Р Е Ш Е
Н И Е
№………./...….04.2022г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при
секретар Мая Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело №2041 по
описа за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул. Витоша №89Б, срещу М.С.В.-Р. ***,
с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415 ГПК вр.
чл.430 ТЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА АД сумата от 15338,76 евро, представляваща част от просрочена
главница в размер на 164209,57евро, по договор за кредитна линия от 02.09.13г.
и допълн.споразумения към него, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 08.07.19г. до окончателното погасяване на вземането, за които
вземания по ч.гр.д.№984/2019г. по описа на РС-Силистра, е издадена заповед №2711/26.07.2019г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
Ищецът твърди, че с договор за
кредитна линия от 02.09.13г., сключен между него и ЕТ КОМПАС ЕСОЕС–Л. В.–кредитополучател,
Л. С. В. и М.С.В.-Р.-съдлъжници, банката е предоставила на кредитополучателя
кредит с инвестиционна цел в размер на 300000евро, който бил изцяло усвоен.
Договорът бил със срок на действие 12 месеца от датата на подписването му и
предвидена крайна дата 31.08.14г., с възможност за последващо удължаване за нов
период. Излага, че кредита се олихвявал с 3 месечен EURIBOR плюс надбавка от 9 пункта годишно
като към датата на сключване на договора лихвата се равнявала на 9,224%. При
забава в плащанията било предвидено просрочените суми да се олихвяват с
наказ.лихва, включваща договорената лихва и наказ.надбавка от 5 пункта. В чл.5
били предвидени дължимите такси за управление и ангажимент. С
допълн.споразумение №1/26.08.14г. било договорено кредитополучателят да ползва
сумите от кредита до договорения размер от 300000евро за следващ едногодишен
период – до 31.08.15г., при краен срок за усвояване-31.07.15г. С
допълн.споразумение №2/20.08.15г. било договорено кредитополучателят да ползва
сумите от кредита до договорения размер от 300000евро за следващ едногодишен
период – до 31.08.16г., при краен срок за усвояване-01.08.16г., както и се
договорили за промяна на действащия лихвен процент, а именно 3 месечен EURIBOR плюс надбавка от 7,5 пункта годишно,
но не по-малко от 7,5%. С допълн.споразумение №3/31.08.16г. страните се
съгласили, че усвоения и непогасен лимит бил 216960 евро и намалили размера на
кредита на 200000 евро, като договорили
удължаване на срока за следващ едногодишен период / до 31.08.17г./ като ползването
се извършвало по следния начин- от 31.08.16г. до 31.07.17г. – до 200000евро и
от 01.08.17г. до 31.08.17г. – до 150000евро. Твърди, че по кредита било налице
неизпълнение, изразяващо се в неплащане на 2 месечни погас.вноски – частично с
падеж 01.08.17г. в размер на 14209,57евро и изцяло с падеж 31.08.17г. -
150000евро, като на 31.08.17г. кредита станал изискуем поради настъпил краен
падеж. Твърди, че част от просрочената главница била присъдена с решение
№87/10.10.19г. по т.д.№175/18г. но ОС-Силистра, а за частта от главницата,
възлизаща на 15338,76 евро било образувано ч.гр.д.№984/19г. на РС-Силистра, по
което била издадена заповед за изпълнение срещу ответника М.Р.
№2711/26.07.19г., срещу която последния възразил. Излага, че ответникът
отговарял в качеството си на солидарен длъжник, като с оглед целта на сключения
договор правилата на ЗЗП били неприложими.
С допълн.искова молба оспорва възраженията на ответника.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК
ответникът М.С.В.-Р. *** е депозирал
писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не била
уведомена за наличието на изискуемо вземане, като излага доводи за автоматизъм
на продължаване на срока на кредитното правоотношение. Счита, че има качеството
на поръчител и претенцията била заявена след срока по чл.147 ЗЗД. Навежда
възражение за неравноправност на клаузата на чл.10 от раздел Общи условия на
договора и на анексите към него и за нищожност на същата като противоречаща на
чл.76 от ЗЗД. Счита за нищожна като неравноправна и клаузата на чл.4, ал.2 от
раздел Индив.условия на договора и на неговите анекси. Оспорва факта на реално
предоставяне на кредита и изпълнението на условията на чл.1, ал.2 и 3, и чл.3,
ал.5, т.2-8 от договора; падежирането на главницата и редовното водене на
счетоводните регистри на банката. С допълн.отговор поддържа възраженията си.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Видно от приложеното по делото
ч.гр.д.№984/19г. на РС-Силистра по подадено от ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД,
ЕИК *********, заявление е издадена заповед №2711/26.07.19г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, като е разпоредено
длъжникът М.С.В.-Р. в качеството на солидарно отговорен съдлъжник да заплати на
заявителя сумата от 15338,76евро, представляваща част от просрочена главница в
размер на 164209,57евро, по договор за кредитна линия от 02.09.13г. и
допълн.споразумения към него, ведно със законната лихва от 08.07.19г. до
изплащане на вземането, и сумата от 700лв - разноски в производството за д.т. и ю.к.възнаграждение.
Срещу така издадената заповед от
длъжника по делото е постъпило възражение по реда на чл.414 ГПК, което
настоящият състав намира, че е подадено в срока по чл.414, ал.2 от ГПК.
Видно от приложеният по делото договор
за кредитна линия от 02.09.13г., чието подписване от страните не се спори, се
установява, че между ОББ АД и ЕТ КОМПАС ЕСОЕС-Л. В. като кредитополучател, Л. В.
и М.В.-Р., като съдлъжници, е сключен договор, по силата на който банката е
предоставила на кредитополучателя ползването на кредитна линия в размер до
300000евро, като кредита е предоставен за финансиране на фактуриран износ на
селскостопанска продукция и друг вид стоки с отсрочено плащане по предложение
за сключване на застрахователни полици, издадени от БАЕЗ за
застраховане на плащанията срещу краткосрочен пазарен и непазарен
риск и последващо финансиране към други контрагенти след представяне
на добавъци към полиците в рамките на разрешения лимит на кредита, със срок до
31.08.14г. Безспорно се установява, че по силата на сключени между страните допълн.споразумения
№1/26.08.14г., №2/20.08.15г. и №3/31.08.16г. кредита е револвиран за следващи
периоди, като крайния срок за погасяване на кредита по последното споразумение
е до 31.08.17г.
С влязло в сила решение
№87/10.10.2019г. по т.д.№175/18г. на СОС, потвърдено с решение № 152/27.07.20г.
по в.т.д.№54/20г. на ВАпС, не допуснато до касационно обжалване с определение
№60454/05.08.21г. по т.д.№2294/20г. на ВКС, е признато за установено в
отношенията между ОББ АД и М.С.В.-Р., че
към 02.09.18г. М.С.В.-Р. дължи на ОББ АД на основание договор за кредитна линия
от 02.09.13г., допълн.споразумение №1/26.08.14г., допълн.споразумение
№2/20.08.15г. и допълн.споразумение №3/31.08.16г. към него, сумата от 35790,43
евро главница, част от цялата просрочена
главница в размер на 200000евро и законна лихва върху претендираната част от
главницата, считано от 03.09.18г. до оконч.изплащане на главницата, за които е
издадена заповед за незабавно изпълнение №2137/07.09.18г. на РС-Силистра по
ч.гр.д.№1240/18г. за солидарното й осъждане с посочени в заповедта лица.
Съгласно разрешенията, дадени с т.2 от
ТР №3/22.04.19г. по т.д.№3/16г. на ВКС, решението по уважен частичен иск за
парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес
иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право. В мотивите му е посочено, че при предявен частичен
осъдителен иск, независимо от обстоятелството, че с него се търси защита в
ограничен обем, въведеното основание на иска като правопораждащ юридически факт
е единно и неделимо, както при предявения частичен иск за част от вземането,
така и при последващия иск за разликата до пълния размер на вземането,
произтичащо от същото право. След като с влязло в сила решение, с което е
уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за
съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем
/размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния
размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи
възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите
правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано.
Следователно със сила на пресъдено
нещо е установен на първо място факта на наличието на валиден договор за
кредитна линия от 02.09.13г. Формираната СПН на решението по предходния
частичен иск относно основанието, както бе посочено по-горе, преклудира
правоизключващите и правоунищожаващи възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и
съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното
право, и доколкото е съдебно установена валидността на договора, то правото на
ответника да твърди нищожност на клаузи от него, в частност на клаузата на
чл.10 от ОУ и на клаузата на чл.4, ал.2 от раздел Индив.условия на договора
/каквито възражения има с отговора/ е преклудирано. Отделно от това видно от
договора, предназначението на предоставения кредит поначало е с търговска цел,
като средствата по кредита са използвани отново за извършване на търговска
дейност. Встъпването на ответника в дълга е с оглед интереса да гарантира
редовното обслужване на кредита, чрез който е финансирана търговската дейност
на ЕТ КОМПАС ЕСОЕС–Л. В.. Липсват
доказателства кредитът да е използван за цели, които са извън рамките на
търговската или професионална дейност. Предвид това следва да се приеме, че
като страна по договора ответникът няма
качеството на потребител по смисъла на чл.2, б.“б“ от Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори и на §13, т.1 от ДР на ЗЗП и не може да се
ползва от защитата, предвидена в ЗЗП. Ето защо направените в този смисъл
възражения не следва да бъдат разглеждани.
С влязлото в сила решение по
предходния частичен иск е установен както момента, в който вземането по договора
е станало изискуемо, а именно 31.08.17г., така и качеството на ответника като
съдлъжник по процесния договор. Предвид това наведените от ответника с отговора
възражения за липсата на изискуемост на вземането и за качеството му на
поръчител по договора се явяват недопустими.
От заключението по приетата ССЕ, се
установява, че счетоводните записвания на ищеца, отнасящи се до обслужването на
кредитната линия, са водени редовно. Установява се още, че усвояването на
средствата е започнало на 04.09.13г., а последното усвояване е на 06.10.16г.,
като общия размер на усвоения кредит възлиза на 1589525евро. Експертизата
установява, че извършените погасявания до 08.07.19г. / датата на подаване на
заявлението по ч.гр.д.№984/19г. на РС-Силистра / са както следва: 1425315,43евро
– главница; 39139,68 евро-договорни редовни лихви; 34066,76 евро – просрочени
лихви; 1418,94 евро- просрочени наказ.лихви и 937,48 евро-наказ.надбавки. Видно
от заключението към 08.07.19г. е имало две просрочени вноски по главницата,
която е следвало да бъде погасена до 31.08.17г., като размерът на просрочената
главница възлиза на 164209,57евро. Съдът не намира основания да не кредитира
така събраното заключение на вещото лице, доколкото същото е изготвено не само
въз основа на писмените документи, приети по делото, в т.ч. и първични
документи, но и след проверка на воденото при ищеца кредитно и счетоводно досие
на ответника.
Наведеното от ответника възражение за
предоставяне на кредитната сума в нарушение на договорните условия е
ирелевантно, доколкото безспорно се установява, че сумата е усвоена от
кредитополучателя, а с изтичане на уговорения срок за издължаване на кредита е
възникнало задължението му, както и на солидарно задължените с него лица, да
върне отпуснатата сума. Следва да се посочи още, че заявяването на възражение
за недобросъвестност на банката при изпълнението на договора едва в настоящото
производство при наличието на вече влязло в сила съд.решение по частичен иск се
явява и преклудирано.
Предвид гореизложеното се
налага извода, че към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът
е дължал на ищеца сумата от
164209,57евро, от която в настоящото производство се претендира частично сумата
от 15338,76 евро, поради което и предявеният иск за установяване на нейната
дължимост се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Следва да бъде уважено и искането да
се приеме за установено, че ответникът дължи и претендираната със заявлението
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417
от ГПК по ч.гр.д.№984/19г. на РС-Силистра
- 08.07.19г. до окончателното й изплащане.
С оглед разясненията, дадени в т.12 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение следва
да се разпредели от съда в исковото производство, или с решението си по
установ.иск съдът дължи произнасяне по дължимостта на разноските за заповедното
производство.
Съдът като съобрази установения
по-горе основателен размер на вземането, както и размера на сторените в
заповедното производство разноски от ищеца, намира, че дължимите в заповедното
производство разноски са в размер на 700лв.
Предвид изхода от спора направеното искане от
ищцовата страна за присъждане на разноски на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК следва
да бъде уважено. Доколкото ищецът е защитаван от юрисконсулт, то следващото се
възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 ГПК за настоящата инстанция следва да се
определи на осн. чл.25 от НЗПП в размер на 100лв. Или следващите се на ищеца за
производството пред ВОС разноски възлизат на 1300лв– д.т., ю.к.възнаграждение и
депозит за вещо лице.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между
ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Триадица, бул. Витоша №89Б,
и М.С.В.-Р., ЕГН **********, с адрес ***, че М.С.В.-Р., ЕГН **********, ДЪЛЖИ
на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, ЕИК *********, СУМАТА от 15338,76 евро
/ петнадесет хиляди триста тридесет и осем евро и 76 е.ц./, представляваща част
от просрочена главница в размер на 164209,57евро, по договор за кредитна линия
от 02.09.13г. и допълн.споразумения към него, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 08.07.19г. до
окончателното погасяване на вземането, за които вземания по ч.гр.д.№984/2019г.
по описа на РС-Силистра, е издадена заповед №2711/26.07.2019г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, на основание
чл.422, ал.1 във вр. чл.415 ГПК вр. чл.430 ТЗ.
ОСЪЖДА М.С.В.-Р., ЕГН **********, с адрес ***,
ДА ЗАПЛАТИ на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Триадица, бул. Витоша №89Б, СУМАТА от 700лв / седемстотин лева /, представляваща направените в
заповедното производство разноски, за които е издадена заповед №2711/26.07.2019г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№984/2019г. по описа на РС-Силистра, както и СУМАТА от 1300лв /
хиляда и триста лева /, представляваща направените по делото разноски, на осн.
чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: