Решение по дело №27952/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4089
Дата: 7 март 2024 г. (в сила от 7 март 2024 г.)
Съдия: Богдан Русев Русев
Дело: 20231110127952
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 4089
гр. С., 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110127952 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Ищецът „************“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу Д. М. Т. искове с
правно основание по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на „************“ ЕАД във
връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. „*******“, бл.
***, вх. А, ет. 2, ап. 5, аб. № *******, както следва:
1107,08 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2019г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (20.12.2022г.) до
окончателното им изплащане;
254,94 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.-08.12.2022г.;
7,07 лева за главница за дялово разпределение за периода м.11.2019г.-
м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (20.12.2022г.) до окончателното им изплащане;
1,92 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.12.2019г.-08.12.2022г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на
тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била
заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите
условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насроченото по
1
делото публично съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. И., която поддържа
предявените искове, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. М. Т. не се е възползвал от правото си да
подаде отговор на исковата молба. В насроченото по делото публично съдебно заседание не
се явява и не изпраща представител.
Третото лице – помагач „*******" ООД чрез мл.адв. В.Х. – АК-С., е депозирало
Молба, вх. № 8387/10.01.2024г. на СРС, с приложени писмени доказателства, изразявайки
съгласие делото да се разгледа в отсъствие на представител на страната. За насроченото по
делото публично съдебно заседание не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и процесуалните действия на страните по делото,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
В публично съдебно заседание, проведено на 27.02.2024г., съдът е обявил на
страните, че ще се произнесе с неприсъствено решение.
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Чл. 239, ал. 1 ГПК допуска
постановяване на неприсъствено решение тогава, когато на страните са указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание
и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените
възражения и подкрепящите ги доказателства.
На ответника надлежно е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея
(л. 56), указани са последиците от неподаването на отговор, като в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК такъв не е подаден. Макар и редовно призован (л.63), ответникът не се е явил в
насроченото по делото заседание, нито е изпратил надлежно упълномощен представител,
нито е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. Процесуалният представител
на ищеца е заявил искане за решаване на делото с неприсъствено решение. С оглед
събраните по делото доказателства съдът намира, че предявените искове са вероятно
основателни и следва да бъдат уважени, като, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, той не дължи
мотивиране на решението си извън разяснението за наличие на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само
ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока. Съдът следва да се произнесе
и относно разноските в заповедното производство.
Съобразно изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца за разноски в
заповедното производство (ч.гр.д. № 69125/2022г. на СРС) сумата от 77,42 лева, с включено
юрисконсултско възнаграждение от 50,00 лева.
Съобразно изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца за разноски в
исковото производство (гр.д. № 27952/2023г. на СРС), сумата от 272,58 лева, с включено
юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лева.
2
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. М. Т. , ЕГН **********, от град С.,
дължи на „************“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град С., във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. „*******“, бл. ***, вх. А,
ет. 2, ап. 5, аб. № *******, както следва:
1107,08 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2019г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (20.12.2022г.) до
окончателното им изплащане;
254,94 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.-08.12.2022г.;
7,07 лева за главница за дялово разпределение за периода м.11.2019г.-
м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (20.12.2022г.) до окончателното им изплащане;
1,92 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.12.2019г.-08.12.2022г.
ОСЪЖДА Д. М. Т. , ЕГН **********, от град С., да заплати на „************“
ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
77,42 лева, представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 69125/2022г. на
СРС).
ОСЪЖДА Д. М. Т. , ЕГН **********, от град С., да заплати на „************“
ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
272,58 лева, представляваща разноски в исковото производство (гр.д. № 27952/2023г. на
СРС).
Решението е постановено при участието на „*******“ ООД в качеството му на трето
лице – помагач на страната на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване (чл. 239, ал. 4 ГПК).
Решението да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3