Решение по дело №146/2018 на Окръжен съд - Враца

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 99

гр.Враца, 14.06.2019г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 14.05.2019 г.  в състав:

           

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ПЕНКА П.ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Виолета Вълкова

като разгледа докладваното от съдията Пенка П.Петрова търговско дело № 146 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ц.А.У., ЕГН **********, В.А.Т., ЕГН **********, Е.В.Е., ЕГН **********, И.В.Е., ЕГН **********, И.М.В., ЕГН **********, В.М.В., ЕГН **********, Л.В.В., ЕГН ********** и В.В.В., ЕГН **********, непълнолетен, действащ със съгласието на баща си В.Л.В., ЕГН **********, чрез пълномощниците им адвокат Й.Д. от САК, и адвокат И.Ж. от САК са депозирали искова молба с вх.№8855/12.11.2018г., с която са предявили на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм., но действащ към момента на застрахователното събитие/ субективно съединени искове против ЗД „Евроинс" АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ***, за заплащане на застрахователни обезщетения за претърпени от ищците неимуществени вреди вследствие смъртта на К.А.Т., починала в резултат на ПТП от 03.01.2015г, както следва: 80 000,00 (осемдесет хиляди) лв. на В.А.Т., 80 000,00 (осемдесет хиляди) лв. на Ц.А. У., 60 000,00 (шестдесет хиляди) лв. на Е.В. Е., 60 000,00 (шестдесет хиляди) лв. на И.В. Е., 60 000,00 (шестдесет хиляди) лв. на Л.В. В.а, 60 000,00 (шестдесет хиляди) лв. на В.В. В.ев, ЕГН **********, непълнолетен, действащ със съгла­сието на баща си В.Л.В.ев, 60 000,00 (шестдесет хиляди) лв. на В.М. В. и 60 000,00 (шестдесет хиляди) лв. на И.М. В., ведно със законната лихва от 03.01.2015г/датата на настъпване на деликта/ до окончателното им изплащане.

Ответникът е оспорил изцяло предявените искове.

Предявените осъдителни искове са с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн. ДВ бр.103 от 23.12.2005 год., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД 

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и е назначена и изслушана специализирана автотехническа експертиза.

В депозираната искова молба се твърди, че на 03.01.2015 г., около 11:30 ч., в гр. Роман, Ц. Д.И. управлявал л.а. „Сеат Леон" с per. № ВР **** ВХ по ул. Димитър Благоев, с посока на движение от център към с. Долна Бешовица. Поради движение с превишена скорост, несъобразена с пътните условия и собствените си възможности, при излизане от ляв за него завой Ц.И. загубил контрол върху управ­лявания от него автомобил, навлязъл частично в десния банкет, при което същият застигнал движещите се пред него вдясно по път­ното платно пешеходки К.А.Т. и М.С.К., при което настъпил удар между предна дясна врата на авто­мобила и гърбовете на пострадалите, при което са им причинени множество несъвместими с живота травми. Пострадалите били хоспи­тализирани незабавно, но К.Т. починала от травмите си съ­щия ден, а М.К. починала от усложнения на 13.02.2015 г.

За така извършеното престъпление е образувано досъдебно про­изводство по описа на РУП-Роман, под наблюдението на Окръжна Прокуратура - Враца. От събраните на досъдебна фаза доказателст­ва се установило, че единствената причина за настъпването на ПТП са действията на водача на автомобила, поради което ОП-Враца е внесла обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 34ЗА, 1, б. Г) , вр. чл. 343, ал. 3, б. „Б", вр. ал. 1, б. В), във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и е образу­вано НОХД № 235/2017 г. по описа на ОС-Враца.

В първото по делото о.с.з. от 27.06.2017 г. подсъдимият е поискал производството да протече по реда на гл. XXVII от НПК - съкратено съдебно следствие с пълно признание на фактите и обс­тоятелствата по обвинителния акт, като с Присъда от същата да­та той е признат за виновен за това, че на 03.01.2015 г. около 11,30 ч. в гр. Роман, в района на кръстовището образувано от ул. Димитър Благоев и ул. Промишлена зона, при управление на л.а. Сеат Леон с per. № ВР **** ВХ с превишена скорост от 76 км/ч. е предизвикал ПТП, при което е причинил смъртта на К.Т. и М.К., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите - престъпление по чл. 343А, 1, б. Г) , вр. чл. 343, ал. 3, б. „Б", вр. ал. 1, б. В), във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл.21, ал.2 от ЗДвП, като съдът му е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 година при първоначален общ режим, както и го е лишил от право да управлява МПС за срок от 4 години.

С решение № 585/28.12.2017 г. Софийски Апелативен съд, пос­тановено по ВНОХД № 1273/2017 г. е изменил присъдата на ОС- Враца, като е увеличил размера на наложеното наказание „лишаване от свобода" от 1 година на 2 години и 8 месеца, при първоначален общ режим, както и на наказанието „лишаване от право да управля­ва МПС" на 5 години и 8 месеца.

С Решение № 131/13.07.2018 г., постановено по КНОХД № 501/2018 г., ВКС, III НО е изменил Решението на САС, като е преквалифицирал относно обстоятелството кои правила за движение от ЗДвП са нарушени, а също така е изменил Решението в частта относно режима на изтърпяване на наказанието, като на основание чл. 66 от НК е отложил изтърпяването на наказанието „ЛОС" за срок от 5 години и го е потвърдил в останалата му част.Решението е окончателно.

Ищците Ц. и В. са сестри на починалата от ПТП К.Т., а Е., И., Л., В., В. и И. са внуци на починалата.

Твърди се, че ищците Ц. и В. са загубили своята обичана сестра К., с която са били силно привързани една към друга, като често излизали и прекарвали голяма част от времето си заедно. Връзката, която съществувала между тях била изключително силна. Винаги били заедно както в трудните, така и в хубавите моменти и си помагали за всичко. Те са загубили човекът, който винаги ги е подкрепял, винаги им е давал съвети и им е оказвал нужната по­мощ. Те все още не могат да осъзнаят и приемат факта, че сестра им вече я няма, че си е отишла от този свят и никога повече няма да бъде сред тях.

От друга страна, Е., И., Л., В., В. и И. - внуци на починалата са шокирани и потре­сени от нелепата смърт на баба им. Те са загубили своята любяща и всеотдайна баба. Загубили са бабата, която ги е дарявала с бе­зусловна обич и внимание. Жената, която често се грижела за тях. Човекът, който винаги е бил до тях и им е помагал. Те възприема­ли своята баба не просто като баба, но и като една втора майка, която ги закриляла и обичала. Те все още не могат да осъзнаят и приемат, че баба им си е отишла от този свят, че никога повече няма да ги посрещне на входната врата, че никога повече няма да усетят любовта й.

Загубата на един толкова близък човек по такъв безсмислен и жесток начин, без да има каквато и да е вина е сложила отпечатъ­ка си върху ищците, като този спомен ще ги преследва завинаги. Датата 03.01.2015 г. се превърнала в най-тежкия и най- черния ден за всички близки на починалата. Никой и нищо не е в състояние да за­личи мъката и болката, която е останала в сърцата им от загубата на К..

Тъй като към датата на ПТП по отношение на л.а. „Сеат Леон" с per. № ВР **** ВХ е била налице валидна застраховка „Гражданс­ка отговорност" на автомобилистите, полица № BG/07/114003160118, със срок на действие от 23.12.2014 г. до 23.12.2015 г., то от­ветното дружество се явява пасивно легитимирано да отговаря по така предявената претенция.

Ищците считат, че суми в размер на по 80000,00лв., платими за сестрите на починалата и суми в размер на по 60 000,00 лв., платими за внуците на починалата, биха успели поне частично да притъпят непоносимата мъка и болка, която изпитват следствие внезапната и насилствена смърт на К.Т..

На основание чл. 223, ал. 1 от КЗ(отм.), във връзка с чл. 86, ал. 3 от ЗДД, претендират и законната лихва върху горепосочените суми от датата на деликта до окончателното плащане.

С отговора исковете са оспорени по основание и по размер. Оспорва се наличието на претърпени вреди от страна на ищците и на причинно- следствена връзка между настъпилото събитие и твърдените вреди. Изложени са правни доводи относно лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на техен близък. Твърди се, че въпреки, че ищците попадат в кръга на материално легитимираните лица да търсят обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди - емоционални болки и страдания, във връзка със смъртта на тяхната сестра и баба, в случая липсват каквито и да било доказателства в тази посока извън твърденията, изложени в исковата молба. Без да се подценяват болките и страданията на ищците, претърпени от загубата на тяхната баба, от ответното дружество считат, че не може да се приеме, че е била налице твърдяната изключителна и дълбока емоционална привързаност между претендиращите лица и пострадалата от ПТП. Загубата на близък човек като баба обичайно предизвиква отрицателни преживявания у внуците му, но по настоящия казус отсъстват доказателства, че тези негативни емоции, претърпени болки и страдания са били по-дълбоки и интензивни от обичайните за подобни случаи и че са основание за аргументиране на изключение от правилото, че обезщетение се дължи на лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V. 1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г.

Оспорени са заявените с исковата молба твърдения относно емоционалното състояние на ищците вследствие на застрахователното събитие, които обстоятелства не са доказани. В случай на основателност на исковете се оспорват предявените искове за претърпени неимуществени вреди по размер, поради тяхната изключителна прекомерност. Липсват доказателства, които да обосновават такъв висок размер на обезщетения. Размерите на претендираните суми, многократно надвишават минималния и средния годишен доход в България. Същността и целта на застрахователно обезщетение е в някаква степен и до колкото е възможно, да възмезди близките на пострадалия за претърпените от тях болки и страдания от преживяната загуба, а не да ги обогати и да повиши личния им стандарт на живот абсолютно неоправдано. Съгласно трайната практика на ВКС, един от факторите, които следва да бъдат взети предвид при определяне на справедливо обезщетение е именно стандарта на живот в съответната държава на присъждане на обезщетението. Друг задължителен за съдилищата критерий е датата на настъпване на застрахователното събитие, към която следва да се прецени размера на обезщетението. Предвид датата на ПТП - 03.01.2015г., претенции в предявените размери по никакъв начин не съответства на присъжданите към този момент обезщетения по идентични казуси и в никакъв случай не могат да имат паричен еквивалент на стойностите претендирани от ищците.

На следващо място е направено възражение срещу размера на предявените искове, тъй като съгласно новоприетия текст на чл. 493А от Кодекса за застраховане всеки един от тях е определен до размера от 5 000 лева.

Направено е и възражение за съпричиняване на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД, като се твърди, че пострадалата с поведението си е допринесла в изключително висока степен за настъпване на вредоносните последици. Твърди се, че от представените документи е видно, че пострадалата се е движила неправилно по пътното платно, като това е безспорно установено и в наказателното дело. Самите ищци в исковата си молба твърдят, че пострадалата се е движила попътно на лекия автомобил, до десния банкет. Това нейно поведение е било в разрез с нормативно вмененото й задължение като пешеходец, съгласно чл.108, ал.2, т.1 от ЗДвП. Разпоредбата задължава пешеходците да се движат по тротоара или банкета на пътното платно, а когато е невъзможно използването им, да се движат противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства. С оглед на това в отговора се твърди, че за настъпилото ПТП е налице съпричиняване от страна на пострадалата, която се е движила по пътното платно неправилно, по начин и време, които са поставили живота й в непосредствена опасност. Това е отразено и в мотивите на представеното с исковата молба, влязло в сила Решение на ВКС № 121 от 13.07.2018г. по нак.дело № 501/2018г. стр. 10.

Оспорен е изцяло акцесорния иск за мораторна лихва, като неоснователен с оглед неоснователността на главния иск. Направено е и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на тази претенция, като ответникът се е позовал на кратката тригодишна погасителна давност, считано от датата на събитието, съгласно чл.111, буква в) от ЗЗД и в съответствие с трайната практика на ВКС.

В постъпилата допълнителна искова молба с вх.№ 1423 от 12.02.2018г. се излага становище, че е неоснователно, голословно и бланкетно оспорването, направено от страна на процесуалния предс­тавител на ответното дружество, на основанието и размера на иско­вите претенции.

Ищците твърдят, че се явяват напълно легитимирани да предявят настоящите претенции за заплащане на застрахователно обезщетение, в следствие смъртта на тяхната баба и сестра - К.Т.. С оглед на това са поискали ангажиране на съответните доказателствни искания за допускане до разпит на свидетели, които ще установяват именно особено близката връзка между тях и загиналата от ПТП, както и търпените от тях болки и страдания, в следствие смъртта на К.Т..

Посочва се, че неоснователно и бланкетно е оспорването на размера на исковите претенции. Според изложеното в допълнителната искова молба така заявените размери са напълно справедливи и изцяло корес­пондират с търпените от ищците неимуществени вреди, както и със съдебната практика по сходни дела и присъжданите по тях обезщете­ния .

Неоснователно се явява оспорването на ответника по отношение на акцесорния иск за законна лихва. Процесният застрахователен договор е сключен при действието на отменения Кодекс за застраховането от 2005 г. Съгласно § 22 от ДР на сега действащия КЗ, за застрахова­телни договори сключени преди 01.01.2016 г. се прилага отменената част IV на КЗ от 2005 г., ако не е уговорено друго между страните. Ответникът нито твърди, нито представя доказателства за наличието на подобни договорки, така че възражението му е неоснователно.

Според процесуалния представител на ищците напълно безпочвено и бланкетно се явява оспорването от страна на процесуалния представител на ответното дружество относно наличието на претърпените вреди от страна на ищците и на причинно-следствената връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди.

Оспорено е като неоснователно и заявеното в отговора на исковата молба възражение на ответната страна за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата К.Т..

В срока по чл.373 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на допълнителната искова молба. Със същия се поддържат изцяло  заявените с отговора възражения

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото доказателства Препис-извлечение от акт за смърт № 0004/05.01.2015 г; Удостоверение за наследници; 6бр. Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки; Удостоверения за раждане се установяват твърдените от  ищците роднински връзки с К.А.Т., починала в резултат на ПТП от 03.01.2015г. С Присъда №15 от 27.06.2017г, постановена по нак. дело №235/2017г, Окръжен Съд Враца е признал подсъдимия Ц.Д.И. - роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, с висше образование, неосъждан, с ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 03.01.2015г., около 11.30ч., в гр.Роман, на кръстовището на ул.„Д.Благоев“ с ул.“Промишлена зона“, III-103,27км., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Сеат Леон“ с ДКН ВР ****ВХ, собственост на Ц.И.Х., в населено място, в нарушение на чл.21 ал.2 ЗДвП при движение със скорост от 76 км/ч. е предизвикал ПТП и по непредпазливост е причинил смъртта на К. А. ***, починала на 03.01.2015г. и на М.С.К. от гр.Банско, обл.Благоевград, починала на 13.02.2015г. в МБАЛ - Разлог, като дееца след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, поради което и на основание  чл.343а, ал.1, б.„г“, пр.1, вр. чл.343, ал.З, б.„б“, пр.1, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 вр. чл.58а, ал.4 вр чл.55, ал.1 т.1 от НК и му е наложил наказание ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, при първоначален "Общ" режим, съгласно чл.57, ал.1 т.3 ЗИНЗС както и го е лишил от право да управлява МПС за срок от 4 години.

С решение № 585/28.12.2017 г. Софийски Апелативен съд, пос­тановено по ВНОХД № 1273/2017 г. е изменил присъдата на ОС- Враца, като е постановил, че подсъдимия е нарушил чл.21 ал. ЗДвП при извършване на престъпление по чл.343а, ал.1, б.„г“, пр.1, вр. чл.343, ал.З, б.„б“, пр.1, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, от НК, отменил е приложението на чл.55, ал.1 т.1 от НК и е увеличил размера на наложеното наказание „лишаване от свобода" от 1 година на 2 години и 8 месеца, при първоначален общ режим, както и на наказанието „лишаване от право да управля­ва МПС" на 5 години и 8 месеца.

С Решение № 131/13.07.2018 г., постановено по КНОХД № 501/2018 г., ВКС, III НО е изменил Решението на САС, като е преквалифицирал същото от такова по чл.21 ал.1 от ЗДвП в такова по чл.20 ал.1 от ЗДвП. Изменил е Решението и в частта относно режима на изтърпяване на наказанието, като на основание чл. 66 от НК е отложил изтърпяването на наказанието „ЛОС" за срок от 5 години и го е потвърдил в останалата му част.Решението е окончателно.

 

По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза, чието заключение е прието от съда. Вещото лице изготвило експертизата е констатирало, че Съприкосновението между процесния автомобил „Сеат Леон” и пострадалата пешеходка от техническа гледна точка е станало в района на района на кръстовището улица „Димитър Благоев” с улица „Промишлена зона“ /път III - 103 на км 27,000/ по дължината на платното за движение и от 1-1,8 метра в ляво от десния край на пътя по ширина на платно за движение по посока на движение на автомобила и пешеходката. Преди станалото ПТП пешеходката К.Т. се е движела по платното за движение попътно на лекия автомобил в лентата му за движение близо до банкета на пътното платно.

 

            По делото са разпитани петима  свидетели - Ц.Д.И., Р.Г.В., В.А.К.; И.М.И. и В.Е.М..

            Свидетелят Ц.Д.И. -водачът причинил процесното ПТП, счита, че причината за ПТП-то е, че не е могъл да овладее автомобила, който се поднесъл, а пострадалите били на средата на платното. Предполага, че поднасянето е в резултат от удар в дупка на платното.

            Свидетелката Р.Г.Г. - снаха на загиналата и майка на ищците Л. и В., твърди, че от 25 години познава ищците В. и Ц., които живеят съответно в гр.Монтана в с.***, но идвали често на гости на свекърва й. Свидетелката твърди, че загиналата К.Т. се била оженила в комшиите, а В. и Ц., които редовно си идвали в къщи и тогава гостували и на нея. Според свидетелката сестрите на загиналата  продължават да идват и редовно ходят на гроба й. Счита, че никой от семейството все още не е преживял смъртта на К.Т..

            Свидетелят В.А.К., твърди, че познава К.Т. от около 35 години. Познава децата й, и децата на сина й В.- Л. и В.,*** близко до К.. Като приятел на сина й В., знае, че К. и нейните внуци са били в добри отношения. Докато децата били малки тя помагала за отглеждането им, тъй като живеели в един двор къща до къща. Ходили заедно на пикник, давала им парички и им купувала различни неща. Л. и В. не много приятно преживяват загубата на баба си. Плакали много на погребението й  и все още страдат за нея.

            Свидетелят И.М.И. познава К. като изключително много добра жена, която се отнасяла добре с внуците си. Помагала при отглеждане им. Ходела при дъщеря си и седяла по една-две седмици за да гледа внуците си И. и В.. Последните тежко преживяли загубата на баба си и все още скърбят за нея. Лично е разговарял  с И. и В. и знае, че все още им е тежко.

            Свидетелят В.Е. *** и познава К.Т., нейните деца и внуци й. Знае Е. ***. Тя ги е гледала, водела ги на училище. Трудно преживяват загубата на баба си. Към настоящия момент леко полеко са преживели загубата.

            При така изяснената фактическа обстановка по делото съдът достигна до следните правни изводи:

           

    Предявените искове за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди са с правно по чл. 226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226,ал.1 КЗ/отм./, доколкото същата е в обема на тази на деликвента и има вторичен характер трябва да е налице валиден застрахователен договор по задължителна застраховка "ГО", както и предпоставките на чл.45 ЗЗД пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите, спрямо увредения - авторство; противоправност; вина; причинна връзка между вредите и това поведението на водача на МПС. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.

В случая са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника ЗД „Евроинс" АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК ***.

С изготвения в определение №287 от 14.03.2019г проект на доклад по делото е прието за безспорно наличието на валидна застраховка „Гражданска отго­ворност" на автомобилистите по полица BG/07/114003160118 по отношение на л.а. Сеат Леон" с per. № ВР **** ЕХ със срок на действие от 23.12.2014 г. до 23.12.2015 г., сключена с ответното дружество. В проведеното на 14.05.2019г съдебно заседание страните са заявили, че нямат възражения по проекто доклада, поради което съдът е обявил същия за окончателен.

Съдът намира, че механизмът на ПТП и настъпилата смърт на пострадалата, намираща се в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП са установени с влязлата в сила присъда на наказателния съд, задължителна за настоящия съдебен състав на основание чл. 300 от ГПК.

От представените по делото Присъда на Окръжен Съд Враца; Решение № 585/28.12.2017 г. на Софийски Апелативен Съд и Решение на ВКС № 121 от 13.07.2018г. по нак.дело № 501/2018г се установи, че К.А.Т. е починала на 03.01.2015г в следствие на ПТП, извършено от Ц.Д.И. с лек автомобил марка „Сеат Леон" с per. № ВР **** ВХ. С постановените съдебни актове на различните инстанции по развилото се наказателно производство Ц.Д.И. е признат "ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 03.01.2015г., около 11.30ч., в гр.Роман, на кръстовището на ул.„Д.Благоев“ с ул.“Промишлена зона“, III-103,27км., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Сеат Леон“ с ДКН ВР ****ВХ, собственост на Ц.И.Х., в населено място, в нарушение на чл.21 ал.2 ЗДвП при движение със скорост от 76 км/ч. е предизвикал ПТП и по непредпазливост е причинил смъртта на К. А. ***, починала на 03.01.2015г. и на М.С.К. от гр.Банско.

Не се спори между страните, а и се установява от представените доказателства, че ищците Ц. и В. са сестри на починалата от ПТП К.Т., а ищците Е., И., Л., В., В. и И. са нейни внуци.

                С оглед възраженията на ответника спорни по делото са следните обстоятелства: имат ли ищците право да получат обезщетение във връзка със загубата на своята родственица и в какъв размер, както и по въпроса за приноса пострадалата К.А.Т. за настъпване на вредоносните последици с оглед обстоятелството, че същата се е движила неправилно по пътното платно.

            По тези спорни въпроси са събрани гласни доказателства, назначени е автотехническа експертиза.

Кръгът от лицата, легитимирани да получават обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък, не е уреден в законодателството на Република България. С Тълкувателно решение №1/21.06.2018 г., по тълкувателно дело №1/2016 г., ОСНГТК на ВКС обаче, с оглед развитието на обществените отношения, задължението за синхронизиране на българското законодателство с европейското / в частност Д. 2009/103/ЕО, 2012/29/ЕС/ и съвременните изисквания за справедливост, приема че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4/1961 г. и Постановление №5/1969 г- на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

В мотивите на ТР е прието, че обезщетението следва да се присъди само тогава, когато може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е доказало съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и че са настъпили в резултат на неговата смърт сериозни/като интензитет и продължителност/морални болки и страдания. Отчетено е, че според традиционните за българското общество семейни отношения братята, сестрите и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Ищците Ц., В., Е., И., Л., В., В. и И. съответно първите две като сестри, а останалите като внуци на починалата от ПТП К.Т., попадат в кръга на лицата, които имат право да бъдат обезщтетени справедливо при доказана особено близка връзка с починалата.

За установяване съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка на ищците с починалата и респективно на претърпените неимуществени вреди, за които ищците претендират обезщетение са ангажирани гласни доказателства.

Данните изнесени от св. Р.Г.Г. - снаха на загиналата и майка на ищците Л. и В., съдът анализира от аспекта на възможната й заинтересованост от изхода на делото, предвид роднинските й отношения с ищците Ц. и В.. Според свидетелката последните като сестри на загиналата редовно й гостували и продължават редовно ходят на гроба й. Счита, че никой от семейството все още не е преживял смъртта на К.Т.. Съдът кредитира изцяло тези показания, тъй като не са в противоречие с останалия доказателствен материал и се подкрепят от него.

Тези доказателства дават основание на съда да приеме, че между ищците Ц. и В. и починалата К.Т., която е тяхна сестра, не е съществувала единствено формална роднинска връзка, а е съществувала здрава, продължителна и дълбоко емоционална връзка, тъй като отношенията им се базирали на привързаност, взаимопомощ и уважение. Ищците са понесли морални болки и страдания от смъртта на сестра си и още не са преживели внезапната загуба, в каквато насока са показанията на св. Р.Г.. Тези характеристики сочат, че отношенията им изпълват съдържанието "изключителност",въведен с ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и дават основание да се присъди обезщетение на ищците Ц. и В. за преживените от тях неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на сестра им К.Т..

За останалите ищци Е.В.Е., И.В.Е., И.М.В., В.М.В., Л.В.В. и В.В.В., също може да се приеме, че са имали трайна и дълбока емоционална връзка с починалата К.Т., която е тяхна баба, и търпят от нейната смърт болки и страдания. Както бе посочено внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а предвид показанията на разпитаните свидетели  В.А.К., И.М.И. и В.Е.М. пострадалата К.Т. активно е участвала в отглеждането на всички ищци ипоследните са били много разтроени от нейната смърт.

 

Предвид горното предявения исковете за неимуществени вреди се явяват основателни.При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.

Специфичното при неимуществени вреди, причинени от смъртта на близък е, че те имат много по-дълго проявление. При определяне на дължимия размер следва да се отчитат не само наличните, вече осъществили се вреди, а и това трайно проявление във времето, обременяващо в голяма част от случаите целия живот на пострадалите. Следва да се отчете,че претърпените болки и страдания от загубата на близък човек са изключително интензивни както на емоционално ниво, така и от гледна точка на очакванията за духовна, материална подкрепа, грижи и внимание.

 

                Според разпоредбата на чл.493а,ал.4 от КЗ,размерът на обезщетението се определя съгласно методиката, утвърдена с наредбата по чл.493а,ал.2 КЗ, който предвижда, че ще се приеме наредба за утвърждаване на методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от смърт  и телесно увреждане на пострадало лице.

 

            Съгласно §96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр.101/2018 г./,на която разпоредба е придадено обратно действие, с оглед изричната норма на §96,ал.3,до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката,/според §103 ПЗР на ЗИД КЗ/,същата трябва да бъде приета в срок от 1 година от влизане в сила на този закон/обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл.493а,ал.4 се определя в размер до 5000лв.

    Спорният правен въпрос по делото е дали тази разпоредба противоречи на действащото право на ЕС, уреждащо застрахователните отношения, като представителят на ищеца се позовава на Директива № 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета на ЕС.

Съдът намира, че подобен подход противоречи на първо място на принципа за определяне размера на обезщетение-този на справедливостта,съгласно чл.52 от ЗЗД.

            На следващо място противоречи на европейското право.Видно от §7 от ДР на КЗ,с последния в националното законодателство са въведени и нормите на редица директиви,между които специалната,касаещи застраховка"Гражданска отговорност"-Директива 2009/103 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. Относими към процесния спор са нормите, касаещи обхвата на лицата,на които се дължи обезщетение и подходът при определяне на размерите му в националното законодателство.

            Предвиждайки, че при смърт на лице се изплаща максимално обезщетение, което е в размер по-малък от лимитите на Директивата, даденото разрешение с §96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ е в противоречие с чл.9,ал.1  от директивата,според който "Без да се засягат всякакви по-високи гаранции, които държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава членка изисква застраховката,посочена в чл.3,да бъде задължителна най-малко по отношение на следните максимални суми:а/в случай на телесно увреждане-максимална застрахователна сума 1000000 евро за пострадал или 5000000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите,/в случай на имуществени вреди-1000000 евро за застрахователно събитие,независимо от броя на пострадалите". Цитираната разпоредба на Директивата е транспонирана в чл.226 от КЗ/отм./,възпроизведена е и в чл.492 от КЗ. Според чл.346 от КЗ, застрахователната сума/лимит на отговорност/ е "договорената между страните или определената с нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична сума,представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице или към третото увредено лице." Въвеждането на застрахователната сума, като предел на отговорността на застрахователя в действащия КЗ и уреждането на нейния минимален размер в директива 2009/103/ЕО,която е част от правото на ЕС,означава,че при настъпване на застрахователно събитие с причинени телесни увреждания, отговорността на застрахователя може да бъде ограничена по размер единствено от минимума на застрахователната сума, възприет с в Директива 2009/103/ЕО.

Налице е противоречие на § 96 ал. 1 от ЗИДКЗ с разпоредбата на чл. 9 ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО. Въпреки че директивата не е регламент и не става автоматично част от вътрешното право на страна – член на Европейския съюз, гражданите на ЕС могат да се позоват непосредствено на директива на Европейския парламент и Съвета на ЕС за защита на свои права, свободи и законни интереси. Поради това съдът намира, че в този случаи следва да се тълкува разширително разпоредбата на чл. 15 ал. 2 от ЗНА и Директива 2009/103/ЕО да намери непосредстевно приложение, като се дерогира прилагането на § 96 ал. 1 от ЗИДКЗ относно определения размер на обезщетението от 5000 лева. В съответствие с горното, съдът следва да определи размер на обезщетението според общия принцип на справедливостта, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, без да съобразява фиксирания размер на обезцщетението в § 96 от ЗИДКЗ.

 

Във връзка с приложението на тази норма е налице и отговор на Съда на ЕС на отправено преюдициално запитване-Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12/с докладчик съдия А.А./,в което съдът е отговорил,че "държавите -членки трябва да упражняват своята компетентност в тази област при спазване на правото на Съюза и че разпоредбите на националното право, които уреждат обезщетението при произшествия при използването на моторни превозни средства, не могат да лишат посочените по-горе директиви от тяхното полезно действие". Тълкуването, което съдът дава е, че "Член 3,§1 от Директива 72/166 и чл.1параграфи 1 и 2 от Втората директива 84/5,трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие,само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл.2 от Втората директива 84/5."

            Ето защо, при зачитане на горните актове и решения, съдът приема, че в процесния случай,за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки  и страдания,е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, съобразен с нивата на застрахователното покритие за неимуществени вреди за процесния период-януари 2015 г.,които съгл.§27 ал.1,т.2 от ПЗР на КЗ са: за всяка събитие  при две или повече пострадали лица до 10 000 000 лв. и обезщетението дължимо на ищците, следва да се определи по справедливост,по правилата на чл.52 от ЗЗД, без да се съобразява предвидения в §96,ал.1 от ЗИД на КЗ максимален размер.

От показанията на свидетеля Р.Г. се установява, че ищците Ц. и В. и сестра им К. приживе били много привързани една  към друга. Според нея и ищците понесли тежко смъртта й. Съдът цени показанията на тази свидетелка, тъй като същата като снаха на загиналата има преки и непосредствени впечатления както от отношенията на сестрите приживе, така и за емоционалното състояние на ищците след смъртта на К.Т.. Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, а са житейски логични.

При определяне на заместващото обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че загубата на сестра, към която ищците Ц. и В. са били силно привързани, ще ги съпътства през целия им живот. Следователно, болките и страдания, които ще продължават да изпитват от загубата на сестра си, трябва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение. От друга страна същите са пълнолетни, няма данни да страдат от физически недостатъци или психически заболявания. Могат сами да се грижат за себе си и видно от събраните по делото гласни доказателства същите живеят съответно в с.*** и гр. Монтана и  респективно не са разчитали на пряка и непосредствена помощ от загиналата, която е живеела в с.***. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира за справедлив еквивалент на преживените от ищците Ц. и В. морални вреди- обезщетение в размер на 20 000 лв. за всяка една.

От показанията на свидетелите В.А.К., И.М.И. и В.Е.М. се установи, че К.Т. е участвала в отглеждането на всички свои внуци, които са ищци по настоящото дело. Последните са преживели тежко смъртта на баба си и все още страдат за нея, тъй като според всички свидетели семейството е било задружно и често се събирали.   Според свидетеля В.Е.М. към момента на проведения разпит всички внуци са вече по-добре, като леко полека преживяват вече загубата.

Настоящият състав намира, че ищците Е.В.Е., И.В.Е., И.М.В., В.М.В., Л.В.В. и В.В.В., са претърпели пряко, непосредствено и за продължителен период от време морални болки и страдания от невъзвратимостта на загубата от преждевременната внезапна смърт  на баба си, които следва да  им бъдат възмездени по реда на чл.52 ЗЗД.

При определяне на заместващото обезщетение следва също да се вземе предвид, че ищците с изключение на В.В.В., към момента на трагедията са били пълнолетни и съответно няма данни, че са разчитали на преките и непосредствени грижи и помощ от страна на своята баба. Същевременно следва да се отчете също, че към датата на деликта,  К.Т. е била на 67 години - възраст която не й позволява да полага максимални грижи към своите близки и не би могла да им помага със своя труд и средства. С оглед на гореизложеното настоящата съдебна инстанция, счита че ищците Е.В.Е., И.В.Е., И.М.В., В.М.В., Л.В.В. и В.В.В. са доказали претърпени болки и страдания, които следва да се обезвъзмездят  с обезщетение в размер на 20 000 лв. за всеки един.

 

Следва да бъде разгледано и заявеното от ответника възражение за съпричиняване  от страна на пострадалата. Съпричиняване ще е налице, когато със своето поведение на пътя, пострадалият, като участник в движението по пътищата в нарушение на правилата за това движение, е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, т.е за произшествието, при което е пострадал.

Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД е не всяко поведение на пострадалия, дори когато то не съответства на предписаното от закона, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за произлезлите вреди.Формирана е практика на ВКС, според която при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат на ПТП вреди, следва да се отчита не само факта на извършеното от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата,но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.

Възражението на ответника,че вредоносния резултат  е последица и от факта, че пострадалата  се е движила неправилно по пътното платно съдът приема за основателно.

            От ангажираните специални знания на вещото лице по назначената от съда авто-техническа  експертиза, която е приета от съда и не е оспорена от страните в тази част, се потвърждава описания механизъм на ПТП-то. Според автоексперта П. преди станалото ПТП пешеходката К.Т. се е движела по платното за движение попътно на лекия автомобил в лентата му за движение близо до банкета на пътното платно. От гореизложеното следва, че  пешеходката К.Т. е допуснала нарушения на чл. 108 от ЗДвП, като се е придвижвала върху пътното платно, при наличието на банкет в страни от пътя и се движела в платното по посоката на движението на пътните превозни средства. С това си поведение е допринесла обективно за липсата на всяка възможност да избегне удара между нея и лекия автомобил.

                С оглед на така установеното съдът приема, че приносът на пострадалата за настъпилите за нея неблагоприятни последици е 30%, поради което определените на ищците обезщетения следва да бъдат намалени с посочения процент или на всеки един следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 14 000лева.

Основателността на главния иск обосновава основателност и на акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането. На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т. е. от деня на увреждането и дължи заплащането на законна лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.), застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. Отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за плащане на обезщетение на пострадалия е основана на договор, но функционално обусловена от тази на прекия причинител по чл. 45 ЗЗД и отговаря за всички причинени от него вреди при същите условия. Ищците са увредени от ПТП на 03.01.2015 г. и съобразно горното ответникът, в качеството на застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" дължи от тази дата законната лихва до окончателното изплащане. Ответникът е противопоставил възражение за погасяване по давност на тази лихва, за която е предвидена по чл. 111, б. "в" ЗЗД тригодишна давност. Възражението е основателно за периода от деня на увреждането 03.01.2015 г. до 03.11.2015 г. /исковата молба съгласно пощенското клеймо е подадена на 03.11.2018г. /, за който период вземането за лихва е погасено по давност, поради което следва да се присъди законна лихва от 03.11.2015 г. до окончателното изплащане на присъдените обезщетения.

 

При този изход на делото разноски се дължат и на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от иска. Уважената част от исковите претенции съставлява 28%, а отхвърлената 72%.

 Ищците не претендират разноски доколкото такива не са сторили.

Ответникът е представил доказателства за направени разходи за експертизи в размер на 300 лева и 30лева за призоваване на свидетел. Поискано е и присъждане на юрисконсултски възнаграждение. На основание чл.78 ал. ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 237,60лева, както и да бъде присъдено юрисконсулство възнаграждение в размер на 150,00лева.

На основание чл. 78 ал.6 ГПК ответното дружество ЗД „Евроинс" АД, следва да бъде осъдено да заплати в полза на съда държавна такса за  уважената част от исковете в размер на 4480,00лева

            Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

                ОСЪЖДА ЗД „Евроинс" АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на всяка от ищците Ц.А.У., ЕГН ********** и В.А.Т., ЕГН **********,  по 14 000,00лв./ четиринадесет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/, настъпили в резултат от смъртта на сестра им К.А.Т., починала в следствие на настъпило застрахователно събитие на 03.01.2015г с лек автомобил марка „Сеат Леон" с per. № ВР **** ВХ, който към този момент е имал действаща застраховка гражданска отговорност съгласно полица № BG/07/114003160118, сключена с ответното дружество със срок на действие от 23.12.2014 г. до 23.12.2015 г, ведно със законната лихва считано от 03.11.2015г до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалите им части до пълните размери от по 80 000лева и за законна лихва за периода от 03.01.2015 г. до 03.11.2015 г., като неоснователни и недоказани.

                ОСЪЖДА ЗД „Евроинс" АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на всеки от ищците Е.В.Е., ЕГН **********, И.В.Е., ЕГН **********, И.М.В., ЕГН **********, В.М.В., ЕГН **********, Л.В.В., ЕГН ********** и В.В.В., ЕГН **********, непълнолетен, действащ със съгласието на баща си В.Л.В., ЕГН **********, по 14 000,00лв./ четиринадесет лева/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/, настъпили в резултат от смъртта на баба им К.А.Т., починала в следствие на настъпило застрахователно събитие на 03.01.2015г с лек автомобил марка „Сеат Леон" с per. № ВР **** ВХ, който към този момент е имал действаща застраховка гражданска отговорност съгласно полица № BG/07/114003160118, сключена с ответното дружество със срок на действие от 23.12.2014 г. до 23.12.2015 г, ведно със законната лихва считано от 03.11.2015г до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалите им части до пълните размери от по 60 000лева и за законна лихва за периода от 03.01.2015 г. до 03.11.2015 г., като неоснователни и недоказани.

             ОСЪЖДА Ц.А.У., ЕГН ********** В.А.Т., ЕГН ********** Е.В.Е., ЕГН **********, И.В.Е., ЕГН **********, И.М.В., ЕГН **********, В.М.В., ЕГН **********, Л.В.В., ЕГН ********** и В.В.В.ев, ЕГН **********, непълнолетен, действащ със съгласието на баща си В. Л.В.ев, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗД „Евроинс" АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ***, деловодни разноски за отхвърлената част от иска в размер на 237,60лв. /двеста  тридесет и седем лева и шестдесет ст. /, както и  сумата от 150,00лв. /сто и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

                ОСЪЖДА ЗД „Евроинс" АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ***, на основание чл. 78 ал.6 ГПК да заплати в полза на ОС Враца сумата от 4480лв./ четири хиляди четиристотин и осемдесет лева/ – държавна такса, от внасянето на която, ищците са били освободени.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: