№ 6307
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100511659 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11659/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на М.НА В.Р. ,
гр.София ул******* срещу решение №8497 от 23.05.2023 г по гр.дело №47308/2021 г на
СРС, 153 състав , с което на основание чл.124 ал.1 ГПК във вр.чл.92 ЗЗД е признато за
установено по иск на Сдружение „К.ПО П.Ф. и Ф.-МВР“ ЕИК ******* гр.София срещу
въззивника , че сдружението не дължи сумата от 2678,40 лева неустойка по чл.15 ал.2 от
договор за наем №ДС-56273 от 22.10.2012 г между страните за ползване на наетия имот след
прекратяване на договора за наем за периода 21.05.2021 г – 30.07.2021 г . Решението на СРС
се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . С § 5 ал.1 ПЗР на ЗФВС
/2018 г / са въведени изисквания към спортните клубове – членове на лицензирани спортни
федерации да приведат дейността си в съответствие в закона , като в противен случай
същите се заличават от регистъра съгласно чл.9 ал.1 т.1 ЗФВС. Безспорно ищецът не е бил
регистриран по реда на ЗФВС /2018 г/, а е вписан в регистъра едва на 23.06.2021 г или два
месеца след прекратяване на наемния договор . Вписването на ищеца като член на
лицензирана спортна организация има не оповестително , а конститутивно действие , като в
противен случай съгласно чл.17 ал.2 ЗФВС и чл.108 ал.2 ЗФВС ищецът не може да
осъществява дейности по ЗФВС и да ползва спортни обекти държавна собственост .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Не е
1
налице основанието на чл.13 т.2 от Договора за прекратяването му поради прекратяване на
членство в лицензирана спортна организация . Липсата на регистрация в регистър на ММС
не прекратява членството в лицензирана спортна организация и не прекратява
правосубектността на сдружението . Същото може да извършва други дейности . Безспорно
ищецът е член на лицензирана многоспортова федерация , а вписването в регистри към
ММС няма конститутивно действие .Задължението за вписване е на федерацията , а не на
клубовете в нея съгласно чл.9 ал.1 т.1 ЗФВС и чл.16 ал.3 ЗФВС .Впоследствие ищецът е
вписан в регистъра към ММС. Ищецът е върнал наетия имот след изтичане на договора за
наем .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 25.05.2023 г и
е обжалвано в срок на 08.06.2023 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС
; настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като в случая такива пороци не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел , че между страните е сключен договор за наем №ДС-56273
от 22.10.2012 г за срок от 10 години т.е. до 22.10.2022 г за игрище с бетонова настилка в
спортен комплекс Р. гр.София ул.******* . На 26.04.2021 г наемодателят МВР е изпратил
уведомление до ищеца-наемател за прекратяване на наемния договор на основание чл.13
ал.2 от договора – поради прекратяване на членството на наемателя в лицензирана спортна
организация . Уведомлението е било получено чрез лицето К. на 05.05.2021 г .
Според СРС безспорно ищецът не е бил вписан към датата на получаване на уведомлението
в регистъра по чл.9 ал.1 т.1 във вр.чл.16 ал.1 от ЗФВС /2018 г / , но според удостоверение от
28.04.2011 г е член на лицензирана спортна организация – „Спортна асоциация-МВР“ и
членството му не е прекратено .
Според СРС не е налице основанието на чл.13 ал.2 от договора за наем за прекратяване на
същия . Липсата на вписване в регистъра на ЗФВС не може да се приравни на липса на
членство в лицензирана спортна организация .Според чл.73 ал.4 т.4 от ППЗФВС /отм./ не
може да бъде наемател лице с прекратено членство в лицензирана спортна организация
.Съгласно чл.2 от Наредбата за публичните регистри в ММС , регистрите по чл.9 ал.1 ЗФВС
се създават и поддържат с цел осигуряване публичност на актовете издавани от министъра
на младежта и спорта и достъп до обществена информация .Вписването е с оповестително
действие и не изменя членствените ПО в съответната федерация . Чл.108 ал.1 ЗФВС не
2
предвижда изискване спортни обекти държавна собственост само на регистрирани в
посочения регистър лица . Следователно процесният договор не е прекратен на визираното
основание и процесната неустойка не се дължи .
Решението на СРС е правилно . Наемодателят-ответник МВР е изпратил уведомление до
ищеца-наемател за прекратяване на наемния договор на основание чл.13 ал.2 от договора –
поради прекратяване на членството на наемателя в лицензирана спортна организация
. След като безспорно ищецът не е бил с прекратено членство в лицензираната спортна
федерация „Спортна асоциация-МВР“ към датата на връчване на уведомлението , то
прекратяване на това основание не е настъпило , а на друго основание за прекратяване
ответникът не се е позовал пред СРС и пред настоящия съд .
Действително съгласно чл.17 ал.2 от ЗФВС /2018 г/ спортен клуб, който не е член на
лицензирана спортна федерация и не е вписан в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1, не може да
осъществява дейностите по чл.17 ал.1 т. 4 – 9 ЗФВС , освен в случая по чл. 25 ал.3 ЗФВС.
Видно от самата норма законът допуска съществуване на спортни клубове , които да не
са членове на лицензирани спортни федерации или не са вписани в посочения регистър ,
а само ограничава дейностите , които подобни клубове биха могли да извършват . В случая
процесният имот е отдаден под наем за провеждане на състезания по футбол и за
тренировъчна дейност . Тренировъчната дейност е посочена в чл.17 ал.1 т.3 от ЗФВС и може
да се извършва и без вписване в регистъра на ММС т.е. не може да се твърди , че изцяло и
напълно е отпаднало основанието за предоставяне на държавния имот под наем .
Действително съгласно чл.108 ал.2 ЗФВС /2018г / спортни обекти или части от тях -
държавна или общинска собственост, може да се отдават под наем за срок до 30 години на
спортен клуб, спортна федерация или обединен спортен клуб, които са вписани в
съответния регистър по чл.9 ал.1 ЗФВС . Тази разпоредба , както и чл.29 ал.1 от действащия
ППЗФВС нямат обратна сила – ЗФВС /2018 г / влязъл е в сила 19.01.2019 г , а процесният
договор е подписан на 22.10.2012 г . В ЗФВС /2018г/ липсва преходна разпоредба , която да
предвижда основание за прекратяване на действащи наемни договори - като процесния - в
хипотези , в които не са спазени изискванията за вписване в регистъра по чл.9 ал.1 ЗФВС .
На практика спорния чл.13 ал.2 от договора за наем възпроизвежда разпоредбата на чл.73
ал.4 т.4 от ППЗФВС /отм./ , която е действала при сключване на договора за наем .
В заключение , в ЗФВС /отм./ и ППЗФВС /отм./ не е посочено като основание за
прекратяване на наемния договор липсата на регистрация в регистъра на ММС , нито такова
основание произтича - за съществуващите наемни договори - от влизане в сила на новите и
действащи ЗФВС и ППЗФВС . Следователно , не е настъпило прекратяване на наемния
договор на посоченото от ответника основание и процесната неустойка не е дължима .
Решението на СРС е законосъобразно и трябва да се потвърди.
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноски на въззиваемата страна от 680
лева за адвокатско възнаграждение пред СГС . До този размер е намалено адвокатското
възнаграждение на въззиваемата страна поради прекомерност .
С оглед материалния интерес под 5000 лева по предявения иск и на основание чл.280 ал.3
3
т.1 ГПК - настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №8497 от 23.05.2023 г по гр.дело №47308/2021 г на СРС, 153
състав .
ОСЪЖДА М.НА В.Р. , гр.София ул******* да заплати на Сдружение „К.ПО П.Ф. и Ф.-
МВР“ ЕИК ******* гр.София сумата от 680 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4