№ 1277
гр. Варна, 10.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20253100500354 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 85789/25.10.2024г. от
ОБЩИНА Варна, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми
приморски полк“ № 43, представлявана от Кмета на Община Варна, срещу
Решение № 3439/03.10.2024г., постановено по гр.д. № 20233110116334 по
описа за 2023г. на ВРС, 42 с-в, с което съдът:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените обективно, кумулативно съединени
специални положителни установителни искове от ищцовата страна ОБЩИНА
Варна, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“
№ 43, представлявана от Кмета на Община Варна, против ответника ЕТ „К-
КБ“, ЕИК ************ - К.Д.Б, със седалище и адрес на управление: гр.
Вълчи дол, обл. Варна, ***********, с искането да бъде установено със СПН
съществуването в полза на Община Варна против ответника ЕТ „К-КБ“, на
паричните вземания по Заповед № 7704/ 12.12.2022 г.за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена от РС
Варна, 42 –ри състав по ч.гр.д.№ 16118 по описа на съда за 2022 г., а именно:
сумата от 3645,00 лева (три хиляди шестстотин четиридесет и пет лева),
представляваща дължимо обезщетение за право на разполагане на обект за
търговска дейност с временен устройствен статут, изграден по реда на чл.120,
ал.4 от ППЗТСУ /отменен/, запазен на основание §17 от ЗУТ, върху общински
1
терен без правно основание павилион - находящ се на адрес: гр. Варна,
************, с площ от 81.00кв.м., Зона-1- ва, за периода от 01.01.2022г. до
30.06.2022г.; сумата от 104,12 лева (сто и четири лева и дванадесет стотинки),
представляваща мораторна лихва върху обезщетението, начислена за периода
от 01.02.2022 г. до 27.07.2022 г.; сумата от 293.22 лева (двеста деветдесет и три
лева и двадесет и две стотинки), представляваща парично задължение „цена
на сметоизвозване“ за посочения преместваем обект, произтичащо от
Протокол №17/25.10.2000г., т.9.6, Раздел IX от Приложение №2 към
НОАМТЦУТОВ за периода от 01.01.2022г. до 30.06.2022г.; сумата от 8,33 лева
(осем лева и тридесет и три стотинки), представляваща мораторна лихва
върху обезщетението, начислена за периода от 01.02.2022 г. до 27.07.2022 г.;
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда - 08.12.2022 г., до окончателното изплащане на
задълженията-вземане, като неоснователни и недоказани , на основание
чл.422, ал.1 , вр. чл. 415, ал.1 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД..
Във въззивната жалба е изложено становище за неправилност на
обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се,
по делото няма спор между страните, че Община Варна е собственик на
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
№***********.104, а ответникът е собственик на разположения върху терена
обект, който да стои и да заема общински терен без правно основание. В този
смисъл неправилен е изводът на съда, че не е налице неоснователно
обогатяване. Счита, че е без значение за настоящият спор дали статута на
обекта на ответника е преместваем обект или не, доколкото ищецът е лишен
от гражданските плодове на имота. При липса на основание за ответника да
ползва имота, същият дължи обезщетение за посочения период.
Въззивникът моли съда да бъде отменено решението на първата
инстанция и да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения
иск.
В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна е
депозирала становище, в което се сочи, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Сочи, че съгл. чл.89 от НОАМТЦУТОВ установяването,
обезпечаването и събирането на местните такси се извършват от служители на
общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
2
кодекс. При наличие на специален ред за установяване на задълженията по
ДОПК е недопустимо предявяването на установителен иск по общия ред,
предвиден в ГПК. С влязло в сила съдебно решение на Варненски Окръжен
Съд по гр.д.853/2014г. е установено, че Община Варна не е собственик на
търговския обект. Съгл. чл.64 от ЗС собственика на сграда има право да се
ползва от земята доколкото е необходимо за ползването на постройката, като
това ползване не е възмездно. Ищецът не е поискал събирането на
доказателства чрез провеждане на ССчЕ за размера на обезщетението,
доколкото Наредбата на Община Варна е неприложима. За имота са заплатени
дължимите мастни данъци и такси от ответното дружество ЕТ „К-КБ".
Твърди, че земята под обекта се е ползвала от приватизираното предприятие и
е следвало да бъде внесена в капитала му на основание § 34. от ЗППДОП.
Обектът не е временен преместваем обект, което е установено с влезли в сила
съдебни решения, на Варненски Административен Съд по адм.д.1058/12г. и
1018/12г. Видно от изготвените СТЕ по тях е, че процесният обект съставлява
„строеж" пета категория по смисъла на §5 т.38 от ЗУТ. Строежът не може да
бъде „разположен", а се изгражда. Предвид горното за обекта не се дължи
право на разполагане, тъй като същия не съставлява преместваем обект по
смисъла на чл.56 от ЗУТ.
Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Съдът намира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения, включително доказателство за платена държавна такса, с оглед
на което производството по същата подлежи на разглеждане в открито съдебно
заседание.
Няма направени от страните доказателствени искания.
Съгласно т. 3 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2013 гр.София, 9
декември 2013 год. на ВКС, ОСГТК, Въззивният съд е длъжен да събере
доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед,
освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата
инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че
делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на
фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение,
3
или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на
императивна материалноправна норма.
За основателността на претенцията централен въпрос е факта дали
процесният обект е преместваем или представлява сграда - „строеж" по
смисъла на ЗУТ. Този факт не може да бъде установен от изготвени по други
дела СТЕ, а решенията на административните съдилища касаят
законосъобразността на административен акт, поради което нямат СПН по
отношение на въпроса за вида на обекта, който въпрос е разгледан само в
мотивите на посочените решения. С оглед на това съдът е задължен служебно
да събере доказателствата, които са необходими за служебно прилагане на
императивна материално-правна норма, като в конкретния случай назначи
служебно допълнителна СТЕ.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
85789/25.10.2024г. от ОБЩИНА Варна, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.
Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, представлявана от Кмета на
Община Варна, срещу Решение № 3439/03.10.2024г., постановено по гр.д. №
20233110116334 по описа за 2023г. на ВРС, 42 с-в.
НАСРОЧВА производството по делото за 14.04.2025год. от 10.00 ч., за
която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от отговора.
ДОПУСКА извършването на допълнителна СТЕ със задача: Вещото
лице, след запознаване с материалите по производството и оглед на място, да
отговори на въпроса: процесният обект представлява ли преместваем обект
или представлява сграда - „строеж" по смисъла на ЗУТ, процесният обект
представлява ли обект за търговска дейност с временен устройствен статут.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300лв., платим от ОБЩИНА Варна в
едноседмичен срок от съобщението.
4
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Ангелина Петрова.
Вещото лице да се призове след внасяне на определения от съда
депозит.
УКАЗВА на страните, че следва да укажат съдействие на вещото лице за
изготвяне на експертизата, като в противен случай, техните
действия/бездействия могат да се ценят по правилата на чл. 161 от ГПК.
УКАЗВА на вещото лице задължението да уведоми съда, в случай, че не
може да изготви заключението поради липса на квалификация, болест или
друга обективна причина или в определения срок, както и да представи
заключението си най-малко една седмица преди насроченото съдебно
заседание, на основание чл. 197, ал. 2, 198 и 199 от ГПК, както и
отговорността, която носи по чл. 86 от ГПК.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че медиацията
е способ за доброволно разрешаване на спора, като медиатора може да им
помогне да постигнат споразумение, което след това да бъде утвърдено от
съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев” №12, ет.4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС, като за
целта следва да попълнят и подадат заявление. Участие в медиация страните
следва да заявят на тел. 052 623 362, като могат да поискат и допълнителна
информация на e-mail: *********@***.**.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5