Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл.
с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл.съдия
Евелина Маринова в. гр. д. № 1264 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 278286 от 19.11.2019 г., постановено по
гр.д. № 28850/2019 г. на СРС, II ГО, 76
състав, е отхвърлен предявеният от „П.К.В.“ ООД срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И.З.“ АД иск
за признаване на установено, че ЗАД „Д.Б.Ж.И.З.“ АД дължи на „П.К.В.“ ООД, на
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.405, ал.1 КЗ, сумата
от 1 122, 90 лв., представляваща обезщетение по щета №
0201-001165/2-18-01, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 02.04.2019 г. по ч.гр.д. № 17591/2019 г. на СРС, 76
състав. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата от 150 лв. разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна
жалба от ищеца „П.К.В.“ ООД, с ново фирмено наименование „В.Е.Т.К.“ ООД. Счита,
че същото е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон и е необосновано. Излага съображения, че от ангажираните по
делото доказателства се установява основателността на претенцията му. От
представеното уведомление за щета от 10.12.2018 г. се установява, че
представител на ищеца е декларирал пред ответника, че причинените щети по
цялата дясна страна на процесния автомобил са настъпили на 09.12.2018 г. при
паркирано състояние. Разпитан е водачът на автомобила, който е депозирал
показания относно предишното състояние на автомобила, мястото, на което го е
паркирал, и състоянието, в което го е намерил впоследствие. От страна на
първоинстанционния съд неправилно е било прието, че на декларираното място няма
паркоместа. Магазин „Баш майстора“ в гр. Варна е с обособен паркинг отстрани на
магазина, а същевременно – и от страна на свидетеля не е заявено друго място на
настъпване на застрахователното събитие. От представения опис по щета се
установява, че щетите са били констатирани от представител на ответника след
направен на 10.12.2018 г. оглед. Въз основа на изложеното счита, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че не е доказан механизмът на настъпване на вредите. От
заключението на авто-техническата експертиза се установява, че от техническа
гледна точка е налице съответствие между декларирания механизъм и вредите,
които са настъпили в паркирано състояние. От страна на ответника не са били
ангажирани доказателства щетите да са настъпили по различен начин. Счита, че не
е налице някое от изключенията, уредени в чл.408 КЗ, при които застрахователят
може да откаже заплащането на обезщетение. Моли съда да отмени обжалваното
решение и вместо това да постанови друго, с което да уважи предявения иск.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба, с който същата се оспорва. Въззиваемият счита обжалваното
решение за правилно, като отправя искане за потвърждаването му и претендира
разноски.
Съдът,
след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за
установено следното от фактическа
страна:
Първоинстанционният
съд е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. ал.415, ал.1 ГПК, вр. чл.405, ал.1 КЗ.
Ищецът
твърди, че на 09.12.2018 г. в гр. Варна, на ул. „Патриарх Евтимий“ № 1, на
паркинга близо до магазин „Баш Майстора“, собственият му лек автомобил „Грейт
Уолл“, модел „Ховер“ с рег. №********, застрахован при ответника по силата на
застраховка „Каско на МПС“ със застрахователна полица №********* със срок на валидност 18.01.2018 г. – 17.01.2019
г., е бил увреден в паркирано състояние, като уврежданията са настъпили по
преден десен калник, предна дясна врата и задна дясна врата. Застрахователят е
уведомен за настъпване на застрахователното събитие, във връзка с което е
образувана щета № 0201-001165/2-18-01, като е изготвен опис на щетата.
Застрахователят е отказал да изплати застрахователно обезщетение. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че има вземане към него за сумата от 1 122, 90 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за настъпилите вреди на процесния автомобил.
Претендира разноски.
В срока
по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗАД „Д.Б.Ж.И.З.“
АД, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на
настъпване на вредите, настъпването им в причинна връзка с твърдяното
произшествие, както и размера на вредите. Не оспорва, че между него и ищеца
валидно е възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на
МПС“.
На 27.03.2019
г. „П.К.В.“ ООД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И.З.“ АД за сумата от 1 122, 90
лв. – главница, заедно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК
до изплащане на сумата. В т.12 от заявлението е пояснено, че заявителят има
вземане към длъжника за сумата от 1 122, 90 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“, за която
е издадена застрахователна полица №*********** със срок на валидност 18.01.2018 г. – 17.01.2019
г., в срока на която – на 09.12.2018 г. в гр. Варна застрахованият лек
автомобил „Грейт Уолл“, модел „Ховер“ с рег. №******** е бил увреден в
паркирано състояние, поради което в полза на заявителя е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение.
С
разпореждане от 02.04.2019 г. по ч. гр. д. № 17591/2019 г. по описа на СРС, 76
състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на
заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 375 лв.,
от които: 25 лв. – държавна такса, и 350 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
В срока
по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от ЗАД „Д.Б.Ж.И.З.“ АД, с което
оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока
по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил иск за установяване на вземането му по
исков ред.
Не е
спорно между страните, а се установява и от представената застрахователна
полица № ***********от 17.01.2018 г., че между „П.К.В.“
ООД - като застрахован и ЗАД „Д.Б.Ж.И.З.“ АД - като застраховател, е възникнало
застрахователно правоотношение, по силата на която МПС: лек автомобил „Г.У.“,
модел „Ховер“ с рег. №********, година на производство - 2012 г. за периода от
00:00 ч. на 18.01.2018 г. до 24:00 ч. на 17.01.2019 г. е бил застрахован при
посоченото дружество за застрахователната сума 10 000 лева.
По
делото е представено уведомление за щета от 10.12.2018 г. по застрахователна
полица № ********* от Н.В.В., в което се сочи, че на 09.12.2018 г. е настъпило
застрахователно събитие при следните обстоятелства: заявителят е паркирал
собствения на „П.К.В.“ ООД лек автомобил „Грейт Уолл“, модел „Ховер“ с рег. №********
и го е намерил охлузен от неизвестно МПС. Декларирани са видими щети по
автомобила: преден десен калник, предна дясна врата и задна дясна врата.
Изготвен
е опис-заключение от 19.12.2018 г. по щета № 0201-001165/2018-01, в който са
включени увредените части – преден десен калник, предна дясна врата и задна
дясна врата.
Представена
е проформа фактура с получател „П.К.В.“ ООД и доставчик „С.К.“ ООД за сумата от
1 122, 90 лв. за разоборудване
преден десен калник, разоборудване предна дясна врата, разоборудване
задна дясна врата, ремонт предна дясна врата, боядисване преден десен калник,
боядисване предна дясна врата, боядисване задна дясна врата, завишение за
металик, тониране, боя металик и бояджийска камера.
От
заключението на авто-техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. Й.Й.,
се установява, че уврежданията по автомобила могат да бъдат получени в
паркирано състояние, но не от едно и също събитие, като са налице четири
различни вида увреждания като характер, форма и разположение.
По
отношение увреждането на преден десен калник вещото лице е посочило, че представлява хоризонтално
задиране, получено от съприкосновение с твърд предмет и категорично не е
получено от съприкосновение с друго МПС.
По
отношение уврежданията по предна дясната врата вещото лице сочи, че тези в
предната й част представляват нараняване на покритието на детайла от
съприкосновение с твърд предмет с малък диаметър и могат да бъдат получени при
движение на лекия автомобил и удар от камъчета или в паркирано състояние и удар
от твърд предмет (злоумишлени действия), а тези в задната й част, които също
представляват нараняване на покритието на детайла от съприкосновение с твърд
предмет, обикновено се получават при отваряне на вратата и съприкосновение с
твърд предмет или в паркирано състояние и удар от друга врата на паркирано в
съседното превозно средство.
По
отношение увреждането на задна дясна врата се констатира, че представлява
задиране, получено от твърд предмет с малка триеща повърхност, като същото е
косо разположено и може да бъде получено в паркирано състояние и удар от твърд
предмет (злоумишлени действия).
Стойността,
необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база средни
пазарни цени, възлиза на сумата от 956, 02 лв.
Пред
СРС е разпитан свидетелят Н.В., който депозира показания, че по обяд се
прибирал към къщи от работа и паркирал автомобила, който постоянно експлоатира
в градски условия, зад блока до паркинга на „Баш майстора“ в гр. Варна, на ул.
„Отец Паисий“. След около два часа се върнал и забелязал от дясната страна
увреда. На следващия ден подал документи пред застрахователя, който заснел
всичко. Заявява, че постоянно го оглежда автомобила и преди да го паркира, по
него не е имало нищо.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е частично основателна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е
ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
В
предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при
направено възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на
установения в чл.415, ал.1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила
на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
За
основателността на предявен иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ в тежест на
ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“
относно процесния лек автомобил, настъпването в срока на застрахователното
покритие на договора на соченото застрахователно събитие, за което
застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и
настъпилите вреди, действителния размер на вредите.
В
тежест на ответника е да докаже наличието на основание за изключване на
застрахователната му отговорност – твърдяно неизпълнение на договорното
задължение от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на
застрахователя и е довело до възникване на застрахователното събитие, респ. при
доказване на фактите, които са в тежест на ищеца, носи тежестта да докаже, че е
погасил задължението си чрез плащане.
Наличието
на застрахователно правоотношение в периода 18.01.2018 г. – 17.01.2019 г. не е спорно между страните.
Спорен
по делото е въпросът относно настъпването на застрахователно събитие, в
причинна връзка с което да са настъпили процесните щети на автомобила.
От
страна на ищеца са въведени фактически твърдения, че щетите са настъпили на
09.12.2018 г., докато процесният автомобил е бил в паркирано състояние, като с
молба уточнение от 21.08.2019 г. е конкретизирано мястото на настъпването им – в
гр. Варна, на ул. „**********, на паркинга близо до магазин „Баш Майстора“. За
установяване на твърдените обстоятелства е представено уведомление за щета от
10.12.2018 г. от водача на автомобила, в което сочи, че е паркирал последния и
го е намерил охлузен, опис на щетите, изслушано е заключение на АТЕ, от което
се установява механизмът на настъпването им и са събрани гласни доказателства –
разпитан е водачът на автомобила, декларирал щетата. С оглед обстоятелството,
че от страна на ищеца се твърди настъпването на щети, докато автомобилът е бил
в паркирано състояние, в негова тежест е
да докаже механизма на настъпването им, който в случая се установява от
заключението на АТЕ и показанията на разпитания свидетел. Заключението на
експертизата, което следва да се кредитира като обективно и компетентно
изготвено, потвърждава настъпването на щети в дясната част на автомобила – на
предния десен калник (хоризонтално задиране), в предната част на предна дясна
врата (нараняване на покритието на детайла от съприкосновение с твърд предмет с
малък диаметър), в задната част на предна дясна врата (нараняване на покритието
на детайла от съприкосновение с твърд предмет) и на задната дясна врата (задиране,
получено от твърд предмет с малка триеща повърхност, като същото е косо
разположено). По отношение на всички тях вещото лице е посочило, че могат да
бъдат получени в паркирано състояние. Действително, вещото лице е посочило, че
се касае за четири различни по вид и разположение увреждания, които не могат да
настъпят от едно и също събитие, но в проведеното на 09.10.2019 г. открито
съдебно заседание е пояснило, че това означава, че не могат да настъпят
отведнъж, което не изключва възможността да настъпят и в рамките на съвсем
кратък период от време, например – за десет минути. От страна на свидетеля В.
са депозирани показания, че автомобилът е бил паркиран за около два часа. Независимо
че се касае за сравнително кратък период от време, въз основа на заключението
на АТЕ и останалите ангажирани по делото доказателства не може да се направи
извод, че част от щетите/всички щети са настъпили в момент, предхождащ
твърдения от ищеца такъв, за да се изключи отговорността на ответника. Обстоятелството,
че щетата в предната част на предна дясна врата на автомобила може според
вещото лице да настъпи освен в паркирано състояние, и при движение на
автомобила и удар от камъчета, не променя изводите на настоящата инстанция.
С оглед
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че всички материални предпоставки
за уважаване на предявения иск са безспорно установени. Предвид заключението на
вещото лице относно стойността, необходима за възстановяване на автомобила,
изчислена по средни пазарни цени и възлизаща на сумата от 956, 02 лв., съдът
намира, че до посочения размер искът се явява основателен.
В полза
на ищеца съществува и вземане за законната лихва върху посочената сума от
датата на заявлението по чл.410 ГПК – 27.03.2019 г. до изплащане на сумата.
По
изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени в частта, с
която искът е отхвърлен за сумата над 166, 88 лв. до 1 122, 90 лв., като
искът се уважи в посочената част. Решението следва да се потвърди в частта, с
която искът е отхвърлен до размера на сумата от 166, 88 лв.
По частната жалба на ответника:
С
определение от 04.12.2010 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение
искането на ответника за изменение на решението в частта за разноските,
направено с молба от 19.11.2019 г.
Срещу
определението е депозирана частна жалба от страна на ответника. В същата са
изложени съображения, че неправилно първоинстанционният съд не е присъдил на
ответника юрисконсултско възнаграждение по съображения, че в последното по
делото открито съдебно заседание ответникът е бил представляван от адвокат, а
не от юрисконсулт. В тази връзка излага доводи, че отговорът на исковата молба
е бил изготвен от юрисконсулт, който с осъществявал процесуалното
представителство на дружеството в първото по делото заседание. Във второто по
делото заседание се е явил адвокат, но адвокатско възнаграждение не се
претендира. Отправя се искане обжалваното определение да бъде отменено и в
полза на ответника да бъде присъдена сумата от 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
В срока
по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от ищеца.
Частната
жалба е депозирана в срок, от заинтересовани страни, поради което нейното
разглеждане се явява допустимо. Разгледана по същество, частната жалба е
основателна.
До
откритото съдебно заседание от 14.11.2019 г. пред СРС ответното дружество е
представлявано от юрисконсулт М., изготвила отговора на исковата молба,
депозирала молба от 25.07.2019 г. в изпълнение указанията на съда и
представлявала ответника в проведеното на 09.10.2019 г. открито съдебно
заседание по делото и изготвила списък на разноските по чл.80 ГПК, представен в
проведеното на 14.11.2019 г. открито съдебно заседание от адв. П..
Обстоятелството, че в последното по делото съдебно заседание ответникът е
представляван от адвокат, при положение, че не се претендират разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, не изключва правото на страната да
претендира юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителството,
каквото по делото е било осъществявано. Съдът намира, че същото следва да се
определи в размер на 100 лв., при съобразяване на чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.25, ал.1 НЗПП. По изложените съображения обжалваното определение
следва да се отмени, като на ответника се присъди сумата от 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
По разноските:
В
заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 375 лв.: 25 лв.
държавна такса и 350 лв. адвокатско възнаграждение, от които претендира сумата
от 25 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение, видно от
представения списък на разноските. От общо претендираните разноски в размер на
325 лв. следва да му се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 276,
70 лв., съобразно уважената част от иска.
В
исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер на сумата от 475
лв., от която следва да му се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от
404, 41 лв.
С оглед
изхода на спора от общо направените от ответника разноски в размер на 150 лв.
депозит за експертиза и юрисконсултското възнаграждение в размер на 100 лв.
ответникът има право, на основание чл.78,
ал.3, вр. ал.8 ГПК, на сумата от 37, 15 лв., съобразно отхвърлената част от
иска. Следователно, първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с
която в полза на ответника са присъдени разноски над сумата от 37, 15 лв. до
150 лв.
От общо
сторените разноски пред въззивната инстанция в размер на 25 лв. държавна такса
и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., на жалбоподателя-ищец следва
да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 276, 70 лв. разноски за
въззивната инстанция, съобразно уважената част от жалбата.
От
страна на ответника по жалбата е заявено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция, което съдът определя в размер на 100
лв. при съобразяване на чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.25, ал.1 НЗПП,
от което следва да му се присъди сумата от 14, 86 лв., съобразно отхвърлената
част от жалбата.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
278286 от 19.11.2019 г., постановено по гр.д. № 28850/2019 г. на СРС, II ГО, 76 състав, в ЧАСТТА,
с която е отхвърлен предявеният от „В.Е.Т.К.“ ООД (с предишно фирмено
наименование „П.К.В.“ ООД), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И.З.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** иск за признаване на
установено, че ЗАД „Д.Б.Ж.И.З.“ АД, ЕИК ******** дължи на „В.Е.Т.К.“ ООД (с
предишно фирмено наименование „П.К.В.“ ООД), ЕИК ********, на основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.405, ал.1 КЗ, сумата над 166, 88 лв. до 1 122, 90 лв.,
представляваща обезщетение по щета № 0201-001165/2-18-01, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
02.04.2019 г. по ч.гр.д. № 17591/2019 г. на СРС, 76 състав, както и в ЧАСТТА, с която ЗАД „Д.Б.Ж.И.З.“ АД,
ЕИК ******** е осъдено да заплати на „В.Е.Т.К.“ ООД (с предишно фирмено
наименование „П.К.В.“ ООД), ЕИК ********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата
над 37, 15 лв. до 150 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от „В.Е.Т.К.“ ООД (с предишно фирмено
наименование „П.К.В.“ ООД), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И.З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.405, ал.1 КЗ, че ЗАД „Д.Б.Ж.И.З.“ АД, ЕИК ******** дължи на „В.Е.Т.К.“ ООД (с предишно
фирмено наименование „П.К.В.“ ООД), ЕИК ******** сумата над 166, 88 лв. до 1 122, 90 лв.,
представляваща обезщетение по щета № 0201-001165/2-18-01, ведно със законната
лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК – 27.03.2019 г. до изплащане на сумата, за която е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
02.04.2019 г. по ч.гр.д. № 17591/2019 г. на СРС, 76 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
278286 от 19.11.2019 г., постановено по гр.д. № 28850/2019 г. на СРС, II ГО, 76 състав, в ЧАСТТА,
с която е отхвърлен предявеният от „В.Е.Т.К.“ ООД (с предишно фирмено
наименование „П.К.В.“ ООД), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И.З.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** иск за признаване на
установено, че ЗАД „Д.Б.Ж.И.З.“ АД, ЕИК ******** дължи на „В.Е.Т.К.“ ООД (с
предишно фирмено наименование „П.К.В.“ ООД), ЕИК ********, на основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.405, ал.1 КЗ, сумата до размера на 166, 88 лв., представляваща
обезщетение по щета № 0201-001165/2-18-01, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 02.04.2019 г. по ч.гр.д. №
17591/2019 г. на СРС, 76 състав
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И.З.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „В.Е.Т.К.“
ООД (с предишно фирмено наименование „П.К.В.“ ООД), ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 276, 70 лв.
разноски за заповедното производство, сумата от 404, 41 лв. разноски за
исковото производство и сумата от 276, 70 лв. разноски за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА „В.Е.Т.К.“
ООД (с предишно фирмено наименование „П.К.В.“ ООД), ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.И.З.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК,
сумата от 14, 86 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
ОТМЕНЯ определение от 04.12.2019 г., постановено
по гр.д. № 28850/2019 г. на СРС, II ГО, 76
състав, с което е оставено без уважение искане по чл.248 ГПК на ЗАД „Д.Б.Ж.И.З.“
АД, ЕИК ******** за изменение на решение № 278286 от 19.11.2019 г., постановено
по гр.д. № 28850/2019 г. на СРС, II ГО, 76
състав, в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 278286 от 19.11.2019 г., постановено по
гр.д. № 28850/2019 г. на СРС, II ГО, 76
състав, както следва:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И.З.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „В.Е.Т.К.“
ООД (с предишно фирмено наименование „П.К.В.“ ООД), ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.