РЕШЕНИЕ
№ 2069
гр. Варна, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20233110111145 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Производството е образувано по предявени от „А. з. к. н. п. з.” АД /“*“ АД“/, ЕИК *
против И. Х. И., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл.
10 от ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца
сумите, както следва:
1./ 700.00 лева – невърната главница по договор за заем * № * от * г., сключен между
ответника и „М. К.“ АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 28.04.2023 г. до окончателното
погасяване на задължението;
2./ 162.80 лева – договорна лихва, начислена за периода от 26.04.2022 г. до 26.03.2023
г.;
3./ 65.97 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от
27.04.2022 г. до 25.04.2023 г., които суми са прехвърлени в полза на праводателя на ищеца, а
именно „*“ ООД, ЕИК * с приложение № 1 от 19.08.2022 г. към договор за цесия от
12.03.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК с № 2471/02.05.2023 г. по ч. гр. д. № 5372 по описа 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти
съдебен състав.
По същество ищецът моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
Първо по делото заседание, в което е даден ход на делото, е проведено на 10.05.2024
г., като редовно призованият ответник не е изпратил представител и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът, от своя страна, изрично е обективирал искане за постановяване на
1
неприсъствено решение в хода на устните състезания.
От приложените по делото съдебни книжа се установява, че на ответника са били
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:
Твърди се, че по заявление на ищеца за процесните суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която е подадено възражение по чл. 414 от ГПК, което
е обусловило предявяването на настоящите установителни искове.
Ищецът поддържа, че на 14.03.2022 г. между „М. К.“ АД и ответника бил сключен
договор за паричен заем № *, по силата на който дружеството се задължило да предостави
на ответника паричен заем в размер от 700.00 лева. Твърди се, че сумата е предоставена на
ответника в брой, при подписването на договора. Поддържа се, че страните са договорили
размерът на договорната лихва да бъде 162.80 лева, като общият размер на сумата по
договора бил 862.80 лева, която е уговорено да бъде изплатена разсрочено на 12 броя равни
месечни погасителни вноски, всяка в размер от 71.90 лева с падеж на първата вноска –
26.04.2022 г. и последна погасителна вноска – 26.03.2023 г. Сочи се, че страните са
договорили и заплащане на обезщетение при забавеното погасяване на главното вземане за
всеки ден просрочие, считано от падежа в размер на законната лихва за забава.
Твърди се, че ответникът не е погасил претендираните суми, произтичащи от
договора за заем.
С оглед на изложеното и липсата на последващи плащания се твърди, че ответникът
дължи на кредитора стойността на главницата и договорната лихва в предявените размери и
периоди. С оглед забавата дължи и законна лихва също в предявените размери и периоди.
Твърди се още в исковата молба, че с приложение № 1 от 19.08.2022 г. към договор за
цесия от 12.03.2021 г. на праводателя на ищеца – „*“ ООД, били прехвърлени всички
вземания по процесния договор за заем, за което длъжникът бил уведомен и което
легитимира ищеца. Наред с това ищецът сочи, че към сезиралата съда искова молба прилага
уведомление за цесия, като поддържа, че с връчване на препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея ответникът се счита за надлежно уведомен за настъпилото във
времето частно правоприемство.
По същество моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът в хода на исковото производство не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенцията по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 10 от ЗПК вр. чл. 240, ал. 1
и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ищецът е представил съвкупност от писмени доказателства, а
именно Договор за заем от 14.03.2022 г., сключен между И. Х. И. и „М. К.“ АД; погасителен
план към договора за заем; Общи условия към договора за заем; Рамков договор за
прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 12.03.2021 г., сключен между „М. К.“ АД и „*“
ООД /заличен търговец поради преобразуване чрез промяна на правната форма от ООД на
АД/; приложение № 1 от 19.08.2022 г. към договора за цесия от 12.03.2021 г.; Потвърждение
за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; пълномощно от „М. К.“ АД в полза на
„*“ ООД за уведомяване на длъжниците за цесията; Уведомление за цесия, изхождащо от
„М. К.“ АД чрез „*“ АД; експертно заключение по назначената ССчЕ, които съответстват на
твърденията му.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят крайния извод на съда за
вероятна основателност на исковите претенции на ищеца.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящото
2
производство съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер възлиза на 700.00 лева, от
които: 125.00 лева – държавна такса за исковото производство; 100.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство; 400.00 лева – депозит за вещо
лице; 75.00 лева – съдебно-деловодни разноски сторени в хода на ч. гр. д. № 5372/2023 г. по
описа на РС-Варна.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал. 2 от ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК вр. чл. 10 от ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между
страните, че И. Х. И., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „А. з. к. н. п. з.” АД, ЕИК *, следните
суми:
1./ 700.00 лева – невърната главница по договор за заем * № * от * г., сключен между
ответника и „М. К.“ АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 28.04.2023 г. до окончателното
погасяване на задължението;
2./ 162.80 лева – договорна лихва, начислена за периода от 26.04.2022 г. до 26.03.2023
г.;
3./ 65.97 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от
27.04.2022 г. до 25.04.2023 г., които суми са прехвърлени в полза на праводателя на ищеца, а
именно „*“ ЕООД, ЕИК * с приложение № 1 от 19.08.2022 г. към договор за цесия от
12.03.2021 г., сключен между „*“ ЕООД и кредитодателя „М. К.“ АД, ЕИК * , за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №
2471/02.05.2023 г. по ч. гр. д. № 5372 по описа 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен
състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, И. Х. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „А. за к. на п. з.” АД, ЕИК * сумата в
общ размер от 700.00 лева, от които: 125.00 лева – държавна такса за исковото
производство; 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение за исковото производство;
400.00 лева – депозит за вещо лице по назначената в исковото производство ССчЕ и 75.00
лева – съдебно-деловодни разноски сторени в хода на ч. гр. д. № 5372/2023 г. по описа на
РС-Варна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3