РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 30.10.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6815 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на Ю.Б. АД, с която са предявени
осъдителни искове срещу М.М.Г. и М.Я. Р.-Г..
Ищецът твърди, че по силата на
сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38829/04.07.2008
г. ответниците, като кредитополучатели му дължат следните суми: 136210.65 швейцарски франка – главница; 13803.85 швейцарски франка-лихви, от
които: 13525.35 швейцарски франка-възнаградителна лихва за периода 04.03.2015
г. до 03.06.2016 г.; 278.50 швейцарски франка-мораторна лихва за периода
03.08.2015 г. до 03.06.2016 г.; 77.81 швейцарски франка-такси и 48.37
швейцарски франка-имуществена застраховка и такса за нотариална покана в размер
на 182.40 лв.
Твърди, че
просрочието по лихвата е възникнало на 02.02.2015 г., а по главницата на
02.07.2015 г. Поради това, банката е обявила договора за кредит за изцяло
предсрочно изискуем на 26.10.2015 г. с уведомление до кредитополучателите, чрез
връчване на нотариална покана чрез нотариус М.К..
Ищецът поддържа, че сумите са дължими по сключения договор за банков кредит. Отправя искане, съдът да постанови
решение, с което да осъди ответниците да заплатят солидарно горепосочените
суми. Прави искане за присъждане на
разноски.
В срока по
чл.131 ГПК ответниците М.М.Г. и М.Я. Р.-Г. изразяват следното становище:
Оспорват исковете, като недопустими с възражения, че макар и подписан от тях в
съдържанието на договора съществуват непопълнени реквизити. Последното, по
изразено становище, създава неяснота и предпоставки за недобросъвестност по
отношение изпълнение на задълженията по него. Излагат, че прехвърлянето на
вземането по договора от банката на Б.Р.С.АД на 05.09.2008 г. и след това
обратно на банката на 11.12.2013 г. е довело до неоправдано увеличаване на
задълженията по договора. През този период било продължено начисляване на
задължения по дълга и съответно размерите на дължимите суми нараснали. Оспорват
договорените условия, тъй като по твърдение са изцяло в полза на банката и
поставят в неравностойно положение ответниците, поради което са неравноправни.
Правят възражение, че начисляването от банката на „капитализиране на лихва в
главница“ е извършвано едностранно без да е било фиксирано в договора. Правят
възражение, че погасителния план, на който банката се позовава е нелегитимен и
не е получен от ответниците по съответния ред. Правят възражение, че не е налице
легитимно облигационно отношение между страните към момента на предявяване на
иска. Не оспорват, че такова е било налице към датата на прехвърляне на
вземанията на 05.09.2008 г. Изразяват становище, че в случая е било извършено
неоснователно превъртане на дълга, което е довело до неговото увеличение.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Страните не спорят и се установява от представения договор от 04.07.2008 г., че между ищеца и ответниците
валидно е възникнало правоотношение по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38829, обезпечен с ипотека върху имота, по силата на който ищецът се е задължил да
предостави на ответниците равностойността в швейцарски
франкове на 75700 евро
(чл. 1.1), от която равностойността в швейцарски франкове на 21250 евро по курс „купува”
за швейцарски франк към евро на Ю.И Е.Д.Б.АД в деня на усвояване на кредита за
покупка на недвижим имот – апартамент № ******, ведно с мазе № 50 с
административен адрес гр.*************и равностойността в швейцарски франкове на 54450 евро по курс „купува”
за швейцарски франк към евро на Ю.И Е.Д.Б.АД в деня на усвояване на кредита за
други разплащания. В замяна – ответниците се задължили да погасят солидарно
кредита към банката на погасителни вноски с краен срок 300 месеца, считано от
датата на усвояване на кредита, включващи главница и лихва с размер на всяка
вноска съгласно погасителен план – Приложение № 1, неразделна част от договора.
Крайният срок за ползване и погасяване на кредита бил 22.07.2033г.
В чл.3 страните договорили, че за усвоения кредит кредитополучателите ще
заплащат годишна лихва в размер на сбора от БЛП /базов лихвен процент/ на Ю.И Е.Д.Б.АД
/предходно наименование на банката/ за жилищни кредити в швейцарски франкове
валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка
в размер на 1.15 пункта. Към датата
на сключване на договора, както е отразено в договора БЛП за жилищни кредити в
швейцарски франкове на банката е 4.5%
или договорната лихва възлиза на 5.65%. Предвидили, че при просрочие,
кредитополучателите ще дължат и лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница плюс наказателна надбавка в размер на 10 пункта. Страните посочили, че
договорените надбавки не се променят. Предвидили, че действащия БЛП за жилищни
кредити не подлежи на договаряне, а промените в него стават незабавно
задължителни за страните. За новият размер БЛП, банката уведомява
кредитополучателите, чрез обявяването му на видно място в банковите салони.
Освен това предвидили, че кредитополучателите дължат и следните такси: - за
управление – 1.5% върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при
първо усвояване на кредита; - комисионна за управление на кредита – ежемесечно
на датата на падежа на съответната вноска в размер на 0.03% върху размера на
непогасената главница; - административна такса 20 лв.- еднократно при подаване
на документите.
В чл.18 страните договорили, че при непогасяване на която и да е вноска от
кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е
задължение, банката може да направи кредита изцяло или предсрочно изискуем.
Съответно, при неиздължаване на три последователни месечни вноски, изцяло или
частично, целият остатък по кредита се превръща изцяло в предсрочно изискуем,
считано от датата на падежа на последната вноска.
В чл.14 от договора за кредит била уговорена и имуществената застраховка на
апартамент № 5 (обезпечението по договора за кредит), като в задължение на
кредитополучателите било да поддържа в полза на банката застраховка на
предоставения като обезпечение недвижим имот за срока на договора за кредит.
В чл.10, т.3 от договора предвидили, че кредитополучателите поемат
разноските свързани с принудителното изпълнение.
Страните не спорят и се установява от събраните в производството
доказателства и приетата в производството ССчЕ, че кредитополучателите са
усвоили получената сума - равностойност
в швейцарски франка на 75700 евро по договореният начин.
Установява се чрез приетата ССчЕ, че размерът на първоначално
определената дължима анюитетна вноска е бил в размер на 781.20 швейцарски
франка /без таксата/.
Страните не спорят и се установява от представените доказателства, че Банката е прехвърлила вземането си на „Б.Р.С.“ АД по процесния договор за
кредит на 05.09.2008 г. номера 644 и 645 на стр.41 от приложението към договора
за цесия. Цедентът (банката) уведомил
кредитополучателите за извършеното прехвърляне на вземането на 26.10.2015 г.,
чрез залепване на уведомление по реда на чл.50 ЗННД вр. чл.47, ал.1 ГПК на
изпратената нотариална покана рег.№ 1058 /л.44 по делото/ на нотариус М.К. с
рег.№ 200 на НК на РБ.
Чрез представените четири допълнителни споразумения /ДС/ сключени между „Б.Р.С.“
АД и кредитополучателите са били променени условията по кредита, в т.ч. и
лихвата. Така с допълнително споразумение от 30.09.2010 г. страните се
споразумели за ползването на шест месечен период на „облекчено” погасяване по
договора за кредит като за този период ответниците са получили и фиксирана
лихва в размер на 4.28%, След тези шест месеца страните се споразумели лихвата
да се формира като БЛП плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0.12 пункта.
С допълнително споразумение от 31.05.2011 г. бил въведен нов дванадесет месечен
период на облекчено погасяване по договора за кредит като за този период
ответниците получили и фиксирана лихва в размер на 4.49%. След тези дванадесет
месеца страните се споразумели лихвата да се формира като БЛП плюс договорна
лихвена надбавка в размер на 0.49 пункта. С допълнително споразумение от
28.06.2012 г. страните договорили нов дванадесетмесечен период на облекчено
погасяване по договора за кредит, като за този период ответниците получили
лихва в размер на БЛП намален с 2.42 пункта. След тези дванадесет месеца
страните се споразумели лихвата да се формира като БЛП плюс договорна лихвена
надбавка в размер на 0.89 пункта. С допълнително споразумение от 09.07.2013 г.
страните договорили нов дванадесетмесечен период на облекчено погасяване по
договора за кредит, като за този период ответниците получили лихва в размер на
БЛП намален с 2.05 пункта. След тези дванадесет месеца страните се споразумели
лихвата да се формира като БЛП плюс договорна лихвена надбавка в размер на 1.31
пункта.
Установява се и страните не спорят, че на 11.12.2013 г. „Б.Р.С.“ АД е
прехвърлила обратно на банката вземането си по процесния договор за кредит описан
в приложение № 1 под поредни номера 5 и 6 на стр. 1 от приложението към
договора за цесия. Цедентът („Б.Р.С.“ АД) е уведомил кредитополучателите за
извършеното прехвърляне на вземането на 26.10.2015 г. чрез залепване на
уведомление по реда на чл.50 от ЗННД вр. чл.47, ал.1 ГПК на изпратената
нотариална покана рег.№ 10159 на нотариус М.К. с рег.№ 200 на НК на РБ.
Чрез приетата в производството ССчЕ се установява, че общият размер на
дълга по договора за кредит е в размер на 150140.68 швейцарски франка и
нотариални разходи и съдебни разноски – 25059.85 лв. Както е посочил експерта
сумата 150140.68 швейцарски франка е формирана по следния начин: 136210.65 CHF- главница; 13803.85 CHF –дължима лихва; 77.81 CHF – дължими такси; 48.37 CHF-незаплатени застраховки.
Според ССчЕ изплащането на пълният размер на месечните вноски по кредита е
спряно на 04.11.2014 г. Към датата на прехвърляне на вземането по договора от
05.09.2008 г., което е в сила от 30.07.2008 г. размерът на непадежиралата
главница е 125373.00 CHF, като към този момент няма падежирали вноски и няма постъпили плащания. От
своя страна, към датата на обратното прехвърляне задължението по договора е в
размер на 132126.31 CHF при заплатени в този период 43292.99 CHF.
От своя страна заплатените от ответниците суми по договора към банката след
27.11.2013 г. до 03.06.2016 г. /преди подаване на исковата молба на 06.06.2016
г./ са в размер на 11952.84 CHF.
Според експерта капитализирането на лихви в главницата е било извършено въз
основа на сключените допълнителни споразумения /ДС/, както следва: т.IV от ДС от 16.04.2010 г.; чл.3 и
чл.5 от ДС от 30.09.2010 г. и от 31.05.2011 г.; чл.3, ал.3 и чл.4, ал.2 от ДС
от 28.06.2012 г. и от 09.07.2013 г. Според изразеното становище от експерта в
с.з. на 04.10.2017 г. нарастването на размера на дълга по договора за кредит се
дължи на капитализирането на лихви в главницата, извършено на база сключените
допълнителни споразумения.
С нотариална покана рег.№ 10160/25.09.2015 г. на нотариус М.К. с рег.№
200 на НК на РБ, връчена на 26.10.2015 г., чрез залепване на уведомление по
реда на чл.47, ал.1 ГПК, Банката е обявила кредита изцяло за предсрочно
изискуем.
В производството е представена тарифа на Банката, в сила от 11.09.2017
г.
Както бе посочено, страните
са уговорили, че погасяването на кредита ще се извършва във валутата, в която е
разрешен по курс „продава” на банката в деня на всяка вноска при лихва,
състояща се от базовия лихвен процент (БЛП), който към момента на сключване на
договора е в размер на 4,5% плюс договорна надбавка от 1,15%,
която остава непроменена до крайния срок на договора или 5, 65%. В чл. 3, ал. 5 предвидили, че
действащият БЛП на Банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и
промените за него стават незабавно задължителни за страните. Посочено е, че
Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски
франкове и датата, от която той е в сила чрез обявяването им на видно място в
банковите салони, като договорените надбавки не се променят.
В чл.6, ал.2 от договора страните предвидили, че погасяването на кредита се
извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски
франкове. В чл. 6, ал. 3 от договора било предвидено, че в случай, че по време
на действието на договора Банката промени БЛП, размерът на погасителните вноски
се променя автоматично в съответствие с промяната, за което кредитополучателят
с подписване на договора дава своето неотменяемо и безусловно съгласие. В чл.
12, ал.1 договорили, че Банката запазва правото си по време на действие на
договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните,
които „БПБ” АД прилага при операциите си, както и приложимите лихви по кредита
в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по
реда на чл.21. В чл.12, ал.2 било предвидено, че за промените по чл.12, ал.1 от
договора, Банката уведомява кредитополучателя чрез съобщения в банковите салони
и на интернет страницата й.
Спорът между страните е за валидността на извършените прехвърляния на
вземания /цесии/ с оглед твърденията на ответниците, че договорите, с които
банката прехвърля вземането си на "Б.Р.С." АД и съответно, с който "Б.Р.С."
АД прехвърля вземането обратно на банката са недействителни, като сключени при противоречие
със закона, поради което не ги обвързват. Последното, според ответниците има
значение за установяване доколко изобщо има цедиране на вземане от банката в
полза на трето лице, правата на банката да претендира вземането от длъжниците и
при евентуален положителен отговор на тези въпроси в какъв размер е взмането
/предвид допълнителните споразумения между цесионера "Б.Р.С." АД и
кредитополучателите за промени в лихвени проценти и натрупване на просрочени
лихви към главници/.
Както по-горе бе посочено, договорът за кредит между банката и
ответниците е бил сключен на 04.07.2008 г. и по съществуването на това
правоотношение страните не спорят. Установи се и страните не спорят, че на
05.09.2008 г. е бил сключен договор за прехвърляне на вземането, за който
цедентът "Ю.И Е.Д.Б." АД /предишно наименование на ищеца/ и
цесионерът "Б.Р.С." АД са договорили, че влиза в сила от 30.07.2008
г. Цесията е неформален, консенсуален договор, страна по който не е длъжника. В
случая договорът валидно прехвърля вземания от банката на трето лице, което
вземане по договор за кредит е прехвърлено ведно с всички обезпечения,
привилегии и други принадлежности, включително начислената до датата на
прехвърляне лихва и солидарните длъжници по кредитите. На длъжниците е съобщено
за прехвърлянето в съответствие с изискването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД с нарочни
уведомления. Знанието за извършената цесия от страна на длъжниците се
установява и чрез сключените последователно четири допълнителни споразумения по
договора за кредит, по което страните не спорят. Твърдението на ответниците, че
са били сключени пет допълнителни споразумения, съдът намира за недоказано чрез
събраните в производството доказателства. Ответниците не сочат в какво
конкретно се изразява противоречието със закона на сключените последователно
цесии между банката и посоченото трето лице. С прехвърляне на вземането не е нарушена
разпоредбата на чл.2 от ЗКИ / обн. ДВ. бр.59 от 21 Юли 2006 г.
в сила от 01.01.2007 г./, а промяната в титуляра на вземането не променя
характера и неговото основание. Сключването на договор за прехвърляне на
вземане от страна на банка не противоречи на Закона за кредитните институции /чл.
2, ал. 4 ЗКИ/ и Регламент № 575/2013 г., макар това договаряне да не попада в
обхвата на присъщата по занятие дейност на банката - чл. 1 и чл. 2 ЗКИ, нито е
било необходимо за осъществяване на дейността й, вкл. с оглед събиране на
вземания. Противоречието със закона представлява несъобразяване с предписанията
на императивни правни норми, поради което, за да се установи наличието на
общото основание по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД е необходимо да се прецени дали
твърдяната от ответниците конкретна правна норма е императивна и дали сделката
е сключена или съдържанието й противоречи на тази правна норма. Следователно
противоречието на закона е общото основание за нищожност на сделката, което за
да се приложи, предвид неговия бланкетен характер, трябва да се съчетае с
конкретно противоречие на отделна императивна правна норма. Противоречието със
закона като основание за нищожност се отнася за всички сделки, независимо от
страните по тях и вида на сделките. Някои сделки са уредени в специални закони,
но наличието на специален закон не игнорира приложението на общото основание за
нищожност поради противоречие със закона.
Заобикаляне на закона би било налице, ако законът установява забрана за
постигане с определена сделка на даден правен резултат, като последният се
осъществява с формално допустими по закон следства. В случая няма такава
забрана. След като законът не забранява банки да прехвърлят вземанията си по
договори за кредит, по цесията е действителна. Отделен е въпросът, че
прехвърлянето на такова вземане, респективно неговото придобиване и събиране
няма характер на банкова дейност, че да не може да се извършва. В контекста на
изложеното договорът за цесия от 05.09.2008 г. е валиден като на "Б.Р.С."
АД е прехвърлено вземане по договора за кредит с всички съпътстващи го
привилегии, обезпечения и натрупани лихви. Именно поради тези съображения и
доколкото това вземане може да променя многократно титуляра, валиден е и
договорът за цесия от 11.12.2013 година, с който банката обратно купува
вземането си. Вземането на банката спрямо ответниците е сред списъка по
договора за цесия. С цесията от 11.12.2013 г. отново не се променя характера и
основанието на вземането, същото продължава да е такова по договор за кредит.
По отношение сключваните споразумения между "Б.Р.С." АД и
длъжниците. Както е посочено в самото съдържание на сключените четири
допълнителни споразумения, с всички без изключение е преследвана цел – да се
постигат облекчени за длъжниците условия по разплащане на дълга. Вярно е, че
съгласно споразуменията дългът от просрочената главница и просрочената лихва се
преоформя с натрупване към редовната главница при което като ефект се постига
олихвяване и на лихви, но анатоцизъм е допустим при изрично договаряне съгласно
чл.294, ал. 2 от ТЗ и тук съгласието на длъжниците /потребители по смисъла на §
13 т. 1 от ДР на ЗЗП/ с тези условия е факт. Че споразуменията са
по-благоприятни за длъжниците се установява и от това, че на ответниците са
били предоставени периоди с облекчени лихвени условия, включително намален
размер на лихвата върху дълга, погасяване на лихви /без главници/ в гратисни
периоди, преструктуриране на просрочена главница в редовна, при което е била
спряно начисляването на лихви за просрочие. Възраженията на ответниците в
обратна насока са опровергани чрез заключението по ССЕ и писмените
доказателства.
Съдът намира че в настоящето производство не бе установено и че клаузите на четирите анекса са неравноправни на основание чл.143,
т.10 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като налагат на потребителя по-тежки условия
от основния договор за кредит, чрез капитализиране на лихвите и превръщането им в
нова главница, което според ответниците означава начисляване на лихви върху лихви. В производството не се установи, както бе посочено тази промяна в условията да е наложена едностранно и във вреда на потребителя, чрез
неточна и подвеждаща информация, че му се предлага облекчен ред за погасяване.
Със сключените допълнителни споразумения не е договорена дължимост на
лихва върху лихва. Досежно капитализацията, съдът намира че не е налице
приложима императивна правна норма, която да сочи твърдяната недопустимост на
капитализация на главницата, в хипотезата на абсолютна търговска сделка и при
свобода на договарянето./Определение № 411 от 30.06.2017 г. по т.д. № 1102/2017
г., Т. К., І Т. О. на ВКС и Определение № 391/15.06.2017 г. по т.д.№ 1766/2016
г., Т.К., ІІ Т.О. на ВКС/
При преценка относно изискуемостта на вземането
съдът съобрази следното:
Ищецът се позовава на предсрочна изискуемост.
Съгласно чл. 18 от процесния договор за кредит, страните са постигнали съгласие, че банката има
право да обяви кредита за предсрочно изискуем когато кредитополучателят не е
погасил изцяло в срок което и да е задължение. Установява се от нотариална
покана рег.№ 10160 от 25.09.2015 г.
(л.85),
връчена по реда на чл. 47 ГПК, че банката е
отправила до длъжниците изявление за обявяване на договора за предсрочно изискуем в
съответствие с изискванията на чл.60, ал.2 ЗКИ, като изявлението
е връчено на 26.10.2015 г.
По изложените съображения съдът приема, че ищецът
валидно е упражнил потестативното си право да направи кредита предсрочно
изискуем, считано от 26.10.2015 г., а именно: към тази дата са налице неплатени
вноски (с оглед спрените плащания по кредита от 04.11.2014 г. - ССчЕ), отправено е писмено уведомление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем и същото е достигнало до кредитополучателя.
Чрез констатациите на експерта по ССчЕ се установява, че общият размер на дълга по договора за кредит е в размер на 150140.68
швейцарски франка и нотариални разходи и съдебни разноски – 25059.85 лв. Както
е посочил експерта сумата 150140.68 швейцарски франка е формирана по следния
начин: 136210.65 CHF- главница; 13803.85 CHF –дължима лихва; 77.81 CHF – дължими такси; 48.37 CHF-незаплатени застраховки.
По изложените съображения съдът приема, че
вземането за главница е възникнало в предявения размер и предявеният иск е
основателен за сумата 136210.65 CHF- главница.
Както бе посочено, в чл. 3, т.1 от сключения договор
от 04.07.2008 г.
страните са уговорили възнаградителна лихва в полза на банката в размер на 5,65
%, която се формира като сбор от Базовия лихвен процент за кредити
в швейцарски франкове (БЛП) и надбавка от 1, 15 пункта. Чрез констатациите на експерта по ССчЕ се установява, че дължимата договорна лихва е в размер на
13803.85 CHF. Доколкото в производството не са ангажирани доказателства за заплащането
й, искът е
основателен до тази сума.
По иска по чл.430, ал.1 ТЗ за
заемни такси и застрахователни вноски:
С чл. 4 от договора страните са уговорили комисиона
за управление в размер на 0, 03% месечно. Както бе посочено, в чл.14 от
договора, страните са договорили и имуществена застраховка на апартамент № 5.
Установява се от ССчЕ, че неплатените заемни такси възлизат на 77.81 CHF /швейцарски франка/, а незаплатените застрахователни вноски – 48.37 CHF.
По
разноските:
С оглед искането по чл.78, ал.1 ГПК и
изхода на делото на ищеца следва да се присъдят направените разноски,
съразмерно с уважената част от исковете - за сумата от 25177.46 лв. съобразно представения списък.
По изложените съображения Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.М.Г., ЕГН **********
и М.Я. Р.-Г., ЕГН ********** ***.********да заплатят солидарно на „Ю.Б.” АД с ЕИК ********, следните суми:
-на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ сумата
от 136210.65 швейцарски франка /CHF/, представляваща неплатена част от заетата сума по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38829/04.07.2008
г., заедно със законната
лихва от 06.06.2016 г. до окончателното плащане;
-на основание чл.430, ал.2 ТЗ сумата
от 13803.85 швейцарски франка /CHF/, от които 13525.35 швейцарски франка /CHF/ представляваща възнаградителна лихва за периода 04.03.2015 г. до 03.06.2016 г. и 278.50 швейцарски франка /CHF/ представляваща мораторна лихва по договора за времето от 03.08.2015 г. до 03.06.2016
г.;
-на основание чл.430, ал.1 ТЗ, сумата от 77.81 швейцарски франка /CHF/, представляваща дължими заемни
такси по договора и сумата 48.37 швейцарски франка /CHF/, представляваща незаплатени
вноски по имуществена застраховка по сключения договор за кредит.
ОСЪЖДА М.М.Г., ЕГН **********
и М.Я. Р.-Г., ЕГН ********** ***.********да заплатят на „Ю.Б.” АД с ЕИК ********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 25177.46 лв., представляваща сторени
разноски в производството съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: