Р
Е Ш Е
Н И Е № 153
гр.Пловдив, 05. 02. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,
въззивно гражданско отделение, в публичното заседание на втори декември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Светлана Изева
Членове: Радостина Стефанова
Зорница
Тухчиева
като разгледа
докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д.№ 1158/2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 от ГПК във вр. с чл.200 във
вр. с чл.201 ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по подадени две
въззивни жалби против Решение № 967/12.03.2019г. на ПдРС – I гр.с.
по гр.д.№ 10246/2018г.
съответно от “Биомашиностроене“ АД с ЕИК - *********, гр.
Пловдив, бул. “Васил Априлов“ № 160, чрез адв. А.Д., в частта, с която е осъдено на осн. чл. 200 от КТ да заплати на А.Н. ***, сумата от 7 500
лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания, вследствие на трудова злополука, претърпяна на 26.09.2017г.,
призната за трудова с разпореждане на РУ „СО” Пловдив №
5104-15-301/03.10.2017г., ведно със законната
лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда – 21.06.2018г. до
окончателното плащане на дължимата сума, както и да му заплати сумата от 500 лв. – разноски по
делото за адв. Възнаграждение, а така също дружеството е осъдено да заплати в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен
съд сумата от 300 лева държавна такса
съобразно уважената част от иска, както и сумата от 120 лв. за разноски за
съдебно-медицинска експертиза от бюджета на съда.
съответно от А.Н.Г., ЕГН – **********,***,
чрез адв. М.Н., в частта, с която е
отхвърлен иска за разликата над
7 500лв. до пълния предявен
размер от 10 000 лв.
Молят да бъде отменено в съответната обжалвана част и
претенцията да се отхвърли изцяло, респ. да се уважи изцяло.
Третото лице- помагач на страната на ответника ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на
управление- град София, ул. “Позитано” № 5, не взима становище.
С въззивната жалба на А.Н.Г. е направено доказателствено
искане за допускане на СМЕ, която след прегледа на ищеца да отговори на следните
два въпроса: 1/. дали нарушаването на целостта на показалеца на дясната ръка е
довело до намаляване на функционалното му предназначение и до каква степен и
2/. дали нарушаването на целостта на показалеца на дясната ръка е довело до
намаляване и отслабване на хватателната способност на ръката и до каква степен.
Позовава се на процесуално нарушение, изразяващо се в непоясняването от
Районния съд в чия доказателствена тежест на страните са тези факти.
Въззивната инстанция допусна на осн. чл.266 във вр. с чл.146
ал.2 от ГПК СМЕ, която да даде заключение по
описаните два въпроса.
Окръжен съд – Пловдив, констатира, че въззивната жалба е допустима, подадена от надлежна страна по делото в
законния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване валидно и
допустимо съдебно решение и прие за установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от А.Н.Г.
против “Биомашиностроене“ АД е заведена искова молба, с която посочва, че е
започнал работа по трудово правоотношение при ответника, като е изпълнявал
трудовите си задължения, като шлосер в монтажния цех на фирмата, находящ се в
гр. **********, въз основа на трудов договор от 06.04.2015г., с място на **********.
Изтъква, че на 26.09.2017г. около 8:00 часа, при изпълнение на служебните си
задължения при допиране на дясната му ръка до шлайфащата шкурка, шлайфмашината
придърпала ръкавицата му, увлякла ръката му като шкурката го наранила,
причинявайки му открита рана на пръстите на дясната ръка. Бил е откаран в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД,
където били констатирани следните травми: открита рана на пръст/-и/ на ръката,
с увреждане на ноктите. ВЛЦ индицис декстра. Дефектус кутис. Фрактура аперта
фал.д.; Локален статус: разкъсно-контузна рана 2-ри пръст, като твърди, че се
виждали разкъсани меки тъкани и кости. Била му направена оперативна интервенция
- пластика кутис- прикрепване на трансплантант, като бил изписан на
02.10.2017г. след седмичен престой, бил му издаден болничен лист за временна
неработоспособност за срок от 30 дни домашно лечение. Твърди, че на
03.11.2017г. домашното лечение било продължено с още 30 дни, като след изтичане
на срока му се върнал на работа. Посочва, че болките продължили, изразявайки се
с различен интензитет, а понякога цялата му ръка изтръпвала, ставала
безчувствена, като понякога при неволен допир чувствал страшна, прорязваща
болка като не можел да ползва нормално дясната си ръка. посетил специалист,
който му обяснил, че след ампутацията на фалангата на показалеца имал останал
остър край, който трябвало отново да се оперира. Било му предписано домашно
лечение за периода от 20.03.2018г. до 02.04.2018г, а след проведения му
контролен преглед, му било предписано домашно лечение за още 30 дни. А.Н.Г.
поддържа, че като
последица от преживения инцидент му била нарушена хватателната способност на
ръката, което затруднявало работоспособността му. Сочи, че за настъпилата
трудова злополука било издадено Разпореждане № 5104-15301 от 03.10.2017г. на
РУСО - гр. Пловдив, с което злополуката е била приета за трудова такава по
смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Изтъква, че увреждането на здравето, което
получил в резултат на трудовата злополука, било свързано със значителни
физически и психически страдания и болки, които са търпени ежедневно, като е налице и намалено самочувствие и увереност
в собствените сили на ищеца. Също така променил изцяло начина си на живот и
качеството му. Поддържа, че неимуществените вреди, претърпени
в резултат на трудова злополука, претърпяна на 26.09.2017г., възлизат в размер на 15 000
лв., като е направил искане за осъждането на ответника да му ги заплати ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда –
21.08.2018г. до окончателното плащане на дължимата сума.
Ответникът “Биомашиностроене“ АД
депозира Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорва иска изцяло, а при
условията на евентуалност счита, че претендираният размер е завишен. Посочва
че, към момента
на трудовата злополука А.Г. е работил, както и понастоящем продължава да работи,
в дружеството на длъжността „*****". При постъпването си на работа ищецът
бил подписал декларация, че е запознат с вътрешно нормативните документи и
длъжностната характеристика, като в т. 30 от длъжностната му характеристика
било заложено условието да изпълнява изискванията за безопасни условия на труд,
както и това заложено в раздел II „Отговорности, присъщи за изпълнение на
длъжността", да използва правилно и целесъобразно личните предпазни
средства. Застъпва, че специално за работата с лентова шлайфмашина при
работодателя била изготвена и одобрена инструкция, според която работещият с
тази машина, при работата, с която ищецът се е наранил, е бил длъжен да
изпълнява определени минимални изисквания за безопасност, сред които било поставено
изрично изискването да не използват предпазни ръкавици, поради опасност от
захващането им от машината, с придърпване към шлайфащата шкурка и оттам
увреждане на пръстите на ръката. Посочва, че било очевидно, че от страна на
предприятието била осигурена необходимата вътрешно нормативна база и ред за
свеждане на риска от трудови злополуки до минимум в изпълнение на разпоредбата
на чл. 275 от КТ. Това било едностранно и задължително условие към работодателя
за предотвратяване на възникването на трудови злополуки, което се твърди да е
изпълнило ответното дружество. От друга страна стояло поведението на
пострадалото лице, което следвало да бъде ценено с оглед определяне на
справедлив размер на претендираното обезщетение. “Биомашиностроене“ АД не оспорва естеството на
злополуката, квалифицирана с разпореждане № 5104-15-301/03.10.2017 г. на ТП на
НОИ – гр. Пловдив, като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, от което
автоматично пораждало за ответната страна, като дружество- работодател
възможност пострадалият да потърси отговорност по чл. 200 от КТ за причинени
имуществени и неимуществени вреди, пряко свързани с настъпилото на 26.09.2017
г. травматично увреждане на ищеца при и по повод на изпълнение на служебните му
задължения. Поддържа обаче, че така предявеният
размер на неимуществени вреди е необоснован, респ., прекомерен по няколко
причини, а именно: твърди, че е налице неизпълнение от ищеца на задълженията за
ползване на лични предпазни средства и неизпълнение на задълженията за
безопасна работа с шлайфащата машина, въпреки че е бил запознат с изнесената
по-горе нормативна основа, длъжностна характеристика, при проведен първоначален
инструктаж и провеждани периодични такива за безопасна работа. Ответникът намира,
че ищецът А.Г. не се е отнесъл с необходимото внимание и отговорност при
изпълнение на задълженията си. Относно проведените периодични инструктажи, дружеството
представя извлечения от книгата за инструктажите, за да се добие представа за
периодичността на провежданите последващи инструктажи по отношение на ищеца. Посочва,
че такива са били провеждани при постъпването му на работа на 06.04.2015 г.,
като в периода преди злополуката, инструктажи на лицето са провеждани на
03.04.2017 г. и 03.07.2017 г., както и на 04.12.2017 г., веднага след като се е
явил на работа, след изтичане на втория му болничен лист, слагащ край на
възстановителния процес от трудовата злополука. Поради проявена от страна на
работника груба небрежност при изпълнение на трудовите си задължения,
ответникът твърди, че е налице изключително съпричиняване на вредоносния
резултат, поради противопоказно носене на ръкавици при работа с шлайфащата
машина, като А.Г. бил предприел работа с поставени на ръцете му такива,
поемайки за своя сметка риска от увличане на ръката с поставената на нея
ръкавица към шлайфащата повърхност. Твърди, че това обстоятелство е установено
с протокола за разследване на трудовата злополука и с разпореждането за
квалифицирането й като такава. Ответното дружество счита, че описаният
механизъм на нараняване не би могъл да се получи, ако А.Г. не е работил с
машината въобще или не е работил с предпазни ръкавици, каквито както се било
изяснило били противопоказни за работа с тази машина. Ответникът намира, че съгласно
длъжностната му характеристика в задълженията на ищеца за изпълнение на
длъжността „шлосер”, лицето трябвало да има умения за работа с машини за
шлайфане, което било основно изискване за изпълнение на трудовите му функции.
Ответникът изтъква, че в представената от ищеца при постъпване на работа
автобиография, същият бил посочил, че е работил като „*******" в „Сторм”.
Това обстоятелство било установено и от
трудовата книжка на лицето, където за периода 07.03.2011 г. до 05.09.2015 г.
било отбелязано, че е работил като „*******”, от което следвало, че тази
дейност за работника е рутинна. Ето защо дружеството счита, че несъмнено на база на предишния си опит и
времето до злополуката, ищецът е бил напълно наясно, че при такава операция е
забранено използването на ръкавици, поради опасност от захващане и следвало да
бъде изпълнявана с необходимата концентрация и внимание, включително и към
собственото си здраве. Счита, че нарушението на правилата за безопасност на
труда, са нарушения на трудовата дисциплина. Твърди, че за допуснатото
нарушение на лицето- ищец не е съставена заповед за дисциплинарно наказание,
макар че са били налични всички предпоставки за това, но поради отсъствието му
по причина настъпилото нараняване, такава заповед не е издадена от
работодателя. Ответникът счита, че показателно за отношението на ищеца към
собственото му здраве и безопасност е и друго негово провинение, визирано в
издадена от работодателя заповед № 28/05.06.2017 г. за дисциплинарно наказание
за неползване на антифони при работа с ъглошлайф, при което се надвишават
пределно допустимите норми за шум и е бил длъжен да използва антифоните като
лично предпазно средство, но той не го е направил, с което е застрашил
собственото си здраве, поради което е преценена тежестта на нарушението и му е
наложено дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение. Ответникът
твърди, че за поведението на работника била съставена докладна от отговорника
по ЗБУТ. Само няколко месеца по-късно очевидно при несъобразяване с превенцията
на издадената заповед за дисциплинарно наказание А.Г. отново се е поставил в
друга рискова ситуация, в следствие, на която настъпва трудовата злополука.
Ответникът счита също така, че трудовата злополука е настъпила изцяло по
изключителна вина на пострадалия. Именно и поради тази причина
застрахователната компания, „Булстрад", чието привличане в процеса е
заявено, е отказала с писмо с изх. № 00825/14.02.2018 г. изплащане, на каквото
и да било парично обезщетение по задължителната застраховка „трудова
злополука". Ответникът твърди, че е налице несъответствие на посоченото
увреждане, като характеристика на травматичност и твърдените от ищеца болки и
страдания в следоперативния период. Досежно изразените неимуществени вреди,
като ниско самочувствие и загуба на работна сила, ответникът счита, че те не се
изразяват по видим начин, защото лицето работи пълноценно и ежедневно в
предприятието, за което получава пълния обем на възнаграждението си. Оспорват се
значимостта и тежестта на увреждането, което е несъотносимо завишено с размера
на неимуществената компенсация, процент намалена работоспособност и характера
на травматичното увреждане, с размера на претендираното парично обезщетение. Също
така ответникът твърди, че останалите болнични листове, представени към
исковата молба, а именно тези от 2018 г., не стоят в пряка причинна връзка с
трудовата злополука, тъй като били издадени за общо заболяване с код 01 и не
следва да се ценят и съотнасят към отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ.
Третото лице- помагач на страната на ответника ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп” депозира Писмено становище /на л.78/, че
исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
В хода на делото са приложени
писмените доказателства, представени от
страните. Приета е съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л. д- р З. Н.
в съд. заседание на 16.01.2019г., протокол – на л.91 и сл. Разпитани са и двама
свидетели на ответника, без родствени връзки и за ищеца един свидетел, неговият
брат.
Районен съд – Пловдив, за да
постанови обжалваното решение, излага основни съображения, че съгласно
представените писмени доказателства – епикриза, амбулаторни и болнични листове
ищецът е приет първоначално с диагнозата открита рана на ръст /и/ на ръката с
увреждане на ноктите, като на 26.09.2017г. му е била направена пластична
оперативна интервенция – прикрепване на трансплантат на краче или ламбо на друго място, като е бил
изписан с подобрение с препоръки за два
контролни прегледа и да не мокри оперативната рана до сваляне на конците на
14-тия ден, насочен е към рехабилитация в СБР. Издадени са 2 бр. болнични
листа, първият от тях от болницата УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД за 37 календарни дни
, а вторият издаден от АСИМП-МЦ Кючук Париж ООД за срок от 30 кал. дни. От
представения амбулаторен лист № 000253 от 20.03.2018г. се установява, че при
посещението си при специалист е било установено, че ищецът е с нарушена
чувствителност, като палпаторно под кожата са опипани костни фрагменти, и
наличен остър край на фалангиалния чукан, като е било обсъдено оперативно
лечение чрез премахване на остатъка. Издаден е БЛ № Е20180031230 за срок от 14
кал. дни с диагноза – последици от други уточнени травми на горен крайник.
Представен е и още един БЛ с № **********
за срок от 30 кал.дни с диагноза последици от други уточнени травми на
горен крайник, статус пост ампутационем фаланги дисталис индицис декстра.
Кредитирана е допуснатата СМЕ с
вещото лице З. Н., от чието заключение се констатира, че след изследване на цялата медицинска
документация по случая, Г. е претърпял травма на показалеца /втория пръст/ на
дясната ръка с разкъсване на меки тъкани и счупване на крайната фаланга на
пръста. Било е предприето оперативно лечение – трансплантиране на кожа на
мястото на нараняването, като лечението не
е било успешно поради наличие на останали остри костни фрагменти и се е
наложило допълнителна ампутация на крайната фаланга. Според вещото лице след
повторната оперативна намеса се очаква благоприятен развой на здравословното
състояние, зарастване на раната и възстановяване движенията на ръката.
Установено е, че на 26.09.2017г.
около 08:00 часа ищецът е претърпял злополука, която е призната за трудова по
надлежния ред, като по времето, по което е настъпила, същият е бил в
трудово-правни отношения с ответника, като злополуката е настъпила по време на
извършване на възложената работа. При злополуката на ищеца е причинено внезапно
травматично увреждане на здравето, а
именно – открита рана на пръстите на дясната ръка, довела до ампутация на
крайна фаланга на втория пръст на дясната ръка. В следствие на травмата в
периода 26.09.2017г. - 01.12.2017г., и в периода 20.03.2018г. – 02.04.2018г. и
03.05.2018г.-01.06.2018г. ищецът е бил временно неработоспособен. Доказана е причинна
връзка между злополуката и увреждането, довело до ампутация на крайната фаланга
на пръста, като от заключението на вещото лице, се установява, че се очаква
благоприятен развой като движенията в ръката ще бъдат възстановени. В съдебно заседание
вещото лице е пояснило, че вследствие на увреждането ищецът е търпял доста време, за което е ползвал и
болнични, освен това отбелязва, че хватателната функция на ръката е запазена,
запазени били и физическите функции на засегнатия пръст.
Кредитирани са и показанията на свидетеля
на ищеца С. Г. /брат на пострадалия/, според които, загубата на част от
фалангите на пръста, довела до оплаквания за болка в пръста, брат му се казвал,
че в процеса на работа изпускал детайли, понеже не можел да ги държи. Освен
това станал затворен, излизал по-рядко.
Определено е обезщетение в размер на
15 000 лв.
Относно възражението за наличие на
съпричиняване, Районният съд е приел същото за доказано, тъй като от
проведеното разследване на трудовата злополука се е установило, че при работа
на шлайфмашина Г. е използвал ръкавици, което е изрично забранено, съгласно
инструкцията на работодателя за безопасна работа с лентова шлайфмашина, поради опасност от захващане.
Ищецът е бил инструктиран и е запознат с инструкцията, но въпреки, че е знаел
за опасността от захващане, се е
поставил съзнателно в ситуация на повишен риск при изпълнение на работа,
съставляваща източник на повишена опасност, като поведението му се явява груба
небрежност. Отделно от това в длъжностната характеристика на Г. е посочено, че
в длъжностните задължения на ищеца влиза работа с машини за шлайфане,
използвани в производството, като ищецът е бил запознат с технологията на
работа с машината.
По отношение степента на
съпричиняване Районният съд е приел, че с поведението си по време на работа с
машината пострадалият пряко е
предизвикал увреждането и така той е съпричинил вредите наравно с работодателя,
чиято отговорност се свежда до нарушаване правилата за безопасност на труда. Затова
и обезщетението, полагащо се на ищеца е намалено наполовина от 15 000 лв.
на 7 500 лв.
С подадените
въззивни жалби от А.Н.Г. и от “Биомашиностроене“ АД
се
възразява срещу направените правни изводи и намират същото за неправилно
в обжалваните части на атакуваното
решение.
ПдОС – V гр.с.,
въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
1.По отношение на въззивната
жалба на А.Н.Г..
Основното
възражение на жалбоподателя е концентрирано върху това, че неправилно Районният
съд е приел, че е налице съпричиняване и съответно е намалил дължимото
обезщетение от 15 000 лв. на 7 500 лв, на осн. чл.201 ал.2 от КТ. Счита,
че липсват данни за проявена груба небрежност. Поддържа, че не всяко действие
на работника в нарушение на безопасност на труда съставлява груба небрежност, а
само ако не е положил грижа, каквато и
най-небрежният би положил в подобна обстановка. Заявява, че на 26.09.2017г.
инцидентно е работил на тази машина, като по принцип не работи на нея. Това
обстоятелство било потвърдено и от прекия му началник, в качеството на свидетел
/в с.з. на 16.09.2019г./ и който казал, че Г. не работи редовно на нея.
Въззивната
инстанция намира, че възражението следва да се остави без уважение.
От приложеното влязло
в сила Разпореждане № 5104-15-301/03.10.2017г., изд. от ТП на НОИ –Пловдив, за
приемане на трудова злополука на осн.чл.55 ал.1 от КСО, е установено, че на
26.09.2017г., около 8,00 часа, А.Н.Г. „при допиране на дясната ръка до
шлайфащата шкурка, поради това, че е бил с
ръкавици, увлякла е ръката му и шкурката го наранила. Вследствие на което, Г.
получил открита рана на пръст/и на дясната ръка с увреждане на ноктите“. Дружеството
е приложило писмени доказателства, неоспорени от ищеца, от които е видно, че на
работника е извършен необходимия Инструктаж за работа както при встъпването в
длъжност /на л.42/, така и периодично на датите 03.04.2017г. и 03.07.17г. /на
л.43- 45/. Съобразно дадените указания, работа с ръкавици на машината е било
недопустимо. Обстоятелството, че работникът инцидентно този ден само е работил
на тази машина е ирелевантно, при положение, че тази дейност /работа с
шлайфмашини/ е включена за изпълнение в длъжностната му характеристика. Ето
защо, правилни са изводите на Районния съд, че е допусната от Г. груба
небрежност, довела до съпричиняване на вредите. Затова определеното обезщетение от 15 000 лв. е прието да
бъде намалено в размер на 50 %, понеже работникът с преки действия е осъществил
нарушаване на правилата за безопасност. Макар и да е неотносимо към конкретния
случай, все пак показателен е фактът, че работникът и преди това сравнително
скоро във времето е допуснал друго нарушаване на нормите за здравословни и
безопасни условия на труда, за което е бил санкциониран и му е била връчена
Заповед №28/05.06.2017г. /на л.52/ за налагане на наказание „Предупреждение за
уволнение“ поради неползване на антифони при работа с ъглошлайф и шум над
ПДН.
2.По отношение на въззивната
жалба, подадена от “Биомашиностроене“ АД.
Основните възражения на
жалбоподателя се състоят в това, че неправилно Районният съд е наложил с
решението, че оценява неимуществената вреда в пълния размер от 15 000 лв., защото от
събраните доказателства не се достига до изводи, че се касае за тежка картина за
здравословно състояние на работника, още повече, че същият след два месеца се е
върнал на работа и е продължил да изпълнява трудовите си задължения като ****. Няма
и представено решение на ТЕЛК, свидетелстващо за намалена работоспособност на
лицето. От показанията на свидетеля на ищеца не се доказва нещо различно. На следващо място, формулира оплакване, че
обезщетението като краен размер надхвърля разбиранията за справедливост и
отговорност при съпричиняване.
Въззивната
инстанция намира, че възраженията следва да се оставят без уважение. От
приетите по делото две медицински експертизи, съответно пред Районен съд,
изпълнена от в.л. д-р З. Н., и пред
Окръжен съд, изпълнена от в.л. д-р М.Б., са направени аналогични констатации. Със
заключение /на л.90 по гр.д.№ 10246/18г./ се посочва, че в резултат на
злополуката е предприето оперативно лечение – трансплантиране на кожа на
засегнатото място, а впоследствие и допълнителна ампутация на крайната
фаланга/. Със заключението по настоящето възз.гр.д.№ 1158/19г. /на л.43/ д-р Б.
потвърждава, че захватът на дясната ръката на Г. е здрав и стабилен, но е
нарушена естетиката и фините движения. Липсва част от крайната фаланга на
втория пръст на дясната ръка, налице е ампутационен чукан, леко свит към
дланта, който свършва на 1 см. над крайната става.
В съдебно
заседание на 02.12.2019г. експертът е пояснил, че под “фини движения“ е имал
предвид това, че е нарушена допълнителната функция на ръката при извършване на
фини детайли с върховата част. Налагат се изводи за претърпени сериозни вреди
от лицето, макар и да не е издадено решение на ТЕЛК, поради което, както и
определеното обезщетение като пълен
размер от 15 000 лв. е адекватно, така и намалението от 50 % е
приемливо, като в крайна сметка работодателят е осъден да заплати само
половината, тоест сумата 7 500 лв.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
Разноски.
Съобразно правния резултат по
въззивното дело разноските остават за страните, така както са били направени от
тях.
По мотивите, ПдОС – V
възз.гр.с.
Р
Е Ш И :
Потвърждава
Решение №
967/12.03.2019г. на ПдРС – I гр.с. по гр.д.№ 10246/2018г.
Решението е постановено при
участието на трето лице- помагач на страната на ответника ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на
управление- град София, ул. “Позитано” № 5.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването на страните.
Председател:
Членове: