№ 2121
гр. София, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110209244 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.127, ал.3 от ЗРТ, вр. глава III, раздел V от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № РД-10-13 от 15.06.2022г., издадено от
Председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ), на основание чл.126, ал.1, вр. чл.127,
ал.2 и чл.129, ал.1 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), за нарушение на чл.75, ал.1,
изр.2 от ЗРТ на „***“ ЕАД е наложено административно наказание „имуществена санкция”
в размер на 5000 (пет хиляди) лева.
Срещу така издаденото Наказателно постановление е подадена жалба от „***“ ЕАД
чрез юрк. М. Б.-Г.. В жалбата е застъпено становище за незаконосъобразност на атакуваното
НП, постановяването му в нарушение на материално-правните разпоредби и издаването му
при съществено нарушение на процесуалните правила. На първо място жалбоподателят
твърди, че е нарушен чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като липсвало точно описание на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават. Частта от фактическата обстановка, в която е описано представянето на
участничката в телевизонното предаване Г.П. не отговаряла на кадрите, излъчени в
посочения интервал (от 20:37:08 до 20:39:54). Липсвало точното време и недвусмислено и
детайлно описание на кадрите, в които се появява марката „***“. Посоченият интервал от
време (от 20:37:08 до 20:39:54) не бил конкретизиран в достатъчна степен, за да се определи
часа и броя на кадрите, съдържащи изображение на въпросната марка. Възниквали
затруднения да се определи в какво се състои нарушението, тъй като в този интервал имало
и кадри, представящи участничката на различни места и обстановка, включително и
заобиколена от скъпи и луксозни автомобили, като не присъства само автомобил марка
1
„***“, респ. позиране и чистене на автомобил с такава марка. Неяснотата във фактическото
описание на деянието било подкрепено и от появата на друга марка – „***“. Според
жалбоподателя часовите периоди, касаещи нарушението, свързано с появата на марката
„***“, били неточни, тъй като съдържали различни кадри, на които Виктор Стоянов се
срещал с участничките далеч от автомобила, с който те пристигали. Възприетият начин за
пресъздаване на фактическата обстановка въвеждал в заблуждение правораздавателния
орган относно времевите характеристики и продължителността на появата на посочените
марки, а това било от особено значение, за да може да се заключи дали се влияе на
зрителите и дали се цели реклама. На следващо място жалбоподателят претендира и за
неправилно приложение на чл.75, ал.2 от ЗРТ. Твърди се, че хипотезата на скрито търговско
съобщение ще се счита за осъществена при едновременното наличие на следните три
условия : да е налице представяне с думи, звук или картина на стоки, услуги, наименование,
търговска марка или дейност на производител на стоки или доставчик на услуги в
предаването, с това представяне доставчикът на медийни услуги да цели осигуряването на
реклама и това представяне да може да подведе аудиторията по отношение на своята
същност, особено ако е направено срещу възнаграждение или подобно заплащане. В аудио-
визуалното съдържание, обект на обжалваното НП, има представяне с картина на различни
автомобили и марки, включително „***“ и „***“, но не били налице останалите признаци на
скритото търговско съобщение. Твърди се, че появата на въпросните автомобили е сценарно
и сценично обвързано и наложително с оглед характера на предаването. Присъствието на
автомобили с марката „***“ като част от заобикалящата среда в первия епизод на „Ергенът“
имало за цел да изведе на преден план приказната, луксозна, изискана атмосфера, в рамките
на която се развива сюжетът и да гарантира на участниците уникалното преживяване, от
което ставали част. Неправилно било твърдението на наказващия орган, че се акцентирало
върху марката на лимузината. При слизането на участничките от автомобила камерата била
фокусирана върху показването на елегантните обувки, а административно – наказващият
орган се бил съсредоточил върху логото, гравирано върху алуминиевата джанта на дясното
задно колело на автомобила. Автомобилът с марка „***“ също бил показан като част от
заобикалящата среда в представянето на участничката Г.П.. В жалбата се твърди, че
кратката видео-визитка на Г.П. имала за цел да изведе на преден план нейния характер на
жена, представляваща консуматорската и материалистичната субкултура. От тук се прави
извод, че в конкретната видео-визитка не се цели реклама на конкретния автомобил, а се
показвало отношението на участничката към вещите. Неправилно в обжалваното НП не
било прието, че присъствието на въпросните марки автомобили може да представлява
интегрална част от заобкалящата среда, която подсилва творческите внушения и
емоционалния заряд на предаването. Жалбоподателят твърди, че присъствието на
превозните средства не било от естество, което би могло да въведе аудиторията в
заблуждение относно своята същност. Участниците не са обсъждали конкретните
автомобили или преимущества на марката; предаването не съдържало призоваване и
насърчаване за закупуване или ползване на конкретна марка автомобили. Отрича се да има
целенасочено акцентиране върху въпросните търговски марки. Посочва се, че сцените били
2
съобразени с Методическите указания на СЕМ във връзка със забранените скрити търговски
съобщения и позиционирането на продукти като форма на търговско съобщение.
Същевременно излъчването на посочените марки не било обвързано със заплащане на
възнаграждение, което обуславяло липсата на рекламна или каквато и да е друга
комерсиална цел. По-нататък в жалбата се казва, че появата на кадри с марката на леки
автомобили в предаването попадало в обхвата на чл.83, ал.4 от ЗРТ, тъй като показаните в
предаването автомобили представлявали реквизит и осигуряването им за реализация на
предаването било осъществено от изпълнителния продуцент „***“ ООД, на когото било
възложено заснемането и реализацията на предаването срещу възнаграждение съгласно
договор за създаване и използване на телевизионно предаване от 01.09.2021г. с „***“ ЕАД.
С договор от 06.09.2021г. на „***“ ООД било възложено снабдяването с реквизит,
консумативи, оборудване и други срещу наемна цена. Направена е констатация и за
незначителна стойност на показаните продукти. Жалбоподателят се позовава и на чл.84,
ал.1, т.4, вр. чл.126, ал.1 от ЗРТ. На последно място в жалбата се посочва, че деянието
представлява маловажен случай на административно нарушение и следва да се приложи
чл.28 от ЗАНН, тъй като на „***“ ЕАД не била налагана санкция на това основание. Твърди
се, че нарушението не е обществено опасно и с най-нисък интензитет застрашава
обществените отношения. С тези аргументи се иска от съда да отмени изцяло обжалваното
Наказателно постановление като незаконосъобразно. Моли се и за присъждане на
направените в хода на производството разноски, вкл. и възнаграждение за един
юрисконсулт.
Пред СРС, НО, 10 състав „***“ ЕАД се предстявлява от юрк. К.А., който в съдебно
заседание на 14.12.2022г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред
СРС юрк. А. посочва, че е налице неотстраним порок в НП, обуславящ неговата отмяна.
Алтернативно се иска да се приложи чл.28 от ЗАНН. Акцентът в кадрите на слизане от
автомобила бил върху стайлинга на дамите. Марките не били обект на реклама и не е било
целено тяхното рекламиране. Твърди се, че автомобилите са реквизит по смисъла на чл.83,
ал.4 от ЗРТ, за което свидетелствал приложеният към жалбата договор за наем. Критикува се
административно – наказващия орган и за това, че не е приложил чл.28 от ЗАНН. Пледира
се за отмяна на НП или алтернативно за прилагане на чл.28 от ЗАНН, както и за присъждане
на юрисконсултско възнагреждение.
Въззиваемата страна - Председател на СЕМ се представлява пред СРС, НО, 10 състав
от юрк. Д., който в съдебно заседание на 14.12.2022г. заявява, че оспорва жалбата. По време
на съдебните прения юрк. Д. пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна и
недоказана. Процесуалният представител на въззиваемата страна депозира писмени бележки
и претендира за присъждане на юрисконсултско възнагреждение. В писмените бележки на
юрк. Д. се твърди, че в първия епизод на предаването „Ергенът” няма визуално обозначение
/надпис/ за наличие на продуктово позициониране, но участничките пристигат една по една
с луксозна черна лимузина с марката „***“ /***/, а една от участничките /Г.П./ е представена
да позира облегната върху предния капак на червена лека кола с марката „***“, като
3
специфичната емблема /лого/ и на тази марка автомобили се вижда шест пъти в близък план.
Цялото аудио-визуално съдържание било подробно описано в констативната част на Акта за
установяване на административно нарушение (АУАН). Актосъставителят установил, че
излъченото представлява скрито търговско съобщение, с което е нарушен чл.75, ал.1, изр.2
от ЗРТ. По този повод е изпратена покана до „***” ЕАД, но представител на Дружеството не
се е явил и Актът е съставен по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН, след което е връчен по реда на
чл.128, ал.2 от ЗРТ. Твърди се, че АУАН и НП са издадени от лица, притежаващи
компетентност съгласно чл.127, ал.1 и ал.2 от ЗРТ. Процесуалният представител на
въззиваемата страна се позовава и на Заповед № РД-13-16/28.04.2022г. на Председателя на
СЕМ, както и на Решение № РД-05-35/21.04.2022г. на СЕМ за избор на Председател. Твърди
се, че са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. И в двата акта били изрично
посочени нарушените законови разпоредби. Неизпълнението на задължението било описано
ясно и конкретно, без да възникват съмнения относно неговото съдържание. Всички
елементи от състава му били изброени във фактическото описание. Претендира се да са
изпълнени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Според юрк. Д. търговското съобщение
цели рекламиране на услуга и репутация на лице, извършващо стопанска дейност с цел
привличане на повече потребители. В тази връзка търговското съобщение се третира като
форма на въздействие, препоръка, използваща специфични аудио-визуални средства.
Съгласно чл.75, ал.1 от ЗРТ търговските съобщения трябва ясно да се разпознават като
такива. Пояснява се, че целта на закона е да се забрани предлагането на стоки и услуги
извън изрично предвидените правила за визуализирането им, гарантиращи правата на
потребителите, както от външни рекламодатели и спонсори, така и от самия оператор (при
самопромоция). В писмените бележки се цитира и разпоредбата на чл.75, ал.2 от ЗРТ. И
юрк. Д. говори за три кумулативни предпоставки, за да е налице „скрито търговско
съобщение“ : да е налице представяне (с думи, звук или картина) на стоки, услуги,
наименование, търговска марка или дейности на производител на стоки или доставчик на
услуги в предаване; представянето да цели реклама и аудиторията да се въведе в
заблуждение. Според юрк. Д. в конкретния случай са налице всички предпоставки.
Елементът на заплащането не бил задължителен и не било необходимо да се доказва и
установява. Не било необходимо и доказването на другия елемент - подвеждане на
аудиторията, тъй като законът определял, че е достатъчно само да е налице такава
възможност. Посочва се, че описаното в Акта аудио-визуално съдържание представлява с
образ /картина/ на конкретни търговски марки, които се предлагат от две фирми -
производители на автомобили и доставчикът на медийни услуги целял осигуряването на
реклама. Твърди се, че това би могло да подведе аудиторията по отношение на своята
същност. Налице било скрито рекламно послание, което очевидно цели да популяризира
автомобилите с марката „***“ и „***“, както и да въздейства на зрителите с цел привличане
на вниманието им именно към тези автомобили, предлагани на пазара. Наличието на лого
/търговска марка, емблема/ върху автомобила влияе много съществено върху неговата
разпознаваемост. Акцентирането върху логото се явява и основна част от рекламата за даден
производител. В писмените бележки се казва, че логото играе и изключително важната роля
4
на визуална връзка между стоките и услугите, предлагани от дадена компания и
потребителите. Еднотипните сцени с показването в близък план на емблемата на „***“ и на
„***“ в първия епизод на предаването „Ергенът“ силно въздействали на зрителите. Поради
това се приема, че е налице рекламно послание, въздействащо на зрителите с цел
привличането им като потребители. Процесуалният представител на въззиваемата страна се
позовава и на рецитал 90 на Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета -
Директива за аудиовизуалните медийни услуги, изменена с Директива (ЕС) 2018/1808 на
Европейския парламент и на Съвета от 14.11.2018г. По-нататък в писмените бележки на
юрк. Димитров се казва, че административно-наказващият орган е обсъдил възраженията на
„***“ ЕАД и е изложил мотиви в НП защо ги приема за неоснователни. С нормата на чл.17,
ал.1 от ЗРТ се обяснява и изводът, че е ангажирана административната отговорност на
доставчика на медийни услуги - „***“ ЕАД. С оглед на характера на скритото търговско
съобщение, за което съществува императивна забрана за излъчването му, случаят не би
могъл да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Конкретното
нарушение не разкривало по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от
този вид, програмата „***” е с национален териториален обхват и достига до значителен
брой зрители на територията на страната, като във вечерен часови пояс, в продължение на 2
минути и 46 секунди се показват сцени в близък план на емблемата на „***“ и на „***“ в
продължение на 1 минута. Поради това юрк. Д. иска СРС да отхвърли жалбата и да
потвърди процесното Наказателно постановление като правилно и законосъобразно
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
На 23.02.2022г. при преглед на интегралната система за мониторинг на СЕМ
свидетелят В.М. (старши инспектор в СЕМ) установил, че на 19.02.2022г. от 19:59 часа до
22:55 часа по телевизионна програма „***” е излъчен първият епизод на предаването
„Ергенът” – без визуално обозначение за наличие на продуктово позициониране в началото
и при прекъсването за реклами. В рамките на предаването са излъчени сцени, на които
участничките в шоуто пристигат в имението една по една с луксозна черна лимузина с
марката „***“ /***/, която спира, отваря се задната врата, показва си десния крак на
участничката на забавен каданс и докато камерата се насочва към крака на участничката в
предаването се показва в близък план и задната джанта на автомобила, където е гравирана
официалната емблема на „***“ с трилъчева звезда. При започване на първия епизод на
предаването „Ергенът” се вижда емблемата на „***“ и върху предния капак на колата, с
която пристигат участичките една по една. Свидетелят М. установил, че около седем пъти е
снимана емблемата „***“, като всяка една сцена е около три секунди. Освен това в същия
епизод на предаването св. М. установил, че една от участничките /Г.П./ се представя пред
леки коли с марка „***“, като на тези кадри емблемата на „***“ се вижда шест пъти – ясно и
в близък план.
Свидетелят М. е отчел, че предаването се излъчва на запис и е приел, че доставчикът
е можел да разфокусира емблемите. Като не е направил това и доколкото най-важният
5
елемент на рекламата на един автомобил е логото, тъй като се помни и се знае, св. М. е
достигнал до извода, че в случая има скрита търговска реклама. Поради това В.М. изпратил
до „***“ ЕАД покана представител на Дружеството да се яви в СЕМ в 3-дневен срок от
получаване на писмото за съставяне на АУАН. Поканата била получена от упълномощен
представител на „***“ ЕАД на 11.05.2022г.
На 18.05.2022г. в присъствието на Петя Антова и Светлана Николова, свидетелят
В.М. съставил срещу „***“ ЕАД АУАН № НД-01-10 от 18.05.2022г. за нарушение на чл.75,
ал.1, изр.2 от ЗРТ. Актът не е съставен в присъствието на представител на Дружеството –
нарушител.
Препис от Акта е изпратен на „***“ ЕАД по пощата и видно от известието за
доставяне на лист 21 от делото е получен на 25.05.2022г.
Въз основа на АУАН № НД-01-10 от 18.05.2022г. и при същата фактическа
обстановка, като описаната в него, срещу „***“ ЕАД е издадено обжалваното Наказателно
постановление № РД-10-13 от 15.06.2022г., с което Председателят на СЕМ на основание
чл.126, ал.1, вр. чл.127, ал.2 и чл.129, ал.1 от ЗРТ, за нарушение на чл.75, ал.1, изр.2 от ЗРТ е
наложил на Дружеството – жалбоподател „имуществена санкция” в размер на 5000 лева.
Наказателното постановление e изпратено по пощата и видно от известие за
доставяне на лист 18 от делото е получено на 27.06.2022г. Срещу това НП на 11.07.2022г. по
пощата е изпратена чрез СЕМ до СРС жалба от „***“ ЕАД.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства - показанията на свидетеля М., както и от писмените доказателства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК : АУАН № НД-01-10
от 18.05.2022г.; договор за създаване и използване на телевизионно предаване от
01.09.2021г. (лист 7-8 от делото); договор за продукционни услуги от 06.09.2021г. с
приложение (лист 13-17 от делото); известие за доставяне на НП (лист 18 от делото);
Решение № РД-05-35 от 21.04.2022г. на СЕМ (лист 19-20 от делото); известие за доставяне
на АУАН (лист 21 от делото); Заповед № РД-13-16 от 28.04.2022г. на Председателя на СЕМ
(лист 22 от делото); покана за съставяне на АУАН с изх. № НД-0219-00-72/10.05.2022г. и
известие за нейното доставяне (лист 28-29 от делото); диск (лист 33 от делото); известие за
подаване на пратка /обратна разписка/ (лист 36 и лист 45 от делото); уведомително писмо от
„***“ ООД (лист 46 от делото), както и пълномощно на лист 47 от делото.
Настоящият съдебен състав счита, че събраният по делото и цитиран по-горе
доказателствен материал е непротиворечив, еднопосочен, взаимно обусловен, поради което
следва да бъде кредитиран в цялост.
Показанията на св. В.М. са вътрешно логични и подредени, звучат достоверно и
обективно. Освен това те намират опора в АУАН № НД-01-10 от 18.05.2022г., диска на лист
33 от делото и поканата на лист 28 от делото. Поради това СРС ги кредитира.
Приложените по делото договори - за създаване и използване на телевизионно
предаване от 01.09.2021г. (лист 7-8 от делото) и за продукционни услуги от 06.09.2021г. с
6
приложение (лист 13-17 от делото) са обективни и достоверни писмени доказателства, които
не се опровергават от останалия доказателствен материал. Поради това СРС им се доверява.
Поканата за съставяне на АУАН с изх. № НД-0219-00-72/10.05.2022г. е обективно е
непредубедено писмено доказателство, което намира опора и в показанията на св. М..
Поради това СРС дава вяра и на поканата.
Пълномощното на лист 47 от делото също следва да се кредитира от съда като
обективно, достоверно и непредубедено писмено доказателство, което не се опровергава от
останалия доказателствен материал. Известията за доставяне на лист 18, лист 21 и лист 28-
29 от делото имат достоверна дата. Поради това съдебният състав ги кредитира и
установява, че и поканата за съставяне на Акт, и АУАН, и НП са били изпратени по пощата
на „***“ ЕАД и са били връчени на посочените в известията за доставяне дати на
упълномощено от Дружеството – жалбоподател лице. От съвкупната преценка на тук
коментираните писмени доказателства се налага изводът, че упълномощен представител на
„***“ ЕАД (лицето Васил Александров) е получило пощенските пратки, съдържащи
поканата за съставяне на Акт, самият АУАН и Наказателното постановление. Това означава,
че цитираните документи са били връчени на упълномощено от „***“ ЕАД лице да ги
получи.
С достоверна дата се характеризират и известията за подаване на пратка /обратна
разписка/ на лист 36 и лист 45 от делото. Освен това те намират опора и в уведомителното
писмо от „***“ ООД на лист 46 от делото. Съдебният състав кредитира и тази
непротиворечива доказателствена съвкупност и съответно установява, че жалбата е била
подадена по пощата на 11.07.2022г.
Съдът се доверява напълно и на приложените по делото Решение № РД-05-35 от
21.04.2022г. на СЕМ и Заповед № РД-13-16 от 28.04.2022г. на Председателя на СЕМ, тъй
като това са официални документи с доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства. От Заповед № РД-13-16 от 28.04.2022г. на Председателя на СЕМ се
установява, че В. е имал правото да съставя Актове за установяване на административни
нарушения на доставчици на медийни услуги. Поради това и на основание чл.127, ал.1 от
ЗРТ съдът приема, че Актът е съставен от компетентно лице. От Решение № РД-05-35 от
21.04.2022г. на СЕМ се доказва, че С.Й.М.-Й. е Председател на СЕМ и по силата на чл.127,
ал.2 от ЗРТ и чл.129, ал.1 от ЗРТ същата е компетентна да издаде процесното НП.
Гореизложеното означава, че процесните АУАН и Наказателно постановление са издадени
от опровомощени за това лица, разполагащи със следващата им се по закон материална
компетентност.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на диска на лист 33 от делото, както и на
констатациите от Акта, тъй като те са еднопосочни и намират опора и в кредитираните по-
горе свидетелски показания.
Извън доказателствената съвкупност съдът остави възражението на жалбоподателя
срещу АУАН, тъй като то не е писмено доказателство, а становище на страна по делото за
7
конкретния казус.
Настоящият съдебен състав не подложи на анализ и документите на лист 9 – 12 от
делото, тъй като те не са на официалния език за българския съд.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе
доказателствен анализ, съдът достигна до следните правни изводи:
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата изхожда от легитимирана страна в процеса.
Наказателното постановление е връчено на „***“ ЕАД на 27.06.2022г. и е обжалвано с
жалба от 11.07.2022г. Поради това съдът приема, е жалбата е депозирана в
законоустановения срок и се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения :
След собствена служебна проверка на материалите по делото настоящият съдебен
състав установи, че между АУАН и НП е налице съответствие при словесното и цифровото
описание на нарушението. Противно на доводите, релевирани от жалбоподателя, съдът
приема, че са спазени изискванията на чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН в конкретния
случай. Нарушението е описано по разбираем и ясен начин, с подробно навеждане на
фактическите параметри. Описани са сцените, при които се приема, че има рекламно
представяне на автомобилните емблеми, същите са цитирани, като едновременно с това са
описани и действията на участниците от предаването по времето, когато се виждат
емблемите на „***“ и „***“. Посочени са и конкретните времеви интервали, в които марките
са били проявени. Дали интервалите са с точност отбелязани или приблизително - това няма
съществено значение нито за преценката на съда дали има допуснати съществени
процесуални нарушения, нито за решаването на спора по същество. Неоснователно в
жалбата се твърди, че посоченият интервал от време (от 20:37:08 до 20:39:54 часа) касателно
представянето на участничката Г.П. не бил конкретизиран в достатъчна степен. Един
времеви интервал се конкретизира с начало и край. В случая и относно показването на
марката „***“, и относно марката „***“ тези интервали от време са конкретно посочени в
Акта и в НП до секундата. Броят на кадрите, съдържащи изображение на марките „***“ или
„***“ е без значение за съставомерността на деянието. При условие, че се сочат интервали от
време, в които се виждат въпросните марки на автомобили и са описани самите сцени,
настоящият съдебен състав не счита за необходимо да се изисква по-детайлно описание на
кадрите. На страница 2 от НП изрично се цитира дискът, съдържащ запис на предаването,
излъчено на 19.02.2022г. Поради това съдът не приема за основателно възражението, че не
били посочени доказателствата, които потвърждават нарушението.
С оглед направения по-горе анализ на Решение № РД-05-35 от 21.04.2022г. на СЕМ и
Заповед № РД-13-16 от 28.04.2022г. на Председателя на СЕМ, както и на основание чл.127,
ал.1 и ал.2 и чл.129, ал.1 от ЗРТ съдът приема, че разглежданите АУАН и НП са издадени от
лица, действащи в кръга на своята компетентност. Спазени са и давностните срокове по
чл.34 от ЗАНН, тъй като нарушението се твърди да е извършено на 19.02.2022г. (с
8
излъчването на първия епизод от предаването „Ергенът“ по телевизионна програма „***“) и
да е установено на 23.02.2022г. (когато св. М. е осъществявал мониторинг на
горепосоченото предаване чрез интегралната система за мониторинг на СЕМ). Актът е
съставен на 18.05.2022г., т.е. близо 3 месеца след извършване на нарушението и по-малко от
3 месеца след установяването му. Наказателното постановление е издадено на 15.06.2022г. –
в едномесечен срок след съставянето на АУАН. Това означава, че освен сроковете по чл.34,
ал.1 и ал.3 от ЗАНН, административно-наказващият орган е спазил и срока по чл.52, ал.1 от
ЗАНН.
На следващо место съдът следва да посочи, че от писмените доказателства,
приложени на лист 28-29 от делото, както и от самия Акт по безспорен начин се установява,
че АУАН № НД-01-10 от 18.05.2022г. е съставен в отсъствие на представител на „***“ ЕАД.
Принципно това е допустимо, когато нарушителят е известен, но не може да бъде намерен
или когато е поканен да се яви за съставяне на Акт, но той не се яви (съгласно чл.127, ал.3 от
ЗРТ, вр. чл.40, ал.2 от ЗАНН). От писмо-покана с изх. № НД-0219-00-72 от 10.05.2022г.
(приложено като лист 28 от делото) става ясно, че до Дружеството-жалбоподател е била
адресирана покана за явяване на представител на „***“ ЕАД в СЕМ за съставяне на Акт „в
тридневен срок от получаването на настоящата покана“. Видно от известието за доставяне
на лист 29 от делото, поканата е получена на 11.05.2022г., което означава, че даденият 3-
дневен срок за явяване на представител на „***“ ЕАД в СЕМ за съставяне на Акт е изтекъл
съответно на 14.05.2022г. и доколкото това е събота /почивен ден/, АУАН е следвало да
бъде съставен най-късно на първия следващ работен ден, т.е. на 16.05.2022г. /понеделник –
работен ден/. Същевременно от АУАН № НД-01-10 от 18.05.2022г. се вижда, че Актът не е
бил съставен в срока, посочен в поканата, а след това – на 18.05.2022г., въпреки че за тази
дата не е била изпращана нова покана до Дружеството-жалбоподател негов представител да
се яви за съставяне на Акт на 18.05.2022г. Съдебната практика (Решение № 1170 от
23.02.2023г. на АССГ, V касационен състав) приема, че е достатъчно да е отправена покана
до нарушителя, тя да е връчена и нарушителят да не се е явил, тъй като процесуалният закон
не изисква определяне на срок за явяване пред органа, компетентен да състави Акт.
Касационната съдебна инстанция приема, че съставянето на АУАН в по-късен момент (след
изтичане на дадения в покана срок за явяване) не влече след себе си процесуална
незаконосъобразност на Акта и не следва да се счита, че в хода на административно-
наказателното производство е било допуснато нарушение по чл.40, ал.2 от ЗАНН, респ. не
се приема да са нарушени правата на Дружеството – жалбоподател. В цитираната по-горе
съдебна практика се казва, че несъставянето на АУАН веднага след изтичане срока на
поканата не задължава компетентния орган да изпрати нова покана, нито се преклудира
възможността му да състави Акт, черпейки основание от неявяването на нарушителя, който
е бил надлежно поканен за по-ранна дата или период от време преди датата на съставяне на
АУАН. Правото на защита на нарушителя било гарантирано от възможността за писмени
възражения и ангажиране на доказателства. В сходен смисъл е и Решение № 73 от
13.04.2023г. на Административен съд – Кюстендил, в което се казва, че съставянето на
АУАН при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, без да са налице предпоставките за това, не е
9
съществено процесуално нарушение, доколкото Актът е връчен на нарушителя и същият е
разполагал с възможността, предвидена в чл.44, ал.1 от ЗАНН да възрази срещу Акта. В
случая Актът е връчен на „***“ ЕАД при спазване на разпоредбите на чл.128, ал.2 и ал.3 от
ЗРТ и доколкото Дружеството – жалбоподател е подало възражение срещу АУАН, не би
следвало да се счита, че има допуснато съществено процесуално нарушение в хода на
административно-наказателното производство.
Водим от изложеното съдът прие, че няма основания за отмяна на обжалваното
Наказателно постановление на формално основание, поради което спорът следва да бъде
решен по същество.
От общодостъпната информация на сайта на СЕМ се установява, че „***“ е програма
на „***“ ЕАД – регистриран като доставчик на линейна медийна услуга. Предметът на
дейност съобразно данните, публикувани в публичното пространство на Търговския
регистър към Агенция по вписванията, включва телевизионна дейност, изработване и
разпространение на телевизионни програми, изграждане и поддържане на съоръжения за
телевизионна дейност, закупуване и разпространение на телевизионни програми,
придобиване на права върху телевизионни програми, издателска и продуцентска дейност,
както и други стопански дейности, незабранени от законите на Република България.
Гореизложеното показва, че Дружеството – жалбоподател е „юридическо лице, което носи
редакционна отговорност за избора на съдържанието на медийната услуга и определя
начина, по който тя е организирана“. Заложената в чл.4, ал.1 от ЗРТ легална дефиниция
придава на жалбоподателя правния статут на доставчик на медийни услуги и предопределя
качеството му на адресат на нормата на чл.75, ал.1 от ЗРТ.
Според чл.75, ал.1 от ЗРТ търговските съобщения, предоставяни от доставчиците на
медийни услуги, трябва ясно да се разпознават като такива, а скритите търговски съобщения
са забранени. Съгласно чл.75, ал.2 от ЗРТ скрито търговско съобщение е представянето с
думи, звук или картина на стоки, услуги, наименование, търговска марка или дейности на
производител на стоки или доставчик на услуги в предавания, когато с това представяне
доставчикът на медийни услуги цели осигуряването на реклама и то би могло да подведе
аудиторията по отношение на своята същност, особено ако е направено срещу
възнаграждение или подобно заплащане. В настоящия случай прегледът на цялата
съвкупност от доказателствени материали навежда на извода, че визуализирането на
официалната трилъчева емблема на автомобилния производител „*** ***“, ситуирана на
предния капак и на алуминиевите джанти на заснетото в предаването „Ергенът“ превозно
средство е било показано общо седем пъти. Специфичното лого на марката „***“ пък е било
разположено на предния капак на червен автомобил, като в хода на предаването е било
показано шест пъти. В подкрепа на тези фактически изводи са не само показанията на св. М.,
но и констатациите от Акта, и записа на предаването на наличния по делото диск. По
същество жалбоподателят не отрича двете емблеми да са показвани в първия епизод на
предаването „Ергенът“ на 19.02.2022г. В случая е налице представяне с картина на емблеми
на търговските марки „***“ и „***“, както и на стоки с тези марти – леките автомобили,
10
заснети в предаването. Настоящият съдебен състав счита, че по време на първия епизод на
предаването „Ергенът“ на 19.02.2022г. е било излъчено скрито аудио-визуално търговско
съобщение, тъй като емблемите на заснетите превозни средства многократно попадат във
фокуса на обектива, не са били замъглени, а са били видими и многократно показани, което
е ясна индикация за насочеността на вниманието на зрителите върху тях наред с останалите
елементи, заснети на кадрите. Съдебният състав не споделя тезата на жалбоподателя, че
присъствието на автомобили с марките „***“ и „***“ е било единствено в контекста на
сценария и е имало за цел да изведе на преден план „приказната, луксозна, изискана
атмосфера, в рамките на която се развива сюжетът“. Дори и това да е била една от целите,
наред с нея заснетите кадри налагат като извод и това, че с многократното показване на
двете автомобилни марки телевизионната аудитория би могла да бъде подведена, че
демострираният в предаването начин на живот изисква и ползването на тези автомобили. От
тук съдът прави извод, че с показването на двете марки може аудиторията да бъде
подведена, че се рекламират марките „***“ и „***“. Правилно юрк. Д. сочи, че законът не
изисква доказване на реално подвеждане на аудиторията, а само да е налице такава
възможност, която в конкретния случай се извежда от броя на кадрите, в които се съдържа
заснемане на автомобили с марките „***“ и „***“, поведението на участничките по време на
тези кадри и въздействието върху зрителите. Неоснователна е тезата на жалбоподателя, че
вниманието на зрителя се привлича само от тоалетите на участничките, но не и от колите, в
които те се возят. Друг е въпросът, че стайлингът на дамите включва не само дрехи, обувки,
грим и бижута, но и ползването на скъпи вещи, каквито се явяват заснетите автомобили.
Поради това застъпената в жалбата теза не се споделя от съда. На следващо место -
приложеният операторски метод „забавен каданс“, за който данни се съдържат в
свидетелските показания на актосъставителя, също показва, че се цели придаване на
допълнителен въздействащ ефект върху конкретна сцена, част от която е и логото на двете
марки. В случая заснетите емблеми лесно се асоциират със съответните марки. Те
представляват основен индивидуализиращ белег, чрез който производителите отграничават
своите стоки от тези конкурентите си /като им придадат уникален вид чрез налагане на
разпознаваемо лого/, а същевременно съдържат и символно послание, адресирано до
феновете на съответната марка и до свободния автомобилен пазар. Общоизвестен факт е
каква е стойността на заснетите автомобили и тя в никакъв случай не е „незначителна“,
както се твърди в жалбата. Поради това е неоснователно да се претендира, че в случая
автомобилите били част от реквизита на предаването. Отделно от това - от представените по
делото договори от 01.09.2021г. и от 06.09.2021г. безспорно следва, че предоставянето на
автомобилите на продукцията е извършено срещу заплащане /наемна цена/. Поради тези две
причини нормата на чл.83, ал.4 от ЗРТ се явява неприложима в случая. Същевременно за
съставомерността на нарушението по чл.75, ал.1, изр.2, вр. ал.2 от ЗРТ следва да се посочи,
че заплащането не е задължителен елемент от фактическия състав на деянието, поради което
не е необходимо да се доказва и установява и това следва от законовата формулировка на
чл.75, ал.2 от ЗРТ („особено ако е направено срещу възнаграждение или подобно
заплащане“).
11
Твърдението, че участниците не са обсъждали конкретните автомобили и
преимуществата на марките не означава, че няма скрито търговско съобщение, тъй като по
смисъла на чл.75, ал.2 от ЗРТ такова е налице не само когато търговската марка е
представена с думи и звук, но и когато е представена и само с картина, както е в случая.
По делото се доказа, че на 19.02.2022г. при излъчване на първия епизод на
предаването „Ергенът” не е имало визуално обозначение за наличие на продуктово
позициониране в началото и при прекъсването за реклами. Това означава, че позоваването
на нормата на чл.84, ал.1, т.4 от ЗРТ от страна на жалбоподателя е неоснователно.
Водим от изложеното до тук съдът приема, че от обективна страна е реализиран
фактическият състав на нарушението на чл.75, ал.1, изр.2 от ЗРТ.
Доколкото административно – наказателно отговорно лице е „***“ ЕАД, а
административната отговорност на юридическите лица е обективна и безвиновна, съдът
приема за доказано административното обвинение и от субективна страна.
На основание чл.126, ал.1 от ЗРТ за нарушение на чл.75, ал.1, изр.2 от ЗРТ на
доставчиците на медийни услуги се налага „имуществена санкция“ в размер от 3 000 до 20
000 лева. Отегчаващи отговорността обстоятелства са това, че става въпрос да повече от
една търговска марка, както и това, че автомобилите и техните емблеми са били показани
многократно в хода на предаването (7 пъти „***“ и 6 пъти „***“). Смекчаващо
отговорността обстоятелство е това, че нарушението е първо за Дружеството –
жалбоподател. С оглед съотношението на смекчаващите към отегчаващите отговорността
обстоятелства и тяхната относителна тежест СРС счита, че наказващият орган правилно е
индивидуализирал наказанието над минималния размер, предвиден в чл.126, ал.1 от ЗРТ, а
именно „имуществена санкция” в размер на 5 000 лева.
Доколкото Дружеството – жалбоподател е доставчик на медийна услуга в национален
мащаб и има многобройна зрителска аудитория, деянието не може да бъде квалифицирано
като маловажен случай, още повече, като се отчетат конкретните отегчаващи отговорността
обстоятелства и липсата на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Фактическият състав на нарушението не изисква да са настъпили вредни
последици, за да се счита нарушението за довършено. Поради това липсата на такива не
следва да се приема като обстоятелство, което намалява значително обществената опасност
на деянието. Аргументите на накаващия орган, изложени в Наказателното постановление,
също се споделят от съда, като не се налага тяхното преповтаряне. Всичко това води до
извода, че в случая чл.28 от ЗАНН е неприложим.
Водим от изложените до тук съображения настоящият съдебен състав реши, че
атакуваното Наказателно постановление следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. На основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесното НП (т.е. Съветът за
електронни медии) има право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът
потвърждава Наказателното постановление и по време на съдебните прения пред СРС, НО,
12
10 състав процесуалният представител на въззиваемата страна е поискал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото
производство страните имат право да им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато
страната е била защитавана от юрисконсулт, както в случая, на основание чл.63д, ал.4 от
ЗАНН в полза на СЕМ следва да се присъди възнаграждение в размер, определен от съда.
Според чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на правната помощ следва да е
съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се определи според
Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН (каквото е
настоящото) може да бъде от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело е имало едно
открито съдебно заседание пред СРС, НО, 10 състав с участието на юрк. Д., което е
продължило по-малко от половин час. Поради това и предвид степента на фактическа и
правна сложност на конкретния казус съдебният състав счита, че жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на СЕМ юрисконсултско възнаграждение в размер над минималния
и под средния, предвиден в Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. 110 (сто и
десет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД-10-13 от 15.06.2022г.,
издадено от Председателя на Съвета за електронни медии, с което на основание чл.126, ал.1,
вр. чл.127, ал.2 и чл.129, ал.1 от Закона за радиото и телевизията, за нарушение на чл.75,
ал.1, изр.2 от Закона за радиото и телевизията, на „***“ ЕАД е наложена „имуществена
санкция” в размер на 5000 (пет хиляди) лева.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : ***, с
представители Г.Б.Й., Т.Р.П., М.Ш. и Р.Б., да заплати на Съвета за електронни медии
сумата от 110 (сто и десет) лева за направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13