РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. К., 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20235100500242 по описа за 2023 година
Производството е по чл.17, ал.5 от ЗЗДН, във вр. с чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 32/18.07.2023 г., постановено по гр.д. № 83/2023 г. по описа на Районен
съд – А., срещу С. С. И. от гр. К., бул. „Х. Б.“ № * са наложени мерки за защита от домашно
насилие в полза на С. М. Ю. от с. М., кв. „Ч. с.“, общ. А., обл. К. – да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо него. С решението съдът е наложил на С. С. И.
„глоба“ в размер на 200 лв., осъдил го е да заплати по сметка на Районен съд – А. държавна
такса в размер на 25 лв., както и да заплати на С. М. Ю. направените по делото разноски в
размер на 600 лв. Въз основа на решението е издадена Заповед за защита № 5/18.07.2023 г.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят С. С. И., който
чрез представител по пълномощие – адв. Т. К. от АК – Х. го обжалва в частта, с която са му
наложени мерки за защита от домашно насилие и е издадена заповед за защита от домашно
насилие спрямо С. М. Ю., като необосновано, постановено при нарушение на материалния
закон и допуснати нарушения на процесуалните правила. Сочи се в жалбата, че обжалваният
съдебен акт е лишен от обективен анализ на събраните по делото гласни и писмени
доказателства. Твърди се, че в обжалваното решение не било посочено в какво се изразява
актът на насилие, а събраните по делото доказателства не дават основание за налагане на
мярка за защита в полза на въззиваемия – дядо на жалбодателя, защото на описаното от
молителя С. М. Ю. време и място последният осъществил акт на домашно насилие спрямо
И. С. А., в чиято защита се намесил жалбодателя. Сочи се, че участието му се свеждало до
1
защита на майка му И. С. А., изразяваща се в издърпване на бастуна от ръката на дядо си,
пречупването му и захвърлянето му, което не можело да се квалифицира като акт на
домашно насилие по ЗЗДН. Твърди се, че описаната от молителя ситуация била
недобросъвестно използвана като „ответен удар“ срещу заведеното от И. С. А. срещу С. М.
Ю. гр.д. № 77/2023 г. по описа на Районен съд - А.. Изтъква се, че срещата им на 01.07.2023
г. била случайна - те не живеели заедно, нямали общо домакинство и се виждали веднъж
годишно, поради което възникналият инцидент не касаел накърнена семейна среда,
нуждаеща се от закрила по реда на ЗЗДН. Искането на жалбодателя е въззивният съд да
отмени обжалваното решение.
В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН въззиваемият С. М. Ю. не е представил възражения по
жалбата.
Недоволен от така постановеното решение е останал и жалбодателят С. М. Ю.,
който чрез представител по пълномощие – адв. Д. Х. от АК - К. го обжалва частично като
неправилно. Счита, че наложената мярка не го защитава в достатъчна степен от проявената
агресия. Искането на жалбодателя е въззивният съд да измени обжалваното решение, като
срещу С. С. И. се наложат допълнителни мерки по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН и се присъдят
направените по делото разноски.
В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН въззиваемият С. С. И. не е представил възражения по
жалбата.
В съдебно заседание жалбодателят С. С. И., лично и с процесуалния си представител
адв. Т. К. поддържа въззивната си жалба и оспорва въззивната жалба, подадена от ответната
страна.
В съдебно заседание жалбодателят С. М. Ю. чрез процесуалния си представител адв.
Д. Х. поддържа въззивната си жалба и оспорва въззивната жалба, подадена от ответната
страна.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.
269 ГПК, приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок и от лица, имащи интерес от обжалването, и
като допустими следва да се разгледат по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд
констатира, че същото е валидно и допустимо.
Производството пред първоинстанционния съд за налагане на мерки за защита от
домашно насилие по ЗЗДН е образувано на 10.07.2023 г. по повод молба по чл. 9, ал. 1
ЗЗДН, подадена от С. М. Ю. за извършен на 01.07.2023 г. спрямо него акт на домашно
насилие от внука му С. С. И.. В молбата се твърди, че на селската чешма, разположена
непосредствено до асфалтовия път в посока гробището на с. М., община А. и на около 100-
200 метра от кв. „Ч. с.“, където имал къща, неговият внук С. С. И. – син на дъщеря му И. С.
А., ударил дясната му ръка с юмрук, издърпал алуминиевия му бастун, на който се облягал с
2
лявата си ръка, удрял го по земята и по стената на чешмата, опитал се да го огъне с ръце и
крака и го захвърлил на далечно разстояние, като го заплашил, че ще го убие с думите: „Аз,
ако не теб, кого друг да убия!“, в който момент майка му И. С. А. дотичала до тях и му
казала „засега достатъчно“ и двамата тръгнали в посока към селото. Твърди се, че молителят
се обадил на близък на сина му Ф. Ю. – А. К. от с. Б.и., когото помолил да позвъни на тел.
112. Този акт бил поредно посегателство над психическото, емоционално и физическо
здраве от страна на внука му, което било последица от отказа на молителя да прехвърли
къщата на дъщеря си – майка на внука му и намерението му да я прехвърли на сина си Ф.
Ю..
Молбата е подадена от пострадало лице по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН в
едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН и срещу лице по чл. 3, т. 4 ЗЗДН – възходящ на
молителя, поради което е процесуално допустима. По реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
пострадалият е декларирал описаният подробно в иницииращата съдебното производство
молба акт на домашно насилие, извършено на 01.07.2023 г. В тази връзка е безспорно по
делото, че молителят С. М. Ю. е дядо на ответника С. С. И., който е син на И. С. А. –
дъщеря на молителя.
Изложените в молбата по чл. 9, ал. 1 ЗЗДН фактически обстоятелства за извършен акт
на домашно насилие спрямо молителя, описани и в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, се
установяват от показанията на св. А. К., на който пострадалият се е обадил непосредствено
за съдействие след като не е успял да осъществи телефонен контакт със сина си св. Ф. Ю. и
от показанията на последния, на който е разказал подробно за случилото се, както и от
заключението на съдебномедицинско удостоверение № 150/05.07.2023 г., издадено от д-р Н.
М., съдебен лекар, за констатираното при прегледа на пострадалия кръвонасядане на
дясната ръка, за което е посочено, че е получено при действието на твърд тъп предмет и по
време и начин е възможно да е възникнало така, както съобщава освидетелствания.
Извършването на акта на насилие се установява частично и от показанията на св. И. А. –
майка на извършителя и от неговите лични обяснения, дадени в съдебно заседание, като
съдът не ги кредитира в частта относно твърденията им, че изтръгването на бастуна от
ръцете на дядото, счупването и хвърлянето му на поляната били с цел защита на св. А.. В
тази си част твърденията са опровергани от описаното по-горе заключение на
съдебномедицинското удостоверение за полученото увреждане на дясната ръка на
пострадалия вследствие удрянето й с юмрук и издърпването на бастуна със сила, както и от
показанията на свидетелите К. и Ю., които макар и да не са очевидци на акта на насилие,
подробно, логично и непротиворечиво описват последващите действия на пострадалия и
непосредственото му емоционално и психическо състояние – поискал е помощ от св. К. след
като не е успял да се свърже със сина си Ю., плачел е, бил е уплашен и разтревожен и по
идентичен начин е разказал и на двамата извършеното спрямо него насилие.
Предвид приетото за установено от фактическа страна, се налагат следните изводи:
предмет на доказване в производството е осъществен спрямо молителя акт на домашно
насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, извършен от ответника по молбата на 01.07.2023 г.
3
Посочената разпоредба квалифицира като домашно насилие всеки акт на физическо,
сексуално, психическо и пр. насилие, както и опитът за такова насилие в изброените
хипотези. С оглед отричане извършването на акта на домашно насилие от страна на
ответника по молбата и настоящ въззивник, в негова тежест е да опровергае
доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в т.ч. показанията на
свидетелите К. и Ю. и да докаже твърдението си, че действията му не са били насочени към
извършване на акт на насилие спрямо пострадалия, а за да защити майка си от неговото
посегателство спрямо нея. С оглед на обсъдената по-горе доказателствена съвкупност съдът
намира, че ответникът по молбата не е провел такова успешно доказване и разколебаване на
доказателствената тежест на декларацията, като приема, че на 01.07.2023 г. спрямо молителя
е осъществен описания акт на домашно насилие. Установен е и мотивът за извършването му
– влошените роднински взаимоотношения по повод намерението на молителя да прехвърли
къщата на сина си, стоящи в основата на поредица актове на домашно насилие между
членовете на семейството. В случая актът на домашно насилие е извършен под формата на
физическо и психическо посегателство спрямо пострадалия и е осъществен по време, място
и начин, съгласно изложените обстоятелства в молбата за иницииране на съдебното
производство и подадената в тази връзка декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Безспорно се
установява телесното увреждане на молителя, причинило болка и страдания, както и
влошеното му във връзка с акта на насилие психическо състояние. Възраженията в обратния
смисъл са неоснователни и недоказани, както се обсъди по-горе. От своя страна,
извършването на акт на домашно насилие води и до необходимостта от налагането на
предвидените в ЗЗДН мерки за защита, до какъвто правилен извод е достигнал и
първоинстанционният съд. Приетата от настоящия съдебен състав фактическа обстановка,
обосноваваща извода за извършен акт на домашно насилие не се променя включително от
служебно известното на настоящия състав ВГД № 232/2023 г. по описа на Окръжен съд – К.,
образувано по жалба на С. М. Ю., приключило с постановяване на решение №
126/04.10.2023 г., с което е потвърдено решение № 31/18.07.2023 г. по гр.д. № 77/2023 г. по
описа на Районен съд – А. за наложени спрямо С. М. Ю. мерки за защита от домашно
насилие в полза на дъщеря му И. С. А. за акт на домашно насилие, извършен по време и
място, съвпадащ с тези на извършване на акта, предмет на настоящото производство. Касае
се за два самостоятелни акта на домашно насилие, предмет на отделни съдебни
производства, извършени от различни лица посредством независими едно от друго активни
действия, насочени към различни обекти на посегателство, породили необходимост от
защита на всеки, но обединени от един и същи повод – неразбирателството за собствеността
на къщата.
От своя страна, наложената мярка за защита по чл. 5, т. 1 ЗЗДН и кумулативно
предвидената глоба по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН в действащата към момента и до 01.01.2024 г.
редакция на последно посочената разпоредба, не съответстват на тежестта на акта на
домашно насилие и личността на извършителя, който в сравнение с възрастта,
здравословното и физическо състояние на пострадалия – в напреднала старческа възраст,
видимо прегърбен и трудно подвижен, не чува – е млад човек, в разцвета на физическите си
4
сили и здраве, за което състояние и на двамата настоящият състав придоби непосредствени
лични впечатления от присъствието им в съдебната зала.
За постигане на максимален предупредително-възпиращ и превантивен ефект спрямо
ответника, следва да му се наложи и предвидената в чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН мярка за защита, а
именно забрана да приближава молителя на разстояние по-малко от 20 метра за срок от 3
месеца, като с тази допълнителна мярка ще се даде допълнителна подходяща защита на
молителя, а на ответника – възможност да преосмисли и поправи поведението си.
По изложените съображения въззивната жалба, подадена от С. С. И. е неоснователна,
а тази, подадена от С. М. Ю., с която е направено искане за налагане на допълнителни мерки
по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, е основателна. Следва обжалваното решение да се измени, като се
наложи на извършителя допълнително мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.
При този изход на делото въззивникът С. С. И. няма право на разноски съгласно
чл.78, ал.1 от ГПК. В негова тежест на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да се възложат
направените от въззиваемия С. М. Ю. разноски за тази инстанция в размер на 600 лв. за
адвокатско възнаграждение, както и държавната такса за въззивното производство,
възлизаща на 12.50 лв. (по арг. от чл.17, ал.2, вр. чл.11, ал.2 от ЗЗДН), която същият следва
да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – К..
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 32/18.07.2023 г., постановено по гр.д. № 83/2023 г. по описа на
Районен съд – А., с което по отношение на С. С. И., с ЕГН **********, от гр. К., бул. „Х. Б.“
№ *, наред с наложената му мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо С. М. Ю., с ЕГН **********, от с. М., общ. А., обл.
К., кв. „Ч. с.“ и глоба в размер на 200 лева, му НАЛАГА и мярката за защита от домашно
насилие по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, а именно: ЗАБРАНЯВА на С. С. И., с ЕГН **********, от
гр. К., бул. „Х. Б.“ № * ДА ПРИБЛИЖАВА С. М. Ю., с ЕГН **********, от с. М., общ. А.,
обл. К., кв. „Ч. с.“ на разстояние по-малко от 20 метра за срок от 3 месеца.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА С. С. И., с ЕГН **********, от гр. К., бул. „Х. Б.“ № * да заплати на С. М.
Ю., с ЕГН **********, от с. М., общ.А., обл. К., кв. „Ч. с.“, направените във въззивната
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА С. С. И., с ЕГН **********, от гр. К., бул. „Х. Б.“ № * да заплати по
сметка на Окръжен съд – К. държавна такса за въззивното производство в размер на 12.50
лева.
След влизане на въззивното решение в сила, Районен съд – А. да издаде заповед за
5
защита за наложената със същото допълнителна мярка по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.17, ал.6 от
ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6