РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. ХАСКОВО, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА М. КАБАДАЛИЕВА
в присъствието на прокурора Николай Сотиров Трендафилов (ОП-Хасково)
като разгледа докладваното от КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215600600444 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава ХХI от НПК.
С Присъда № 260024 от 28.05.2021г., постановена по н.о.х.д.№ 19/2021г., РС
Димитровград е признал подсъдимия К.С.Е. за виновен в това, че на 02/03.10.2020 г. в Д.,
обл. Х., отнел чужди движими вещи - сумата от 40.00 лева и 2 бр. кутии цигари марка
"Карелия" на стойност 10.00 лева, или всичко общо на стойност 50 лева, от владението на
Г.М. И. от *******, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 55 от НК му
наложил наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева, като го признал за невинен и
оправдал по първоначално предявеното му обвинение за престъпление по чл. 194, ал. 1 от
НК.
В тежест на подс. Е. за били възложени направените на досъдебната фаза на
производството разноски в размер на 54. 90 лева, платими по сметка на ОД МВР Хасково.
Недоволен от присъдата е останал прокурор от ТО Димитровград при РП
1
Хасково, който протестира съдебния акт, в оправдателната му част, в законовия срок и с
доводи за незаконосъобразност. Твърди се неправилно приложение на материалния закон,
доколкото предишното осъждане на дееца и конкретното му поведение при осъществяване
на кражбата, обуславяли неприложимост на квалификацията по чл. 194, ал. 3 от НК. Излагат
се алтернативни искания: за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за виновен по
първоначално предявеното обвинение или изменение на съдебния акт, в частта му относно
наказанието, като се определи пробация, с двете задължителни мерки.
Участващият в съдебно заседание прокурор от ОП Хасково даде становище за
законосъобразност на присъдата, като поддържа протеста единствено в частта, относно
искането за налагане на по-тежкото наказание. Предлага постановяване на решение, с което
въззивната инстанция наложи пробация.
Защитникът на подсъдимия пледира съдебния акт за бъде потвърден.
Подсъдимият споделя изложеното от защитника си и иска присъдата да бъде
потвърдена.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната
присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и на основание чл. 314, ал. 1 от
НПК, констатира следното:
Присъдата, предмет на настоящата проверка, е постановена при спазване на
всички съдопроизводствени правила, като не са налице основания за нейната отмяна (в
оправдателната й част) и постановяване на нов съдебен акт от ОС, с който подсъдимият да
бъде признат за виновен по по-тежкото, повдигнато му пред РС обвинение. Твърдението в
обвинителния акт, че обвиняем с имена М.И.В. (абзац първи, стр. 2 на обв. акт) не
рефлектира върху правото на защита на подс. Е. и неговия защитник и най-вероятно се
дължи на използването на друг, по-стар файл при изготвянето на обвинителния акт.
На съдебното следствие пред първоинстанционния съд подсъдимият Е. е
признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрично
е заявил, че не желае да се събират доказателства за установяване на тези факти. Това
съгласие е подкрепено и от назначения му служебен защитник. С определение от
28.05.2021г. РС – Димитровград е приел, че при постановяване на присъдата ще ползва
признанието на подсъдимия на основание чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК, тъй като
самопризнанието се подкрепя от останалите събрани доказателства - показанията на
разпитаните по досъдебното производство свидетели, справки и бюлетини за съдимост,
характеристика и декларация. Въз основа на доказателства по делото, районният съд, а и
настоящия състав на въззивната инстанция прие за установено следното:
Подсъдимият нямал дом, търсел познати да преспи у тях. На 02.12.2020 г.
отишъл при св. И., когото помолил да го приюти за да прекара нощта. Къщата се намирала в
2
Д., ул. „****** *****“ № **. И. се съгласил, тъй като познавал подсъдимия, не само
свидетелят, но и живущите в квартала, били наясно с това, че осиновителите на Е. са
починали и че дома на последните бил порутен. Подсъдимият останал в дома на И.,
нахранил се и бил настанен в съседна на стопанина сграда. През нощта подсъдимият
влезнал в стаята на спящия И. и от чекмедже на шкафче откраднал две банкноти от по 20
лева и две кутии цигари марка „Карелия", които стрували общо 10 лева и напуснал имота. В
последствие похарчил откраднатото за храна.
Подсъдимият е осъждан с влязла в сила на 19.04.2018г. Присъда на РС
Димитровград, постановена по н.о.х.д. № 67/18 г. за извършено на 15.09.2017 г.,
престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1 от НК, като му е било наложено наказание „лишаване от
свобода за срок от 7 месеца“, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66, ал. 1
от НК за изпитателен срок от 3 години. За първото му осъждане е настъпила реабилитация
по право. Подсъдимият работил при частно лице обща работа – ***** *****.
Спор по изложените факти няма. Различно е виждането на страните в
първоинстанционното производство относно правната квалификация на деянието. От една
страна прокурорът от ТО Димитровград претендира съставомерност на деянието по
основния състав на кражбата по чл. 194, ал. 1 от НК, а от друга – защитата, РС и
прокурорът, участващ във въззивното производство, изразяват становище за наличен по-лек
състав на престъплението – кражба, представляваща маловажен случай. Законосъобразно е
второто разбиране, като районният съд квалифицирайки престъплението по чл. 194, ал. 3 вр.
ал. 1 от НК не само стриктно се е придържал към разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, но е
съобразил и задължителното указание в раздел ІІ, т. 7 от Постановление № 6 от 26.IV.1971
г. по н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.). В
съответствие с това, съдът е отчел ниската стойност на предмета на престъплението - 50
лева, която е многократно, в пъти, под размера на минималната работна заплата и
отличаваща процесната кражба с по – ниска обществена опасност от обикновените случаи
на това престъпление. Действително подсъдимият е извършил процесното деяние в рамките
на изпитателния срок по предходно осъждане, но две години и осем месеца, след влизане в
сила на присъдата и повече от три години след предходното престъпление. При това, както
правилно е посочил и районният съд това престъпление е против транспорта и деятелността
на подс. Е. не може да бъде окачествена, като насочена в извършване на престъпления
против собствеността. Застъпеното в протеста, че Е. се възползвал от добрината на
приютилия го свидетел, като злоупотребил с гостоприемството на последния, също не води
до промяна на приетата квалификация. Достатъчно е да се отбележи, че откраднатите пари
са били използвани от подсъдимия за храна.
За престъплението по чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 от НК са предвидени наказания:
лишаване от свобода до една година или пробация или глоба. При определяне конкретния
вид на наказанието районният съд е изброил част от смекчаващите отговорността
обстоятелства и е посочил, че налага наказание глоба при условията на чл. 55 от НК.
3
Недооценено е обстоятелството, че процесното деяние е било извършено в изпитателния
срок по предходното осъждане, а предвид липсата на постоянни доходи и имущество
избраното от РС наказание не може да постигне своята цел. Въззивната инстанция приема,
че с оглед конкретните случай и деец прилагането на комплекс от пробационни
мерки(второто по тежест наказание пробация) би съдействало успешно за постигане на
целите по чл. 36 НК, в частност – поправянето и превъзпитанието на подсъдимия.
Необходимо е прилагането на задължителните по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК пробационни
мерки за период от по шест месеца, като периодичността на задължителната регистрация по
настоящ адрес бъде два пъти седмично.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 260024 от 28.05.2021г. на РС Димитровград,
постановена по н.о.х.д.№ 19/2021г., като я отменя в частта, относно наложеното на
подсъдимия наказание „глоба“ в размер на 100 лева, вместо което налага на К.С.Е.
наказание „пробация“ с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес, с
периодичност два пъти седмично“ и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“, двете за срок от по 6 (шест) месеца.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4