О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Русе, 12 декември 2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ловешки административен
съд, в закрито заседание на дванадесети
декември 2023 г. в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
СПАС
СПАСОВ
/Командировани със заповед на председателя на ВАС под №РД-08-488/30.11.2023г.
за разглеждане на настоящото дело/
при секретаря ………. …и в присъствието на
прокурора като разгледа
докладваното от ……… съдията Димитрова ……… ч.к.а.д.
385 по
описа на съда за 2023 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава XIII от
Административнопроцесуалния кодекс.
Срещу определение № 968 от 28.09.2023г.,
постановено по адм. дело №180/2023г. по описа на АС-Ловеч е постъпила в срок частна жалба вх.№ 2849/13.10.2023г., с която В.
счита, че така направеният отказ за освобождаване от заплащане на д.т. в размер
на 10 лева е незаконосъобразен. Заявява, че не дължи д.т., защото такава не се
дължи по закон, а и нямал средства за заплащането й. Иска отмяна на оспорения
съдебен акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Административно
дело № 180/2023 г. по описа на АС-Ловеч е образувано по искова молба вх.№ 1373/12.05.2023г
по описа на същия съд от Г.В. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване
от свобода -„ доживотен затвор без право на замяна“, понастоящем в затвора ***, срещу Главна
дирекция „Охрана“, представлявана от Главен директор с цена на иска 20 000 лева
- претендирано обезщетение за неимуществени вреди, за нарушение на чл.3 от ЗИНЗС поради недостатъчно осигурено осветление
Г. В. депозирал
молба за освобождаване от д.т. и разноски в съдебното производство по адм. дело
№180/2023г. по описа на АС-Ловеч.
С оспореното определение на
съда № 968 от 28.09.2023г., молбата на В. за освобождаване от заплащане на д.т.
в размер на 10 лева е била оставена без уважение.
В проверяваното определение са
изложени мотиви за приложението намира нормата на чл.83 ал.2 ГПК и задължението
на съда да се съобрази с посочените в нея обстоятелства : доходите на лицето и
на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация;
семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възраст и други
констатирани обстоятелства
Съдът е изследвал условията на
чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавна такса и приел молбата за
неоснователна. Посочил е, че целта на освобождаването от такси и разноски по
производството по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК е да се осигури достъп до
правосъдие за защита на засегнати материални права и/или интереси на лица,
чието имуществено състояние не позволява поемането (изцяло или частично) на
разходите за съдебното производство, а в производството по ЗИНЗС само относно
д.т., тъй като разноски не се внасят предварително.
Мотивите на едноличният съдебен
състав за отказ по молбата на В. за освобождаване от заплащане на дължимата по
закон д.т. в размер на 10 лева са свързани със следните установени факти и
обстоятелства :
След събрана допълнителна информация,
съдебният състав на ЛАС приел, че ищецът разполага с натрупани парични средства
за периода на пребиваването му в Затвора Ловеч .Събрал е още информация чрез
изискани-справки от Сектор ПП при ОД на МВР-Велико Търново, Сектор ПП при ОД на
МВР-Габрово, от Агенция по вписванията, Служба по вписванията гр. Велико
Търново, на имената на Г. В. и съпругата му Анелия Вълева и направил извод ,че са налице данни, за
притежавани недвижими имоти и МПС-та, лични и в режим на съпружеска имуществена
общност, за които се твърди, че са възбранени от КПКОНПИ сочат на наличие на
данни за притежание на множество недвижими имоти и на автомобили, вкл и данни
за вписан договор за наем месечно в размер на 1200лв..
Определението е правилно и
следва да се остави в сила.
Извън изложените в оспореното
определение аргументи, почиващи на допълнително събрани от съда доказателства
за финансовото и материално състояние на В., следва да се отчете ,че независимо
,че В. е похарчил натрупаната му по личната партида в затвора сума , съгласно
актуалната към момента на произнасяне на спорното определение справка от ОД на
МВР – гр. Велико Търново, Сектор „Пътна полиция”, Г.В. притежава пет МПС, върху
които са наложени запори. Съпругата му — Анелия Стойчева Вълева, притежава
автомобил, който не е запориран. Двамата имат сключен граждански брак от 1986
г., съгласно приложено удостоверение и справка в НБД, а автомобилът е придобит
през 1993 г. и следва да се приеме, че същият е в режим на СИО, което е
законова презумпция по чл. 18, ал. 2, чл. 20, чл. 21, ал. 3, във вр. с ал. 1 от СК, т. к. няма данни да е лична собственост на съпругата. На следващо място :
От получени справки за жалбоподателя и съпругата му от АВ е видно, че двамата
притежават редица недвижими имоти, които са ипотекирани с кредитори в голямата
си част частни лица и ипотекарни длъжници -
жалбоподателят и съпругата му. Налице са и заличавания на договорни
ипотеки. Някои имоти са под наложена възбрана, но не всички, като за част от тях
възбраните са заличени. През 2017г., а и в по-ранен период са налице продажби
на имоти, чиито собственици са тези лица. Има вписан договор за наем с
наемодател жалбоподателят и месечен наем
1200 лева, виж пореден №14 на справката. Към момента, видно от приложена
справка Г.В. притежава повече от 20 имота на територията на страната.
С оглед предоставените справки
за имотното състояние на жалбоподателя съдът в настоящия си касационен състав установи, че жалбоподателят и съпругата му
притежават множество недвижими имоти и на автомобил. Възбраната е обезпечителна
мярка, уредена в от Гражданско-процесуалния кодекс и представлява забрана на
собственика да се разпорежда с възбранения имот докато трае съдебния процес или
принудителното изпълнително производство. Това обаче не е пречка имотите да се
отдават например под наем. Ипотеката пък не е пречка дори за сключване на
разпоредителни сделки с имота при спазване на определени условия за това. както
се установи семейството притежава освен запорираните автомобили и незапориран
такъв.
Ето защо касационния състав на
ЛАС приема, че не може да се направи извод за невъзможност от страна на
жалбоподателя да заплати държавна такса в размер 10 лева.
Приемайки същото по адм. дело №
180/2023г. по описа на АС-Ловеч, че Г. В. дължи д.т. за разглеждане на спора и
че няма основания за неговото освобождаване, съдебният състав е постановил
правилен съдебен акт, който по изложените в настоящото определение мотиви и
правни съображения следва да бъде оставен в сила.
Воден от горното, на основание
чл.234 и чл.235 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Отхвърля
оспорването на Г.В. с ЕГН **********,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода -„ доживотен затвор без право на
замяна“, понастоящем в затвора ***
срещу определение №968 от 28.09.2023г., постановено по адм. дело №33/2023г. по
описа на АС-Ловеч.
Определението е окончателно.
Да се изпрати препис от него на В. ,като изрично се посочи, че срокът за
внасяне на дължимата д.т. по потвърденото определение започва да тече от
узнаването му и невнасянето му в срока ще е основание за прекратяване на
производството по исковата му молба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :