Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                 260147/27.11.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На девети ноември две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав

 

Председател: Кр. Кръстев

 

Секретар: Ф. А.Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 1414 по описа за 2020г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0869-002929/20.11.2018год. на ВПД Началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор ПП – Шумен, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на П.Р.П. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Жалбоподателят моли НП да бъде отменено, като незаконосъобразно и издадено в нарушение на административно производствените правила и материално правните разпоредби.

Процесуалният представител на въззиваемата страна в съдебно заседание, редовно призован се явява, като оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Моли за присъждане на юристконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Жалбоподателя П.П., на 25.06. 2018г. закупил от М.К. И. ЕГН ********** и съпругата му Светлана Василева И.а ЕГН ********** лек автомобил марка „Ауди А4“ с регистрационен номер Н 2760 ВН. След закупуването му, жалбоподателя не регистрирал автомобила на негово име в КАТ, а продължил да го управлява като собственост на продавачите. На 04.10.2018г. в 23.50 ч. в гр. Шумен по ул. „Университетска“ до дискотека „ЖАК“ в посока сектор „Пътна полиция“ жалбоподателя управлявал процесния автомобил, когато бил спрян за проверка от служители на КАТ гр. Шумен. След извършена служебна проверка, проверяващите установил, че управлявания от жалбоподателя автомобил е негова собственост от 25.06.2018г., видно от договор за покупко-продажба № 7025 от 25.06.2018г., като МПС с рег. Н 2760 ВН не е регистрирано по надлежния ред в двумесечен срок от сключването на гореспоменатия договор и същото е с прекратена регистрация от 26.08.2018г. За констатираното свид. П.Г.М. съставил АУАН сер. Д № 533615, като сметнал, че жалбоподателя е нарушил изискванията на чл. 140 ал.1 пр.1 от ЗДвП. Жалбоподателя подписал и получил акта си без да отрази възражения по него. Не се е възползвал и от правомощията си по чл. 44 ал.1 от ЗАНН и не е депозирал писмени възражения в тридневния срок. След извършена проверка по чл. 10 във вр. с чл. 9 от ЗМВР материалите по случая били изпратени в ШРП за преценка относно извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК. По така изпратените материали била образувана преписка вх. № 2705/2018г. на ШРП. На 13.11.2028г. преписката била приключена с отказ за образуване на наказателно производство и върната на ОД МВР гр. Шумен с оглед преценка за търсене на административна отговорност. Въз основа на приключилата преписка и съставения АУАН на основание чл. 36 ал.2 от ЗАНН, административно-наказващия орган издал Наказателно постановление № 18-0869-002929/20.11.2018год. на ВПД Началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор ПП – Шумен, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на П.Р.П. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.Г.М. и на свидетелят С.К.К., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П.М. и С.К. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с жалбопоадтеля, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираното в акта нарушение по следните правни съображения: Установи се по безспорен начин, че жалбоподателя е извършил визираното в наказателното постановление нарушение, тъй като същият на процесната дата в качеството си на водач на МПС е управлявал лек автомобил „Ауди А4“ с регистрационен номер Н 2760 ВН, който е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143 ал.15 от ЗДвП, който гласи, че служебно, с отбелязване в автоматизираната електронна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Същият в качеството си на водач на МПС е длъжен да познава законовите последици от неизпълнение на това задължение. Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като още от римското право действа принципа, че незнанието на закона не оправдава никого. В този смисъл П.П., като водач на МПС е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП последици при неизпълнение задължението си като собственик на МПС в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т.ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежния ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на водач“ и т.н.

Ирелевантно за отговорността на водача е обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или не собственика на автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация, тъй като уведомяването не е елемент от фактическия състав по прекратяване на регистрацията на МПС. На водача на автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежния ред. Това, че регистрационните табели на автомобила не са били свалени, не го освобождава от отговорност. Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл. 14 ал.2, вр. ал.1 от НК незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но сама в случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост.

АНО правилно и законосъобразно е приложил санкционната норма на чл. 175 ал.1 пр.1 от ЗДвП действаща към момента на извършване на нарушението която гласи; наказва се с лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв., водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Нарушението за което е бил санкциониран е осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложена съответната административно-наказателни разпоредби на Закона за движение по пътищата, като е съобразена разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН и като е взето предвид, че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна. При индивидуализацията на наказанието административно-наказващия орган е съобразил тежестта на извършеното нарушение и неговата обществена опасност и е определил размера на наказанието в минимално предвидения размер съобразно изискванията на Закона за движение по пътищата, в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН и т.1 от ППВС №10/28.09.1973г. не са налице и основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не се отличава от обичайните нарушения по чл. 140 ал.1 от ЗДвП.

Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

            Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на  административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ,                             бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление, респ. наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР – гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на  чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД на МВР – гр. Шумен по делото, в размер на 100 /сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на дружеството - жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последния по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0869-002929/20.11.2018год. на ВПД Началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор ПП – Шумен, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на П.Р.П. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

            ОСЪЖДА П.Р.П. ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен сумата в размер на 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

Решението подлежи обжалване пред ШАС  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

Районен  съдия: