РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. Девня, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И.ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20243120200030 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на М. С. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. С*********,
чрез проц. представител – адв. Е. Е. от АК – София срещу Наказателно
постановление № 5091, издадено на 13.10.2022 г. от Председателя на
Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ /ДА
„ДРВВЗ“/, с което на въззивника за нарушение по чл. 69 ал. 1 пр. 3 вр. чл. 56
ал. 1 т. 9 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти /ЗЗНН/ е наложено
административно наказание - глоба в размер на 6 000 лева.
Въззивникът счита обжалваното наказателно постановление за
необосновано и незаконосъобразно, за издадено в противоречие с
материалния и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради
което иска неговата отмяна. Твърди, че наказателното постановление е
издадено след изтичане на предвидения в чл. 59 ал. 1 от ЗЗНН преклузивен
срок, тъй като контролните органи са знаели, че предписанието не е
изпълнено още на 30.06.2022 г. Сочи, че Разпореждането за създаване на ЗИС
е обжалвано, производството по обжалването му не е приключило, поради
което същото не подлежи на изпълнение. Излага също така, че е обжалвано и
самото предписание, за неизпълнението на което е санкциониран, поради
което същото не е подлежало на изпълнение, респ. наказан е неоснователно.
Сочи, че не е задължено лице по смисъла на ЗЗНН, че е нарушено правото на
ЕС, че нарушението е малозначително, че наложеното наказание е
несправедливо. На тези основания претендира за отмяна на обжалваното
1
наказателно постановление и присъждане на разноски.
В с.з. въззивникът, чрез проц. представител поддържа жалбата и
искането си за отмяна на обжалваното наказателно постановление на
основанията, посочени в нея. Представя и писмени бележки, в които
доразвива аргументите си за незаконосъобразност на обжалвания акт.
Въззиваемата страна, чрез проц. представители оспорват жалбата
като неоснователна и моли обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Също представя писмена
защита.
РП - Варна, редовно уведомени за с.з. не изпращат представител за
участие в делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
„Девня Цимент“АД, ЕИК: ********* е вписано под № 60 в
Регистъра на задължените лица по ЗЗНН за периода от 01.07.2021 г. до
30.06.2022 г. публикуван на интернет страницата на ДА „ДРВВЗ“ въз основа
на Заповед № РЗЛ-4/27.04.2021 г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“.
С Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации №
Р-12-60/28.04.2021 г., издадено от зам. - председателя на ДА „ДРВВЗ“ е
определено „Девня Цимент“АД да създаде до 01.07.2021 г. запаси за
извънредни ситуации в размер на 7 806, 058 тона котелни горива и да ги
съхранява в срок до 30.06.2022 г. Разпореждането е получено от представител
на дружеството на 05.05.2021 г.
По искане на задълженото дружество, с Разрешение за замяна №РЗ-
12-72/14.06.2021 г., издадено от Председателя на ДА ДРВВЗ е разрешено
дружеството да съхранява определеното му с Разпореждане за създаване на
запаси за извънредни ситуации № Р-12-60/28.04.2021 г. ниво на ЗИС под
формата на гориво за дизелови двигатели в същия размер, които следва да
бъдат създадени и съхранявани в същите срокове.
Във връзка с постъпило ново искане на задълженото лице е било
издадено Разрешение за съхраняване на ЗИС в друга държава – членка на ЕС
№РЕС-12-28/24.06.2021 г. за съхранение на 3 903, 029 тона гориво за
дизелови двигатели в Република Словения за същия период от 01.07.2021 г.
до 30.06.2022 г.
Последвали редица от проверки от служители на ТД“ДР“ - Варна за
изпълнение на задължението на „Девня Цимент“АД за създаване на
определените му нива ЗИС, при които било констатирано, че същото не е
изпълнено, поради което били издадени редица предписания за изпълнение на
задължението с отговорник изп. директор на дружеството.
При извършена на 14.06.2022 г. поредна проверка отново било
констатирано неизпълнение на Разпореждането за създаване на ЗИС, поради
2
което с КП №ГМ- 56/14.06.2022 г. било дадено следното предписание със
срок на изпълнение 29.06.2022 г.: „Г-н М. С. П., в качеството му на
Изпълнителен директор на „ДЕВНЯ ЦИМЕНТ “ АД гр. Девня, да предприеме
необходимите действия за създаване на територията на страната запаси за
извънредни ситуации от 3 903, 029 тона /три хиляди деветстотин и три тона и
двадесет и девет кг./ гориво за дизелови двигатели, които представляват 50 на
сто от определените с Разпореждане № Р-12-60/28.04.2021 г. на Заместник -
председателя на ДА ДРВВЗ гр. София 7 806, 058 т. /седем хиляди осемстотин
и шест тона и петдесет и осем кг./ котелно гориво и Разрешение за замяна №
РЗ-12-72/14.06.2021 г. на Председателя на ДА ДРВВЗ гр. София за 7 806, 058
т. /седем хиляди осемстотин и шест тона и петдесет и осем кг./ гориво за
дизелови двигатели.“ Разпоредено било за изпълнение на даденото
предписание въззивникът М. С. П. - Изпълнителен директор на „ Девня
Цимент“АД гр. Девня писмено да уведоми Директора на ТД „Държавен
Резерв“ гр. Варна. Констативния протокол бил съставен в присъствието на
въззивника П. и подписан от него лично.
На 30.06.2022 г. била извършена проверка за изпълнение на така
даденото с КП №ГМ- 56/14.06.2022 г. предписание, при която било
констатирано, че същото не е изпълнено. За канстатираното при проверката
бил съставен КП №ГМ-58/30.06.2022 г. Съставен бил АУАН№10/04.07.2022
г., административно – наказателното производство по който било прекратено
с резолюция.
На 25.08.2022 г., в изпълнение на Заповед № ГМ-70/24.08.2022 г. на
директора на ТД ДР - Варна, служители на дирекцията, определени да
осъществяват контролни функции със Заповеди № РД-10- 160/27.06.2022 г. и
№ РД-10-182/07.07.2022 г. на председателя на ДА ДРВВЗ извършили втора
проверка за изпълнение на даденото задължително предписание с КП№ГМ-
56/14.06.2022 г., при която отново било констатирано, че същото не е
изпълнено. Констатациите били отразени в КП №ГМ-70/25.08.2022 г. На
същата дата бил достигнат извод за извършено на 30.06.2022 г. /денят,
следващ крайния срок за изпълнение на предписанието/ от въззивника
нарушение по чл. 69 ал. 1 пр. 3 вр. чл. 56 ал. 1 т. 9 от ЗЗНН, поради което
срещу него бил съставен АУАН №12/25.08.2022 г. Акта бил съставен в
присъствието на нарушителя и му бил връчен срещу подпис. В
законоустановения срок постъпили възражения срещу акт, които били приети
от АНО за неоснователни. Така се стигнало до издаване на обжалваното
наказателно постановление, с което въззивникът е санкциониран с глоба от 6
000 лева за неизпълнение на задължително предписание, дадено с КП№ГМ-
56/14.06.2022 г. - нарушение по чл. 69 ал. 1 пр. 3 вр. чл. 56 ал. 1 т. 9 от ЗЗНН,
извършено на 30.06.2022 г.
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за установена
въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и на
приложените към АНП писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
3
от НПК и представените от страните такива, които преценени в своята
съвкупност не налагат различни от гореописаните фактически изводи.
Приетата за установена фактическа обстановка не се оспорва от въззивника,
който оспорва изводите на наказващия орган, че е извършил вмененото му
административно нарушение.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за
цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наказателното постановление
направи следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Съдът намира постъпилата въззивна жалба за допустима, доколкото
счита, че в случая не е спазена процедурата по чл. 58 ал. 2 от ЗАНН, тъй като
нарушителят /въззивникът П./ е търсен за връчване на наказателното
постановление само на адреса, посочен в АУАН, респ. в НП. По делото няма
данни да е правен опит за установяване на друг негов адрес или за връчване
на наказателното постановление по месторабота – на адреса на „Девня
Цимент“АД, който адрес е именно и посочен от въззивника пред като адрес за
получаване на съобщенията в депозираното пред АНО възражение. Затова и
съдът приема, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащо на атакуване
наказателно постановление и от лице, което има право на жалба.
Относно компетентността на административно наказващия орган:
При извършване на дължимата служебна проверка съдът намери, че
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи,
разполагащи с материална и териториална компетентност съгласно чл. 74 ал.
2 от ЗЗНН. В материалите по преписката са приложени заповеди № РД-10 -
160 от 27.06.2022 г. и №РД-10-182/07.07.2022 г., с които председателят на ДА
„ДРВВЗ“ на основание чл. 55 ал. 4 от ЗЗНН е оправомощил актосъставителя и
свидетелите по акта да го подпомагат при осъществяването на контролните
му функции, вкл. и да извършват проверки и съставят актове за установени
административни нарушения. Наказателното постановление е издадено от
председателя на ДА „ДРВВЗ“, което съответства на предвиденото в чл. 74 ал.
2 от ЗЗНН, разгледано взаимно с общодостъпното в сайта на Министерски
съвет Решение № 585 от 04.08.2022 г., с което МС е определил за съответния
период длъжността да бъде временно изпълнявана от А. Л. А.. АУАН и НП са
издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34 ал. 1 и ал. 3
от ЗАНН срокове. АУАН е съставен и в 14 дневен срок от приключване на
предприетата проверка, съгласно специалната разпоредба на чл. 48 ал. 1 от
Наредба № 1 от 28.07.2014 г. за проверките, извършвани от ДА“ДРВВЗ“
/Наредба № 1 от 28.07.2014 г./, а съответна по съдържание норма се съдържа
и в чл. 59 ал. 1 от ЗЗНН. Възраженията на въззивника за неспазване на срока,
определен в специалния закон са неоснователни. Производството, започнало
по повод извършената на 30.06.2022 г. проверка, обективирана в КП №ГМ-
58/30.06.2022 г. КП №ГМ-58/30.06.2022 г. няма връзка с настоящото. Същото
4
е било прекратено с резолюция, като мотивите за това не са известни на съда,
но същите са ирелеванти за настоящото производство, което е отпочнало със
съставянето на процесния АУАН на дата 25.08.2022 г. за нарушение,
констатирано с КП № №ГМ-70/25.08.2022 г., т.е. в рамките на срока по чл. 59
ал. 1 от ЗЗНН. С оглед на това липсват основания за отмяна на обжалваното
наказателно постановление на процесуално основание.
Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на
обжалвания административен акт.
Отговорността на въззивника П. е ангажирана за нарушение по чл.
69 ал. 1 пр. 3 вр. чл. 56 ал. 1 т. 9 от ЗЗНН. Същото се изразява в неизпълнение
на конкретно задължително предписание, дадено от служители по чл. 55 ал. 4
от ЗЗНН, определени със Заповед №РД-10-160/27.06.2022 г. на Председателя
на ДА“ДРВВЗ“. Доколкото въззивникът е адресат на даденото предписание и
същият не е организирал изпълнението му, то съгласно чл. 69 ал. 1 пр. 3 от
ЗЗНН следва да понесе санкцията, визирана в същата разпоредба, а именно
глоба.
Съдът не споделя възражението на въззивника, че актовете, от които
произтичат задълженията за дружеството не подлежат на изпълнение.
Противно на изложеното в жалбата, Разпореждане № Р-12-60/28.04.2021 г. на
зам. председателя на ДА„ДРВВЗ“ и Разрешение за замяна № РЗ-12-
72/14.06.2021 г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“ подлежат на изпълнение по
аргумент от разпоредбата на чл. 8 ал. 3 от ЗЗНН, съгласно която жалбата
срещу акт по ал. 2 т. 3 /с който се определят индивидуалните нива на запасите
на Държавното предприятие "Държавна петролна компания" и на
задължените лица за всеки период на съхраняване/ не спира изпълнението му.
По делото няма данни за влязло в сила определение на съда за спиране на
изпълнението на такъв акт, нито за влязъл в сила съдебен акт за отмяна на
предписанието, дадено на въззивника с КП №ГМ-56/14.06.2022 г. Факта, че
същите са обжалвани от въззивника не идва непременно да значи, че те не
следва да се изпълняват, при липса на изрично произнасяне от страна на съда
за спиране на изпълнението им, респ. за тяхната отмяна.
Правилен е изводът на административно - наказващия орган, че не
са налице предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Със ЗЗНН се уреждат обществените отношения, свързани със
създаване, съхраняване, обновяване, ползване и възстановяване на запаси за
извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти и целеви запаси от
нефтопродукти, както и се въвеждат необходимите процедури за
преодоляване на евентуален сериозен недостиг - чл. 1 ал. 1 от ЗЗНН.
Сериозността на регулираните със ЗЗНН отношения и в частност създаването
и поддържането на запаси изисква строга дисциплина и отговорност. В
наказателното постановление са изложени съображения, че не са събрани
доказателства нарушението да се отличава със значително по - ниска степен
на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от този вид,
5
които се споделят от съда, поради което е ненужно да се преповтарят.
По оплакването, че наложеното наказание е явно несправедливо.
При преценката на законосъобразността на наложеното
административно наказанието съдът установи, че същото не е съобразено с
действителната тежест на нарушението и точното съотношение между
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Глобата,
предвидена в чл. 69 ал. 1 от ЗЗНН за нарушения от вида на процесното е от
500 лева до 15 000 лева. Определената от административно - наказващия
орган глоба е в среден размер, а отегчаващи отговорността обстоятелства за
въззивника, извън сериозността на извършеното нарушение, по делото не се
констатират. От друга страна като смекчаващи отговорността обстоятелства
следва да се отчете факта, че нарушението е първо по ред, както и че
въззивникът е разполагал едва с 14 дни, за да изпълни даденото му
предписание.
Изложените по - горе съображения налагат извода, че
административното наказание следва да бъде определено при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства - в посока към минималния размер,
предвиден в разпоредбата на чл. 69 ал. 1 пр. 3 от ЗЗНН. Това мотивира съда
да упражни правомощието си по чл. 63 ал. 7 т. 2 пр. 1, вр. с ал. 2 т. 4 от ЗАНН
и да измени обжалваното наказателно постановление като намали размера на
наложеното на въззивника наказание глоба от 6 000 на 2 000 лева.
При този изход на делото и като съобрази разпоредбите на чл. 63д
ал. 1 от ЗАНН вр. с чл. 143 и чл. 144 от АПК съдът счита, че е частично
основателна претенцията на въззивника за присъждане на разноските по
делото, представляващи адвокатско възнаграждение. Разноските са дължими,
доколкото изменението на НП, с което се намалява размера на санкцията,
съдържа имплицитна частична отмяна на акта - в този смисъл и Определение
№ 10291/01.08.2018 г. по адм. д. № 8147/2018 г. на ВАС.
По силата на чл. 63д ал. 1 от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Редът по
АПК е регламентиран в чл. 143 ал. 1-4, но в него не е включена хипотеза на
изменение на акта, респективно на наказателното постановление. Поради това
на основание чл. 144 от АПК е приложима нормата на чл. 78 ал. 1 от ГПК
като разноските следва да се присъдят съразмерно на изхода от спора. При
наложена имуществена санкция от 6 000 лева, намалена от съда на 2 000 лева
и доказано направени разходи за адвокатско възнаграждение с ДДС в размер
на 1 760, 24 лева /съгласно приложените пълномощно, фактура и платежно
нареждане/, на въззивника съразмерно на отменената част от обжалваното
наказателно постановление са дължими 586, 75 лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 63 ал. 7 т. 2 пр. 1, вр. с ал. 2
т. 4 от ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 5091/13.10.2022 г.,
издадено от Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“, с което на М. С. П., ЕГН: ********** за нарушение
по чл. 69 ал. 1 пр. 3 вр. чл. 56 ал. 1 т. 9 от ЗЗНН е наложено административно
наказание - глоба в размер на 6 000 лева, като НАМАЛЯВА размера на
наложената глоба от 6 000 лева на 2 000 лева /две хиляди лв., 00 ст./.
ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни
запаси“ гр. София ДА ЗАПЛАТИ на М. С. П., ЕГН: **********, с адрес: гр.
С******** сумата от 586, 75 лева /петстотин осемдесет и шест лв., 75 ст./ ,
представляваща направени по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от жалбата, на основание чл.
63д ал. 1 от ЗАНН.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7