Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 02.04.2019
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на двадесети
септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
15456 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Ищецът
К.ЗА З.П.(КЗП) твърди, че в Договорите за посредничество с купувачи, които
ответникът сключва с физически лица са включени следните неравноправни клаузи: т. 9.1, пр. 1; т. 9.1,
пр. 2; т. 9.2, вр.с . т.6 и т. 11. Според ищеца всички те представляват
уговорки във вреда на потребителя, които не отговарят на изискванията за добросъвестност
и водят до неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Счита, че предвидената в т. 9.1., пр. 1 неустойка за забава в размер на 1 %
дневно върху дължимата сума е прекомерна и противоречи на чл. 86 ЗЗД. Прекомерна
смята и предвидената в т. 9.1., пр. 2 неустойка. На следващо място заявява, че
с предвиденото в т. 9.2 правило търговецът си осигурява възможността да
претендира неустойка в размер на цялото възнаграждение, без срещу това да
предостави услуга. КЗП смята, че арбитражната клауза на т. 11 ограничава правото
на потребителите да предявяват иск или да ползват други средства за защита
срещу търговеца. Поради това моли съда да прогласи оспорените клаузи за
нищожни, да отстрани неравноправните клаузи от договора за посредничество, да
постанови забрана, касаеща бъдещото ползване на неравноправните клаузи в
договора за посредничество с купувач и да задължи ответника да огласи по
подходящ начин и за своя сметка съдебното решение или част от него.
В
процеса е присъединена за участие като съищец „Б.Н.А.А.П.“, към исканията на
ищеца и моли съда да уважи предявения
иск.
Ответникът
„И.“ АД оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. Твърди, че
договорът, който е послужил като основание за решението на ищеца не е сключен
при общи условия, а има конкретно договорно съдържание. Счита, че оспорваните
от ищеца клаузи по т. 9.1 и т. 9.2 не могат да бъдат предмет на колективен иск,
а евентуалната прекомерност на неустойката може да се преценява едва при
сключването на съответната сделка. Счита, че по отношение на т. 11 липсва
правен интерес за оспорване защото с изменението на чл. 19, ал. 1 ГПК обн. ДВ
бр. 8/2017 г. изрично е предвидено, че спорове, по които едната страна е
потребител са неарбитруеми. С подробни съображения по същество оспорва твърденията,
че всяка от оспорените клаузи е неравноправна. Затова моли съда да отхвърли
предявения срещу него иск.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа страна:
В
заседание от 14.07.2016 г. КЗП е установила, че в договора за посредничество с
купувач предоставян от ответника на потребители, са включени следните клаузи:
1. В раздел IV. " Общи
условия", в. т. 9.1., пр. 1 е
посочено, че „При забава на КУПУВАЧА за
заплащане на цялото или на част от възнаграждението на ИМОТЕКА, той дължи
неустойка в размер на 1% /един процент/ на ден от дължимата сума, но не повече
от 10 /десет процента/“.
2. В раздел IV " Общи
условия", в т. 9.1., пр. 2 е
посочено, че „Ако забавата продължи
повече от 1 /един/ месец, ИМОТЕКА има право да развали договора и да получи
неустойка в размер на 5 % /пет процента/ от продажната цена посочена в
настоящия договор.“
3. В раздел IV " Общи
условия", в т. 9.2., е
посочено, че „В случаите на т. 4.4. КУПУВАЧЪТ дължи неустойка в
размер на 3 % /три процента/ от продажната цена посочена в настоящия договор.“
(т. 4.4. гласи, че „Страните след проведено изрично допълнително
договаряне и отчитайки особеностите на конкретния случай се съгласяват, че ако
по време на действието на настоящия договор или в срок от 12 (дванадесет)
месеца след прекратяването му, КУПУВАЧЪТ или свързано с него лице придобие
имот, представен от ИМОТЕКА, това ще се счита за опит на КУПУВАЧА
недобросъвестно да избегне заплащането на възнаграждение“. Съгласно т. 6, пр. 3 от договора: „За целите на настоящия договор: „имот,
представен от ИМОТЕКА“ е имот, представен в Регистъра на предложените имоти, в
Отчет за пазарното предлагане (изготвен от ИМОТЕКА и изпратен на КУПУВАЧА) или
по друг начин, а също и идеални части от такъв имот или ограничено вещно право
върху такъв имот, както и другите имоти, собственост на същия продавач или
свързано с него лице в сградата, в която се намира такъв имот“).
4. В раздел IV. "Общи условия",
в т. 11 е посочено, че "Всички спорове отнасящи се до настоящия
договор ще бъдат решавани от Арбитражния съд София при сдружение "Правна
помощ и медиация" съобразно неговия правилник.".
На
същото заседание КЗП е приела, че тези клаузи са неравноправни, препоръчвайки
на дружеството да ги отстрани и да уведоми потребителите за направените
промени.
От
приетия по делото договор за посредничество с купувач, сключен на 11.11.2015 г.се
установява, че клаузи с посоченото по горе съдържание действително са включени
в договора.
На
15.07.2016 г. КЗП е уведомила ответника
за направените на заседанието констатации и изводи. С писмото е посочено, че
клаузите, които са счетени за неравноправни следва да се отстранят, за което да
се уведоми КЗП и ѝ се представи коригиран вариант на договора. Ответникът
е получил писмото на 19.07.2016 г.
От
приетия по делото протокол от заседание от 29.09.2016 г. И.“ АД не е отговорило
на писмото на КЗП, поради което ищецът е взел решение да заведе колективен иск
срещу ответника, за което последният е бил уведомен на 20.10.2016 г.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По
допустимостта на иска.
Съгласно
чл. 148 т. 4 ЗЗП, КЗП сезира компетентния съд при наличие на неравноправни
клаузи в договорите с общи условия с искане за обявяването им за нищожни по
реда на глава девета, раздел IV в случаите, когато предприетите мерки по т. 1
или т. 4 са останали без резултат и клаузите на договора могат да засегнат
голям брой потребители или е възможно да бъдат използвани и от други търговци.
Възможността
за предявяването на иск за нищожност на неравноправни клаузи в договорите с
общи условия в посочените в чл. 148 т.4 ЗЗП случаи, конкретизира правомощията
на КЗП. Законът няма за цел да сведе овластяването ѝ, по силата на чл.
186, ал. 3 ЗЗП за предявяване на иск единствено до хипотезата на съдържащите се
в ОУ към договорите неравноправни клаузи. По смисъла на чл. 186, ал. 1 и ал. 2
ЗЗП, увреждащо колективните интереси на потребителите поради неравноправния му
характер, може да бъде действие или търговска практика, различно от включване
на неравноправна клауза в договорите с общи условия. Съгласно чл. 146 ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите не само в случаите на
договор при ОУ, но при предварително изготвените договори , които съгласно чл.
146,ал.2 ЗЗП и чл.3,парг.2 от Директива 93/13 ЕИО въвеждат предположението, че
потребителят не е имал възможност да влияе върху предварително изготвеното
им съдържание и са едностранно наложени.
Следователно, нарушение на
колективните интереси на потребителите по смисъла на чл. 186, ал. 2 ЗЗП, във
вр. с глава VІ ЗПП, би могло да бъде осъществено чрез включване на клаузи,
съдържащи характеристиките по чл. 143, ал. 1, т.1-18 ЗЗП, които са
предварително изготвени от търговеца и неиндивидуално уговорени, но и несъдържащи
се непременно в ОУ към договора. Без значение е дали предварително изготвеният
договор следва да бъде квалифициран като типов, еднотипен,
еднообразен (Р-е №
235/15.12.2016 г. по т.д. № 1510/ 2016 г., І ТО ВКС).
Ето
защо КЗП е активно легитимирано лице да предяви настоящия иск, поради което
съдът счита за неоснователно възражението на ответника, че производството е
недопустимо, защото според него договорът от 11.11.2015 г. не е договор с общи
условия (ОУ).
Поради
същите мотиви е неоснователно и другото възражение на ответника, че
неравноправността на предвидените клаузи за неустойка не може да бъде
съобразявана в настоящото производство (арг. от чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП).
На
следващо място неоснователно е и възражението, че липсва правен интерес от иска
по отношение на арбитражната клауза, тъй като изменението на текста чл. 19, ал.
1 ГПК е влязло в сила след образуването на настоящото дело и не са представени
доказателства, че е изключена вече тази клауза от предлагания от него на
потребителите договор. Затова съдът следва да се произнесе и по отношение на арбитражната клауза.
По отношение на клаузите за заплащането на
неустойка - т. 9.1, пр. 1 и пр. 2 и т. 9.2, вр. с т. 4.4.,
вр. с т. 6.
Разпоредбата
на чл. 143 от ЗЗП сочи, че неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1
от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Не са индивидуално уговорени тези, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Въведената
със ЗЗП, респ. с Директива 93/13, система на защита се основава на идеята, че
потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика
от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента на информираност и това го принуждава да
приема предварително установените от продавача или доставчика условия, без да
може да повлияе на съдържанието им (Р/ 14.06.2012 г. по дело С-618/10 СЕС и цитираните в същото
решения). С Р/ 14.03.2013 г. по дело С-415/2011 г.СЕС е постановено, че
понятието "значителна неравнопоставеност" в ущърб на потребителя
следва да се прецени, след анализ на националните правни норми, приложими при
липсата на уговорка между страните, за да се установи дали и евентуално в каква
степен по силата на договора потребителят е поставен в по-неблагоприятно правно
положение от предвиденото в действащото национално право. За тази цел
релевантно е да се разгледа и правното положение на потребителя с оглед на
предвидените в националната правна уредба средства за предотвратяване на
прилагането на неравноправните клаузи.В същото решение е посочено, че за да се
отговори на въпроса дали неравнопоставеността е възникнала „въпреки изискването
за добросъвестност“, е важно да се провери дали при добросъвестна и справедлива
постъпка с потребителя, продавачът или доставчикът може основателно да очаква,
че потребителят ще се съгласи със съответната клауза при индивидуални
преговори.
За да
бъде неравноправна всяка от оспорените клаузи следва: 1/ да не е индивидуално уговорена; 2/ да е във вреда на потребителя; 3/ да не отговаря на изискванията за добросъвестност и 4/
да води до неравновесие в правата и задълженията на страните във вреда на
потребителя (арг. от чл. 143 и 146 ЗЗП). Съгласно чл. 146,ал.4 ЗЗП тежестта за доказване, че определена клауза е
индивидуално уговорена пада върху търговеца.
По т.
9.1, пр. 1 и пр. 2:
Неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя(чл. 143
т. 5 ЗЗП) Такава уговорка задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
С ТР №
1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. ОСТК, ВКС (т.3)са изяснени предпоставките,
при които е нищожна уговорената в
договор неустойка поради накърняване на добрите нрави. Тази преценка се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато е уговорена извън
присъщите й функции: обезпечителна, обезщетителна и санкционна.
В т. 9.1., пр. 1 от договора е
предвидена неустойка за забава на Купувача с плащането на дължимото
възнаграждение. Размерът на неустойката е определен на 1% на ден от възнаграждението, което от своя
страна е 3 % от продажната цена на имота, но не по-малко от 600 евро. При минимално възнаграждение от 600
евро, неустойката би била в размер на 6 евро на ден. Този размер не изглежда
прекомерен, но следва да се съобрази, че е минимален. В случай че цената на
сделката е от 100 000 евро, неустойката за забава за ден би била от 40
евро (100 000*0,04*0,01) или 78,23 лева. При прилагане на общите правила
на гражданското право страната, която е в забава би дължала обезщетение в
размер на законната лихва, която след 01.01.2016 г. е в размер на 10 %, или в
случай на покупка на имот на стойност от
100 000 евро неустойката за всеки ден би била в размер на 1,10 евро
(100 000*0,04*0,1/365). При съобразяване на предвидения в договора размер
на неустойката и обезщетението за забава по общия ред, съдът приема, че
неустойка от 1 % на ден излиза извън присъщите ѝ функции.
Поради
изложеното съдът намира, че уговорената в раздел IV. „Общи условия“, в т. 9.1.,
пр. 1 неустойка води до извличане на
необосновано високи облаги за ответника. Ответникът не е ангажирал
доказателства, че клаузата е индивидуално уговорена, поради което съдът приема,
че тя е била предварително изготвена и потребителят не е имал възможността да
влияе върху съдържанието ѝ. Ето защо съдът счита тази разпоредба за нищожна. Искът в тази му
част следва да се уважи и съдът наложи като адекватни предложените от ищеца
мерки по отношение на тази нищожна клауза в договора.
Съдът
намира, че и клаузата на т. 9.1., пр. 2 от
договора предвижда неустойка, извън присъщите ѝ функции. В оспорената
разпоредба е предвидено, че „ако забавата
продължи повече от 1 /един/ месец, ИМОТЕКА има право да развали договора и да
получи неустойка в размер на 5 % /пет процента/ от продажната цена посочена в
настоящия договор.“. Има се предвид забава за плащане възнаграждението на „И.“
АД, но размерът на неустойката не е обвързан с него, а с продажната цена на
имота, която е повече от 33 пъти по-висока (възнаграждението е 3 % от
продажната цена). Освен това дължимата неустойка би била в пъти повече от
задължението, за обезпечаването на което е предвидена.В случай,че купувачът се
забави с плащането на възнаграждението на „И.“ АД с повече от един месец,
той ще дължи не 3, а 5% от продажната
цена. Това правило задължава потребителя при неизпълнение на задълженията му,
да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка по см.на чл. 143 т. 5
ЗЗП.
По
изложените съображения, съдът намира, че предвидената в т. 9.1., пр. 2 на
договора неустойка служи за извличане на необосновано високи облаги за
ответника. И тук ответникът не е ангажирал доказателства, че клаузата е
индивидуално уговорена, поради което съдът приема, че тя е била предварително
изготвена и потребителят не е имал възможността да влияе върху съдържанието
ѝ. Поради това съдът счита оспорената разпоредба за нищожна. Искът в тази
му част следва да се уважи, като съдът наложи като адекватни предложените от
ищеца мерки по отношение на тази нищожна клауза в договора.
По т. 9.2, вр. с т. 4.4., вр. с т. 6 от договора за посредничество:
В чл. 143, т. 14 е посочен
пример за неравноправна клауза – такава, която налага на потребителя да изпълни
своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите.
Оспорената
разпоредба предвижда, че ответникът има право да получи неустойка - 3 % (
колкото е уговореното му възнаграждение за посредничество), в случай че
потребителят или свързано с него лице закупи имот, „представен от ИМОТЕКА“ „по
време на действието на настоящия договор или в срок от 12 месеца след прекратяването му”. Същевременно
дадената в т. 6, пр. 3 дефиниция на „имот, предложен от ИМОТЕКА“ е максимално
широка и включва освен „имот, представен
в Регистъра на предложените имоти, в Отчет за пазарното предлагане (изготвен от
ИМОТЕКА и изпратен на КУПУВАЧА) или по друг начин“, също и „идеални
части от такъв имот или ограничено
вещно право върху такъв имот, както
и другите имоти, собственост на същия продавач или свързано с него лице в
сградата, в която се намира такъв имот“. Така сключвайки договора потребителят
ще бъде ограничен да закупи не само предложения имот, но и друг имот на същия
собственик или на свързано с него лице, дори и за него да не е извършвано
посредничество. Възможно е „И.“ АД да предложи на купувача имоти при
неатрактивни за него цени и същите тези имоти, или имоти на същия собственик
или на свързани с него лица в същата сграда, да бъдат предложени на потребителя
от друг посредник. Възможно е също така информацията за продажбата на
такива имоти да достигне до евентуални купувач по друг начин, а не чрез
посредничеството на ответника. Купувачът обаче ще бъде ограничен да договаря
поради предвидената клауза за неустойка. Ако в отношенията между търговци,
които са професионалисти, една такава клауза, целяща да обвърже купувача да
договаря единствено чрез този посредник, би била действителна, то в отношенията
търговец с потребител съдът намира, че такова ограничение е във вреда на
последния по см. на чл. 143 ЗЗП.Наред с
това е предвидено вземането за неустойка да възникне не само докато страните са
обвързани от договора, но и до 12 месеца след прекратяването му. Това обвързване противоречи на изискванията за
добросъвестност и води до неравновесие в правата и задълженията на страните във
вреда на потребителя.
По
този начин правилото на т. 9.2., вр. с т. 4.4., вр. с т. 6 от договора налага
на потребителя да плати неустойка в размер на евентуално дължимото
възнаграждение, при това независимо дали потребителят е получил услугата изцяло или некачествено, като ограничението се
простира и до една година след прекратяването на правоотношението с посредника.
Затова съдът приема, че оспорената клауза създава в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. Не може да се приеме, че такава договорка би се постигнала при
индивидуално договаряне между потребител и доставчика на услугата, а и няма
доказателства такова да е осъществено. По силата на договора потребителят е
поставен в по-неблагоприятно правно положение от предвиденото в
действащото законодателство - чл. 79 и
сл. ЗЗД. Предвид изложеното искът в тази му част е основателен и следва да се
уважи, като съдът наложи като адекватни предложените от ищеца мерки по
отношение на тази нищожна клауза в договора.
По отношение на арбитражната клауза в т.11:
Съгласно
чл. 19, ал. 1 ГПК в редакцията към датата на ИМ (12.12.2016г.), страните по
имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен
ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот,
издръжка или права по трудово правоотношение.По време на делото е влязло в сила изменение на същата разпоредба
(обн. ДВ. бр. 8 от 24.01.2017 г., т.е.) според което спорове, по които е страна потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП са неарбитруеми. По силата на закона всяка
включена арбитражна клауза в договор с потребител се счита за недействителна –
нищожна. Наред с това чл. 143 т. 16 от
ЗЗП обявява за неравноправна и всяка клауза
в договор, сключен с потребител, в негова вреда, която изключва или възпрепятства правото на предявяване на иск или
използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора,
включително задължава потребителя да се обръща изключително към определен
арбитражен съд, който не е предвиден по закон; ограничава необосновано
средствата за доказване, с които потребителят разполага, или му налага тежестта
на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да бъде за сметка на
другата страна по договора. Поради това и тази клауза е неравноправна, поради
което е и нищожна.
По разноските.
При
този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се дължат
единствено на ищеца.„Б.Н.А.А.П.“, която се е присъединила към исканията на
ищеца не търси разноски и съдът не ѝ присъжда такива. На КЗП следва да се
присъдят направените разноски за производството в размер на 320,00 лв. за
платената ДТ по делото.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖНА, на основание чл. 146, ал.
1 във вр. с чл. 143 т. 5 ЗЗП, неравноправната клауза в раздел IV. „Общи
условия“, т. 9.1., пр. 1 на договор за посредничество с купувач, предоставян от
„И.“ АД ЕИК********, със следното съдържание: „При забава на КУПУВАЧА за заплащане на цялото или на част от
възнаграждението на ИМОТЕКА, той дължи неустойка в размер на 1% /един процент/
на ден от дължимата сума, но не повече от 10 /десет процента/“ и ОСЪЖДА „И.“ АД,********, да
отстрани тази клауза от договор за посредничество с купувач.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА , на основание чл. 146, ал. 1 във
вр. с чл. 143 т. 5 ЗЗП, неравноправната клауза в раздел IV „Общи условия“, т.
9.1., пр. 2 на договор за посредничество с купувач, предоставян от „И.“ АД ЕИК,********,
със следното съдържание: „Ако забавата
продължи повече от 1 /един/ месец, ИМОТЕКА има право да развали договора и да
получи неустойка в размер на 5 % /пет процента/ от продажната цена посочена в
настоящия договор." и ОСЪЖДА „И.“ АД ЕИК,******** да отстрани
тази клауза от договор за посредничество с купувач.
ПРОГЛАСЯВА за нищожна, на основание чл. 146, ал. 1 във вр. с
чл. 143 т. 14 от Закона за защита на потребителите, неравноправна клауза в
раздел IV „Общи условия“, т. 9.2. във връзка с т. 4.4., вр. с т. 6 на договора
за посредничество с купувач, предоставян от „И.“ АД,********, със следното
съдържание: „В случаите на т. 4.4.
КУПУВАЧЪТ дължи неустойка в размер на 3 % /три процента/ от продажната цена
посочена в настоящия договор“ и ОСЪЖДА „И.“ АД,******** да отстрани
тази клауза от договора за посредничество с купувач.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА, на основание чл. 19, ал. 1 ГПК
клаузата в раздел IV. „Общи условия“, т. 11 на договора за посредничество с
купувач, предоставян от „И.“ АД,********, със следното съдържание: „Всички спорове отнасящи се до настоящия договор
ще бъдат решавани от Арбитражния съд София при сдружение "Правна помощ и
медиация" съобразно неговия правилник“ и ОСЪЖДА „И.“ АД ЕИК,********
да отстрани тази клауза от договора за посредничество с купувач.
ЗАБРАНЯВА на „И.“ АД,******** да ползва в бъдеще прогласените
за нищожни неравноправни клаузи в договора за посредничество с купувач.
ЗАДЪЛЖАВА „И.“ АД,********, след влизане в сила на съдебното решението,
да публикува за своя сметка диспозитива на същото в един централен ежедневник,
както и пълният текст на решението на интернет страницата си.
ОСЪЖДА „И.“ АД ЕИК,******** да заплати на К.ЗА З.П.сумата
от 320 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: