№ 16550
гр. София, 08.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110110711 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т. 1 ГПК
(Положителен установителен иск при подадено възражение по чл.414
ГПК)
Производството е образувано по исковата молба с вх. №
64917/24.02.2025 г. от ЗАД „АРМЕЕЦ", ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Район Средец, ул. „С* срещу „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *, представлявана от А*, с адрес: София, ул. „С*,
с която са предявени положителни установителни искове с правна
квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т. 1 вр чл.411 КЗ, с който да бъде признато за
установено, че „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК * дължи на ЗАД
„АРМЕЕЦ", ЕИК: * сумата от 2 543.62 лева (две хиляди петстотин
четиридесет и три лева и шестдесет и два лева), представляващо
дължимо регресно вземане по заведена щета № 10020030106767,
образувано в следствие за вреди, причинени от ПТП, случило се че на
29.03.2020 г., около 08:30 часа, в гр. София, на ул. „Ат. Москов" между
лек автомобил марка „М*", модел „П*“ с рег. № * и лек автомобил марка
„*", модел „*" с рег. № *, като л.а. „М*", модел „П*" навлиза в лентата за
насрещно движение и блъска лек автомобил марка „*", модел „*" с рег.
№ *, извършващ ляв завой в момента на ПТП, в резултат на което ПТП са
възникнали имуществени вреди в размер на 2528.6233 лева и 15.00 лева
1
ликвидационни разноски, за което ПТП е съставен двустранен
констативен протокол., ведно със законната лихва от датата на завеждане
на заявлението по чл.410 ГПК (04.12.2024 г.) до окончателното
изплащане на сумата.
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т. 1 вр чл.86 ЗЗД, с който да бъде признато за
установено, че „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК * дължи на ЗАД
„АРМЕЕЦ", ЕИК: * сумата от 922.57 лева (деветстотин двадесет и два
лева и петдесет и седем стотинки), представляващи обезщетение за
забава (мораторна лихва) за периода от 03.12.2021 г. до 03.12.2024 г.
върху сумата от 2343.62лева.
за които суми има издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
629/08.01.2025 г. по ч. гр. д. № 72711/2024 г. по описа на СРС.
В исковата молба се сочи, че на 29.03.2020 г., около 08:30 часа, в гр.
София, на ул. „Ат. Москов" е настъпило ПТП между лек автомобил марка
„М*", модел „П*" с рег. № * и лек автомобил марка „*", модел „*" с рег. № *,
като „М*", модел „П*" навлиза в лентата за насрещно движение и блъска лек
автомобил марка „*", модел „*" с per. № *, извършващ ляв завой в момента на
ПТП.
Сочи, че в следствие на ПТП са нанесени материални щети по лек
автомобил марка „*", модел „*" с per. № *, изразяващи се счупена предна лява
врата и задна лява врата. За ПТП било съставен протокол.
Твърди, че лек автомобил марка „*", модел „*" с рег. № * е застрахован
при ищеца при покрити рискове „пълно каско", а лек автомобил марка „М*",
модел „П*" с рег. № * – при ответника като застраховател по Гражданска
отговорност.
Твърди, че е била заведена щета при ищеца от пострадалия автомобил,
като отстраняването на вредите било възложено на сервиз. Размерът на щетата
бил 2528.62 лева и 15.00 лева ликвидационни разноски. Щетата била платена
от ищеца по банкова сметка на сервиза, който възстановил повредения
автомобил.
Твърди, че с покана от 26.05.2020 г. поискал ответникът да му заплати
сумата от 2543.62 лева, която сума представлява размер на вредата 2528.62
лева и 15.00 лева ликвидационни разходи. Твърди, че ответникът не е заплатил
сумата.
Излага правни аргументи, че има правата по чл.411 КЗ.
Моли съда да уважи исковете.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Оспорва
механизма, причинно-следствената връзка между вредите и ПТП, както и
размера на вредите. Счита, че виновен е водачът на автомобила, застрахован
при ищеца, поради което е постановил отказ. Оспорва изключителната вина на
водача на л.а. М* П*. Твърди, че вина има водачът на л.а. * модел 118, т.е.
действията на Р* са причина за процесното ПТП. Прави възражение за
2
съпричиняване от страна на водача Р*. Оспорва иска за лихва, тъй като не се
дължи главница.
Моли съда да отхвърли исковите претенции, а при условията на
евентуалност – да намали размера на обезщетенията. Претендира
възнаграждение за юрисконсулт.
Възражението по чл.414 е бланкетно. В този смисъл е т. 11а от ТР
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован, се
представлява от юрисконсулти. Поддържа исковете. Твърди, че по делото се
установило, че водачът на * е предприел маневра ляв завой, без зад него да
има друг МПС или пред него. Твърди, че вина има водачът на л.а., застрахован
при ответника.
Ответникът, редовно призован за о.с.з., се представлява от
юрисконсулт. Поддържа отговора на исковата молба. Твърди, че вина има и
водачът, застрахован при ищеца, тъй като неправилно се е включил в
движението. Твърди, че маневрата на водача на БВМ е рискована. Моли съда
да отхвърли претенциите като неоснователни и недоказани.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
ПО ВАЛИДНОСТТА И ДОПУСТИМОСТТА НА
ПРОИЗВОДСТВОТО
С определение № 19258/29.04.2025 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 65-72 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят
неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството е допустимо. Следователно исковата молба е допустима и
следва да бъде разгледана по същество. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКОВЕТЕ
Предявени са положителни установителни искове с правна
квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1, т. 1 вр чл.411 КЗ и чл.422 вр. чл.415,
ал.1, т. 1 вр чл.86 ЗЗД.
С определение № 19258/29.04.2025 г. (л. 65-72 от делото), Съдът е
3
разпределил доказателствената тежест и какви са предпоставките, за да
възникване на регресното вземане по иска с правна квалификация чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т. 1 вр чл.411 КЗ:
1. наличие на договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил лек автомобил – МПС „*", модел „*" с рег. № *, с покрит риск за
процесното ПТП;
2. този договор да е бил в действие към датата на възникване на застрахователното
събитие 29.03.2020 г.;
3. МПС „М*", модел „П*" с рег. № * да е имал сключена Гражданска отговорност при
ответника в периода на застрахователното събитие – 29.03.2020 г.;
4. Възникнало ПТП на 29.03.2020 г. около 08:30 часа, в гр. София, на ул. „Ат. Москов" е
настъпило ПТП между лек автомобил марка „М*", модел „П*" с рег. № * и лек
автомобил марка „*", модел „*" с рег. № *, при което „М*", модел „П*" с рег. № *
навлиза в лентата за насрещно движение и блъска лек автомобил марка „*", модел „*"
с рег. № *, извършващ ляв завой в момента на ПТП, за което ПТП е съставен
двустранен констативен протокол
5. Имуществени вреди лек автомобил марка „*", модел „*" с рег. № * – повредени:
счупена предна лява врата и задна лява врата.
6. имуществени вреди да са причинени, вследствие от ПТП;
7. виновно противоправно поведение на водача на МПС „М*", модел „П*" с рег. № *
8. размерът на щетите е 2 528.62 лева, а обичайните разноски да са 15.00 лева. Общо
2 543.62 лева
9. ищецът е изплати процесната сума от 2 528.62 лева за отстраняване на повреди на
вреди на МПС „*", модел „*" с рег. № *
10. ответникът е получил покана за доброволно изпълнение от ищеца на 26.5.2020 г.
С определение № 19258/29.04.2025 г. (л. 65-72 от делото), настоящия
съдебен състав е отделен като безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти и обстоятелства:
1. наличие на договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил лек автомобил – МПС „*", модел „*" с рег. № *, с покрит риск за
процесното ПТП;
2. този договор е бил в действие към датата на възникване на застрахователното събитие
29.03.2020 г.;
3. МПС „М*", модел „П*" с рег. № * да е имал сключена Гражданска отговорност при
ответника в периода на застрахователното събитие – 29.03.2020 г.;
4. Възникнало ПТП на 29.03.2020 г. около 08:30 часа, в гр. София, на ул. „Ат. Москов" е
настъпило ПТП между лек автомобил марка „М*", модел „П*" с рег. № * и лек
автомобил марка „*", модел „*" с рег. № *,
5. Имуществени вреди лек автомобил марка „*", модел „*" с рег. № * – повредени:
счупена предна лява врата и задна лява врата.
9. ищецът е изплати процесната сума от 2 528.62 лева за отстраняване на повреди на
вреди на МПС „*", модел „*" с рег. № *
10. ответникът е получил покана за доброволно изпълнение от ищеца на 26.5.2020 г.
Не е спорно, че размера на обичайните разноски са 15.00 лева. Не се спори, че
ответникът е изпаднал в забава в 30-дни от получаването на покана, а именно 26.06.2020 г.,
на основание чл.412, ал.3 КЗ. Не е спорен периода на забавата, както и размера на
мораторната лихва. Спорно е наличието на главно задължение.
Страните спорят относно наличието на вина у водача на л.а. П*, механизъм на ПТП,
дали причинените вреди са вследствие на ПТП, размера на вредите.
4
Съдът следва да уточни, че не кредитира представения двустранен
констативен протокол досежно механизма на ПТП и вината на водача,
доколкото е налице оспорване на исковата претенция в тази част и че същият
не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като в тази част не
представлява официален свидетелстващ документ, а диспозитивен, който се
ползва само с формална доказателствена сила, но не и относно достоверността
на факти и обстоятелства досежно механизма и вината за ПТП.
В тази връзка ответникът е ангажирал свидетелски показания на свид.
Г.. Свидетелят установява датата и мястото на ПТП, участниците в него като
ФЛ и л.а., с които са били управлявани от тях. От него се установи механизма
на удара, поведението на двата л.е. и поведението на водачите на двата л.а.
Свидетелят установява факти и обстоятелства досежно метеорологичните
условия, включването на движението на л.а. *, както и разстоянията между
тях. Свидетелят установява и мястото на удара по двата автомобила и
съответно видимите щети.Съдът напълно кредитира показанията на
свидетеля, като пълни, логични, последователни. Същите се припокриват с
останалите доказателства по делото. Не противоречат на формалната логика
(л.91-92 от делото).
Следва да се отбележи, че в ИМ ищецът не иска разпит на свидетел, т.е.
на водача, който е управлявал застрахования при него л.а., въпреки, че този
водач е клиент по договора за сключена ГО. В първото и във второто по делото
о.с.з., ищецът е направил искане за допускане до разпит, но след запитване на
предпоставките по чл.147 и чл.267 ГПК, съдът е приел, че това искането
ищецът е следвало и е могъл да го направи още в ИМ, на основание чл.127,
ал.2 ГПК, но същото не го е направил. Същото представлява съществено
процесуално опущение, за което ищецът отговоря доколко изчерпва всички
доказателства и искания, с които е разполагал към датата на подаване на ИМ.
По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), която
съдът напълно кредитира като обективна, пълна и изготвена от компетентно
вещо лице (л.112-125 от делото). От заключението се установи механизма на
ПТП, видимостта, скоростите, опасните зони и при какви условия процесното
ПТП би било предотвратимо. Установи се и размера на вредите. Установеното
от експертизата напълно кореспондира с останалите доказателства и
доказателствени средства.
От свидетелските показания и САТЕ се създаде следната фактическа
обстановка:
На 24.03.2020 г., около 08:30 часа, в района на магазин „Фантастико“,
намиращ се на ул. „Д-р Атанас Москов“, в посока на движение от светофара за
„Бизнес Парк Младост“ към Магазин „Фантастико“, л.а. * „*“ с рег. № * е
спрял на тротоар вдясно на пътното платно, при наличието на знак от
надлъжната пътна маркировка B28 – „Забранено паркирането“, който водач
подава светлинен сигнал и предприема маневра включване в движението
ведно с маневра ляв завой. В същото време и посока се е движил л.а. „М* П*“,
5
с рег. № * Водачът предприел маневра за заобикаляне на л.а. „*“, при което
навлиза в лентата за насрещно движение, като траекториите на двете МПС-та
се пресичат и възниква удар между тях.
С оглед така приетата фактическа обстановка съдът приема, че в
момента на тръгване от състояние на покой на л.а. „*“, т.е. от тръгване от
спряното място, т.е. предприемане на маневра включване в движение,
възниква моментът на опасност. От този момент, в който л.а. „*“ потегля от
спряно състояние в дясната част и на тротоара на ул. „Атанас Москов“
възниква моментът на опасност за двата автомобила. От този момент следва
да се определя опасната зона.
От експертизата се установява, че видимостта и на двата автомобила
напред и назад е била достатъчно и същите са били видими един спрямо друг.
Водачът на л.а. „*“ е имал видимост в страничното огледало към л.а. „М*“.
Водачът на л.а. „М*“ е имал видимост към л.а. „*“ през цялото време на
движение от момента на включване в движението на л.а. „*“.
Експертизата установява, че в момента на предприемане на маневра
включване в движението и едновременно с това ляв завой, л.а. „П*“ се е
намирал на 37.25 метра зад л.а. „*“ и на 49 метра преди мястото на удара.
Установи се, че в момента на предприемане на маневра изпреварване от л.а.
„П*“, л.а. „*“ се е намирал на 7.6 метра от мястото на удара, а л.а. „П*“ на 19.4
от мястото на удара.
С оглед факта, че ПТП е осъществено в гр. София и няма други значи, то
съдът направи извод, че максимално допустимата скорост за движение е 50
km/h, на основание чл.21, ал.1 ЗДвП. При такава скорост, за каквато съобщава
свидетелят, опасната зона на л.а. „П*“ е била 33.23 метра. При тези данни и
факти съдът направи доказателствен извод, че с избраната от водача на л.а.
„П*“ скорост същият е могъл да спре на разстояние 33.23 метра. След като
моментът на опасността възниква на разстояние 37.25 метра (разстояние
между двата л.а. от момента на включване в движението и предприемане на
маневра ляв завой от л.а. „*“) от л.а. „М*“, то водачът на л.а. „*“ не му е
попаднал в опасната му зона, деянието не е случайно по смисъла чл.9 НК,
поради което водачът на л.а. „П*“ е могъл да предотврати удара, тъй като е
имал техническата възможност да спре, при избраната от него скорост, защото
в момента на възниква на опасността е бил на по-голямо разстояние от
спирачния му път.
Експертизата установява, че ударът би бил предотвратим, ако л.а. „П*“ е
задействал спирачната уредба от момента, в който е възникнала опасността –
включвай в движението на л.а. „*“ и ляв завой.
Заключението установява, че ударът би бил предотвратим, ако водачът
на л.а. „*“ е изчакал преминаването на л.а. „П*“ вляво от него и чак след това
да е предприел маневра за завой наляво.
При тези факти и обстоятелства съдът направи доказателствен извод, че
и двамата водачи на л.а. имат вина за осъщественото ПТП.
6
На първо място, вина има водачът на л.а. „П*“. Това е така, защото от
момента на възникване на опасността (включване в движението от л.а. „*“ от
спряно състояние) за него възниква задължението по чл.20, ал.2 ЗДвП, а
именно да избере съобразена скорост съгласно характери а интензивността на
движението, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Същите са длъжни да намалят скоростта. След като момента на
опасност е възникнал на 37.25 метра от л.а. „П*“, а опасната му зона е 33.23
метра, то същият е могъл да спре, като намали скоростта си като задейства
спирачната уредба. При това положение водачът на л.а. „П*“ не е намалил
скоростта си, за да предотврати процесното ПТП, въпреки, че е имал
техническата възможност, защото опасността му е възникнала в момент по-
голям от спирачния му път. Не предприемането на действия по задействане на
спирачна уредба е причина, същият да се удари в л.а. „*“, въпреки, че се
опитал да избегне да избегне удара като го изпревари. Видно от помагалото
на проф. Станимир Карапетков за студенти в ТУ, ПТП не се избягва като се
предприемане маневра, а чрез предприемане на аварийно спиране, защото
реализираната маневра ще направи други вреди. Същият е следвало да
задейства спирачната уредба, както и да не предприема маневра изпреварване
– заобикаляне на л.а. „*“ от ляво Следователно е правилно твърдението на
ищеца, че вина има водачът на л.а. „П*“. Същият е нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП.
От друга страна, съгласно чл.76, ал.1 ППЗДвП „Маневра“ е изменение на
положението на пътното превозно средство спрямо пътя и останалите
участници в движението, като: потегляне, преминаване в съседна пътна лента,
завиване и други подобни. Съгласно чл.77, ал.1 ППЗДвП водач, който има
намерение да извърши маневра, е длъжен да се убеди, че няма забрана за
маневрата, че няма да застраши останалите участници в движението и преди
да започне маневрата – да подаде своевременно ясен и достатъчен за
възприемане сигнал. При това положение тръгването от състояние на покой от
спряло превозно средство (л.а. „*“) е маневра, тъй като представлява
потегляне. При това положение водачът е следвало да извърши маневрата без
да застраши останалите движещи се участници. Същото задължение
произтича от чл.25, ал.1 ЗДвП. Освен това, л.а. „*“ едновременно е извършвал
маневра потегляне от спряно състояние и завиване на ляво. В случая, както
установява експертизата, водачът за л.а. „*“ е могъл да предотврати удара,
като изчака движещата се кола. Ето защо същият е следвало да съобрази тези
маневри с характера и интензитета на движението и да ги извърши само в
случай, че не застраши другите участниците. Такова не е осъществено. Това е
така, защото е следвало да изчака движещи се л.а. „П*“ и едва след това да
потегли и да завие наляво. Нещо друго видно от експертизата, л.а. „*“ е бил
спрял на тротоара или най-дясната част на пътната лента, непосредствено
преди предприетия от него ляв завой. Съгласно чл.98, ал.1, т.6 ЗДвП престоят
е забранен на кръстовище и на 5 метра от тях. При това положение водачът на
л.а. „*“ е бил престоял (спрял) на такова разстояние. Ето защо има нарушение
на правилата за движение по пътищата от страна на водача на л.а. „*“.
7
Основателно е възражението на ответника, че водачът на л.а. „*“ има
съпричиняване. Същият е нарушил чл.77, ал.1 ППЗДвП, чл.25, ал.1 ЗДвП и
чл.98, ал.1, т.6 ЗДвП.
Експертизата установява, че вредите се изразяват в ремонт на предна
лява врата, подмяна на задна лява врата на л.а. „*“. Същото съвпадат и със
свидетелските показания и писмените доказателства и доказателствени
средства. С оглед осъщественото място на удара – лява странична част на л.а.
„*“ и предна дясна част на л.а. „П*“ съдът направи извод, че мястото на
вредите напълно отговарят по мястото на ударите, съприкосновението между
двете коли. Ето защо е налице причинно-следствена връзка между
настъпилите вреди и процесното ПТП.
Същевременно, от приобщената доказателствена съвкупност се
установява и поведение на водача на лек автомобил „*“, което съдът се
преценява катообективно допринесло за настъпване на пътния инцидент.
Както бе изяснено, в случая се установи, че водачът на увредения лек
автомобил е подал светлинен сигнал, констатирал е движещият се зад него, но
е дочакал да премине опасността и въпреки това е предприел маневра
потегляне и завиване на ляво. Не есе уверил, че предприетите от него маневри
ще няма да създадат опасност.
Поради това в случая е налице основание за редуциране на
отговорността на делинквента, респ. на гаранционно- обезпечителната
отговорност на застрахователя му .
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението
си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията
или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/.
В случая се установява, че водачът на лек автомобил „*“ е допринесъл за
настъпването на вредите като нарушил разпоредбите на чл.77, ал.1 ППЗДвП,
чл.25, ал.1 ЗДвП и чл.98, ал.1, т.6 ЗДвП, както бе посочено по-горе, като при
това положение съдът определя, че размерът на съпричиняването е
равностоен на водача на л.а. „П*“.
Ето защо съдът намира че дължимото обезщетение следва да бъде
намалено с 50%.
Заключението на САТЕ установи, че размерът на вредите за
възстановяване на л.а. „*“ е 2007.82 лева.
При това положение размерът на вредите, за които ответникът отговаря
са в размер на 1 003.91 лева. Към тях следва да се прибавят обичайните
разноски за ликвидационно производство, а именно 15.00 лева. Ето защо
искът за главница се явява основателен за 1018.91 лева. В останалата част
(горница от 1018.91 лева до пълния претендиран размер от 2543.62 лева) искът
за главница следва да се отхвърли.
8
По отношение на иска за лихва
За да бъде уважен иска по чл.86 ЗЗД, ищецът при условията на пълно и
главно доказване, следва да установи следните факти и обстоятелства:
1. наличие на главно вземане
2. период на забава
3. размер на вземането
По делото се установи главно задължение.
Не се спори, че ответникът е изпаднал в забава в 30-дни от получаването
на покана, а именно 26.06.2020 г., на основание чл.412, ал.3 КЗ. Не е спорен
периода на забавата.
Следователно, при използване на онлайн калкулатор за мораторна лихва
за периода от 03.12.2021 г. до 03.12.2024 г. върху главница 1018.91 лева,
сумата по чл.86 ЗЗД е в размер на 369.56 лева.
Ето защо искът в тази част следва да се уважи, а за горницата от 369.56
лева до пълния претендиран размер от 922.57 лева следва да се отхвърли.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на делото, двете страни имат право на разноски,
пропорционално на уважена и отхвърлена част, на основание чл.78, ал.1 и
ал.3 ГПК.
При съпоставка на доказана част, съответно отхвърлена, уважена се
получава следното:
№ПоказателРазмер, лева
1Предявени искове3466.19
2Уважени искове1388.47
3Отхвърлени2077.72
Ищецът не представя списък по чл.80 ГПК. Ответникът представя.
По заповедното производство
Ищецът претендира в заповедното производство следните разноски:
50.00 лева държавна такси и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че тези разноски не следва да се присъждат на ищеца.
Съгласно чл.219, ал.1 НК който не положи достатъчно грижи за
ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното
му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна
повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни
щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода
9
до шест години и глоба до пет хиляди лева.
Съгласно чл.219, ал.1 НК който въпреки задълженията си не е
упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено
управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество, и от
това са последвали значителни щети на предприятието или на стопанството, се
наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.
Основният състав на безстопанствеността е по чл.219 НК. При това
положение следва, че о обективно страна разпореждането с имущество на
търговско дружество без същото да е ликвидно и изискуемо (което е се
установява само със съдебно решение) осъществява един от елементите от
обективна страна на това престъпление, защото длъжностно лице ще се
разпореди с имущество на търговското дружество, без същото да е установено
с влязло в сила решение и да е отразено като такова в счетоводните книги.
От друга страна, заповедното производство има за цел да установи дали
вземането не се оспорва, т.е. дали длъжникът го признава. Затова
неподаването на възражение по чл.414 ГПК представлява признаване на дълг,
което е вид разпореждане с имущество на длъжника. В заповедното
производство доказателства не се събират.
Следователно, търговско дружество не може да се разпореди със свое
имущество в заповедното производството, защото означава да се признае
дълг, без за това да има доказателства, събрани факти. Това винаги е един от
обективните елементи на безстопанствеността – чл.219 и сл. от НК. Ето защо
в заповедното производство, търговско дружество, което е длъжник, не може
да признае вземането, а трябва да подаде възражението. То винаги е спорно,
защото признаването на дълга в заповедното осъществява един от елементите
на престъпление. Нито едно търговско дружество, административен орган не
може да признае дълг в това производство, защото представлява достатъчно
данни за извършено престъпление.
Освен това, видно от материалите по делото, ищецът е изпратил покана
за доброволно изпълнение до длъжника. Същият е отговорил, че не признае
задължението. Следователно, още преди заповедното производство, вземането
е спорно и не се признава от ответника. При това положение подаването на
заявление по чл.410 ГПК е безсмислено, безпредметно, тъй като кредиторът е
запознат със заявлението на длъжника, а именно, че не признава вземането.
Ето защо не е необходимо и нужно да има заповедно производство.
При това положение съдът приема, че така инициираното от ищеца
заповедно производство е безсмислено, защото вземането се оспорва още
преди подаването на заявлението и никога в него няма да стигне до плащане
на дълга в срока по чл.414 ГПК, защото представлява елемент от обективна
страна на престъпление. Ето защо съдът приема, че ищецът не е искал да
проведе заповедно производство, а да генерира допълнително разноски в своя
тежест, които да му се присъдят. Това е така, защото a priori не може да се
признае вземането и да се плати в срока по чл.414 ГПК. Затова единствената
10
цел на ищеца е била да се генерират разноски в негова полза за юрисконсулт.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че ищецът е злоупотребил
с процесуални права по смисъла на чл.3 ГПК, като е образувал съдебно
производство само с цел да генерира разноски за себе си, а не да реши
възникналият спор. Ищецът е избрал един възможен от закона процесуален
инструмент – чл.410 ГПК, който не е забранен, но с него не се преследва цел –
решаване на спор, а се преследва цел – генериране на разноски. Ето защо
съдът приема, че е налице заобикаляне на закона от страна на ищеца, което
води до злоупотреба с право от негова страна – да образува дела, за които няма
как да бъде установено по безспорен начин, че няма спор.
Освен това, с избирането на заповедното производство, ищецът
нарушава принципът за процесуална икономия. Спорът между страните ще се
реши по-бързо, с по-малко средства, ако директно ищецът беше подавал
искова молба по реда на Глава XIII ГПК, а не да подава заявлението по чл.410
ГПК, чиито резултат ясен още при самото подаване, а именно, че
производство ще се развие в исково.
Освен това, видно от материалите по заповедното производство, съдът е
дал указания по чл.415 ГПК да предяви иск и да представи доказателства за
внесена държавна такса в размер на 69.32 лева. Видно от материалите по
заповедното и исковото производство, процесуалният представител на ищеца,
не е изпълнил указанията на съда за внасяне на държавна такса в исковото
производство. Това е наложило допълнително съдът да извърши действия по
чл.129 ГПК като укаже на ищеца да приложи закона, въпреки, че същият е
обнародван и е следвало да се знае. Следователно с поведението си ищецът
дори не изпълнява указанията на съда и не изпълнява закона по елементарно
действие да представи документ по чл.128, т.2 ГПК. Следователно действията
на ищеца представляват пускане на нередовни молби, които допълнително
утежняват процеса и забавят разглеждане на делото в неговия разумен срок,
защото въвежда допълнителен интервал от време за даване на указания,
връчване на книга, изтичане на срок, изпълнение на указания. В допълнение
на изложението следва да се отбележи, че дори самото заявление на ищеца е
нередовно, тъй като ищецът отново не е сметнал правилна държавната си
такса и се е наложило съдът да му дава указания каква държавна такса да
внесе, въпреки яснотата на чл.1 ТДТССГПК. Следователно ищецът изобщо не
е положил дължимите минимални грижи за предявяване и образувано на едно
нормално и редовно съдебно производство.
В процесния случай, освен генериране на разноски, усложняване
работата на страните и съда, с това заповедното производство, ищецът не цели
постигане на легитимна и законова цел, която да оправдае направените от него
разноски в това производство. Ето защо съдът приема, че с оглед поведението
на ищеца по чл.3 ГПК не следва да присъжда разноски в заповедното
производство, защото целта не е била да се провери спорността на вземането.
Ето защо съдът не присъжда разноски на ищеца в заповедното
11
производство.
Ответникът претендира разноски в заповедното производство – л.17 от
делото. Същият претендира юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8
ГПК. Съгласно чл.26 НЗПП, действаща към 14.01.2025 г., възнаграждението в
заповедното производство е от 50 до 180 лева. С оглед факта, че действието на
ответника се изразява само в подаване на едно възражение, което е бланкетно
и се набрано на компютър и съставено на база copy-paste, съдът приема, че
възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде в размер на 50.00 лева.
С оглед отхвърлената част от иска, ответникът има право на разноски в
размер на 29.97 лева (50 х 2077.72/3466.19). Ето защо ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 29.97 лева, представляващи
разноски в заповедното производство.
По исковото производство
Ищецът претендира държавна такса, депозит за САТЕ и юрисконсултско
възнаграждение. Държавната такса в исково производство е 82.43 лева (л.5,40
от делото); 1000 лева е депозитът по САТЕ (л.83 от делото). Процесуалният
представител на ищеца не посочва, какво юрисконсултско възнаграждение
претендира. Съгласно чл.25 НЗПП, действаща към настоящия момент,
възнаграждението е в размер от 100 до 360 лева. Съдът съобрази, че
процесуалните действия на ищеца не са били редовни, което следва да е
изключение от принципа по чл.3 ГПК, а не правило, както практиката е
наложила по всички дела. Още в разпореждането по чл.415 ГПК съдът е дал
указания каква държавна такса да внесе за иска. Ищецът неизпълнявайки тези
указания внася държавна такса, която е произволно избрана от него и
несъобразена със закона. Следователно, ищецът имал съзнанието каква такса
да внесе, но въпреки това не го е направил. Това наложило ИМ да се
обездвижи по чл.129 ГПК е да се удължи производството с още време, без да
има основание за това, освен нередовното процесуално поведение на ищеца,
който подава в настоящия съд над 300 искови молби на година и е следвало да
има необходимите познания и опит. Освен това в исковата молба ищецът не
изчерпва всички доказателства и искания по чл.127, ал.2 ГПК. Следователно
процесуалната работа на ищеца изобщо не е извършена акуратно, редовно и
прилежно. При това положение, с оглед средната фактическата и правна
сложност (без да се отчете поведението на ищеца за усложняване на процеса
чрез заповедното производство), както и извършената работа от юрисконсулта
на ищеца, което е доказателство за намерението на ищеца да не изпълнява
закона, съдът приема, че възнаграждението следва да бъде определен в
минимален размер, а именно 100 лева.
Ето защо общите разноски, които следва да се признаят на ищеца са в
размер на: 1182.43 лева. С оглед уважената част от иска, ответникът има право
на разноски в размер на 473.65 лева (1182.43 х 1388.47/3466.19). Ето защо
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 473.65 лева,
представляващи разноски в настоящото производство.
12
Съгласно списък по чл.80 ГПК, ответникът претендира разноски: 1000
лева депозит за САТЕ (л.101 от делото) и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лева по чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25 НЗПП, действаща към
настоящия момент, възнаграждението е в размер от 100 до 360 лева.
Претендираното в размер от 200 лева е законовото ограничение. Ищецът не е
направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Въпреки това съдът приема, че
същото съответства на действителната фактическа и правна сложност.
Общият размер на разноските, които следва да се признаят на ответника са
1200.00 лева.
С оглед отхвърлената част от иска, ответникът има право на разноски в
размер на 719.31 лева (1200 х 2077.72/3466.19). Ето защо ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата от 719.31 лева, представляващи
разноски в исковото производство производство.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от ЗАД „АРМЕЕЦ",
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район Средец, ул. „С*
срещу „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *, представлявана от А*, с адрес:
София, ул. „С*, положителни установителни искове с правна
квалификация, както следва:
1. че „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК * дължи на ЗАД „АРМЕЕЦ",
ЕИК: * сумата от 1018.91 лева (хиляда и осемнадесет лева и деветдесет
и една стотинки), представляващо дължимо регресно вземане по заведена
щета № 10020030106767, образувано в следствие за вреди, причинени от
ПТП, случило се че на 29.03.2020 г., около 08:30 часа, в гр. София, на ул.
„Ат. Москов" между лек автомобил марка „М*", модел „П*“ с рег. № * и
лек автомобил марка „*", модел „*" с рег. № *, като л.а. „М*", модел „П*"
навлиза в лентата за насрещно движение и блъска лек автомобил марка
„*", модел „*" с рег. № *, извършващ ляв завой в момента на ПТП, в
резултат на което ПТП са възникнали имуществени вреди в размер на
1003.91 лева и 15.00 лева ликвидационни разноски, за което ПТП е
съставен двустранен констативен протокол., ведно със законната лихва
от датата на завеждане на заявлението по чл.410 ГПК (04.12.2024 г.) до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.422 вр. чл.415,
ал.1, т. 1 вр чл.411 КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 1018.91
лева до пълния претендиран размер от 2 543.62 лева, а именно 1524.71
лева, като неоснователен и недоказан.
2. че „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК * дължи на ЗАД „АРМЕЕЦ",
ЕИК: * сумата от 369.56 лева (триста шестдесет и девет лева и петдесет
13
и шест стотинки), представляващи обезщетение за забава (мораторна
лихва) за периода от 03.12.2021 г. до 03.12.2024 г. върху сумата от 1018.91
лева, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т. 1 вр чл.86 ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 369.56 лева до пълния претендиран
размер от 922.57 лева, а именно 553.01 лева, като неоснователен и
недоказан.
за които суми има издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
629/08.01.2025 г. по ч. гр. д. № 72711/2024 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „АРМЕЕЦ", ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.
София, Район Средец, ул. „С* да заплати на „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД,
ЕИК *, представлявана от А*, с адрес: София, ул. „С*, сумата от 29.97 лева
(двадесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки), представляващи
разноски по ч. гр. д № 20241110172711 по описа за 2024 година на СРС, на
основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА от А*, с адрес: София, ул. „С* да заплати на „АРМЕЕЦ",
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район Средец, ул.
„С*, сумата от 473.65 лева (четиристотин седемдесет и три лева и шестдесет
и пет стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 20251110110711 по
описа за 2025 година на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „АРМЕЕЦ", ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.
София, Район Средец, ул. „С* да заплати на „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД,
ЕИК *, представлявана от А*, с адрес: София, ул. „С*, сумата от 719.31 лева
(седемстотин и деветнадесет лева и тридесет и една стотинки),
представляващи разноски по гр. д № 20251110110711 по описа за 2025 година
на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от ЗАД „АРМЕЕЦ",
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район Средец, ул. „С*
срещу „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *, представлявана от А*, с адрес:
София, ул. „С*, положителни установителни искове с правна
квалификация, както следва:
1. че „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК * дължи на ЗАД „АРМЕЕЦ",
ЕИК: * сумата от 1018.91 лева (хиляда и осемнадесет лева и деветдесет
и една стотинки), представляващо дължимо регресно вземане по заведена
щета № 10020030106767, образувано в следствие за вреди, причинени от
ПТП, случило се че на 29.03.2020 г., около 08:30 часа, в гр. София, на ул.
„Ат. Москов" между лек автомобил марка „М*", модел „П*“ с рег. № * и
лек автомобил марка „*", модел „*" с рег. № *, като л.а. „М*", модел „П*"
навлиза в лентата за насрещно движение и блъска лек автомобил марка
„*", модел „*" с рег. № *, извършващ ляв завой в момента на ПТП, в
резултат на което ПТП са възникнали имуществени вреди в размер на
1003.91 лева и 15.00 лева ликвидационни разноски, за което ПТП е
съставен двустранен констативен протокол., ведно със законната лихва
от датата на завеждане на заявлението по чл.410 ГПК (04.12.2024 г.) до
14
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.422 вр. чл.415,
ал.1, т. 1 вр чл.411 КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 1018.91
лева до пълния претендиран размер от 2 543.62 лева, а именно 1524.71
лева, като неоснователен и недоказан.
2. че „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК * дължи на ЗАД „АРМЕЕЦ",
ЕИК: * сумата от 369.56 лева (триста шестдесет и девет лева и петдесет
и шест стотинки), представляващи обезщетение за забава (мораторна
лихва) за периода от 03.12.2021 г. до 03.12.2024 г. върху сумата от 1018.91
лева, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т. 1 вр чл.86 ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 369.56 лева до пълния претендиран
размер от 922.57 лева, а именно 553.01 лева, като неоснователен и
недоказан.
за които суми има издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
629/08.01.2025 г. по ч. гр. д. № 72711/2024 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „АРМЕЕЦ", ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.
София, Район Средец, ул. „С* да заплати на „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД,
ЕИК *, представлявана от А*, с адрес: София, ул. „С*, сумата от 29.97 лева
(двадесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки), представляващи
разноски по ч. гр. д № 20241110172711 по описа за 2024 година на СРС, на
основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА от А*, с адрес: София, ул. „С* да заплати на „АРМЕЕЦ",
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район Средец, ул.
„С*, сумата от 473.65 лева (четиристотин седемдесет и три лева и шестдесет
и пет стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 20251110110711 по
описа за 2025 година на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „АРМЕЕЦ", ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.
София, Район Средец, ул. „С* да заплати на „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД,
ЕИК *, представлявана от А*, с адрес: София, ул. „С*, сумата от 719.31 лева
(седемстотин и деветнадесет лева и тридесет и една стотинки),
представляващи разноски по гр. д № 20251110110711 по описа за 2025 година
на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
15
подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД чрез
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването му, по
реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16