Р
Е Ш Е
Н И Е
№……
Гр.
София, 19.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Боряна
Петрова
при секретаря Поля Г., като
разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 5897 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 317725 от 19.01.2018 г. на СРС, 154 с - в, по
гр. д. № 1400/2017 г. са отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД предявени от „Б.2.“
ЕООД, ЕИК ******** срещу В.К.Г., ЕГН ********** за признаване за установено, че
последната дължи сумата от 24, 93 лв., главница по незаплатени фактури с № **********/08.10.2013
г. и № **********/09.11.2013 г., издадени по Договор за телекомуникационни
услуги с „БТК“ ЕАД, ведно със законна лихва за периода от 19.10.2016 г. (подаване
на заявлението) до изплащане на вземането, както и лихва за забава върху
вземането в размер на 8, 69 лв. за периода от 27.10.2013 г. до 10.10.2016 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по гр. д. № 58624/2016 г. на СРС, 154 с - в и ищецът е
осъден за заплащане на разноски в полза на ответницата.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Б.2.“ ЕООД, чрез представителя му, с доводи, че е постановено при
съществено нарушение на материалния и
процесуален закон. Неправилно СРС е приел, че двете цесии не са произвели
действие по отношение на ответницата, понеже не са й съобщени от стария
кредитор. Неоснователен е и извода, че не се установяват размерите на
задълженията на ответницата към „БТК“ ЕАД и договорното им основание, които са
прехвърлени последователно на „С. Г. Г.“ ООД и от тях – на ищеца. Поддържа се
още, че е представен договора за телекомуникационни услуги от 02.07.1999 г. с
ответницата, както и такъв от 09.04.2008 г., от които е видно, че са ползвани
такива услуги. Подписите на договорите не са оспорени. Не се доказва
ответницата да е прекратила договора с „БТК“ ЕАД. Дължимите от нея суми и
ползването на услугите се установява от представените по делото фактури. По
делото са представени и доказателства за сключените последователно договори за
цесия от 29.05.2015 г. със „С. Г. Г.“ ООД и впоследствие, между него и ищеца от
12.05.2016 г., с които вземането срещу ответницата е прехвърлено на ищеца. Тези
факти не са оспорвани в процеса. Оспорването, че прехвърлянето е извършено без
съгласието на ищеца е неоснователно. Неоснователно е прието, че по делото не е представено
Приложение № 1 към договора за цесия от 29.05.2015 г., което обосновава неоснователност
на исковете, понеже исковете са основани на втория договор за цесия от
12.05.2016 г., за който е представено Приложение № 1, в което вземането срещу
ответницата е описано. Неправилно е становището на съда, че ответницата не е
надлежно уведомена за цесиите. Договорите за цесия и уведомленията, изходящи от
пълномощник на цедента, са представени като доказателства към исковата молба и са
връчени на длъжника с преписа от нея, което се приема за надлежно съобщаване на
цесията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съгласно практика на ВКС, на която се
жалбоподателя се позовава. Съдът е бил длъжен да съобрази тази факт, на
основание императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Според ищеца договорите
за цесия за породили прехвърлителен ефект. Моли да се отмени решението и
да се уважат исковете изцяло. Претендира разноски за двете инстанции съгласно
списък, като прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на
насрещната страна по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемата
страна - ответницата В.К.Г., не е
депозирала отговор в срока по чл. 263 ГПК. В съдебно
заседание на 19.02.2019 г. представителят и е оспорил жалбата с доводи за
неоснователност и за правилност и обоснованост на изводите на СРС. Моли да се
потвърди решението. Претендира разноски, като възразява по разноските на
насрещната страна.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след
преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема
следното:
Районният съд
се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, след подадено в срок възражение от
длъжника по чл. 414 ГПК. Посочването в квалификацията на главния иск само на
нормата на чл. 124, ал. 1 ГПК не обосновава незаконосъобразност на решението на
това основание, доколкото съдът се е произнесъл по релевантните за спора факти.
Въззивната
жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу решение, което подлежи
на обжалване. Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той
се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Съдът следи служебно и за допуснати нарушения на императивните
материалноправни норми. Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено. При
постановяването му не са допуснати нарушения на императивните материалноправни
норми.
По
делото са представени заверени копия от : допълнително споразумение към договор
за домашен POTS/ISDN № S1-********* с дата 08.04.2008 г. между „БТК“ ЕАД и В.К.Г. относно телефон 02-9867432. Представени
са копия от фактура с № **********/08.10.2013 г. за периода от 08.09.2013 г. до
07.10.2013 г. и фактура с № **********/09.11.2013 г. за периода от 08.10.2013
г. до 08.11.2013 г., както и договор за прехвърляне на вземания между цедента „БТК“
ЕАД и цесионера „С. Г. Г.“ ООД от 29.05.2015 г. Съгласно последния цедентът прехвърля на „С. Г. Г.“ ООД свои изискуеми вземания по договори за
мобилни услуги и анекси към тях срещу трети задължени лица, съгласно приложение
№ 1 към договора. Такова приложение, което обособява предмета на договора, не е
представено пред СРС.
Представен е и втори договор за прехвърляне на
вземания от 12.05.2016 г. - между цедента „С. Г. Г.“ ООД и ищеца - цесионер „Б.2.“
ЕООД, ведно с Приложение № 1, в което е вписано вземане към ответницата В.К.Г. за главница и лихви в размера, който е предмет на
делото.
Пред СРС са представени и две пълномощни, съответно от
първия и втория цеденти към цесионерите по договорите, съгласно които им се
предоставят права по уведомяване на длъжниците за извършените цесии по чл. 99,
ал. 3 ГПК. От уведомленията, приложени от „С. Г. Г.“ ЕООД по отношение двете
цесии, е видно, че те не са връчвани на ответницата преди завеждане на делото.
По съществото на спора и като съобрази доводите на
ищеца в жалбата, въззивният съд намира следното :
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищцовото
дружество е следвало пълно и главно да установи в процеса, че спорното право е
възникнало - т. е., че са съществували договорни отношения по предоставяне на телекомуникационни
услуги на ответницата, по които тя не е изпълнила в цялост задълженията си за
плащане на цената, стойността на доставените услуги и валидното прехвърляне на
задължението на ответницата към ищеца, посредством договори за цесия.
Като съобрази
доказателствата ангажирани пред СРС настоящият състав намира за съобразен с
процесуалния закон извода на този съд, че не се установява в полза на ищеца да съществуват
вземания в претендирания по делото размер и период, които да са прехвърлени по
договори за цесия на ищеца.
Не
съставлява доказателство в посочения смисъл фактура с № **********/08.10.2013
г. за периода от 08.09.2013 г. до 07.10.2013 г. и фактура с №
**********/09.11.2013 г. за периода от 08.10.2013 г. до 08.11.2013 г. Те представляват единствено електронни разпечатки, изходящи от трето за
спора лице - първоначалният цедент „БТК“ ЕАД, от които не се установява, че са
предоставени услуги в полза на ответницата за процесния период в претендирания
размер от 24, 93 лв. Неоснователно ищецът твърди, че тези факти не били спорни
в производството. Още в отговора на исковата молба ответницата е оспорила
исковете по основание и размер. Поради това, в доказателствена
тежест на ищеца е било да установи, пълно и главно, освен че е съществувало договорно отношение по
предоставяне на телекомуникационни услуги, по което е предоставена услуга на
определена стойност, която не е заплатена, така и че е налице валидно
прехвърляне на задължението на ответницата към „БТК“ ЕАД в полза на първия
цедент „С. Г. Г.“ ЕООД, а от него - към ищеца посредством втория договор за
цесия.
В
случая в производството не е представено никакво годно писмено доказателство, че
ищецът „Б.2.“ ЕООД е станал носител на вземане срещу ответницата, което е
възникнало първо в полза на „БТК“ ЕАД, за да бъде валидно прехвърлено на
цедента „С. Г. Г.“ ООД по договора за цесия от 29.05.2015 г. Без значение е
индивидуалицията на вземането във втория договор за цесия от 12.05.2016 г., въз
основа на който се легитимира ищеца. Съдът намира, че за да е налице валидно
прехвърляне на индивидуализираното в този договор вземане, на първо място следва
да се докаже, че вземането е било в патримониума на цедента „С. Г. Г.“ ООД, за
да е налице основание, той да го прехвърли на ищеца с втория договор за цесия.
При липса на доказване на посочения факт, основателно СРС е приел, че не се
установява ищецът да е носител на вземане срещу ответницата в претендирания в
производството размер.
По изложените
съображения за недоказаност на първата основна предпоставка за основателност на
главния иск, въззивният съд намира, че е безпредметно да обсъжда доводите относно
липсата на уведомяване на длъжника за цесията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Само за
пълнота и с оглед възраженията в жалбата срещу липсата на уведомяване на
длъжника, въззивният състав намира за необходимо да отбележи, че съгласно
практиката обективирана в решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на
ВКС, І т. о., решение № 78 от 09.07.2014 г.
по т. д. № 2352/2013 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС и т. н.,
поради отсъствие на
специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът се уведомява от цедента за извършената цесия, цесията се
приема за надлежно
съобщена и когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника
като приложение към исковата молба на новият кредитор за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаване на делото, с оглед правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК.
По делото се
установява, че цесионерът е упълномощен изрично от цедента да съобщава цесията
на длъжниците и предвид възприетата от съдилищата практика, длъжникът се приема
за уведомен за цесията с получаване на преписа от исковата молба, към който е
приложено уведомление за прехвърляне на вземането.
Както
се посочи по – горе, уведомяването на длъжника в случая е без правно значение,
доколкото в производството не е установено самото прехвърляне на вземането срещу
длъжника от цедента в полза на ищеца.
Поради
неоснователност на главния иск, такъв се явява и акцесиорният иск за
установяване на вземане за лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Понеже крайните
изводи на настоящия състав съвпадат с тези на СРС, решението следва да се
потвърди както е постановено, включително в частта по присъдените разноски в
полза на ответницата.
По разноските пред СГС :
С оглед изхода
на спора право на разноски има въззиваемата страна – ответницата. До приключване
на устните състезания в тази инстанция не са представени доказателства за
направени разноски и такива не се присъждат в нейна полза.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 317725 от 19.01.2018 г. на СРС, 154 с - в, по гр. д. № 1400/2017
г., включително в частта по разноските.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.