№ 110
гр. Ловеч, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20224300500140 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260001 от 17.01.2022 година, постановено по гр.дело № 1563 по описа
за 2020 година, Ловешкият районен съд е признал за установено по отношение на ХР. КР. Б.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, че „БАНКА ДСК" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. *** има вземане в размер на 1 501,32 лв. -главница, ведно със
законната лихва от 16.06.2020 г., 361,05 лв. - договорна лихва за периода 26.06.2017 г. до
15.06.2020 г., 61,80 лв. - неустойка за периода 26.01.2017 г. до 15.06.2020 и 40,00 лв. - такси,
предмет на издадена Заповед № 369 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
16.06.2020 г. по ч. гр. дело № 729/2020 г., като отхвърлил исковете за горницата до сумата от
4 503,96 лв. - главница, 1 234,32 лв. -договорна лихва, 185,40 лв. - неустойка и 120,00 лв. -
такса.
Решението е постановен при участие на трето лице помагач на страната на ответника
ХР. КР. Б. - "ГРУПАМА ЖИВОТО-ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД.
С решението съдът е отхвърлил предявения от ХР. КР. Б. против "ГРУПАМА
ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. *** иск за заплащане в полза на „БАНКА ДСК" ЕАД сумата от 4 503,96 лв. - остатък по
1
договор за кредит за текущо потребление от 28.08.2015 г., ведно със законната лихва от
21.01.20217 г. от датата на настъпване на застрахователното събитие (смъртта на
кредитополучателя К.З. Б.) до изплащането . Осъдил е ответника да заплати на останалите
страни разноските по делото.
Против решението е подадена въззивна жалба от „БАНКА ДСК" ЕАД, чрез
пълномощника му – юрисконсулт ИВ. Б. , който обжалва решението като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, в частта, с която е отхвърлен иска на банката срещу ХР.
КР. Б. като неправилно.
Според въззивника съдът не е преценил внимателно всички представени и приети по
делото доказателства, не ги е анализирал систематично, както и не е анализирал аргументите
на страната, което е довело до грешни правни изводи. Оспорва като неправилен извода на
съда, че приемането на наследството по опис е нищожно. Като цитира текста на чл. 60, ал. 2
от ЗН твърди, че законът има за цел да ограничи отговорността на наследника до стойността
на приетото под опис имущество, но няма отношение към съществуването на
вземането.Счита, че въпросът за ограничаване на отговорността на наследника по смисъла
на чл. 60, ал.2 от ЗН има значение в изпълнителното, а не в исковото производство. Фактът
на приемане на наследството по опис не съставлява правопогасяващ факт, а само препятства
възможността на кредиторите да се удовлетворят от имуществото на наследника,
надвишаващо стойността на приетото по опис наследство.
Поддържа становище, че с изследване на въпроса относно валидността на приемане
на наследство, решаващият състав е излязъл извън пределите на правния спор, като нито в
исковата молба, нито в отговора на искова молба твърдения и възражения относно
валидността не са изложени, както и в разпределението на доказателствената тежест не е
уточнявано задължението за доказване на редовността на приетото по опис наследство.
Произнасянето на съда извън обема на търсената защита е в нарушение на диспозитивното
начало, тъй като съдът не може да се произнася служебно, а само по повод сезирането -по
претенция, която е заявена в исковата молба, в рамките, определени от ищеца с основанието
и петитума на предявения иск. Произнасянето извън посочените граници води до
постановяване на недопустимо решение. Изводите, до които е стигнал в мотивите си съдът,
че длъжникът е приел наследството чрез конклудентни действия и отговаря за 1/3 от
имуществото на наследодателят си, дори биха утежнили и влошили положението на
наследника като длъжник пред кредиторитите на първия. В случай, че съдът е изследвал
въпроса за валидността на приетото по опис наследство, то е следвало да се изискат данни и
за другите двама наследници от книгите за приемане или откази от наследство, за да се
установи каква част се полага на приелия наследството чрез конклудентните си действия.
На второ място, въззивникът счита за неправилен и извода на съда, с който е приел,
че вземанията за периода януари — юни 2017 г. са погасени по давност. Развива доводи, че
при договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на
погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява
частични плащания по договора, поради което задължението за заплащане на главница по
2
договора за потребителски кредит се погасява с общата пет годишна давност, която съгласно
чл.114 ЗЗД започва да тече от деня в който вземането е станало изискуемо - в настоящия
случай от обявяването на предсрочната изискуемост на кредита.
Излага, че процесното вземане за главница и договорна лихва произтича от договор
за потребителски кредит, разновидност на общата фигура на договора за заем и е налице
неделимо плащане, поради което и договореното в тази връзка връщане на заема на
погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява
частични плащания по него, поради което е приложим общият петгодишен давностен срок
по чл. 110 ЗЗД, а не предвидената в чл.111 от ЗЗД тригодишна погасителна давност.
Моли да бъде отменено решението на районния съд в обжалваната част, а в
останалата- потвърдено. Претендира да му бъдат присъдени и направените пред
първоинстанционния съд разноски в пълният им размер, както и разноските за въззивната
инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК няма подаден отговор на въззивната жалба от Х.Б. и
от "ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.
В писмени молби изразяват становище по делото.
Въззивното производство е допустимо, тъй като срокът по чл.259, ал.1 от ГПК за
обжалване на решението е спазен.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен
от посоченото в жалбата.
Решението на Ловешкия районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност и е допустимо в обжалваната част. След разглеждане на
спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата
инстанция счита обаче, че е частично неправилно.
Ищецът че „БАНКА ДСК" ЕАД е предявил срещу ХР. КР. Б. иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съществуване на вземане в размер на: 4 503.96 лв. -
главница, ведно със законната лихва от 15.09.2020 г. до изплащането ; 1 234.32 лв. -
договорна лихва за периода 26.01.2017 г. до 15.06.2020 г.; 185.40 лв. -наказателна лихва за
периода 26.01.2017 г. до 15.06.2020 г. и 120.00 лв. - такси за управление, а при условията на
евентуалност (при липса на предсрочна изискуемост)- осъдителен иск да същите суми, както
и разноските по заповедното производство.
Ответникът не оспорва, че между ищеца и наследодателя му К. Б. е сключен договор
за кредит за текущо потребление, но оспорва вземанията по кредита да са обявени за
предсрочно изискуеми преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Твърди, че вземанията за договорна лихва с падежи в периода януари - юни 2017 г. са
погасени по давност, както и че при сключване договора за кредит е сключен договор за
застраховка, която покрива риска „смърт на кредитополучателя.“
3
С определение от 15.02.2020 г. като трето лице помагач на страната на ответника е
привлечен „ГРУПАМА Животозастраховане" ЕАД, срещу което ответникът е предявил
обратен иск за плащане вземането по главницата.
От събраните по делото писмени доказателства, от преценката на становището на
страните, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
На 28.08.2015 г. в гр.Златоград е подписан договор за кредит за текущо
потребление, по силата на който „БАНКА ДСК" ЕАД- кредитор е предоставила на К.З. Б.-
кредитополучател потребителски кредит в размер на 5000 лева, със срок за усвояване
28.09.2015 г. и срок за погасяване – 120 месеца, съгласно погасителен план. Според
условията на договора кредитът се олихвява с преференциален лихвен процент от 8,1 %,
формиран от 6-месечния SOFIBOR/EURIBOR - 0,986 % и надбавка от 7,114 % при
изпълнение на условията по програма ДСК Престиж плюс. При нарушаване условията на
програмата кредитополучателят губи преференцията си изцяло или от части, като
максималния размер който може да достигне лихвения процент е 6-месечния
SOFIBOR/EURIBOR с надбавка в размер на 13,964 %. Лихвеният процент се променя с
промяна на 6-месечния SOFIBOR/EURIBOR при условия, посочени в Общите условия, като
крайният лихвен процент не може да е по-нисък от 7,114 %. Годишният процент на
разходите (ГПР) е 10,26, като може да се променя при предпоставките, посочени в Общите
условия.Неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление и Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК
прилага при извършване услуги на клиенти, които са получени и приети от
кредитополучателя с подписване на договора.Падежната дата на издължаване на месечните
вноски е 26-то число на месеца. При забава заплащане на месечната вноска от деня, следващ
падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
(десет) процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до
седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага. При забава в
плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата
става предсрочно изискуем. Изискуемият кредит се отнася в просрочие и се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет)
процентни пункта. Към договора са приложени условията по кредитна програма "ДСК
Престиж".
Във връзка с договора за потребителски кредит кредитополучателят К. Б. се е
присъединил към Групова застраховка по договора за застраховка "Живот, свързан с
банкови кредит" на "Групама Животозастраховане" ЕАД с покрити рискове - смърт в
резултат на застрахователно събитие, настъпила със застрахованото лице през срока на
индивидуалното застрахователно покритие и пълна трайна неработоспособност в резултата
на застрахователно събитие, настъпила през време на срока на действие на индивидуалното
покритие. Застраховката е сключена в полза на "Банка ДСК" АД, при застрахователна сума
4
от 5 000 лв. и застрахователна премия, платима ежегодно, еднократно. Падежът на първата
вноска е 28.08.2015 г. и е платена. Плащането на премията се извършва с директен дебит,
като за датата на плащане се приема датата на заверката на сметката на застрахователя.
Срокът на индивидуалното покритие се продължава автоматично всяка година за
следващата, ако в срок до 30 дни преди изтичането му застрахованият, застраховащият и
застрахователят не уведомят писмено всеки от другите двама за желанието си за
непродължаване на срока на индивидуалното застрахователно покритие и при условие, че
застрахованият заплати до или на падежа, посочен в сертификата, годишната
застрахователна премия за продължаване на срока. При настъпване на застрахователното
събитие в срока на действие на договора ползващото се лице може да получи остатъка от
кредита, включващ главница и натрупана лихва, но не повече от застрахователната сума, а
законните наследници- разликата между застрахователната сума и остатъка по кредита.
Кредитополучателят К.З. Б. е починал на 20.01.2017 г. и според удостоверение за
наследници изх. № 14/28.01.22017 г., издадено от Община Ловеч, с. Александрово е оставил
за свои наследници по закон преживяла съпруга П.Х. Б.а и низходящи ХР. КР. Б. и Д. К.ов
Б..
По повод образувани искови производства срещу длъжника пред Районен съд
Златоград е инициирано от „Банка ДСК“АД и производство по чл.51 от ЗН. В
производството по ч. гр. д. № 149/2017 г. по описа на РС Златоград съдът е дал възможност
на призованите към наследяване наследници на К.З. Б. - съпруга П.Х. Б.а и синове ХР. КР. Б.
и Д. К.ов Б., до датата на откритото съдебно заседание да заявят приемат ли оставеното от
него наследство. В проведеното на 28.06.2017 г. открито съдебно заседание се е явил
ответникът Х.Б. и е заявил, че приема оставеното от наследодателя по наследство по опис, а
имуществото включва задължения по три кредита към същия кредитор, МПС и идеални
части от два недвижими имота в с.***. Съдът е допуснал приемане на наследството на К.З.
Б. по опис от ХР. КР. Б., като е разпоредил вписване в особената книга на PC Златоград. В
писмо от 07.04.2021 г. PC Златоград е посочел, че приемането на наследството на К.З. Б. от
ХР. КР. Б. е вписано в книгата по чл. 49 ЗН под № 25 на 02.07.2017 г., а по отношение на
П.Х. Бойкова и Д. К.ов Б. няма отбелязване в книгата.
Банка ДСК" ЕАД е изпратила изявление до ХР. КР. Б., с което го уведомила, че
поради забава на наследодателя му при плащане на задълженията по договорите за кредити,
ги е обявява за предсрочно изискуеми. В писмото е посочен и договор от 28.08.2015 г. за
сумата от 5 000,00 лв., както и размера на необслужените по него задължения към
15.02.2017 г. ,включващи вноски с падежи 26.01.2017 г. до 26.01.2018 г. Писмото е връчено
на адресата чрез ЧСИ Велислав Петров, който удостоверил, че е извършено по
местоработата му лично на 23.04.2018 г. (л. 33-36, ч. гр. д. № 729/2020 г. на PC Ловеч).
В производството по ч. гр. д. № 729/2020 г. на РС Ловеч е издадена в полза на "Банка
ДСК" АД Заповед № 369 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 16.06.2020
г. с която е разпоредено на ХР. КР. Б. да заплати на заявителя сумата от 4 503,96 лв.
главница, ведно със законната лихва от 16.06.2020 г. до изплащането ; 1 234.32 лв. -
5
договорна лихва за периода 26.01.2017 г. до 15.06.2020 г.; 185.40 лв. - наказателна лихва за
периода 26.01.2017 г. до 15.06.2020 г. и 120.00 лв. - такси за управление и сторените
разноски. Срещу заповедта е подадено възражение от длъжника. РС е указал на заявителя да
предяви иск за съществуване на вземането.
По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че
отпуснатия на кредитополучателя К. Б. кредит е в размер на 5 000.00 лв. и е усвоен на
29.08.2015 г. До смъртта на кредитополучателя на 20.01.2017 г. кредитът е обслужван, макар
и със закъснение, като е погасена сума в размер на 496.04 лв. - главница, 530.72 лв. -
възнаградителни лихви и 0.44 лв. - санкционна лихва и 117.40 лв. - такси. След смъртта на
Б. изпълнение не е предлагано по договора до датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Според документите на банката непогасените по договора суми
са: 4 503.96 лв. – главница; 1 234.32 лв. - възнаградителна лихва, 185.40 лв. - лихва за забава
и 120.00 лв. - такси за управление. От заключението се установява, че във връзка със
сключеният договор за групова застраховка, по сметката на застрахователя е платена на
31.08.2015 г. сумата от 22,50 лв., а на 26.10.2015 г.- сумата 11,45 лв. На 26.10.2016 г. също е
регистрирано пращане при застрахователя за сумата от 11,45 лв., но то касае сертификат с
друг номер. Направен е извод, че застрахователната премия по договора за групова
застраховка е платена до 28.08.2016 г.
По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, според която че вероятната
причина за настъпилата смърт на К. Б. е остра сърдечно-съдова недостатъчност, настъпила
най-вероятно от сърдечен инфаркт, за което заболяване застрахователят не е бил уведомен
от длъжника.
При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание
чл.422 от ГПК във вр. с чл.415,ал.1 ГПК – иск за съществуване на вземането, предмет на
ч.гр.дело № 729/2020 година на Ловешкия районен съд, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на
правен интерес от предявяване на иска и факта, от който произтича вземането му. В исковия
процес съдът не е обвързан от констатациите и правните изводи на заповедния съд, тъй като
противното би означавало обезсмисляне на производството за установяване съществуване
на изискуемо вземане, независимо че за него по искане на кредитора е постановено
незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист по чл.418,ал.1 ГПК
Правният интерес на ищеца от предявяване на иска се установява от доказателствата,
приложени към ч.гр.дело № 729/2020 година на Ловешкия районен съд, от които е видно, че
длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, т.е. оспорил е
вземането на заявителя, а последният е предявил иска си в едномесечния срок по чл.415 ал.1
от ГПК, поради което искът е допустим.
Ищецът основава претенцията си на договор за кредит за текущо потребление от
28.08.2015 г. В отговора на исковата молба ответникът не е оспорил валидността на
6
договора, но е възразил срещу основателността и размера на претенцията, тъй като не е бил
уведомен за обявената предсрочна изискуемост на вземането.Прави възражение и за изтекла
погасителна давност за дължими лихви за периода от 26.01.2017 г. до 26.06.2017 г.
Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания и възражения.Ищецът, твърдейки изгодни за себе си правни
последици,следва да проведе главно и пълно доказване на тези факти- за тяхното несъмнено
осъществяване в обективната действителност, т.е. в негова тежест е да докаже, че вземането
му съществува и е в размера, за който е издадена заповедта за изпълнение.Ответникът
следва да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават вземането.
Страните по делото не спорят относно сключването на договора за кредит,
усвояването му и смъртта на кредитополучателя. Констатирано е от вещото лице, изготвило
съдебно-счетоводната експертиза, че кредитополучателят К.З. Б. е плащал със закъснения,
но е възстановявал и частично погасявал разрешения му кредит, а към датата на смъртта си е
имал забавяне на плащането на главницата с 24.83 лева и с 45.15 лева – на договорната
лихва. Според Общите условия на за предоставяне на кредити за текущо потребление
кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при неплащане в срок
на уговорените погашения по лихва и/или главница ( т.20, т.1). В т.19.2 е уредено, че при
допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта Последиците по
предходното изречение настъпват автоматично, а ако законът го изисква- след уведомление
до клиента.
При настъпила смърт на кредитополучателя, договорът за кредит не прекратява
действието си, освен ако това не е предвидено изрично в него. Подобна клауза в
приложения договор няма, поради което процесният договор запазва действието си по
отношение на наследниците, които придобиват правата и задълженията по него в качеството
си на универсални правоприемници. Когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му ( чл.84,ал.1изр.1 ЗЗД). В случая
този ден е определен в договора за кредит и това е 26-то число на месеца. В разпоредбата на
чл.84, ал.1, изр.второ ЗЗД е предвидено, че ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника,
неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Тази покана се
отнася за задълженията, настъпили след смъртта на наследодателя, които наследниците не
знаят. В този смисъл е Решение № 63 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1528/2018 г., II т. о.,
ТК.
В изпратеното до ответника уведомление е посочено, че остатъкът от предоставения
на К. Б. кредит към датата на уведомлението (15.02.2018 г.) е в размер на 4503.96 лева
непогасена главница и лихви в размер на 407.53 лева. Не е направено обаче разграничение
относно размера на договорната и наказателната лихва и съответните периоди, за които са
начислени. Ищецът не е представил по делото доказателства, че е поканило наследниците
на кредитополучателя да продължат да изпълняват договора, за да изпаднат в забава, а от
7
съдържанието на връченото на ответника уведомление е видно, че ответникът е уведомен за
вече обявената предсрочна изискуемост. Следователно няма период, в който наследниците
да са изпаднали в забавено плащане на задълженията до таз дата.
В т.2 на Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т.дело № 3/2017 г. на
ОСГТК се приема, че „размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за
заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главница) и законна лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.За периода до
настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия
до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди
изменението му.”
Съобразявайки тези указания и заключението на съдебно- икономическата
експертиза, която не е оспорена от страните, съдът приема, че към датата на смъртта си -
20.01.2017 г. кредитополучателят К. Б. дължи на банката главница в размер на 4503.96 лева
и 45.15 лева договорната лихва.
Към датата на предсрочната изискуемост – 23.04.2018 г. размерът на задължението на
наследниците на кредитополучателя е: главница 4503.96 лева и договорна лихва за периода
от 26.06.2017 г. до 23.04.2018 г. в размер на 310.08 лева. При изчисляване на този размер
съдът съобразява приложения към договора погасителен план и основателното възражение
на ответника за погасяване по давност на вземането за лихви за периода м.януари- м.май
2017 година. Следователно общият размер на договорната (възнаградителна) лихва, която
ответникът дължи е 355.23 лева (45.15 лева + 310.08 лева).
За периода след настъпването на предсрочна изискуемост не се дължи
възнаградителна лихва, а само обезщетение за забавеното плащане по правилото на чл.86,
ал.1 ЗЗД – в размер на законната лихва за забава или уговореното в договора мораторно
обезщетение, освен ако в специален закон не е предвидено друго. Такъв специален закон е
Законът за потребителския кредит, приложим в настоящия казус, в чл.33,ал.2 на който е
предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Заявената с исковата молба
претенция за изплащане на наказателна лихва в размер на сумата 185.40 лева за периода от
26.01.2017 г. до 15.06.2020 г. има основание, но е недоказана по своя размер. Посочено
беше, че наследниците дължат обезщетение за забавено плащане едва след поканата-
23.04.2018 г., а за периода м.януари- м.май 2017 година вземането за лихви е погасено по
давност- чл.111, б.в) ЗЗД.
Тъй като ответникът не доказа факта, че е изпълнил задължението си като
правоприемник на заемателя по договора за кредит и че е продължил да плаща вноските по
кредита след 23.04.2018 г., то е задължен с посочените суми, на основание чл.432,ал.1.,
пр.първо от ТЗ.
Съдът намира за неоснователни изложените аргументи във въззивната жалба от
8
пълномощника на „Банка ДСК“АД, че по отношение на задължението за плащане на
договорни лихви се прилага общата 5-годишна давност, а не 3-годишната по чл.111, б.в) от
ЗЗД. Без значение е, че вземането за договорни лихви е включено в общия размер на
погасителната вноска в каквато насока са доводите в жалбата. В мотивите на т.2 от
Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК са
изложени аргументи, че по отношение на изпълнението на паричните задължения законът
не прави разграничение между различните видове лихви - възнаградителна или
обезщетителна, договорна или законна и че неизпълнението на паричното задължение е
винаги забавено съгласно чл. 81, ал. 2 ЗЗД. Законната лихва за забава става част от дълга при
неплащане на главницата с настъпване на срока за изпълнение за разлика от договорните
възнаградителни и другите определени в закона обезщетителни лихви, които са елемент на
дълга от момента на възникването му. Посочено е, че всички видове лихви са акцесорни
вземания спрямо вземането за главницата и точното изпълнение на задължението включва
погасяване на главницата и на определените по договора или начислените до деня на
плащането законни лихви, които подлежат на удовлетворяване при еднаква поредност.
Отбелязано е, че „правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора - първо да се
погасят лихвите, а непогасената главница да продължи да се олихвява, както и предвид
уредената по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. "в" ЗЗД в
сравнение с общата погасителна давност за главницата.“
Ищецът е поискал да му бъдат присъдени и 120 лева такси управление, но не е
посочено основанието за дължимостта им.Ищецът не е конкретизирал по какъв начин е
формиран размерът на тези такси, а към датата на смъртта на К. Б. няма доказателства, че
дължи подобни такси. В т.8 от Общите условия е регламентирано, че кредитополучателят
заплаща на кредитора такси и комисиони, съгласно действащата към момента на събиране
на съответното плащане Тарифа на банка ДСК ЕАД за такси и комисионите. В т.9.1 от
Общите условия е посочено по какъв начин е формиран годишният процент на разходите
на банката (ГПР) и какво включва, като също са посочени такси, включително и такива
които кредитополучателят дължи съгласно Приложение- извлечение от Тарифата на
банката. Това приложение не е представено по делото. Според съдебно-икономическата
експертиза таксата от 120 лева е заемна. Експертът е посочил, че според информационната
система на банката, наследникът няма открита разплащателна сметка и след 20.01.2017 г.
няма постъпления за погасяване на дълга. Настоящият въззивен състав счита, че уговорката
за плащане на тази такса противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК, която забранява кредиторът да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с управление на кредита.Тя
противоречи и на чл.19, ал.3 и чл.33 от ЗПК тъй като представлява ограничаване на
свободата на договаряне от кредитора, предоставящ потребителския кредит при условия,
при които освен обявената договорна лихва и обезщетение за забава, на потребителя се
възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи,
свързани със събирането, респ. управлението на кредита. С оглед на това тази претенция се
явява неоснователна.
9
Основното оплакване във въззивната жалба е насочено срещу решението на районния
съд да счете за нищожно приемането по опис на наследството на починалия
кредитополучател К. Б. от неговия наследник Х.Б..
Съгласно чл.49, ал.1 от ЗН приемането на наследството може да стане с писмено
заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството; в този случай
приемането се вписва в особена за това книга. В чл.51 ЗН е регламентирано, че по искане на
всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да
наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от
него.Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който
разглежда делото.
В настоящия случай действията във връзка с приемане на наследството са
инициирани от банката и наследникът се е явил в съда, пред който е призован, за да изрази в
срока по чл.61, ал.1 ЗН приемане на наследството по опис. Валидността на неговото
изявление не е опорочено, независимо от действията на съда и валидността на съдебния акт
досежно разпореждането за вписване.
В Решение № 43 от 2.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 683/2010 г., II г. о., ГК, са
изложени мотиви относно действията на съда във връзка с вписване на приемането на
наследството. Посочено е, че нормите на чл.49, ал.1 ЗН относно вписване на приемане на
наследството по опис са такива на материалния закон, който не определя формата на
процесуалните действия на съда, а само последиците на вписания отказ. Посочено е, че
приемането на наследство от наследниците, което става с изричен акт, обективиращ
волеизявлението им, не може да бъде нищожно поради порока липса на форма на
вписването. „Ако самото вписване е извършено при неспазване на формата на съдебния акт
или при наличие на пороци, обуславящи нищожността му (чл. 270, ал. 1 и ал. 2 ГПК) то това
не може да засегне своевременно изразената, в рамките на прекратителния по чл. 61, ал. 1
ЗН срок, воля да се приеме наследството по опис, ако такова волеизявление е регистрирано
в съда.“ Развити са съображения, че действията на съда по вписването (чл.7 от ПВп.) „не
касаят нищо повече от разпореждане да се впише съответно подаденото заявление и да се
пристъпи към опис на имуществото, сключено в наследството, извършено от районния
съдия или по нареждане от същия на общинския съвет или кметството. Т.е. съдебният акт на
районния съдия в производство по чл.61 ЗН е достатъчно да съдържа волеизявление за
вписване, след като законодателят е вменил в правомощията на съда само това.“
В настоящия случай изявлението на ответника ХР. КР. Б. пред РС Златоград, че
приема наследството на наследодателя си К. Б. по опис, е направено в срока по чл.61, ал.1
от ЗН и е валидно. Разпореждането на съда за вписване на приемане на наследството
неправилно е адресирано до РС Златоград, вместо до РС Ловеч, в района на който е открито
наследството, но не влияе върху валидността на изявлението за приемане на наследството
по опис. В посочения срок останалите наследници не са направили изявления за приемане на
наследството, поради което и на основание чл.51, ал.2 ЗН са изгубили правото да го
приемат. Ето защо настоящата инстанция приема, че само ответникът следва да отговаря за
10
задълженията на своя наследодател.
Съдът счита, че не следва да се произнася по предявения като евентуален осъдителен
иск, поради това, че не се е сбъднала предпоставката за разглеждането му- установителния
иск не е отхвърлен поради липса на предсрочна изискуемост на кредита.
Поради несъвпадане на мотивите на настоящата въззивна инстанция с тези на
Ловешкия районен съд, то решението му следва да бъде отменено в частта, с която е
отхвърлен иска на „Банка ДСК“АД за съществуване на вземане за главница за разликата
над 1501.32 лева и до предявения размер от 4 503.96 лева. РС е признал съществуване на
вземане в размер на 361.05 лева договорна лихва (при дължима 355.23 лева) и 61.80 лева
санкционна лихва и 40.00 лева такси ( които според въззивния съд не се дължат), но предвид
разпоредбата на чл.269,изр.второ и чл.271, ал.1 изр.второ ГПК решението не може да бъде
отменено в тази част. В частта досежно насрещния иск решението на РС е влязло в сила.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на въззивника следва да
бъдат присъдени допълнителни разноски за производството пред Районния съд, включващи
и разноски за заповедното производство, общо в размер на 280.60 лева, а за въззивното-
разноски в размер на 261.40 лева. Въззиваемият следва да заплати на „Банка ДСК“АД общо
разноски по делото в размер на 542.00 лева. Не са представени доказателства за направени
разноски от страна на ответника по делото.
Воден от гореизложените мотиви и на основание чл.271 от ГПК, Ловешкият окръжен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, като неправилно, решение № 260001 от 17.01.2022 година, постановено
по гр.дело № 1563 по описа за 2020 година на Ловешкия районен съд В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявения от „БАНКА ДСК" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. *** иск за съществуване на вземане срещу Христофор срещу ХР. КР. Б. , с
ЕГН **********, с адрес: ***, за разликата над 1501.32 лева и до предявения размер от
4 503.96 лева главница и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1
ГПК, по отношение на ХР. КР. Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, че „БАНКА ДСК" ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, има вземане за разликата над
1 501,32 лв. и до 4 503.96 лева главница, ведно със законната лихва от 16.06.2020 г. и до
окончателното изплащане, предмет на издадена Заповед № 369 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от 16.06.2020 г. по ч. гр. дело № 729/2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ХР. КР. Б. , с ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.78, ал.1 ГПК
да заплати на „БАНКА ДСК" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
11
гр.*** разноски по делото общо в размер на 542.00 (петстотин четиридесет и два) лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3,т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12