ОДМВР Ловеч, чиято длъжност е ръководна.

Поради това съдът приема, че заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган, упражняващ  дисциплинарната власт по отношение на служителя-жалбоподател, като липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.  

Обжалваната Заповед № 456з-20/31.03.2022 г. на Началник – РУ – Угърчин при ОДМВР – Ловеч не съдържа всички необходими правни основания и реквизити съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, във вр. с чл. 146, т. 2 от АПК и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.

На първо място, в процесната заповед не е посочена разпоредбата на чл. 199, ал. 2 от ЗМВР.

Посочена е разпоредбата на чл. 204, т. 3 от ЗМВР, която определя компетентността на ръководителите на структурите по чл. 37 от ЗМВР да налагат дисциплинарни наказания. Тази норма е неотносима към настоящия случай, доколкото в съответствие с изложените от съда мотиви по-горе по отношение на компетентността на административния орган, приложима е разпоредбата на чл. 204, т. 4 от ЗМВР, доколкото заповедта е издадена от служител на ръководна длъжност, какъвто безспорно се явява Началникът на РУ – Угърчин, а не от ръководител на структура по чл. 37 от ЗМВР.

Непосочването на съответната правна квалификация е съществен порок на формата на административния акт, поради което е налице отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК, във вр. с чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта.

При издаването на процесната заповед са допуснати и съществени  нарушения и на административнопроизводствените правила.

Дисциплинарно наказващият орган не осъществил вмененото му задължение по смисъла на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР – при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание да се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В заповедта само бланкетно е посочено, че са обсъдени хипотезите на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Няма конкретни мотиви във връзка с индивидуализацията на наказанието. При определяне вида и размера на наказанието не е отчетно цялостното поведение на държавния служител по време на службата – награждаван е неколкократно и не му е налагано нито едно наказание. Видът на наказанието в случая е в дискрецията на административния орган, но липсват мотиви по смисъла на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В този смисъл е и практиката на ВАС, обективирана в Решение № 2550 от 28.02.2017 г. по адм. д. № 12906/2015 г., V отд. на ВАС; Решение № 139 от 09.01.2017 г. по адм. д. № 6938/2015 г., V отд. на ВАС; Решение № 2328 от 23.02.2017 г. по адм. д. № 2272/2016 г., V отд. на ВАС и други.

В съставения от ДНО протокол за изслушване с рег. № 456р-3373/31.03.2022 г. /л. 17/ липсват данни същият да е бил предявен на инсп. Й. и последният да се е запознал със съдържанието му, респективно да му е дадена възможност да направи евентуални бележки или възражения досежно правилното удостоверяване на обстоятелствата, изложени в него и които го касаят пряко.

Видно от връчената на 31.03.2022 г. в 15:00 ч. на жалбоподателя покана за изслушване с рег. № 456р-3372/31.03.2022 г., му била предоставена възможност да се яви при Началника на РУ – Угърчин в 15:30 ч. същия ден, т.е. само половин час по-късно. Действително, в нормативната уредба липсва нормативноустановен времеви интервал между връчването на поканата и посочените в нея дата и час за изслушване, но доколкото производството по налагане на дисциплинарно наказание е строго формален процес, то всяко едно действие, предприето от ДРО, респективно ДНО в хода на тази процедура, следва да бъде сведено до знанието на дисциплинарно наказаното лице, като същевременно по отношение на лицето следва да бъде гарантирано правото на адекватна и своевременна защита.

С оглед изложеното, съдът намира, че в хода на производството по издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 207, ал. 11 от ЗМВР, които са ограничили в значителна степен правото на адекватна и своевременна защита на дисциплинарно наказаното лице, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

Ограничаване на правото на защита на дисциплинарно наказаното лице се обуславя и от разминаването в описанията на твърдяното от ДРО и ДНО дисциплинарно нарушение. В обстоятелствената част на процесната заповед е посочено, че с поведението си И.Й. не е изпълнил разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, докато в становището на ДРО се сочи, че служителят е нарушил чл. 40, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН.

Относно проверката по чл. 146, т. 4 от АПК:

Съдът намира за недоказано по делото наказаният служител да е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност и същата следва да бъде ангажирана само при безспорно установяване на извършено дисциплинарно нарушение, както от субективна, така и от обективна страна. Следва да се отбележи, че квалифицирането на деянието на жалбоподателя като дисциплинарно нарушение по чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗМВР не следва пряко от установените факти, а е резултат от направен от дисциплинарно-наказващия орган извод за допуснато от Й. неправилно приложение на материалноправна норма при изпълнение на административнонаказателна дейност – издаване на АУАН. Административнонаказателната дейност, осъществявана от органите на МВР, по естеството си е правораздавателна дейност. Тя приключва с правораздавателен акт, в случая – наказателно постановление, по повод на извършено административно нарушение, констатирано с АУАН. Контролът за законосъобразност на така извършената дейност, включващ и преценката за спазване на процедурата по издаване на АУАН, може да бъде осъществен само по реда и от органите, предвидени в закона. В случая актът, който е издал жалбоподателят и във връзка, с който е прието, че е извършил дисциплинарно нарушение, е АУАН. Осъщественото с наказателно постановление, издадено въз основа на съответен АУАН, приложение на закона може да бъде проверявано единствено по съдебен ред, при надлежно депозирана в законоустановения срок жалба, подадена от легитимирано лице. С правомощие за проверката му за законосъобразност не разполага дисциплинарно-наказващия орган. Затова направеният в настоящия случай извод от последния, че жалбоподателят е приложил неправилно закона не обуславя основание за търсене на дисциплинарна отговорност от същия.

Дори и обаче да се приеме, че като не е съобразил разпоредбите на чл. 40 от ЗАНН, жалбоподателят е нарушил служебните си задължения, това негово деяние неправилно е квалифицирано като наказуемо. Материалите по делото по никакъв начин не водят на извода, че оспорващият не познава нормативната уредба, касаеща установяването и санкционирането на административни нарушения. Напротив, в случая от протокол от 20.01.2022 г. /л. 39/ се установява, че инсп. Й. е запознат със Закона за административните нарушения и наказания, както и с редица други нормативни документи. Това е видно и от обясненията, които е дал в хода на административната процедура.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване.

Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на нарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР.

Дисциплинарната отговорност, както вече се посочи е вид юридическа отговорност. Тя е лична – съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР, и следва да се ангажира само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение, а не за други цели. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието – действие или бездействие, което то е извършило. От обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, че е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение. От субективна страна следва да е налице вина на дееца – умисъл или непредпазливост. За определяне на размера на наказанието трябва да се прецени цялостното поведение на служителя. За да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е направил преценка и да е изложил мотиви за всеки от тях. Това в случая не е направено.

Оспорената в настоящото производство заповед не съответства и на целта на закона – дисциплинарно наказание да бъде налагано само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение.

Предвид изложеното съдът счита, че са налице отменителните основания по чл. 146, т. 2-5 от АПК, поради което обжалваната в настоящото производство Заповед № 456з-20/31.03.2022 г. на Началник – РУ – Угърчин при ОДМВР – Ловеч се явява незаконосъобразна. Поради което, подадената срещу нея жалба следва да бъде уважена, като се отмени ожалваната заповед.

При този изход на спора съдът намира искането на оспорващия за присъждане на направените разноски за основателно и ОД на МВР Ловеч /като юридическо лице, в чиято структура е издателят на заповедта/ на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъдено да заплати на И.Б.Й. реално направените от последния, своевременно поискани и доказани съдебни разноски съгласно списък на разноските на л. 57 от делото, общо в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева, съставляващи 10 лева платена държавна такса, видно от разписка на л. 5 от делото, и 400 лева договорено и платено възнаграждение за един адвокат, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 4 от делото.             

Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, Ловешки административен съд, трети административен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на И.Б.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. М.В. от ЛАК, с адрес: ***, Заповед № 456з-20/31.03.2022 г. на Началник – РУ – Угърчин при ОДМВР – Ловеч, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

ОСЪЖДА  на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Ловеч, да заплати на И.Б.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***,  разноски за водене на делото в размер на 410 лв. /четиристотин и десет/ лева.   

Решението е окончателно съгласно чл. 211 от ЗМВР.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

                                                     АДМ. СЪДИЯ: