№ 1155
гр. София, 20.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в публично заседание на двадесет и
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:...
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20211110170867 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХIII от Гражданския процесуален
кодекс.
Образувано е по искова молба от И. К. К., ЕГН **********, срещу „...“
ООД, ЕИК ..., за признаване за установено по реда на чл. 422, във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 5359,18 лв.
(съгласно направеното уточнение на исковата молба от 7.09.2023 г.),
представляваща неизплатени нетни трудови възнаграждения за м. юли,
август, октомври на 2018 г., за м. февруари, март, април, май, юни, юли,
август, септември на 2019 г. и за м.януари на 2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Ищецът твърди, че на 12.02.2016 г. между него в качеството му на
работник и „...“ ООД, ЕИК ..., в качеството му на работодател бил сключен
Трудов договор № 42/12.02.2016 г. на основание чл. 70, ал. 1 КТ с
шестмесечен изпитателен срок в полза на работодателя. По силата на
възникналото трудово правоотношение заемал длъжността „шофьор на
тежкотоварен автомобил с 12 и повече тона“, на пълно работно време при 8
часов работен ден и 5 дневна работна седмица, в съответствие с Регламент
561/2006 г. на Европейската общност, регламентиращ работното време на
шофьори, с основно месечно възнаграждение от 440 лева. С допълнително
споразумение от 20.12.2019 г., считано от 1.01.2020 г. трудовото му
възнаграждение бе увеличено на 610 лева. До месец юни на 2018 г.
задължението по чл. 7, пр. 3 за заплащане на уговореното трудово
възнаграждение било спазвано от страна на работодателя. През месец юли на
същата година обаче ищецът не получил трудовото си възнаграждение. От
управата на предприятието заявили, че имат временни финансови
затруднения и че трудовите възнаграждения ще бъдат изплатени на по-късен
етап. Впоследствие ответникът окончателно преустановил изплащането на
трудовите възнаграждения, като към днешна дата дължал общо сумата от 5
1
359,18 лв., както следва: за 2018 г. сумата от 1 249,40 лв., съставляващи
неизплатени възнаграждения за м. юли - 408 лв.; за м. август - 408 лв.; за
м.октомври - 433,40 лв.; За 2019 г. сумата от 3 596,78 лв., съставляващи
неизплатени възнаграждения за м. февруари - 447,26 лв.; за м. март - 447,61
лв.; за м. април 450,26 лв.; за м. май - 450,26 лв.; за м. юни - 450,26 лв.; за м.
юли - 450,26 лв.; за м. август - 450,26 лв., за м. септември -450,26 лв.; за 2020
г. сумата от 513 лв., съставляваща неизплатено възнаграждение за м. януари.
Твърди се, че в началото на 2020 г. ищецът се обърнал към ръководството на
дружеството с молба да бъдат изплатени описаните по-горе трудови
възнаграждения, което отново не бе сторено. На 15.05.2020 г. бил съставен
констативен протокол, с който се констатирала дължимостта на исковата сума
от 5 359,18 лв., съставляваща сбор от неизплатените трудови възнаграждения
за процесния период. Ищецът твърди, че въпреки това не последвало
изплащане, поради което на 14.07.2020 г. депозирал сигнал към Изпълнителна
Агенция „...“ - гр. София за предприемане проверка по случая. С писмо изх.
№ 20064187/25.08.2020 г. бил уведомен за резултатите от проверката, която
констатирала неизплатени възнаграждения от 5 359,18 лв., като на
работодателя е указан срок за тяхното плащане до дата 10.09.2020 г. На
12.08.2020 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ ищецът уведомил
работодателя, че прекратява сключеният между тях договор без предизвестие,
поради неизплащане на трудовите ми възнаграждения. Прави искане да бъде
признато за установено, че работодателят дължи посочената сума, за която е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 33613/2020 г. на
СРС. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявеният иск. Не оспорва факта, че между страните
е бил сключен трудов договор, който в последствие е прекратен. Твърди, че
след направена справка в счетоводството на дружеството се установило, че на
ищеца са изплатени под формата на аванси суми, които надхвърлят
претендираните от ищеца суми. Оспорва съдържанието и датата на
представения от ищеца констативен протокол, за който се твърди, че е от
15.05.2020 г. Направените от бившия управител на дружеството констатации
за дължимост на сумите по заповеди за командироване и заплати в размер на
5349,18 лв. не отговаряли на обективната истина и на счетоводните
записвания. Твърди, че всички посочени в този протокол суми са недължими,
тъй като същите се изплатени под формата на аванси. Твърди се, че дружество
не разполага с горепосочения протокол. Същият нямал нито изходящ номер,
нито достоверна дата, нито пък бил част от счетоводната документация на
работодателя. Обстоятелствата около съставянето му били неясни. Доколкото
същият нямал достоверна дата, не бил подписан от настоящия управител на
дружеството, а информацията в него не отговаряла на счетоводните
записвания в книгите на дружеството, ответникът го оспорва. Моли да бъдат
отхвърлени предявените искове и претендира разноски.
Съдът, на основание чл. 235 ГПК, като взе предвид събраните по
делото и относими към разрешаване на спора доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на
страните, както и правните норми уреждащи спорните отношения,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК установителен
иск с правна квалификация по чл. 128, т. 2 КТ.
2
По този иск в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и
главно доказване следните обстоятелства: наличие на трудово
правоотношение с ответника с посоченото в исковата молба съдържание, по
което е полагал труд за периода, за който претендира да му се заплати
трудово възнаграждение; размерът на нетното трудово възнаграждение,
дължимо за периода, и неговият падеж.
Предвид направените възражения, в тежест на ответника е при условията
на пълно и главно доказване на докаже плащане на дължимите трудови
възнаграждения в срок или като авансови плащания.
С доклада по делото са основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК са отделени
като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между И. К. К. и „...“ ООД е сключен Трудов договор №
42/12.02.2016 г., изменен с допълнително споразумение от 20.12.2019 г., както
и че в периода м.07.2018 г. – м.01.2020 г. включително ищецът е полагал труд
по трудовото правоотношение.
По делото е представен констативен протокол от 15.05.2020 г., подписан
от ищеца и от Георги Г. Василев, посочен като управител на дружеството
ответник. От съдържанието на констативния протокол се установява, че към
15.05.2020 г. на работника не са били изплатени трудовите възнаграждения в
общ размер от 5 359,18 лв. по години и месеци, както следва: за месеците
юли, август и октомври 2018 г., за месеците февруари – септември 2019 г. и за
месец януари 2020 г.
Представено е и заявление от 12.08.2020 г. от ищеца до дружеството
ответник, с което същият уведомява работодателя, че считано от датата на
получаване на заявлението, прекратява трудовото правоотношение на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Няма данни за датата на получаване на
заявлението от работодателя.
Представено е и писмо изх. № 20064187 от 25.08.2020 г. на Дирекция „...“
– гр. София, от което е видно, че при дружеството работодател е била
извършена проверка от ... – София по повод сигнал, депозиран от ищеца.
Вследствие на проверката е установено, че на ищеца е било начислявано
трудово възнаграждение, но работодателят не е представил на проверяващия
орган документи, удостоверяващи изплащането на трудовите възнаграждения
за месеците юли, август и октомври 2018 г., за месеците февруари –
септември 2019 г. и за месец януари 2020 г. За отстраняване на
констатираните нарушения спрямо ищеца контролните органи са дали
предписания за изпълнение на работодателя – да изплати дължимите трудови
възнаграждения в срок до 10.09.2020 г.
По делото са представени и платежен фиш и платежна ведомост за
дължимото на ищеца трудово възнаграждение за месец януари 2020 г.
По делото е представено и заключение по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано.
Според заключението на вещото лице за периода 1.07.2018 г. – 31.12.20219 г.
на ищеца са начислявани суми за трудово възнаграждение в общ размер от
10 256,20 лв. – брутна заплата и чиста сума за получаване в размер от 7 598,49
лв. За месец януари 2020 г. на вещото лице първоначално не е предоставен
документ – платежна ведомост, откъдето да е видно начисленото трудово
възнаграждение на ищеца за месец януари 2020 г. След извършена проверка в
счетоводството на дружеството ответник, вещото лице не е установило да са
3
налице документи за извършени плащания на трудовите възнаграждения на
ищеца. Ответникът предоставил документи за изплатени командировъчни в
размер от 57 095,71 лв., преведени на трето лице – М.И.К.. Видно от
таблицата на стр. 5 от заключението, част от извършените преводи са с
основание „сл. аванс“. Изслушано в съдебно заседание, вещото лице
пояснява, че след депозиране на заключението е получила от ответника
платежен фиш за м.01.2020 г., като изводите й не се променяли, но в
таблицата на стр. 2 от заключението следвало да се добави сумата в размер от
502,40 лв. Пояснява още, че служебният аванс от таблицата на стр. 5 от
заключението се отнася към командировъчните, а не към трудовото
възнаграждение, за което нямало данни за плащане. Пояснява, че съгласно
отразеното в счетоводството на ответника, предварително са плащани суми
във връзка с командироването на служителя с тези служебни аванси.
От така събраните доказателства се установява, че в полза на ищеца са
били начислени трудови възнаграждения за процесния период, но няма данни
същите да са заплатени в полза на ищеца. В тази връзка съдът намира са
нужно да отбележи следното: ответникът е оспорил представения от ищеца
констативен протокол, поради липса на достоверна дата на същия.
Действително констативният протокол е подписан от предходния, а не от
настоящия управител на дружеството ответник, който обаче, видно от
свободно достъпната информация от Търговския регистър, към 15.05.2020 г. е
бил надлежно вписан като управител на дружеството и е осъществявал
представителството му. Бил е заличен като управител на дружеството на
21.05.2020 г. В тази връзка в решение № 167 от 3.07.2018 г. по гр. д. №
4020/2017 г. на ВКС, IV г.о., се приема, че юридическо лице, което оспорва
издаден от негов бивш органен представител частен документ с твърдения, че
е съставен след прекратяване на представителното правоотношение, но е
антидатиран, не е „трето лице” по смисъла на чл.181 ГПК и не може да се
позовава на липсата на достоверна дата. Документът обаче не се ползва с
обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако
същата бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да бъде установена с
други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което
претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени
или обективирани в частния документ.
В случая съдържанието и датата на констативния протокол са
възпроизведени в официален документ, представен по делото, а именно в
писмото от 25.08.2020 г. на ... – гр. София, подписано от директора на
дирекция „...“ – София инж. Димо И., съгласно което ищецът е депозирал
сигнал в ... с вх. № 20069702 от 14.07.2020 г., към който е приложил и
констативния протокол. Това е и най-ранната дата, на която констативният
протокол несъмнено е бил съставен.
Съдът намира, че по делото са представени и други доказателства, от
които несъмнено се установява, че дължимите на ищеца трудови
възнаграждения за процесния период не са били заплатени от работодателя. В
този смисъл са констатациите на ..., във връзка с които на работодателя са
били дадени предписания. Същият не оспорва нито тези констатации, нито
фактът, че такива предписания са му били дадени. Фактът, че процесните
суми са били начислени, но не и заплатени от работодателя, се установява и
от заключението на вещото лице по допуснатата от съда съдебно-счетоводна
експертиза. От същото е видно, че в полза на служителя не са били заплатени
дължимите и начислени трудови възнаграждения. Работодателят е заплатил
4
сумата в общ размер от 57095,71 лв., но съгласно отразеното в
счетоводството му, същата представлява изплатени командировъчни пари, в
какъвто смисъл са и изричните уточнения на вещото лице в откритото
съдебно заседание. Нещо повече, установява се, че сумата е заплатена на
М.И.К., като по делото не е установено каква е връзката на това лице с ищеца,
а освен това заплатените суми обхващат и периоди извън процесния.
Същевременно са посочени само дати на извършените преводи, но в нито
едно от основанията за плащане не се сочи за какъв период се плащат сумите.
В представения от работодателя фиш за месец януари 2020 г. в полето
„получил сумата“ липсва подпис на работника. Подписи на служителите за
получаване на сумите липсват и в представената от работодателя платежна
ведомост за януари 2020 г. Предвид изложеното не се установява
работодателят да е заплатил на ищеца дължимото възнаграждение и за януари
2020 г.
С оглед приетите по делото доказателства и като кредитира
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза относно
размера на дължимите на ищеца нетни трудови възнаграждения, а именно
сумата в общ размер от 5386,58 лв. (съобразявайки направеното от вещото
лице уточнение, че предвид представените от ответника платежен фиш и
ведомост към общата сума съгласно писменото заключение следва да се
добави и дължимата сума за м.01.2020 г.), съдът намира претенцията на
ищеца за частично основателна по следните съображения:
За месец юли 2018 г. според вещото лице размерът на трудовото
възнаграждение на ищеца е сумата от 408,35 лв. Ищецът претендира сумата в
размер от 408 лв., съгласно исковата молба и заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като именно тази сума следва да му бъде присъдена,
предвид диспозитивното начало в процеса и липсата на направено изменение
на размера на иска.
За месец август 2018 г. според вещото лице размерът на трудовото
възнаграждение на ищеца е сумата от 443,00 лв. Ищецът претендира сумата в
размер от 408 лв., съгласно исковата молба и заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като именно тази сума следва да му бъде присъдена,
предвид диспозитивното начало в процеса и липсата на направено изменение
на размера на иска.
За месец октомври 2018 г. според вещото лице размерът на трудовото
възнаграждение на ищеца е сумата от 433,40 лв., претендирана и в исковата
молба. Сумата следва да се присъди в полза на ищеца.
За месец февруари 2019 г. според вещото лице размерът на трудовото
възнаграждение на ищеца е сумата от 447,61 лв. Ищецът претендира сумата в
размер от 447,26 лв., съгласно исковата молба и заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като именно тази сума следва да му бъде присъдена,
предвид диспозитивното начало в процеса и липсата на направено изменение
на размера на иска.
За месец март 2019 г. според вещото лице размерът на трудовото
възнаграждение на ищеца е сумата от 450,26 лв. Ищецът претендира сумата в
размер от 447,61 лв., съгласно исковата молба и заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като именно тази сума следва да му бъде присъдена,
предвид диспозитивното начало в процеса и липсата на направено изменение
на размера на иска.
5
За всеки от месеците от април до септември 2019 г. според вещото лице
размерът на нетното трудово възнаграждение на ищеца е сумата от 450,26 лв.
Възнагражденията са претендирани в този размер и в исковата молба. Сумите
следва да се присъдят на ищеца.
За месец януари 2020 г. според вещото лице (съгласно уточнението,
направено в съдебно заседание) размерът на трудовото възнаграждение
(нетно) на ищеца е 502,40 лв. Тази сума е дължима на ищеца и според
представения по делото платежен фиш, както и платежната ведомост за
януари 2020 г. Ищецът претендира сумата в размер от 513 лв., поради което
претенцията му се явява неоснователна за разликата над дължимия размер от
502,40 лв. до предявения размер от 513 лв.
С оглед така изложеното, претенцията на ищеца е основателна за сумата
от 5348,23 лв. и следва да бъде отхвърлена за разликата над тази сума до
предявения размер от 5359,18 лв.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът
е направил искане за присъждането им. От представения договор за правна
защита и съдействие от 7.12.2021 г., съдържащ и разписка за платената сума,
се установява, че ищецът е заплатил в брой на процесуалния си представител
адвокатско възнаграждение в размер от 600 лв. Съобразно уважената част от
иска, на същия следва да се присъди сумата в размер от 598,77 лв. В
заповедното производство направените от ищеца разноски са в размер от 530
лв., съгласно договор за правна защита и съдействие, съдържащ и разписка за
платената в брой сума. Съобразно уважената част от иска, на ищеца следва да
се присъди сумата в размер от 528,91 лв.
Ответникът е направил искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер от 850 лв., съгласно представения с писмения
отговор на исковата молба договор за правна защита и съдействие. В същия
обаче е отбелязано, че адвокатското възнаграждение ще бъде заплатено по
банков път, но не са представени доказателства в тази връзка – платежно
нареждане или друго доказателство за извършеното плащане по договора. Ето
защо на ответника не следва да се присъждат разноски.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съда
сумата от 249,48 лв., представляваща възнаграждение на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, съобразно уважената част от
иска, което на основание чл. 83, ал. 3 ГПК е било изплатено на вещото лице
от бюджета на Софийски районен съд.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, във
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК от И. К. К., ЕГН **********, с адрес ..., срещу „...“
ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., иск с правна
квалификация по чл.128, т. 2 КТ, че ответникът „...“ ООД дължи на ищеца И.
К. К. сумата в общ размер от 5348,23 лв., представляваща неизплатени нетни
трудови възнаграждения, както следва: за месец юли 2018 г. – 408 лв., за
месец август 2018 г. – 408 лв., за месец октомври 2018 г. – 433,40 лв., за месец
февруари 2019 г. – 447,26 лв., за месец март 2019 г. 447,61 лв., за месец април
2019 г. – 450,26 лв. , за месец май 2019 г. - 450,26 лв., за месец юни 2019 г. -
6
450,26 лв., за месец юли 2019 г. - 450,26 лв., за месец август 2019 г. - 450,26
лв., за месец септември 2019 г. - 450,26 лв. и за месец януари 2020 г. – 502,40
лв., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 21.07.2020 г. до окончателното погасяване на
вземането, за които суми е издадена заповед от 25.05.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 33613/2020 г. на Софийски
районен съд, 148 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване за
установено, че ответникът „...“ ООД дължи на ищеца И. К. К. разликата над
502,40 лв. до предявения размер от 513 лв., представляваща дължимо на
ищеца трудово възнаграждение за месец януари 2020 г.
ОСЪЖДА „...“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на И. К. К., ЕГН **********, с адрес
..., сумата в размер от 598,77 лв., представляваща съдебни разноски за
исковото производство по гр.д. № 70867/2021 г. на Софийски районен съд,
182 състав, както и сумата от 528,91 лв., представляваща съдебни разноски за
заповедното производство по ч.гр.д. № 33613/2020 г. на Софийски районен
съд, 148 състав.
ОСЪЖДА „...“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Софийски районен съд сумата в размер от 249,48 лв.,
представляваща разноски по производството (възнаграждение на вещо лице),
заплатени от бюджета на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА „...“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Софийски районен съд сумата в размер от 320,89 лв. – държавна
такса за исковото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от Гражданския
процесуален кодекс пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7