Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 238/01.06.2020
г.
Административен
съд - Монтана ,ІІІ състав ,в открито заседание на двадесет и шести май , през две хиляди и двадесета година в състав
:
Председател : БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
При секретаря
Димитрана Димитрова,като разгледа…докладваното…….от съдията БОЙЧЕВА… адм.д.№82/2020г. по описа на
Административен съд Монтана и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
107, ал. 2, във вр. с чл.
106а ,ал. 1, т. 6 ,б. "в",пр.1 и чл.
106а ,ал. 2, т. 5 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр).
Образувано е първоначално по жалба на „Лом
Транс 1“ООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:***
,представлявано от управителя К.Р.А. против Решение№РД-14-3445/3 от 23.12.2019г. на
изпълнителния директор на ИА“АА“, с което е потвърдена Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-3445
от 25.11.2019г.на Началника на Областен
отдел“Автомобилна администрация“-Монтана .
Впоследствие ,след указания с резолюция на
съда от 05.02.2020г.до жалбоподателя ,да уточни кой административен акт обжалва
,с молба ,вх.№505/25.02.2020г. ,чрез процесуалния си представител адв.З.М.
уточнява ,че обжалва заповедта за ПАМ№ РД-14-3445 от 25.11.2019г.на Началника на Областен отдел “Автомобилна
администрация“ -Монтана, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 6, буква
"в",пр.1 от Закона за автомобилните
превози/ЗАПр./, на жалбоподателя е наложена принудителна административна
мярка – спиране на дейността на „Лом Транс1“ООД, притежаващ лиценз на Общността № 10968/ 18.09.2018г.
за извършване на международен автомобилен превоз на товари до отстраняване на
несъответствието с изискването за финансова стабилност, но за не повече от три
месеца и по чл.106а,ал.2,т.5 от ЗАПр.
-отнемане на притежаваните от превозвача 2бр.заверени копия от лиценз на
общността №10968/18.09.2019г. до отстраняване на несъответствието , но за не
повече от три месеца,потвърдена с Решение№РД-14-3445/3 от 23.12.2019г. на
изпълнителния директор на ИА“АА“.
В жалбата си жалбоподателят счита, че
заповедта е незаконосъобразна – издадена при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Счита още, че обжалваната
заповед е незаконосъобразна и поради това, че същата е немотивирана, липсват
ясни и конкретни фактически основания за издаването й и иска отмяната й. В
съдебно заседание не се явява.
Ответникът в производството - Началникът на
ОО“ АА“ – Монтана ,в писмени бележки вх.№314/05.02.2020г.,ведно с изпращане на
жалбата и административната преписка по реда на чл. 152 АПК предлага заповедта за налагане на ПАМ да бъде потвърдена като
законосъобразна и обоснована. В съдебно заседание не се явява.
От представената преписка е установено
следното.
На 23.10.2019 г. Ружа Петрова Александрова,
като представляващ „Лом Транс 1“ООД , в изпълнение на задължението по чл.6, ал. 7,
т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари (Наредбата) подала до ОО „АА“ – Монтана Справка за
доказване на финансова стабилност (Приложение 3 към чл. 6, ал. 8 от Наредбата),
която била заведена с вх. № 30-13-19-8285/23.10.2019г. Отбелязано е от
служителя ,приел справката ,че липсва удостоверение по чл.87,ал.6 от ДОПК.Към
нея е приложена застрахователна полица № 0700340201900067 от 30.08.2019г.
След извършена служебна
справка в базата данни на Националната агенция по приходите за установяване на
съответствието с изискването превозвачът да няма задължения за данъци и
осигурителни вноски по реда на чл. 6, ал. 12 от Наредбата, лицензиращият орган
е установил, че от издадената справка по
реда на чл.
87, ал. 11 ДОПК е отразено, че превозвачът има задължения /л.47/. В тази
връзка с уведомително писмо,рег.№30-13-19-8285/2 от 24.10.2019г./л.40/ , получено
от представителя на дружеството-жалбоподател Ружа Александрова/л.41/,
предоставили на жалбоподателя 14 -дневен срок за отстраняване на нередовностите
–да докаже, че отговаря на изискването за финансова стабилност ,като представи
документ от НАП ,удостоверяващ липсата на задължения по реда на чл.87,ал.6 ДОПК
или документ за отсрочване или разсрочване на задълженията по реда на гл.22 от
ДОПК,на основание чл. 7, ал. 2 от Закона за
ограничаване на административното регулиране и административния
контрол върху стопанската дейност/ЗОАРАКСД/.След изтичане на срока е направена
нова проверка в базата данни на НАП и отново е установено ,че дружеството е със
задължения ,при което е издадена оспорената в настоящето производство Заповед
за ПАМ№ РД-14-3445 от 25.11.2019г.от Началника на Областен отдел“Автомобилна
администрация“ –Монтана/л.10-11/, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 6,
буква "в",пр.1 от Закона за автомобилните
превози/ЗАПр./, на жалбоподателя е наложена принудителна административна
мярка – спиране на дейността на „Лом Транс1“ООД, притежаващ лиценз на Общността № 10968/
18.09.2018г. за извършване на международен автомобилен превоз на товари до
отстраняване на несъответствието с изискването за финансова стабилност, но за
не повече от три месеца и по
чл.106а,ал.2,т.5 от ЗАПр. -отнемане на притежаваните от превозвача 2бр.заверени
копия от лиценз на общността №10968/18.09.2019г. до отстраняване на несъответствието.По
жалба на превозвача тази заповед е обжалвана пред изпълнителния директор на
ИА“АА“ ,който с Решение № РД-14-3445/3 от 23.12.2019г.я е потвърдил/л.12-14/.
По този начин е прието ,че превозвачът е престанал
да отговаря на изискванията за финансова стабилност, уредени в Регламент № 1071/2009
г. на ЕП и на съвета от 21.10.2009 г. за установяване на общи правила, относно
условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията
автомобилен превозвач и на чл.
7, ал. 2, т. 3 и ал. 6
от ЗАвПр, като са цитирани съответните разпоредби от закона. Видно от
приложеното известие за доставяне ,заповедта е съобщена на 03.12.2019г. на Ружа
Александрова-представляващ дружеството/л.38/ ,като видно от писмо №
928/22.05.2020г. не е изпращано на жалбоподателя Решението на изпълнителния
директор на ИА „АА“ на дружеството по административно обжалване на заповедта за
ПАМ.
Жалбата срещу заповедта е подадена на
17.01.2020 г., видно от входящия печат на същата, положен от административния
орган(л. 7 от делото).
Основното възражение на жалбоподателя за
незаконосъобразност на оспорената заповед се изразява в това, че същата е
немотивирана, като липсват ясни и конкретни фактически основания за издаването
й – какви документи е следвало да бъдат представени от превозвача, за да
докаже, че отговаря на изискванията за финансова стабилност; кое от
изискванията за финансова стабилност не е било изпълнено от транспортното
предприятие – дали е налице хипотезата на липса на достатъчно ресурси, с които
може да гарантира за нормалното стартиране и функционирането на транспортното
предприятие или е налице втората хипотеза – установено е, че превозвачът има
задължения за данъци и осигурителни вноски, които не са отсрочени или
разсрочени по реда на ДОПК; не е изрично посочено и липсват конкретни твърдения
относно наличието на задължения за данъци и осигурителни вноски. Счита, че излагането
на фактически съображения е правна гаранция за организиране на защитата, поради
което в изискванията за форма и съдържание на индивидуалните административни
актове, установени в чл.
59, ал. 2 АПК се съдържа такова за излагане на фактически и правни
основания за издаване на акта. Именно липсата на мотиви и неизлагането на
каквито и да било фактически и правни съображения по отношение на преценката,
че дружеството не отговаря на изискванията за финансова стабилност, правело невъзможна
преценката за законосъобразност на издадената заповед за налагане на ПАМ.
Жалбата е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане, като при липса на уведомяване за Решението на горестоящия орган
,съдът приема ,че същата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за
обжалване, изхожда от лице с правен интерес от оспорването и е насочена против
годен за съдебен контрол административен акт.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Процесната заповед е издадена от компетентен
орган – Началникът на ОО „АА“ - Монтана, упълномощен на основание чл.
107, ал. 1 ЗАвПр и чл. 7, т. 5 от Устройствен правилник на ИА „АА“ със
Заповед № РД-01-212 от 15.05.2015 г. на Изпълнителния директор на ИА „АА“ (л.
70/. Действително, както сочи жалбоподателя, в заповедта липсват ясни и
конкретни фактически основания за издаването й – какви документи е следвало да
бъдат представени от превозвача, за да докаже, че отговаря на изискванията за
финансова стабилност; кое от изискванията за финансова стабилност не е било
изпълнено от транспортното предприятие – дали е налице хипотезата на липса на
достатъчно ресурси, с които може да гарантира за нормалното стартиране и
функционирането на транспортното предприятие или е налице втората хипотеза –
установено е, че превозвачът има задължения за данъци и осигурителни вноски,
които не са отсрочени или разсрочени по реда на ДОПК; не е изрично посочено и
липсват конкретни твърдения относно наличието на задължения за данъци и
осигурителни вноски и техния размер.
Възможно е обаче мотивите да предхождат
издаването на един индивидуален административен акт и да се съдържат в друг
документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Ако
административният акт е издаден на основание на такива подготвителни документи,
изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт (в т.см.
Тълкувателно решение № 16 от 31. III. 1975 г., ОСГК).
В този смисъл конкретното фактическо
основание за издаване на процесната заповед би могло да се изведе и от
документите, съдържащи се в административната преписка и предхождащи издаването
му, като например уведомително писмо от 24.10.2019 г., с което превозвачът е
уведомен, че въз основа на подадено Заявление за доказване на финансова
стабилност № 30-13-19-8285/23.10.2019г. била извършена проверка в базата данни
на НАП и на основание чл.
87, ал. 11 ДОПК било констатирано, че превозвачът има задължения (л.40).С
оглед на това би могло да се приеме, че именно това е и възприетото от органа
фактическо основание за издаване на процесната заповед. На този извод водят и
представените пред съда писмени доказателства, с които се цели доказването именно
на това твърдение - заверени преписи от уведомително писмо от 24.10.2019 г., с
което жалбоподателят е уведомен за извършена в ОО „АА“ – Монтана справка за
наличие или липса на задължения по смисъла на чл.
87, ал. 11 от ДОПК, от която било видно, че транспортното предприятие има
задължения, поради което му бил даден 14-дневен срок, считано от получаване на
уведомителното писмо, да отстрани констатираните несъответствия; 2 броя справки за наличие/липса на задължения, от
които се установявало, че съответно към 23.10.2019 г. и 25.11.2019г. жалбоподателят има задължения ,без
да се сочи техния вид и размер.Приложен е по делото АУАН№264205/23.10.2019г. за
извършено административно нарушение по чл.6,ал.7,т.3,пр.1 от НАРЕДБА № 11 от 31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари
Видно от писмо,
вх.№928/22.05.2020г. административния орган не е запознат с вида и размера на
задълженията на дружеството към НАП към момента на издаване на процесната
заповед за ПАМ,поради което не ги е упоменал.
Съдът
обаче счита, че административният орган не е спазил изискването на чл. 35 от АПК, актът да се издаде след изясняване на всички обстоятелства от значение
за случая. По-конкретно АО не е изпълнил и задължението си по относимата към
казуса разпоредба на чл.
6, ал. 12 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз
на пътници и товари - за установяване на съответствието с изискването
превозвачът да няма задължения за данъци и осигурителни вноски лицензиращият
орган да изиска от органите по приходите издаването на удостоверение за наличие
или липса на задължения по чл.
87, ал. 11 от ДОПК. Така посочените процесуални нарушения са довели и до
неправилно приложение на материалния закон.
За да издаде процесната заповед,
административният орган е приел, че жалбоподателят е престанал да отговаря на
изискването за финансова стабилност по чл.
7, ал. 2, т. 3 и ал. 6
от ЗАвПр. Така приетото е обосновано с непредставяне от страна на
превозвача на документи, удостоверяващи, че отговаря на изискването за
финансова стабилност, както в срока, указан му в уведомително писмо от 24.10.2019
г., така и към момента на издаване на оспорената заповед.
На първо място неправилен е изводът в
заповедта, че превозвачът не е представил в срок изискуемите документи,
посочени в Закона и Наредбата, с които да гарантира, че отговаря на изискванията
за финансова стабилност. Това е така, тъй като в хода на производството
дружеството е представило справка по образец за доказване на финансова
стабилност с приложена към нея застрахователна полица за периода 02.09.2019 г.
– 01.09.2020 г. (л. 45), въз основа на която административният орган е могъл да
изчисли стойността на показателя за оценка на финансова стабилност.
Не се оспорва по делото ,че
дружеството-жалбоподател има лиценз на Общността №10968/18.09.2018г. Издаването
на лиценз на Общността е предпоставено от изпълнение на определени изисквания,
на които лицето – търговец по смисъла на Търговския закон,
следва да отговаря. Тези изисквания са регламентирани в чл. 7,
ал. 2 от ЗАвПр, респ. в чл. 3 от Наредбата (доколкото се касае за лиценз на
Общността), като съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. "в", предл.
първо от ЗАвПр, когато превозвачът е престанал да отговаря на
изискванията за финансова стабилност, за преустановяване на административните
нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно
спиране на дейността на превозвача по извършване на обществен превоз на пътници
или товари до отстраняване на несъответствието, но не повече от три месеца.
Изискването за финансова стабилност е посочено в чл.
7, ал. 2, т. 3 от ЗАвПр и чл. 3, ал. 3 от Наредбата. В разпоредбата на чл.
6, ал. 1 от Наредбата е посочено кога лицето се счита за финансово стабилно по
смисъла на чл. 3, т. 3 от същата, а в ал. 4 – кога се счита, че не е финансово
стабилно. В ал. 8 на чл. 6 се визира начинът, по който се доказва финансовата
стабилност, а именно чрез представяне на Справка (Приложение № 3) с приложени
конкретно изброени документи, в някои случаи - някои от тях, т. е. при
условията на изборност (ал. 10).
Превозвачите, притежаващи лиценз на Общността
съгласно чл. 6, ал. 7, т. 3 от Наредбата са задължени да доказват финансова
стабилност ежегодно, като в зависимост от документите, от които ще се ползват
за установяването й, са предвидени и съответни срокове за представянето им.
Финансовата стабилност е състояние, в което
превозвачът трябва да се намира през целия период на разрешената дейност, като
именно той следва да се грижи и да представи своевременно необходимите
документи за установяване на това обстоятелство.
За установяване обаче на съответствието с
изискването за липса на задължения за данъци и осигурителни вноски, които не са
отсрочени или разсрочени по реда на ДОПК, задължение на лицензиращия орган е да
изиска от органите по приходите издаването на удостоверение за наличие или
липса на задължения по чл.
87, ал. 11 от ДОПК (чл. 6, ал. 12 от Наредбата). Съгласно разпоредбата на
чл. 6, ал. 13 от Наредбата, когато лицето по чл. 2, ал. 1 е приложило към
документите по ал. 8 удостоверение по чл.
87, ал. 6 от ДОПК, лицензиращият орган не изисква издаването на
удостоверението по ал. 12.
Приложената към преписката "справка за
наличие/липса на задължения" /л.31 и л.32/ не дава сведение кой е нейният
източник на информация и по този начин не се доказва, че се касае за проверка в
информационен масив на НАП. В тази справка не се посочва наименованието на
проверяваното дружество, а само ЕИК. Няма информация към коя дата дружеството е
имало задължения. Не се посочва видът на общо наименуваните задължения – дали
са за неплатени задължения за данъци и/или осигурителни вноски, или за друг вид
публични вземания. Последното обстоятелство е от съществено значение, с оглед
определения от закона кръг на задължения /само за данъци и осигурителни вноски,
които не са отсрочени или разсрочени по реда на ДОПК/, по отношение на които се
изисква липсата на такива за доказване на финансова стабилност.
На следващо място, както в чл. 6, ал. 12 от
Наредбата, така и в следващата алинея от същата разпоредба се посочва, че
единственият допустим доказателствен способ за установяване наличие или липса
на задължения за данъци и осигурителни вноски, без значение дали искането
изхожда от лицензиращия орган или от превозвача, е удостоверение за наличие или
липса на задължения съответно по реда на чл.
87, ал. 11 или ал. 6
от ДОПК от органи по приходите, а не справка.
По изложените съображения представените по
делото "справка за наличие/липса на задължения" – 2 листа не
изпълняват целите на главното доказване на ответника.
Задължение на административния орган е било,
преди издаването на заповедта, с оглед текста на чл. 6, ал. 12 от Наредбата да
изиска от органите по приходите издаването на удостоверение за наличие или
липса на задължения, от което да е видно дали превозвачът има задължения за
данъци и/или осигурителни вноски, за да се прецени дали към момента на издаване
на оспорената заповед с правопрекратяващо действие е налице предпоставката по чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. "в", предл.
първо от ЗАвПр, във връзка с чл.
7, ал. 2, т. 3 и ал.
6, изр. 1, предл. 2 от ЗАвПр и чл. 6 от Наредбата – превозвачът е престанал
да отговаря на изискванията за финансова стабилност, тъй като има задължения за
данъци и осигурителни вноски, които не са отсрочени или разсрочени по реда на
ДОПК. Като не е сторил това, АО е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, довело и до нарушаване на материалния закон .
Чл. 7,
ал. 6 ЗАвПр. визира конкретни задължения – за данъци и осигурителни вноски.
В разпоредбата на чл.
162, ал. 2 ДОПК подробно са изброени публичните държавни вземания, като
вземанията за данъци и осигурителни вноски са посочени в т. 1.Фактът, че са
посочени само два вида задължения за публични вземания – данъци и осигуровки,
ясно посочва волята на законодателя да ограничи отговорността на превозвачите
при доказване на финансова стабилност само до липсата на задължения за тези два
вида публични вземания. Разширителното тълкуване на разпоредбите на закона в
случая е недопустимо.Неясно е дали въз основа на приложения АУАН по делото е
издавано НП,но дори такова да е издадено ,то не влиза в обсега на публични
задължения по т.1 на чл.162,ал.2 от ДОПК,при което е неотносимо.Видно от приложения
Протокол от 03.02.2020г. /л.61/ на НАП дружеството към тази дата има задължения
в размер на 21 198,89лв.,но към датата на издаване на оспорения акт е
неясен техния размер,а липсата на конкретизацията им в акта ,води до
необоснованост.Неизпращането на Решението на изпълнителния директор на ИААА ,на
жалбоподателя ,също е процесуално нарушение ,но от категорията на несъществените
,щом не е довело до пропускане срока за обжалване от жалбоподателя и
реализиране на неговите права да обжалва
акта.
Предвид изложеното процесната заповед следва
да бъде отменена като издадена в нарушение на процесуалния и материалния закон.
От жалбоподателя не са поискани разноски по
делото-нито в жалбата ,нито в уточнение
към жалбата ,не е приложен и списък по чл.80 ГПК ,не се е явил в съдебно
заседание и неговия процесуален
представител адв. М. и не е заявил ,че иска разноски ,при което ,въпреки изхода
на делото –чл.143,ал.1 АПК не следва да бъдат присъждани.
Воден от горните мотиви и на основание чл.
172, ал. 1 и 2 от АПК, Административен съд – Монтана
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Лом Транс 1“ООД с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление:*** ,представлявано от К.Р.А. , Заповед за ПАМ№ РД-14-3445 от 25.11.2019г.на Началника на Областен отдел“Автомобилна
администрация“ -Монтана, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 6, буква
"в",пр.1 от Закона за автомобилните
превози/ЗАПр./, на жалбоподателя е наложена принудителна административна
мярка – спиране на дейността на „Лом Транс1“ООД, притежаващ лиценз на Общността № 10968/
18.09.2018г. за извършване на международен автомобилен превоз на товари до
отстраняване на несъответствието с изискването за финансова стабилност, но за
не повече от три месеца и по
чл.106а,ал.2,т.5 от ЗАПр. -отнемане на притежаваните от превозвача 2бр.заверени
копия от лиценз на общността №10968/18.09.2019г. до отстраняване на несъответствието
, но за не повече от три месеца,потвърдена с Решение№РД-14-3445/3 от
23.12.2019г. на изпълнителния директор на ИА“АА“.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
Адм. съдия: