Решение по дело №882/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 991
Дата: 22 юли 2022 г. (в сила от 22 юли 2022 г.)
Съдия: Цветелина Георгиева Хекимова
Дело: 20223100500882
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 991
****, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20223100500882 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по въззивна жалба вх. №12638/24.02.2022г. от ЗАД „Армеец“, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул."Стефан Караджа" № 2 срещу
решение №212/29.01.2022г. по гр.д. №10185/2021г. на ВРС, 12 състав, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на ИВ. АНТ. Д., ЕГН: **********, съдебен адрес:
*******, на основание чл. 432 КЗ, сумата от 3471,80 лв., предявена като частичен иск от
общо 4750 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди по собствения на
ищеца лек автомобил марка „Дачия”, модел **** с рег. № *****, изразяващи се в увреждане
на предна броня комплект, фарове предни ляв и десен, преден капак с панти лява и дясна,
калник преден ляв, калник преден десен, основа предна броня, греда между рогове, радиатор
климатик, радиатор воден, декоративна решетка комплект, рамка радиатори, греда над
радиатори, алтернатор, предни рогове ляв и десен, греда вертикална пред радиатори,
въздушна възглавница водач, въздушна възглавница пътник, тръбопроводи климатик,
ел.инсталация предна част, подкалник PVC преден ляв, тръбопровод към воден радиатор,
дифузьор воден радиатор, основа калник преден десен, подкалник PVC преден десен, носач
десен на ДВГ, тампон ДВГ десен, конзола десен носач двигател, поставка акумулатор,
акумулаторна батерия EXCELL Silver Line 65 Ah, 570 А, резервоар хидравлика, пистов
ремък, ролка алтернатор и ролка паразитна (обтяжна), всичките причинени вследствие на
ПТП – на 08.03.2021 г., около 13,00 часа, в ****, когато ищецът управлявайки лек автомобил
марка „Дачия” модел **** с рег. № ***** по ул. „Прилеп" в посока „ВиК, на пътен възел с
1
бул. „Христо Смирненски“ се е сблъскал със застрахования при ответното дружество по
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил „Тойота“ с рег. № *
**** **, който не спрял на пътен знак “Б-2“ от ЗДвП, ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 12.07.2021г., до окончателното изплащане на
задължението.
В жалбата се твърди, че решението е необосновано и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие на процесуалните
правила. Сочи се, че решението е основано изцяло на заключението на приетата експертиза,
което било изготвено при несъобразяване с конкретните характеристики на автомобила. Не
била допусната повторна САТЕ въпреки своевременното оспорване. В жалбата е направено
доказателствено искане за допускане на САТЕ със същите задачи като поставените в
исковата молба.
Отправената към съда молба е за отмяна на решението и за отхвърляне на
предявения иск, като се присъдят и направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна ИВ. АНТ. Д., чрез адв. А., е
депозирал писмен отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че
постановеното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано, а приетото заключение
по САТЕ е било оспорено бланкетно, поради което и не следва да се допуска повторна.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно
основание чл.432 КЗ, предявен от ИВ. АНТ. Д. срещу ЗАД „Армеец“ за сумата от 3471,80
лева /съобразно изменение на иска в о.с.з. от 14.01.2021г./, предявена като частичен иск от
общо 4750 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди по собствения на
ищеца лек автомобил марка „Дачия” модел **** с рег. № *****, изразяващи се в увреждане
на предна броня комплект, фарове предни ляв и десен, преден капак с панти лява и дясна,
калник преден ляв, калник преден десен, основа предна броня, греда между рогове, радиатор
климатик, радиатор воден, декоративна решетка комплект, рамка радиатори, греда над
радиатори, алтернатор, предни рогове ляв и десен, греда вертикална пред радиатори,
въздушна възглавница водач, въздушна възглавница пътник, тръбопроводи климатик,
ел.инсталация предна част, подкалник PVC преден ляв, тръбопровод към воден радиатор,
дифузьор воден радиатор, основа калник преден десен, подкалник PVC преден десен, носач
десен на ДВГ, тампон ДВГ десен, конзола десен носач двигател, поставка акумулатор,
акумулаторна батерия EXCELL Silver Line 65 Ah, 570 А, резервоар хидравлика, пистов
ремък, ролка алтернатор и ролка паразитна (обтяжна), всичките причинени вследствие на
ПТП – на 08.03.2021г., около 13,00 часа, в ****, ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 12.07.2021г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ.
Твърди се в исковата молба, че ищецът, управлявайки лек автомобил марка
2
„Дачия” модел **** с рег. № ***** по ул. „Прилеп" в посока ВиК, на пътен възел с бул.
„Христо Смирненски“ се е сблъскал със застрахования при ответното дружество по валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил „Тойота“ с рег. № * **** **,
който не спрял на пътен знак “Б-2“ от ЗДвП. Твърди се, че за настъпилото ПТП след
посещение на органи на КАТ е съставен протокол за ПТП № 1823290/08.03.2021г., както и
че е осъществено в срока на застрахователния договор. Сочи се, че ищецът е уведомил
дружеството - ответник за щетата, при което е извършен оглед и е съставен опис-
заключение за вреди на МПС по щета № 13021100100071/2021г.
Сочи се, че ищецът е получил уведомление от 05.04.2021г. от застрахователя, в
което му е указано, че условие за изплащане на обезщетение е прекратяването на
регистрацията на автомобила му, поради което същата е била прекратена на 16.04.2021г.
Поддържа се, че изплатеното от ответника застрахователно обезщетение по щетите е било в
размер от 2250 лева, а реално дължимото е в размер от 7000 лева, поради което счита, че
след приспадането на изплатеното обезщетение, дължима остава сумата от още 4750 лева.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът ЗАД „Армеец“ е
подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск по размер. Твърди се, че
действителната стойност на автомобила е 3000 лева, като е направено възражение за
наличие на запазени части.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият
състав намира предявения иск с правно основание чл.432 КЗ за процесуално допустим,
поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
В случая във въззивната жалба не са наведени оплаквания относно решението в
частта, в която са приети за установени елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД:
наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между
увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. Оплакванията във
въззивната жалба касаят единствено размера на определената сума за обезщетение и
съответно по този въпрос следва да се извърши преценката на въззивната инстанция.
3
Размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по пазарни цени,
съобразно нормата на чл. 429 КЗ във връзка с чл. 400, ал.1 КЗ във вр. с ал. 3, като
последната изрично урежда, че когато между страните по застрахователен договор не е
уговорено друго, обезщетението се дължи по действителна стойност на увреденото
имущество. За такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго
със същото качество, т.е. по пазарната му стойност. Обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400,
ал.2 от КЗ.
С оглед определените стойности от вещите лица по назначените пред първата
инстанция и във въззивното производство автотехнически експертизи се установява, че към
момента на ПТП е била налице тотална щета, тъй като независимо дали се влагат
оригинални или алтернативни части и дали ремонтът се извършва в сертифицирани сервизи,
възстановителната стойност превишава 70% от пазарната стойност на автомобила. Поради
това обезщетението следва да бъде в размер на стойността на цялата вещ, с което
увреденият би могъл да си купи друга със същото качество. В този размер би отговарял и
деликвентът спрямо увреденото лице по правилата на чл. 45 ЗЗД.
Относно действителната стойност на вещта към момента на увреждането са
назначени и приети автотехнически експертизи пред първоинстанционния съд и във
въззивното производство. Настоящият състав възприема частично заключението на
повторната САТЕ, от което е видно как е изчислена стойността, с какви коефициенти е
коригирана и поради какви причини. Съдът не кредитира заключението в частта, в която
вещото лице е счело за необходимо да завиши стойността с разходите, направени за
боядисване, регистрация на автомобила като такси, както и други разходи в тази връзка,
доколкото липсва основание да се счита, че такова оборудване би довело до по-висока
пазарна стойност, като се има предвид, че обичайно използваните като такси автомобили са
с по-голяма степен на амортизация, както и предвид факта, че конкретният автомобил с
оглед на възрастта си само още две години е имал възможност да бъде евентуално
експлоатиран като такси. Конкретният автомобил е с рекорден пробег от 632 083 км и
съответно не е възможно да се открият оферти за продажба на подобен автомобил, поради
което следва изчислената средна стойност да се понижи с определен процент, а не да се
повишава, както е сторило вещото лице, доколкото пробегът и възрастта на автомобила са
основните критерии на пазара за автомобили втора употреба.
С оглед на това въз основа на приложените от вещото лице оферти от сайтовете
mobile.bg и cars.bg /налични и към момента на постановяване на настоящото решение/ се
изчислява средна стойност от 4275 лв., която следва да се намали с 10% поради значително
по-високия обявен пробег на процесния автомобил в сравнение с оферираните, при което се
получава 3847 лв. От тази сума следва да се приспадне стойността на запазените части от 6,2
% /378,20 лв./, както е изчислена от вещото лице по САТЕ, в резултат на което подлежащото
4
на плащане обезщетение възлиза на сумата от 3468 лв. Ответникът е заплатил сумата от
2250 лв. извънсъдебно, което е безспорно между страните, която сума също следва да бъде
приспадната от дължимото обезщетение. Предявеният иск следва да се уважи за сумата от
1218 лв., като се отхвърли до претендирания размер от 3471,80 лв., частичен от общо 4750
лв.

Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС
като неправилно следва да бъде отменено частично и вместо него постановено друго, с
което претенцията да бъде отхвърлена до предявения размер.
С оглед изхода от спора пред въззивния съд, разноски за първоинстанционното
производство се следват на ищеца в размер на 283,83 лв., включваща съответна част от
заплатената държавна такса, от внесения депозит за вещо лице и адв. възнаграждение, а на
ответника в размер на 259,63 лв. съобразно отхвърлената част от претенцията. С оглед
изхода от въззивното производство се дължат разноски в полза на въззивника в размер на
337,16 лв., включващ съответна част от претендираните суми за държавна такса, депозит за
САТЕ и юрисконсултско възнаграждение и в полза на въззиваемата страна 200 лв.,
включващи съответна част от претендираното адв.възнаграждение съобразно отправеното
искане и представени писмени доказателства.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №212/29.01.2022г. по гр.д. №10185/2021г. на ВРС, 12 състав
В ЧАСТТА, с която жалбоподателят ЗАД „Армеец“, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул."Стефан Караджа" № 2 е осъден да заплати на ИВ. АНТ. Д.,
ЕГН: **********, съдебен адрес: *******, на основание чл. 432 КЗ, обезщетение за
имуществени вреди по собствения на ищеца лек автомобил марка „Дачия”, модел **** с рег.
№ *****, за сумата над 1218 лв. до претендирания размер от 3471,80 лв., частичен иск от
общо 4750 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
12.07.2021г., до окончателното изплащане на задължението, като ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на ИВ. АНТ. Д., ЕГН: **********, съдебен адрес: *******,
срещу ЗАД „Армеец“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул."Стефан Караджа" № 2 на основание чл. 432 КЗ, за заплащане на сумата над 1218 лв. до
претендирания размер от 3471,80 лв., частичен иск от общо 4750 лева, представляващи
обезщетение за имуществени вреди по собствения на ищеца лек автомобил марка „Дачия”,
модел **** с рег. № *****, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 08.03.2021г., около
13,00 часа, в ****, когато ищецът, управлявайки лек автомобил марка „Дачия”, модел **** с
рег. № ***** по ул. „Прилеп" в посока „ВиК, на пътен възел с бул. „Христо Смирненски“ се
е сблъскал със застрахования при ответното дружество по валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ водач на лек автомобил „Тойота“ с рег. № * **** **, който не спрял на пътен
знак “Б-2“ от ЗДвП, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в
5
съда 12.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението,
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул."Стефан Караджа" № 2 ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. АНТ. Д., ЕГН: **********, с
адрес: ****, сумата 283,83 лв., представляваща съответна част от сторените в
първоинстанционното производство разноски, както и сумата 200 лв., представляваща
съответна част от разноските във въззивното производство, съобразно изхода от спора, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ИВ. АНТ. Д., ЕГН: **********, с адрес: ****, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД
„Армеец“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул."Стефан
Караджа" № 2 сумата 259,63 лв., представляваща съответна част от сторените в
първоинстанционното производство разноски, както и сумата 337,16 лв., представляваща
съответна част от разноските във въззивното производство, съобразно изхода от спора, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280,
ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6