Р Е Ш Е Н И Е
№ 156
гр. Силистра, 05 май 2016 година
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА
гр. д. № 1550 по описа на съда за 2016 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищците К.Ж.И. и Ю.Й.И.,***, молят съда да постанови
решение, с което да определи режим на лични отношения между тях и внукът им П.
Е. И., роден от брака на ответниците Т.П.П.
и Е.К.И., техен син. Претендира се ищците да имат възможност да вземат детето
всяка втора събота и неделя от месеца от 10. 00 часа в събота до 17. 00 часа в неделя, както и две седмици
през лятната ваканция на детето, които не съвпадат с ползването на платените
годишни отпуски на родителите, а също и в деня, следващ рождения ден на детето
– 11. 06. всяка година, до навършване на пълнолетие.
В условията на евентуалност молят съдът да постанови да
упражняват режима на лични отношения с детето на втория ответник Е.И., определен с решението по гр.
д. № 1 / 2007 г. на СРС, докато той живее и работи в чужбина.
За да обосноват претенцията си ищците се позовават на
обстоятелството, че детето П. с ЕГН – ********** и неговата по-голяма сестра К.
Е. И. са родени по време на брака между
ответниците, който брак е прекратен с решението по гр. д. № 1 / 2007 г. на
СРС. Изтъкват, че техният син Е.И.
живее и работи в гр. Лондон, Великобритания, а по-голямото дете К. живее при
него от 2014 г. Посочват, че от раждането на децата са били изключително
ангажирани с полагането на грижи и предоставянето на помощ за отглеждането им,
като акцентират, че това е продължило и след развода на ответниците и
независимо че родителските права са били предоставени на майката, те са
продължили като баба и дядо да я подпомагат със средства, внимание и отношение
и дори с помощта на сина си са закупили жилище, което след извършен ремонт и
обзавеждане са предоставили през 2011 г. на майката и децата. Изтъкват, че
отношенията им с ответницата са се запазили добри дори и след като същата е
заживяла на съпружески начала с друг мъж, като детето П. е продължило да ходи у
тях след училище, да се храни, да си учи уроците и да си пише домашните. Посочват,
че отношението на ответницата към тях и към сина им се е променило рязко след
като през пролетта на 2016 г. голямата им внучка К. е споделила с баща си, че
докато е живяла с майка си новият й партньор Е. Е. е извършвал блудствени
действия с нея. Бащата на детето е подал сигнал в РП – С., след който
ответницата е забранила на детето П. да посещава дома на баба си и дядо си, да
разговаря с тях по телефона и да общува с тях. Именно поради това ограничаване
на контактите с детето П. за ищците се е породил интерес да инициират
настоящото производство.
Ответницата Т.П.П. оспорва предявените искове. Концентрира
изложението си около проблемното си съжителство с бившия си съпруг и счита, че действията на ищците толерират неправомерното му поведение,
а също и че същите са прилагали различни форми на манипулация и са настройвали
децата срещу нея и сегашния ѝ партньор. По принцип не оспорва
необходимостта на децата да контактуват с близките си, но счита, че ищците не я
зачитат като личност и не е в интерес на детето да общува с тях.
Вторият ответник Е.К.И. не е взел становище по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства,
доводите и становището на страните, съдът приема за установено следното:
Съдът е сезиран с иск по чл. 128, ал. 1 от СК; предявен в
условията на евентуалност е и иск по чл. 128, ал. 3 от СК.
От представените с исковата молба удостоверения за
раждане (л. 9 и 10 от делото) се установява, че ищците са баба и дядо по бащина
линия на детето П., а двамата ответници са негови родители. Страните не спорят
относно този факт, нито относно това, че бракът между родителите на детето е
прекратен с развод с решението по гр. д. № 1 / 2007 г. на СРС и синът на ищците
трайно се е установил да живее в Лондон, където от 2014 г. до настоящия момент
е отглеждал по-голямата сестра на П.,
навършила пълнолетие през декември 2017 г.
Отношенията между родителите по повод упражняването на
родителските права върху детето първоначално са регламентирани с постановеното
решение № 1 / 2007 г. на СРС, с което родителските права са предоставени за
упражняване на майката и е определен режим на лични отношения между бащата и
детето всяка първа неделя от месеца от 9. 00 ч. до 19. 00 часа по местоживеенето
на детето, както и всяка трета и четвърта събота и неделя, от 9. 00 часа в
събота до 16. 00 часа в неделя, и 20 дни през лятото. Към настоящия момент бащата
е предявил иск за промяна на родителските права, като с решение № 637 / 26. 01.
2017 г. по гр. д. № 1202 / 2016 г., което се обжалва пред ОС – С., родителските
права по отношение на Преслав са предоставени на бащата и е определен режим на
лични отношения между майката и детето.
Не се спори също така, че ищците са имали възможност да контактуват
безпрепятствено с детето до м. юни 2016 г., като до този момент са подпомагали
отглеждането му активно със средства и грижи (признания на отв. в с. з. на 20.
02. 2017 г.).
Проблемите в отношенията между страните възникват по
повод твърденията на по-голямото дете на ответниците К., че съжителстващия на
съпружески начала с майка ѝ мъж е извършвал блудствени действия с нея. От
момента на образуването на досъдебно производство по случая детето П. не се е
виждало с ищците, нито е разговаряло по телефона с тях.
Според съда изложената по-горе фактическа обстановка
потвърждава изнесеното в исковата молба, че преустановяването на контактите
между ищците и детето е в следствие на обтягане на отношенията между двамата
родители по повод предприетите от бащата мерки във връзка твърденията на
голямото им дете, че е било подложено на блудствени действия от съжителстващия
с майката мъж. Нито от разпитаните по
делото свидетели по искане на ответницата, нито от информацията, която самото
дете изложи при изслушването му в съдебно заседание, нито пък от изготвения
социален доклад от ОЗД в Дирекция „Социално подпомагане” гр. С. се установи, че
поведението на ищците е насаждало отрицателно отношение у детето към майката и съжителстващия
с нея мъж или че по някакъв начин може да се окачестви като вредно за детето. Единственият
упрек, който детето има към своите прародители по бащина линия, е, че са
проявили пасивност и не са защитили майка му в моменти, когато бащата е
изразявал гласно неодобрението си към нея, но в ситуация на съмнения относно характера
на преживяното от по-голямото дете, проявената пасивност в описаните случаи на
практика е най-щадящия подход към детето. Същевременно от изложеното от самото
дете пред съда стана ясно, че то е било целенасочено настройвано както срещу
баща си, така и срещу неговите родители до степен да не желае да контактува с
тях. От тук за съда се налага извода, че майката и нейното обкръжение преднамерено
се опитват да отчуждят детето от близките му по бащина линия и
преустановяването на контактите му с тях е следствие на това поведение, а не
опит да бъде защитено детето от неблагоприятно влияние.
В заключение на гореизложеното съдът приема, че
определянето на режим на лични отношения между ищците и детето е наложително
най-вече с оглед защитата на интереса на детето и обезпечаването на неговото
хармонично и балансирано психическо и емоционално развитие. Възстановяването на
емоционалната връзка и на отношенията на доверие помежду им ще послужи като балансиращ
фактор за детето и ще му помогне да преодолее конфликта между родителите му без
да е притиснато да избира страна в него. Ето защо всяка от страните следва да
превъзмогне личностните си разочарования и да се постарае да съдейства за
осигуряването на една по-толерантна и лишена от противопоставяне и реваншизъм
среда за детето, в която то да успее да възстанови и поддържа пълноценна връзка
с всичките си роднини по произход.
При определянето на конкретния режим на лични отношения
между ищците и детето следва да се вземе предвид факта, че все още въпросът за
родителските права по отношение на него не е разрешен. В тази връзка съдът
счита, че предложения вариант от ищците е удачен както в случай, че
родителските права се упражняват от майката, така и в случай, че родителските
права се упражняват от бащата. Към настоящия момент все още въпросът за
заминаването на детето в чужбина не е актуален, поради което не следва да се
взема предвид. В тази връзка на ищците следва да се даде възможност да вземат детето
всяка втора събота и неделя от месеца, от 10. 00 часа в събота до 17. 00 часа в неделя, както и две седмици
през лятната ваканция, които не съвпадат с ползването на платените годишни
отпуски на родителите, а също и в деня, следващ рождения ден на детето – 11.
06. всяка година, до навършване на пълнолетие.
В заключение съдът счита, че предявеният иск е
основателен и следва да се уважи, като се определи режим на лични отношения
между ищците и детето съобразно изложеното по-горе.
Предвид изхода на делото ответницата Т.П. следва да
заплати на ищците направените по делото разноски, които за производството пред
тази инстанция са в размер на 335. 00 лева и са формирани от платената първоначална
ДТ и платеното възнаграждение на процесуалния им представител. Вторият ответник не следва да отговаря за
разноски в процеса, тъй като с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото.
Мотивиран от гореизложеното СРС
Р Е
Ш И :
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето П. Е. И. с ЕГН - ********** и неговите
баба и дядо по бащина линия Ю.Й.И. с ЕГН – ********** и К.Ж.И. с ЕГН – **********,***,
както следва: всяка втора събота и
неделя от месеца, от 10. 00 часа в събота
до 17. 00 часа в неделя, както и две седмици през лятната ваканция,
които не съвпадат с ползването на платените годишни отпуски на родителите, а
също и в деня, следващ рождения ден на детето – 11. 06. всяка година, до
навършване на пълнолетие.
ОСЪЖДА Т.П.П. с ЕГН – ********** да заплати на
Ю.Й.И. с ЕГН – ********** и К.Ж.И. с ЕГН – **********,***, сумата 335.
00 (триста тридесет и пет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Е. Чернева)